Решение по дело №296/2021 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

                                      № 303

 

гр. Русе, 08.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично заседание на 27 октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ГАЛЕНА ДЯКОВА
	ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

 

при секретаря            МАРИЯ СТАНЧЕВА           и   с   участието   на   прокурора                 ДИАНА НЕЕВА          като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 296 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на К.Ю., роден на *** г. в Република Молдова, депозирана чрез адвокат-пълномощник Я. П. ***, против Решение № 395 от 26.07.2021 г., постановено по АНД № 697/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-1085-000626 от 29.03.2021 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което на Ю. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени кумулативно административни наказания „глоба” в размер на 2 000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и е осъден жалбоподателят да заплати на ОД на МВР – Русе сума в размер на 120 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение. В жалбата са релевирани оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на разпоредбите на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претенцията е съдът да отмени решението на РС - Русе и да реши делото по същество като отмени наказателното постановление. Претендират се и направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Ответната страна в производството не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания,  становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното пред първата съдебна инстанция НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, в качеството му на ФЛ - водач на МПС, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно обстоятелствената част на НП К.Ю. отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Посочено е още, че на водача е бил издаден и Талон за изследване № 073735, който лицето отказало да подпише, не е изпълнило предписанието за изследване. За така констатираното нарушение на основание приложимата санкционна норма му било наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. С касационната жалба се оспорва възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка, която обаче е правилно установена, без да са допуснати процесуални нарушения по чл. 107 от НПК. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически и правни изводи.

На първо място настоящият състав на съда напълно споделя извода на първата съдебна инстанция за липса на допуснати в хода на производството пред АНО съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване, ограничаване правото на защита на нарушителя и които съответно да са достатъчно основание за отмяна на оспореното пред РС – Русе наказателно постановление само на това основание. Съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН действително препраща за неуредените в същия закон случаи към правилата на НПК, но не общо, а по отношение на изчерпателно посочените в същата разпоредба въпроси. По-конкретно, в нея липсва общо препращане, т.е. такова, което да обхваща както съдебната, така и извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство, към правилата на Глава тридесета "а" „Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят български език“ (нова - ДВ, бр. 21 от 2014 г.), със създаването на която в националното ни законодателство, съгласно § 5 от ДР на ЗИДНПК (ДВ, бр. 21 от 2014 г.), е транспонирана Директива 2010/64/ЕС. Следователно правилата на Глава тридесета „а“ от НПК намират приложение само в съдебната фаза на административнонаказателното производство – в производствата по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и на предложения за възобновяване, към които чл. 84 от ЗАНН препраща изрично. Това следва и от текста на чл. 1, § 3 от Директива 2010/64/ЕС, който гласи следното: “Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд“. В този смисъл е и съображение 16-то от преамбюла на Директива 2010/64/ЕС: “В някои държави-членки орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения. Такъв е случаят например за пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд“.

Понятието „леки нарушения“ по смисъла на директивата не следва да бъде отнесено само към явно маловажните и маловажните нарушения по чл. 39 от ЗАНН.  Понятийният апарат на съюзното право има автономно значение, което не може да бъде обвързано със значението, което конкретното понятие би имало по националното право. По смисъла на Директива 2010/64/ЕС „леки нарушения“ (англ. „minor offences“, фр. „infractions mineures“) са тези, за които наказанието се налага от административен орган, а не от съд с компетентност по наказателноправни въпроси. Показателен за това е фактът, че дори във варианта на директивата на френски език не са използвани понятията от френското наказателно право, известно с тройното деление на правонарушенията според степента на обществената им опасност (contravention, délit, crime). Следователно, по силата на чл. 1, § 3 от Директива 2010/64/ЕС, създадените със същата гаранции се прилагат, както беше посочено и по-горе, единствено в производството по съдебно обжалване на наказателното постановление, а не и в извънсъдебното производство пред административнонаказващия орган.

Разпоредбата на чл. 8 от Директива 2010/64/ЕС гласи: „Нищо в настоящата директива не се тълкува като ограничаващо или дерогиращо от което и да е от правата и процесуалните гаранции, които са предоставени съгласно Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Хартата на основните права на Европейския съюз, други съответни разпоредби на международното право или законодателството на която и да е държава-членка, което предвижда по-високо ниво на защита“, в какъвто смисъл е и съображение 5-то от нейния преамбюл.

Въпреки така декларираното съответствие между стандартите по Директива 2010/64/ЕС, от една страна, и ЕКПЧ, от друга, настоящата касационна инстанция констатира, че приложното поле на директивата, в резултат на изключването в чл. 1, § 3 от нея на приложението й по отношение на извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство,  в крайна сметка е по-тясно от приложното поле на чл. 6, § 3, б. “а“ от ЕКПЧ^[1], който текст гарантира на всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, правото да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език. Това е така, защото Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) третира административните нарушения, включително пътнотранспортните нарушения, примерно посочени в съображение 16-то от преамбюла на Директива 2010/64/ЕС като такива, за които директивата не се прилага, като престъпления за целите на чл. 6 от ЕКПЧ, стига те да отговарят на определени критерии^[2].

Според настоящия състав на съда изведените в практиката на ЕСПЧ стандарти за справедлив процес в случая са спазени. По делото са събрани множество писмени и гласни доказателства, които въззивния съд правилно е ценил, и от които се налага несъмненият извод, че в конкретния казус както служителите на сектор ПП при ОД на МВР – Русе, така и на сектор Русе Национално Тол управление са комуникирали с водача – молдовец на руски и румънски език (официален в Република Молдова), в резултат на което той безспорно е разбрал какво му е било наредено, а именно да предаде документите си за проверка и да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, като от показанията на св. М. Иванов /актосъставител/ става ясно, че на водача е било показано и техническото средство за проверка за установяване употребата на алкохол в кръвта, но той категорично отказал да излезе от камиона, заключил се, нито предал документи за проверка, нито изпълнил разпореждането да бъде тестван за употреба на алкохол.

На следващо място не са налице и нарушения, свързани с връчването на съставения на водача АУАН, като той е отказал да подпише същия, а отказът му е удостоверен по надлежния ред – с подписа на един свидетел (чл. 43, ал. 2 от ЗАНН). По аргумент от противното на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН при отказ на лицето да подпише акта, препис от него не му се връчва.

Районният съд е събрал посочените от страните доказателства. Обсъдил ги е и е изложил правилно фактическата обста­новка. Приел е, че административното нару­шение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, вменено на наказаното лице, е доказано по несъмнен начин. Изложил е мотиви, че наказващият орган правилно е приложил материалния закон. По тези съображения съдът е потвърдил оспореното пред него НП като законосъобразно и обосновано. Въззивният съд е направил анализ на всички събрани писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е направил обосновани изводи, които изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция, че безспорно е установено осъществяване от обективна и субективна страна на състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което обосновано и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Ю. за това нарушение. Първата съдебна инстанция правилно е ценила събраните по делото писмени и гласни доказателства, като въз основа на тази правилна преценка съдът е достигнал и до напълно обоснования и законосъобразен извод, че по делото по несъмнен начин са доказани описаните в АУАН и НП фактическа обстановка, нарушението и авторството на деянието. Обстоятелствата в АУАН и в НП изцяло и еднозначно се потвърждават от целия доказателствен материал по делото. От съответните писмени обяснения и свидетелски показания се установява по несъмнен начин, че служителите в сектор Русе Национално Тол управление лично са възприели жалбоподателят да управлява товарния автомобил. Те подробно и точно описват поведението на водача и всички факти и обстоятелства по случая – как са тръгнали след водача, като са имали намерение да го изпреварят и спрат, но той ги е забелязал и спрял на паркинг, където отказал впоследствие да представи документи и да бъде тестван от служители на сектор ПП при ОД на МВР - Русе с техническо средство за употреба на алкохол. В тази връзка недоказани се явяват твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя за различна от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него НП и установена от РС - Русе фактическа обстановка, респ. че необосновано била ангажирана отговорността му за процесното нарушение. Правилно е приложена относимата законова разпоредба към установеното административно нарушение. Районният съд правилно е приел, че наложените кумулативно наказания са определени съответно на извършеното нарушение, като в случая те са определени в абсолютен размер от законодателя и размерът им не подлежи на преценка от страна на АНО и съда.

Въз основа на горното настоящият съд счита, че РС - Русе е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 395 от 26.07.2021 г., постановено по АНД № 697/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1085-000626 от 29.03.2021 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе и е осъден К.Ю., роден на *** г. в Република Молдова, да заплати на ОД на МВР – Русе сума в размер на 120 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                          

                                       

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

                                      

                                      

                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                 

                                                                 

                                                                 

                                                                 2.