О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 411
гр. Шумен, 09.10.2018г.
Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова
ЧЛЕНОВЕ: 1. С. С.
2. Т. Димитрова
като разгледа докладваното от окръжния съдия Т. Димитрова в.ч.гр.д. № 302 по описа за 2018г. на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с
рег. № 12458 от 03.08.2018г., депозирана от адв. Г.С. ***, в качеството му на
пълномощник на И.Н.Х. срещу определение № 1943/24.07.2018г. по гр. д. №
1682/2018г. по описа на РС – Ш., с което е прекратено
производството по исковете за упражняване на родителските права, лични
контакти и издръжка по отношение на децата Н. Н. и С. Н., съединени с иска за
развод, предявен от жалбоподателя И.Н.Х. *** срещу Е.Х., поради липса на
компетентност на българския съд.
Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени, като постанови връщане на делото на първата инстанция с указания за продължаване на производството и в тази му част. Излага, че производството касае претенция по 49, ал. 1 от СК и в съответствие с изискванията по чл. 322, ал. 2 от ГПК с бракоразводния иск са предявени и искове за упражняване на родителски права по отношение на родените от брака деца, мерките за лични контакти с тях, издръжката им, ползването на семейното жилище и фамилното име след развода, като първоинстанционният съд неправилно, предвид направеното от ответницата възражение е приел, че, освен по отношение на иска за развод и фамилното име, е некомпетентен да се произнесе по останалата част от спора. Твърди, че действително към момента на сезиране на българския съд обичайното местопребиваване на малолетните деца на страните е в друга държава - членка на ЕС (Великобритания) и това обстоятелство безспорно задействало принципа на общата компетентност, визиран в чл. 8 от Регламент /ЕО/2201/2003г., но намира, че в случая следвало да се приложат изключенията в същия Регламент, уредени като пророгация на компетентност и в частност уредената такава, в чл. 12, т. 3, б. „а“ от Регламент /ЕО/2201/2003г., според, която правомощията на българския съд по въпросите на родителската отговорност не отпадат, ако детето е гражданин на тази държава – членка, което обстоятелство е налице, тъй като и двете деца са български граждани по произход. Предвид на това, и доколкото е налице предявен брачен иск и с него по силата на разпоредбата на чл. 322, ал. 2 от ГПК задължително се съединяват и исковете за упражняване на родителски права, личните отношения и издръжката на децата, то всички обективно съединени искове следвало да бъдат разгледани от български съд.
Ответната страна по жалбата се позовава на Определение № 53 от 31.01.2018г. по ч.гр.д. № 3801/2017г. на ВКС ІV г.о., в което, след отправено до Съда на ЕС преюдициално запитване е постановено определение от 16.01.2018г. по дело С – 604/17г., е прието, че български съд не е компетентен да се произнесе относно правото на лични отношения с детето на съпрузите, ако същото има към момента на сезирането му обичайно местопребиваване в друга държава – членка и не са изпълнени условията за предоставяне на компетентност по чл. 9, 10, 12 или 15 от Регламент /ЕО/2201/2003г., като този съд не е компетентен и по иска за издръжка, съгласно Регламент /ЕО/ 4/2009г. на Съвета от 18.12.2008г., с оглед на което моли съда да потвърди обжалваното определение, като правилно и законосъобразно. Също така моли, и да й бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски за настоящото производство по представения списък по чл. 80 от ГПК.
Настоящата въззивна инстанция, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:
Производството по гр. д. № 1682/2018г. по описа на РС – Ш. е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу Е.Р.Х. с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, като с молбата са предявени и искове относно упражняването на родителските права по отношение на родените по време на брака непълнолетни деца, местоживеенето им, режим на лични контакти и издръжка, възстановяване на фамилното име на съпругата, както и предоставяне ползването на семейното жилище. С обжалваното пред настоящата инстанция определение, след направено от ответницата, с отговора на исковата молба възражение за некомпетентност на българския съд по отношение на съединените искове за упражняване на родителските права, контакти и издръжка, тъй като и двете непълнолетни деца са с обичайно местопребиваване в Кралство Великобритания, съдът е прекратил производството по съединените с иска за развод искове за упражняване на родителските права, лични контакти и издръжка по отношение на децата Н. Н. и С. Н., поради липса на международна компетентност на българския съд. За да постанови прекратяване на производството по отношение на съединените с иска за развод искове, първоинстанционният съд се е позовал на Определение на съда на ЕС по дело № С – 604/2017г., посочено и в Определение № 53 от 31.01.2018г. по ч.гр.д. № 3801/2017г. на ВКС ІV г.о., според което българският съд е компетентен да се произнесе по иска за развод между български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина, но ако от брака има непълнолетно дете, чието обичайно местопребиваване е на територията на друга държава – членка, той не е компетентен да се произнесе по споровете за родителска отговорност и издръжка.
Настоящата въззивна инстанция намира така постановеното определение за правилно и законосъобразно. От представените с исковата молба доказателства по делото е видно, че и страните и децата са български граждани, но с обичайно местопребиваване на ответницата и непълнолетните деца извън територията на Република България, поради което делото е с международен елемент и спорът попада в приложното поле на Регламент /ЕО/2201/2003г., относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, а за обективно съединения иск за издръжка в приложното поле на Регламент 4/2009г. на Съвета, относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задължения за издръжка. В цитираното от първоинстанционния съд Определение на съда на ЕС по дело № С – 604/2017г., е прието, че съд на държава членка, който е компетентен да се произнесе по молба за развод съгласно чл. 3 § 1 б. "б" Регламент /ЕО/ 2201/2003г., не е компетентен да се произнесе относно правото на лични отношения с детето на съпрузите, ако същото има към момента на сезирането му обичайно местопребиваване в друга държава - членка и не са изпълнени условията за предоставяне на компетентност по чл. 9, 10, 12 или 15 Регламент /ЕО/ 2201/2003г., както и че този съд не е компетентен да се произнесе и по иска за издръжка, съгласно Регламент /ЕО/ 4/2009г. на Съвета от 18.12.2008г.. В настоящия случай, с депозирания отговор ответницата изрично е направила възражение за липса на компетентност на българския съд, досежно исковете за упражняването на родителските права по отношение на родените по време на брака непълнолетни деца, личните контакти с тях и издръжката, предвид обстоятелството, че обичайното им местопребиваване е на територията на Кралство Великобритания, поради което правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по отношение на тях. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в случая следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 12, т. 3, б. „а“ от Регламент /ЕО/2201/2003г., доколкото международната компетентност на сезирания българския съд не е приета от носителя на родителската отговорност по смисъла на цитираната норма и не е налице пророгация на международна компетентност по иска за родителската отговорност в полза на сезирания съд, предвид изричното възражение на ответницата направено с отговора на исковата молба. Налице е Определение на съда на ЕС по дело № С – 604/2017г., постановено във връзка с преюдициално запитване на ВКС по ч.гр.д. № 3801/2017г. ІV г.о., което на основание чл. 633 от ГПК е задължително за всички съдилища в Република България, вкл. и за настоящия, тъй като с него е даден отговор на спорните и в настоящото производство въпроси, относно компетентността на българския съд да разгледа въпросите за родителската отговорност и издръжка, при предявен иск за развод, с който тези искове са съединени, но доколкото ненавършилите пълнолетие от брака деца имат обичайно местопребиваване в друга държава – членка и ответницата изрично е оспорила компетентността на българския съд.
Ето защо, като е приел, че българският съд не е компетентен да разгледа и реши, обективно съединените с
иска за развод, искове по отношение на упражняване на родителските права, лични
контакти и издръжка на децата Н. Н. и С. Н., тъй като и двете нямат обичайно
местопребиваване в република България, и е прекратил производството по
отношение на тях, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден,
а жалбата срещу него, като неоснователна да се остави без уважение.
Ответната страна по жалбата е направила искане за присъждане на разноски в настоящото производство, което с оглед изхода на спора, съда следва да уважи, като в полза на възиваемата страна, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, следва да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 400.00 лева, по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1943/24.07.2018 г. по гр. д. № 1682/2018 г. по описа на РС - Шумен, с което е прекратено производството по исковете за упражняване на родителските права, лични контакти и издръжка по отношение на децата Н. Н. и С. Н., съединени с иска за развод, предявен от И.Н.Х. срещу Е.Р.Х., поради липса на компетентност на българския съд.
ОСЪЖДА
И.Н.Х. с ЕГН **********, с пост. адрес: *** да заплати на Е.Р.Х. с ЕГН **********,
с пост. адрес: *** сумата от 400.00 (четиристотин) лева – представляваща
направените за настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.