№ /26.04.2021
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 394 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), вр. чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
С Решение № 1975 от 16.02.2021 година, постановено по к.адм.д. № 10590/2020 година, състав на Върховния административен съд на Република България е отменил Решение № 609 от 27.05.2020 година, постановено по адм.д. № 2547/2019 година по описа на Административен съд – Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Производството е образувано по жалбата на Ж.С.М. *** срещу Заповед № 18-5808/05.06.2019 година на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна, с която е одобрено изменение на кадастралната карта за имот 10135.2526.2421, находящ се в гр. Варна, кв. „Св. Никола“ № 2421, чрез нанасяне на нов обект с идентификатор 10135.2526.2421.1.2 с площ от 54,04 кв.м., собственост на Б.И.Т.,***.
Жалбоподателят твърди, че с Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.04.2018 година е придобил собствеността върху Поземлен имот с идентификатор 10135.2526.2421 с площ от 434 кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „Св. Никола“ № 2421, заедно с находящата се в него Жилищна сграда с идентификатор 10135.2526.2421.1 с площ от 86 кв.м. Твърди, че е установил, че в сградата има две тавански помещения и три избени помещения със самостоятелен вход, които се ползват от Б.И.Т., собственик на имот с идентификатор 10135.2526.2422. Твърди, че с Протокол от 18.12.1985 година по гр.д. № 2174/1985 година на Районен съд – Варна е одобрена спогодба, постигната между Т. И. Д. и Б.И. Д., по силата на която Т. И. Д. получава в дял ½ ид.ч. от място, цялото с площ от 2 400 кв.м., представляващо дворище 1644, находящо се в гр. Варна, местност „Св. Никола“, заедно с етаж от вилата, а Б.И.Т. получава ½ ид.ч. от място, цялото с площ от 2 400 кв.м., представляващо дворище 1644, находящо се в гр. Варна, местност „Св. Никола“, заедно със сутерена, пристройката и таванските стаи. Твърди, че делбата е нищожна, тъй като избените помещения са незаконно изградени, а отделно от това избените и таванските помещения не представляват самостоятелни обекти, които могат да бъдат предмет на делба, респ. да бъдат самостоятелен обект, подлежащ на нанасяне. Твърди, че е собственик на цялата сграда, поради което извършеното нанасяне на самостоятелен обект в сградата е незаконосъобразно. Твърди, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не е участвал в него, в качеството си на заинтересована страна. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.
Ответникът – началникът на Служба по геодезия картография и кадастър - Варна, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Заинтересованата страна – Б.И.Т., чрез процесуален представител, оспорва жалбата. В писмено становище от 07.10.2019 година излага подробните си съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателя на 27.07.2019 година (л. 100 от административната преписка) и е оспорена с жалба вх. № 05-11512/02.08.2019 година (л.17 от делото).
Жалбоподателят се легитимира като собственик на недвижим имот с идентификатор *********.2421 с площ от 434 кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „Св. Никола“ № 2421 и самостоятелен обект с идентификатор 10135.2526.2421.1 с площ от 86 кв.м., представляваща етаж от къща, състоящ се от външно стълбище, тераса, хол, две антрета, три стаи и сервизно помещение, въз основа на Постановления за възлагане на недвижим имот от 23.04.2018 година и 17.12.2018 година.
С Решение № 1975/16.02.2021 година, постановено по адм.д. № 10590/2020 година по описа на Върховния административен съд, съдът е приел, че жалбоподателят е заинтересована страна. Това е така, тъй като жалбоподателят се легитимира като собственик на имот с идентификатор 10135.2526.2421 и обект с идентификатор 10135.2526.2421.1, а нанесеният нов самостоятелен обект с идентификатор 10135.2526.2421.1.2 е в същия имот, поради което неговите права и законни интереси са засегнати от допуснатото изменение, арг. § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР.
Административното производство е започнало по Заявление № 01-195026 от 03.05.2019 година (л. 6 от административната преписка) за изменение на кадастралната карта, чрез нанасяне на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.25.26.2421.1.
Заявителят Б.И.Т. се легитимира като собственик на сутерен, пристройка и тавански стаи на вилната постройка, изба, насаждения и половината от гаража, построени в дворище 1644 в местност „Св. Никола“ № 2421 на гр. Варна въз основа на Протокол от 18.12.1985 година по гр.д. № 2174/1985 година по описа на Районен съд – Варна.
С Договор за доброволна делба от 02.10.2015 година имот с идентификатор 10135.2526.923, идентичен с дворище 1644 се разделя на три дяла – имоти с идентификатори *********.2420, *********.2421 - на Н.Т.И. и А.Д.Д.-И. и *********.2422 – на Б.Т.И..
С Постановления за възлагане на недвижим имот от 23.04.2018 година и 17.12.2018 година жалбоподателят е придобил собствеността върху недвижим имот с идентификатор 10135.2526.2421 и изградената в него жилищна сграда, представляваща жилище с идентификатор 10135.2526.2421.1 с площ от 86,6 кв.м., състоящ се от външно стълбище, тераса, хол, две антрета, три стаи и сервизно помещение.
С оспорената заповед е нанесен нов самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2526.2421.1.2, с площ от 54,04 кв.м., който представлява друг вид самостоятелен обект в сграда, бр. нива 1, изби 18 кв.м., таван 23,05 кв.м. и тереса 13,05 кв.м. и идеални части от сградата, собственост на Б.И.Т..
Между страните не е спорно, че имат спор за материално право досежно собствеността върху помещенията в приземния етаж и таванските помещения и е образувано гр.д. № 1392/2019 година по описа на Окръжен съд – Варна, образувано на 25.07.2019 година.
Жалбоподателят не е уведомен за започналото административно производство и не е участвал в него.
В ЗКИР не е предвидено изрично задължение за уведомяване на заинтересованите лица за започване на административно производство за изменение на одобрена кадастрална карта. Такова, обаче, се извежда от изискванията на чл. 26, ал. 1, чл. 35 и чл. 36 от АПК за издаване на индивидуален административен акт след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. Всички лица, които са заинтересовани от изхода на административното производство, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права, арг. чл. 8 от АПК. С оглед гарантиране на правата им е и задължението за уведомяване за започване на производството. В случая жалбоподателят е заинтересовано лице по см. на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР, засегнато от поисканото изменение, което не е било уведомено за производството. С това е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, влечащо отмяна на оспорения акт, само на това основание, тъй като е лишило жалбоподателя от възможност да упражни правата си в административното производство по издаване на акта.
Видно от заключението на Съдебно-техническата експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено, обект с идентификатор 10135.2526.2421.1.1, съобразно издадения билет за строеж № 1215/12.08.1957 година се състои от полуподземен етаж, състоящ се от два зимника на кота -2,60 м.; първи етаж на кота +/- 0 м., състоящ се от дневна, две спални, кухня, баня/тоалет, коридор, предверие и тераса и е нанесен в кадастралната карта и регистър със Заповед № 18-4106/22.05.2018 година на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна. Вещото лице е посочило, че при извършения оглед на място е установило изградени три стаи в полуподземния етаж и две изби с отделен вход, които са свързани с топла връзка с изградената в имот с идентификатор 10135.2526.2422 пристройка, състояща се от дневна, баня и тоалетна с предверие и коридор. Вещото лице е посочило, че в сградата има две тавански помещения в подпокривното пространство със самостоятелен вход по вито външно стълбище и тереса. Вещото лице е посочило, че в имот с идентификатор 10135.2526.2422 е нанесен обект 10135.2526.2422.1, представляващ пристройка, за която е издадено Удостоверение за търпимост № 249/26.10.2015 година, като помещенията в приземния етаж функционално са свързани с него. Вещото лице е посочило, че пристройката и помещенията приземния етаж не са конструктивно свързани. Вещото лице е посочило, че сутеренния етаж не представлява самостоятелен обект по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР.
Целта на кадастралната карта е да документира местоположението, границите, трайното предназначение на територията и начина на трайно ползване на недвижимите имоти, арг. чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗКИР.
Недвижим имот, обект на кадастъра е самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура, арг. чл. 23, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, поради което подлежащ на документиране е само самостоятелен обект. Легално определение на понятието е дадено в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР и това е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение.
В конкретния случай, със силата на пресъдено нещо, е разрешен въпроса за правото на собственост върху самостоятелен обект, представляващ сутерен, пристройка и тавански стаи от вилна сграда, построена в дворище 1644 в местност „Св. Никола“ гр. Варна - Протокол от 18.12.1985 година по гр.д. № 2174/1985 година по описа на Районен съд – Варна.
Съдът в настоящото производство следва да извърши проверка дали нанесеният в кадастралната карта нов обект – три стаи, две изби, две тавански помещения и тераса с площ от 54 кв.м. представлява самостоятелен обект по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР. Този обект не е идентичен с обекта, предмет на съдебната делба, поради което съдът следва да даде отговор на този въпрос.
По своята същност, като
придадени по смисъла на чл. 37 от Закона за собствеността, складовите помещения
– зимнични и тавански, не са самостоятелни обекти на право на собственост и в
съгласие с чл. 98 от същия закон следват собствеността на обслужваните от тях
жилища като тяхна принадлежност (в този смисъл Решение № 163/17.09.2012 г. на
Върховния касационен съд на Република България по гр. д. № 1170/2010 г., І г.
о., Решение № 81/04.04.2014 г. на
Върховния касационен съд на Република България по гр. д. № 5556/2013 г., I г.
о., Решение № 2463/19.01.2005 г. на Върховния касационен съд на Република България
по гр. д. № 613/2002 г., IV г. о. и други), поради което дори да са
функционално пригодени да задоволяват жилищни нужди, не могат да бъдат
предмет на прехвърлителни сделки и на
делба (в този смисъл Решение № 844/01.12.2004 г. на Върховния касационен съд на
Република България по гр. д. № 521/2004 г., I г. о. и Решение № 313/05.04.2000
г. на Върховния касационен съд на Република България по гр. д. № 793/1997 г., I
г. о.), освен ако не отговарят на
съответните нормативни изисквания за жилище (в този смисъл Решение № 585/06.11.2003 г. на Върховния
касационен съд на Република България по гр. д. № 248/2003 г., I г. о. и Решение № 1368/03.12.2008 г. на Върховния касационен съд
на Република България по гр. д. № 4834/2007 г. на ІV г. о.).
В заключението на съдебно-техническата експертиза е посочено, че в сутерена са изградени три стаи и две изби с отделен вход, като вещото лице дава категорично заключение, че изградените три стаи и две изби не представляват самостоятелен обект по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР.
Ретроспективният преглед на нормативната уредба потвърждава експертното мнение.
Проектирането и строежът на процесната сграда са осъществени по време действието на Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНС, обн., ДВ, бр. 227 от 01.10.1949 г., в сила от 01.01.1950 г., отм., бр. 29 от 10.04.1973 г.), според чийто чл. 52, ал. 1 и ал. 2 застрояването на населените места се извършва с оглед на тяхното цялостно архитектурно-градоустройствено изграждане и оформяване съобразно с градоустройствените, регулационните, нивелетните, квартално-застроителните, улично-фасадните и другите застроителни планове и действащите строителни правила и норми, а последните се утвърждават от Комитета по архитектура и благоустройство при Министерския съвет и се обнародват в „Известия на Президиума на Народното събрание”. Съгласно § 21, ал. 1 от Строителните правила и норми за изграждане на населени места (СПНИНМ, обн., Изв., бр. 75 от 18.09.1959 г., отм., ДВ, бр. 69 от 02.09.1977 г. и бр. 70 от 06.09.1977 г.), издадени от Председателя на Комитета по строителство и архитектура, които регламентират основните изисквания, свързани с планирането и изграждането на населените места в страната, подът на първия етаж на жилищните сгради трябва да бъде най-малко на 0,30 м над прилежащото (естествено или изкуствено създадено) ниво на терена, а според § 38, ал. 1 от СПНИНМ всяко жилище трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет, помещение за баня с тоалетна мивка и електрическа пералня, преддверие, дрешник, килер или шкаф, зимник или складово помещение. Ал. 4 от същия параграф допуска по изключение и с разрешение на главния архитект при окръжния, съответно градския народен съвет, при разделяне на заварени жилища новообразуваните такива да нямат баня и дрешник, а банята да не отговаря на действащите норми. § 45 от СПНИНМ изисква жилищните помещения във всички новопроектирани сгради да имат височина най-много 2,90 м.– конструктивна, и 2,80 м. – светла, и най-малко 2,60 м. – конструктивна и 2,50 м. – светла. Увеличаване или намаляване на тези височини се позволява от Държавния комитет по строителство и архитектура при доказана необходимост. За разлика от тази на жилищните помещения светлата височина на зимничните в частите за движение, предвидена в ал. 2 на § 45 от СПНИНМ, следва да бъде най-малко 1,90 м. от пода до най-ниската конструктивна или инсталационна част.
Доколкото по делото липсват данни сградата да е изпълнена към 17.05.1963 г., обособяемостта на самостоятелно жилище от зимничните й помещения предпоставя спазване именно на горецитираните строителни правила и норми със съответно предвидените в тях изключения за баня и дрешник.
Според чл. 35 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно
устройство (обн., ДВ, бр. 69 от 02.09.1977 г. и бр. 70
от 06.09.1977 г., отм., бр. 48 от 26.05.1995 г., издадена от
Министъра на строежите и архитектурата на основание чл. 189 и 201, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ, обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от
01.06.1973 г., отм., ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г.) и чл. 96 и 218 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно
устройство (ППЗТСУ, обн., ДВ, бр. 62 от 07.08.1973 г., отм., бр. 1 от 02.01.2001 г.), жилището се състои от помещения,
които териториално и функционално са обединени в самостоятелен обект,
предназначен за задоволяване жилищните нужди на гражданите, и може да се устрои
в един или два етажа, свързани с вътрешна стълба (мезонетен тип). В първоначалната си редакция чл. 49, ал. 1 от цитираната
Наредба № 5 предписва конструктивната височина
на новопроектирани жилища, измерена между горните нива на готовите конструкции
на отделните етажи, да бъде най-малко 2,70 м. и най-много 2,90 м., като
отклонения от тези размери се допускат само при доказана необходимост от
главния архитект на окръжния народен съвет, съответно при градския народен
съвет, при който има съвет за архитектура и благоустройство. След обнародваното
с ДВ, бр. 91 от 1990 г. изменение разпоредбата
формулира правило за минимален размер на светлата височина на
новопроектирани жилища от 2,50 м. Съобразно чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от коментираната Наредба № 5 жилището трябва да
има помещения за клозет, за баня, за пране и сушене на прането и др., като при
един и двама обитатели клозетът може да бъде в едно помещение с банята.
Чл. 56 от същия нормативен
акт овластява главния архитект на общинския народен съвет, при който има
съвет за архитектура и благоустройство, при разделяне на заварени жилища да
разрешава по изключение новообразуваните
такива да нямат дрешник, допълнителни помещения за пране, гладене и др., както
и баня, или банята да не отговаря на действащите норми. В чл. 61, ал. 2 от наредбата се изброяват
приложимите по усмотрение на одобряващия архитектурния проект орган изключения, при които подът на първия
надземен жилищен етаж може да бъде на по-малка от изискуемата се от ал.
1 от същия текст височина от 0,30 м над нивото на прилежащия терен, а именно:
1. при пристрояване или изграждане на жилищни сгради, ограничени от калканни
стени за евентуално подравняване на корнизите на заварени масивни сгради; 2.
при специфични архитектурни и конструктивни изисквания – и в двата случая
съгласно кварталнозастроителния и силуетния план, и 3. при преустройство или
разделяне на заварени жилища и сгради. Според чл. 93, ал. 1 от Наредба № 5 от
17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 48 от 26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г., отм., бр. 51 от 05.06.2001 г.), издадена от
Министъра на териториалното развитие и строителството на основание чл. 201, ал. 1, вр. чл. 36, т. 1 от ЗТСУ (отм.) и чл. 96, ал. 2, чл. 107, чл. 113, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), жилището се проектира като група помещения и покрити и открити
пространства, обединени териториално и функционално, които трябва да
задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели. Ал. 3, изр. І-во на
същия член предвижда всяко жилище да има най-малко по едно жилищно помещение,
кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във
или извън жилищната площ.
В чл. 95, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 5/17.05.1995
г. е уточнено, че по правило се проектират самостоятелни баня и тоалетна, но се
допуска в едностайни и двустайни жилища, при вили и при реконструкция или
разделяне на жилищата банята и тоалетната да се обединяват в общо помещение.
Чл. 99, ал. 1 от наредбата повелява светлата
височина на жилищните помещения да бъде най-малко 2,5 м, като отклонения до 10
на сто се разрешават при реконструирането на съществуващи жилища, както и за
част от жилищните помещения във вили, мезонети и еднофамилни жилища.
Правилата на чл. 93, ал. 1, ал. 3, изр. І-во и чл. 95, ал. 1 и
ал. 2 от цитираната наредба са възпроизведени
и в чл. 129, ал. 1, чл. 131, чл. 134, ал. 1, изр. І-во и ал. 2 на
Наредба № 5 от 21.05.2001 г. за правила и нормативи за устройство на
територията (обн., ДВ, бр. 51 от 05.06.2001 г., в сила от 05.06.2001 г., отм.,
бр. 3 от 13.01.2004 г.), издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, чл. 81, ал. 3, изр. І-во от която завишава на 2,60 м задължителния минимум на светлата височина в жилищните помещения в нови жилищни сгради.
Т. 30 от § 5 на Допълнителните разпоредби (ДР) от действащия Закон за устройство на територията (ЗУТ, обн., ДВ, бр. 1 от 02.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) дефинира като „жилище” съвкупността от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. В съответствие с чл. 40, ал. 1, изр. І-во от ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. В Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн., ДВ, бр. 3 от 13.01.2004 г., в сила от 13.01.2004 г.), издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, се запазват изискванията на Наредба № 5/17.05.1995 г. (отм.) и на Наредба № 5 от 21.05.2001 г. (отм.), за брой и вид на жилищните помещения, а в чл. 72, ал. 3, изр. І-во от Наредба № 7 – и това за светлата им височина, закрепено в чл. 81, ал. 3, изр. І-во от Наредба № 5 от 21.05.2001 г. (отм.). Редакцията на ал. 3 от чл. 72 на Наредба № 7/22.12.2003 г. до изменението й, обнародвано с ДВ, бр. 51 от 2005 г., е допускала по изключение по-ниска от указаната величина въз основа на нотариално заверена декларация на възложителя.
Предвид горното приземният етаж и
таванските помещения не биха могли да се квалифицират като „обект” по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗКИР, тъй като не са обособени баня, тоалетна,
кухненски бокс и осветеност на приземния етаж.
Така формираният извод за несамостоятелния характер на обсъжданите приземни помещения налага решение за липсата на материалноправни предпоставки за изменение на кадастралната карта и регистър, тъй като не е налице непълнота или грешка, поради липсата на годен за нанасяне самостоятелен обект.
Отделно от това между страните е налице спор за собствеността върху полуподземния етаж и таванските помещения, поради което, също само на това основание акта подлежи на отмяна, арг. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед, като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 2 790 лева, както следва 10 лева – държавна такса за образуване на делото; 550 лева – изплатени възнаграждения за съдебно-техническите експертизи; 30 лева - държавна такса за оспорване на Определение № 1344/23.06.2020 година, постановено по адм.д. № 2547/2019 година по описа на Административен съд- Варна и обезсилено с Решение № 1975/16.02.2021 година, постановено по к.адм.д. № 10590/2020 година по описа на Върховния административен съд на Република България и 2 200 лева – изплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед № 18-5808/05.06.2019 година на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна, с която е одобрено изменение на кадастралната карта чрез нанасяне на нов обект с идентификатор 10135.2526.2421.1.2, собственост на Б.Т.И. по жалбата на Ж.С.М., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър – София – Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна ДА ЗАПЛАТИ НА Ж.С.М., ЕГН ********** *** сумата от 2 790 (две хиляди седемстотин и деветдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния съд на Република България в 14 дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ :