Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 09.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Добричкият районен съд, гражданско отделение,
четвърти състав, в публично заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар: Калинка Михайлова
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 566/2019
г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано след обезсилване на решение №453/17.05.2018 г. по гр.д.
№1955 по описа на Районен съд – Добрич за 2017 г. и връщане на делото на друг състав на съда,
за произнасяне по предявените с искова молба вх. рег № 9937/13.06.2017 г., поправена пред ДОС с молба
вх.рег. №6547/22.10.2018 г. на Н.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, иск против
Х.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, З.Г.З., ЕГН **********,
с адрес: ***, Н.М.З., ЕГН **********, с адрес: ***, „Нели брокърс“ ЕООД ЕИК, *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. ***, представлявано от управителя П.Л.Г., за признаване за
установено, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ 41 кв.м, в реална част, от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 215 кв.м, сега участващ
в новообразуван имот с идентификатор ***с административен адрес: гр. Добрич, ***и за осъждане на ответниците да
предадат на ищеца владението върху същия недвижим имот, както и искане против К.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
Х.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, З.Г.З., ЕГН **********,
с адрес: ***, Н.М.З., ЕГН **********, с адрес: ***, „Нели брокърс“ ЕООД ЕИК, *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. ***, представлявано от управителя П.Л.Г., за отмяна на констативен
нотариален акт за собственост по давностно владение №11, том III, дело №291 от 2007 г. на нотариус с рег.№330 на НК, вписан под №13, том VIIIc, дело №4444/2007 г. на СВ Добрич. Претендират се сторените разноски по
делото.
Обстоятелства, на които се основават претендираните
от ищеца права:
Ищецът е собственик на имот с
идентификатор ***.***, с административен адрес: гр. Добхрич, ул. „***” №6, въз основа наследствено правоприемство и извършена обстоятелствена
проверка. Имотите на наследодателите на ищеца и на ответника К.В. се намирали в
съседство, като поради обстоятелството, че имотът на родителите на В. нямал
достъп до улицата, бащата на ищеца се съгласил да им предостави за ползване
част от собствения си имот, по западната граница на същия. Уговорката била
устна, като за същата не са били оформени каквито и да е писмени документи. В
нито един момент ищецът или неговият наследодател не са имали намерение да се
разпореждат с тази част от имота си. Третирали пътеката като своя собственост,
като използвали същата, когато било необходимо да се извършват дейности по
поддръжка на къщата им. Съгласно извадка от регулационен план, границата на имота на ищеца била права линия, отстояща на
около 1.5 м от стената на къщата му, по цялата ѝ дължина, което оформяло описаната пътеката за достъп до вътрешния
имот. През 2007 г., след молба от ответника К.В., без да предполага, че става
въпрос за част от собствения му имот, ищецът свидетелствал в нотариално производство по извършване на обстоятелствена проверка, вследствие, на която ответникът К. К. се снабдил с нотариален акт №13, том VIIIс, дело № 4444/20007г. на
СВ за право на собственост върху за процесните 45 кв.м в ид.ч. от
имот с идентификатор № ***, целият с площ 215
кв.м. Впоследствие, намиращите се на западната граница на собствения му имот,
недвижими имоти с идентификатори: ***, *** и ***, били продадени, като през 2008 г. започнало
разчистване на имотите, с цел започване на строителство. Пътеката, която ищецът
сочи, че е част от имота му била премахната. Според ищеца, положението от 60-те години,
когато спорната
пътека била в
границите на имота на наследодателите му, било запазено до 90-те години, когато
влязла в сила нова регулация, придаваща отстъпената част от имота му
към имота на К.В.. На ищеца не било изплатено обезщетение, поради което ответникът не
можел да се разпорежда с имота. Намира, че правата му на собственик са нарушени
от бившите и настоящи собственици на съседния имот с идентификатор ***, като от собствения му имот
неправилно и в нарушение на закона били завладяни процесните идеални части, поради което
претендира ревандикиране на 41 кв. м в реална част от имот с идентификатор ***, както и за отмяна на съставения
констативен нотариален акт, по издаването, на който сам е взел участие.
В представени
отговори на исковата молба, ответнците изразяват становище за неоснователност
на ищцовата претенция. Въвеждат възражение за наличие на придобивна давност.
В открито съдебно заседание,
ищецът чрез процесуален представител поддържа предявените искове и моли за
уважаването им. Ответниците, чрез процесуалните си представители, изразяват
становище за неоснователност на предявените искове, поради което настояват за
отхвърлянето им. Претендират разноски.
Добричкият
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна,
следното:
По делото са приобщени
доказателствата събрани в хода на производството пред ДРС по гр. д. № 1955 по
описа на съда за 2017 г., както и тези пред ДОС по в.гр.д. №432 по описа на
съда за 2018 г.
От представен по
делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № /не се чете/, том III, дело № 752/1970 г.,
вписан под вх.рег.№671/15.05.1970 г., се установява, че на 15.05.1970 г., Р.Д.В.продава
на В.Д.В. /баща на ответника К.В./ следния свой собствен недвижим имот, а
именно - дворно място с площ от 150 кв.м в идеални части от имот с пл.№ 5616
/без посочена площ на целия имот/, с адрес: гр. Тобухин /сега Добрич/, ***, при
съседи: Д. П. В., П. Н. и Д. Т..
Видно от нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №18, том IV, дело №1644/1974 г., на 01.10.1974 г. И. Т. И.ов
продава на В.Д.В. една тоалетна кабина без шахта и натурно помещение, ведно с
20 кв. м в идеална част от дворно място с пл. №5616 по РП на гр. Толбухин,
целият с повърхност от 340 кв.м, при съседи на целия имот: Д. Х., П. Н. ***.
Видно от нотариален акт №59, том IIIc, дело № 1229/1981 г.
на районен съдия при РС - Толбухин, П. Р. П. /баща на ищеца/ е признат за собственик въз основа давностно владение и
наследство на следния недвижим имот - къща за живеене, състояща се от две стаи и салон ведно с дворното
място, в което е построена от 280 кв.м, находящ се в гр. Толбухин, ***, обозначен
като част от урегулиран парцел № ***, в кв. 420, по плана на гр. Толбухин
/описанието е по документа за собственост/.
Видно от нотариален
акт за дарение на недвижим № 34, том II, дело № 476/1987 г. на съдия при Толбухински районен
съд, вписан в СлВп – Добрич под вх. рег. № 466 на 26.03.1987 г., В.Д.В. и И. К.
К., даряват на сина си К.В.В., следния свой собствен недвижим имот, а именно:
една къща за живеене от две стаи, антре, тоалетна и наторно помещение, ведно
със 170/340 идеални части от дворно място, цялото с повърхност 340 кв.м,
представляващо планоснимачен номер *** в кв. 420, при съседи: Д. Х., И. К., Н. П.
*** /описание по нотариален акт/.
От представен по
делото препис от нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност №18, том IIс, дело № 715/1992 г.
на нотариус при ДРС, се установява, че на 09.04.1992 г., след извършена
обстоятелствена проверка, въз основа давностно владение и наследство, ищецът е
признат за собственик на дворно място, представляващо част от пл. № ***,
находящо се в гр. Добрич, ***, с площ от 320 кв.м по регулационния план на гр.
Добрич.
С нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № /не се чете/, том III, дело №1309/1997 г. на нотариус при РС –
Добрич, Н.П.П. и И. Т. П. са признати за собственици на недвижим имот,
представляващ дворно място с площ от 560 кв.м, парцел V, пл. №***, в кв. * по плана на гр. Добрич, ***,
ведно с построените в същото дворно място: жилище от две спални, хол, столова,
кухня, сервизни помещения и тераса с площ от 111,70 кв. м, гараж с площ 31 кв.м
и гараж с площ 16,80 кв.м, изби – 4 броя и сервизно помещение.
От нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение №11, том III, рег. №2273, н.д. №291/2007 г. на Р. Г. –
нотариус рег. № 330 на НК, вписан в Служба по вписванията под вх.рег. №
9218/13.06.2007 г., акт № 13, том VIIIc, дело №4444/2007 г., на 13.06.2007 г., след извършване
на обстоятелствена проверка, К.В.В. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в гр.
Добрич, ***, ***, а именно – 45 кв.м в идеални части от поземлен имот ***,
целият с площ от 215 кв.м, с трайно предназначение урбанизирана територия,
начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, при граници: ***, ***, ***,
***.*** и ***.***.
За
нуждите на обстоятелствената проверка са разпитани свидетели, показанията, на
които са закрепени в протокол от 11.06.2007 г. на Р. Г. – нотариус рег. № 330
на НК. Един от разпитаните свидетели е ищецът Н.П.П.. Видно от приобщения по
делото протокол, в качеството на свидетел, ищецът е заявил, че неговият имот и
имотът на В. са съседни, като К.В. владее своя от 1987 г. Ищецът е заявил, че
границите на имота на В. никога не са били местени, като последният никога не е
имал спор със съседи, роднини или с други хора, относно собствеността и
границите на имота си.
В
заключителната част на констативния нотариален акт от 13.06.2017 г. е посочено,
че за съставяне на същия е била представена скица № 6878 от 17.04.2007 г. на СК
–Добрич. Видно от същия документ, приобщен по делото, собственик на имот с
идентификатор *** и площ от 215 кв. м е К.В.В., който се легитимира като такъв
с нотариален акт № 43, издаден на 26.03.1987 г. от РС – Добрич, том II, рег. №466, дело
476, за 170 кв. м в идеална част. Съседи на имота са имоти с идентификатори: ***
са следните недвижими имоти: ***, ***, ***,
***.***, а на изток имотът граничи изцяло с имота на ищеца ***.***, като в
по-голямата си част, имотът на В. представлява тесен земен участък, а именно –
спорната пътека.
С договор за
продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №86,
том III, рег. №2635, н.д.
№355/2007 г. на Р. Г. – нотариус с рег. № 330 на НК, вписан в Служба по
вписванията - Добрич под вх. рег. №
9961/29.06.2007 г., акт № 105, том XIV, дело № 4960/2007 г., продава на ответниците З.Г.З. и Н.М.З.,
недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „***“ № , а именно: дворно място с
площ от 215 кв. м, представляващо идеална част от пл. № ***, целият с площ от
340 кв. м, кв. 420, по плана на гр. Добрич, ведно с построените в него къща за
живеене от две стаи, антре, тоалетна и натурно помещение, който имот
представлява идеална част от поземлен имот № ***, целият с площ от 215 кв. м,
ведно с построената сграда № ***.1 със застроена площ от 43 кв. м, при съседи
за поземления имот: ***, ***, ***, ***.*** и ***.***.
С
нотариален акт за съучредяване право на строеж върху недвижим имот и
разпределяне ползването на недвижим имот № 47, том VII, рег. №10087, дело №1161/2016 г., на Ю. Д. –
нотариус рег. № 160 на НК, вписан в Служба по вписванията – Добрич под вх. рег.
№ 9493/14.10.2016 г., дв. вх.рег. №9437, акт № 146, том XXI, дело № 4020,
ответниците Х.А.Н., З.Г.З., Н.М.З. и „*** – съсобственици на поземлен имот с
идентификатор ***.*, образуван от обединяването на имоти с идентификатори: ***,
***.* и ***, по реда на чл.183, ал.1 ЗУТ, взаимно и безсрочно си учредяват
вещно право на строеж и съответно запазват за себе си вещно право на строеж за
обособени обекти от предвидената за изграждане в поземления имот, жилищна
сграда.
Съгласно приетото заключение
на съдебната експертиза изготвена по гр. д. № 1955 по описа на ДРС за 2017 г., кадастралната граница между имота на ищеца и този на К.В., определена с кадастралната карта от 1953 г., е променена през периода 1953 – 1995 г. и е означена в кадастрален и
регулационен план
на гр. Добрич от 1995 г. За измененията на границите и
разликите в площите на имотите няма данни за уреждане на регулачни сметки. През същия период, а
именно през 1963 г. е изработен регулационен план на гр. Добрич, но поради лошото състояние на плана било невъзможно да се определят измененията, които
са предвиждали новите граници на имотите. Няма данни за уреждане
на регулачни промени между засегнати собственици по този план. Настъпилите
изменения за периода 1995-2005 г. се свежда до увеличение
площта на имота на ищеца с 20 кв.м, като същият става с площ 591 кв.м, а площта на К.В. е увеличена със 7 кв. м – до 215 кв.м,
като границата между двата имота остава непроменена. С одобрения ЗПР на гр. Добрич от 2006 г. е предвидено включване на 1 кв.м от улицата
към имот ***, който по-късно става част от новообразувания имот ***.***.
Видно от писмо изх. №
11-03-85/08.02.2018 г. на Й. Й. – * на Община Добрич, от влизането в сила на
КЗРП на ***, одобрен със заповед № 2237/12.09.1995 г. на кмета на Община Добрич
и последвалия го ПУП-ПРЗ на ЦГЧ /централна градска част/, одобрен с решение
№38-3/31.01.2006 г. на Общинския съвет до 13.06.2007 г. няма изменения на
регулационния план, касаещи парцел IV – *, в кв.* по първия план, както и УПИ ***в кв. 809 по
действащия ПУП.
В настоящото производство е
допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, заключението на която не е
оспорено от страните и като обективно, и компетентно дадено е прието по делото.
В експертното заключение, след изготвяне на комбинирана скица на имоти с
идентификатор ***и ***.***, въз основа кадастрален
план на гр. Добрич от 1953 г. и извадка от кадастралната карта на града от 2019
г., се установява промяна в границата на процесните имоти, като вещото лице
сочи координатните точки, очертаващи промяната между двата плана, като графично
определената площ на тази обособена част е 41 кв. м, а първата установена дата
за извършена промяна в границата на двата имота след 1953 г. е 12.09.1995 г.,
когато е одобрен КРП на гр. Добрич.
В хода на производството по гр.
д. № 1955 по описа на ДРС за 2017 г. са събрани гласни доказателства чрез
показанията на водени от страните свидетели.
Според св. С. Т.Т. – роднина на
ищеца по сватовство, ищецът и съпругата му са собственици на недвижим имот с
адрес: гр. Добрич, ***, повече от 60 г. Зад къщата имало пътека, която
обслужвала имот, до който нямало друг достъп. Свидетелката е виждала оттам да
влизат съседи. Винаги е възприемала пътеката като част от имота на ищеца.
Същата е била премахната, когато в съседния имот била построена жилищна сграда.
Между ищеца и съседите му не е имало спор относно процесната пътека.
По делото, в качеството на
свидетел, е разпитана съпругата на ответника К.Й/. К.. Показанията на този свидетел,
както и показанията на св. Т., съдът преценява при спазване разпоредбата на
чл.172 ГПК. След сключване на гражданския им брак през 1986 г., свидетелката
заживява заедно със съпруга си в имот с административен адрес: гр. Добрич, ул.
„*“ №*. Имотът нямал достъп до улицата, тъй като между същия и улицата се
намирал друг имот, с адрес: ул. „***“ № 4а. Последният имот бил собственост на И.
Т., който го придобил чрез договор за продажба от бабата на К.В. – Р.Д.. Тъй
като в имота, собственост на И. Т. нямало изграден водопровод, В. В. – баща на
ответника се съгласил да изгради такъв срещу съгласието на И. Т., през имота му
да се осъществява достъпът от улицата до имота с адрес: ***. Свидетелката сочи,
че към 1974 г. двата имота с адреси: ***и ***а /пл. №***/ били един общ имот,
като едва след продажбата на частта на И. Т. е бил обособен имота на ответника.
За да е допустимо съществуването му, изискването на общинската администрация
било до същия да е осигурен достъп. С нотариален акт И. Т. продава на бащата на
К.В. 20 кв. м идеални части от собствения си имот, като свидетелят заявява, че
същите съвпадат с процесната пътека. Последната била с дължина 20 м и ширина 1
м. Сочи, че настоящата сграда, находяща се в имота на ищеца е била изградена
около 1993 г., като свидетелят свързва периода на строежа с инцидент със сина
си, когато последният е бил на тригодишна възраст. Новата сграда не е била
изградена на мястото на старата, като съществуващата към момента постройка е
била „изтеглена“ към границата на имотите. Достъпът до спорната пътека се
осъществял чрез порта, като ищецът и семейството му нямали ключ от същата.
Ищецът имал друг вход за имота си.
От показанията на св. Е.К.З. –
без родство и дела със страните, се установява, че през 2007 г. е
свидетелствала в нотариално производство с оглед снабдяване на К.В. с
констативен нотариален акт за собственост. Свидетелят познава имотите на ищеца
и на ответника, тъй като е техен съсед – живее на ул. „***” №2. По отношение на
спорната пътека сочи, че си спомня за същата да съществува от 1974/1975 г.
Пътеката е била бетонна, като по протежението ѝ, от двете страни била
оградена с мрежа, а към улицата имало порта. Оградата откъм имота на ищеца
съществувала докато не била съборена старата му къща и била построена новата.
След строежа къщата служела за ограда, тъй като строежът бил изместен и бил
изпълнено до самата пътека. Твърди, че между В. и П. никога не е имало спор за
пътеката. По време на извършване на обстоятелствената проверка, на всички
свидетели, в т.ч. и ищеца е била представена скица на имота и същите са се запознали
с нея.
В показанията си св. М. И..К. –
без родство и дела със страните, сочи че през 2007 г. е участвал в качеството
на свидетел, в нотариално производство по извършвана обстоятелствена проверка и
снабдяване на ответника К.В. с констативен нотариален акт за собственост. Сочи,
че имоти с пл. № ***са били един общ имот, собственост на бабата на К. В., като след продажба на част от общия имот и
нуждата от осигуряване достъп до обособения вътрешен имот с пл. № *, се
наложило собственикът на имот с пл. № * да осигури такъв достъп. Свидетелят,
който познавал всички процесни имоти още от детските си години твърди, че
спорната пътека винаги е била част от имота собственост на бабата на К*. В.. В
нотариалното производство, в което е участвал като свидетел през 2007 г., са
били представени на него и на другите двама свидетели /в т.ч. Н. П./ документи
касаещи именно процесната пътека. Сочи, че ищецът е осъществявал достъп до
имота си през друг вход, а не през този към пътеката.
Последен от свидетелите е
разпитан синът на ищеца – Д* Н.П., като показанията на същия са ценени при
спазване изискванията на чл.172 ГПК. Свидетелят сочи, че живее в имота с адрес:
гр. Добрич, *** от 1997 г. Дотогава, на адреса живеели родителите на баща му. Твърди,
че къщата, която съществува към момента е построена около 1994 – 1995 г., като
преди строежа е била съборена друга къща, която се намирала в имота. Отрича да
има местене на граници на постройките. Между семейството на свидетеля и
собствениците на съседните имоти не е имало каквито и да е спорове до 2006 г.
По отношение процесната пътека сочи, че същата е била ползвана от съседи, тъй
като чрез нея се осъществявал единственият им достъп до улицата. Знае от баща
си, че пътеката е била отстъпена от дядо му, възприема същата като част от
имота на родителите си.
От показанията на всички
свидетели по безспорен начин се установяват няколко обстоятелства: през
годините спорната пътека съществува от 1974 г., като е била ползвана от
ответника К.В. и семейството му, тъй като чрез нея се е осъществявал
единственият им достъп до улица „***”; през същия период, между ищеца и
съседите му не е имал какъвто и да е спор относно процесната реална част от
недвижимия имот; съществуващата към настоящия момент къща на ищеца е построена
1995 г.
Ревандикационният иск
първоначално е насочен против К.В. и останалите четирима ответници, като с
протоколно определение от последно съдебно заседание по делото, съдът е
прекратил производството по ревандикационния иск, въз основа на заявен от
страна на ищеца отказ от иск, по отношение само на този ответник.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Предявените
искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл.108 ЗС и чл.537,
ал.2 ГПК.
За
успешно провеждане на иск с правно основание чл.108 ЗС, в тежест на ищеца е да
докаже, че е придобил правото на собственост върху имота на соченото от него
основание, а ответниците следва да установят, че владеят имота на валидно
правно основание. Искането по чл.537, ал.2 ГПК няма характер на самостоятелен
иск, а на законна последица от уважаване на иска за собственост.
Съдът намира, че в хода на
производството по делото, ищецът не доказа наличие още на първата предпоставка
на иска по чл.108 ЗС, а именно, че е собственик на процесната реална част от
имот с идентификатор ***, сега част от ***.*. С последния нотариален акт
удостоверяващ правото му на собственост върху имот с идентификатор ***.***, на
26.03.1997 г., Н.П.П. и съпругата му И.* Т. П.* са признати за собственици на
дворно място с пл. № ***, кв. * по плана на гр. Добрич, ведно с построените в
същия имот жилищна сграда и два гаража. Доколкото с твърденията на ищеца и
показанията на водените от него свидетели, се сочи, че спорната пътека винаги е
била възприемана от ищеца и неговите наследодатели като неразделна част от
имота, площта на същата следва да бъде включена във вписаната в констативния
нотариален акт площ, а именно – 560 кв. м. В заключението на СТЕ прието по
гр.д. № 1955/2017 г. на ДРС, вещото лице е посочило, че през периода 1995 –
2005 г. площта на имот ***.*** се е увеличила с 20 кв. м, а на съседния *** –
със 7 кв. м, като не е налице промяна на границата между тях. Към 2005 г.
имотът на ищеца е вече с площ от 591 кв. м, т.е. след снабдяване с КНА за имот
пл. №*** не само, че същият не е с намалена, но е с увеличена площ.
От показанията на св. К., които
съдът цени като логични и последователни, при спазване изискванията на чл.172 ГПК, се установява, че след придобИ.е на имот пл. №* /образуван от имот пл. №*/
въз основа сключен договор за продажба с Р* К. - баба на К.В., И. Т. е продал
на сина на Р* К. и баща на К.В. – В. В., идеални части от същия имот. Към
датата на извършване на тази продажба, В. В. и И. Т. са били съсобственици в
имот с пл. № *, впоследствие разделен на имоти пл. №*. Житейската логика на
това „връщане” на 20 кв.м идеални части е именно обособяване на пътека за
достъп до имот пл. №*, тъй като след продажбата на частта от имот пл. №5616,
граничеща с ул. „***”, имот пл. №* остава без възможност за достигане до
улицата.
Спорните 41 кв.м реална част от имот ***.*,
представляват пътека по западната граница на имота на
ищеца, която през
годините е била ползвана само от
семейството на ответника В.. Ползването е било явно и
необезпокоявано, тъй като чрез нея се е осъществявал единственият достъп от и
до улица „***”. При
проверка в Google.Maps за адрес: гр. Добрич, ул. „***” №
*, се установява, че към датата на заснемане на обекта на адреса – м. април
2012 г., пътеката съществува, като в началото ѝ ясно се виждат два
метални кола, на които е била закрепена портата, за съществуването, на която са
събрани гласни доказателства. От доказателствата по делото може да се направи
извод, че през периода на съществуването на пътеката, до продажбата на имот пл.
№ ***, К.В. и семейството му са владели тези спорни кв. метри трайно и необезпокоявано,
като владението им е било явно и е било манифестирано пред ищеца. От
свидетелските показания на водените от ответника свидетели – двама от които
съседи на ищеца и на К.В., се установява, че спорния недвижим имот е бил част
от имота на наследодателите на В., а не на ищеца.
В показанията си, дадени в хода
на нотариалното производство за снабдяване на К.В. с оспорения констативен
нотариален акт, ищецът сам и доброволно е свидетелствал, че В. владеел имота си
от 1987 г., като оттогава до 2007 г., когато е съставен КНА, границите на имота
не са били променяни. Нелогично звучи твърдението на ищеца, че е участвал в
нотариалното производство без да осъзнава, че площта от недвижимия имот, с площ
45 кв.м, по отношение, на която В. е искал да бъде установено правото му на
собственост, съвпада със спорната пътека, която ищецът възприемал като своя. В
исковата молба Н.П. сам сочи, че нотариалното производство е с предмет съседен
нему имот, както и че се касае за установяване право на собственост върху 45
кв. м. Разпитани като свидетели по делото, другите двама свидетели в
нотариалното производство сочат, че са им били представени документи, в т.ч. и
скица за недвижимия имот. Отделно от горното, всички свидетели по делото, в
т.ч. и водените от ищеца, сочат, че през годините спор между П. и съседите му
относно процесната пътека, не е имало.
При данни, че К.В. владее имота
си от 1987 г., в т.ч. и спорните 41
кв.м. на валидно правно основание, то и частните му правоприемници – купувачите
по договора за продажба, обективиран в нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №86, том III, рег. №2635, н.д. №355/2007 г. на Р. Г. –
нотариус с рег. № 330 на НК, вписан в СВ
- Добрич под вх. рег. № 9961/29.06.2007 г., акт № 105, том XIV, дело № 4960/2007 г. -
З.Г.З. и Н.М.З., недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „***“ № 4, също са
придобили имота на правно основание, годно да ги направи собственици.
Ответниците Х.А.Н., „Нели брокърс 74 ЕООД”, З.З. и Н.М. са съсобственици в имот
с идентификатор ***.***. Последният е образуван от три имота - ***, *** и ***.
До обединяването на имотите, първите двама ответници са собственици на имоти ***
и ***, като до създаването на един общ имот няма данни да имат имотен спор с
ищеца. Обединяването на имоти ***, *** и *** ги превръща в съсобственици на имот
***.***, поради което са и пасивно легитимирани да отговарят по предявената от
ищеца ревнадикационна претенция.
При горните доводи,
искът с правно основание чл.108 ЗС предявен против Х.А.Н., З.Г.З. и Н.М.З. и
„Нели брокърс 74 ЕООД” е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разрешението
дадено с ТР №3 от 29.11.2012 г. на ВКС по т.д. №3/2012 г., ОСГК, на отмяна по
реда на чл.537, ал.2 ГПК, подлежат само констативни нотариални актове, с които
се удостоверява право на собственост върху недвижим имот. Искането по чл.537,
ал.2 ГПК няма характер на самостоятелен иск и съгласно установената съдебна
практика, претенция за отмяна на констативния нотариален акт следва да бъде
съчетана с иск за собственост, тъй като предявяване на самостоятелен иск за
отмяна на КНА е недопустимо /така решение № 172/11.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1157/2011 г., ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение №49/18.05.2018г. по гр.д. №1957/2017 г., ІІ г.о., ВКС; решение №138 от 21.06.2013 г.
по гр.д.№799/2012 г.,ІІ г.о. на ВКС/. Само при уважаване на иск за собственост, издаденият нотариален акт следва да бъде отменен, доколкото предмет на доказване е правото на собственост
на ищеца, т.е. отмяната по чл.537, ал.2 ГПК е законна последица от уважаването
на друг иск, а не е самостоятелен такъв.
С оглед горното, доколкото К.В.
не е ответник по иска по чл.108 ЗС, производството се явява недопустимо и в
тази му част същото следва да бъде прекратено. По отношение на останалите
ответници, както и предвид неоснователността на ревандикационния иск, искането
по чл.537, ал.2 ГПК се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено като
такова.
С оглед
изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответниците имат право на
сторените разноски по делото, като ищецът следва да бъде осъден да заплати на К.В.
сумата от 610 лева, а на всеки от ответниците Х.Н., Н.З. и „Нели брокърс 74”
ЕООД, сумата от по 500 лева.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по искане с правно основание чл.537, ал.2 ГПК, само в частта
против ответника К.В.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
за отмяна на констативен нотариален акт за
собственост по давностно владение №11, том III, дело №291 от 2007 г. на нотариус с рег.№330 на НК, вписан под №13, том VIIIc, дело №4444/2007 г. на СВ Добрич, като недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.П.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** против Х.А.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, З.Г.З., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.М.З., ЕГН **********, с
адрес: ***, „Нели брокърс“ ЕООД ЕИК, *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ул. ***, представлявано от управителя П.Л.Г., иск с правно
основание чл.108 ЗС за
признаване
за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ 41 кв.м, в реална част, от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 215 кв.м, сега участващ в
новообразуван имот с идентификатор ***.***, с административен адрес: гр. Добрич, ***/посочен, като защрихован в
комбинирана скица на л.63 от делото/ и за осъждане на ответниците да предадат
на ищеца владението върху същия недвижим имот, както и искане за отмяна на констативен нотариален
акт за собственост по давностно владение №11, том III, дело №291 от 2007 г. на нотариус с рег.№330 на НК, вписан под №13, том VIIIc, дело №4444/2007 г. на СВ Добрич.
ОСЪЖДА Н.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на К.В.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 610 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Х.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 500 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Н.М.З., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 500 лева - разноски
по делото.
ОСЪЖДА Н.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на„Нели брокърс“ ЕООД ЕИК, *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. ***, представлявано от управителя П.Л.Г., сумата от 500
лева - разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: