О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 419
гр.
Русе, 26.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Русе, девет състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април презз две хиляди двадесет и трета година
в състав:
СЪДИЯ: Галена Дякова
като разгледа Административно
дело № 170 по описа за 2023 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 202, т.3 от АПК, вр. чл.118, ал.2 от КСО.
Образувано
е по жалба, подадена от С. С. Д. ***,
чрез адв.Ф.М. ***, срещу Решение № 1040-17-34 от 14.03.2023г. на Директора на
ТП на НОИ – Русе, с което е оставено без разглеждане и е прекратено производството по искане с вх.№ 1056-17-136
от 14.02.2023г. срещу Разпореждане №
Д-17-000-00-01558122 от 16.06.2022г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО при ТП на НОИ – Русе.
В
жалбата се излагат съображения, че издаденият акт е незаконосъобразен поради
нарушение на процесуалния закон. Посочват, че подаденото искане с вх.№
1056-17-136 от 14.02.2023г. не представлява жалба срещу Разпореждане № Д-17-000-00-01558122 от 16.06.2022г., а
искане за възобновяване на производството за изплащане на парично обезщетение
по болничен лист №2063009, серия Е2022 от 07.06.2022г. и по своята правна същност
представлява искане за издаване на административен акт. Считат, че са налице
основания за възобновяване на спряното производство, тъй като са изтекли
предвидените от закона 6м. от датата на спирането. Молят постановеното решение
да бъде отменено, както и да им бъдат присъдени направените съдебни и деловодни
разноски.
Ответникът
– Директорът на ТП на НОИ – Русе в съпроводителното към преписката писмо не е
изразил становище по жалбата.
СЪДЪТ,
след като взе предвид наведените в жалбата доводи и се запозна с приетите по
делото писмени доказателства, приема, че жалбата е допустима, като подадена в 14-дневния
срок по чл. 197 от АПК /оспореното разпореждане е получено на 27.03.2023г.
лично от жалбоподателя Д., видно от известие л. 3пр./, от лице, засегнато от
оспорения административен акт.
За
да се произнесе по съществото на жалбата съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На
жалбоподателя Д. е издаден болничен лист /БЛ/ № 2063009, серия Е2022 от 07.06.2022г./л.8пр./
за временна неработоспособност за периода 06.06.2022г. до 17.06.2022г. с режим
на лечение домашен-амбулаторен, който БЛ да бъде представен пред работодателя
„Сентрал 13“ ЕООД Русе. След представяне на БЛ в ТП НОИ Русе с Разпореждане №
Д-17-000-00-01558122 от 16.06.2022г./л.5пр./ на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО при ТП на НОИ – Русе, на основание
чл.40, ал.4 от КСО е спряно образуваното производство за изплащане на паричното
обезщетение по БЛ, считано от 16.06.2022г. В разпореждането са посочени мотиви
– до приключване на проверката на контролните органи на ТП НОИ Русе във фирма „Сентрал 13“ ЕООД
Русе. С известие/л.17пр./ разпореждането
е връчено на С. Д. на 23.06.2022г. Същото не е обжалвано и е влязло в сила.
Във връзка с извършената проверка с писмо изх.№ 9101-17-853 от 15.08.2022г. Директорът
на ТП на НОИ -Русе и изискал, на основание чл.74, ал.1,т.3 ДОПК, данъчна и
осигурителна информация от Директора на офис Русе на ТД НАП-Варна относно „Сентрал
13“ ЕООД Русе и С. С. Д.. Поради липса на отговор с писмо изх.№ 1043-17-258#4 от 17.02.2023г./л.10пр./ Директорът
на ТП на НОИ –Русе отново поискал от Директора на ТД НАП-Варна необходимите
документи във връзка със съмненията за нарушение на осигурителното
законодателство и произтичащите от това злоупотреби със средствата на
държавното обществено осигуряване. Тъй като не получили необходимата информация
Директорът на ТП на НОИ –Русе отново поискал от Директора на ТД НАП-Варна
необходимите документи за проверката с писмо изх.№ 1043-17-258#23 от
13.03.2023г./л.12пр./
С искане
с вх.№ 1056-17-136 от 14.02.2023г./л.4пр./ до Директора на ТП НОИ Русе С. С.
Д. поискал да бъде възобновено спряното производство, предвид това, че
от датата на спирането са изминали повече от 6м. Във връзка с направеното
искане Със Заповед № ЗР-5-17-01299629 от 17.02.2023г./л.11пр./ ръководителят на
ТП НОИ Русе възложил извършване на проверка в срок от 20дни по разходите на ДОО
на „Сентрал 13“ ЕООД Русе, от контролен орган на ТП НОИ. За извършване на
проверката с писмо изх.№ 1043-17-258#24 от 23.03.2023г./л.13пр./
проверяващият изискал от управителя на „Сентрал 13“ ЕООД Русе заверени копия на
документи, по изготвен опис, като писмото било връчено с известие/л.14пр./ на
28.03.2023г.
Във
връзка с подаденото от жалбоподателя искане за възобновяване на адм. производство
с вх.№ 1056-17-136 от 14.02.2023г./л.4пр./
Директорът на ТП НОИ Русе се произнесъл с Решение № 1040-17-34 от
14.03.2023г./л.1 пр./ С решението оставил без разглеждане и прекратил
производството по отправеното до него искане, като посочил в мотивите на решението,
че искането има характер и съдържание на жалба срещу Разпореждане №
Д-17-000-00-01558122 от 16.06.2022г., предвид посочените в чл.85, ал.1 АПК
задължителни реквизити. Тъй като разпореждането било връчено на жалбоподателя
на 23.06.2022г., а жалбата срещу него подадена извън 14-дневния срок по чл.117,
ал.2 от КСО, в решението си Директорът на ТП НОИ Русе приел, че същата следва
да се остави без разглеждане. Решението било връчено на жалбоподателя Д. по
пощата на 27.03.2023г. с известие за доставяне/л.3пр./
С
писмо изх.№36763#5 от 29.03.2023г. ТД НАП/л.15пр./ Варна предоставили на
Директора на ТП на НОИ Русе исканата от тях информация и документи за извършваната
проверка на „Сентрал 13“ ЕООД Русе.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата срещу Решение
№ 1040-17-34 от 14.03.2023г. на Директорът
на ТП НОИ Русе е основателна поради следните съображения:
Оспореното
решение е издадено в процедура по реда
на на чл. 117, ал. 3 от КСО. След преценка на събраните доказателства съдът
намира, че такава процедура не е била инициирана от жалбоподателя, тъй като
видно от съдържанието и наименованието на внесеното искане, не е налице
подадена жалба срещу административен
акт, подлежащ на оспорване по чл.117 …..от КСО. При това положение за Директора
на ТП НОИ Русе не е възникнало правомощие за произнасяне, следователно оспореният
индивидуален административен акт е постановен от орган, който не разполага с
необходимата материална компетентност за постановяването му, поради което същият
се явява нищожен. Налице е абсолютно основание за оспорването му, предвид
разпоредбата на чл.146, ал.1 АПК – липса на компетентност на органа издател.
Обжалваният
административен акт е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от АПК, предвиждаща, че производството се възобновява служебно или по искане на
една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му, поради което
компетентен да се произнесе по искането е органът, който е спрял производството,
а именно ръководителят за изплащане на обезщетения в ТП на НОИ – Русе. В настоящия случай се
установи, че производството по изплащане на парично обезщетение по болничен
лист №2063009, серия Е2022 от 07.06.2022г. е било спряно с Разпореждане №
Д-17-000-00-01558122 от 16.06.2022г./л.5пр./ на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО при ТП на НОИ – Русе, на основание
чл.40, ал.4, т.2 от КСО, считано от 16.06.2022г. В мотивите му
е посочено, че спирането е до приключване на проверката на контролните
органи. Съгласно посочената разпоредба на чл.40, ал.4, т.2 от КСО длъжностното
лице по ал.3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането
или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова
злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане,
отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна
възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя),
когато е необходимо да бъде извършена проверка от контролен или друг
компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на
обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца. Няма спор,
че от спиране на производството до подаване на искането за неговото
възобновяване са изминали повече от 6м., поради което административният орган е
следвало служебно да предприеме действия по възобновявянето му, тъй като е
изтекъл предвидения от закона 6м.срок, за който се допуска спирането,
независимо от това, че не е отпаднало основанието за спирането - приключване на
проверката. Настоящият състав не приема мотивите на административния орган, с
които е оставил без разглеждане и е прекратил производството, инициирано с искане с вх.№ 1056-17-136 от 14.02.2023г.,
тъй като по своята правна същност искането не представлява жалба срещу
разпореждането за спиране, а искане за възобновяване на спряно административно
производство. Искането е ясно и
еднозначно формулирано и не поражда съмнения за волята и целта на автора му
- да бъде възобновено производството по
изплащане на дължимото парично обезщетение по болничния лист. Жалбоподателят е
упражнил правата си по чл.55, ал.1 от АПК, според който производството се
възобновява служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат
основанията за спирането му. Неправилно искането е адресирано до Директора
на ТП НОИ Русе, който е следвало да го препрати на компетентния орган на
основание чл.31, ал.2 от АПК. В случая компетентният административен орган,
който е спрял производството, следва да
прецени и да се произнесе по искането, като прецени налице ли са основания за
възобновяването му поради изтичане на 6-месечния срок, определен за спиране, в
специалния закон – чл.40, ал.4, т.2 от КСО .
По
изложените горе съображения са налице предпоставки атакуваният административен
акт да бъде обявен за нищожен, тъй като същият е издаден от орган, който не е компетентен за издаването му. Преписката
следва да бъде изпратена на ръководителя за изплащане на обезщетения в ТП на НОИ – Русе, в компетентността на
който е да се произнесе по направеното искане за възобновяване на спряното
административно производство.
От жалбоподателя
е поискано присъждане на разноски, поради което съдът следва да се произнася по
този въпрос, като предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал. 1 от АПК
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. Поради това
Националният осигурителен институт /на основание §1, т. 6 от ДР на АПК/ следва да заплати на жалбоподателя разноските
по делото в размер на 360,00 лева, от които 350лв за адвокатски хонорар и 10лв
за д.т., за които са представени доказателства по делото, че са реално платени
от жалбоподателя.
Поради
изложените мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Русе,
девети състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Решение
№ 1040-17-34 от 14.03.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е
оставено без разглеждане и е прекратено
производството по искане с вх.№ 1056-17-136 от 14.02.2023г.
ИЗПРАЩА
преписката на ръководителя за изплащане на обезщетения в ТП на НОИ – Русе за произнасяне по искане с
вх.№ 1056-17-136 от 14.02.2023г., подадено от Стилиян С. Д. с ЕГН ********** ***, съобразно
мотивите на настоящото определение.
ОСЪЖДА
Националния осигурителен институт – София да заплати на Стилиян С. Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 360,00/триста
и шестдесет/ лева, от които 350лв за адвокатски хонорар и 10лв за д.т.,
представляващи разноски по делото.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на
Република България , в 7-дневен срок от съобщаването му, от страните, участващи
в административното производство.
Препис
от определението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 от АПК.
Съдия: