РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Бургас, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Красимира Т. Донева
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Росица Георгиева Дапчева (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100600122 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия М.
А. А., ЕГН:**********, чрез неговия защитник срещу Присъда №1 от
13.01.2022г., постановена по НОХД № 129/2021 г. по описа на Районен съд -
гр. Поморие.
С посочената присъда подсъдимият М. А. А. е бил признат за
виновен в това, че на 20.01.2020г. около 00:30 часа в с.Гълъбец,
общ.Поморие, обл.Бургас, по ул. “Николай Лъсков“, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Мазда“ модел „323Ф“, с рег.№ Н
8689 ВВ, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно
средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за
управление, а именно наложено му с Наказателно постановление № 19-0307-
000496/04.07.2019г. на Началника на РУ-Нови пазар, влязло в сила на
02.08.2019г. извършил такова деяние, поради което на основание чл.343в, ал.2
във вр. с ал.1 във вр. с чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от
1
свобода при първоначален „общ“ режим и глоба в размер на 500 /петстотин/
лева. Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено изцяло
в изпълнение наложеното на А. наказание по НОХД № 602/2017 г. по описа
на PC - Нови пазар лишаване от свобода в размер на 3 /три/ месеца при
първоначален „общ“ режим.
С жалбата се прави оплакване за допуснати процесуални нарушения
и за неправилност на постановената присъда, тъй като се крепяла на
предположения и противоречиви доказателства. Твърди се, че са налице
достатъчно доказателства, които да оборват обвинителната теза на прокурора.
Прави се искане за оправдаване на подс.А., алтернативно за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния
съд или на досъдебната фаза.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитника на
подсъдимият, адв.Христозов поддържа въззивната жалба по изложените в
същата съображения. Твърди, че показанията на полицейските служители не
са достатъчни за да се обоснове авторството на подсъдимия, тъй като те не са
възприели лично и непосредствено подс.А. да управлява МПСто. Посочва, че
техните показания относно размяната на водачите преди проверката се
опровергава от показанията на част от останалите свидетели. Твърди, че в
мотивите към присъдата се съдържат противоречия относно времето, през
което полицейските служители са си изпълнявали задълженията, които
внасяло съмнение дали към момента на проверката те са действали в това си
качество когато са проверили А.. Моли делото да се върне за ново
разглеждане на първоинстанционния съд за отстраняване на изброените
пропуски или да се постанови присъда, с което А. бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият А. се явява лично, поддържа жалбата и становището
на своя защитник. Заявява, че не е виновен.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира жалбата
на защитника на подсъдимия за неоснователна и предлага да бъде оставена
без уважение, а присъдата на първата инстанция – потвърдена, като правилна
и законосъобразна.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на
2
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, установи следното:
Жалбата на защитника на подсъдимият е процесуално допустима,
поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна
процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана
по същество е неоснователна.
При разглеждане на делото по същество настоящата въззивна
инстанция намери, че по делото са събрани в необходимия обем и по
съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно
решаване. При собствения анализ на доказателствената съвкупност,
въззивният съд прие за установена следната фактическа обстановка, която
съответства с възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния
съд:
Подсъдимият М. А. А. е роден на ******* г. в гр.Н., обл. Шумен,
***гражданин, **** образование, ***, ***, ****, с постоянен адрес:
**************, ЕГН **********. Той е неправоспособен водач на МПС.
Осъждан е за престъпление по чл. 343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК от PC
гр.Нови пазар по НОХД № 602/20217г. като му е наложено наказание от три
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от
три години. Наказван е с общо четири НП за нарушения на чл. 150 от ЗДвП. С
Наказателно постановление №19-0307-000496/04.07.2019г. на Началника на
РУ-Нови пазар, връчено му лично на 25.07.2019г. и влязло в сила на
02.08.2019г., на подсъдимият е наложено административно наказание за
нарушение по чл.150, ал.1 от ЗДвП.
На 19.01.2020г. вечерта, подсъдимият, св. Е. И., св. М. М., св. А. Я.
и приятелката на св. Е. И.,чужда гражданка, потеглили от к.к.Св.Влас към
гр.Нови пазар, с л.а. марка „Мазда модел „323Ф“, с рег.№Н 8689 ВВ,
собственост на св.А. Т. А.. Автомобилът бил управляван от подсъдимият
М.А.. При навлизането в с. Гълъбец той забелязал полицейски автомобил до
пътното платно. Подс.А. знаел, че е неправоспособен и вече е осъждан за
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и след като видял полицейската кола, се
уплашил да не го проверят. Той спрял автомобила на около 40-50 метра от
полицейската кола и разменил мястото си със св. М. М., който запалил
автомобил и потеглил.
Свидетелите С., Д. и Н. са служители на РУ гр.Поморие. За времето
3
от 20.00ч. на 19.01.2020г. до 08.00ч. на 20.01.2020г. изпълнявали служебните
си задължения като били изпратени в с. Гълъбец, във връзка с подаден сигнал
за кражба. Около 00.30ч. на 20.01.2020г. те забелязали по ул. „Николай
Лъсков“ движещ се към тях автомобил. Той спрял на 40-50 метра от тях, в
осветен участък, при което водачът на автомобила и седящия на първата
дясна седалка човек слезли от автомобила и си разменили местата, след което
автомобилът отново потеглил. Св. С. - служител на РУ Поморие, го спрял за
проверка. Установило се, че МПС-то било л.а. марка „Мазда модел „323Ф“, е
рег.№Н 8689 ВВ, собственост на А. Т. А.. Водач в момента на спирането бил
св. М. М., а на предната дясна седалка седял подсъдимия М. А. А..
Служителите на РУ МВР извършили проверка на лицата в автомобила и
установили, че в автомобила пътуват още св. Е.И., св. А. Я. и едно лице от
женски пол, чужда гражданка. При проверката установили, че водачът към
момента на спирането на автомобила св.М. М. е правоспособен водач, а
седящия на предната дясна седалка М.А. е неправоспособен водач на МПС.
Св. М. М. бил проверен с техническо средство за употреба на алкохол, като
такъв не се установил. Полиците провели разговори с пасажерите и като
установили, че до момента на смяната водач на автомобил бил подсъдимия
М.А. му съставили АУАН за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. След справка се
установило, че на подсъдимият е наложено административно наказание за
нарушение по чл.150, ал.1 от ЗДвП с Наказателно постановление №19-0307-
000496/04.07.2019г. на Началника на РУ-Нови пазар, връчено лично на А. на
25.07.2019г., което не е било обжалвано и е влязло в сила на 02.08.2019г.
Така приетите от въззивната инстанция фактически положения, до
които е достигнал и първостепенният съд, се установяват въз основа на
показанията на показанията на св.С., св.Д., св.Й., св.Н., св.М. М., св.Е. И.,
както и от писмените доказателства и доказателствени средства по делото -
заверени преписи от №19-0307-000496/04.07.2019г. на Началника на РУ-Нови
пазар, влязло в сила на 02.08.2019г., АУАН №106687/20.01.2020г. на РУ-
гр.Поморие, Справка от Сектор „ПП“ при ОД на МВР - гр. Бургас, бюлетин за
съдимост.
Първостепенният съд е изпълнил задължението си да оцени
събраните в хода на съдебното следствие доказателства съобразно
изискванията, гарантиращи правилното формиране на вътрешното му
убеждение относно релевантните въпроси.
4
Основният спорен въпрос по делото е дали подсъдимият А. е
управлявал МПС-то преди да бъде спряно то за проверка от служителите на
МВР. По този въпрос се оформят две групи гласни доказателства, които си
противоречат. От една страна, са показанията на полицейските служители,
които са категорични, че провереният от тях автомобил първо спрял на 40-50
метра от тях, в осветен участък, при което водачът на автомобила и седящия
на първата дясна седалка човек слезли и си разменили местата. От другата
страна, са обясненията на подсъдимия и показанията на един от неговите
спътници св.А. Я., който твърди, че подс.А. изобщо не е управлявал
автомобила на 20.01.2020г.
По този въпрос РС правилно е решил да кредитира като надеждни и
достоверни показанията на свидетелите полицейските служители, тъй като
същите са последователни, логични и кореспондират както помежду си, така
и с останалите събрани и проверени по делото писмени доказателства и
доказателствени средства. Няма никаква обективна причина да се съмнява в
тяхната обективност и безпристрастност. В качеството си на служители на
МВР те са изпълнявали служебните си задължения. Липсват каквито и да
било основания да се приеме, че между тях и подсъдимия са съществували
предишни взаимоотношения, които да ги мотивират да твърдят неистински
факти във вреда на подсъдимия. Техните показания се подкрепят от
показанията на св. М.М. и св. Е. И., дадени пред съдия и приобщени по реда
на чл.281,ал.1,т.4 от НПК. Тези двама свидетели са потвърдили пред съдия, че
първоначално от Св.Влас до с.Гълъбово автомобилът е бил управляван
именно от подсъдимия. Единствено в показанията си св.А. Я. свидетелства, че
през цялото време автомобила е бил управляван от М. М.. По този въпрос те
противоречат на показанията на пътуващите в същия автомобил св. М.М. и
св. Е. И., както и на заявеното от полицаите. При преценка на достоверността
на тези свидетелски показания, за решаващите инстанции е налице
задължение да преценят всички обстоятелства, които биха могли да имат
значение за евентуална тяхна предубеденост и тенденциозност. Сред тези
обстоятелства несъмнено са и служебните, колегиалните, родствените и
емоционалните взаимоотношения на свидетелите с подсъдимия. Видно от
данните по делото св.А. Я. е в приятелски отношения с подсъдимия, поради
което показанията на този свидетел не могат да се приемат за обективни и
безпристрастни. Посочените обстоятелства поставят под съмнение неговата
5
добросъвестност и обективност изобщо и компрометират като цяло
предоставена от него информация. Достоверността на гласните
доказателствени източници не зависи само от съпоставката им с другите
доказателствени средства, но и от собствената им убедителност, а тя на свой
ред от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност. Не може
да не се отбележи пълнотата и категоричността на отговорите на
полицейските служители и на св. М.М. и св. Е. И., които ярко контрастират на
лаконичните отговори на св.А. Я.. Полицейски служители са категорични, че
са възприели смяната на местата, при която първоначалния водач на
автомобила при спирането се е преместил и седнал на предна дясна седалка, а
седящия на предна дясна седалка седнал на мястото на водача. Според тях
изобщо не е имало действия по ремонт на автомобила, който веднага
потеглил. От обясненията на подс.А. и на св.А. Я. изобщо не става ясно каква
точно е била твърдяната повреда, която наложила спирането в с.Гълъбец, и
как тя е била отстранена само за няколко секунди. Ето защо правилно
първоинстанционния съд е решил да не кредитира показанията на св.А. Я.
като необективни и недостоверни и да не даде вяра на защитната версия на
подсъдимия за аварийното спиране в с.Гълъбец.
С оглед изложеното настоящият въззивен състав приема, че
първоинстанционният съд е направил изводите си за доказаност на деянието и
неговото авторство въз основа на комплексното и съвкупно съпоставяне на
всички доказателствени източници. Въззивният съд счита, че не са налице
визираните във въззивната жалба пропуски в мотивите на обжалваната
присъда. Налице е техническа грешка при изписването на датата 20.01.2020г.,
на която е извършена проверката на подс.А., но това не е естеството да
опорочи постановения съдебен акт.
Правилно е приложен и материалният закон. РС обосновано е приел,
че подсъдимият е реализирал поведение, с което е осъществил обективните и
субективните признаци на престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК. Това е
така, защото на 20.01.2020г. около 00:30 часа в с.Гълъбец, общ.Поморие,
обл.Бургас, по ул.“Николай Лъсков“, управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Мазда модел „323Ф“, с рег.№ Н 8689 ВВ, без съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за управление на моторно
превозно средство без съответното свидетелство за управление, а именно
6
наложено му с Наказателно постановление № 19-0307- 000496/04.07.2019г. на
Началника на РУ-Нови пазар, връчено му лично на 25.07.2019г., не е
обжалвано и е влязло в сила на 02.08.2019г.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал противоправния
характер на поведението си, като с действията си е обективирал пряк умисъл.
Съзнавал е, че е неправоспособен водач, както и че вече е бил наказван по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление и управлява МПС в едногодишния срок от последното му
административно наказване за същото деяние и въпреки това отново е
управлявал МПС като неправоспособен водач. Видно от копието на
Наказателно постановление № 19-0307- 000496/04.07.2019г. на Началника на
РУ - Нови пазар, на него е отразено, че е връчено лично на М. А. А. на
25.07.2019г. В последното заседание пред въззивният съд бе направен опит да
се оспори връчването на НП лично на подсъдимия респективно фактът, че той
е знаел че е наказан с влязло в сила НП за деяние по чл.150 от ЗДвП.
Съгласно ЗАНН НП се връчват от служителите на КАТ на нарушителите само
лично и то след проверка на самоличността чрез представяне на документ за
самоличност. Липсват каквито и да било основания да се счита, че в този
случай е действано по различен от предписания в чл.58, ал.1 от ЗАНН начин.
В разписката към НП подсъдимият сам е написал трите си имена и се е
подписал. Съдът предяви на подсъдимия копието от НП заедно с
постановлението за привличането му като обвиняем, при което подс.А.
отрече да е подписвал който и да е от тези документи. По отношение на
постановлението за привличането му като обвиняем това не е възможно,
което прави недостоверни твърденията пред въззивният съд за неполагане на
подписа му върху НП.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343в, ал. 2 от
НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до три
години и глоба от 500лв. до 1200лв. Първоинстанционният съд, на основание
чл. 54 от НК, е определил наказание лишаване от свобода за срок от една
година и 500лв. глоба т.е. минимално предвидените за това престъпление
наказания. Първата инстанция вярно е приела като отегчаващи отговорността
обстоятелство обремененото му съдебно минало и многобройните нарушения
на ЗДвП. При тези данни и при спазване принципите за индивидуализация на
7
наказанието по чл. 54 НК, в съответствие със закона и с доказателствата по
делото, първостепенният съд е определил наказанието за извършеното от
подсъдимия престъпление към минималния предвиден в закона размер, като
дори е подходил снизходително към подсъдимия, тъй като отегчаващите
отговорността му обстоятелства са повече от смекчаващите такива. В случая
не са налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо
подсъдимия при условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а посочените
смекчаващи такива не са изключителни. Наложеното на А. наказание не е
явно несправедливо, защото не е налице изискуемото от закона
несъответствие между отмереното наказание, степента на обществена
опасност на извършеното престъпление и тази на личността на дееца.
Същевременно при наличието и на отегчаващи отговорността обстоятелства
не може да се обоснове несъразмерност между извършеното престъпление и
най-лекото предвидено в закона наказание. Правилен е и изводът на РС за
невъзможност за приложение на условното осъждане, предвид предходното
осъждане на подсъдимия. В съответствие с чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
правилно е определен общ режим на изтърпяването на наложеното на А.
наказание.
Правилно РС е констатирал, че престъплението е извършено в
изпитателния срок на наложеното на М. А. А. наказание но НОХД №
602/2017 г. по описа на PC - Нови пазар лишаване от свобода в размер на 3
/три/ месеца, поради което и в съответствие с чл.68, ал.1 от НК е привел в
изпълнение изцяло това наказание, което също следва да се изтърпи при
първоначален „общ“ режим.
В обобщение на така извършената въззивна проверка, настоящият
съдебен състав счита, че не са налице основания за изменяване или отмяна на
обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения въззивната жалба на подсъдимия А.
чрез неговия защитник е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Първоинстанционната присъда е обоснована и постановена
съобразно закона, поради което следва да бъде изцяло потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от
8
НПК, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА №1 от 13.01.2022г., постановена по
НОХД № 129/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Поморие.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено
съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9