Решение по дело №1104/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 32
Дата: 1 март 2022 г. (в сила от 23 март 2022 г.)
Съдия: Красимир Младенов Семов
Дело: 20211630201104
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Монтана, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ПЕПА В. И.А
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20211630201104 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН ( изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 21-0996-002044/12.08.2021г. на
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана са наложени на Н. АЛ. Б. с
посочен адрес в с.Василовци, област Монтана административни наказания -
глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява
мпс за срок от 12 (дванадесет) месеца на основание чл.175а, ал.1 от ЗДвП, за
нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя Б. лично и
чрез адв.Ж.К. от МАК, моли да бъде отменено. Адв.К. пледира заплащане в
полза на жалбоподателя направени разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок, имайки
предвид допълнително изисканите писмени данни, съдържащи се на л.30 и
1
л.31 от делото, в контекста на данните на л.3 от делото.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 26.05.2021г. в 11:50 часа в гр.Монтана по бул.Христо Ботев с посока
на движение от ул.Граф Игнатиев към ул.Св. Климент Охридски, Н. АЛ. Б.
управлявал л.а. БМВ 630 И с рег. № ххххххххххх и спрял пред пешеходна
пътека, за да пропусне преминаващи пешеходци. В момента, в който
платното за движение се освободило водача Б. потеглил с управлявания л.а.,
като пътуващите след него пътни полицаи – мл. авто-контрольори към Сектор
ПП към ОД МВР – Монтана – св.ЦВ. В. ИВ. и св.ИЛ. М. ИЛ. приели, че
задната му част започнала да се поднася на ляво и на дясно няколкократно,
ускорявайки движението. Според св.И. и св.И. водача Б. съзнателно
отклонявал л.а. от праволинейното му движение с цел същия да се поднесе,
създавайки опасност за останалите участници в движението. Св.ИЛ. М. ИЛ. –
мл. авто-контрольор в Сектор ПП към ОД МВР – Монтана и св.ЦВ. В. ИВ. –
негов колега станали очевидци на извършеното от водача Б. и предприели
действия по спиране на водача Б. и извършване на полицейска проверка. След
проверка на водача за употреба на наркотици и алкохол, последвал въпрос от
проверяващите полицаи защо отклонява л.а. от праволинейното му движение,
в отговор на което Б. заявил, че управлявания л.а. е мощен и че не е извършил
нарушение. След това Б. уведомил баща си, че ще му бъде съставен АУАН,
при което последвали по телефон от бащата заплахи и викове, според св.И. и
св.И.. За установеното административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП
св.ЦВ. В. ИВ. съставил АУАН Серия GA № 430340/26.05.2021г. спрямо Б.,
който отказал да подпише АУАН, а отказа бил удостоверен с подписа на
св.М. С. ХР.. След съставяне на АУАН, последвали писмени възражения от
Б., които били оставени без уважение от административнонаказващия орган
(АНО) с Решение № УРИ 301000 – 18587/11.08.2021г.
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана като
административнонаказващ орган (АНО), оправомощен със Заповед № 8121з-
515/18г. на МВР издал обжалваното НП на 12.08.2021г.
В хода на съдебното следствие св.ЦВ. В. ИВ., св.ИЛ. М. ИЛ. и св.М. С.
ХР. потвърждават изложеното в АУАН.
Жалбоподателят Н. АЛ. Б. дава обяснения, твърди, че не е извършил
нарушението, останал изненадан от съставеният му АУАН и поведението на
2
св.ИЛ. М. ИЛ.. Св.Борислав Кирков Маринов и св.Стефка Цекова Панова
станали неволни свидетели на случващото се на 26.05.2021г. и на това, че Б. е
спрян за извършване на полицейска проверка, познават жалбоподателя Б. и
баща му.
АНО е приложил към делото СD с видеозапис от АИС ВПК на служебен
автомобил със заснето нарушение, изискан като доказателство от
жалбоподателя Б. в рамките на административнонаказателното производство
(АНП) чрез възражение от 27.05.2021г. (л.11 от делото). В съдебни заседания
на 02.12.2021г. и 24.02.2022г. видеозаписа беше предявен на страните и
свидетелите, при което се установи, че нарушението по чл.104б, т.2, респ.
чл.175а, ал.1 от ЗДвП не е доказано да е извършено – настоящият съд не
установи чрез видеозаписа на нарушението водача Б. съзнателно да е
отклонил управлявания л.а. на 26.05.2021г. в 11:50 часа в гр.Монтана по
бул.Христо Ботев с посока на движение от ул.Граф Игнатиев към
ул.Св.Климент Охридски, от праволинейното му движение с цел същия да се
поднесе и съзнателно да е създал опасност за останалите участници в
движението. Не се установява от видеозаписа на нарушението, водача Б. на
26.05.2021г. в 11:50 часа по бул.Христо Ботев с посока на движение от
ул.Граф Игнатиев към ул.Св. Климент Охридски да е използвал пътищата
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на пътници и товари. На практика
показанията на посочените от Б. свидетели – св.Стефка Цекова Панова и
св.Борислав Кирков Маринов, потвърждават обясненията на Б., които макар и
познати на семейството на Б., са в подкрепа на видеозаписа на нарушението,
от който не се доказва да е извършено нарушение по смисъла на чл.104б, т.2,
респ. чл.175а, ал.1 от ЗДвП. Показанията на св.И. и св.И. не кореспондират
със заснетото на видеозаписа „нарушение”, защото от видеозаписа, който е
годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, не се наблюдава съзнателно
отклоняване на управлявания от Б. л.а. БМВ 630 И с рег. № ххххххххххх,
преминаване на л.а. в другата съседна пътна лента, движение на ляво или на
дясно от посоката на движение на л.а. Като се има предвид горния разбор на
доказателствата, настоящия съд намира, че нарушението по чл.104б, т.2, респ.
чл.175а, ал.1 от ЗДвП, не е доказано да е извършено по несъмнен начин и
поради това НП следва да се отмени. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП
3
доказателствената сила на АУАН Серия GA № 430340/26.05.2021г. не бе
потвърдена, съответно чрез непосредствено събраните писмени и гласни
доказателства, които съдът кредитира и чрез вещественото доказателствено
средство - СD с видеозапис от АИС ВПК на служебен автомобил със заснето
нарушение, доказателствената сила на АУАН Серия GA №
430340/26.05.2021г. бе оборена.
В подобен смисъл са цитираните от защитата – Решение №
240/30.04.2018г. по КАНД № 171/18г. по описа на АС – Монтана; Решение №
402/14.09.2020г. по КАНД № 344/2020г. по описа на АС – Монтана и Решение
№ 363/13.09.2021г. по КАНД № 349/2021г. по описа на АС – Монтана;
Като се има предвид гореизложеното, според настоящия съд е
безпредметно да се излагат доводи относно чл.28 от ЗАНН. Видно от
приложената справка за нарушител/водач относно Б., същият водач от
м.10.2013г., е извършвал и други нарушения по ЗДвП, които обаче не се
отличават със значителна обществена опасност, а видно от справката, глобите
по влезлите в сила НП, които са за нарушения поради своята не висока
тежест, санкционирани с минимални административни наказания, съответно
всички фишове, са били заплатени от Б.. Тъй като процесното нарушение не е
доказано да е извършено по несъмнен начин, според настоящия съд е
безпредметно да се навеждат доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй
като излагането на такива биха имали правно значение, ако нарушението е
доказано да е извършено, а в процесния случай, това не е така.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя Б.,
съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв. Ж.К. от АК –
Монтана адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 от Закона за адвокатурата. АНО с придружителното писмо е направил
възражение за прекомерност. Поисканите разноски от адв. К. от АК –
Монтана са в размер на 440 (четиристотин и четиридесет) лева, които и
следва да бъдат присъдени, без настоящия съд да установява прекомерност.
4
Като размер поисканите разноски са съобразени с НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл.18,
ал.2 вр. с чл.7, ал.2 от Наредбата).
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0996-002044/12.08.2021г. на
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, с което на Н. АЛ. Б. с посочен
адрес в с.Василовци, област Монтана, ул.Райко Даскалов № 11 са наложени
административни наказания – ГЛОБА в размер на 3000 (три хиляди) лева и
лишаване от право да управлява мпс за срок от 12 (дванадесет) месеца на
основание чл.175а, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР - Монтана да заплати на жалбоподателя Н. АЛ. Б.
сумата от 440 (четиристотин и четиридесет) лева, представляваща
направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5