Определение по дело №10074/2018 на Районен съд - Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета

година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ КРЪСТЕВ ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА

 

при секретар Мария Манолова

като разгледа докладваното от съдия Д. Жекова

въззивно гражданско дело № 1780 по описа за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 53556/22.07.2019г., подадена от „Г." ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу решение №3078/05.07.2019г., постановено по гр.д. № 10074/2018г. на ВРС, 18 състав, с което е отхвърлен искът на това дружество срещу „И.И.9." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца държането на предадения му въз основа на прекратен договор за наем от 20.06.2012г., недвижим имот, представляващ складови помещения, находящи се в имот с ид. *******, с административен адрес гр.*******/, с обща площ 5375 кв.м., на основание чл. 233 ЗЗД.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно. Счита се, че наемният договор е развален от наемодателя поради неизпълнение от страна на наемателя на договорните му задължения да заплати дължимия наем по издадени фактури за месеците април и май 2018г., което е основание за едностранно прекратяване на договора по чл.16. За прекратяване на договора се сочи, че наемателят е уведомен с нотариална покана, връчена на 08.06.2018г., с която и наемателят е поканен да освободи и предаде имота. Навежда оплакване, че неправилен е изводът на съда, че след като поканата за заплащане е връчена след настъпил падеж, то не е бил даден достатъчен срок за изпълнение. Поддържа и че наемният договор може да се счита прекратен и на още едно основание - чл.238 ЗЗД с едномесечно предизвестие, считано от получаване на исковата молба. Счита за неправилен извода на съда и че предметът на договора не бил индивидуализиран. Излага, че наемателят не е оспорил, че държи помещенията на договорно основание и не е заявил друго основание за ползването им, а СТЕ е потвърдила пълна идентичност на посочените от ищеца помещения и тези, които се ползват от ответната  страна.   Поддържа,  че  първоинстанционният съд  е допуснал

съществено процесуално нарушение неприемайки писмено доказателство, имащо съществено значение за изясняване на фактите по делото, а именно доказателства, че преводът за наемите за м. април и м. май, извършен на „И.*****" от 14400лв., е бил върнат обратно на ответника. Навежда оплакване, че не е настъпила преклузия към момента на представяне на доказателството, което е документ, който е бил в държане на трето лице и съдът е следвало на основание чл.148 ГПК да насрочи ново заседание за събиране на доказателства. Моли се поради изложеното за приемане на преводно нареждане от 14.05.2018г. Моли се и за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск по чл.233 ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от„И.И.9." ЕООД, ЕИК *******, с който се изразява становище за правилност на обжалваното решение, респективно неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че в проведеното производство ищецът не е успял да докаже предаване на обектите по договор за наем, валидно прекратяване на договора поради неизпълнение от ответника. Сочи се, че предвид липсата на надлежно уведомяване за извършената промяна на наемодателя, с извършеното на 11.05.2018г. плащане по сметка на посочения в договора наемодател, наемателят е изпълнил задължението си за плащане надлежно. Въззиваемият се противопоставя на приемането на представеното с въззивната жалба писмено доказателство, поддържайки, че е несвоевременно. Моли се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила и се претендират сторените разноски.

Постъпила е и частна жалба вх. №9419/03.02.2020г. от „И.И.9." ЕООД, ЕИК ******* срещу Определение №15086/15.11.2019г. по гр.д. № 10074/2018г. на ВРС, 18 състав, с което е изменено постановеното от ВРС решение в частта за разноските, като е намалено присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно. Решаващият съд не е съобразил, че предмет на делото е недвижим имот, находящ се в гр. София, а професионалната защита на ответника изисква процесуалният представител да се запознае с претендирания имот. Счита, че командировъчните разходи следва да са част от договореното адвокатско възнаграждение. Моли се за отмяна на атакуваното определение и присъждане на пълния претендирай размер на адвокатско възнаграждение от ответната страна.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „Г." ООД, ЕИК ******, която изразява становище за неоснователност на жалбата, като се обръща внимание, че по смисъла на чл.78 ГПК командировъчни разходи не са разноски по производството.

Постъпила е и частна жалба вх. №18/02.01.2020г. от „И.И.9." ЕООД, ЕИК ******* срещу Определение №15788/02.12.2019г. по гр.д. № 10074/2018г. на ВРС, 18 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез присъждане на сумата от 5лв. за съдебно удостоверение.

Частният жалбоподател сочи, че присъждането на разноски е поискано
от ответника още с отговора на исковата молба и въпреки, че в представения
списък по чл.80 ГПК не са включени                                -разноски, доказателства за

\

 

 

вършването им се съдържат в делото. Моли се за отмяна на определението и присъждане на посочените разноски.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „Г." ООД, ЕИК ******, която изразява становище за неоснователност на жалбата, поддържайки че ВРС основателно е отказал да присъди разноските от 5лв.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивната и частни жалби се поддържат. Страните претендират разноски. В хода на устните състезания въззиваемият и частен жалбоподател заявява, че съществува вероятност първоинстанционното решение да е недопустимо поради липса на абсолютна процесуална предпоставка -родова подсъдност. Въззивникът поддържа, че предявеният иск е неоценяем.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Съставът на въззивния съд намира за допустими и сезиралите го частни жалби. Макар първоинстанционният съд в атакуваните определения да е посочил, че подлежат на обжалване в едноседмичен срок, съобразно чл.248, ал.З ГПК тези определения подлежат на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението, поради което и срокът за обжалване е двуседмичен, а не общият срок за подаване на частна жалба.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси -ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Извършвайки преценка за допустимост на обжалваното решение, съставът на въззивния съд констатира следното: Предявеният иск е с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД за връщане на нает имот поради прекратяване на сключен договор за наем. Съобразно задължителните указания, дадени с мотивите и диспозитива на т.20 на Тълкувателно решение №6/06.11.201 Зг. по т.д. 6/2012г. ОСГТК на ВКС, когато ищецът черпи права от качеството си на наемодател по прекратено наемно правоотношение и искът е по чл. 233, ал. 1, изр.1 ЗЗД, цената му се определя от наема за една година по договора. В процесния случай, съобразно твърденията в исковата молба и приложения към исковата молба договор за наем на процесния имот и последен анекс към него от 09.01.2018г., месечният наем е определен в размер от 6000лв. Респективно, наемната цена за период от една година възлиза в размер от 72 000лв. Това е и цената на предявения иск. Последният е облигационен и родовата подсъдност следва да се определи по правилото на чл.104, т.4 ГПК, според което исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000лв., са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно във всяко положение на делото съгласно чл.119, ал.1 ГПК.

С оглед на изложеното, първоинстанционното решение се явява недопустимо доколкото разгледаният иск не е родово подсъден на районния съд. На основание чл.270, ал.З, изр. 1 ГПК, недопустимото решение следва да бъде   обезсилено.   Като   недопустими //бледва-^^. бъдат  обезсилени и

обжалваните определения по чл.248 ГПК доколкото разглеждането на делото в цялост е извън компетентността на районния съд. Съобразно чл.270, ал.З, изр.2 ГПК, делото следва да бъде задържано за разглеждане от родово компетентния Окръжен съд - Варна.

С оглед предстоящото разглеждане на делото от компетентния съд, разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани доколкото отговорността за разноски следва да бъде разпределена съобразно изхода на спора от родово компетентния съд.

Водим от горното, съдебният състав

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №3078/05.07.2019г., постановено по гр.д. № 10074/2018г. на PC - Варна, 18 състав.

ОБЕЗСИЛВА определение №15086/15.11.2019г. по гр.д. № 10074/2018г. на PC -Варна, 18 състав.

ОБЕЗСИЛВА определение №15788/02.12.2019г. по гр.д. № 10074/2018г. на PC - Варна, 18 състав.

ЗАДЪРЖА делото, образувано по искова молба вх. №43550/27.06.2018г. на „Г." ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** срещу „И.И.9." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, за разглеждане в Окръжен съд - Варна, на основание чл.270, ал.З, изр.2 ГПК.

След влизане в сила на настоящото решение, делото да се докладва за образуване и разпределение в Окръжен съд - Варна.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.