РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Бургас, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Х.а Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500402 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
9600/06.07.22г. на БОС от Община Бургас, със седалище и адрес на
управление: гр.Б., ул.„А.“ № *, представлявана от Кмета на Общината, против
решение № 599/20.06.22г., поправено с решение № 893/28.09.2022г. и двете
по гр.д.№ 20212100101501/2021г. на БОС, с което са уважени предявените от
Е. Н. В., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.В., ж.к. „В.“, бл. *, вх. *, ет.
*, ап. * и със съдебен адрес: гр. В. ЗПЗ, ул. „У. К. Ф.“ № *, адв. Х. Х., против
Общината искове с правно основание чл. 369 ТЗ, вр. с чл.49 и чл.52 ЗЗД, като
въззивникът е осъден да й заплати обезщетение в размер на 30 000лв. за
неимуществени вреди и обезщетение в размер на 1 081.19лв. за имуществени
вреди, претърпени от травма при превоз с кораб, съгласно договор за превоз
до остров „Света Анастасия“ от 08.07.2021г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 02.09.2021г. до окончателното изплащане и направените
съдебно-деловодни разноски. Твърди неправилност на решението. Поддържа
необоснованост на крайните и решаващи изводи на съда. Моли
постановеното решение да бъде отменено и предявените искове – изцяло
отхвърлени. Моли за присъждане на разноски. Няма нови доказателствени
искания.
Въззиваемата по тази жалба страна - Е. Н. В., я оспорва чрез
процесуалния си представител адв.Х.Х. в надлежно депозирания отговор.
Излага подробно становище. Моли решението да бъде потвърдено. В
последното по делото открито съдебно заседание прилага писмени
1
доказателства, приети като непреклудирани от настоящия съд.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, пред
надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против
акт, подлежащ на съдебен контрол и е допустима.
Предявените искове пред БОС са с правно основание чл.369 ТЗ, вр. с
чл.49 и чл.52 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред БОС е образувано по искова молба от Е. Н. В.
против Община Бургас, с предявени искове за заплащане на обезщетения в
размер на 30 000лв. за претърпени неимуществени вреди и 1081.19лв. за
имуществени, ведно със законната лихва върху горните главници, считано от
датата на деликта – 17.07.2021г. до окончателното изплащане на сумите,
както и разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди, че на 17.07.2021г.
пострадала при участието си в туристическа екскурзия по маршрута „Варна –
Равадиново – Бургас“. Екскурзията включвала посещение на о.Св.Анастасия с
кораб, стопанисван от ОП „Туризъм“ при Община Бургас. По време на
пътуването от Пристанище Бургас до острова, морето било бурно и в опит да
се придвижи в долната закрита палуба, въззиваемата паднала и получила
фрактура на трети лумбален прешлен. Извършена била спешна операция на
гръбначния й стълб. Въззиваемата твърди, че по време на инцидента и
непосредствено след това изпитвала силни болки. Впоследствие, въпреки
положителните резултати, продължила да изпитва болки, възстановителният
период бил труден, ставала много трудно и имала нужда от човек, който
постоянно да я обслужва и да се грижи за нея. За период от около 4-5 месеца
били силно затруднени движенията на снагата. Твърди, че превозвачът –
Община Бургас, не е осигурил подходящи удобства и сигурност за
пътуващите, според вида на превозното средство и това довело до
вредоносния резултат. Позовава се на непрофесионално и безотговорно
отношение на екипажа и конкретно на стюарда на палубата, който отказал
помощ и съдействие. При изложеното е предявила настоящата искова молба.
Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски. Ангажира
доказателства.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл.131 ГПК, въззивната Община Бургас оспорва исковете. Признава
участието на К. на 17.07.2021г. в екскурзия до о.Св.Анастасия с кораб
„Анастасия“, стопанисван от Община Бургас, както и настъпването на
инцидент по време на пътуването. Твърди, обаче, че въззиваемата не се е
съобразила с инструкциите за безопасност на борда, които вървят на аудио и
видеозапис по време на пътуването. Също така не е изпълнила указанията на
екипажа да не напуска мястото си, с оглед силното вълнение на морето през
този ден. Твърди, че падането и травматичните увреждания са в резултат от
личното й невнимание, разсеяност или други психофизиологични причини.
На основание изложеното се позовава на съпричиняване. Оспорва
твърдението, че никой от екипажа не се е притекъл на помощ, когато й
прилошало. Оспорва причинно-следствената връзка между претърпяната
2
операция, за която са приложени писмени доказателства и конкретния
инцидент. Оспорва иска за заплащане на неимуществени вреди по размер,
като прекомерен. Моли за отхвърляне на исковете, а при условията на
евентуалност – за намаляване на претендираните суми. Също ангажира
доказателства.
Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на
чл.153 ГПК, че на 17.07.2021г. въззиваемата, заедно със съпруга си и своя
приятелка – св.Д. участвали в пътуване, организирано по правилата на Закон
за туризъм с „Темпо – 99“ ЕООД, гр.В. – стр.5 по гр.д.№ 1501/2021г. на БОС.
Пътуването включвало разходка с кораб, стопанисван и управляван от ОП
„Туризъм“ при Община Бургас.
От събраните гласни доказателства на св.М.Д. – стюард на кораба и
св.П.Д. – управител на туристически комплекс „Света Анастасия“, се
установява, че на 17.07.2021г. в 10ч. кораб „Анастасия“ качил пасажерите и
тръгнал да напуска пристанище Бургас. Безспорно е, че въззиваемата и
приятелката й – св.Д., слезли на долната закрита палуба на кораба, понеже в
този час на деня било ветровито, морето било доста бурно и там заели места
на първата пейка, след барплота.
От показанията на св.М.Д. и св.П.Д. се установява безпротиворечиво, че
след настаняване на пасажерите по местата им, на монитори в плавателния
съд се излъчва инструкция и видеоматериал, свързан с безопасността им, в
който се казва, че след качването на кораба, движението им става само с
разрешение на капитана.
Съдът кредитира твърдението на Община Бургас, че по време на
пътуването е имало видео-инструктаж, макар и то да е оспорено от
въззиваемата страна. За да приеме извода си, взе предвид, че както св.Д., така
и св. М., представител на „Темпо – 99“ ЕООД, гр.Варна, са потвърдили, че на
монитор на долната палуба се показвало как да си поставят спасителни
жилетки, ако се случи нещо с кораба. Според двете свидетелки, липсвал
инструктаж за други събития, например какво да правят пасажерите, в
случай, че им стане зле, но съдът приема, че инструктажът за ползване на
спасителни жилетки е част от общото представяне на правилата за
безопасност на пътуване с кораба, на което пътниците, включително водачът
на групата – св.М. и пострадалата, не са обръщали особено внимание. Съдът
приема, че двете групи свидетели – тази на въззивната страна и свидетелите
на въззиваемата, дават информация за различни части на единна презентация
на правилата за безопасност по време на пътуване с кораба и показанията на
всички свидетели, оценени в тяхната съвкупност, формират извод за
провеждан видео- и аудио-инструктаж, който очевидно пътуващите не са
възприемали като важен.
Безспорно е, че около 10-15 минути след началото на пътуването, К. се
почувствала зле, започнало да й се гади и попитала стюарда къде може да се
облекчи, понеже наоколо липсвали пликове за повръщане. Според св.Д. и
св.М., той й посочил един кош за отпадъци, поставен на около 6 метра от нея
и пострадалата се опитала да достигне до него, защото имала позиви за
повръщане. Точно в този момент, поради силното вълнение на морето,
корабът попаднал между две вълни и пропаднал, К. паднала и си ударила
3
гърба.
Присъстващите на долната палуба, включително св.П.Д., веднага й
оказали помощ, изправили я и когато слязла на сушата, се движела сама,
макар и видимо да изпитвала болка – факти, по които не се спори.
В същия ден била прегледана в „УМБАЛ Бургас“ АД. От
рентгенологичното изследване била установена травма на нервните коренчета
на лумбалния отдел на гръбначния стълб, но без данни за фрактури – стр.90
по гр.д.№ 1501/2021г. на БОС.
В деня на инцидента въззиваемата била транспортирана с частен
автомобил до гр.В., повторно прегледана в „УМБАЛ Света Марина“ ЕАД,
гр.Варна, с установена водеща диагноза: фрактура на трети лумбален
прешлен (компресионно снишена горна краева пластинка, с лека конкавна
деформация) и придружаващи заболявания – хипертонична болест, мозъчно-
съдова болест и язва. Била извършена вертебропластика с костен цимент.
От извършената по делото СМЕ се установява, че механизмът на
увреждане най-често е осево натоварване на гръбначния стълб или
хиперфлеския на тялото в контекста на падане и удар на седалището в твърда
повърхност, на фона на подлежащи преморбидни авансирали дегенеративни
изменения в лумбалния сегмент на гръбначния стълб.
Разпитано в с.з. на 22.03.2022г. по гр.д.№ 1501/2021г. БОС, вещото лице
е заявило, че всъщност не се касае за счупване в прекия смисъл на думата на
трети лумбален прешлен, а за деформация или намален краниокаудален
размер на височината на прешленното тяло, което може да бъде причинено
както от флексионна травма, така и от собствената тежест на тялото във
времето. Според вещото лице, избраният метод на лечение има както
терапевтичен, така и профилактичен ефект, т.като представлява инжектиране
под високо налягане на костен цимент в увреденото тяло под рентгенов
контрол. Увреждането е настъпило при първично дегенеративно увреден
гръбначен стълб, като възрастовите промени препятстват нормалния и
пълноценен възстановителен период, затова не може да се очаква пълно
възстановяване.
По делото не са ангажирани доказателства относно продължителността
на възстановителния период, но по данни от медицинско удостоверение №
762/2021г. на МБАЛ „Света Марина“ АД, гр.Варна – стр.8, той би следвало да
е около 4 -5 месеца. Както е видно от проведените открити съдебни заседания,
събраните гласни доказателства сочат за изпитани болки и страдания от
страна на въззиваемата в деня на инцидента, но не и впоследствие. Не се
установява да е посетила двата назначени контролни прегледа, да е провела
физиотерапия или рехабилитация, нито да се е нуждаела от чужда помощ при
придвижване и изправяне, от постоянно обслужване от друго лице, както е
изложено в исковата молба.
От приложеното пред настоящата инстанция експертно решение №
91167 от 08.09.2022г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Света Марина – Варна“ ЕАД,
става ясно, че въззиваемата е с 95% тр.неработоспособност, с водеща
диагноза: последици от мозъчен инфаркт; общо заболяване: последици от
мозъчен инфаркт; доброкачествено новообразувание на щитовидна жлеза;
интрамурален лейомиом на матката; други уточнени увреждания на
4
централната нервна система; хипертонично сърце без застойна сърдечна
недостатъчност; последици от мозъчен инфаркт; остеопороза, неуточнена;
счупване на гръбначен прешлен.
От същото решение се установява, че въззиваемата е диагностицирана
още през м.05, 2016г. с мозъчен инфаркт, от много години поддържа
повишени стойности на артериално налягане, провежда лечение, с чести
оплаквания от залитане и падане. През м.май, 2022г. хоспитализирана с
повторен мозъчен инфаркт, придвижва се с придържане и е в увредено общо
състояние. Впрочем, увредено общо състояние е установено и към датата на
извършване на вертебропластиката – т.е. към 17.07.2021г. и това е вписано в
приложената епикриза.
При тази фактическа обстановка съдът приема следното: съгласно
разпоредбата на чл. 369 ТЗ: „Превозвачът е длъжен да осигури на пътника
подходящи удобства и сигурност според вида на превозното средство и
разстоянието“. В конкретния случай се установява, че въпреки вълнението на
морето и пропадането на кораба между вълните, на пасажерите не са
предоставени на удобни за тях места пликове за повръщане, така че да не се
налага да стават от местата си и да се опитват да стигнат до коша за
отпадъци, при евентуална нужда. Също така съдът отбелязва, че макар и да е
имало видеомонитори със звукозапис и видео-инструктаж за поведението на
пасажерите на кораба, явно не е било указано по достатъчно ясен начин, че
при бурно море пътниците не трябва да напускат местата си, без разрешение,
макар и това да е нормалното житейско поведение в подобни ситуации.
Установява се, че пасажерите, както и представителят на туристическата
компания, организирала пътуването, въобще не са обърнали внимание, че
освен поставянето на спасителни жилетки, инструктажът включва и други
предписания за поведение на борда на кораба и забрани. Затова не може да
бъде обосновано спазването на законовото изискване за осигуряване на
сигурността на пасажерите, защото те не са били запознати с правилата за
придвижване на кораба по такъв начин, че да осъзнаят необходимостта да
стоят по местата си по време на буря и вълнение. Описаното води до извод за
основателно ангажиране на отговорността на въззивната Община Бургас.
Относно размера на дължимите обезщетения съдът съобрази следното:
Размерът на претърпените имуществени е установен с приложените писмени
доказателства за извършени разходи от въззиваемата страна по повод
проведеното лечение.
Що се отнася до обезщетяването на претърпените неимуществени
вреди, съдът съобрази следното: Става въпрос за жена, на навършени 72
години към датата на инцидента, с увредено общо състояние, с вече
установени и напреднали дегенеративни изменения в лумбалния сегмент на
гръбначния стълб, с остеопороза, изпитала много силна болка в острата фаза
на травмата, но изписана от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр.Варна с
неврологично подобрение и без допълнителен неврологичен дефицит. По
делото липсват гласни доказателства относно продължителността на
възстановителния период и необходимостта на чужди грижи, но въпреки това
съдът възприема заключението по приложения на стр.8 и стр.9 доклад за
състоянието на К. и мнението на специалиста за трайно затруднение на
движението на снагата за срок от 4-5 месеца, както и заключението на в.лице,
5
че с оглед възрастта и промените в организма и гръбначния й, стълб не може
да се очаква пълно възстановяване, а стабилизиране на гръбначния стълб
отчасти, понеже извършената интервенция е не само с терапевтичен, но и с
профилактичен ефект. По изложената причина и като съобрази социално-
икономическите условия в страната към датата на инцидента, приема, че
справедливото обезщетение възлиза на 20 000лв., с оглед и факта, че
въззиваемата не е претърпяла открита оперативна интервенция, а лечението е
било инжекционно, доста по-щадящо и видно от епикризата при изписването
й е имало незабавен ефект.
Като последица от описаните увреждания в епикризата на УМБАЛ
„Света Марина“ ЕАД, гр.Варна и приложеното пред настоящата инстанция
решение на ТЕЛК, следва да бъдат обсъдени възраженията за съпричиняване
на вредоносния резултат и уврежданията, релевирани от Община Бургас. По
този повод Апелативен съд Бургас отчита, че се обсъжда жена на навършени
72 години, с установена към приемането й в лечебното заведение
хипертонична болест на сърцето 3 ст., мозъчно-съдова болест, състояние
след мозъчен инсулт още през 2016г. и увредено общо състояние, отговарящо
на пола и възрастта й, с повишени стойности на артериалното налягане от
години, с чести оплаквания за залитане и падане, явно нестабилна, с опасност
неочаквано да загуби равновесие и да падне.
Това й трайно състояние не е доведено до знанието на стюардите, на
организаторите на пътуването, нито е съобразено от самата нея, когато се е
качила на кораба, при силно вълнение. При положение, че видно от
решението на ТЕЛК, тя от години поддържа високо артериално кръвно
налягане, оплаква се от чести залитания и падане, поведението й на кораба
сочи на липса на трезва преценка на ситуацията и несъобразяване с преките
последици от евентуална загуба на равновесие и падане в плавателен съд,
който в момента е доста нестабилен.
Явно е и че въззиваемата, въпреки пълната известност за състоянието си
и последиците от прекарания инсулт върху вестибуларния й апарат, не е
обърнала особено внимание на инструкциите за безопасност на кораба,
защото внимателното им прослушване би я информирало за забраната за
придвижване от мястото, което е заело, без разрешение.
Ето защо съдът приема, че с поведението си тя е допринесла за
претърпените вреди и приема съпричиняване в размер на 25% за травмата.
Така се налага заключение за решение в горния смисъл.
По отношение на разноските: Заведените пред първата инстанция
искове са: искът за обезщетение за неимуществени вреди с размер от 30
000лв. и искът за заплащане на имуществени вреди – с размер от 1 081.19лв.
Те са основателни до размера от 15 000лв. за първия и 810.89лв. за втория.
Разноските за първата инстанция на въззиваемата страна възлизат на 3645лв.
Съответно на уважената част от исковете на страната се следва сумата от
3645 х 15 810.89 / 31 081.19 или 1854.20лв. за първата инстанция.
За втората инстанция интересът е същия, извършените разноски са в
размер на 2000лв. или се дължи сума, според изхода на спора в размер на
2000 х 15 810.89 / 31 081.19 – общо 1017.39лв Общо за двете инстанции на
страната се дължат разноски в размер на 2871.59лв. – кръгло 2872лв.
6
В полза на въззивната страна се следва юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК, в размер на
360лв. за всяка инстанция. Съобразно отхвърлената част от исковете в полза
на Общината за първата инстанция се следват разноски в размер на 176.87лв.
(15 270.30 х 360 / 31 081.19). За втората инстанция на Община Бургас се
следват разноски в размер на 981.62 х 15 270 / 31 081.19 или 482.26лв. Общо
за двете инстанции на въззивника се следва за разноски сума в размер на
659.13лв. – кръгло 659лв.
След извършено служебно прихващане, в полза на въззиваемата страна
се следва сума в размер на 2 213лв.за двете инстанции, затова решението на
БОС в частта по разноските ще бъде коригирано до този размер, а за
настоящата инстанция няма да бъдат присъждани разноски.
Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 599/20.06.22г., поправено с решение №
893/28.09.2022г. и двете по гр.д.№ 20212100101501/2021г. на БОС, в частта, с
която Община Бургас, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.„А.а“ №
*, представлявана от Кмета на Общината е осъдена да заплати на Е. Н. В., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.В., ж.к. „В.“, бл. * вх. *, ет. *, ап. * и
със съдебен адрес: гр. В. ЗПЗ, ул. „У. К. Ф.“ № *, адв. Х. Х., обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от травма при превоз с кораб, съгласно
договор за превоз до остров „Света Анастасия“ от 08.07.2021г. за размера
над 15 000лв. и обезщетение за имуществени вреди, претърпени от същия
инцидент, за размера над 810.89лв., както и в частта, с която е присъдена
законна лихва върху отхвърлените главници, считано от 02.09.2021г. до
окончателното изплащане и направените съдебно-деловодни разноски за
размера над 2 213лв. вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете в горните части.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 599/20.06.22г., поправено с решение №
893/28.09.2022г. и двете по гр.д.№ 20212100101501/2021г. на БОС в
останалите обжалвани части.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7