МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПОСТАНОВЕНА ПО Н
.О . Х . Д .
№ 1775 / 2016г. ,
ПО ОПИСА НА СГС , НО , 13
СЪСТАВ
Софийска
градска прокуратура е внесла пред настоящия съд обвинителен акт срещу М.З.М.
за това , че на 17.11.2015г. около 23:35 часа в гр. С., ж.к.’’Л.”, на
бул."Р.Д.", в близост до блок ***, в съучастие като съизвършител с неустановено лице, е отнел чужди движими вещи -
сумата от 15,00 лв. /петнадесет лева/, от владението на Л.К.К. с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - блъснал Л.К.К. по
гръб на земята и я влачил по земята, докато държала чантата си, като с това
причинил на Л.К.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата
раменна кост в горния й край (анатомична шийка), което е причинило трайно
затруднение на движението на левия горен крайник за период по голям от 30 дни,
като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като М.З.М., е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл 66 и е извършил
престъплението, след като е бил осъден два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66, както следва: с присъда по НОХД № 3174 /2010г
. по описа на СГС в сила от 20.07.2010г.
, с която подсъдимият е признат за виновен
за престъпление по чл. 199 ал. 1 т.4 вр. чл.198 ал.1 пр.1 и пр.2 вр. чл.29 ал.1 б „ А „ от НК и с което му е
наложено наказание „ лишаване от свобода „ за срок от осем месеца при първоначален строг режим , с присъда по НОХД № 4262 /2010г . по описа на
СРС в сила от 03.12.2010г. , с което е
одобрено споразумение и подсъдимият е
признат за виновен за престъпление по
чл. 196 ал. 1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.„ А „ вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК и с което му е
наложено наказание „ лишаване от свобода „ за срок от осем месеца при първоначален строг режим , с присъда по
НОХД № 11106 /2014г . по описа на СРС в
сила от 12.12.2014г. , с което е одобрено споразумение и подсъдимият е признат за виновен за престъпление по чл. 196 ал. 1 т.2 вр. чл.
195 ал.1 т.3 пр.2 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.„ А „ и б. „ Б „ от НК и с което му е наложено наказание „
лишаване от свобода „ за срок от 1 година и
пет месеца при първоначален строг режим, престъпление по чл.199
ал.1 т.3 пр.2 т.4 вр. чл.198ал.1 пр.1
вр. чл.29 ал.1 б."А" и б. „ Б „ вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
На осн. чл. 76 от НПК е конституирана в настоящето наказателно
производство като частна обвинителка
пострадалата свидетелка Л.К.К. .
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура
подържа внесения обвинителен акт за извършено престъпление от подсъдимия М.З.М. , като с оглед на събраните по делото доказателства пледира за
признаването му за виновен в извършването на престъпление по чл.199
ал.1 т.3 пр.2 т.4 вр. чл.198ал.1 пр.1
вр. чл.29 ал.1 б."А" и б. „ Б „ вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК. По отношение на наказанието
пледира да се наложи предвиденото
от закона наказание лишаване от свобода в размер на осем години ,
което първоначално да бъде изтърпяно при
строг режим в затвор.
В съдебно заседание повереникът на частната обвинителка Л.К.К. - адвокат В. се присъединява изцяло към доводите на
държавното обвинение , като пледира ,че деянието е доказано и с оглед на
високата степен на обществена опасност
на деянието моли да бъде наложено строго наказание на подсъдимия
,както и пледира за присъждане на адвокатски разноски на неговата клиентка.
В съдебно заседание частната обвинителка Л.К.К. се присъединява изцяло към
изложеното от нейния повереник адвокат В..
В съдебно заседание служебният
защитник на подсъдимия М.З.М.
– адв. П. пледира да бъде постановена оправдателна присъда по
отношение на неговия подзащитен, тъй
като от събраните в хода на настоящето съдебно и
досъдебно производство гласни и писмени доказателства не се установява по един
несъмнен , категоричен и убедителен начин фактическата обстановка , така както
е посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Алтернативно служебният
защитник на подсъдимия М.З.М. – адв. П. пледира, ако съдът намери подсъдимия за
виновен , то да му бъде определено наказание при условията на чл.55 от НК или
на долната граница , или на самия минимум на предвидената санкция в
нормата на чл.199 от НК от 5 до 15 години. .
В съдебно заседание подсъдимият М.З.М. не се признава за виновен в извършването на деянието , в което е
обвинен. Подсъдимият М.З.М. дава кратки обяснения по обвинението , в които отрича да е извършил деянието.Подсъдимият сочи в
обясненията си , че на датата и в часа , на която го обвиняват е бил заедно със майка си
в бинго Уимбет , което се намира на Кооперативния пазар в Л. . В последната си дума подсъдимият сочи , че е невинен.
Съдът като обсъди доказателствата по делото
и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият
М.З.М. е роден на *** *** , ЕГН ********** ,българин, български
гражданин, неженен, осъждан, с
основно образование, безработен
, живущ *** , ж. к. „ Л.
„ , бл. ************.
Подсъдимият М.З.М. е
осъждан както следва :
1. С влязла в сила
присъда на 03.06.06г на Окръжен
съд Ямбол по НОХД № 284 /04 г.
за извършено престъпление по чл. 199 т
.2 ал.2
вр. ал.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК
вр. с чл. 55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години при
първоначален общ режим. На осн.чл.59 ал.1 от НК е приспаднато предварително
задържане на подсъдимия , считано от 09.04.04г до привеждане на присъдата в
изпълнение.
С влязло в сила на 29.04.11г . определение на СРС по НЧД № 3674 / 11г. на осн. чл. 25
ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК е определено
едно общо най – тежко наказание между
наложените му наказания по
НОХД № 284 /04 г. на Окръжен съд Ямбол и по
НОХД № 1591 /04 г. на РС – Велико Търново в размер на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на
осн. чл. 61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС. На осн. чл.59 ал.1 и чл.25 ал.2 от НК
е приспаднато времето през което подсъдимия е бил задържан под стража
по делата от съвкупността и е изтърпявал наказание по НОХД № 284 /04 г. на
Окръжен съд Ямбол . На осн. чл.
25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК е
определено едно общо най – тежко
наказание между наложените му
наказания по НОХД № 3174 /10г.
на СГС и по
НОХД № И - 4262 /10 г. на СРС
в размер на осем месеца, което е
увеличено на осн. чл.24 от НК с една втора
- четири месеца , и е определено общо най- тежко и увеличено наказание в
размер на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим на
осн. чл. 61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС. Приспаднато е и времето през което подсъдимия е бил
задържан под стража по
НОХД № 3174 /10г. на СГС ,считано
от 30.04.10г. до 20.06.10г., задържането
на осъдения за 24 часа на 14.06.08г.
НОХД № И - 4262 /10 г. на СРС
,както и времето през което е изтърпявал
наказание лишаване от свобода по делата
от втората съвкупност. На осн. чл.23 ал.2 от НК е присъединено изцяло към определеното
общо най – тежко и увеличено наказание по
делата от втората съвкупност наказанието глоба в размер на 300 лева ,
наложено на осъдения по НОХД № 6459 /
09г на СРС.
2. С влязла
в сила присъда на 18.06.10г. по НОХД
№ 6459 /
09г. на СРС за извършено престъпление по чл. 354 А ал.5 вр. ал.3 пр.2 т.1 от НК вр. с
чл.54 ал.1 от НК му е наложено наказание
глоба в размер на 300 лева.
3. С влязло в сила на
20.07.2010г. споразумение по НОХД № 3174 /2010г . по описа на СГС подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 199 ал. 1
т.4 вр. чл.198 ал.1 пр.1 и пр.2 вр.
чл.29 ал.1 б „ А „ от НК и вр. чл.55
ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание „
лишаване от свобода „ за срок от осем месеца
при първоначален строг режим на
осн. чл.63 т.2 от ЗИНЗС. На осн. чл.59 ал.1 от НК е приспаднато времето през
което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение задържане под стража за периода
от 30.04.2010г. до 20.06.2010г.- 2 месеца и 21 дни . На осн. чл.23 ал.2 от НК е присъединено изцяло към наказанието по това
дело наложеното наказание на подсъдимия глоба в размер на 300 лева по
НОХД № 6459 / 09г на СРС.
4. С
влязло в сила от 03.12.2010г. споразумение по НОХД №
И 4262 /2010г . по описа на СРС подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196 ал. 1 т.1
вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„ А „
вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК и вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК , му е наложено
наказание „ лишаване от свобода „ за срок от осем месеца при първоначален строг режим в затвор на
осн.чл. 61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, а на осн.чл. 59 ал.2 вр. ал.1 от НК е
приспаднато времето , през което подсъдимия е бил задържан по ЗМВР за срок от
24 часа на 14.06.2008г.
5.
С влязло
в сила на 12.12.2014г. споразумение по НОХД № 11106 /2014г . по описа на СРС в сила,
подсъдимият е признат за виновен
за престъпление по чл. 196 ал. 1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.3 пр.2 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„ А „ и б.
„ Б „
от НК и вр. чл. 55 ал.1 т 1 от НК
му е наложено наказание „
лишаване от свобода „ за срок от 1 година и
пет месеца при първоначален строг режим . На осн.чл. 59
от НК е приспаднато времето , през което подсъдимия е бил задържан ,
считано от 26.01.14г.
6. С влязла в сила
на 13.07.05г. присъда на РС Велико Търново по НОХД №
1591 / 04 г. подсъдимият
е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 198
ал.1 пр.1 вр. чл.20
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от
НК и вр. 60 и чл.54 НК му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок 1 година ,чието изпълнение е отложено на осн.чл. 66
ал.1 вр. чл. 69 ал.1 от НК за срок от 3
години , считано от влизане на присъдата в сила.
На
17.11.2015 г. около 23.25 часа свидетелката Л.К.К. , която била пенсионер по болест и се подпомагала материално работейки
в китайски ресторант , се
връщала от работа. Свидетелката К. била слязла от
трамвай и вървяла пеша по бул. ”Р .Даскалов“ в посока към дома си , находящ се град С. ,в жк.“Л.“. Булевардът , по който
свидетелката К. вървяла бил осветен .Предстояли й два почивни дни . По
пътя свидетелката К. се отбила до денонощна аптека „ Медея „ , която се намирала в
близост до бл.*** в жк.“Л.” . От аптеката , в която не се влизало
в помещение , а се пазарувало от прозорче свидетелката К. си купила аналгитици и „ Тайлол хот „.
За закупуването на лекарствата
свидетелката К. дала 20 лв, като й било върнато ресто от 15 лв на
банкноти . Рестото от 15 лв на банкноти
, заедно с лекарствата свидетелката К. държала в ръката си . От лявата си страна свидетелката К. ,която била левичарка ,носела чантата си.
Отдалечавайки се от аптеката , на няколко метра след това свидетелката К. била нападната в гръб от две непознати до този момент за нея лица от мъжки пол. Това били подсъдимия по делото - М.З.М. и друго
неустановено по делото лице от мъжки от пол. Свидетелката К. почувствала блъскане в гърба от страна на посочените две лица от мъжки пол – подсъдимия и другото неустановено по
делото лице от мъжки от пол. Вследствие на блъскането в гърба
,свидетелката К. политнала напред и изпуснала рестото от
банкноти , заедно със закупените лекарства , които били
държани от нея в ръката й . В момента
,в който свидетелката К. политнала напред , подсъдимият М. дръпнал носената от
нея чанта дамска чанта , която била от лявата й страна .Усещайки дърпането на чантата , свидетелката К. инстинктивно
хванала чантата с двете си ръце , след което вследствие на
дърпането паднала по гръб на асфалта на шосето на
булеварда , по който се движел автобус № 310 . Тогава подсъдимият М. тичайки и дърпайки я за чантата й започнал да
влачи в продължение на 20 метра по самото шосе намиращата се по гръб на шосето свидетелка К.
, която от своя страна не пускала
чантата си. Докато била влачена от подсъдимия М. свидетелката К. успяла добре да разгледа и да запомни
лицето на подсъдимия М.. На
свидетелката К. й направили впечатление от лицето на подсъдимия –
неговите изпъкнали страшни очи , както и ужасно изцъклен поглед. Подсъдимият М.
бил с разкопчано яке , което свидетелката К. забелязала . Междувременно другото
неустановено по делото лице от мъжки пол било отишло да събере изпуснатите от свидетелката К. банкноти от рестото от покупката на лекарствата , възлизащи на 15 лева. След като ги събрало ,
другото неустановено по делото лице от мъжки пол настигнало подсъдимия М. , който през това време тичайки влачел свидетелката К. по гръб по шосето , дърпайки я за
чантата. Свидетелката К. продължавала да
държи чантата си и не я пускала .
Тогава другото неустановено по делото лице от мъжки пол казало на подсъдимия М. „ Айде стигат ни тези „ . Подсъдимият спрял да влачи свидетелката К. и двамата заедно
я изхвърлили на още 2 метра по
шосето пред намиращо се там денонощно павилионче , след което двамата се
отдалечили в неизвестна посока заедно с
парите на свидетелката К., а
именно рестото от 15 лв. Тогава свидетелката К. сама
много трудно се изправила от шосето права ,като през цялото време си
мислела ,че може да мине автобус по шосето, при което същата няма как да стане
и всичко може да се случи. След това свидетелката К. се прибрала в дома си ,
преоблякла се , и веднага ,тъй като
изпитвала силна болка в лявото си рамо
потърсила спешна медицинска помощ , за
което отишла в Пирогов . Там й била назначена и извършена
спешна операция ,при което през следващите 6 месеца свидетелката К. , след като
й бил поставен имплантант в лявото рамо следвало да бъде в състояние на покой .
Свидетелката К. започнала да ходи на
рехабилитация от 01 май тази година , а
дотогава била прикована с медицински „ пирони „ в дома си , за да
спазва предписания й от лекарите режим. Единственото излизане на свидетелката К. от дома й било на 01.12.2015г. , когато свидетелката К.
отишла в сградата на 09 РУ СДВР , където
били извършени две разпознавания
на лица от страна на свидетелката К. .
На 01.12.15г . за времето от
10,50 ч до 11,00ч в стая за
разпознаване находяща се в сградата на 09
РУ СДВР , в присъствието на две
поемни лица ,едното от който било свидетеля Л.С.П.
било извършено
разпознаване на лица , при което
свидетелката Л.К. разпознала категорично сред съпоставените четири
лица от мъжки пол , под
номер две подсъдимия по делото М. , като момчето , което я е влачило по
шосето.Свидетелката К. го разпознала по ръста , по телосложението ,по физиономията , което запомнила добре и по
наболата брада , с която също е бил тогава. Свидетелката К. била сигурна ,че
това е това е момчето , което я е влачило по
земята , докато се е опитвало да й издърпа дамската чанта .За
извършеното разпознаване бил съставен протокол за разпознаване от 01.12.15г . / на л.
9 от досъдебно производство / ,
подписан без искания , бележки и възражения от присъстващите лица.
Съгласно
съдебно – медицинска
експертиза / на л.91 – 98 от досъдебно производство / , приета без възражения от страните в съдебно
заседание на 25.05.16г .пред настоящия съд, от материалите по досъдебното
производство е видно , че при инцидент
на 17.11.2015г. на пострадалата Л.К.К. ,55г. й е била причинена травма
на горния ляв крайник , изразяваща се в счупване на лявата раменна кост в горния й край /
анатомична шийка / .Счупването на
раменната кост , с конкретната морфология е резултат от действието на твърди тъпи
предмети по механизма на удар върху такива предмети- падане от собствен ръст на
терена , така както съобщава пострадалата , като може да се реализира по два основни механизма : при директна
травма с попадане на травмиращата сила
върху външната повърхност на рамото / директна травма / или при пресрещане на терена с разгъната ръка / индиректна
травма / . Счупването на лявата раменна кост е причинило на пострадалата и е реализирало медикобиологичната характеристика трайно затрудняване движенията на левия горен
крайник за период по-голям от 30 дни, като
възстановяването е в рамките на 2-2,5 месеца.
Съгласно съдебно – психиатрична
и психологична експертиза , изготвена
в хода съдебното производство
, приета без възражения от страните
в съдебно заседание на 09.06.16г .пред настоящия съд, освидетелстваната Л.К.К. ,55г. боледува от параноидна шизофрения .Медекаментозна ремисия , което е същинско психично заболяване. Не се води на отчет в психиатрично
заведение, но провежда медикаментозно лечение с невролептици /Хедонин /. Към
момента на инкриминираното деяние освидетелстваната
се е намирала в
състояние на медикаментозна ремисия, тоест психично състояние без възприятно-представни
и параноидни изживявания, личността й е съхранена, поради което вещите лица изготвили експертизата приемат , че е могла да се ориентира правилно във фактическата обстановка. При освидетелстваната не са се установили възприятно-представни разстройства при прегледа,
няма когнитивни нарушения и е в състояние да възпроизвежда при желание
възприети в миналото събития и факти и в частност случилото се през
инкриминирания период, поради което е със съхранена
базисна свидетелска годност.
Съгласно съдебно – психиатрична и психологична експертиза / на л.91 – 98 от досъдебно
производство / , приета без възражения
от страните в съдебно заседание на 25.05.16г .пред настоящия съд, подсъдимият М.З.М. на 30 г. не боледува от психично заболяване
и не се води на отчет в психиатрично заведение. Няма интелектуален дефицит,
който да е пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея
отреагиране. При него се касае за наркотична зависимост към
хероин.Ремисия.Психичен недостатък .Психична зависимост към марихуана .Вредна
употреба на.По време на инкриминираното деяние осв. е могъл да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Освидетелстваният
може да участва в наказателно производство и е в състояние да дава
адекватни обяснения по обстоятелства и факти от съществено значение за
досъдебното производство, но наличието на „психичен недостатък „ е пречка да се
защитава сам.
Изложената фактическа обстановка
се потвърждава от събраните по делото доказателства : показанията на свидетелката Л.К.К. , дадени в съдебно заседание на
25.05.16г. пред настоящия съд ,
показанията на свидетеля Л.С.П. дадени в съдебно заседание на 09.06.16г. пред настоящия съд , протокол
за разпознаване от 01.12.15г . / на
л. 9 от досъдебно производство /, съдебно – медицинска
експертиза / на л.81 –
87 от
досъдебно производство / , приета
без възражения от страните в съдебно заседание на 25.05.16г .пред настоящия съд , съдебно – психиатрична и психологична експертиза , изготвена в хода
съдебното производство
, приета без възражения от
страните в съдебно заседание на 09.06.16г .пред настоящия съд, съдебно – психиатрична и психологична експертиза / на л.91 – 98 от
досъдебно производство / , приета
без възражения от страните в съдебно заседание на 25.05.16г .пред настоящия съд, епикриза и медицински документи / л. 3
, л. 53 – 64 и л. 67 – 76 от досъдебно производство /, актуално свидетелство за съдимост на подсъдимия, справка от ГДИН за търпяни
наказания лишаване от свобода от подсъдимия
/ л. 79 от досъдебно производство
.
При обсъждането на събраните по делото гласни
и писмени доказателства съдът намира ,че следва кредитира изцяло показанията на свидетелката Л.К.К. , дадени в
съдебно заседание на 25.05.16г. пред настоящия съд , тъй
като същите са последователни , подробни ,безпротиворечиви , детайлни,
логични , като в тях свидетелката излага
подробно описание на
обстоятелствата непосредствено
преди извършеното нападение от страна
на подсъдимия , а именно
обстоятелствата при които
свидетелката К. е вървяла сама по улицата на инкриминираната дата и
място прибирайки се от работа към дома си , както
и обстоятелствата на случилото се след това когато същата след като е купила лекарства от
денонощната аптека е държала в ръката си рестото от 15 лв заедно с лекарствата ,
както и последвалото изненадващо нападение в гръб от двете непознати за
свидетелката К. лица от мъжки пол, едното от който е подсъдимия по делото , а
също и обстоятелствата по употребената сила
по отношение на нея изразила се в блъскане в гърба , при което е последвало политане напред , изпускане на дръжаните пари , последвано
от дърпане на чантата й, падане по гръб на земята от страна на свидетелката, след което е последвало влачене по гръб в
продължение на 20 метра по самото
шосе на свидетелката от страна на
подсъдимия с цел същата да пусне
държаната от нея дамска чанта,
което й дало възможност същата да го разгледа , както и прибирането на изпуснатото ресто от другото лице от мъжки
пол,а също и случилото се след това по
отправената реплика на другото лице към подсъдимия , последвалото изхвърляне на
още две метра нататък по шосето на свидетелката извършено от подсъдимия и другото лице , до момента ,
в който двамата са се отдалечили в неизвестна посока заедно с парите на
свидетелката, както и последвалото от
страна на свидетелката К. наложително посещение на здравно заведение за
оказване на медицинска помощ , както и извършеното разпознававе на лица от
страна на свидетелката К. , при което
същата е разпознала именно подсъдимия по делото , като лицето ,което я е влачило по шосето , дърпайки я за
чантата й .
В
тази насока съдът намира,че следва да
кредитира изготвения протокол за разпознаване от 01.12.15г . / на л. 9 от досъдебно производство / , тъй като е видно от съдържанието на същия , а също и от показанията на свидетеля Л.С.П. дадени в съдебно заседание на 09.06.16г. пред настоящия съд, че при извършеното разпознаване
са спазени изискванията на процесуалния
кодекс относно начина , по който същото следва да бъде проведено , както и
лицата , които следва да присъстват при
неговото извършване . От друга
страна свидетелката К. е категорична в
разпита си проведен в съдебно заседание,че на разпознаването е била
съвсем сигурна , че е
разпознала лицето , което я е влачило по шосето , а последното е отразено и от нея писмено в изготвения протокол за
разпознаване от 01.12.15г . / на
л. 9 от досъдебно производство /, където свидетелката К. е посочила ,че разпознава
категорично сред
съпоставените четири лица от мъжки пол , под номер две подсъдимия по
делото М.
като момчето
, което я е влачило по шосето.Свидетелката К. го разпознала по
ръста , по телосложението ,по
физиономията , което запомнила добре и по наболата брада , с която също
е бил тогава. Свидетелката К. била сигурна ,че
това е това е момчето , което я е
влачило по земята , докато се е опитвало да й издърпа дамската чанта . Следва да се посочи , че и при разпита на
свидетелката Л.К.К. , проведен в съдебно заседание на
25.05.16г. пред настоящия съд същата разпознава категорично подсъдимия като
лицето , което я е влачило по шосето .Относно посоченото от свидетелката К. в
началото на разпита й , че същата е
видяла подсъдимия за пръв път на
разпознаването и преди това не го е виждала, то същата впоследствие в разпита си уточнява , че именно той
е лицето , което я е влачило , като същата го е видяла единствено на инцидента ,когато я е влачило и по време на разпознаването ,като никога преди това не го е виждала. В този смисъл съдът намира ,че констатираното противоречие в
показанията на свидетелката К. първоначално в
разпита й , е отстранено
с последвалото изложение от нейна страна , като изложеното от свидетелката К. е в смисъл , че
същата никога преди това не е виждала подсъдимия. Следва да се посочи , че
същата акцентира именно на изложеното
,че никога преди това не е виждала подсъдимия , освен на инцидента и на
разпознаването . В този смисъл от последващите
й показания при разпита й в
съдебно заседание , безспорно се
установява ,че именно подсъдимия е
лицето , което я е влачило , и което същата е разпознала по
категоричен начин при проведеното й разпознаване , доколкото същата няма как да разпознае
подсъдимия като лицето , което я е влачило , ако същата не го е виждала преди това.
В тази връзка съдът намира ,че
следва кредитира изцяло показанията
на свидетеля Л.С.П. дадени в съдебно заседание на 09.06.16г. пред настоящия съд , тъй като същите са последователни , логични ,
безпротиворечиви и кореспондират взаимно
с изложеното в показанията на свидетелката К. относно начина , по който е протекло
разпознаването , както и относно обстоятелството дали разпознаващата свидетелка е била съвсем сигурна относно
лицето , което е разпознала като нападателя.
При обсъждане показанията на свидетеля В.П.П. дадени в
съдебно заседание на 25.05.16г. пред
настоящия съд, съдът намира ,че не
следва да ги кредитира , тъй като от
показанията на този свидетел се
установява ,че същия е извършвал действия по разследването на досъдебно
производство ,доколкото е чел материалите по делото и е работил по него , след като му е било разпределено делото ,както й е провеждал оперативно издирвателни мероприятия .
Относно обясненията на подсъдимия, в които същия отрича да е извършил деянието и сочи , че
на датата и в
часа , на която го обвиняват е
бил заедно със майка си
в бинго Уимбет , което се намира на Кооперативния пазар в Л. ,съдът намира ,че не следва да ги кредитира
и същите следва да бъдат възприети като негова защитна версия , тъй като същите
противоречат на останалия събран доказателствен материал по делото , а
именно подробните показания на разпитаната свидетелка К. , а също и на
извършеното разпознаване на досъдебно
производство от страна на свидетелката К. ,която без колебания и със изискуемата се
сигурност е разпознала подсъдимия като
лицето ,което я е влачило по шосето , за
което е съставен съответния протокол за разпознаване . В този смисъл с оглед
липсата на колебания при
извършеното разпознаване на
досъдебно производство от страна на
свидетелката К. ,което се потвърждава и
от изложеното от страна на
разпитаното поемно лице свидетеля П. , то съдът намира ,че както
от извършеното разпознаване от страна на свидетелката К. , така и от показанията на свидетелката К. и П. се опровергава изцяло изложеното от страна на подсъдимия в неговите обяснения относно отричането същия да е автор на деянието . От друга страна следва да се посочи и
обстоятелството ,че свидетелката К. подробно обяснява в показанията си пред
съда поведението на подсъдимия по делото и неговите действия по
време на извършване на деянието , а
именно обстоятелството,че по време на влаченото на свидетелката К. по гръб в продължение на 20 метра по шосето от страна
на подсъдимия , последното й е позволило
да разгледа и да запомни добре
чертите на лицето му , като свидетелката К.
дава показания пред настоящия съд
, че е успяла да види лицето на извършителя и по това го е
разпознала , при което съда намира ,че следва да се кредитира изцяло извършеното разпознаване от страна на
свидетелката К. относно
обстоятелството, че именно подсъдимия е бил единия от двете лица ,
които са нападнали пострадалата К. , което опровергава изложеното от него в
обясненията , че не е той извършителя . В този смисъл соченото от нея ,че е могла да възприеме добре и да запомни чертите на нападателя – лицето ,
което я е влачило по шосето , дава
основание на съда да кредитира извършеното от нея разпознаване на досъдебно производство , а последното опровергава
изцяло обясненията на подсъдимия по
делото .В тази насока следва да се посочи ,че пострадалата К. и при разпита
си в съдебно заседание сочи по
категоричен начин ,че именно подсъдимия е лицето , което я е влачило по шосето .
Съдът намира ,че следва да кредитира
изцяло съдебно – медицинската експертиза / на л.81 – 87 от досъдебно производство / , приета без възражения от страните в съдебно
заседание на 25.05.16г
.пред настоящия съд , съдебно – психиатричната и психологична експертиза , изготвена в хода съдебното производство
, приета без възражения от
страните в съдебно заседание на 09.06.16г .пред настоящия съд , както и съдебно – психиатричната и психологична експертиза /
на л.91 – 98 от досъдебно производство / , приета без възражения от страните в съдебно
заседание на 25.05.16г
.пред настоящия съд, , като съдът намира ,че и трите заключения са
компетентно дадени с изискуемата яснота и задълбоченост , при което по делото не са налице основания същите да не бъдат кредитирани .
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства
по делото , доколкото настоящата съдебна инстанция не намира основание същите да не бъдат кредитирани.
При
обсъждането на останалата част на
събраните гласни и писмени доказателства съдът не констатира съществени противоречия в събрания
доказателствен материал по делото , които да следва да
се обсъждат , като изложената
фактическа обстановка се потвърждава изцяло , последователно и безпротиворечиво
от посочените по - горе гласни и
писмени доказателства събрани в хода на проведеното съдебно
следствие по делото.
При така изяснената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи :
Подсъдимият с деянието си е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.199 ал.1
т.3 пр.2 т.4 вр. чл.198ал.1 пр.1 вр. чл.29 ал.1 б."А" и б. „ Б „ вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК , а именно на 17.11.2015г. около 23:35 часа в гр. С.,
ж.к.’’Л.”, на бул."Р.Д.", в близост до блок ***, в съучастие като
съизвършител с неустановено лице, е отнел чужди
движими вещи - сумата от 15,00 лв. /петнадесет лева/, от владението на Л.К.К. с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - блъснал Л.К.К.
по гръб на земята и я влачил по земята, докато държала чантата си, като с това
причинил на Л.К.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата
раменна кост в горния й край (анатомична шийка), което е причинило трайно
затруднение на движението на левия горен крайник за период по голям от 30 дни,
като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като М.З.М., е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл 66 и е извършил
престъплението, след като е бил осъден два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66, както следва: с присъда по НОХД № 3174 /2010г
. по описа на СГС в сила от 20.07.2010г.
, с която подсъдимият е признат за виновен
за престъпление по чл. 199 ал. 1 т.4 вр. чл.198 ал.1 пр.1 и пр.2 вр. чл.29 ал.1 б „ А „ от НК и с което му е
наложено наказание „ лишаване от свобода „ за срок от осем месеца при първоначален строг режим , с присъда по НОХД № 4262 /2010г . по описа на
СРС в сила от 03.12.2010г. , с което е
одобрено споразумение и подсъдимият е
признат за виновен за престъпление по
чл. 196 ал. 1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.„ А „ вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК и с което му е
наложено наказание „ лишаване от свобода „ за срок от осем месеца при първоначален строг режим , с присъда по
НОХД № 11106 /2014г . по описа на СРС в
сила от 12.12.2014г. , с което е одобрено споразумение и подсъдимият е признат за виновен за престъпление по чл. 196 ал. 1 т.2 вр. чл.
195 ал.1 т.3 пр.2 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.„ А „ и б. „ Б „ от НК и с което му е наложено наказание „
лишаване от свобода „ за срок от 1 година и
пет месеца при първоначален строг режим.
От обективна страна по
делото се установява , че подсъдимият в
съучастие като извършител с
неустановено по
делото лице е извършил
действия по отношение на
пострадалата К. употребявайки сила , която
се е изразила в блъскане
на пострадалата Л.К.К. по гръб на земята , както и във влачене по земята,
докато същата е
държала чантата си, през което време другото неустановено по
делото лице , е извършило действия по
отнемане на държаните от свидетелката движими вещи – сумата
от 15 лв на банкноти , които вещи същата е владеела , доколкото ги е държала в ръката си до момента на изпускането им предизвикано
от удар в гърба и политането напред , като по делото се установява ,че подсъдимия употребявайки посочената сила по отношение на пострадалата , е дал възможност на другото неустановено по делото лице
да отнеме държаните от нея
в ръката й движими
вещи – 15 лв, като продължавйки да
използва сила – влачене по земята на пострадалата К., подсъдимият е искал да отнеме и дамската й
чанта , която обаче свидетелката К. е държала здраво и не я е пускала . Използваната сила е
била с цел да доведе до отнемане на
инкриминираните движими вещи от
владението на пострадалата .
Продължаването на употребата на силата от страна на подсъдимия
посредством влаченето на пострадалата по земята с цел същата да пусне и
носената от нея чанта е било прекъснато
от думите на другото неустановено по делото лице
,което е казало на
подсъдимия ,че взетите пари са
достатъчни , след което е последвала отново употреба на сила и от двете лица
изразила с изхвърлянето на пострадалата
още с два метра по - нататък по шосето. Деянието
се явява извършено по чл.199
ал.1 т.3 пр.2 т.4 вр. чл.198ал.1 пр.1
вр. чл.29 ал.1 б."А" и б. „ Б
„ вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК , а именно грабежа е
придружен със средна телесна повреда , тъй като на пострадалата Л.К.К. е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, изразяваща се в счупване на лявата
раменна кост в горния й край (анатомична шийка), което е причинило трайно
затруднение на движението на левия горен крайник за период по голям от 30 дни. Деянието се явява извършено по чл.199
ал.1 т.3 пр.2 т.4 вр. чл.198ал.1 пр.1
вр. чл.29 ал.1 б."А" и б. „ Б
„ вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК ,а именно при условията на опасен рецидив ,тъй като подсъдимият М.З.М. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл
66 и е извършил престъплението, след като е бил осъден два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66, както следва: с присъда по НОХД № 3174 /2010г
. по описа на СГС в сила от 20.07.2010г.
, с която подсъдимият е признат за виновен
за престъпление по чл. 199 ал. 1 т.4 вр. чл.198 ал.1 пр.1 и пр.2 вр. чл.29 ал.1 б „ А „ от НК и с което му е
наложено наказание „ лишаване от свобода „ за срок от осем месеца при първоначален строг режим , с присъда по НОХД № 4262 /2010г . по описа на
СРС в сила от 03.12.2010г. , с което е
одобрено споразумение и подсъдимият е
признат за виновен за престъпление по
чл. 196 ал. 1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.„ А „ вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК и с което му е
наложено наказание „ лишаване от свобода „ за срок от осем месеца при първоначален строг режим , с присъда по
НОХД № 11106 /2014г . по описа на СРС в
сила от 12.12.2014г. , с което е одобрено споразумение и подсъдимият е признат за виновен за престъпление по чл. 196 ал. 1 т.2 вр. чл.
195 ал.1 т.3 пр.2 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.„ А „ и б. „ Б „ от НК и с което му е наложено наказание „
лишаване от свобода „ за срок от 1 година и
пет месеца при първоначален строг режим
Деянието е осъществено при форма
на вината пряк умисъл като е налице и
общност на умисъла , доколкото
подсъдимия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си ,както и че го извършва заедно с друго ,което също взема участие в деянието
, а именно че употребяват сила по отношение на пострадалата свидетелка
за да отнемат движимите й вещи ,които същата е владеела , както и че
отнемането на същите е
с намерение противозаконно да ги
присвоят, , предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване .
Доводите на
защитата в хода на съдебните прения по
делото съдът намира за неоснователни , тъй като извършването
на деянието в лицето на подсъдимия по делото се установява, по безсъмнен начин от събраните по делото
гласни и писмени доказателства , а именно от показанията на свидетелката Л.К.К. , дадени в съдебно заседание на
25.05.16г. пред настоящия съд , показанията на свидетеля Л.С.П. дадени в съдебно заседание на 09.06.16г. пред настоящия съд ,
протокол за разпознаване от 01.12.15г . / на л. 9 от
досъдебно производство /, съдебно – медицинска експертиза
/ на л.81 – 87 от
досъдебно производство / , приета
без възражения от страните в съдебно заседание на 25.05.16г
.пред настоящия съд
, съдебно –
психиатрична и психологична
експертиза , изготвена в хода съдебното производство
, приета без възражения от
страните в съдебно заседание на 09.06.16г .пред настоящия съд, съдебно – психиатрична и психологична експертиза / на л.91 – 98 от досъдебно производство / , приета без възражения от страните в съдебно
заседание на 25.05.16г .пред настоящия съд . Неоснователни са доводите ,че от събраните в хода на настоящето съдебно и
досъдебно производство гласни и писмени доказателства не се установява по един
несъмнен , категоричен и убедителен начин фактическата обстановка , така както
е посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изложеното
от защитата ,че от събраните по делото
доказателства не се е установило по категоричен и безспорен начин ,че
подсъдимият е осъществил престъпния състав визиран в
обвинителния акт , е неоснователно тъй
като именно от цитираните по - горе
доказателства се установява по безспорен
начин осъществяването на деянието от страна на подсъдимия по делото както от обективна , така и от
субективна страна по делото . Авторството на деянието в лицето на подсъдимия ,
противно на доводите на защитата , се установява по категоричен
начин както от изложеното в показанията
на свидетелката К. , така и от извършеното разпознаване на досъдебно производство
от страна на тази свидетелка ,като противно на доводите на защитата ,
съдът намира ,че посочените доказателства в тяхната взаимовръзка едно с друго
установяват по един безспорен начин
както времето и мястото ,така и начина
на извършване на деянието , а също и неговото авторство в лицето на подсъдимия
по делото . Съдът намира, че следва да кредитира изцяло показанията на пострадалата свидетелка К. по
делото , като подробни съображения в тази насока са изложени по – горе в мотивите на съда
. В тази насока следва да се посочи ,че
показанията на свидетелката Л.К.К. , дадени в съдебно заседание на
25.05.16г. пред настоящия съд са
последователни , подробни ,безпротиворечиви , детайлни, логични , като в тях
свидетелката излага подробно описание
на обстоятелствата по случилото се ,
като противно на изложеното от защитата
,съдът не намира да е налице сочената вътрешна противоречивост ,непоследователност, житейска
неправдоподобност, нелогичност и разпокъсаност на показанията . Следва да се
посочи , че показанията на свидетелката К.
на досъдебното производство не са прочетени , тъй като не са били налице
основания за тяхното прочитане ,при което сравнението което защитата прави
между показанията дадени от свидетелката К. на досъдебно
производство и тези дадени от нея в
съдебното производство , е неоснователно , доколкото в хода на съдебното
следствие по делото са събрани единствено
показанията й дадени в съдебното
производство , които биха могли и следва да се обсъдят като гласно
доказателства. Без да е налице прочитане на показанията
на свидетелката К. дадени на
досъдебното производство, същите няма как да бъдат обсъждани , а и самата
защита не е поискала да се прочетат показанията й дадени на досъдебното
производство . Соченото от защитата ,че
в началото и в края на разпита на свидетелката К. същата е заявила ,че за първи път на разпознаването вижда
подсъдимия , то същото е неоснователно, тъй като това обстоятелство
свидетелката е посочила само в началото
на разпита си , като е видно от изложението на разпита й , че същата е я
обяснила , че не е видяла подсъдимия преди да бъде извършено разпознаването ,
но това се отнася до начина на извършване на самото разпознаване , а именно ,че същия не й е бил показван преди да бъде извършено
разпознаването , а иначе самата свидетелка сочи
,че го е видяла два пъти – по време
на инцидента и на разпознаването . Относно посоченото от свидетелката К. в
началото на разпита й , че същата е
видяла подсъдимия за пръв път на
разпознаването и преди това не го е виждала, то същата впоследствие в разпита си уточнява , че именно той
е лицето , което я е влачило , като същата го е видяла единствено на инцидента ,когато я е влачило и по време на разпознаването ,като никога преди това не го е виждала. В този смисъл съдът намира ,че констатираното
противоречие в показанията на свидетелката К. първоначално в разпита й ,
е отстранено с последвалото изложение от нейна страна ,
като изложеното от свидетелката К. е в
смисъл , че същата никога преди това не е виждала подсъдимия, както и че същата
не го е виждала непосредствено преди самото разпознаване . Следва да се посочи
, че същата акцентира именно на
изложеното ,че никога преди това не е виждала подсъдимия , освен на инцидента и
на разпознаването . В този смисъл от последващите й показания
при разпита й в съдебно заседание
, безспорно се установява ,че именно подсъдимия е лицето , което я е влачило , и което
същата е
разпознала по категоричен
начин при проведеното й разпознаване ,
доколкото същата няма как да разпознае подсъдимия като лицето , което я
е влачило , ако същата не го е виждала
преди това. Соченото от защитата , че пострадалата страда
от психично заболяване ,не е основание
да не се кредитират показанията й , тъй като съгласно съдебно – психиатрична
и психологична експертиза
, изготвена в хода съдебното производство
, приета без възражения от
страните в съдебно заседание на 09.06.16г .пред настоящия съд, освидетелстваната Л.К.К. ,55г. боледува от
параноидна шизофрения .Медекаментозна
ремисия , което е същинско психично заболяване. Не се води на
отчет в психиатрично заведение, но провежда медикаментозно лечение с
невролептици /Хедонин /. Към момента на инкриминираното
деяние освидетелстваната се е намирала в състояние на медикаментозна ремисия,
тоест психично състояние без възприятно-представни и
параноидни изживявания, личността й е съхранена, поради което вещите лица изготвили експертизата приемат , че е могла да се ориентира правилно във фактическата обстановка. При освидетелстваната не са се установили възприятно-представни разстройства при прегледа,
няма когнитивни нарушения и е в състояние да възпроизвежда при желание
възприети в миналото събития и факти и в частност случилото се през
инкриминирания период, поради което е със съхранена
базисна свидетелска годност. В този
смисъл соченото от защитата ,че в
служебния защитник е останало
съмнение дали по време на инкриминираното деяние пострадалата е
имала възприятийни възможности , е неоснователно ,тъй като в тази насока
цитираната експертиза е дала
отговор, като по делото не са
събрани други доказателства , от които може да се направи извод , че не следва да се кредитира изложеното в
експертизата. Противно на доводите на защитата, съдът намира ,че деянието е доказано в лицето на подсъдимия по
делото ,
при което доводите на защитата за липсата на доказателства в подкрепа на
обвинението се опровергават по
категоричен начин.Това е така, тъй като обвинението спрямо подсъдимия по делото се
доказва от показанията на пострадалата свидетелка по
делото , както и от извършеното
разпознаване на досъдебно производство от
нейна страна , като съдът не намира основание да не кредитира протокола
за разпознаване както пледира защитата .
Относно извършеното разпознаване и съставения протокол за него , съдът
не намира основание да не ги
кредитира ,като по делото не се
установява соченото от защитата ,че
процедурата не е проведена съгласно императивните изисквания на чл.171 и
следващите от НПК. В тази насока са
както показанията на пострадалата свидетелка по делото , така и показанията на
разпитаното поемно лице – свидетеля П.. Показанията на свидетелката К. и
показанията на свидетеля П. са идентични
относно начина на извършване на разпознаването , както и на обстоятелството ,че
именно подсъдимия е бил разпознат от свидетелката К. , при което е
неоснователно изложеното от защитника ,че
изложеното от свидетеля П., че подсъдимия е бил разпознат ,не е достатъчно ,тъй като не може да се провери дали
съпоставените лица са сходни по външност .Относно последното обстоятелство
защитата не е задала въпроси на поемното лице , като
видно от съставения протокол за
разпознаване от 01.12.15г . / на л. 9 от досъдебно производство / същи е подписан без
искания , бележки и възражения от
присъстващите лица, при което съдът намира ,че липсват основания
същия да не бъде кредитиран.Изрично при разпита си в съдебно заседание
свидетеля П. е посочил, че преди да бъде извършено
разпознаването съпоставените лица са си
показали личните карти ,при което в
протокола са били записани личните им
данни ,което опровергава изложеното от защитата ,че не може да се провери дали на съпоставените лица им е била снета самоличността . В тази
насока е неснователно и соченото от
защитата ,че пострадалата не е била
категорична по какво е разпознала извършителя , тъй като при разпита си в
съдебно заседание , същата изрично обяснява ,че е запомнила лицето му , което й
се е сторило страшно с изцъклени очи , като това е станало благодарение на обстоятелството ,че
същата е била влачена от извършителя по гръб в продължение на 20 метра ,което й
е позволило да разгледа и запомни лицето му , при което не
е налице сочената от защитата
липса на категоричност дали пострадалата
е могла да запомни визуално извършителя.Освен това в разпита си свидетелката К.
*** бил осветен ,както и на мястото пред
аптеката , при което съдът не намира основание да не кредитира изложеното от нея ,
че същата е имала възможност да види , разгледа и запомни чертите на лицето на лицето , което я е влачило по гръб на шосето
в продължение на 20 метра.В посочения протокол за разпознаване свидетелката К.
също е посочила по какво е разпознала
подсъдимия - по ръста , по телосложението ,по
физиономията , което запомнила добре и по наболата брада , с която също
е бил тогава, при което е неснователно изложеното от защитата ,че свидетелката К.
не е била категорична по какво е разпознала извършителя . Ирелевантно е
соченото обстоятелство от защита , че не е разкрито другото лице , тъй като по
настоящето дело е разкрит единия извършител и това е именно подсъдими по делото
.
По индивидуализацията на
наказанието по отношение на подсъдимия :
В разпоредбата на чл.199 ал.1 т.3 пр.2 т.4 вр.
чл.198ал.1 пр.1 вр. чл.29 ал.1 б."А" и б. „ Б „ вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК за
извършеното от подсъдимия престъпление
по този състав е предвидено наказание
лишаване от свобода от пет до
петнадесет години , както и по
преценка на съда може да се постанови конфискация до една втора от имуществото
на подсъдимия .
Съдът
намира , че по настоящето дело при индивидуализацията на наказанието , което
следва да се наложи на подсъдимия не са
налице предпоставките на чл. 55 ал.1 т.
1 от НК за определяне
на предвиденото наказание
лишаване от свобода под най – ниския предел , тъй като по делото не са
налице нито многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства ,нито изключителни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства , като и най – лекото предвидено в закона
наказание от 5 години лишаване от
свобода не се оказва несъразмерно тежко . По
реда на чл. 54 ал.1 от НК съдът като съобрази
наличието на отегчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства , а именно вида на използваната сила ,послужила за
отнемането на вещите, която е била в изключително силен
интензитет , доколкото пострадалата ,
след като е била настигната от подсъдимия и другото неустановено по делото
лице е била блъсната в гръб , след
което е била дърпана за чантата си и повалена на земята ,където
е била влачена по гръб от тичащия
подсъдим в продължение на 20 метра по
шосето , след което пострадалата заедно
с другото лице е била изхвърлена на още два метра по нататък , като силата която е била употребена , свидетелства
за изключително брутално отношение към личността на пострадалата ,която е била блъсната, съборена , влачена и
изхвърлена на шосе на софийския булевард в тъмната част на
денонощието , по което се движат както
леки автомобили ,така и автобуси на градския транспорт на С. ,при което
свидетелката К. освен травмата ,
която й е била нанесена от подсъдимия ,е
можело да бъде прегазена от автомобил , обстоятелството , че предходните осъждания на подсъдимия по и обремененото му съдебно минало , в преобладаваща част са за извършени престъпления от
същия вид по чл.198 от НК ,което
свидетелства за престъпна
упоритост и трайна нагласа
в подсъдимия към извършването на
този вид тежки умишлени престъпления, а
от друга страна и излежаването на многократно наложените му ефективни
наказания лишаване от свобода за извършени
тежки умишлени престъпления от общ характер очевидно не са изиграли нито своята поправителна ,нито
своята възпираща функция ,като е видно от справката от ГДИН / л. 79 от
досъдебното производство / ,че подсъдимия
е бил освободен по малко от пет месеца преди
извършването на настоящето деяние -
на 26.06.2015г. от СЦЗ по изтърпяване на ефективно наказание лишаване
от свобода , както и обстоятелството , че по делото са налице два квалифициращи
признака на деянието –грабеж придружен
със средна телесна повреда и извършен при условията на опасен рецидив , както и обстоятелството ,че деянието е
извършено при условията на съучастническата дейност , при което при индивидуализацията на
наказанието лишаване от свобода , което
следва да се наложи на подсъдимия за
извършеното от него престъпление , съдът намира че на подсъдимия следва да се наложи наказание
лишаване от свобода за срок от 7 години и 6
месеца години ,считано от влизане на
присъдата в сила .
По отношение на предвиденото наказание
конфискация до една втора от имуществото на подсъдимия по преценка на съда ,настоящата
съдебна инстанция намира ,че с оглед на стойността на инкриминираните вещи ,
които подсъдимия е отнел възлизаща
на 15лв , не следва да се налага
и това наказание на подсъдимия .
На основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС на
подсъдимия следва да се определи
първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното наказание , което да се изтърпи в затвор .
На основание чл.
189 ал.3 от НПК с оглед изхода на делото
на подсъдимия следва да се възложат и същия следва да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски общо в размер
на 583, 34 лв , от които в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на СГС сумата от 331,84 лв ,
представляваща направени разноски в хода на съдебното производство , както и
сумата от 241 ,50 лв по сметка на МВР ,
представляващи направени разноски в хода на досъдебното производство ,както и следва да бъде осъден да
заплати на частната обвинителка Л.К.К. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение на нейния повереник – адвокат В. в размер на 1500лв .
На
основание чл. 190 ал.2 НПК
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати 5 лв. за служебното издаване на един
изпълнителен лист по делото .
Поради изложените съображения съдът постанови присъдата
си .
СЪДИЯ :