Р Е Ш Е Н И
Е
№.....
гр. Враца, 29.09.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря
Н. Георгиева, като разгледа гр.д.
№ 4546 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 500, ал. 2
КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищецът ЗД „Бул Инс” АД твърди, че на 06.06.2016 г. в гр. Перник, на
кръстовище бул. „Ю. Гагарин“ и ул. „Република“, е реализирано ПТП с участието
на МПС „******“, рег. № *******, управлявано от ответника А.М.М., и МПС „Пежо
307“, рег. № *******, управлявано от В.Н.А.. Сочи, че произшествието настъпило
по вина и противоправно поведение от страна на ответника А.М., който не
съобразил поведението си с пътен знак Б2 и не пропуснал правомерно движещото се
по път с предимство МПС „Пежо 307“, рег. № ******. Твърди се, че МПС „Опел
Астра“, рег. № ****** било застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“
при ЗД „Бул Инс“ АД със застрахователна полица № BG/02/116000743376,
която била валидна към момента на събитието. При ищцовото дружество била образувана
щета № **********, по която била извършена оценка на щетата и било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 337,54 лв. за увредения автомобил „Пежо
307“, рег. № РК6193АХ. Твърди се освен това, че ответникът А.М. е управлявал
МПС без свидетелство за управление, поради което и на осн. чл. 500 КЗ ищецът
имал право да получи изплатеното от него обезщетение. До ответника била
изпратена регресна покана, но претендираната сума не била заплатена. Моли съда
да осъди ответника да му заплати сумата от 352,54 лв., представляваща заплатено
застрахователно обезщетение по процесната щета в размер на 337,54 лв., както и
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяването на исковата молба до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че не са
налице предпоставките на чл. 500, ал. 2 КЗ за ангажиране на регресната му
отговорност. Оспорва, че има вина за настъпване на ПТП, оспорва механизма на
ПТП, причинната връзка с настъпването на вредите, както и техният брой, вид и
размер. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:
За настъпилото
събитие е бил съставен Протокол за
ПТП № 1530189/06.06.2016 г. на МВР Перник – сектор ПП, в който е
отразен механизмът на ПТП – участник № 1, управлявайки застрахования лек автомобил марка „Опел Астра“, рег. № *******, управляван
от ответника А.М.М.,*** и ул. „Република“ в гр. Перник, не съобразява
поведението си с ПЗ Б2 и не пропуска правомерно движещото се по път с
предимство МПС „Пежо 307“, рег. № ****, управлявано от В.Н.А.. Отбелязано, че
ответникът към момента на произшествието е бил без свидетелство за управление
на МПС.
Протоколът е подписан без
възражения по описания механизъм и обстоятелства и от двамата водачи –
ответника А.М. и лицето В.А., както и от полицейския служител при РУ Ботевград,
съставил протокола.
Отговорността
за причени щети от автомобила, управляван от виновния водач и настоящ ответник
е застрахована при ищеца „Бул Инс” АД, като за МПС „Опел Астра“, рег. № ****** е сключена Полица по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с № *********
от 04.03.2016 г. и период на покритие от 04.03.2016
г. до 03.03.2017 г., от което се установява, че към момента на процесното
ПТП е било налице валидно застрахователно покритие. Последното се установява от
представена и приета по делото справка, издадена от Гаранционен фонд.
По повод
искането при ищцовото дружество била образувана преписка по щета № **************, по която бил извършен оглед, опис и оценка на вредите по лекия автомобил „Пежо 307“,
рег. № **********, управляван
от В.Н.А. и е определено обезщетение в размер на 337,54 лева. С преводно
нареждане от 19.07.2016 г., сумата
от 337,54 лева е изплатена на
собственика на увреденото В.Н.А..
От приетата по делото регресна покана, се установява,
че ищцовото дружество е изпратило уведомление до ответника за изплатеното
обезщетение, като го е поканило да заплати сумата от 362,54 лв., включваща
платеното обезщетение по образуваната щета заедно с ликвидационните разноски по
процесната щета.
Представени по делото са доказателства, че е
ангажирана административно-наказателната отговорност на ответника, като с
влязло в сила Наказателно постановление № 16-1158-001332 от 13.07.2016 г.,
издадено от началник на с-р Пътна полиция към ОД на МВР Перник, на А.М.М. е наложена
глоба в общ размер от 300,00 лв., тъй като не е пропуснал ППС, движещо се по
път с предимство на кръстовище, с което виновно е нарушил чл. 50, ал. 1 ЗДвП и
тъй като е управлявал МПС, след като СУМПС му е отнето по реда на чл. 171, т. 1
от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл. 150 ЗДвП.
По делото е приета справка, изготвена от ОД на МВР –
Враца, с-р Пътна полиция /л. 101/, от която се установява, че към 06.06.2016 г.
ответникът А.М.М. е притежавал СУМПС № ******, издадено на 30.05.2007 г. от МВР
Враца, валидно до 30.05.2017 г. Посочено е освен това, че към 06.06.2016 г.
СУМПС на водача е било отнето със ЗАППАМ № 16-4332-001758/21.05.2016 г., издадено
от отдел ПП-СДВР на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП и към тази дата лицето
е било лишено от право да управлява МПС.
По делото е прието заключение по допусната съдебна
автотехническа експертиза, от която се установява, че от техническа гледна точка
имуществените вреди, нанесени на лек автомобил „Пежо 307“, рег. № *********, се намират в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП и са получени по начина и механизма, посочен в съставения
протокол за ПТП. Експертът е изчислил и средната пазарна стойност за
възстановяване на нанесените от произшествието вреди на лекия автомобил „Пежо
307“, рег. № РК6193АХ, като е посочил, че възлиза на сумата от 337,54 лева, а
обичайните ликвидационни разноски към момента на ПТП са в рамките на сумата от
15,00 лева.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства
по делегация чрез разпита на свидетеля В.Н.А.. От същите се установява, че
свидетелката, като участник в процесното ПТП, сочи, че тя, движейки се с
автомобила си по ул. „Юрий Гагарин“ към центъра на гр. Перник, на кръстовището
при „Винпром“, другият участник в произществието не спрял на знак „Стоп“, и
ударил колата й, като нанесъл щета на дясната й страна – задна врата, праг и калник.
Заявява, че произшествието се случило, докато тя карала автомобила с разрешена
скорост, като видимостта към нейния автомобил била отлична.
По делото е прието и заключение по изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че на 19.07.2016 г.
ищцовото дружество „Бул Инс“ АД е заплатило чрез банков превод на лицето В.Н.
Стойкова сумата от 337,54 лева, представляващо застрахователно обезщетение по
процесната щета № *******. От експертизата се установява още, че при ищцовото дружество
е осчетоводено заплащане на застрахователна премия по застрахователна полица № ********
на три вноски за сумата от общо 142,56 лв., като счетоводните операции във
връзка с полицата са отразявани редовно в счетоводството на ищеца.
Съдът кредитира приетите експертни заключения като
пълни и компетентно изготвени.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: 1/ че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие, за което ищецът, в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, носи риска; 2/ че е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер, не по-голям от
действителните вреди; 3/ че ответникът е причинил
събитието, без да притежава правоспособност за управление на
моторното превозно средство, което е управлявал, който факт е от категорията на
отрицателните факти, които могат да бъдат доказани.
С доклада по делото, поради допусната техническа
грешка, съдът неправилно е посочил, че правната квалификация на спора е по чл.
500, ал. 1, т. 1 КЗ. Изложените фактически твърдения и обстоятелства от ищеца
навеждат на извод за правна квалификация на спора по чл. 500, ал. 2 КЗ. Тъй
като съдът е изготвил доклад по делото, с който е посочил кои факти следва да
бъдат установени за основателността на предявения иск и е разпредилил доказателствена
тежест между страните съобразно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ, а не
съобразно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, то преквалификацията на спора следва да бъде
извършена с решението по делото, като по този начин няма да бъдат нарушени
процесуалните права на страните. С доклада по делото на същите са посочени
правилно подлежащите на доказване факти и обстоятелства.
За събитието е съставен протокол, който в частта
относно механизма не се ползва с материална доказателствена сила /не
удостоверява факти, извършени пред или от длъжностното лице по смисъла на
чл.179 ГПК/. В частта, в която длъжностното лице е удостоверило обаче видимите
щети по автомобилите, както и разположението на МПС на пътното платно
протоколът за ПТП има характер на официален удостоверителен документ
/удостоверява лично възприети от длъжностното лице факти/. Механизмът на ПТП се
доказа от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелката В.Н.А. – участник в ПТП. От същия се установява, че в съставения
протокол за ПТП механизмът на произшествието е правилно отразен.
Установи се, че към датата на събитието ищецът е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на автомобила,
управляван от ответника. Установи се, че същият е извършил застрахователно
плащане в размер на 337,54 лв. /съгласно преводно нареждане и заключение по
приета ССчЕ/.
Доказа се по делото и третият елемент от фактическия
състав на материалното право, а именно, че към момента на събитието ответникът
е управлявал процесния автомобил, без да притежава правоспособност за
управлението му. По делото е прието справка, издадена от ОД на МВР – Враца, с-р
Пътна полиция, от която се установява, че към 06.06.2016 г. СУМПС на ответника А.М.М.
е било отнето със ЗАППАМ № 16-4332-001758/21.05.2016 г., издадено от отдел
ПП-СДВР на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП и към тази дата лицето е било
лишено от право да управлява МПС. Освен това, видно от влязлото в сила
Наказателно постановление № 16-1158-001332 от 13.07.2016 г., издадено от
началник на с-р Пътна полиция към ОД на МВР Перник във връзка с процесното ПТП,
на А.М.М. е наложена глоба и за това, че е управлявал МПС, след като СУМПС му е
отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл. 150 ЗДвП.
Съгласно чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят има право
да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето,
управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което
временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Към
момента на ПТП ответникът е бил с временно отнето право да управлява МПС, което
напълно покрива втората хипотеза на нормата.
Установи се, че настъпилото събитие е в причинна
връзка с противоправното поведение на ответника, който не е бил правоспособен
да управлява моторното превозно средство, както и че размерът на причинените
вреди съответства на платената от застрахователя сума – в този смисъл прието
заключение по САТЕ.
Както е прието и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение по т. д. № 768/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., задължението на
застрахователя да обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното му
право срещу делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна
връзка. Регресното притезание е изискуемо от момента на плащането на
застрахователното обезщетение на третото увредено лице, което налага извод, че
в случая е налице изискуемо вземане за ищеца по повод заплатеното от него
застрахователно обезщетение на ощетеното лице.
Съобразно разпределената му доказателствена тежест, ответникът
не е представил доказателства да е възстановил на ищеца заплатеното
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски по реда на чл. 500, ал.
2 КЗ.
Поради изложените съображения, предявеният иск следва
да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
С оглед
изхода на делото право за разноски възниква за ищеца, като на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК следва да му бъде присъдена сумата от 860,00 лв., от които: 50 лв.
държавна такса, 300 лв. адвокатско възнаграждение, 200 лв. възнаграждение за
особен представител, 280 лв. възнаграждение за вещи лица, 30 лв. възнаграждение
и пътни разходи за свидетел.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН ********** ***” АД, ЕИК ********* сумата, както следва:
- на основание чл. 500, ал. 2 КЗ във вр.
с чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 352,54 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на лек автомобил лек автомобил марка „Опел Астра“, рег. № ******,
със срок на действие на
застраховката за периода от 04.03.2016 г. до 03.03.2017 г., за което е
издадена застрахователна полица № BG/02/116000743376/04.03.2016
г. за настъпило застрахователно събитие на 06.06.2016 г. в гр. Перник, на кръстовище бул. „Ю.
Гагарин“ и ул. „Република“ поради противоправно поведение на ответника,
управлявал лекия автомобил, след като временно му е отнето свидетелството за
управление на моторно превозно средство, за което
била образувана щета
при ищеца с № **********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.03.2019 г. до окончателното погасяване
на вземането.
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 860,00 лева,
представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 4546/2019 г. по описа на РС Враца и гр. дело №
12872/2019 г. по описа на СРС.
ПОСОЧВА на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК, че сумите могат да бъдат заплатени по
банковата сметка на „Бул Инс“ АД, а именно: IBAN: *** „Банка
ДСК“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: