Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 6 1 6
гр.
Пловдив, 13.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6933/2019 г.
по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 36-0000463/01.10.2019 г., издадено от и.д. **** на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на „Ил Рай Транс“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „**“ № *** основание
чл. 96г, ал. 1, пр. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лева за
нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАП.
Жалбоподателят моли да се отмени НП.
Аргументира становището си с възражения за липсата на нарушение от фактическа
страна, както и бланкетно възражение за неотговаряне на постановлението на
условията за минимално съдържание. Евентуално моли да бъде приложена
разпоредбата на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна не изпраща
процесуален представител. В писмено становище до съда моли да се потвърди НП
като правилно и законосъобразно, съобразено с процесуалния и материални закон.
Счита, че не е налице маловажен случай. Приема, че нарушението е доказано.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното. Жалбата е
подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се
явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят „Ил Рай Транс“ ЕООД
притежавал лиценз на ЕО № 110157 за международен автомобилен превоз на товари
срещу заплащане. При жалбоподателят на длъжност „**********“ работил И.В.Ц.. На
25.02.2019 г. му била проведен инструктаж-проверка на документи, като служители
на работодателя му редовно осъществявали контрол на работниците му, включително
и по телефон за изрядност на водачите и техните документи.
На 05.07.2019 г. работникът бил пратен
на курс до Република И. с товарен автомобил „Волво“ с рег. № ** и теглено
ремарке „Ханглер“ с рег. № ***. С международна товарителница /CMR/ № 001 от 10.07.2019 г. водачът
извършил превоз на товари от Република И. до Република България. При извършена
проверка на 15.07.2019 г. около 8:50 ч. в гр. Пловдив на адреса на управление на жалбоподателя
служители на въззиваемата страна установили, че водачът не отговарял на
изискванията за психологическа годност, тъй като не притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност и извършил превоз на товари с CMR № 001 от И. до България.
Междувременно водачът И.Ц. преминал ново изследване за психологическа годност,
за което му било издадено удостоверение за психологическа годност № 496478,
издадено на 20.07.2019 г.
Въз основа на резултатите от проверката
бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
264692/09.09.2019 г. срещу жалбоподателя
за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАП. Актът е съставен в присъствието на
свидетел очевидец и управителя на дружеството жалбоподател. В тридневен срок от
съставянето му постъпило писмено възражение от дружеството. Процесният акт е
съставен след съставянето на АУАН № 261758/15.07.2019 г. за нарушение на И.Ц..
За извършеното нарушение било издадено
НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 3000 лв. за
нарушението на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 1 от ЗАП.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетеля И.Ц., както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото, включително АУАН, АУАН №
261758/15.07.2019 г., писмено възражение вх. № 52-00-23-4763/12.09.2019 г.,
трудов договор № 62/24.10.2017 г., копие от книга за инструктаж-проверка на
документи, два броя международни товарителници, удостоверение за психологическа
годност № 496478, издадено на 20.07.2019 г., оправомощителна заповед №
864/20.05.2019 г. на ИА „АА“ и заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на МТИТС.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят
Ц. признава, че удостоверението му било изтекло и към момента на проверката
нямал такова валидно. Споделя, че е преминал изследвания на по-късен етап, за
което му било издадено ново удостоверение, както и че преминава проверка от
страна на работодателя и негови служители за наличието на всички изискуеми по
закон документи, за осъществяване на превоз на товари. Показанията му съдът
намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите
по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който са съществени, като опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и нарушават правата на нарушителя. Актът е
съставен от компетентно лице. Не е ограничено правото на
жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него. Постановлението е издадено от компетентен
орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
С обжалваното НП жалбоподателят е бил
санкциониран от фактическа страна за това, че на посочените датата и място е
допуснал извършването на превоз на товари, въпреки че водачът на товарния
автомобил не е отговарял на изискванията за психологическа годност - не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност. За това му деяние е била наложена имуществена санкция
на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 1 от ЗАП. Съгласно правилото по чл. 96г, ал. 1
ЗАП „който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер 3000 лв.“ Цитираната разпоредба предвижда две различни форми
на съставомерно поведение, при осъществяването на което настъпват
предпоставките за санкциониране на дееца – назначаването на такъв водач и
допускане извършване на превоз от водач, който не отговаря на някои от
изискванията от закона или подзаконовите актове по прилагането му. С оглед
приложената санкционна разпоредба - предложение първо на чл. 96г, ал. 1 ЗАП,
имуществената санкция на дружеството жалбоподател е наложена на правното
основание, с което е въздигнато в административно нарушение поведението по
назначаване на работа на водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с ЗАП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. С АУАН
и НП обаче на нарушителя не е предявено такова обвинение и той не се е бранил
срещу такива факти. Вмененото му деяние е за „допускане“ извършването на превоз
на товари за собствена сметка от водач, неотговарящ на изискванията за
психологическа годност. Това поведение също съставлява административно
нарушение, но то е наказуемо на различно от посоченото в НП правно основание. Имуществената
санкция е следвало да бъде наложена по предложение второ на чл. 96г, ал. 1 от
ЗАП. След като административнонаказващият орган сам е посочил и конкретно
предложение от приложената санкционна разпоредба, то по този начин отново сам
той е изключил приложното поле спрямо настоящия случай на останалите
предложения на чл. 96г, ал. 1 от ЗАП. Налице е съществено и непреодолимо
противоречие между описанието на нарушение и санкционната разпоредба. Съдът не
разполага с правомощие да изменя за пръв път с въззивното решение правната
квалификация на деянието, нито да приложи нова и различна санкционна
разпоредба. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото недопустимо
е ограничило правото на защита на жалбоподателя и представлява самостоятелно основание
за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
На следващо място
административнонаказващият орган не е посочил къде се съдържа правната
регламентация на обществени отношения, регулиращи психологическа годност на
водачите, с което нарушената правна норма не е пълна, а оттам и неправилно
квалифицирано поведението на санкционираното дружество.
В разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАП
законодателят препраща към чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съставляващ законовото
основание за издаване на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. и за продължаващата
дейност по регулиране на обществените отношения на ниво подзаконов нормативен
акт. Това обаче не отменя задължението на административнонаказващия орган да
посочва конкретния нормативен акт, който приема да е бил нарушен от наказаното
лице. Разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАП е бланкетна и съдържанието ѝ
следва да бъде запълнено чрез препращане към конкретно правило за поведение,
което се приема да е било нарушено. Като не е изпълнил това наказващият орган е
поставил жалбоподателя в положение да не може да се защити в пълнота и разбере
за нарушение на кое точно правило за поведение му е била ангажирана
отговорността, тъй като то може да бъде всяко едно от посочените нормативни
актове.
Следва да се обърне внимание и на това,
че наличието или липсата на издадено удостоверение за психологическа годност
съгласно глава Шеста от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. само по себе си не
представлява изискване за психологическа годност, а съставлява удостоверителен
документ, имащ единствено доказателствена функция. Психологическата годност се
установява с психологическо изследване, което завършва със заключение за
психологическа годност и при положително заключение на изследваното лице се
издава удостоверение за психологическа годност. Видно от така регламентирана
процедура е, че издаването на посоченото удостоверение е дейност, последваща на
психологическото изследване, а именно при него съгласно чл. 6 от Наредбата се
преценява дали лицето отговаря на изискванията за психологическа годност. В
този смисъл я АУАН и НП се съдържа вътрешна неяснота относно фактическите
параметри на нарушението и квалифицирането му. Едновременно поведението на
дружеството е описано като допускането на извършване на превоз на товари от
водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, като е
пояснено, че не притежава валидно удостоверение за психологическа годност.
Както се посочи по-горе това са две различни категории, използвани от закона, и
носят различно съдържание. Затова не може да бъде прието, че санкционираното
дружество е могло да разбере за кое по-точно е наказано - за това, че водачът
не отговаря на изискванията или за това, че не притежава валидно удостоверение.
От фактическа страна това представлява съществено нарушение за съдържанието на
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което
ограничило правата на дружеството жалбоподател и му е попречило да упражни
правото на защита срещу конкретни факти.
Въпреки изложените съображения следва да
се посочи от правна страна, че от събраните по делото доказателствени материали
се установява, че към датата на извършване на превоза и проверката, водачът
И.Ц. не е имал издадено удостоверение за психологическа годност, като същото му
е било издадено по-късно, на 20.07.2019 г., т.е. след датата на превоза.
Същевременно обаче дружеството жалбоподател е положило усилия и е провеждало
проверка на документите на водачите си периодично, включително и е провело
инструктаж за проверка на документите, който водачът е преминал на 25.02.2019
г. Поради горното съдът намира, че не се установява и извършването на нарушение
от фактическа страна.
Предвид горното съдът като прие, че при
съставянето на обжалваното наказателно постановление и АУАН са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили актовете на
производството и са ограничили правата на жалбоподателя, постановлението е
незаконосъобразно и следователно следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 36-0000463/01.10.2019 г., издадено от и.д. **** на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на „Ил Рай
Транс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“
№ *** основание чл. 96г, ал. 1, пр. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000
лева за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАП.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
Е. А.