РЕШЕНИЕ
гр.София, 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на единадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с. Боряна Петрова
при секретаря Маргарита Д. и
в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от
съдията-докладчик в.гр.дело N: 15 489 по описа
за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 187981 от 07.08.2017
г., постановено по гр.д.№ 79 301/2015 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав „М.Е.Т.”
ЕООД, ЕИК *******е осъдено да заплати солидарно на А.Д.Д., ЕГН ********** и С.Х.П.,
ЕГН ********** сумата 2 570,00 лева – разноски, направени от ищците във
връзка с дейст-вия, които са овластени да направят вместо ответника и за негова
сметка с постановление от 17.09.2015 г. на ЧСИ Л.М., рег.№ 785, с район на
действие – СГС, по изп.дело № 20157850400123, ведно със законната лихва върху
сумата от предявяване на исковата молба – 18.12.2015 г. до заплащането й.
Със същия акт ответникът „М.Е.Т.”
ЕООД е осъден да заплати солидар-но на ищците А.Д.Д. и С.Х.П. разноски по
делото в общ размер от 502,80 лева.
Така постановеното съдебно
решение е обжалвано от ответника „М.Е.Т.” ЕООД, ***. Във въззивна жалба се
поддържа, че решението е постановено при такива нарушения, които не могат да
бъдат поправени във въззивната инстанция и които обуславят недопустимостта на
същото, тъй като през цялото време на първоинстанционно производст-во съдът
напълно е игнорирал възраженията, исканията и доводите на ответната страна,
като съставът на СРС без да посочи валидни законови основания не е допуснал за
разглеждане своевременно наведеното с отговора на исковата молба валидно и
допустимо възражение за прихващане не се е произнесъл по заявените в
последствие искания да измени определе-нието си по чл.140 ГПК по този въпрос,
като по този начин съдът е допуснал особено съ-ществени процесуални нарушения,
достигащи до нарушаване на равнопоставеността на страните и накърняване правото
на защита на ответната страна – основополагащи принципи на гражданския процес. Предвид
изложеното моли обжалваното решение да бъде обезсилено и делото да се върне на
СРС за ново разглеждане. При условията на евентуалност се твърди, че решението
на първоинстанционния съд е неправилно и моли да бъде отменено. Инвоки-рани са
оплаквания за неправилност на извода на съда за основателност на иска, като за
това подробно са посочени и обосновани от ответника в отговора и в писмената
защита доводи, оспорвания и възражения, които не са взети предвид от първата
инстанция; че искът и него-вото основание са неясно и неправилно формулирани по
начин, който автоматично обуславя и неоснователността, а и недоказаността на
иска. Сочи се и че СРС сам е „допълнил” основа-нието на иска, вместо ищците,
което той не е властен да стори; че напълно са игнорирани и възраженията и
оспорванията на дружеството, свързани с постановлението на ЧСИ, като изложените
подробни аргументи в писмената защита са напълно валидни и сега и следва да
бъдат взети предвид, като се поддържа, че ответното дружество не е било
надлежно уведо-мено по реда, предвиден в ГПК за връчване на призовки и
съобщения до юридически лица, от ЧСИ и съответно постановлението не е влязло в
сила; че извън това въпросното „овлас-тяване” от страна на ЧСИ е само за ищеца,
който е и единствен взискател по изп.дело, но не и спрямо втората ищца, като се
натрапва извод, че само това води до неоснователност на иска в частта му за
ищцата, като доводите за СИО нито имат нещо общо с този извод, нито го
променят. Релевирани са твърдения и че първоинстанционният съд неправилно е
основал извода си относно размера на иска на заключението на СТЕ, което е
недостатъчно убеди-телно и компетентно, като по твърдения на очевидци вещото
лице дори не се е качила на покрива да добие лични впечатления, поради което е
следвало да се приложи чл.202 ГПК, като от друга страна – относно размера на
претенцията не се е и съобразил с оценката на експерта, която е по-ниска от
претенцията на ищците, а е възприел едностранното твърдение на последните с
доводи, които са повече от спорни.
Претендира присъждането на
разноски по делото и за двете инстанции.
Ответникът по жалбата – А.Д.Д.,***
чрез процесуал-ния му представител адв.С., в подадения в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор оспорва същата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена
и да се потвърди първоинс-танционното решение, като правилно, обосновано и
законосъобразно. Навеждат се съобра-жения, че не са налице нарушения на
съдопроизводствените правила, още по-малко такива, каквито твърди въззивникът;
че СРС се е произнесъл по заявеното възражение за прихваща-не мотивирано с
определение от 16.05.2016 г., като е коментирал подробно исканията на страната
и е обосновал становището си; че не са налице условия за прихващане, доколкото
заявените от ответника обстоятелства не произтичат от същото правоотношение и
не са ликвидни и че разглеждането му ще забави хода на процеса; че е налице
произнасяне по депозираната втора молба на „М.Е.Т.” ЕООД в първото открито
съдебно заседа-ние. Твърди се и че не е налице нарушаване на принципа на
равнопоставеност на страните; че са неоснователни и доводите за непосочване на
действителното основание на иска с иско-ва-та молба, тъй като видно от текста
на този документ той съставлява коректно изложение на фактическата обстановка и
предприетите от страната правни действия, а съдът е този, който на тази база
дава правна квалификация на иска, което е направено, като определението за
доклада е прието от ответника без възражения. Поддържа се и че събраните
доказателства категорично са потвърдили твърденията на ищците и са обосновани
правилния извод за основателност на заявената претенция; че въззивникът
некоректно подминава факта, че по делото са изслушани две СТЕ, като втората не
е била оспорена от него, а и ответникът не е ангажирал доказателства, сочещи за
други факти, за да може да се твърди, че заключението не било достатъчно
убедително или обосновано, нито е твърдял, че вещото лице не е извършило оглед.
Заявява искане за присъждане на разноски за въззивното производство.
Ответникът по жалбата – С.Х.П.-д.,***
в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозирала отговор на жалбата. В проведеното
открито съдебно заседа-ние чрез процесуалния й представител адв.С. е оспорила
жалбата и е заявила искане същата да бъде оставена без уважение и да и се
присъдят разноски по производството.
Софийски градски съд като прецени
доводите на страните и събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите
на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустимо – същата е подадена от легитимирана страна в производството, в срока
по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжал-ване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въп-роси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013
г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата
инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално
допустимо в обжалваната част, като по отношение на същото не намира приложение
нито едно от изключенията, визирани в ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователни са релевираните от
жалбоподателя доводи за недопустимост на реше-нието на първоинстанционния съд. Безспорно е в теорията и съдебната практика, че
недопус-тимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото
може да се реши по същество, както и че липсата на положителна или наличието на
отрицателна процесуална предпоставка относно правото на иск прави решението
недопустимо. Действително депози-раната исковата молба не е отговаряла в цялост
на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, но в съответствие със задължителните
разяснения, дадени в т.4 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, запазили значението
си и при приложението на действащия ГПК /т.5 от ТР № 1/ 2013 г. по тълк.дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ констатираните недостатъци на същата са отст-ранени
от ищците във въззивното производство, след което предприето процесуално
дейст-вие предмета на спора е ясно очертан. Съгласно разпоредбата на чл.129,
ал.5 ГПК поправена-та искова молба се смята за редовна от деня на подаването й,
а нито едно от останалите наве-дени в жалбата обстоятелства не обуславя
наличието или липсата на визираните по-горе предпоставки.
За
пълното на изложението следва да се посочи, че дори и да е било допуснато про-цесуално
нарушение при постановяване на определенията на решаващия състав на СРС, с
които е отказано приемането за съвместно разглеждане на заявеното от „М.Е.Т.” ЕООД в отговора по
чл.131, ал.1 ГПК възражение за прихващане, както и за отмяната на този съдебен
акт, въззивният съд не разполага с правомощия да извършва инстанционен контрол
на същите в настоящото производство. От друга страна, в случаите, когато
насрещното за-дължение е спорно, каквато е и дадената хипотеза, възражението за
прихващане не може да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция, в
който смисъл е и прието в т.4 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Правата си – предмет
на неп-риетото възражение за прихващане жалбоподателят-ответник може да защити
в отделно ис-ково производство.
Преценявайки основателността на
жалбата с оглед наведените в нея оплаквания, нас-тоящият съдебен състав приема
следното:
При условията на субективно
съединяване е предявен иск с правно основание чл.526, ал.1 ГПК, с която
разпоредба е предвидено от законодателя, че когато длъжникът не изпълни едно
свое действие, което е осъден да извърши и което действие може да бъде
извършено от друго лице, взискателят може да иска от съдебния изпълнител да го
оправомощи да извърши действието за сметка на длъжника.
За да постанови решението си по отношение на
заявения от А.Д.Д. срещу ответника „М.Е.Т.” ЕООД иск
първоинстанционният съд след обстоен анализ на ангажираните пред него доказателства
е приел, че искът е доказан по осно-вание, тъй като е установено проявлението
на всички елементи от правопораждащия факти-чески състав на нормата на чл.526,
ал.1 ГПК. Извършвайки преценка на обстоятелствата по делото и събрания в
първоинстанционното
производство доказателствен материал, въззив-ната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, с
които е обосновано наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността
на ответника по предявената претенция по чл.526, ал.1 ГПК от този ищец, изведени
при правилно установена по делото фактическа обстановка и приложение на
релевантните правни норми, поради което на осно-вание чл.272 ГПК препраща към
изложените от СРС мотиви. В допълнение към тях намира, че следва да бъдат
добавени и следните съображения:
„М.Е.Т.” ЕООД нито твърди, нито
ангажира доказателства в производст-вото, че доброволно е изпълнил задължението
си по влязлото в сила осъдително решение, за което е издаден изпълнителен лист на
02.04.2015 г. от СГС, І ГО, 16 състав на основание решение от 30.04.2014 г. по гр.д.№ 727/2013
г. на САС във връзка с решение от 06.08.2008 г. по гр.д.№ 3819/2008 г. на СГС
по предявен от А.Д.Д., ЕГН ******-6280 и С.Х.П., ЕГН ********** срещу него иск по
чл.109 ЗС, да премахне комина,
изграден на камината на трето ниво на сградата – ресторант и долепен на
северната фасадна стена на двуетажна жилищна сграда, в която ищците са
собственици на жилище и идеални части от общите части на сградата, и с ново 1,5
м. над корниза на покрива на пос-ледната сграда, двете сгради – построени в УПИ
ІХ-4 в кв.13а, местност „ІІІ извънградска част” по регулационния план на
гр.София, находящи се в гр.София, ул.”********, и да възстанови покривната конструкция на жилищната сграда, като възстанови
премахната част от корниза, подрязаните дървени ребра от вътрешната част на
надзида и покрие с кере-миди възстановената част от покривната конструкция на
жилищната сграда, като е безс-порно, че това действие може да бъде извършено и
от друго лице, освен от длъжника.
Предвид горните обстоятелства с
постановление за овластяване от 17.09.2015 г. по изп.дело № 20157850400123 по
описа на ЧСИ Л.М., с рег.№ 785 на КЧСИ, взискателят А.Д.Д., ЕГН ********** е оправомощен
да извърши действията, който „М.Е.Т.” ЕООД е осъден да направи, за сметка на
последния.
Неоснователни са инвокираните от
жалбоподателя-ответник доводи във връзка с оспорването на постановлението от
17.09.2015 г. Доказателствената тежест за установяване неистинността на този
официален документ се носи от ответника, който не е ангажирал дока-зателства, с
което да обори неговата материална доказателствена сила. Правната последица от
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение със събирането на
доказателства в процеса, е свързана с правото на ответника да заяви искане за
събиране на съответните доказателства във въззивното производство по реда на
чл.266, ал.3 ГПК, каквито искания не са наведени във въззивната жалба във връзка
с разглеждания въпрос.
Не могат да бъдат споделени и
доводите на жалбоподателя във връзка с понятията „оправомощаване” и „овластяване”.
Касае се за еднозначни термини, използването на които е въпрос на правна
техника.
Неоснователно е и възражението на
„М.Е.Т.” ЕООД, че предприетите от ищеца строителни работи в голямата си част
изобщо не касаят предходното съдебно реше-ние, както и че от страна на същия не
са били извършени претендираните работи и дейности.
За осъществяване на строително-ремонтните работи – предмет на действията, който длъжникът е бил осъден да
извърши, А.Д.Д. и С.Х. Д.на 11.11.2015 г. са сключили договор с „И.” ООД, ЕИК ********,
изпълне-нието на които като количество и качество е прието от тях с протокол –
обр.19 от 18.11.2015 г., които работи са заплатени от А.Д.Д. с приходен касов
ордер № 26 от 18.11.2015 г. за сумата 2 570,00 лева. Премахването на
комина и извършването на ремонта на покрива от страна на ищеца се установява и
от събраните пред СРС гласни доказателства – показанията на свидетелката К.С. В.
– семейна приятелка на ищците, като тези обстоятелства се потвърждават и от
разпита на доведения от „М.Е.Т.” ЕООД свидетел Т.В.В..
От приетото заключение на
съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. А.Д., неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, обоснова-но и компетентно
изготвено, се констатира, че всички претендирани по делото като вид
строително-монтажни работи се отнасят до отразените в изпълнителния лист от
02.04.2015 г. действия; че при развалянето на комина са прорязани дървени
ребра, които са съществена част от носещата покривна конструкция, при което
чисто технологично не е възможен само локален ремонт около мястото на
разрушения комин, а се налага демонтиране на керемидите от целия скат, монтаж
на нови ребра, направа на обшивка, монтаж на хидроизолация и фи-нишно покриване
– припокриване с керемиди, по-голяма част от старите и минимално коли-чество
нови.
От същото доказателство безспорно
се установява обемът на извършените на място строителни монтажни работи, както по
отношение на демонтажа на керемиди и на дървена обшивка, така и относно
направата на обшивка от ОSВ, доставка и полагане на хидроизола-ция и
пренареждане на керемиди са в по-малко количество – 30,45 кв.м., от отразените
в про-токол-обр.19 такива от 40 кв.м., което е установено и относно работата,
касаеща полагането на олук и на челна дъска – 11,00 кв.м., вместо посочените в
протокола 15,00 кв.м. От прие-тата пред първоинстанционния съд
съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. Д. безспорно е доказано по
делото и че отстраненият комин е само един, както и че паричната стойност на действителното осъществените на
място процесни ремонтни работи възлиза на сума 2 541,38 лева с ДДС, до
която стойност претенцията на ищеца А.Д. по чл.526, ал.1 ЗЗД се явява доказана
по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.200,
ал.3 изр.2 ГПК оспорването на заключенията на съдебните експертизи може да бъде
направено докато трае изслушването им, което в дадения казус не е направено от страна
на ответното дружество относно допуснатата повторна СТЕ, изготвена от вещото лице
инж.Д., предвид което инвокираните във въззивната жалба аргументи в тази насока
не следва да бъдат обсъждани.
Поради частично несъвпадане на
изводите на въззивната инстанция с тези на решава-щия състав на СРС по иска с
правно основание чл.526, ал.1 ЗЗД, предявен от ищеца А. Д., постановеното от
СРС, ГО, 143 състав решение следва да бъде отменено за разликата над сумата от
2 541,38 лева /с ДДС/ до присъдената сума от 2 570,00 лева /с ДДС/, и
вместо това да се постанови ново такова, с което в тази й част претенцията да
бъде отхвър-лена като неоснователна.
Като неправилно
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която е
уважен предявеният от ищцата С.Х.П.-Д., ЕГН ******-6339 иск с правно основание по
чл.526, ал.1 ГПК, заявен при условията на активна солидар-ност с първия ищец А.Д..
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, регламентирани
с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна в това производст-во същия е
длъжна при условията на пълно и главно доказване да установи обстоятелствата,
на което основава своите искания, което в случая не е направено от страна на ищцата
Пет-кова-Д. в хода на първоинстанционното
дело пред СРС. Същата не е ангажирала никакви доказателства, с които да докаже
твърденията си, че е взискател по изп.дело № 20157850400123 по описа на ЧСИ Л.М., с
рег.№ 785 на КЧСИ, както и че е била оправомощена да извърши действията –
предмет на принудителното изпълнение за сметка на длъжника „М.Е.Т.” ЕООД.
От друга страна, в дадения случая
не намира приложение нормата на чл.32, ал.2 СК, тъй като предмет на иска по чл.526,
ал.1 ГПК е вземане, а не задължение, поето за задоволя-ване на нужди на
семейството.
С оглед изложеното, поради липсата на кумулативната даденост на елементите
от фактическия състав на разпоредбата на чл.526, ал.1 ГПК и на активната материалноправна
легитимация ищцата по отношение на заявеното вземане, заявената от нея
претенция на това основание се явява неоснователна и като такава същата подлежи
на отхвърляне.
При приетия изход на спора първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта, в която на ищцата С.Х.П.-Д. са
присъдени разноски за исковото производство пред СРС, както и в частта, в която
на ищеца А.Д.Д. са присъдени разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК за разликата
над сумата 497,20 лева до сумата 502, 80 лева.
Съобразно изход на спора в
настоящата инстанция А.Д.Д. дължи на въззивника разноски за първа инстанция /адвокатски
хонорар и депозит за СТЕ/ на основание чл.78, ал.3 ГПК в размер на 7,24 лева, а
за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал.1 ГПК – сумата 5,58 лева,
представляваща направени разходи за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 ГПК „М.Е.Т.” ЕООД трябва да заплати на
въззиваемата страна А.Д.Д. на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 296,66 лева.
На въззиваемата страна С.П.-Д. не
се дължат разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК за въззивното производство.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното по гр.д.№ 79 301/2015 г. по описа на СРС, ГО, 143
състав решение № 187981 от 07.08.2017 г. – в
частта, в която „М.Е.Т.” ЕООД, ЕИК *******е осъден да заплати на С.Х.П.,
ЕГН **********, при условията на солидарност с А.Д.Д., ЕГН **********, сумата
2 570,00 лева – разноски, направени
във връзка с действия, които е овластена да направи вместо ответника и за
негова сметка с постановление от 17.09.2015 г. на ЧСИ Л.М., рег.№ 785, по
изп.дело № 20157850400123, ведно със законната лихва върху сумата от
предявяване на ис-ковата молба – 18.12.2015 г. до заплащането й; в частта, в която „М.Е.Т.” ЕООД, ЕИК *******е
осъден да заплати на А.Д.Д., ЕГН *********** разликата над сумата от 2 541,38 лева до сумата 2 570,00
лева – направени разноски във връзка с действия, които е овластен да направи
вместо ответника и за негова сметка с поста-новление от 17.09.2015 г. на ЧСИ Л.М.,
рег.№ 785 по изп.дело № *********-00123, ведно със законната лихва върху нея от
предявяване на исковата молба на 18.12.2015 г. до заплащането й; в частта, в която „М.Е.Т.” ЕООД, ЕИК *******е
осъден да заплати на С.Х.П., ЕГН **********, при условията на солидарност с А.Д.Д.,
ЕГН **********, сумата 502,80 лева – разноски по делото, както и в частта, в която „М.Е.Т.” ЕООД, ЕИК *******е
осъден да заплати на А.Д.Д., ЕГН ********** разноски за производството през СРС
за разликата над сумата от 497,20 лева до сумата от 502,80 лева, вместо което ПОСТАНО-ВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Х.П.-Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** /при условията на солидарност с А.Д.Д., ЕГН **********/
иск срещу „М.Е.Т.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, с
правно основание чл.526, ал.1 ГПК за сумата 2 570,00 лева във връзка с
постановление от 17.09.2015 г. на ЧСИ Л.М., рег.№ 785 на КЧСИ по изп.дело №
20157850400123 по описа на същия, ведно със законната лихва върху нея от
предявяване на исковата молба в съда на 18.12.2015 г. до окончателното й
заплащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.Д., ЕГН **********,*** срещу „М.Е.Т.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание
чл.526, ал.1 ГПК за разликата над
сумата от 2 541,38 лева до сумата 2 570,00 лева – направени разноски във връзка с действия,
които е оправомощен да направи вместо ответ-ника и за негова сметка с
постановление от 17.09.2015 г. на ЧСИ Л.М., рег.№ 785 по изп.дело №
20157850400123, ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иско-вата
молба в съда на 18.12.2015 г. до окончателното й заплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** да ЗАПЛАТИ на „М.Е.Т.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата 7,24 лева /седем
лева и двадесет и четири стотинки/ – разноски за първоинс-танцинното
производство, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 5,58 лева /пет лева и петдесет и осем стотинки/ – разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „М.Е.Т.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
да ЗАПЛАТИ на А.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 296,66 лева /двеста
деветдесет и шест лева и шестдесет и шест сто-тинки/ – разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.