Решение по дело №866/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 765
Дата: 30 ноември 2020 г.
Съдия: Елка Ангелова Братоева
Дело: 20207170700866
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 765

 

гр. Плевен, 30.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на шести ноември две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:       ЕЛКА БРАТОЕВА

  РАЛИЦА МАРИНСКА                       

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВО РАДЕВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 866/2020г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Я.Ц.Д. срещу Решение № 92 от 12.08.2020 г. на Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 182/2020 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 15-010/27.04.2020г.  на Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на Я.Ц.Д. *** на основание чл. 86 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 50, ал. 3 ЗРА, и на основание чл. 90, ал. 1 ЗРА е отнета в полза на Държавата рибата, предмет на нарушението, затова че на 22.01.2020г., около 10:40 часа, на кръстовището на ул. „Фердинанд Дечев“ и околовръстен път гр. Белене превозва в багажника на управлявания от него автомобил ****** рег. № ****** две касетки прясна риба /30 кг. по сведения на нарушителя/ от видовете „пъстър толстолоб“, „бяла риба“, „шаран“, „скобар“ и „платика“ –без декларация за произход и документ за превоз съгласно изискванията на Наредба № 4/13.01.2006г. за условията и реда за осъществяване на първа продажба на риба и други водни организми, към която препраща разпоредбата на чл. 46 ал.4 ЗРА.

Касаторът Я.Ц.Д., чрез адв. Ж.Н. от Адвокатска колегия гр. Плевен и чрез адв. М.М. от Адвокатска колегия – гр. София обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК. Счита, че процесното НП е издадено в нарушение процесуалните правила, тъй като е съставено в отсъствието на свидетели, както и че не са посочени техните адреси и ЕГН. Посочва, че както АУАН, така и НП не отговарят на изискванията на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН, като нарушението не е надлежно установено и доказано, никъде не е посочено дали превозваната в процесния автомобил риба е била жива или не, както и не е посочено дали рибата е закупена или от улов. Навежда доводи, че в хода на съдебното дирене са събрани противоречиви свидетелски показания относно съставомерни обстоятелства относно количеството риба. Сочи, че субект на конкретното нарушение няма как да е Д., тъй като същия не притежава разрешение за стопанки риболов. Релевират се съображения, че процесното нарушение следва да попадне в обхвата на нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като става въпрос за маловажен случай на административно нарушение. Моли да бъде отменено постановеното от РС – Левски решение, а по същество – да се отмени НП, претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за съдебното производство.

Ответникът по касация – Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“, Териториално звено – Плевен, чрез юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърденията на касатора не се подкрепят от приетите по делото писмени и гласни доказателства, а обжалваното решение на Районен съд – Левски е правилно и законосъобразно, кореспондиращо както с материалния закон и процесуалните правила и следва да остане в сила.  Посочва, че ЗАНН не съдържа изискване НП да бъде съставено в присъствието на свидетели, както и че липсата на ЕГН и точен адрес на свидетелите в АУАН не е съществено нарушение на процесуалния закон. Сочи като неоснователни твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП. Твърди, че деянието е правилно квалифицирано и съответства на фактическата обстановка. Счита за несъществено оплакването, че не се сочи в АУАН и НП дали рибата е жива или не, тъй като превозваната риба следва да е придружена с документи за произход и за превоз, без значение дали е жива или не, а такива в конкретния случай липсват. Посочва, че на жалбоподателя е наложена санкция в предвидения от закона минимум, тъй като същия няма предходни нарушения на ЗРА. Навежда доводи, че не са налице основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, тъй като превозът на риба без документи предполага бракониерски улов на риба, което нарушение не следва да се неглижира, още повече, че  Д. е завършил курс и притежава удостоверение за придобита правоспособност за извършването на стопански риболов и познава разпоредбите на ЗРА. Не на последно място счита, че не се подкрепя от събраните по делото доказателства твърдението, че решението на РС – Левски се позовава на противоречиви свидетелски показания, тъй като видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание на 21.07.2020г. показанията на двамата свидетели са еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се и няма противоречие в показанията им относно съставомерни обстоятелства. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Левски е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Районен съд – Левски обосновано при подробен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при правилно приложение на относимите правни норми е приел за безспорно доказано визираното нарушение, което е коректно квалифицирано, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство, като наложеното наказание е в установения от закона миминум. Приел е, че не се касае за маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Изложените от районния съд фактически и правни изводи са конкретни и точни, изцяло се споделят от настоящия касационен състав и е ненужно да се преповтарят. Районният съд е дал аргументиран отговор на всички доводи на страните, поддържани и в касационната жалба. Оспореното решение е съответно на материалния закон при правилна преценка на доказателствата по делото.

Свидетелят  и актосъставителят са очевидци на нарушението. Посочени са в акта с трите си имена и месторабота, което е достатъчно за индивидуализирането им, разпитани са пред съда в качеството на свидетели. Показанията им са взаимно допълващи се и кореспондиращи помежду си и установяват описаната в акта фактическа обстановка. Установено е, както от гласните, така и от приобщените писмени доказателства, че жалбоподателят е управлявал автомобила, спрян за проверка, при която в багажника на автомобила са открити две касетки с прясна риба /наскоро уловена/ от различен вид с приблизително количество около 30 кг. / или около 25-30 кг. според показанията на единия свидетел/ и 1 бр. риболовна мрежа. При проверката не е представил декларация за произход и документ за превоз. Описаните факти не са оспорени от жалбоподателя, той е вписал, че няма възражения по акта. Точното количество уловена риба, около 25 или 30 кг. по сведение на самия жалбоподател, и според свидетелските показания, е без съществено значение за съставомерността на констатираното нарушение.

Съдът подробно е изяснил, че в случая предвид количеството уловена прясна риба, от различни видове, разпределена в две касетки и предвид средствата, с които е уловена - намерената в багажника мрежа, е изключена възможността да се приеме, че се касае за любителски риболов по смисъла на чл. 24 ал.1  и ал.3 ЗРА,  тъй като количеството надхвърля допустимите количества от 3 кг, респективно по-едър единичен екземпляр, както и допустимите средства за улов при любителски риболов - определен брой въдици. Освен това при проверката жалбоподателят не е представил билет за любителски риболов. Правилно при тези факти съдът е заключил, че се касае за осъществен стопански риболов по смисъла на § 1 т.28 изр.2 от ЗРА. Ето защо правилно е приел, че субект на нарушението по чл. 86 ЗРА вр. чл. 50 ал.3 ЗРА може да бъде всяко лице, което фактически превозва риба, след като същата е продукт на стопански риболов в случая по силата на законовата фикция, установена в §1 т.28 изр.2 ЗРА, какъвто именно е настоящия случай според анализа на конкретните факти по делото, за превозването на която се изисква декларация за произход и документ за превоз, каквито жалбоподателят не е представил.

Правилен е и изводът, че наложеното наказание в установения от закона минимум е законосъобразно и справедливо. А конкретиката на случая с оглед липсата на каквито и да било смекчаващи вината обстоятелства не може да обоснове извод за незначителна обществена опасност, която да отличава нарушението от обикновените случаи на нарушения от същия вид и затова не може да се приеме, че същият е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Решението на Районен съд – Левски е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на делото на осн. чл. 63 ал.5 ЗАНН в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. 37 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 92 от 12.08.2020 г. на Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 182/2020 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Я.Ц.Д. *** да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                      ЧЛЕНОВЕ: 1./п/                             2./п/