РЕШЕНИЕ
№ 1274
гр. Варна , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100501130 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. П. П., действащ като едноличен търговец с
фирма „П. – Н. П.“ с ЕИК **********, със седалище *** срещу Решение №
261305/19.11.2020 год., постановено по гр. дело № 6721/2014 год. по описа на РС-Варна, с
което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Пасифлора“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Св. Св. Константин и Елена“, местност
„Манастирски рид“, вила 559 иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждането на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 11 480 лева (единадесет хиляди четиристотин и
осемдесет лева), представляваща обезщетение за ползване без основание ответното
дружество на собствен на ищеца имот с идентификатор 10135.2517.1675 по КККР на гр.
Варна одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК и
административен адрес *** за периода от 25.03.2013 г. до 11.01.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното и изплащане.
́
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
при постановяването му са допуснати нарушения на процесуалните правила, които
обобщено се свеждат до необсъждане на относими към правния спор доказателства.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което делото да
бъде решено според обема на притежаваното от въззивника – ищец материално право.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна – ответник по иска и по
въззивната жалба – Пасифлора“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна отговор на
жалбата не е подаден.
Подадена е и частна жалба против Определението № 262890/18.03.2021 год. по гр.
1
дело № 6721/2014 год. по описа на РС-Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с
което е отхвърлено искането на Н. П. П., действащ като едноличен търговец с фирма „П. –
Н. П.“ с ЕИК **********, със седалище *** за изменение на първонинстанционното
решение в частта му за разноските, като се отмени в частта му, с която жалбоподателят е
осъден да заплати по сметка на РС-Варна, на основание чл. 77 ГПК, сумата от 150 лева –
разноски за изплащане на възнаграждение на вещо лице.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, не се представлява. В писмено
становище от 18.06.2021 год. поддържа въззивната си жалба.
В съдебно заседание въззиваемото дружество „Пасифлора“ ООД, със седалище гр.
Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата, счита обжалваното решение за
правилно и настоява да бъде потвърдено.
Съдът съобрази следното:
Производството по гр. дело № 6721/2014 год. по описа на РС-Варна е образувано по
предявен от Н. П. П., действащ като едноличен търговец с фирма „П. – Н. П.“ с ЕИК
**********, със седалище *** срещу „Пасифлора“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление *** иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждането на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 11 480 лева (единадесет хиляди четиристотин и
осемдесет лева), представляваща обезщетение за ползването без основание от ответното
дружество на собствен на ищеца имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2517.1675
по КККР на гр. Варна, с площ по документ за собственост 600 кв.м., а по скица 606 кв. м.,
ведно с построената в поземления имот еднофамилна вилна сграда със застроена площ 65
кв. м., съставляваща обект с идентификатор 10135.2517.1675 по КККР на гр. Варна, при
граници на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори 10135.2517.1676;
10135.2517.1680; 10135.2517.9637; 10135.2517.2869 и 10135.2517.1674, с административен
адрес *** за периода от 25.03.2013г. до 11.01.2014 год., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска до
окончателното и изплащане.
́
Ищецът твърди, че е придобил собствеността върху гореописания имот въз основа на
договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 102/20.12.2007 год., том VI, рег.№
12735, нот. дело № 1014/2007г. на нотариус с № 335 – Павлина Симеонова, с район на
действие района на РС-Варна. В периода 25.03.2013г. до 11.01.2014 год. ответното
дружество е ползвало имота му без основание и се е обогатило неоснователно за сметка на
ищеца със сумата от 11 480 лева – размера на спестения пазарен наем за имота за посочения
период.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Пасифлора“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище гр. Варна е оспорил иска, с твърдения че дружеството е
собственик на имота въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт №
106/23.09.2003 год. на ВнН, а договорът за покупко-продажба от 2007 год., въз основа на
който ищецът твърди да е придобил собствеността върху имота, е нищожен и не го
легитимира като собственик на описания имот. Не оспорва, че в процесния период е
осъществявал, а и понастоящем осъществява фактическа власт върху имота, но твърди, че
осъществяваната от него фактическата власт върху имота е в упражнение на правото му на
собственост.
Поради изложеното ответникът счита иска за неоснователен и настоява за
отхвърлянето му.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
След предявяването на иска, с влязло в сила Определение № 10998/31.07.2014 год.,
2
производството по гр. дело № 6721/2014 год. по описа на РС-Варна е било спряно, на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на
производството по гр. дело № 10913/2013г. по описа на РС-Варна. Производството по гр.
дело № 10913/2013 год. на РС-Варна е било образувано по предявен от настоящия ответник
„Пасифлора“ ООД, със седалище гр. Варна срещу настоящия ищец Н. П. П., действащ като
едноличен търговец с фирма „П. – Н. П.“ с ЕИК **********, със седалище ***, положителен
установителен иск за собственост върху същия имот, с твърдян придобивен способ –
договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 106/23.09.2003 год., том І, рег. № 871, дело
№ 67/2003 год. на нотариус № 382.
С влязло в сила на 18.12.2017 год. Решение № 3105/13.07.2015 год. по гр. дело №
10913/2013 г. по описа на РС-Варна е признато за установено по отношение на Н. П. П.,
действащ като едноличен търговец с фирма „П. – Н. П.“ с ЕИК **********, със седалище
***, че „Пасифлора" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, е
собственик на недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО, с площ от 600 кв. м.,
находящо се в ***, съставляващо имот пл. № 1675 в кв. 53 по плана на местността, при
граници на мястото: път; имот пл. № 16810; имот пл. № 1676; имот пл. № 2208, ведно с
находящата се в същото място постройка, с площ от 35 кв. м., придобит на основание
договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 106, том I, peг. № 871, дело № 67 от
23.09.2003г. на нотариус К.П., с peг. № 382 и район на действие района на РС-Варна. В
цитираното решение имотът не е индивидуализиран по действащите към постановяване на
решението, а и към датата на предявяване на иска, кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. Варна, но видно от исковата молба, по която е било образувано гр. дело №
6721/2014 год. по описа на РС-Варна (понастоящем в. гр. дело № 1130/2021 год. на ОС-
Варна) се касае за един и същ недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор
10135.2517.1675 по КККР на гр. Варна, с площ по документ за собственост 600 кв. м., а по
скица 606 кв. м., ведно с построената в поземления имот еднофамилна вилна сграда със
застроена площ 65 кв. м., съставляваща обект с идентификатор 10135.2517.1675 по КККР на
гр. Варна, при граници на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори
10135.2517.1676; 10135.2517.1680; 10135.2517.9637; 10135.2517.2869 и 10135.2517.1674 по
КК на гр. Варна.
След като с влязлото в сила Решение № 3105/13.07.2015 год. по гр. дело № 10913/2013
г. по описа на РС-Варна е прието за установено в отношенията между страните, че
настоящият ответник – ищец по гр. дело № 10913/2013 год. на РС-Варна) е собственик на
процесния имот въз основа на договора за покупко-продажба, сключен с нот. акт №
106/2003 год. на ВнН, се налага извода, че ищецът по настоящото дело – ответник по гр.
дело № 10913/2013 год. на РС-Варна, не е бил собственик на процесния имот, нито в
периода 25.03.2013г. до 11.01.2014 год., нито в периода от 20.12.2007 год. (скл. на договора
по нот. акт № 102/2007 г. на ВнН) до 14.11.2016 год. – приключването на съдебното дирене
по в. гр. дело № 1819/2016 год. на ОС-Варна, с решението по което е потвърдено
първоинстанционното решение по гр. дело № 10913/2013 год. на РС-Варна, след което
съдебно дирене решението по гр. дело № 10913/2013 год. на РС-Варна е влязло в сила. Този
извод следва от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. дело №
10913/2013 год. на РС-Варна и по – конкретно от т. нар. установително действие на силата
на пресъдено нещо на влязлото в сила решение – че правото на собственост върху имота в
патримониума на настоящия ответник е съществувало от момента на възникването му, т. е.,
от придобиването му с договора за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 106/2003 год.
на ВнН, до момента на приключването на съдебното дирене в производството по в. гр. дело
№ 1819/2016 год. на ОС-Варна /14.11.2016 год./, след което съдебно дирене решението е
влязло в сила.
Поради преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила
Решение № 3105/13.07.2015 год. по гр. дело № 10913/2013 г. по описа на РС-Варна, с което
искът за собственост на „Пасифлора" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна против
3
ищеца по настоящото дело Н. П. П., действащ като едноличен търговец с фирма „П. – Н. П.“
с ЕИК **********, със седалище ***, по отношение на процесния имот – ПИ с
идентификатор 10135.2517.1675 по КККР на гр. Варна, с площ по документ за собственост
600 кв.м., а по скица 606 кв. м., ведно с построената в поземления имот еднофамилна вилна
сграда със застроена площ 65 кв. м., съставляваща обект с идентификатор 10135.2517.1675
по КККР на гр. Варна, при граници на поземления имот: поземлени имоти с
идентификатори 10135.2517.1676; 10135.2517.1680; 10135.2517.9637; 10135.2517.2869 и
10135.2517.1674 по КК на гр. Варна – е бил уважен, не следва да се обсъждат твърденията и
доводите на ищеца, че е собственик на процесния имот въз основа на договора за продажба
по нот. акт № 102/20.12.2007 год. на ВнН, както и че е собственик на 6 кв. м. от процесния
имот въз основа на Заповед № 698/19.11.2013 год. кмета на район „Приморски“ - община
Варна, издадена на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, нито представените в тяхна
подкрепа доказателства. Това е така, защото фактите, твърдяни от ищеца и на които същият
основава правото си на собственост върху процесния имот за периода 25.03.2013г. до
11.01.2014 год., който въпрос е обуславящ и е елемент от фактическия състав на предявения
иск по чл. 59 ЗЗД, са се осъществили преди съдебното дирене, след което решението по гр.
дело № 10913/2013 г. по описа на РС-Варна е влязло в сила.
При това положение не е налице неоснователно обогатяване на ответното дружество
за сметка на ищеца, в резултат на ползването от дружеството без основание на собствен на
ищеца имот, описан по – горе, в периода 25.03.2013 год. – 11.01.2014 год., тъй като
дружеството-ответник е осъществявало фактическа власт върху имота (ползвало е имота) в
упражнение на правото си на собственост.
По тези съображения предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на частната жалба срещу Определението Определението №
262890/18.03.2021 год. по гр. дело № 6721/2014 год. по описа на РС-Варна, постановено в
производство по чл. 248 ГПК, с което е отхвърлено искането на Н. П. П., действащ като
едноличен търговец с фирма „П. – Н. П.“ с ЕИК **********, със седалище *** за изменение
на първонинстанционното решение в частта му за разноските и отмяната му в частта му, с
която жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на РС-Варна, на основание чл. 77 ГПК,
сумата от 150 лева – разноски за изплащане на възнаграждение на вещо лице, съдът приема
следното:
По искане на ищеца – настоящ жалбоподател, в производството пред първата
нистанция е допусната съдебно-оценителна експертиза и е изслушано и прието заключение
на вещо лице. С протоколно определение от 19.10.2020 год. е определено окончателно
възнаграждение на вещото лице в размер на 350 лева, въз основа на представена от експерта
декларация в съответствие с изискванията на Наредба № 2/29.06.2015 год., изд. от
министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 50/03.07.2015 г. Внесеният от ищеца
предварителен депозит, който първоначално е бил определен от съда, е в размер на 200
лева. Въпреки дадените от съда указания, ищецът не е внесъл сумата от 150 лева за
изплащане на определеното възнаграждение на вещото лице. С решението си районният съд
е осъдил ищеца, на основание чл. 77 ГПК, да заплати по сметка на РС-Варна, сумата от 150
лева.
С молба, съдържаща се във въззивната му жалба против решението, ищецът е поискал
изменение на решението в частта му за разноските относно вмененото му задължение да
внесе сумата от 150 лева – за заплащане на определеното от съда възнаграждение на вещото
лице по изслушаната съдебно-оценителна експертиза. Посочил е, че незаконно е осъден да
заплати сумата от 150 лева за възнаграждение за вещото лице. В уточняваща молба от
11.03.2021 год. е навел твърдения, че не е уведомяван за задължението му да плаща
допълнително за вещо лице; твърди, че още първоначално определеният от съда депозит в
4
размер на 200 лева е прекомерно завишен, тъй като оценяваната земя била земеделска - по §
4 [ПЗР на ЗСПЗЗ], оценката била за 6 кв. м. земя и от справка се установявало, че на
оценителите на земеделска земя се определяло не повече от 100 лева възнаграждение. С
обжалваното определение, съдът е отхвърлил молбата на ищеца за изменение на решението
в частта му за разноските, в частта, с която ищецът е осъден да заплати в полза на РС-
Варна, на основание чл. 77 ГПК, сумата от 150 лева – за изплщне на възнаграждението на
вещото лице. Приел е, че определението, с което е определено възнаграждението на вещото
лице не може да бъде преразглеждано и изменено след постановяването му и след
приклюючването на съдебното дирене в съответната инстанция; приел е също, че
определеният в съдебното заседание от 19.10.2020 год. окончателен размер на
възнаграждението на вещото лице е съобразен с представената от експерта декларация по
чл. 24 и чл. 25 от Наредба № 2/29.06.2015 год., изд. от министъра на правосъдието, обн. ДВ,
бр. 50/03.07.2015 г.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 75 ГПК възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед на
извършената работа и направените разноски. В случая вещото лице е извършило оглед на
имота, при изпълнение на задачата са използвани четири различни метода, вещото е лице е
представило декларация, съобразно Наредбата № 2/29.06.2015 год., изд. от министъра на
правосъдието, обн. ДВ, бр. 50/03.07.2015 г., която не е била оспорена от ищеца, поради
което и в съответствие с чл. 75 ГПК и цитираната наредба на министъра на правосъдието,
РС-Варна е определил окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на 350 лева. С
оглед установеното, че определеният от районния съд първоначален депозит от 200 лева е
недостатъчен, правилно ищецът е осъден за доплати по сметка на РС-Варна сумата от 150
лева – за изплащане на окончателно определеното възнаграждение на експерта. Доводите,
че имотът бил земеделски и определянето на пазарния наем била за 6 кв. м. са
несъстоятелни. Имотът не е земеделски, а е в урбанизирана територия, освен това е
определен пазарен наем за процесния период за целия имот, съобразно поставената към
вещото лице задача, в съответствие с направеното от ищеца доказателствено искане.
По тези съображения настоящият състав приема, че не са налице условия за
изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските и за отмяна на
същото в частта му, с която ищецът Николай П. П., действащ като едноличен търговец с
фирма „П. – Н. П.“ с ЕИК **********, със седалище *** е осъден да заплати по сметка на
РС-Варна, на основание чл. 77 ГПК, сумата от 150 лева – разноски за изплащане на
възнаграждение на вещо лице.
В обобщение обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него –
неоснователна и същата следва да се остави без уважение.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на
650 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261305/19.11.2020 год., постановено по гр. дело №
6721/2014 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от Н. П. П., действащ
като едноличен търговец с фирма „П. – Н. П.“ с ЕИК **********, със седалище *** срещу
„Пасифлора“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
11 480 лева (единадесет хиляди четиристотин и осемдесет лева), представляваща
5
обезщетение за ползване без основание ответното дружество на собствен на ищеца имот с
идентификатор 10135.2517.1675 по КККР на гр. Варна одобрени със Заповед РД-18-
92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК и административен адрес *** за периода от
25.03.2013 г. до 11.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното и изплащане;
́
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Н. П. П., действащ като едноличен
търговец с фирма „П. – Н. П.“ с ЕИК **********, със седалище *** частна жалба срещу
Определението № 262890/18.03.2021 год. по гр. дело № 6721/2014 год. по описа на РС-
Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е отхвърлено искането на Н. П.
П., действащ като едноличен търговец с фирма „П. – Н. П.“ с ЕИК **********, със
седалище *** за изменение на Решение № 261305/19.11.2020 год., постановено по гр. дело
№ 6721/2014 год. по описа на РС-Варна в частта му за разноските, като се отмени в частта
му, с която Н. П. П., действащ като едноличен търговец с фирма „П. – Н. П.“ с ЕИК
**********, със седалище *** е осъден да заплати по сметка на РС-Варна, на основание чл.
77 ГПК, сумата от 150 лева – разноски за изплащане на възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА Н. П. П., действащ като едноличен търговец с фирма „П. – Н. П.“ с ЕИК
**********, със седалище *** да заплати на „Пасифлора“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 650 лева
(шестстотин и петдесет лева) – разноски за настоящата инстанция, съставляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6