РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Пловдив, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Нели Т. Кирилова
в присъствието на прокурора Марина В. Белчева
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600573 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.46 вр. чл.20 от ЗПИИАКОРНФС.
Образувано е по жалба на адв.Т.Т., особен представител на
засегнатото лице „*“ ЕООД гр.*, с управител и едноличен собственик на
капитала Ф. Г., срещу решение № 270/06.12.2023г. на Окръжен съд гр.Стара
Загора, постановено по ЧНД № 1125/2023г. по описа на същия съд.
Със съдебния акт първоинстанционният съд е постановил следното:
- признал е за изпълнение Решение № 1698/2018г. на Съд на гр.*, *,
Отдел на Съдиите за предварително разследване, издадено на 18.11.2018г.,
влязло в сила на 01.08.2019г., постановено по наказателно производство от
Общ Регистър на престъпленията № 8282/2018 + 8533/2018 /извлечение от №
20458/2015/ - № GIP /Регистър на съдии-следователи/ 7593/2018 + 9655/2018 с
допълнително Решение № 1454/2019 SIGE от 28.10.2019г., влязло в сила на
05.12.2019г., в частта, в която се иска налагане на конфискация на наличната
парична сума по банкова сметка IBAN *, в банка „*“ АД, прехвърлена по
1
служебно открита сметка в същата банка с IBAN *, с титуляр „*“ ЕООД, ЕИК
*, със седалище и адрес гр.*, бул.„*“ №*, ет.*, офис *, с управител и
едноличен собственик на капитала Ф. Г., която към 20.11.2023г. е 4 190 939,08
евро /четири милиона сто и деветдесет хиляди, деветстотин тридесет и девет
евро и 08 евро цента/ с левова равностойност 8 196 764,20 лв. /осем милиона
сто деветдесет и шест хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и 20
стотинки/ до размера на 7 317 000 /седем милиона триста и седемнадесет
хиляди/ евро, с левова равностойност 14 310 808 /четиринадесет милиона
триста и десет хиляди, осемстотин и осем/ лв., представляваща облага от
престъпна дейност;
- отложил е изпълнението на признатото решение за конфискация на
основание чл.45, ал.6, т.3 от ЗПИИАКОРНФС във вр. с чл.21, т.1, б.„а“ от
Регламент 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември
2018г. до приключване на наказателното производство по досъдебно
производство № 75/2017г. по описа на * с влязъл в сила акт на компетентния
съдебен орган;
- допуснал е обезпечение на признатото решение за конфискация
чрез налагане на запор върху банкова сметка IBAN *, в банка „*“ АД,
прехвърлена по служебно открита сметка в същата банка с IBAN *, с титуляр
„*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес гр.*, бул.„*“ №*, ет.*, офис *, с
управител и едноличен собственик на капитала Ф. Г., до размера на 7 317 000
/седем милиона триста и седемнадесет хиляди/ евро, с левова равностойност
14 310 808 /четиринадесет милиона триста и десет хиляди, осемстотин и осем/
лв.;
- отказал е да признае и не е допуснал изпълнение на Решение №
1698/2018г. на Съд на гр.*, *, Отдел на Съдиите за предварително
разследване, издадено на 18.11.2018г., влязло в сила на 01.08.2019г.,
постановено по наказателно производство от Общ Регистър на
престъпленията № 8282/2018 + 8533/2018 /извлечение от №20458/2015/ - №
GIP /Регистър на съдии-следователи/ 7593/2018 + 9655/2018 с допълнително
Решение № 1454/2019 SIGE от 28.10.2019г., влязло в сила на 05.12.2019г., в
частта, в която се иска налагане на конфискация на парична сума по банкова
сметка IBAN *, в банка „*“ АД с титуляр ,.*“ ЕООД, ЕИК *, и е прекратил
съдебното производство в тази му част на основание чл.45, ал.6, т.4 от
2
ЗПИИАКОРНФС във вр. с чл.22, т.3, б.„б“ от Регламент 2018/1805 на
Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018г.
Съдебният акт на първоинстанционния съд се обжалва от адв.Т.Т.,
особен представител на засегнатото лице „*„*“ ЕООД гр.*, с управител и
едноличен собственик на капитала Ф. Г., в частта, с която е признато за
изпълнение, отложено изпълнението и е допуснато обезпечение на
признатото решение за конфискация, като неправилен, незаконосъобразен и
несправедлив. Излагат се съображения за допуснати множество съществени
нарушения на процесуалните правила и на закона. Прави се искане за отмяна
на решението на Окръжен съд гр.Стара Загора в обжалваната част.
Пред въззивния съд засегнатото лице „*„*“ ЕООД гр.* не изпраща
представител. Назначеният му от първоинстанционния съд особен
представител поддържа жалбата с наведените в нея оплаквания. Моли да му
се определи възнаграждение за въззивната инстанция.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив счита, че
атакуваният съдебен акт е законосъобразен и обоснован и като такъв следва
да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата
и пред настоящата инстанция и провери правилността на атакуваното
решение, намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
конституирана страна в процеса. Не следва да се разглежда по същество, тъй
като обжалваният съдебен акт трябва да се отмени, но не на посочените от
една от страните основания.
Въззивната инстанция счита, че в хода на наказателното
производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на засегнатото
лице „*“ ЕООД гр.*, което не може да се санира от настоящия състав.
От приложените по делото извлечения от Търговския регистър и
регистър на юридическите лица с нестопанска цел при АВ за актуалното
състояние на „*“ ЕООД гр.* и съдебните актове, постановени по търг.дело №
35/2022г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, се установява, че с
3
решение № 71/31.03.2022г., постановено по същото дело, дружеството е
обявено в неплатежоспособност с начална дата 24.08.2021г., открито е
производство по несъстоятелност спрямо него, наложен е запор върху цялото
му движимо имущество, парични средства и вземания, обща възбрана върху
недвижимите имоти, обявено е в несъстоятелност, прекратена е дейността на
предприятието му, назначен му е временен синдик, насрочено е първо
събрание на кредиторите.
С решение № 101/04.05.2022г., постановено по търг.дело №
35/2022г., Окръжен съд гр.Стара Загора е прекратил правомощията на
органите на „*“ ЕООД гр.* /в несъстоятелност/ и го е лишил от право да
управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността.
С решение № 780/09.11.2022г., постановено по търг.дело № 35/2022г.
по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, за постоянен синдик е определена
А. Н. Н., която е встъпила в правомощия на същата дата.
Съгласно разпоредбите на чл.658, ал.1, т.1 и т.7 от ТЗ синдикът има
правомощия да представлява предприятието и да участва в производствата по
делата на предприятието на длъжника и да завежда от негово име дела.
Несъстоятелният длъжник - юридическо лице се представлява от синдика, а
не от неговите органи.
Според трайната практика на ВКС с откриване на производството по
несъстоятелност органите на търговското дружество длъжник загубват
процесуалната си представителна власт по отношение на всички съдебни
производства, с изключение на изрично предвидените в чл.635, ал.3 от ТЗ.
Тази норма регламентира ограничени представителни правомощия на
длъжника, съответно на неговите органи - ограничена възможност за
извършване на процесуалните действия, които не са изрично предоставени на
синдика и, които са свързани с производството по несъстоятелност.
Извън това изключение синдикът участва в производствата по делата
на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела. Страна е самият
длъжник, а синдикът осъществява, съобразно правомощията си по чл.658,
ал.1, т.7 от ТЗ, представителството на дружеството в процеса, действайки от
негово име и упражнявайки негови материални и процесуални права
/Решение № 185/09.03.2010г. на ВКС по т. д. № 672/2008г., II т. о., ТК,
4
Решение № 76/11.04.2013г. на ВКС по гр. д. № 815/2012г., I г. о., ГК, Решение
№ 138/14.08.2017г. на ВКС по т. д. № 1628/2016г., II т. о., ТК, Решение №
70/19.06.2020г. на ВКС по т. д. № 2414/2018г., I т. о., ТК, Решение №
50179/18.10.2022г. на ВКС по гр. д. № 4065/2021г., III г. о., ГК/.
В случая с обявяване на „*“ ЕООД гр.* в несъстоятелност и с
прекратяване на правомощията на органите му управлението и
представителството на дружеството преминават към синдика и се
осъществяват от него. С обявяването му в несъстоятелност ЕООД запазва
своята правосубектност, но тя е ограничена в рамките на осъществяване на
защита в производството по несъстоятелност. Органите му съхраняват
представителната си власт с оглед осъществяването на представителство в
производството по несъстоятелност. В останалите случаи тя преминава върху
синдика.
Това е налагало Окръжен съд гр.Стара Загора да призове „*“ ЕООД
гр.*, не чрез неговия управител и едноличен собственик на капитала Ф. Г., а
чрез синдика му А. Н. Н.. С непризоваване чрез последната дружеството е
било лишено от участие в наказателното производство, въпреки че съгласно
чл.45, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС участието на засегнатото лице е
задължително. Не може да се приеме, че с назначаването на особен
представител на ЕООД правата му са били защитени, тъй като не е бил
изпълнен фактическият състав на чл.45, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС.
Юридическото лице не е уведомено по съответния ред за воденото
наказателно производство, за да се прецени дали е редовно призовано или не
може да бъде намерено и делото следва да се разгледа в негово отсъствие,
като му се назначи особен представител.
„*“ ЕООД гр.* е собственик на имущество, предмет на решение за
конфискация, издадено от компетентен орган в издаващата държава.
Неговите права са пряко засегнати от акта за конфискация, който може да
има за последица окончателното отнемане на имущество. Като засегнато лице
дружеството има право на ефективни правни средства на защита в Република
България, като изпълняваща държава, по силата на чл.33 от Регламент /ЕС/
2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година
относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация. Има
право на достъп до съд в съответствие с българското законодателство. Това
5
право не му е било осигурено от първоинстанционния съд, което е
съществено нарушение на процесуалните правила.
Правото на справедлив съдебен процес, по смисъла на чл.6, § 1 от
ЕКПЧ, включва правото на достъп до съд. Неосигуряването му е от
категорията на абсолютните процесуални нарушения. То не може да се
санира от въззивния съд, тъй като би лишило засегнатото лице от една
инстанция.
Допуснатото отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила е основание за отмяна на решението на Окръжен съд гр.Стара Загора
и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на
първостепенния съд от стадия съдебно заседание. В хода му трябва да се
гарантират в пълен обем правата на засегнатото лице „*“ ЕООД гр.*.
Поради наличието на съществено процесуално нарушение не следва
да се обсъждат оплакванията във въззивната жалба на особения представител
на дружеството. По искането на същия за определяне на възнаграждение за
настоящата инстанция, отношение следва да вземе Окръжен съд гр.Стара
Загора, за да не се наруши правото му на жалба.
С оглед на горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 270/06.12.2023г. на Окръжен съд гр.Стара
Загора, постановено по ЧНД № 1125/2023г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд
гр.Стара Загора от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6