№ 4263
гр. София, 17.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В. В. А.
като разгледа докладваното от В. В. А. Наказателно дело от общ характер №
20241110205589 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК
Постъпило е искане от Председателя на НБПП за присъждане на
разноски за възнаграждение на служебен защитник по настоящото дело.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, исканията и
доводите на страната, намира от фактическа страна следното:
Производството по НОХД № 5589/2024 г. по описа на СРС, НО, 94
състав е образувано по обвинителен акт по ДП № 1108/2023 г. по описа на 08
РУ - СДВР, пр. пр. № 51530/2023 г. по описа на СРП по обвинение против Ц.
Ц. М., ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 343б ал. 2 НК. С
определение, постановено в о.с.з. на 22.05.2024 г., влязло в сила на същата
дата, съдът е одобрил споразумение, с което М. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343б ал. 2 НК. С протоколно определение
от същата дата съдът се е произнесъл и по реда на чл. 306 ал. 1 т. 1 НПК вр.
чл. 27 НК. Срещу определението по чл. 306 ал. 1 т. 1 НПК вр. чл. 27 НК е
постъпила въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия – адв. Ц. И.
от САК, въз основа на която е образувано производството по ВНЧД №
3744/2024 г. по описа на СГС, НО, XIII въззивен състав. С решение №
726/18.11.2024 г. по ВНЧД № 3744/2024 г. по описа на СГС, НО, XIII въззивен
състав, съдът е потвърдил първоинстанционното определение.
С постановление на водещия разследването от 07.11.2023 г. на
1
основание чл. 94 ал. 1 т. 6 НПК на осъдения е предоставена правна помощ под
формата на процесуално представителство.
С постановление от 07.11.2023 г. за служебен защитник на осъдения М. е
назначен адв. Ц. И. от САК.
С Решение № СФ – 11381-17665/09.07.2024 г. на Председателя на НБПП
на адв. Ц. И. на основание чл. 16 т. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ е определено възнаграждение за осъществяваната правна помощ в
съдебното производство по НОХД № 5589/2024 г. по описа на СРС, НО, 94
състав, в размер на 260, 00 лева, което е заплатено на защитника. С Решение
№ СФ – 13391-30769/24.01.2025 г. на Председателя на НБПП на адв. Ц. И. на
основание чл. 22б от Наредбата за заплащането на правната помощ е
определено възнаграждение за осъществяваната правна помощ в съдебното
производство по ВНЧД № 3744/2024 г. по описа на СГС, НО, XIII въззивен
състав, в размер на 170, 00 лева, което е заплатено на защитника.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Искането се явява процесуално допустимо, като подадена от
активно легитимирано лице. Същото е депозирано в надлежна форма.
Разгледано по същество, искането се явява основателно.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 4 от
19.02.2010 г., постановено по тълк. дело № 4/2009 година на ОСНК на ВКС в
случаите на служебна защита, когато подсъдимият бъде признат за виновен,
на осн. чл. 189, ал. 3 НПК, разноските за служебен защитник следва да бъдат
възложени в негова тежест и да бъдат присъдени в полза на НБПП. В
допълнение, в цитираното тълкувателно решение е изрично посочено, че
адвокатско възнаграждение се дължи от осъдения подсъдим във всички случаи
на задължителна защита, когато тя е била осъществявана от служебен
защитник, т. е. независимо от материалното положение на
обвиняемия/подсъдимия. Ето защо съдът намери, че в случая осъденият
дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ.
Определеното и изплатено на защитника възнаграждение е в границите,
предвидени в чл. 16 и чл. 22б от Наредбата за заплащането на правната помощ
(редакция, ДВ. бр.74 от 7 септември 2021 г.). Предвид горното Ц. Ц. М. следва
да бъде осъден да заплати в полза на НБПП сумата от общо 430, 00 лева за
2
предоставената правна помощ.
В случая не е налице хипотезата по чл. 23 ал. 2 от Закона за правната
помощ, тъй като правна помощ на осъдения в досъдебното производство е
предоставена на основание чл. 94 ал. 1 т. 6 НПК, а не на основание чл. 94 ал. 1
т. 9 НПК. Видно от материалите по делото, в съдебната фаза на
производството по отношение на М. не е било налице основанието на чл. 94
ал. 1 т. 6 НПК, но отново е била налице хипотеза на задължителна защита
предвид на диференцираната процедура, по която се е развило съдебното
производство, и разпоредбата на чл. 384 ал. 2 НПК. Във въззивното
производство отново е била налице хипотеза на задължителна защита /чл. 94
ал. 1 т. 8 НПК/, доколкото същото е протекло в отсъствие на осъдения.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА Ц. Ц. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на НБПП
сумата от 430, 00 лева /четиристотин и тридесет/ лева за предоставена правна
помощ по НОХД № 5589/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав и по ВНЧД
№ 3744/2024 г. по описа на СГС, НО, XIII въззивен състав.
Определението подлежи на обжалване и/или протест пред СГС в 7-
дневен срок от съобщаването му на СРП, на осъдения и на неговия защитник.
Препис от определението да се връчи на СРП, на защитника и на
осъдения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3