Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
гр. Русе, 15.01.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II състав в публичното заседание на седемнадесети декември през две хиляди и
двадесета година в състав:
Съдия: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦЕВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА като разгледа докладваното
от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
административно дело № 398 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за
здравето(ЗЗ)
във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнороцесуалния кодекс (АПК).
С три отделни жалби,
първата от които сезира настоящото производство, а другите две са по
присъединени адм.д.№399/2020 г. и адм.д.№491/2020 г. – и двете по описа на АдмС
– Русе, Т.К.Х., ЕГН: **********,***, чрез адв.М.Б. ***, оспорва три решения
на НЕЛК - Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ, както следва:
1/ Експертно решение (ЕР) № 1336 от зас.
108/11.06.2020г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 0621 от 26.02.2020г. на
ТЕЛК общи заболявания, втори състав при УМБАЛ Русе, с което е отменен болничен
лист № Е 2019 9299333, издаден от ортопедична ЛКК на Т.Х. за периода от
24.12.2019 г. до 22.01.2020 г.;
2/ЕР № 1337 от зас. 108/11.06.2020г., с което е
потвърдено ЕР на ТЕЛК № 0622 от 26.02.2020г. на ТЕЛК общи заболявания,
втори състав при УМБАЛ Русе, с което е отменен болничен лист № Е 2019 9299562, издаден от ортопедична ЛКК на Т.Х. за периода от 23.01.2020 г. до 21.02.2020 г. и
3/ ЕР № 1800 от зас. 130/13.07.2020г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 1058 от 24.04.2020г. на ТЕЛК общи заболявания, втори
състав при УМБАЛ Русе, с което е отменен болничен лист № Е 2020 0566225, издаден от ортопедична ЛКК на Т.Х. за периода от 22.02.2020 г. до 12.03.2020 г.
В трите жалби жалбоподателят
релевира идентични оплаквания за незаконосъобразност на оспорените
административни актове поради противоречие с материалноправни норми и
съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на обжалваните експертни
решения. Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът – НЕЛК - София,
чрез процесуалния си представител, в представена по делото молба вх. № 3976 от
12.11.2020 г. оспорва жалбата като я счита за неоснователна. Излага
съображения, че оспореното експретно решение на НЕЛК отговаря на всички
законови изисквания като е и надлежно мотивирано чрез наличната медицинска
документация в медицинското досие на лицето. Иска жалбата да бъде отхвърлена.
Претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Като заинтересовани
страни в производството са конституирани ТП на НОИ гр. Русе и "Екотракс
Русе" ЕООД гр. Русе. Осигурителният орган, по чиято инициатива е започнало
оспорването на болничния лист, чрез процесуалния си представител, поддържа
становище за неоснователност на жалбата.
Осигурителят не взема
становище по жалбата.
Съдът, като взе
предвид доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, приема
за установена следната фактическа обстановка:
На 21.10.2019 г. Т.К.Х.
е постъпил в УМБАЛ „Канев“ АД, гр.Русе, като на
24.10.2019
г. е изписан с окончателна диагноза: S66.3 Руптура тендини
екстензорис дигити V манус декстра. В
епикризата от 24.10.2019
г. на УМБАЛ „Канев“ АД е посочено, че страданието на пациент
датира от около два месеца, когато започнали болки в
областта на 5 пръст на дясна
длан и деформация след травма. На 22.10.2019 г. е извършен оперативна интервенция – тенопластика. В
"обективно състояние при изписване"
е вписано "с подобрение, раната е спокойна, конци свалени,
ограничени движения на V пръст на дясната ръка".
На 24.10.201 г. от УМАЛ „Канев“ АД, специализирана ЛКК – ортопедия и травматология, е
издаден на
Т.Х. първичен болничен
лист за временна неработоспособност
№Е20198666427 за общо 34 дни, от които
4 дни при болничен режим и 30 дни при домашен режим, пза периода от 21.10.2019 г. до
23.11.2019 г. Болничният лист не е обжалван.
На 27.11.2019 г. на Т.Х.
е издаден болничен
лист за временна неработоспособност
№Е20198861694 от АГПСИМП по
ортопедия и травматология Ортомедикс ООД (продължение),
за 30 дни при режим на лечение - домашен – амбулаторен, от 24.11.2019 г. до 23.12.2019
г., със същата диагноза - S66.3 Травма на екстензорен мускул и сухожилие на
друг пръст на ниво длан и китка. Болничният лист не е обжалван.
В
последствие на жалбоподателя са издадени още три болнични листи, които са
оспорени от ТП на НОИ – Русе, както следва:
- Б. л. за временна
неработоспособност №Е20199299333,
издаден от АГПСИМП по ортопедия и травматология Ортомедикс ООД (продължение)
за 30 дни, при домашен режим на лечение, за дните от 24.12.2019 г. до 22.01.2020 г., със същата
диагноза.
Този болничен лист е оспорен от ТП на НОИ – Русе пред ТЕЛК при УМБАЛ
"Канев" АД Русе, чийто втори състав по общи заболявания е постановил
ЕР № 0621/26.02.2020 г., с което е
отменил болничният лист с аргумент, че няма съответствие между издадените болнични листи и
диагнозата. Липсвали усложнения, които правят лицето негодно да изпълнява
преките си задължения. Острият период е отминал, а ЛФК и физиотерапия се
провеждат в работно време с разрешение на ръководителя. Описаните в решението на ТЕЛК
анамнестични данни касаят давността на страданието на пациента, както и
оперативното му лечение в УМБАЛ „Канев“. Т.Х. оспорил решението на ТЕЛК пред НЕЛК,
която с ЕР № 1336/11.06.2020 г. потвърждава решението на ТЕЛК и
отменя оспорения болничен. В мотивите на решението си НЕЛК е приела, че в МЕД няма мед.докуументи
за постоперативни усложнения и остро състояние и лечение, обуславящи временна
неработоспособност.
Предписаната
ЛФК и физиотерапия амбулаторно не
обуславят
временна неработоспособност според чл. 16, ал. 1 от Наредбата за
медицинската експертиза (НМЕ), респективно издаване на болничен
лист. Посочва се още, че при остатъчна контрактура на 5-ти пръст на дясна ръка по НМЕ се следва трайно намалена
работоспособност, ако лицето поиска освидетелстване от ТЕЛК за ТНР. Това решение на НЕЛК е
предмет на оспорване в настоящото производство.
- Б.
л. за временна неработоспособност №Е20199299562,
издаден от АГПСИМП по ортопедия и травматология Ортомедикс ООД (продължение)
за 30 дни, при домашен режим на лечение, за дните от 23.01.2020 г. до 21.02.2020 г., със същата
диагноза.
Този болничен лист е оспорен от ТП на НОИ – Русе пред ТЕЛК при УМБАЛ
"Канев" АД Русе, чийто втори състав по общи заболявания е постановил
ЕР № 0622/26.02.2020 г., с което е
отменил болничният лист с аргумент, че няма съответствие между издадените болнични листи и
диагнозата. Липсвали усложнения, които правят лицето негодно да изпълнява
преките си задължения. Острият период е отминал, а ЛФК и физиотерапия се
провеждат в работно време с разрешение на ръководителя. Описаните в решението на ТЕЛК
анамнестични данни касаят давността на страданието на пациента, както и оперативното
му лечение в УМБАЛ „Канев“. Т.Х. оспорил решението на ТЕЛК пред НЕЛК, която с ЕР № 1337/11.06.2020 г. потвърждава решението на ТЕЛК и
отменя оспорения болничен. В мотивите на решението си НЕЛК е приела, че в МЕД няма мед.докуументи
за постоперативни усложнения и остро състояние и лечение, обуславящи временна
неработоспособност.
Предписаната
ЛФК и физиотерапия амбулаторно не
обуславят
временна неработоспособност според чл. 16, ал. 1 от Наредбата за
медицинската експертиза (НМЕ), респективно издаване на болничен
лист. Посочва се още, че при остатъчна контрактура на 5-ти пръст на дясна ръка по НМЕ се следва трайно намалена
работоспособност, ако лицето поиска освидетелстване от ТЕЛК за ТНР. Това решение на НЕЛК е
предмет на оспорване в настоящото производство.
- Б. л. за временна
неработоспособност №Е20200566225,
издаден от АГПСИМП по ортопедия и травматология Ортомедикс ООД (продължение)
за 20 дни,
при домашен режим на лечение, за дните от 22.02.2020 г. до 12.03.2020 г., със същата
диагноза.
Този болничен лист е оспорен от ТП на НОИ – Русе пред ТЕЛК при УМБАЛ
"Канев" АД Русе, чийто втори състав по общи заболявания е постановил
ЕР № 1058/27.04.2020 г., с което е
отменил болничният лист с аргумент, че в приложения амбулаторен лист е описано подобрение с
овладяни оток и възпаление. В представения консулт с ортопед не са представени
данни за настъпили усложнения, а препоръчаната физиотерапия следва да се
извършва в извънработно време или в работно време с разрешение на ръководителя,
без да се издава болничен лист.
Описаните в решението на ТЕЛК анамнестични данни касаят давността на страданието на
пациента, както и оперативното му лечение в УМБАЛ „Канев“. По отношение на
обективното състояние на пациента са посочени констатациите от проведения
консулт с ортопед на 24.02.2020 г. Т.Х. оспорил решението на ТЕЛК пред НЕЛК,
която с ЕР № 1800/13.07.2020 г. потвърждава решението на ТЕЛК и
отменя оспорения болничен лист.
В мотивите на решението си НЕЛК е приела, че в МЕД няма мед.докуументи за постоперативни
усложнения и остро състояние и лечение, обуславящи временна неработоспособност,
като лицето не представя такива и с жалбата си. Направен е коментар, че по същество
за извършена оперативна интервенция без постоперативни усложнения се следва
един до два месеца временна неработоспособност. Предписаната ЛФК и физиотерапия
амбулаторно не
обуславят
временна неработоспособност според чл. 16, ал. 1 от Наредбата за
медицинската експертиза (НМЕ), респективно издаване на болничен
лист. Посочва се още, че при остатъчна контрактура на 5-ти пръст на дясна ръка по НМЕ се следва трайно намалена
работоспособност, ако лицето поиска освидетелстване от ТЕЛК за ТНР. Това решение на НЕЛК е
предмет на оспорване в настоящото производство.
От представената
медицинска документация се установява още, че жалбоподателят е провел
рехабилитация в периодите 13.01-27.01.2020 г. и 10.01-19.02.2020 г.
С оглед пълното
изясняване на спора от фактическа страна по делото е допусната и приета
съдебно-медицинска експертиза. Въз основа на анализа на приложената
по делото медицинска документация вещото лице д-р Д.В.
– съдебен лекар, е констатирало, че към 24.12.2019 г.
/начална дата на БЛ №Е20199299333/ е преминала острата фаза на
заболяването и са препоръчани физиотерапевтични и рехабилитационни процедури,
които са проведени за времето 13-27.01.20 и 10-19.02.20г. Този период се
обхваща от БЛ №Е20199299333 /24.12.2019 г. - 22.01.2020 г./ и БЛ
№Е20199299562 /23.01.2020 г. - 21.02.2020 г./,
но е извън БЛ №Е20200566225 /22.02.2020 г. - 12.03.2020 г./. Няма
данни за стационарно /болнично/ провеждане на физикалните процедури, нито че
пациентът попада в хипотезата на чл. 16 ал. 3 НМЕ: Болничен лист може да бъде издаден само в случаите, когато времето,
необходимо за отиване и връщане до и от лечебното заведение и за провеждане на
изследванията и процедурите, ангажира цялото работно време на осигуреното лице
по ал. 1.
Същевременно специализирана
ЛКК по ортопедия към АГПСМП „Ортомедиск“ е продължавала болничния лист за
временна неработоспособност за време и след приключване и на втория курс
физиотерапия.
Въз основа на тези
констатации вещото лице е стигнало до извода, че в приложените към медицинското експертно досие на
жалбоподателя амб.листи, решения на ЛКК и болнични листи към момента
на прегледа, респективно на издаване на всеки един от отменените болнични
листи, е установено подобрено състояние, обладани болка и оток, провеждане на
ЛФК и физиотерапия, което не е основание за временна неработоспособност.
Физикалните процедури в амбулаторни условия са провеждани в периодите на първите
два от отменените болнични листи, като възстановителния процес е продължавал.
Към момента на издаване на трите процесни болнични листове и на експертните
решения на ТЕЛК и НЕЛК е бил налице ортопедичен функционален дефицит „Контрактура
на 5-ти пръст на дясна длан“, като усложнение на получената на 02.08.2019 г.
травма на ръката и е довело до ограничаване на движението в ставите на този
пръст. Това усложнение обуславя трайно намалена работоспособност съгласно НМЕ.
В с.з. на 17.12.2020 г.
вещото лице допълва заключението си, като отговаря на допълнително поставени от
страните въпроси. В изложението си експертът уточнява, че общия принцип е, че
физиотерапия се провежда когато отмине острия период, тъй като това са група от
процедури, които не са показани ако има болка, възпаление или друга причина,
която да предполага утежняване на състоянието на пациента. При метален имплант
това не се прави, докато имплантът не е отстранен. В настоящия случай К-иглите,
които са били поставени при операционната интервенция на Т.Х., са били
премахнати на 05.12.2019 г., най-вероятно амбулаторно (по делото няма данни
къде се е случило това, нито как), в медицинските документи е посочено, че
болката и отока са овладени и едва тогава, при прегледа на 30.12.2019 г. от
ортопед, пациентът е бил насочен за физиотерапия и ЛФК. Вещото лице категорично
заявява, че съгласно представените документи в медицинското досие, към дата
30.12.2019 г. е налице подобрено състояние, овладени болка и оток, с мнение за
започване на рехабилитация, въз основа на което е направила и извода, че към
24.12.2019 г. – началната дата на първия от отменените болнични листове, е
отминал острия период и пациентът е насочен към физиотерапевтични и рехабилитеционни
процедури.
По отношение на
физикалната терапия вещото лице допълва, че тя представлява група от оздравителни
процедури и спомага за възстановяване обема на движение в травмирания пръст, но
не може да се предвиди какъв ще е резултата от нея. Тя е част от
възстановяването, но не винаги провеждането на тези процедури е обвързано с
издаването на болничен лист за временна неработоспособност.
По отношение на
констатираното усложнение „Контрактура на 5-ти пръст на дясна длан“ вещото лице
посочва, че такова за първи път е отбелязано в издаден амб.лист №
2383/27.11.2019 г. От там нататък е преценка на лекуващия лекар да насочи
пациента към физиотерапия и рехабилитация. Тази контрактура е посочена и в трити
отменени болнични листове, като същата се доказва и от направената рьография на
25.04.2020 г. Това заболяване обуславя трайно намалена работоспособност, тъй
като пълно възстановяване не може да се очаква, а само частично подобряване на
двигателната активност, като лекуващият лекар е този, който би следвало да
насочи пациента към явяване на ТЕЛК. Вещото
лице допълва още, че никъде в медицинската документация не пише, че пациента
се е излекувал и се е възстановил, а само, че състоянието му е подобрено и се
насочва към рехабилитация.
При така установените факти и след проверка на
оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимиран субект и срещу
подлежащи на
съдебен контрол индивидуални
административни актове. ЕР на НЕЛК № 1336/11.06.2020 г. и ЕР на НЕЛК № 1337/11.06.2020 г. са съобщени на жалбоподателя на 26.06.2020 г., а жалбите са подадени на 08.07.2020 г., видно от
пощенското клеймо (л.9). ЕР
на НЕЛК № 1800/13.07.2020 г. е съобщено на
жалбоподателя на 06.08.2020 г., а жалбата е подадена на 17.08.2020 г., видно от
пощенското клеймо (л.9 от адм.д.№491/2020 г.). При тези данни съдът приема, че
оспорването е реализирано в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на
оспорване пред настоящия съд са
ЕР на НЕЛК № 1336/11.06.2020 г., ЕР на НЕЛК № 1337/11.06.2020 г. и ЕР на НЕЛК № 1800/13.07.2020 г., постановени от Специализиран състав
по хирургични, ортопедични
и сърдечно-съдови заболявания, определен съобразно водещата диагноза и състоящ се от трима
лекари, вкл. Председател, за които са представени доказателства относно
притежавана медицинска специалност по хирургия и ортопедия и травтология. Съдът намира, че оспорваните
решения са постановени от компетентен по състав
и кворум колективен орган, съобразно чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ. Административните актове са издадени и в установената от
закона форма, както и при спазване на административно-производствените правила.
Съдът споделя разбирането, че нарушението на процесуалните правила е съществено
само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по
същество на административния орган. От приетите по делото писмени доказателства
се установява, че с писмо рег. № НЕЛК-ИЗХ-12967/27.04.2020 г., писмо рег. № НЕЛК-ИЗХ-14236/11.05.2020 г. и писмо рег. № НЕЛК-ИЗХ-16872/05.06.2020 г. – и трите на НЕЛК, жалбоподателят, както и
всички заинтересовани страни по делото, са били уведомени за образуваното в
НЕЛК административно производство по чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. В тази връзка
съдът намира възражението на жалбоподателя за немотивираност на обжалваните
експертни решения, за неоснователно. Видно е от съдържанието и на трите
решения, че органът на медицинската експертиза е изложил както фактите, въз
основа на които взема решението, така и съответните правни изводи. Доколко тези
изводи са правилни и обосновани е преценка по материалната законосъобразност на
актовете.
Настоящият
съдебен състав намира също така, че процесните експертни решения са постановени и в съответствие с
приложимите материално-правни норми. Съгласно
чл. 6, ал. 1 от НМЕ, респективно § 1, т. 34 от ДР на ЗЗ, временна
неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или
е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална
болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински
преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на
здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството;
належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед;
изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в
чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско
заведение поради карантина в заведението. Разпоредбата на чл. 6 ал. 2 от НМЕ предвижда, че отпускът
поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист
по образец, утвърден с акт на Министерския съвет по чл. 103а от ЗЗ. В процесния случай
спорен е въпроса доколко здравословното състояние на жалбоподателя Т.Х., към момента на издаване
на отменените болнични листове,
е обосновавало установената с тези
болнични листове
временна неработоспособност за периодите
от 24.12.2019 г. до 22.01.2020 г., от 23.01.2020
г. до 21.02.2020 г. и от 22.02.2020 г. до 12.03.2020 г., и налице ли е била
необходимост от продължение на временната неработоспособност, установена
първоначално с първичен болничен лист
№Е20198666427 от 24.10.2019 г. и продължен с БЛ №Е20198861694 от 27.11.2019 г. Доколкото този въпрос е
от медицинско естество, то съдът изцяло кредитира приетата по делото
съдебномедицинска
експертиза, включително и
допълнително изложените съображения от експерта в съдебно заседание, като компетентно и
обективно изготвена
от вещо лице – съдебен медик. В
тази връзка съдебният състав счита за необходимо да отбележи, че не е налице
неяснота в изготвената и представена по делото експертиза. Допълненията, които
е направило вещото лица в съдебно заседание, са в резултат на зададени от
страните въпроси и допринасят за по пълното и детайлно изясняване на определени
аспекти от заключението, но по същество не променят направените от експерта
изводи. Видно е от заключението на вещото лице, че към момента на издаване на
първия от процесните болнични листове - БЛ №Е20199299333, острата фаза
на заболяването на Т.Х. е била преминала и му е била препоръчана физиотерапия.
Експертът обосновава този си извод въз основа на амб.лист за проведен преглед
от ортопед – травматолог от 30.12.2020 г. и решение на ЛКК от същата дата, в
които е отразено подобрение в състоянието на пациента, с обладани оток и
възпаление, отстранени К-игли, с мнение да се започне рехабилитация.
Същевременно, съгласно общ принцип в медицината, физиотерапия се провежда
именно когато отмине острия период на заболяването, като именно лекуващият
лекар прави преценка за това. От своя страна физиотерапията е част от
възстановителния процес, но само тя не обуславя наличието на временна
реботоспособност, тъй като по делото няма данни за стационарно (болнично)
провеждане на физикалните процедури, нито пациента попада в хипотезата на чл.
16 ал. 3 НМЕ, предвиждаща, че “Болничен лист може да бъде издаден само в случаите, когато времето, необходимо
за отиване и връщане до и от лечебното заведение и за провеждане на
изследванията и процедурите, ангажира цялото работно време на осигуреното лице
по ал. 1“. Това здравословно състояние на жалбоподателя към
момента на издаване на БЛ
№Е20199299333, според вещото лице не е основание за временна
неработоспособност. Именно до този извод е стигнала и НЕЛК в първото от
оспорените решения - ЕР
№ 1336/11.06.2020 г. Колкото до
констатираното още в амб.лист от 27.11.2019 г. усложнение в резултат на
травмата – контрактура на 5-ти пръст на дясна ръка, вещото лице е категорично,
че същото обуславя трайно намалена работоспособност, а не временна
неработоспособност.
Идентично
е здравословното състояние на жалбоподателя и към издаването на следващите два
болнични листове - № Е20199299562 и № Е20200566225. В амб.листове
за извършени прегледи от ортопед – травматолог, съответно на 23.01.2020 г. и на
24.02.2020 г. и решенията на ЛКК от същите дати, е отбелязано, че състоянието е
без промяна, подобрено, отокът и възпалението са обладани, провежда ЛФК и
физиотерапия. Констатираното в предходния амб.лист усложнение – контрактура на
5-ти пръст на дясна длан е налично и към датите на издаване на двата болнични
листове. При тези констатации обосновано НЕЛК е приела в ЕР № 1337/11.06.2020 г. и ЕР № 1800/13.07.2020 г., че в МЕД няма
мед.документи за постоперативни усложнения и остро състояние и лечение,
обуславящи временна неработоспособност.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя, че в нито едно от трите ЕР на НЕЛК няма
посочени основания за извършени нарушения от органа на медицинската експертиза
при издаване на отменените болнични листи. В настоящия случай както в решенията
на ТЕЛК, така и в решенията на НЕЛК, не се визират констатирани нарушения при
издаване на болничните листове, свързани с превишаване на законоустановения
лимит на дни във временната неработоспособност от органите на медицинската
експертиза, поради което в обжалваните решения не е и било необходимо да се
коментират такива основания. Причината, поради която процесните болнични
листове са отменени първоначално от ТЕЛК, а в последствие и от НЕЛК, е липсата
на основание за тяхното издаване – състояние на временна неработоспособност при
Т.Х.. И в трите ЕР на НЕЛК е посочено, че в МЕД няма мед.документи за
постоперативни усложнения и остри състояния и лечения, обуславящи временна
неработоспособност, както и че лицето не е представило такива с жалбите си.
Решенията са взети изцяло по документи на основания чл. 50 ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ, като са
съобразени всички приложени към МЕД медицински документи. В тази връзка
възражението на жалбоподателя, че е от компетентността на лекуващия лекар да
приложи документи, обуславящи временната му неработоспособност, от една страна
е основателно, но това не променя констатираното от НЕЛК в оспорените ЕР
обстоятелството, че в случая по МЕД на Т.Х. липсват такива документи.
Съдът не
приема и другото възражение на жалбоподателя – за бланкетно повторение на
абсолютно еднакви мотиви в ЕР, което обуславяло тяхната необоснованост. Както
вече беше посочено фактическите констатации и правните изводи в оспорените ЕР
на НЕЛК се основават изцяло на приложените към МЕД медицински документи. В
трите амбулаторни листове и решенията на ЛКК, послужили при издаване на
процесните болнични листове, са посочени почти еднакви данни в графи „анамнеза“
и „обективно състояние“. При това положение напълно нормално е и мотивите в
решенията на ТЕЛК, респективно в решенията на НЕЛК, да са еднакви. Още повече,
че в хода на постановяването им не са представени нови доказателства.
В съответствие
със заключението на вещото лице, както и след съвкупната
преценка на събраните по делото писмени доказателства, може да се направи
категоричния извод, че описаната в БЛ №Е20200566225,
издаден на 30.12.2019 г., БЛ №Е20199299562, издаден на
23.01.2020 г. и БЛ №Е20200566225, издаден на
24.02.2020 г.,
диагноза не
обуславя състояние на временна неработоспособност на лицето Т.Х. за периодите, за които са издадени, а това от своя страна
обуславя законосъобразност на процесните експертни решения и неоснователност на
наведените от жалбоподателя доводи в тази връзка.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав приема, че така подадените жалби са недоказани и неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на
спора и доколкото от процесуалния представител на ответника е претендирано
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ответника, на основание чл.143, ал. 4 от АПК, сумата в размер на 100
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ
и чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Предвд
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорванията по жалбите на Т.К.Х., ЕГН: **********,***, срещу ЕР на НЕЛК № 1336 от зас. 108/11.06.2020г., ЕР на НЕЛК № 1337 от зас. 108/11.06.2020г. и ЕР на НЕЛК № 1800 от зас. 130/13.07.2020г., всичките на Специализиран състав
по хирургични, ортопедични и ССЗ.
ОСЪЖДА Т.К.Х.,
ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Национална
експертна лекарска комисия, гр.София
сумата
от 100 (сто) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаването му пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: