МОТИВИ
към ПРИСЪДА по НЧХД №1540/2019г. по описа на КРС
П.М.Р.
*** е повдигнал обвинение срещу Б.Е.Г. *** за това, че на 09.08.2019г. около
23:15ч. в гр.Кюстендил му е нанесъл удари в областта на гръдния кош, с което
умишлено му е причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 НК, изразяващо се в кръвонасядане и охлузване по гръдния кош в дясно –
престъпление по чл.130, ал.1 НК.
Частният
тъжител е предявил срещу подсъдимия, граждански искове, както следва:
-
за сумата 50 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди, представляващи заплатена такса за издаване на медицинско свидетелство,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.08.2019г. до
окончателното й изплащане;
-
за сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди в резултат на нанесената му лека телесна повреда, изразяващи се в болки и
страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.08.2019г. до
окончателното й изплащане.
Претендира
и разноски.
Съдът
е конституирал частния тъжител като граждански ищец и е приел за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявените граждански искове.
Така се поддържат частната тъжба и гражданските искове.
Подсъдимият е дал обяснения, с които отрича да е извършил
твърдяното деяние. Твърди, че той е бил обект на нападение от страна на Р..
Защитникът му – адв.М. *** пледира за прилагане на
института на реторсията, анализирайки събраните по делото доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, в тяхната съвкупност и по отделно, ведно с доводите на
страните, прие за установено следното:
Подсъдимият Б.Е.Г. е роден на ***г***, българин, *** гражданин, със средно образование, неженен, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********.
Г. е 50% трайно намалена работоспособност и страда от
соматоформно разстройство, тревожно-хопохондричен синдром.
С решение по АНД№362/2018г. по описа на Районен
съд-гр.Кюстендил в сила от 05.04.2018г. Г. е освободен от наказателна
отговорност за извършено престъпление и му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева. Липсват данни глобата да е заплатена.
Подсъдимият и тъжителят били приятели.
Р. се грижил за З. Г. З., като й осигурил условия да живее в дома му. През 2017г. той бил назначен
за неин настойник, като в настойническия съвет били включени, както подсъдимия,
така и свидетелите С. и Г.. Тъжителят прекарвал половината от времето на
годината в А.. В тези периоди за З. се грижили посочените
свидетели. З. обаче решила да напусне жилището на Р. и се преместила да живее при Б..
Този факт довел до влошаване на отношенията между страните.
На 09.08.2019г. около 23:15ч. Р. и св.Г. били седнали на
пейка в близост до чешмата, находяща се центъра на гр.Кюстендил в близост до
сградата на общината. Към тях се приближили Б.Г. и З.З.. В един момент Б. ритнал П. по крака. Последният се изправил и решил да
извади палката, която носел в себе си, за да се защити. Междувременно, Б.
извадил метална верига, с която му нанесъл удари в гръдния кош. Същевременно, З., която ползвала патерица за придвижването си, го ударила два пъти по
лявата ръка. Св.Г. наблюдавала случващото се от страни и с цел да го предотврати, казала на Б., че в района има камери. При което Б.
и З. си тръгнали.
Пострадалият Р. отишъл
на медицински преглед на 13.08.2019г. в МБАЛ“Д-р Н.Василиев“, гр.Кюстендил,
констатациите от който са отразени в приложено по делото медицинско
свидетелство.
За прегледа и издаденото
медицинско свидетелство заплатил сумата 50 лева, видно от представена фактура.
От заключението на в.л. Н. по изготвената
съдебно-медицинската експертиза се установява, че на Р. са причинени следните травматични
увреждания: кръвонасядане и
охлузване по кожата на гръдния кош в дясно, както и кръвонасядане по лява ръка.
Уврежданията са причинени от действието на твърд тъп предмет и отговарят да са
получени по време и начин, за които се съобщава от тъжителя. Уврежданията са
причинили болка и страдание на пострадалия. За възстановяване на травмата в
областта на гръдния кош бил необходим срок около 12-15 дни.
Изложените фактически положения съдът прие за безспорно
установени на базата на събрания по делото доказателствен материал: отчасти
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С. и Г.; заключението на вещото лице, медицинските документи, протокол
№1/22.08.2017г., обективиращ решение на кмета на община Кюстендил за
назначаване на настойнически съвет, фактура, експертно решение, справка за
съдимост на подсъдимия.
Съдът е кредитирал обясненията на подсъдимия, в частта
им, с която признава, че на процесната дата са имали среща с пострадалия и
присъствалите лица на нея. В тази им част същите се подкрепят от всички
кредитирани по делото доказателства.
Не е дадена вяра на обясненията му за това, как е
протекла срещата им, съответно че той е станал обект на удари от страна на
тъжителя. В тази им част същите са изолирани от останалия
доказателствен материал и са дадени единствено в подкрепа на възприетата от него
защитна позиция.
Съдът е кредитирал показанията на свидетелите С.и Г., приемайки същите за логични, последователни и безпротиворечиви.
Въпреки наличните данни за приятелски отношения между свидетелите и тъжителя,
за които впрочем последният сам споменава в тъжбата, съдът прие, че в
показанията им не е проявена заинтересованост от изхода на делото.
За съда не остана никакво съмнение, че инкриминираните телесни увреждания у
Р. са в резултат на действията на подсъдимия.
Последното е в драстично противоречие с твърденията на подсъдимия и
защитната му теза като цяло.
Действайки по описания по-горе начин, както от обективна, така и от
субективна страна, подсъдимият Г. е осъществил състава на престъплението по
чл.130, ал.1 НК. Изложените в тъжбата фактически обстоятелства, подкрепени от
събраните и кредитирани от съда доказателства, сочат към извършване именно на
това престъпление.
Обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността, а предмет на престъплението
- лицето, на което е причинена телесната повреда – пострадалият Р..
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия чрез действия, изразили се удари
с верига в областта на гръдния кош на пострадалия, в резултат на което, същият
е получил посочените телесни увреждания в тази област. Престъплението е типично
резултатно увреждащо, като престъпният резултат се е изразил в причиняване на
посочените телесни увреждания. Същите, преценени с оглед резултата,
представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК – причинено е
разстройство на здравето на пострадалия, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Съгласно
Постановление №3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, случаите на наранявания на
кожата, насиняване на части на тялото се приемат за леки телесни повреди с
разстройство на здравето. Налице е причинно-следствена връзка между действията
на подсъдимия и настъпилия престъпен резултат.
Субект
на престъплението е подсъдимият.
От
субективна страна, същият е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Този несъмнен извод следва от
обективно проявеното от подсъдимия.
С оглед на изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен
и му наложи наказание, приемайки липсата на предпоставки за прилагане
института, регламентиран в чл.78а НК.
При индивидуализацията на
наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление съдът съобрази целите по
чл.36 НК, формиращи т.нар. лична и генерална превенции.
Степента на обществената опасност на
деянието не се отграничава съществено от законодателно определената, като в
конкретния случай не е завишена. Горната преценка е направена с оглед вида на
засегнатите обществени отношения, условията, времето, мястото, начина и
обстановка на извършване на престъплението.
Степента на обществена опасност на
дееца не е висока.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство бе отчетено наличното заболяване у дееца, което е от кръга на
психичните разстройства.
Липсват други отегчаващи или
смекчаващи отговорността обстоятелства.
За конкретното престъпление се
предвижда наказание – лишаване от свобода до две години или пробация.
Съдът, при индивидуализиране на
наказанието, прие, че същото следва да бъде определено при условията на чл.54 НК, при превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства, а именно
“пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. “задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година с периодичност два пъти
седмично, и 2.“задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
1 година.
С така определеното наказание, съдът прие, че ще се
постигнат целите на НК по отношение на подсъдимия и на останалите членове на
обществото.
Гражданските искове намират правното си основание в чл.45 ЗЗД и в задължението всеки да репарира вредите, които виновно е причинил
другиму. Като граждански ищец по делото бе конституиран пострадалият Р. с посочените
претенции за 2 000 лева, съответно 50 лева срещу подсъдимия, които суми
представляват обезщетение за
причинените му неимуществени, изразени като болки и страдания, съответно имуществени вреди, в
резултат на причинените телесни увреждания с извършеното срещу него
престъпление, ведно със законната лихва върху всяка сумите, считано от посочените
дати до окончателното им изплащане.
В хода на наказателното производство безспорно се
установи вината на подсъдимия Г. за причинената лека телесна повреда на пострадалия.
Налице е причинно-следствена връзка между виновното и противоправно поведение
на подсъдимия и причинения вредоносен резултат.
Искът за причинените имуществени вреди бе безспорно
доказан по основание и размер и съдът го уважи изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на която са заплатени
разноските до окончателното издължаване.
Като прецени всички обстоятелства по
делото - събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие, че предявеният
иск за неимуществени вреди е доказан по основание, но завишен по размер.
Отчитайки принципа, визиран в чл.52 ЗЗД,
съдът прие, че е законосъобразно и справедливо да уважи иска в размер на 1000
лева, а
за разликата до пълния претендиран размер от 2000 лева, да отхвърли същия като
неоснователен. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от пострадалия, съдът определи
като прецени вида на причинената телесна повреда, възрастта на пострадалия,
възстановителния период, добрата прогноза за този вид травми и липсата на
остатъчни увреждания.
Съдът присъди посочената сума, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното издължаване.
Съдът прие, че присъждайки такова по
размер обезщетение ще реализира принципа за справедливо възмездяване на
претърпените от пострадалия болки и страдания.
Съдът на основание
чл.189, ал.3 НПК осъди подсъдимия да заплати на пострадалия сторените деловодни
разноски в размер на 562 лева, както и да заплати по сметка на Районен
съд-гр.Кюстендил 100 лева държавна такса върху уважените размери на гражданските
искове.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: