№ 1031
гр. Варна, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цвета П.
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря М. М. П.
като разгледа докладваното от Цвета П. Въззивно гражданско дело №
20243100501447 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
С решение № 1395/22.04.2024 год., постановено по гр.д. № 7769/2023
год., ВРС – 42 състав е осъдил ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1301, район „Възраждане“, ул. „Света
София“, № 7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д. В. Й. с ЕГН **********, с
постоянен адрес в ******, СУМАТА от 3 000 лв. (три хиляди лева) ,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при
ПТП, реализирано на 21.11.2022 г., изразяващи се в претърпените от него
болки и страдания във връзка с причинените му увреждания на здравето,
както следва: болки в таза, лявата тазобедрена става, лявото бедро и
лумбалните прешлени; болка в лявото стъпало; болки в кръста и крака; болка
и дискомфорт в левия крак, тревожност, потиснатост, безсъние и усещане за
безнадеждност; депресивен епизод със соматични симптоми, уплаха,
тревожност, безсъние, претърпени вследствие на пътнотранспортното
произшествие, реализирано на 21.11.2022 г., около 10:20 ч. в гр. Варна, на
кръстовище между ул. „Македония" и ул. „Петко Каравелов", предизвикано по
вина на водача на лек автомобил с марка „Рено", модел „Клио" с peг. №
******, собственост на "ПЕРИЛИС ТРЕЙДИНГ" ЕООД с ЕИК *********,
управляван от М. П., родена на 01.05.1991 г., застрахован със застраховка
1
„Гражданска отговорност „ на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество, а именно "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр. София, п.к. 1301, район „Възраждане", ул. „Света
София" № 7, ет. 5, ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1
ЗЗД, считано от 31.01.2023 г. - датата на предявяване на застрахователната
претенция до окончателното погасяване на задължението и СУМАТА от
377.23 лв. (триста седемдесет и седем лева и двадесет и три стотинки),
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, както
следва: 2.90 лв. - за заплащане на потребителска такса за извършен първичен
преглед на 05.12.2022 г.; 8.15 лв. - за закупуване на Оклис 600 МГ X 10 сашета
Бестамед ; 7 броя - на 05.12.2022 г.;3.50 лв. - за закупуване на Оклис 600 МГ X
10 сашета Бестамед 3 броя - на 05.12.2022 г.;6.60 лв. - за закупуване на Дорета
37,5 МГ/325 МГ X 30 ТБ. - 1 опаковка - на 05.12.2022 г.; 10.45 лв. - за
закупуване на Баклофен 10 МГ X 50 ТБ. - 50 таблетки - на 06.12.2022 г.;23.05
лв. - за закупуване на Фиброзим 320 МГ X 30 КАПС. -30 броя - на 06.12.2022
г.;2.90 лв. - за заплащане на потребителска такса за извършен първичен
преглед на 09.12.2022 г.;16.78 лв. - за закупуване на Ципралекс ТБ 10 МГ X 28
- на 10.12.2022 г.; 2.90 лв. - за заплащане на потребителска такса за извършен
вторичен преглед на 20.12.2022 г.; 300 лв. - за заплащане на
физиотерапевтична процедура високоинтензивно фокусирано импулсно
магнитно поле - на 29.03.2023 г., претърпени в резултат от
пътнотранспортното произшествие, реализирано на 21.11.2022 г., около 10:20
ч. в гр. Варна, на кръстовище между ул. „Македония" и ул. „Петко Каравелов",
предизвикано по вина на водача на лек автомобил с марка „Рено", модел
„Клио" с peг. № ******, собственост на "ПЕРИЛИС ТРЕЙДИНГ" ЕООД с
ЕИК *********, управляван от М. П., родена на 01.05.1991 г., застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество, а именно - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ „ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1301, район
„Възраждане“, ул. „Света София" № 7, ет. 5, ведно със законната лихва -
обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал, 1 ЗЗД, считано от 31.01.2023 г.
- датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл.432,ал.1 КЗ и чл. 86,ал.1 ЗЗ, като
е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от
присъдения размер от общо 3000.00 лв. до претендирания размер от общо 15
000 лв., включващ търсеното парично обезщетение за следните
неимуществени вреди: болки и страдания във връзка с причинените
увреждания на здравето, изразяващи се в :уврежданията на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия; коренчева увреда на ниво L4-L5 в ляво - тежка степен ;
протрузия на ниво L4-L5 и L5-S1; накуцване; изтръпване, увреждане на
седалищния нерв, ведно със законната лихва - обезщетение за забавено
2
плащане върху разликата от 3000 лв. до 15 000 лв., по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
считано от 31.01.2023 г. - датата на предявяване на застрахователната
претенция до окончателното погасяване на задължението, като неоснователен
и недоказан.
Недоволен от горното е останал ответника, който с въззивна жалба вх.
№ 36458/07.05.2024 год. обжалва постановеното решение в осъдителните му
части за присъдените суми в размер на 3 000 лева като обезщетение за
неимуществени вреди и в размер на 377.23 лева като обезщетение за
имуществени вреди. Твърди се в подадената въззивна жалба, че постановеното
решение е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и в разрез със
събрания в хода на процеса доказателствен материал. Конкретните оплаквания
са свързани с извода на съда за претърпени от ищеца имуществени вреди в
противоречие със събрания доказателствен материал, анализът на който сочи,
че ищецът не е понесъл никакви травматични увреждания в резултат на ПТП
освен посочените в лист за преглед от спешно отделение неуточнени
повърхностни травми. Сочи, че нито едно от описаните в исковата молба
увреждания не може да е свързано с процесното ПТП, с което са нанесени
само имуществени вреди, което се потвърждава и от съставения между
страните двустранен констативен протокол, в който е отбелязано, че от ПТП
няма пострадали, дори и леко, лица. Излага, че причинна връзка между ПТП и
сочените увреждания не се установява нито от приложената медицинска
документация, нито от изготвената в хода на производството СМЕ и повторна
СМЕ. Като излага констатациите по писмените документи и изложеното от
вещите лица – експерти, в това число и по проведената САЕ, настоява липсата
на причинна връзка между ПТП и претендираните увреждания. Такава, счита,
че не се установява и от събраните гласни доказателства чрез разпита както на
свидетелката М. П. – водач на застрахования автомобил, така и чрез разпита
на съпругата на ищеца – свидетелката Ц. Й.а. Оспорва извода на съда и за
дължимост на обезщетение за имуществени вреди, като сочи, че
претендираните такива, като необходими поради наличните у ищеца
неврологични заболявания, датиращи преди инцидента, не подлежат на
репариране. Настоява за отмяна на решението в осъдителните му части и
отхвърляне на предявените искове, а в евентуалност на намаляване на
присъденото обезщетение при съобразяване на действително претърпените
болки и страдания и тяхната причинно-следствена връзка с процесния пътен
инцидент.
В срока по чл. 263 от ГПК, насрещната страна Д. В. Й., не депозира
писмен отговор по жалбата на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ" АД.
Подадена е и въззивна жалба от Й. Ц. Й. с вх. № 41490/23.05.2024 год.
срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част до размер на
претендирана сума от 10 000 лева /от общо първоначално претендирани 15
000 лева/. Излага, че определеният от съда и присъден размер от 3 000 лева не
e съответен на приетите критерии за справедливост, поради което се настоява
3
за отмяна на решението в отхвърлителната му част до размер от 10 000 лева и
присъждане на допълнително 7 000 лева като обезщетение за претърпените
неимуществени вреди.
В срока по чл. 263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба. Излага, че в хода на първоинстанционното
производство не е доказано по безспорен и категоричен начин, че пряката
причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца травми,
извършения имуществен разход и процесното ПТП доколкото е установено, че
ищецът не е понесъл никакви травматични увреждание вследствие на
инцидента.
В с.з. по същество, въззивникът-ищец, с писмена молба по хода на
делото, поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на решението в
обжалваната му част и уважаване изцяло на исковата му претенция.
В с.з. по същество, ответното дружество, с писмена молба по хода на
делото, поддържа своята въззивна жалба и моли за отмяна на съдебното
решение и отхвърляне на иска, а в евентуалност – за намаляване на
присъденото обезщетение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и
отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в
срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което същите са допустими и следва да бъдат разгледани
по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбите оплаквания.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 вр. чл.
84, ал. 3 от ЗЗД, като с оглед представените доказателства за предявена
писмена претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 от КЗ, същите се
преценяват за допустими.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага
установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на
ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
4
Не е налице спор между страните относно наличието на застрахователно
правоотношение по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на лек автомобил марка „Рено Клио“ с peг. № ******, в срока на
действие на което е настъпило процесното застрахователно събитие, както и
че на 31.01.2023 г. е отправена застрахователна претенция, по която на
31.03.2023 г. е постановен отказ за определяне и изплащане на обезщетение от
страна на застрахователя.
Релевираните във въззивните жалби оплаквания се отнасят, от страна на
ответника, до елементите на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД –
противоправното причиняване на вреди и вината на застрахования водач,
както и причинно-следствената връзка между претендираните неимуществени
и имуществени вреди и процесното ПТП, приети за установени от
първоинстанционния съд. В евентуалност се оспорва определеният от съда
размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. От страна на
ищеца по делото, оплакванията се свеждат до неправилното приложение от
съда на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД относно размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
Съвкупният анализ на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства налага обоснования извод, че на 21.11.2022 г. в гр.
Варна е настъпило ПТП при описаните в исковата молба обстоятелства, които
не са били предмет на спор между страните. За доказан, настоящият състав
намира и механизмът на ПТП с оглед неоспореното от страните заключение
по проведената по делото САТЕ и показанията на застрахования при ответното
дружество водач, които не противоречат на останалите доказателства по
делото и в своята цялост безспорно установяват по отношение на ответника-
застраховател, настъпването на застрахователно събитие и фактът, че причина
за инцидента е навлизането на л. а. „Рено Клио“ в кръстовището и в
траекторията на движещия се с предимство автомобил, управляван от ищеца.
Според заключението водачът на л. а. „Рено Клио“ е имал възможност да
избере скорост на движение преди кръстовището, която да му позволи да спре
безопасно преди кръстовището при конкретните условия на пътната настилка.
За това свидетелства и надлежно съставеният от участниците протокол
за ПТП, съобразно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗДвП, обективиращ липсата на
разногласие между подписалите го лица относно обстоятелствата и причините
за настъпване на произшествието. По своята правна същност, двустранният
констативен протокол е частен документ, при подписването на който, водачът
на МПС, чието поведение довежда до ПТП, признава неизгодни за себе си
факти, включително вината си за инцидента.
Въз основа на гореизложеното се налага извода, че застрахованият при
ответника водач, при реализиране на произшествието е допуснал нарушение
на императивни правила за движение по пътя, обективирани в чл. 20 от ЗДвП,
в резултат на което се установява противоправния характер на поведението на
водача на л. а. „Рено Клио“ с peг. № ******, като елемент от фактическия
5
състав по чл. 45 от ЗЗД.
За установяване на въпроса за претърпени от ПТП вреди и причинно-
следствена връзка между деянието и вредите, за които се претендира
обезщетяване, в хода на първоинстанционното производство са допуснати
първоначална и повторна съдебно-медицински експертизи. Заключенията по
двете експертизи са категорични, че установените травми, представляващи
лордоза на гръбначния стълб и остеофити на прешлените в поясната област,
претендирани като получени в резултат на ПТП, са заболявания, които ищецът
е имал преди процесното ПТП и не са повлияни от същото. Според
заключението по повторната СМЕ, изготвено след личен преглед на
пострадалия, вследствие на преживяното ПТП ищецът не е понесъл сериозни
телесни наранявания. От друга страна, и двете експертизи установяват, че
получените от ищеца лордоза на гръбначния стълб и остеофити на
прешлените в поясната област са заболявания със значителна давност – години
преди процесното събитие. С оглед на това настоящият състав намира за
правилни изводите на първоинстанционния съд, че по-голямата част от
травматичните увреждания не са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП и са съществували преди инцидента, поради което същите не
подлежат на обезщетяване.
Горното не обосновава извод, че от деянието не са настъпили вреди за
ищеца. Оспорването на застрахователното дружествто, че в двустранния
констативен протокол е отбелязано „не“ в графа 3 – „Пострадал/и (дори
леко)“, не води до извод за липса на причинени от събитието вреди, доколкото
едва в по-късен момент след инцидента здравословното състояние на ищеца се
е влошило. От данните по проведените в хода на първоинстанционното
производство САТЕ и двете СМЕ се установява, че в резултат на процесното
ПТП ищецът е претърпял болки в таза, лявата тазобедрена става, лявото бедро
и лумбалните прешлени, както и болка в лявото стъпало, болки в кръста и
болка и дискомфорт в левия крак.
От друга страна, свидетелката – съпруга на ишеца, макар и да не е била
пряк очевидец на настъпилото ПТП, пряко е възприела последиците от него,
изразяващи се в негативни преживявания, като нарушения на съня, страх от
управляване на автомобил, депресия, тревожност и др. Видно от
представените амбулаторни листи № 000357/09.12.2022 г. и №
000368/20.12.2022 г. ищецът е посещавал психиатър и е бил диагностициран с
умерено тежък депресивен синдром, за лечението на който са му били
предписани медикаменти. Съпоставено с данните от показанията на съпругата
на ищеца, това води до извод, че в резултат от ПТП ищецът е претърпял
негативни емоционални преживявания, включително силен стрес,
потиснатост, тревожност, страх от возене в автомобил и др. Същите подлежат
на обезщетяване, поради пряката им връзка с процесния инцидент.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че получените от ищеца болки и
страдания, изразяващи се в леки телесни увреждания и негативни психически
6
изживявания и емоционален стрес, се явяват пряка последица от процесното
ПТП и по отношение на тях, следва да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение.
В хода на първоинстанционното производство, ответното дружество е
релевирало възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, поради необезопасяването му с предпазен колан.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
не може да почива на предположения. Намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт предполага доказвани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване / в този смисъл, постановените по реда на чл. 290 от ГПК
и съставляващи задължителна за съдилищата практика - Решение №
59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. , Решение № 98/24.06.2013 г., по
т. д. № 596/2012 г., Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г.,
II т. о./. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само
онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало,
наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно
поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по см. на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление
се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди /решение №
169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010г./.
В конкретния случай, като съобрази доказателствата по делото, съдът
намира, че релевираното възражение за съпричиняване не е недоказано от
ответника, който носи и доказателствената тежест за това. Единствените
доказателства в тази насока са показанията на разпитания водач на л .а. „Рено
Клио“, който обаче не може с категоричност да потвърди или отрече този
факт. Дори и да се приеме обратното, във възприетите от съда заключения по
САТЕ и двете СМЕ, еднозначно е посочено, че претърпените наранявания са
могли да бъдат получени и при поставен обезопасителен колан. Ето защо,
съдът намира, че определеният размер не следва да бъде намаляван поради
неоснователността на възражението за съпричиняване на резултата от
произшествието.
Доколкото претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение е
доказана по основание, на установяване подлежат претендираните в резултат
от инцидента имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, понятието "справедливост",
вложено в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД досежно определяне на размера на
дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
7
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия; загрозявания и др.,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
В конкретния случай, от показанията на свидетеля Цв. Й.а – съпруга на
ищеца, които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че в
резултат на процесния инцидент е настъпила промяна в емоционалното
състояние на съпруга й – преживял е силен стрес, затворил се е в себе си,
изпитвал е страх да управлява автомобил, имал е нарушения на съня.
Обстоятелството, че ищецът е бил консултиран с психиатър и са му били
предписани медикаменти, свидетелства за претърпените в резултат на
инцидента негативни емоционални преживявания, сред които безпокойство и
страх, както и за необходимостта от тяхното лечение. От друга страна, видно
от представената медицинска документация и резултатите от проведените
СМЕ, безспорно, в резултат от удара между двете МПС-та, ищецът е получил
леки телесни увреждания, изразяващи се в претендираните от него за
репариране болки в таза и лявата част на тялото. Предвид изложеното,
безспорно се установява, че ищецът е претърпял негативни емоционални
преживявания, но липсват данни същите да са довели до съществена и трайна
промяна на личността, както и коренно да са променили начина му на живот.
Съдът не отчита в конкретния случай претърпените болки и страдания да са
по-дълготрайни и силни от обичайните и предвид тяхната степен и
продължителност, съдът намира искът за причинените неимуществени вреди
за доказан до размера от 3 000 лева.
Доколкото оплакванията във въззивната жалба на ищеца се отнасят до
размера на обезщетението за неимуществени вреди, въз основа на
гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна.
По отношение на възраженията на застрахователя срещу присъденото
обезщетение за имуществени вреди, въззивният съд намира следното:
Съобразно ППВС № 4/68 г., по силата на чл. 45 и сл. от ЗЗД, на
обезщетяване подлежат всички вреди които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, включително и имуществените такива, които
пострадалият търпи, изразяващи се в лишаване от трудово възнаграждение
или в извършване на необходими разходи за възстановяване на здравето. В
случая сумата се претендира като необходим разход за възстановяване на
здравето, но както бе посочено по-горе, настоящата инстанция не приема
8
наличието на причинна връзка между процесното ПТП и по-голямата част от
претендираните увреждания, поради което разходите за възстановяване на
здравето, направени във връзка с тях, не подлежат на обезщетяване.
Претенцията за имуществени вреди следва да бъде уважена само по
отношение на извършени от ищеца разходи във връзка с претърпените от него
в резултат от инцидента болки и страдания, изразяващи се в негативни
психически изживявания и емоционален стрес, за лечението на които ищецът
е потърсил помощта на психиатър.
За посещението на психиатър по делото са представени амбулаторни
листи от 09.12.2022 г. и от 20.12.2022 г., от които е видно, че на ищеца са
предписани медикаменти за възстановяване от установения депресивен
синдром. За същите са представени рецептурни бланки и фискален бон за
закупуването на лекарства в размер на 16,78 лв. Представени са и
доказателства за заплатени такси за двата прегледа в размер на 2,90 лв., които
съответстват на амбулаторните листи, поради което съдът приема за доказани
имуществените вреди в общ размер на сумата от 22,58 лв., които подлежат на
обезщетяване като разходи, сторени в пряка връзка с последиците от
процесното ПТП.
С оглед различните правни изводи, първоинстанционното решение
следва да се потвърди в частта, с която е уважен предявения иск за
неимуществени вреди до размера от 3000 лева и за имуществени вреди до
размера от 22,58 лева, като се отмени решението за разликата до пълния
предявен размер на имуществените вреди в размер на 377,23 лева, а именно за
сумата от 354.65 лева.
Горното налага и редуциране на присъдените на страните разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното от ищеца искане,
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените в производството
разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Ответникът също има
право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
При така направените искания и представените доказателства, в полза
на ищеца следва да се присъди сума в общ размер на 904,45 лева за исковото
произовдство пред първа и въззивна инстанция, а на ответника – разноски в
размер на 2751,64 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1395/22.04.2024 г., постановено по гр. д.
№ 20233110107769 по описа на Районен съд – Варна, 42 състав, В ЧАСТТА, с
която ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1301, район „Възраждане“, ул. „Света София“, № 7, ет. 5, е
осъдено ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д. В. Й. с ЕГН **********, с постоянен
9
адрес в ******, СУМАТА от 3 000 лв. (три хиляди лева) , представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди при ПТП, реализирано
на 21.11.2022 г., изразяващи се в претърпените от него болки и страдания във
връзка с причинените му увреждания на здравето, както следва: болки в таза,
лявата тазобедрена става, лявото бедро и претърпени вследствие на
пътнотранспортното произшествие, реализирано на 21.11.2022 г., около 10:20
ч. в гр. Варна, на кръстовище между ул. „Македония" и ул. „Петко Каравелов",
предизвикано по вина на водача на лек автомобил с марка „Рено", модел
„Клио" с peг. № ******, собственост на "ПЕРИЛИС ТРЕЙДИНГ" ЕООД с
ЕИК *********, управляван от М. П., родена на 01.05.1991 г., застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество, ведно с обезщетение за забавено плащане по чл.
86, ал. 1 ЗЗД, считано от 31.01.2023 г. - датата на предявяване на
застрахователната претенция до окончателното погасяване на задължението,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1395/22.04.2024 г., постановено по гр. д.
№ 20233110107769 по описа на Районен съд – Варна, 42 състав, В ЧАСТТА, с
която "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр. София, п.к. 1301, район „Възраждане", ул. „Света София" № 7, ет. 5, е
осъден ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес:
******, ап. 33, СУМАТА от 22,58 лв. (двадесет и два лева и петдесет и осем
стотинки), представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди, както следва: 2.90 лв. - за заплащане на потребителска такса за
извършен първичен преглед на 05.12.2022 г.; 16.78 лв. - за закупуване на
Ципралекс ТБ 10 МГ X 28 - на 10.12.2022 г.; 2.90 лв. - за заплащане на
потребителска такса за извършен вторичен преглед на 20.12.2022 г.;
претърпени в резултат от пътнотранспортното произшествие, реализирано на
21.11.2022 г., около 10:20 ч. в гр. Варна, на кръстовище между ул.
„Македония" и ул. „Петко Каравелов", предизвикано по вина на водача на лек
автомобил с марка „Рено", модел „Клио" с peг. № ******, собственост на
"ПЕРИЛИС ТРЕЙДИНГ" ЕООД с ЕИК *********, управляван от М. П.,
родена на 01.05.1991 г., застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответното застрахователно дружество,
ведно със законната лихва - обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал, 1
ЗЗД, считано от 31.01.2023 г. - датата на предявяване на застрахователната
претенция до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ,ал. 1 ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение № 1395/22.04.2024 г., постановено по гр. д. №
20233110107769 по описа на Районен съд – Варна, 42 състав, В ЧАСТТА, с
която "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр. София, п.к. 1301, район „Възраждане", ул. „Света София" № 7, ет. 5, е
осъден ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес:
10
******, ап. 33, СУМАТА от 354,65 лв. (триста петдесет и четири лева и
шестдесет и пет стотинки) /разлика над присъдения с настоящото решение
размер от 22.58 лева до пълния претендиран размер от 377.23 лева/,,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, както
следва: 8.15 лв. - за закупуване на Оклис 600 МГ X 10 сашета Бестамед ; 7
броя - на 05.12.2022 г.;3.50 лв. - за закупуване на Оклис 600 МГ X 10 сашета
Бестамед 3 броя - на 05.12.2022 г.; 6.60 лв. - за закупуване на Дорета 37,5
МГ/325 МГ X 30 ТБ. - 1 опаковка - на 05.12.2022 г.; 10.45 лв. - за закупуване на
Баклофен 10 МГ X 50 ТБ. - 50 таблетки - на 06.12.2022 г.;23.05 лв. - за
закупуване на Фиброзим 320 МГ X 30 КАПС. -30 броя - на 06.12.2022 г.;2.90
лв. - за заплащане на потребителска такса за извършен първичен преглед на
09.12.2022 г.; 300 лв. - за заплащане на физиотерапевтична процедура
високоинтензивно фокусирано импулсно магнитно поле - на 29.03.2023 г.,
претърпени в резултат от пътнотранспортното произшествие, реализирано на
21.11.2022 г., около 10:20 ч. в гр. Варна, на кръстовище между ул.
„Македония" и ул. „Петко Каравелов", предизвикано по вина на водача на лек
автомобил с марка „Рено", модел „Клио" с peг. № ******, собственост на
"ПЕРИЛИС ТРЕЙДИНГ" ЕООД с ЕИК *********, управляван от М. П.,
родена на 01.05.1991 г., застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответното застрахователно дружество,
ведно със законната лихва - обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал, 1
ЗЗД, считано от 31.01.2023 г. - датата на предявяване на застрахователната
претенция до окончателното погасяване на задължението, на основание
чл.432,ал.1 КЗ и чл. 86,ал.1 ЗЗД, както и в частта за разноските
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. Й., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ******, ап. 33 срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр. София, п.к. 1301, район „Възраждане", ул. „Света
София" № 7, ет. 5, иска за заплащане , СУМАТА от 354,65 лв. (триста
петдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки) /разлика над присъдения с
настоящото решение размер от 22.58 лева до пълния претендиран размер от
377.23 лева/,, представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди, както следва: 8.15 лв. - за закупуване на Оклис 600 МГ X 10 сашета
Бестамед ; 7 броя - на 05.12.2022 г.;3.50 лв. - за закупуване на Оклис 600 МГ X
10 сашета Бестамед 3 броя - на 05.12.2022 г.; 6.60 лв. - за закупуване на Дорета
37,5 МГ/325 МГ X 30 ТБ. - 1 опаковка - на 05.12.2022 г.; 10.45 лв. - за
закупуване на Баклофен 10 МГ X 50 ТБ. - 50 таблетки - на 06.12.2022 г.;23.05
лв. - за закупуване на Фиброзим 320 МГ X 30 КАПС. -30 броя - на 06.12.2022
г.;2.90 лв. - за заплащане на потребителска такса за извършен първичен
преглед на 09.12.2022 г.; 300 лв. - за заплащане на физиотерапевтична
процедура високоинтензивно фокусирано импулсно магнитно поле - на
29.03.2023 г., претърпени в резултат от пътнотранспортното произшествие,
реализирано на 21.11.2022 г., около 10:20 ч. в гр. Варна, на кръстовище между
11
ул. „Македония" и ул. „Петко Каравелов", предизвикано по вина на водача на
лек автомобил с марка „Рено", модел „Клио" с peг. № ******, собственост на
"ПЕРИЛИС ТРЕЙДИНГ" ЕООД с ЕИК *********, управляван от М. П.,
родена на 01.05.1991 г., застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответното застрахователно дружество,
ведно със законната лихва - обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал, 1
ЗЗД, считано от 31.01.2023 г. - датата на предявяване на застрахователната
претенция до окончателното погасяване на задължението, на основание
чл.432,ал.1 КЗ и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, п.к. 1301, район „Възраждане", ул. „Света София" №
7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес:
******, ап. 33, СУМАТА от 904,45 лв. (деветстотин и четири лева и
четиридесет и петдесет стотинки), представляваща сторени в
първоинстанционното и въззивното производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. В. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, ап. 33,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, п.к. 1301, район „Възраждане", ул. „Света София" №
7, ет. 5, СУМАТА от 2751,64 лв. (две хиляди седемстотин петдесет и един
лева и шейсет и четири стотинки), представляваща сторени в
първоинстанционното и въззивното производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12