МОТИВИ към Присъда №26/28.01.2016г. по
НОХД №1325/2015г. по описа на РАЙОНЕН СЪД –
ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА –
ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение срещу С.И.Д. ЕГН: ********** за това, че през
периода 19.04.2010г. – 30.04.2010г. в гр. Плевен, без надлежно разрешение,
което се изисква по закон - чл. 32, ал.
2 от Конституция на Република България ( «Никой не може да бъде следен,
фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без
негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от
закона случаи.») използвала специални технически средства – 2 броя видеокамери
ведно с микрофони, всичките камуфлирани в корпуси на пасивни инфрачервени
детектори за движение, монтирани в кабинети 43 и 71 в сградата на ДКЦ ІІ
Плевен, представляващи по своята същност съвкупност от електронни и механични
части, използващи се за получаване на видео и звуков сигнал и за жичното им
пренасяне към устройство за наблюдение с окабеляване и компютърна конфигурация
и предназначени за негласно събиране на информация – престъпление по чл. 339а
ал.1 предл. 2 НК.
Представителят на РП –
ПЛЕВЕН поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че същото се доказва по
несъмнен начин от приобщените по делото доказателствени материали. Пледира на подсъдимата
да бъде наложено наказание в размер около средния, предвиден в санкцията на чл.
339а ал.1 предл. 2 НК.
Подсъдимата С.И.Д. се
явява лично и с упълномощени защитници. Не се признава за виновна и се ползва
от правото да не дава обяснения в съдебното следствие. Пледира да бъде оправдана.
Всеки от тримата упълномощени защитници представя разгърнати съображения по
недоказаността на повдигнатото обвинение и пледира подсъдимата Д. да бъде
оправдана.
От събраните в хода на
съдебното производство доказателства и доказателствени средства, Съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
С.И.Д. е родена на ***
*** ***, живуща ***, българка, българска гражданка, с висше образование,
омъжена, работи, неосъждана, ЕГН: **********.
Към периода месец
април – месец май 2010г. подсъдимата С.И.Д. работела на длъжност „главен
счетоводител” в „***” ЕООД – ПЛЕВЕН. Работното й място се намирало в стая № ***
в сградата на лечебното заведение.
Към споменатия период,
в „***” ЕООД – ПЛЕВЕН имало изградено видеонаблюдение в общите части на
сградата, т.е. извън лекарските кабинети. Управител на лечебното заведение била
св. Д - Р М.П. * – И.. До нейно знание достигнала информация, че се извършват
нарушения с издадени касови бонове за вече извършени прегледи в лечебното
заведение. Решила да разшири видеонаблюдението, като организира монтиране на
камери за видеонаблюдение в кабинети № 43 и № 71, както и на регистратурата,
без знанието на работещия там медицински персонал и пациенти. Към периода месец
април – месец май 2010г., в кабинет № 43 работели Д-Р *** – детски невролог и
Д-Р Л.Ц.Б. – съдов хирург, а в кабинет № 71 - Д-Р Д.В.Н. – кардиолог и Д-Р С.И.С.
– кардиолог.
Св.* – И. възложила на
подсъдимата С.Д. да създаде необходимата организация за разширяване на
видеонаблюдението по споменатия вече начин. В изпълнение на така поставената
задача, на неустановен ден преди 08.04.2010г. подсъдимата Д. се срещнала със
св.Г.Д.К., който имал технически опит в областта на видеонаблюдението като бивш
служител на „*” – ПЛЕВЕН, която фирма в
миналото била осъществявала неговата поддръжка в лечебното заведение.
Подсъдимата не свела до знанието на К. съображенията на ръководството на
лечебното заведение, а единствено му казала, че следва камерите за
видеонаблюдение да бъдат тайни, т.е. да не правят впечатление.
Св.К. се съгласил с
така възложената поръчка. Снабдил се от „*“ ООД - ПЛЕВЕН с необходими за
нейното изпълнение средства - 3 (три) броя камери, монтирани в корпус на
пасивен инфрачервен детектор за движение (PIR), фабрично производство модел
2512 АРС 3, PAL, СР 3,7, фабрични номера № 0200004, № 0200019, № 0200020,
платка с 16 видео-входа и 4 аудио-входа за монтиране към компютър, към която да
могат да бъдат включени камерите. По случая от страна на „*“ ООД - ПЛЕВЕН била
издадена фактура № **********/08.04.2010г., която била по – късно осчетоводена
от свидетелката Л.И.Б. – счетоводител в „***” ЕООД – ПЛЕВЕН. Св.К. получил
сумата по посочената фактура въз основа на издаден от лечебното заведение РКО
212/22.04.2010г. От друга страна, св.Е.Д.Т. – по това време главна медицинска
сестра в лечебното заведение, по указание на св.* – И. написала кратък договор,
въз основа на който Г.К. се задължавал да разшири системата за видеонаблюдение, след което го представила на управителката
на лечебното заведение. Наред с това, св.Т. била инструктирана да окаже
съдействие на св.К., за да може същият да влезе в кабинетите на ДКЦ и да
извърши съответен монтаж.
За изпълнение на
необходимите технически действия по монтажа на така закупените камери, било
решено това да се случи в извънработно време, за да не се привлича излишно
внимание. Така на два пъти в почивни дни /10.04.2010г. и 18.04.2010г./, с
помощта на св. Е.Д.Т. св. К. получил достъп до вътрешността на сградата и по –
конкретно – кабинети № 43 и № 71. По този начин в същите кабинети били
монтирани по една камера за видеонаблюдение, прикрита като пасивен инфрачервен
детектор за движение (PIR), с шарнирно закачване, което позволявало прикритата
камера да бъде насочена към тази част от стаята, в която се извършвал
медицинския преглед. Именно по този начин, след техния монтаж, били насочени
прикритите камери. На свой ред същите камери били свързани с кабели, положени в
кабелни канали и техният изход бил насочен към кабинет №*** на лечебното
заведение.
На неустановен ден в
периода 19.04. – 29.04.2010г. св.К.
посетил кабинета на гл.счетоводител, срещнал се с подсъдимата и свързал
така изведените кабели към единия от двата находящи се
в кабинета компютри. Не предприел програмиране на специално предназначената и
необходима за извършване на видеонаблюдение платка, тъй като не разполагал с
техническите умения за това, а същото програмиране следвало да бъде извършено
от друго лице. Наред с това обаче, при свързване на кабелите към компютъра не му
направило впечатление дали камерите изпълняват предназначението си да записват
изображението, което минава през тях.
Третата камера – която
останала, без да бъде монтирана, св. К. предал на подсъдимата Д.. На
26.04.2010г. бил съставен Протокол между подсъдимата и свидетеля, в който обаче
било отразено, че Д. получава от К. закупеното съобразно посочената по – горе
фактура оборудване, както следва – монтирани три броя камери, немонтирана един
брой платка, един брой захранване, положен кабел – 120 метра.
В периода 19.04.2010г.
– 30.04.2010г. монтираните две прикрити камери в кабинети №71 и 43 привлекли
вниманието на работещите там лекари. Първоначално св.С., а впоследствие и св.Н.
и св.Б. се усъмнили, че се касае за камери за видеонаблюдение, а не за пасивен
инфрачервен детектор за движение (PIR), част от охранителна система. Св. С. отворил
техническото средство и преценил, съобразно събствените
си технически познания, че вътре има монтирана камера; започнал редовно да
променя насочеността на шарнирно окаченото в техния кабинет техническо средство
нагоре, към тавана на стаята, при което, на следващия работен ден го намирал
върнато в първоначалното му положение. Св.Б., на свой ред, при влизане в своя
кабинет, започвал да се плези към монтираното там техническо средство. Наред с
това, на св.С. направило впечатление, че монтираното в кабинета му устройство, е
топло при допир. В посочения период, св.Н. провела телефонен разговор със св.*
– И., а св.Б. – личен разговор с
управителя в нейния кабинет. И при двата разговора, св.* – И. настойчиво
обяснявала на свидетелите, че се касае за датчици за движение, част от охранителната
система на сградата, а не за прикрити камери за видеонаблюдение. Наред с това
уведомила свидетелите да не пипат същите технически средства, тъй като са
скъпи. Също така, св.* – И. неколкократно изпращала
св.Е.Т. да предупреди свидетелите да не местят техническото средство, тъй като става
дума за скъпо струваща техника.
Тъй като въпреки
създадените технически предпоставки за нейното функциониране, създадената от
св.К. система все още не била в състояние да работи по предназначението си, на
29.04.2010г. подсъдимата Д. предала на свидетеля В.В.
– служител във фирма „*“ ООД - компютър „*“ с лепенка „ДКЦ за тест“, за да
провери дали може да го пригоди за видеонаблюдение. Компютърът обаче не бил
върнат на подсъдимата, а междувременно започнало досъдебно производство №Д –
1132/10г. по описа на РП – ПЛЕВЕН, в хода на което, с протокол от 25.05.10г.
св.В. доброволно предал споменатия компютър за нуждите на разследването, като в
нарочно съставения протокол дал пояснение в горния смисъл.
На 30.04.2010г., по
молба на св.* било извършено посещение от св.К.В. и Д.А., които прегледали
монтираното техническо средство в кабинет №71. След като се уверили, че става
дума за прикрита камера, а не за алармен ПИР датчик, съставили протокол от 30.04.2010г. на „*“
ООД – ПЛЕВЕН, в който подробно отразили своите констатации. Посъветвали св.С. и
Н. да потърсят съдействие от органите на Полицията и Прокуратурата, което те и
направили.
С оглед на
местопроизшествие – на кабинет №71, извършен на 30.04.2010г. започнало
досъдебно производство №Д – 1132/2010г. по описа на РП – ПЛЕВЕН. Оглед на
кабинет №43 и кабинет №*** бил извършен едва на 03.05.2010г. При всяко от двете
действия по разследването били направени фотоснимки, както и иззети вещи,
описани в изготвените протоколи. В хода на разследването като веществени
доказателства /впоследствие предадени по НОХД №1325/15г. по описа на РС –
ПЛЕВЕН/ били приобщени адаптер XED3013S, активни тонколони, захранващ кабел,
автоматичен превключвател за РС, комплект кабели, 3 бр. кутии бели на цвят, 3
бр. видеокамери, 1 бр. компютър „*”, платка за DVR, пластмасова кутия (шпиндел) с 16 бр. ДВД бланки с номерация от D1 до D16.
В досъдебното
производство били извършени експертизи, както следва:
-
Съдебно – счетоводна експертиза, от заключението на която
се установява, че фактура № **********/08.04.2010г. на „*“ ООД - ПЛЕВЕН е
съставена върху бланка на данъчна фактура и в нея са налице отразени реквизити
и данни, неотносими към документ, издаван от
нерегистрирано по ЗДДС лице, каквото е „*”. Такива са грифа „ОРИГИНАЛ”,
„данъчна основа”, ДДС номер на доставчика. Във фактурата липсва основание за
неначисляване на данък, което следва да фигурира при нерегистрираните по ЗДДС
лица. Изводът е, че така съставената фактурата не отговаря на изискванията на
ЗС и ЗДДС и в този смисъл е некоректно съставена. Експертът счита, че предмета на
сделката – „Система за видеонаблюдение” не е конкретизиран – какъв модел,
марка, номер и какви елементи включва системата, ако тя се състои от делими
части. Плащането е извършено в брой, което се установява от представените
заверени копия на счетоводни документи – разходен касов ордер за изплатена сума
658,64 лева на „*” чрез лицето Г.Д.К. и извлечение от касовата книга на лечебното
заведение за датата 22.04.2010 година, в която същата сума е отразена като
разход;
-
четири единични съдебно – технически експертизи. Следва да
бъде обърнато внимание, че първата такава – от 21.05.2010г. по същество
представлява оглед на иззети веществени доказателства чрез тяхната
идентификация и обяснение на техническите им параметри и предназначение.
Първата експертиза от 20.08.2010г. имала за обект предоставен с протокол за
доброволно предаване от 13.05.2010г. компютър „*“ с инв№174
/впоследствие върнат на лечебното заведение с разписка от 29.11.10г./, използван
от “***” ЕООД за видеонаблюдение. От нейното
заключение е видно, че видеозаписите на 16 броя охранителни камери в лечебното
заведение се съдържат на диска на същия компютър, като в хода на изследването, записите
на всяка от тях са качени от експерта на 16 бр.ДВД дискове. На никой от така
прегледаните от експерта записи обаче не се забелязва лице, изнасящо вещ,
наподобяваща компютър от кабинет №*** на ДКЦ ІІ. Видно от заключението по втората
съдебно – техническа експертиза от 20.08.2010г., изследвани са общо четири броя
компютри, неиндивидуализирани по никакъв друг начин, освен че два от тях се
намират в стая 7 и два от тях – в кабинет *** на ДКЦ ІІ, като на компютрите от
кабинета не е открит софтуер за видеонаблюдение, а на тези от стаята – също не
е открит такъв софтуер, но са открити множество програми за видеообработка.
От заключението по третата експертиза от 20.08.2010г. се установява, че на
компютър *, приобщен с протокол за доброволно предаване от 25.05.10г. /с надпис
„ДКЦ за тест“/ не се съдържа софтуер за видеонаблюдение или сходен с него, при
все че е търсен както инсталиран, така и деинсталиран или заличен софтуер;
-
Тройна съдебно – техническа експертиза, от заключението на
която се установява, че предоставените за изследване 3бр кутии бели на цвят, с
правоъгълна форма и размери 7/12см, иззети с протоколи от 30.04.2010г. и
03.05.2010г. и протокол за доброволно предаване от 17.05.2010г. представляват 3
еднотипни видеокамери монтирани в корпус на пасивен инфрачервен детектор за
движение PIR, използван за алармени системи против проникване. Видеокамерите са
работоспособни, фабрично изработени. Същите са модел 2512АРС3, РА, СР 3.7,
произход Тайван с фабрични №0200004, №0200019, №0200020. Камерите са с 380 хоризонтални
телевизионни линии. При система PAL това са 500 х 580 /V х Н/ елемента на
картината. Веществените доказателства не могат да се класифицират като стоки с
двойно предназначение, а могат да се квалифицират като видеокамери за негласно
наблюдение.. Представляват цветни видеокамери система PAL, фокусно разстояние
3.7мм, което съответства на приблизителни ъгли на наблюдение 63˚ по
хоризонтала и 50˚ по вертикала. Няма каталожни данни за честотната лента и
чувствителността на микрофона. Микрофоните са работоспособни, предназначени за
запис на звук. Френеловата леща от корпуса на
вещественото доказателство е фабрично изработена и се произвежда и с вграден
пасивен инфрачервен детектор. Вещите лица изтъкват, че обикновено детекторите
за движение, които са част от алармена система се монтират неподвижно, но съществуват
и модели, които използват шарнирното окачване, докато при наличие на
видеокамера в корпус на охранителен детектор, се използва закрепването му на
шарнирна стойка за настройка на зрителното й поле.
Така приетата от Съда фактическа
обстановка почива върху следните доказателствени материали:
- обяснения на подсъдимата С.Д.,
прочетени на основание чл.279 ал.2 вр.ал.1 т.4 НПК /л.43 – 45 от допълнителен
том на ДП, необозначен като номер, прикрепен към НОХД №1325/15г. по описа на РС
– ПЛЕВЕН/;
- показания на свидетелите Д.В.Н., С.И.С.,
Л.Ц.Б., П.И.Х., Е.Д.Т., Л.И.Б., К.А.К., В.Н.Х. и К.В.В.
- дадени в съдебното следствие;
-
показания на св.Т.Д.Д., дадени в съдебното и
прочетени по реда на чл. 281 ал. ІV във вр. с ал. І
т. 1 и 2 НПК, показания на св.Г.Д.К., дадени в съдебното следствие и прочетени
на основание чл. 281 ал. ІV във вр. с ал. І т. 1 и 2
НПК и на основание чл. 281 ал. І т. 1 и 2 НПК, показания на свидетеля В.С.В.,
прочетени на основание чл. 281 ал. ІV във вр. с ал. І
т. 2 НПК, показания на Д.Д.А., дадени в съдебното
следствие и прочетени на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 НПК;
-
протокол за оглед на местопроизшествие от 30.04.10г. и фотоалбум /л.18 – 24 от ДП/;
- протокол за оглед на
местопроизшествие от 03.05.10г. и фотоалбум/л.25 – 36
от ДП/;
- заверен препис на констативен
протокол от 30.04.2010г. на „*“ ООД - ПЛЕВЕН/л.39 от ДП/;
- протоколи за
доброволно предаване от 13.05.2010, 25.05.2010г. и 18.05.2010г. /л.104
– 109 от ДП/;
- експертно заключение
по тройна съдебно – техническа експертиза /л.110 – 118 от ДП/;
- четири броя експертни
заключения по единични съдебно – технически експертизи /л.119 – 130 от ДП/;
- заключение по съдебно – счетоводна
експертиза /л.144 – 148 от ДП/;
- заверен препис на
фактура № **********/08.04.2010г., заверен препис на касов бон, издаден от „*“
ООД за сумата от 658, 64 лева /л.149 – 150 от ДП/;
- заверен препис на
протокол от 26.04.2010г. /л.151 от ДП/;
- заверен препис на
разходен касов ордер за сумата от 658, 64 лева /л.151 от ДП/;
- длъжностна характеристика
на С.И.Д. /л.200 – 201 от ДП/;
- разписка от 29.11.10г.
за върнати вещи, иззети с протокол за доброволно предаване от 13.05.2010г. /л.216
от ДП/;
- характеристична справка /л.49 от
делото/;
- справка за съдимост /л. от делото/
Съдът намира показанията на
свидетелите Д.В.Н., С.И.С., Л.Ц.Б. за изключително подробни, убедителни и
последователни при изложението на относимите за
делото обстоятелства. Показанията на свидетелите Д.Д.А.
(в т.ч. – прочетените негови показания на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 НПК) и К.В.В. са също така обстойни, убедителни и не
будят съмнение в добросъвестното изложение на обстоятелствата, известни на тези
свидетели. Споменатите гласни доказателствени средства изграждат една
убедителна версия за събитията, подлежащи на изясняване, която се подкрепя и от
дадените от страна на подсъдимата Д. обяснения, прочетени при условията на
чл.279 ал.1 НПК, които в съдебно заседание същата бланкетно
заяви, че поддържа. Поради това, Съдът кредитира показанията на посочените
свидетели с бележката, че специално при свидетеля А. отдава предпочитание на
прочетените показания от досъдебното производство, доколкото самият свидетел ги
поддържа, а и наред с това са по – подробни и с по – голяма точност пресъздават
обстоятелствата, предмет на изясняване.
Показанията на свидетелите П.И.Х.,
Т.Д. (включително неговите прочетени на основание чл. 281 ал. ІV във вр. с ал. І т. 1 и 2 НПК), Л.И.Б., К.А.К. и В.Х. също
способстват за изясняване на обстоятелствата на случая и въпреки че са до голяма
степен неконкретизирани, общи, не будят съмнение относно тяхната достоверност,
поради което Съдът им отдава вяра.
Особено място в доказателствения
материал заемат показанията на св.Е.Д.Т.. Дадените в хода на съдебното
следствие показания на свидетелката, макар и до известна степен неуверени, се
преценяват като правдиви, още повече, че намират подкрепа в показанията на свидетелите
Н., С., Б., обясненията на подсъдимата Д.. След прочитане на основание чл. 281
ал. ІV във вр. с ал. І т. 1 НПК на показанията,
дадени от свидетелката в досъдебното производство, същата даде отговор, че
противоречията се дължат на „натиск“ от ръководството на лечебното заведение,
т.е. че дадените показанията в досъдебното производство не отразяват
действителното фактическо положение. При проведена очна ставка със св.* – И.,
св.Т. поясни, че под „натиск“ визира заявеното в личен разговор от страна на
св.* – И. /след започване на досъдебното производство/, че управителката не
знае нищо по случая с камерите, при положение, че именно по нейно разпореждане
е създадена необходимата организация за тяхното монтиране. Очевидно е, че така
посоченото не представлява „натиск“, освен в един твърде широк смисъл на тази
дума, който не може да бъде споделен, но от друга страна, явно свидетелката Т. е
възприела заетата от страна на св.* – И. позиция именно като своеобразен натиск
да се придържа към същата тази позиция, а именно – че управителят на лечебното
заведение не знае нищо за монтираните в същото прикрити камери. Съдът намира,
че изложените от страна на свидетелката Т. факти при непосредствено проведения
й разпит са логични и убедителни, за разлика от тези, съдържащи се в
прочетените показания на осн.чл.281 НПК, които самата Т. заяви, че не отговарят
на истината що се отнася до личното участие на подсъдимата, респ. – личното
участие на св.* – И. в подлежащите на изясняване събития. По тези причини, Съдът
кредитира показанията на св.Т., дадени в съдебното следствие и не кредитира
прочетените показания от досъдебното производство.
Също така до известна степен противоречиви
са показанията на св.Г.К.. Дадените в хода на съдебното следствие показания са
убедителни, макар и лишени от конкретика, но косвено се потвърждават от
показанията на св.Е.Т., Т.Д., както и от представените по делото заверен
препис на фактура, издадена от „*“, ведно с касов бон и РКО по нейното
изплащане от страна на лечебното заведение. Наличието на съществени
противоречия с вече дадени в досъдебното производство показания и липсата на
спомен за някои обстоятелства стана причина да бъдат прочетени на основание чл.
281 ал. ІV във вр. с ал. І т. 1 и 2 НПК показанията
на свидетеля, дадени в досъдебното производство пред разследващ полицай и на
основание чл. 281 ал. І т. 1 и 2 НПК – тези, дадени пред съдия от РС – ПЛЕВЕН.
Като основно противоречие в така дадените от свидетеля показания се откроява
обстоятелството дали създадената и монтирана от негова страна система за
наблюдение на кабинети №71 и №43 е била функционираща. В този смисъл са
неговите показания, дадени пред разследващ полицай, докато в дадените пред
съдия от РС – ПЛЕВЕН се прокрадва неувереност дали в действителност системата е
можела да работи. В непосредствено дадените пред Съда показания, св.К. даде
следното пояснение във връзка с констатираните противоречия: „… ако кабелите са вързани към тази платка
това не значи, че тя работи. Платката се програмира, което аз не мога да правя.
Тя трябва да бъде програмирана, да се направят съответните настройки. Тогава
вече камерите се виждат, записват и изпълняват предназначението. Това, че
физически са вързани това нищо не значи, не значи, че ще работи….Не съм виждал
записи, в това съм категоричен. Подробностите в техническо отношение – какво е
било вързано, как съм го правил – нямам спомен, но записи не съм виждал.“
Това обяснение Съдът намира за убедително и логично, съответстващо на дадените
от свидетеля показания в съдебното следствие и по приемлив начин разрешаващо
въпроса за противоречията в неколкократно даваните от него показания, поради
което го приема. В този смисъл, Съдът
кредитира показанията на свидетеля дадени както в съдебното следствие,
така и прочетени на основание 281 ал. ІV във вр. с
ал. І т. 1 и 2 НПК и чл. 281 ал. І т. 1 и 2 НПК.
Показанията на свидетеля В.С.В., дадени в
съдебното следствие са хаотични, неинформативни и поради това, не се
кредитират. От друга страна, след прочитане на
основание чл. 281 ал. ІV във вр. с ал. І т. 2
НПК показанията на свидетеля от досъдебното производство, същият заяви, че ги
поддържа изцяло. Те се подкрепят и от протокола за доброволно предаване от 25.05.2010
година и даденото в него пояснение, ето защо така прочетените показания се
приемат за достоверни и се кредитират от Съда.
Показанията на св. М.П. * – И.
заемат изолирано място в доказателствената съвкупност. Съдът преценява като
недостоверни дадените от свидетелката показания в съдебното следствие. Наред с
това, същите са и нелогични, доколкото в тях е застъпена теза, сама по себе си,
твърде неубедителна, а именно – че същата свидетелка не само не е разпореждала
на подсъдимата да организира разширяване на видеонаблюдението в споменатите два
лекарски кабинета и регистратурата, но и дори не е знаела за така извършваното
разширяване, като не е и подозирала, че техническите устройства, монтирани в
кабинети №43 и 71 представляват прикрити видеокамери. Така поддържаната от
свидетелката теза обаче се опровергава по убедителен начин от показанията на
св.Б., Н., С. и Т., както и от прочетените обяснения на подсъдимата Д..
Всъщност, св.* – И. беше поставена и в очни ставки с посочените свидетели, при
които не бяха отстранени съществуващите съществени противоречия в гласните
доказателствени средства. От друга страна, както беше отбелязано, показанията
на св. Б., Н., С. и Т. са убедителни, взаимно потвърждаващи се и добре
аргументирани, поради което Съдът им отдава вяра. Поради това, показанията на
св.* – И. се приемат от Съда за недостоверни и след влизане на присъдата в
сила, препис от настоящите мотиви и протокола за съдебно заседание от
18.12.2015г., следва да бъдат изпратени на РП – ПЛЕВЕН, за преценка на
предпоставките за възбуждане на наказателно преследване спрямо М.П. * – И., за
извършено престъпление по чл.290 НК.
При така приетата и обсъдена
фактическа обстановка и доказателствени материали по делото, Съдът намира, че някои
от основните фактически положения, приети в обвинителния акт по делото, са доказателствено неподкрепени:
-
тезата, че подсъдимата Д. самоволно, по своя преценка и за
„свои цели“ е решила „да постави камери
за аудио и видеонаблюдение в сградата на ДКЦ ІІ – Плевен“. От събраните по
делото доказателства, в подкрепа на тази теза са единствено показанията на св.*
– И., които очевидно са заинтересовани и както беше отбелязано - не се кредитират. Както беше посочено и по –
горе, от събраните доказателствени материали се установява, че решението за
разширяване на видеонаблюдението в лечебното заведение, е било взето от страна
на неговия управител – св.* – И., а не от страна на подсъдимото лице. Впрочем,
тезата на обвинението в тази насока е меко казано, наивна, доколкото почива на
схващането, че главният счетоводител е имал мотив, правомощия и дори –
дързостта да предприеме подобни действия, за които управителят на лечебното
заведение дори не е подозирал;
-
тезата, че през периода 19.04.2010г. – 30.04.2010г., след
поставянето на техническите устройства в кабинети №71 и № 43 и свързването им с
кабинета на главния счетоводител, подсъдимата „осъществявала чрез посочените технически средства видеонаблюдение на
лекарски кабинети № 43 и №71“. В тази връзка липсват каквито и да било
преки доказателства. Косвените на свой ред, са оскъдни и неубедителни. В тази
насока свидетелства например обстоятелството, че монтираните технически
устройства са били топли при допир /показания на КР.В., Д.А., СВ.С./, както и
че при промяна на първоначалната им позиция в посока към тавана, на следващия
ден същите устройства са били намирани отново в първоначалната им позиция /св.Н.,
С., Б., Т./. В тази насока е и проведената комуникация между подсъдимата и св.К.
във връзка с разширяване на видеонаблюдението, както и отвеждането на изходите
на кабелите на прикритите монтирани видеокамери именно към нейния кабинет №***.
С тези фактически данни обаче се изчерпват доказателствата в подкрепа на
тезата, че подсъдимата е „осъществявала
чрез посочените технически средства видеонаблюдение на лекарски кабинети № 43 и
№71“ и оттам направения извод, че е използвала специално техническо
средство за негласно събиране на информация. От друга страна обаче, както от
представените единични, така и от представеното тройно експертно заключение по
съдебно – технически експертизи се изяснява, че не е възможно да се направи
извод дали монтираните прикрити камери в кабинети №43 и 71 са били използвани
по предназначение, още повече, че топлината при допир се дължи на това, че са били
под захранване, което съвсем не означава, че са функционирали. Експертите са
посочили, че и на двата компютъра, намерени в кабинет №***, ползван от
подсъдимата Д. не е открит софтуер за видеонаблюдение, като специално на
компютър *, приобщен с протокол за доброволно предаване от 25.05.10г. /с надпис
„ДКЦ за тест“/ не се съдържа софтуер за видеонаблюдение или сходен с него, при
все че е търсен както инсталиран, така и деинсталиран или заличен софтуер. Същевременно,
липсват убедителни доказателства дори за това, че необходимата за запис и
преглед на изображения видеоплатка е била съответно
монтирана на компютър, към който са били свързани техническите средства, а още
повече – такъв, ползван от подсъдимата Д.. Следва да бъде отбелязано в тази
връзка, че св.Л.Б., която твърди, че влиза поне по няколко пъти седмично в
кабинет №*** е категорична, че не е забелязала подсъдимата да извършва
действия, наподобяващи видеонаблюдение. И изобщо идеята, че главният
счетоводител ще извършва видеонаблюдение в лечебното заведение, вместо да изпълнява
задълженията си по длъжностна характеристика, сама по себе си, е меко казано,
твърде своеобразна. В тази връзка, следва да бъде отбелязано и друго – в
показанията на част от свидетелите /показания на св.В., А., Н., Б./ се
прокрадва тезата, че предвид недостатъчно експедитивно взето отношение от
страна на органите на досъдебното производство, не е бил извършен навременен
оглед /евентуално – претърсване и изземване/ на кабинет №*** още при започване
на досъдебното производство на 30.04.2010г., което е довело до укриване на относими доказателства. Тук следва да бъде отбелязано, че
качеството на работа на органите на досъдебното производство не следва да бъде
обсъждано, най – малкото защото всеки юрист, работещ в сферата на наказателното
право и процес, запознавайки се с материалите в кориците по делото, може сам да
си направи съответен извод. По – важното в случая е това, че така прокрадващата
се теза е също доказателствено неподкрепена: от заключението на единична
съдебно – техническа експертиза е видно, че при преглед на записите от
системата за видеонаблюдение в лечебното заведение, не е установен такъв запис,
на който да се забелязва лице, изнасящо от кабинет №*** предмет, наподобяващ компютър.
Липсват и други данни, от които да се направи извод, че са укрити относими доказателства, важни за разкриване на обективната
истина. Все пак, заслужава си да бъде отбелязано, че извършването на
претърсване и изземване в кабинет №*** вечерта на 30.04.2010г. при условията на
неотложност /чл.212 ал.2 НПК или чл.161 ал.2 НПК/, е било напълно допустимо и е
зависело единствено от преценката на разследващия полицай и наблюдаващия
прокурор, които явно са счели, че подобна неотложност не е налице – преценка,
която може да бъде определена като силно дискусионна, предвид наличните към
този момент данни.
Изводът от изложеното
дотук е, че обвинителната теза, въз основа на която е повдигнато обвинение на
подсъдимата Д., не е доказана, а още по – малко – по убедителен начин. Следва
обаче да бъдат изтъкнати и някои допълнителни съображения за нейната
несъстоятелност. В хода на проведеното съдебно производство, въпреки положените
усилия, не се събраха доказателства и във връзка със следните въпроси, част от
предмета на доказване:
-
относно предмета и средството на твърдяното престъпление:
видно е, че от общо три закупени видеокамери, две са били монтирани, а една –
предоставена от св.К. на подсъдимата Д.. И трите видеокамери, иззети по делото,
притежават индивидуализиращ признак – фабрични номера - №0200004, №0200019, №0200020.
Поставя се въпроса кои две от така посочените три камери са били монтирани
съответно в кабинет №43 и в кабинет №71. При положение, че от страна на
Прокуратурата се твърди, че именно тези устройства представляват предмет и
средство на престъпление по чл.339а ал.1 НК, необходимо е да се установи именно
кои две от общо иззетите три, са били използвани по описвания от Прокуратурата
начин, тъй като една от тях очевидно не може да бъде нито предмет, нито –
средство на престъпление по чл.339а ал.1 НК, защото не е била монтирана. При
приобщаване на веществените доказателства обаче, не са положени особени усилия
по тяхното надлежно описване и индивидуализиране, като така поставения въпрос
не намери отговор и в хода на съдебното следствие;
-
относно самото естество на предмета/средството на твърдяното
престъпление: не получи удовлетворителен отговор въпроса какво влага Прокуратурата
в понятието „техническо средство” –
някоя от споменатите по – горе камери с определени фабрични номера, всичките те
взети заедно или пък някои от тези камери, ведно с компютърната конфигурация
и/или други веществени компоненти. Този въпрос е без отговор във внесения
обвинителен акт, но той не намери отговор и в хода на съдебното дирене;
-
относно изпълнителното деяние: липсват каквито и да било доказателства за
точно определено поведение от страна на подсъдимата, което да изпълва
съдържанието на изпълнително деяние по чл.339а ал.1 НК – „използва“. По делото
не се събраха доказателства, че в определени моменти, по определен начин - чрез
стартиране например на определен софтуер на определен компютър или по някакъв
друг начин, именно подсъдимата е „използвала“ монтираните в кабинети №43 и 71
прикрити видеокамери;
Накрая, дори да не
бяха налице всички тези съображения, следва да бъде отбелязано, че деянието, за
което е повдигнато обвинение не е и не може да бъде обективно съставомерно по чл.339а ал.1 НК, тъй като:
-
на първо място, разпоредбата на чл.339а ал.1 НК е бланкетна
и следва съдържанието й да се изпълни със съответни норми от други нормативни
актове. В тази връзка, както е подчертано в Определение №326/09.07.2013г. по
ВНЧД №476/2013г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, разпоредбата на чл.339а ал.1 НК не просто изисква липса на разрешение, но то следва да е изискуемо по закон,
тъй като законодателят е предвидил изискването за „надлежно разрешение, което се изисква по закон”. В своеобразен
опит да запълни съдържанието на бланкетната правна
разпоредба, Прокуратурата е приела като нарушена разпоредбата на чл.32 ал.2 от Конституцията,
според която „Никой не може да бъде
следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия
без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените
от закона случаи.” Неоспоримо е, че Конституцията е върховен закон и
разпоредбите й имат непосредствено действие, но тук следва да бъде подчертано,
че самият чл.32 ал.2 КРБ е бланкетна разпоредба, тъй
като поставя определена забрана в зависимост от „предвидените от закона случаи”. С други думи, разпоредбата има
забранителен характер по принцип, а не предвижда (и обективно не е в състояние
да предвиди) определен разрешителен режим
по смисъла на чл.339а ал.1 НК. Следователно, препращането към чл.32 ал.2 КРБ
обективно не може да запълни съдържанието на бланкетната
разпоредба на чл.339а ал.1 НК. Да се допусне противното, означава по същество
неоправдано да се разшири приложното поле на чл.339а ал.1 НК, тъй като в този
случай би се оказало, че забраната по чл.32 ал.2 КРБ е абсолютна по своя
характер и не подлежи на никакви ограничения, при положение, че както самият
Конституционният законодател, така и Законодателят в чл.339а ал.1 НК е
предвидил такива ограничения да бъдат уредени на законово равнище. Изводът е,
че липсата на съответна законодателна уредба, поставяща определени граници, в
разрез с които поведението на лицата би могло да съставлява престъпление по
чл.339а ал.1 НК, на практика превръща същата наказателноправна
разпоредба в неприложима, тъй като обективно няма как да бъде изпълнен
обективния признак „липса на надлежно разрешение, което се изисква по закон“.
Бездействието на Законодателя със сигурност не може да се превръща в основание
щото наказателноправните разпоредби да се тълкуват и
прилагат разширително – резултат, който е неминуем, щом по целесъобразност се
„изважда“ един от обективните признаци на уреден в НК престъпен състав. Изводът
е, че в настоящия случай, независимо от причините за това, отсъства обективен
елемент от състава на престъплението по чл.339а ал.1 НК - „липса на надлежно
разрешение, което се изисква по закон“, което влече и обективна несъставомерност по чл.339а ал.1 НК;
-
на второ място, от обективна страна, деянието по чл.339а ал.1 НК изисква
да е налице „специално техническо
средство, предназначено за негласно събиране на информация”. Законодателят
неслучайно е предвидил, че за обективната съставомерност по чл.339а ал.1 НК е
необходимо да е налице не просто техническо средство, което е от естество да
служи за негласно събиране на информация, но същото следва да е специално
предназначено за тази цел. Именно по този начин следва да се разбира
коментираният обективен признак, доколкото липсва легална дефиниция за него. Отново
следва да бъде напомнено, че разширителен подход при тълкуването на наказателноправните норми е абсолютно недопустим. Според
категоричната позиция на вещите лица по тройната съдебно – техническа
експертиза, трите приобщени по делото видеокамери могат да се квалифицират като видеокамери за негласно наблюдение.
Очевидно е, че тази позиция на вещите лица, която не буди съмнение в своята
правилност, изключва извода, че веществените доказателства по делото /и по –
конкретно трите видеокамери/ представляват „специално
техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация”. Не биха
могли да представляват такова средство онези технически средства, чието основно
предназначение е друго, например – за охрана на обекти и лица, независимо че
биха могли да служат, наред с това и за негласно събиране на информация. Още по
– деликатен е така поставения въпрос във времето на интензивно, постоянно
развитие на техническите средства, чиито функции, технически характеристики и
възможности позволяват извършването на широк кръг дейности, включително –
негласно събиране на информация. В този смисъл, изискването на чл.339а ал.1 НК
техническото средство да е специално
предназначено за тази цел, поставя рамка, отвъд която това, което не е
забранено, се счита за позволено. Изводът е, че в процесния случай не е налице „специално техническо средство,
предназначено за негласно събиране на информация”, което влече и обективна несъставомерност по чл.339а ал.1 НК.
Изложените дотук съображения водят
до извода, че не се събраха доказателства за извършено от С.И.Д. деяние, а още
по – малко – такова, което може да бъде обективно и субективно съставомерно по чл.339а ар.1 НК. Повдигнатото спрямо нея
обвинение почива единствено на предположения.
Следва да бъде напомнено, че
чл.103 ал.1 НПК възлага доказателствената тежест по дела от общ характер върху
прокурора и разследващите органи, чиято наказателнопроцесуална
дейност следва да доведе до това, че обвинението да бъде доказано по несъмнен
начин – изискване, което в настоящия случай съвсем очевидно не е изпълнено. В
този смисъл и по всички изложени дотук съображения, Съдът призна С.И.Д. ЕГН: ********** за невиновна в това, че през периода
19.04.2010г. – 30.04.2010г. в гр. Плевен, без надлежно разрешение, което се
изисква по закон - чл. 32, ал. 2 от
Конституция на Република България («Никой не може да бъде следен, фотографиран,
филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или
въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.»)
използвала специални технически средства – 2 броя видеокамери ведно с
микрофони, всичките камуфлирани в корпуси на пасивни инфрачервени детектори за
движение, монтирани в кабинети 43 и 71 в сградата на ДКЦ ІІ Плевен,
представляващи по своята същност съвкупност от електронни и механични части,
използващи се за получаване на видео и звуков сигнал и за жичното им пренасяне
към устройство за наблюдение с окабеляване и компютърна конфигурация и
предназначени за негласно събиране на информация – престъпление по чл. 339а
ал.1 предл. 2 НК, поради което и на основание чл.***
НПК я оправда по така повдигнатото обвинение.
Във връзка с
приобщените веществени доказателства по делото Съдът съобрази, че адаптер
XED3013S, активни тонколони, захранващ кабел, автоматичен превключвател за РС,
комплект кабели, 3 бр. кутии бели на цвят, 3 бр. видеокамери, 1 бр. компютър „*”,
платка за DVR са иззети от “***” ЕООД, чиято собственост се явяват и поради
това постанови да бъдат върнати на същото лечебно заведение, след влизане на
присъдата в сила. От друга страна, пластмасова кутия (шпиндел)
с 16 бр. ДВД бланки с номерация от D1 до D16, доколкото имат значение
единствено за наказателното производство, беше постановено да останат към
делото.
Съобразно изхода на
наказателното производство и на основание чл.190 ал.1 НПК, беше постановено
всички направени по делото разноски да останат за сметка на Държавата.
По така изложените
мотиви, Съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ на ХІІ н.с.: