Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………….
Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Четвърти граждански състав
На
десети юни две хиляди двадесет и първа
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА ПЕНЕВА
Секретар
Тонка Тенева
като
разгледа докладваното от съдията Пенева
гражданско дело номер 5136 по описа за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е иск с правно основание чл. 323 ТЗ.
В исковата си
молба ищецът “Кентавър 13” ЕООД твърди, че между
страните бил сключен договор за покупко - продажба № 3724 от 22.07.2020 г. в
гр. Стара Загора, по силата на който ответникът “Ферт бул” ЕАД, като продавач, се задължил да прехвърли и да предаде на ищеца “Кентавър
13” ЕООД, като купувач, собствеността върху 201.60 тона
амониев нитрат на стойност 58464 лв. и ДДС 11692.80 лв., или общо 70156.80 лв.,
с място на товарене на стоката гр. Димитровград, ж.к. „Източна индустриална
зона“, ул. „Химкомбинатска“ № 3, с осигурен от купувача транспорт, със срок на
доставката 31.08.2020г., като купувачът се задължил да заплати цената на
стоката авансово на 28.07.2020г. Конкретните условия на продажбата били
уговорени в двустранно подписано Приложение № 1 към договора за покупко -
продажба № 3724 от 22.07.2020г., представляващо неразделна част от него. При сключване на договора за покупко - продажба № 3724 от 22.07.2020г.
ответникът издал проформа фактура № ********** от 22.07.2020г. за сумата
70156.80 лв., /главница 58464 лв. и ДДС 11692.80 лв./, по която ищецът извършил
плащане на 29.07.2020г., видно от приложеното извлечение от банковата му сметка
в „Банка ДСК“ АД. На 29.07.2020г. ответникът издал и оригинална фактура №
********** за сумата по договора 70156.80 лв. /главница 58464 лв. и ДДС
11692.80 лв./.
Въз основа на сключения с ответното дружество
договор за покупко - продажба за доставка на 201.60 т амониев нитрат, ищецът
поел задължение да достави 75.60 т. от тази стока на ЗП Харалан И. *************,
за което сключил договор за покупко - продажба, обективиран във фактура №
********** от 29.07.2020г. Сумата по фактурата в общ размер 27488.16 лв.,
включваща продажна цена 22906.80 лв. и ДДС 4581.36 лв. била заплатена от ЗП
Харалан И. Паунов на ищеца на 05.08.2020г. по банковата му сметка в „Банка ДСК“
АД, видно от приложеното извлечение от сметката за периода 29.07.2020г. -
05.08.2020г. За останалото количество 126 т. амониев нитрат /201.60 т - 75.60
т/ ищецът сключил договор за покупко - продажба със ЗП ...... от гр. Хасково с
идент. № **********, обективиран във фактура № ********** от 29.07.2020г.
Договорената цена в размер на 38178.00 лв. и ДДС 7635.60 лв., или общо 45813.60
лв., била заплатена от ЗП ...... на ищеца на 31.07.2020г. по банковата му
сметка в „Банка ДСК“ АД, видно от приложеното извлечение от сметката за периода
29.07.2020г. - 05.08.2020г. Ищецът се задължил да достави на ЗП Харалан И.
Паунов и на ЗП ...... заплатеното от тях количество амониев нитрат,
представляващ производство от пролетта и началото на лятото на 2020г., до края
на м. август 2020г.
В средата на м. август 2020г. ищецът и ответното
дружество постигнали уговорка да се удължи срока на договора за покупко -
продажба до 30.11.2020г„ като ответникът достави амониев нитрат, произведен
след 15.09.2020г., за което ЗП Харалан И. Паунов и ЗП ......, уведомени от
ищеца, също дали съгласие.
Неочаквано на 18.11.2020г. управителят на ищцовото
дружество Л. Т. получил съобщение по електронната си поща от управителя на
ответното дружество Юлия Димитрова, че не можело да бъде
реализирана доставката по сключения договор за покупко - продажба № 3724 от
22.07.2020г., вследствие неполучаване на договорените количества амониев нитрат
от доставчик
на ответника, поради което връщали на
ищеца авансово получената сума в общ размер 70156.80 лв. с ДДС и прекратявали
договора за покупко - продажба. С банков превод от 18.11.2020г. ответникът
върнал на ищеца получената продажна цена в размер на 70156.80 лв. с ДДС, видно
от приложеното извлечение от банковата сметка на ищеца в „Банка ДСК“ АД за
периода 18.11.2020г. -19.11.2020г.
Едностранното прекратяване на договора за покупко -
продажба от страна на ответното дружество наложило ищецът спешно да договаря с
„Агро Виктория лес“ ЕООД закупуването на 201.60 т амониев нитрат, за да можел
да изпълни задължението си да достави заплатената стока от ЗП Харалан И. Паунов
и ЗП ...... в уговорения срок до края на м. ноември 2020г. С фактура №
2001/19.11.2020г. ищецът закупил от „Агро Виктория лес“ ЕООД 201.60 т амониев
нитрат на обща стойност 66326.40 лв. и ДДС 13265.28 лв. и привел сумата на
продавача в общ размер 79591.68 лв. с два превода - на 19.11.2020г. - 70000
лв., и на 24.11.2020 - 9591.68 лв. Разликата в цената на двете доставки
произтича от по - високата цена за 1 т амониев нитрат - 329лв./т по договора за
покупко - продажба с „Агро Виктория лес“ ЕООД, спрямо договорената цена с
ответника 290лв./т. Ищецът получил стоката от „Агро Виктория лес“ ЕООД въз
основа на 3 бр. приемо-предавателни протокола: на 19.11.2020г. - 100.80 т„ на
22.11.2020г. - 50.40 т, и на 22.11.2020г. - 50.40 т. Извозил стоката и я доставил
на ЗП Харалан И. Паунов и на ЗП ...... с организиран и заплатен от него
транспорт по ф - ра № 614/23.11.2020г., издадена от превозвача „Сити транс
2018“ ЕООД. За получената стока от ЗП Харалан И. Паунов била съставена стокова
разписка № 831 от 23.11.2020г., а за получената стока от ЗП ...... - стокова
разписка № 830 от 23.11.2020г. От необходимостта да сключи
заместваща сделка на по - висока цена ищецът понесъл щета в размер на разликата
между цената на продажбата, договорена с ответното дружество, и цената на
заместващата сделка, сключена с „Агро Виктория лес“ ЕООД, възлизаща на сумата
7862.40 лв. /66326.40 лв. - 58464 лв./ без ДДС. Тази увеличена стойност спрямо
договора № 3724 от 22.07.2020г. представлявала вреда под формата на претърпяна
от ищеца загуба, която била в причинна връзка с неизпълнения от ответното
дружество и развален договор, която подлежала на обезщетяване по реда на чл. 88
ал. 1 изр. 2 от ЗЗД. Правото на обезщетение възниквало по общите правила за
обезвреда на всички причинни имуществени вреди, които били пряка и
непосредствена последица от виновно неизпълнение на договорно задължение по
арг. на чл. 82 от ЗЗД, като за търговските сделки, каквато била процесната
сделка, по аналогия намирала приложение правната норма на чл. 323 от ТЗ.
Изложените обстоятелства обосновавали правния
интерес на ищеца да предяви срещу ответника осъдителен иск за заплащане на
обезщетение в размер на 7862.40 лв., представляващо разликата между цената по
договора за покупко - продажба № 3724 от 22.07.2020г., едностранно развален от
ответника, и цената на заместващата сделка, сключена от ищеца с „Агро Виктория
лес“ ЕООД, поради което предявява срещу ответника следния иск:
Моли съда да осъди ответника “Ферт бул” ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Капитан Никола Андреев“, ЕИК *********,
представлявано от Изпълнителния директор Юлия Борисова Димитрова, да заплати на
ищеца “Кентавър 13” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ж.к. „Орфей“ № 34, вх. В, ет. 7,
aп. 81, ЕИК *********, представлявано от управителя Любомир Милков Тенев,
обезщетение в размер на 7862.40 лв., представляващо разликата между цената по
едностранно развален от ответника договор за покупко - продажба № 3724 от 22.07.2020г.
и цената на заместваща сделка, сключена от ищеца с „Агро Виктория лес“ ЕООД, ведно със законна лихва
върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й заплащане. Моли съда да му бъдат присъдените направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът “Ферт
бул” ЕАД е
подал писмен отговор на исковата молба, с който твърди,
че на 14.01.2021г. получил депозираната срещу него в Районен съд гр. Ст. Загора
искова молба, съгласно която ищецът - „Кентавър 13" ЕООД гр. Хасково
заявил претенция за заплащане на обезщетение в размер на 7 862,40 лева,
представляващо разлика между договорената цена по едностранно развален договор
за покупко - продажба № 3724 от 22.07.2020г. и стойността на последваща
/заместваща/ сделка, сключена между ищеца и трета страна - продавач на същата
стока.
Счита предявеният иск за незаконосъобразен и необоснован, поради което
заявява претенция за неговото цялостно отхвърляне. Основанията му за това се
свеждали до следните правни и фактически доводи, пряко относими към спора, а
именно: На база осъщественият от тяхна страна задълбочен анализ на данните,
изложени в самата Искова молба се установило, че от фактическа страна ищецът
твърдял, че ответникът му нанесъл имуществена вреда, отказвайки да му
предостави авансово заплатеното от негова страна количество амониев нитрат. В
конкретният случай не било налице спор относно наличието на редовно подписан от
представляващите по закон двете спорещи страни лица Договор за покупко -
продажба № 3724 от 22.07.2020 год. Съгласно клаузите на този контракт, вкл. и
тези по Приложение № 1 от него страните безусловно били приели дължимата се за
заплащане стойност от 70 156,80 лева с вкл. ДДС на заявеното за доставка
количество амониев нитрат, възлизащо на 201,60 тона. Условията, установени и
договорени между страните били пълният размер на цената да бъде заплатена от
ищцовата страна авансово, а ответника се задължил в случай на изпълнение на
поетият от ищеца ангажимент за плащане на горната стойност, да достави договореното
количество химически тор в срок до 31.08.2020 год.
Видно от договореността по чл. 2 от Приложение № 1, ищецът бил този,
който поел задължението да натовари стоката на свое превозно средство от
„НЕОХИМ" АД гр. Димитровград и извози тора до неговия склад от свое име и
за своя сметка. Крайният срок за реализиране на транспорта, вкл. натоварване и
извозване на стоката бил договорен по чл. 4.3.- 31.08.2020 год. При наличието на тази обективна даденост
безспорно се установил единствено възможния извод, че при неизпълнение по неизвестни за ответника причини на
поетият ангажимент за натоварване на заявеното за доставка количество амониев
нитрат от ищцовата страна в контекста на извършени от него последващи доставки
на същата стока, но закупена от трето лице, то ищецът не можел да претендира за
каквото и да е обезщетение, включително и за това, заявено като искова
претенция по настоящото дело. Това било така, защото било налице общоизвестното
в правото правило, че никой не може да черпи
права от своето виновно поведение.
Отделно, видно от
приложените от ищцовата страна към Исковата молба като писмени доказателства
два броя фактури, съответно № ********** от 29.07.2020 год. и № ********** от
29.07.2020 год. били налице реализирани реални доставки от негова страна на
трети физически лица - земеделски производители. Посочва изрично „реални
доставки", т.к. видно от отразяванията в тях не фигурирал термина „аванс" и/или „авансово
плащане". В конкретният случай липсата на подобен задължителен елемент за отразяване
доказвало по неоспорим начин, че тук не ставало реч за родово определената
вещ-амониев нитрат, закупен при условията на 100 % авансово плащане от страна на ищеца по силата на
процесния договор, а за друго количество от същия химичен тор, които явно ищецът
бил реализирал по отношение на двамата купувачи. От това следвало, че ищцовата страна с предявяване на настоящият иск е
злоупотребявала със свои права, претендирайки за нещо, което не само не
подлежало на обезщетяване, но и реално не съществувало
в правния мир.
Доказателство за
формираните от тяхна страна крайни изводи по предходната точка било приложеното
ел. писмо, „изпратено" от Изпълнителния директор на ответното търговско
дружество до управителя на ищцовата фирма, в което се „заявявала"
невъзможност за реализиране на доставката на договорените количества амониев
нитрат по Договор № 3724 от 22.07.2020 год. и на това основание ответникът е
поел ангажимента и реално е върнал авансовата сума от 70 156,80 лева с ДДС на
ищеца, поради отпаднало основание за нейното получаване. Предвид наличието на
този факт, ответника е заявил едностранно прекратяване на цитирания контракт,
като е изтъкнал като причина: /цит./: „... невъзможност
на поетите ангажименти по него." Наличието на това „писмено
доказателство" категорично оспорва
и в тази връзка и на основание разпоредбата на ч.л. 193 от ГПК моли съда да открие производство
по неговото оспорване,
като твърди, че същия бил неистински и не бил изпращан респ. подписван от Изп. директор на
ответното търговско дружество Юлия Борисова
Димитрова.
Съгласно постановката на
чл. 193, ал. 3, изр. посл. от ГПК, в тежест на ищеца било да докаже истинността
и достоверността на този „документ", въз основа на който основно била
изградена претенцията му за получаване на някакво обезщетение, което обаче
реално не му се дължало от доверителя ми. От
елементарният анализ на представените от ищеца с Исковата молба писмени
доказателства /без оспорваното по предходната точка/ в крайна сметка се установявала следната
обективна даденост, относима към спора, предмет на настоящото дело, а именно:
•
При условие на изрично договорени условия за доставка на уговореното
количество амониев нитрат в размер на 201,60 тона на стойност в размер на
70156,80 лева, съгласно договореностите по Договор за покупко-продажба от
22.07.2020 год. и установен краен срок за доставка - 31.08.2020 год., то ищецът
на практика се бил разпоредил с нещо което или не притежавал, или бил продал
намиращи се или договорени с трета страна - Продавач количества от тази стока, реализирайки
я на две физически лица - земеделски производители;
•
Извозването на цялото договорено количество химически тор било изцяло от
името и за сметка на ищеца. Явно е, че предвид липсата на осигурен транспорт
ищцовата страна не се била явила в указаното по чл. 4.1. от Приложение № 1
место за натоварване на стоката, респ. не била осигурила около 8 броя товарни
превозни средства с товароносимост от около 25 тона, като по този начин бил
загубил възможността да изтегли договореното и авансово заплатено количество
амониев нитрат.
•
Предвид наличието на този негативен факт и въпреки направените от
ответника усилия да възстанови тази доставка, провеждайки няколко разговора с
ръководството на прекия доставчик и производител на тази стока - „НЕОХИМ АД не
било постигнато съгласие за това, като предвид сериозното търсене на амониев
нитрат през следващите крайния договорен срок за експедиция календарни месеци
единичната цена на тази стока се била повишила чувствително, в контекста на фактическия отказ на ишеца да получи по-малко
количество, отговарящо на авансово заплатената от него сума за закупуване на
този тор, то на практика доставката НЕ би могло да бъде реализирана. Наред с
това в първата половина на м. септември 2020 год. на няколко пъти било налице
заявено от ответника желание да съдейства за натоварване на авансово
заплатеното от ищеца количество амониев нитрат, но не получил отговор, респ. от
негова страна не били предприети абсолютно никакви практически действия за
осигуряване на необходимите за целта МПС и извозване на заявените от ответника
пред производителя на този химически тор в лицето на „НЕОХИМ" АД
количества от тази стока.
• Що се касаело до факта, че вследствие на нереализираната доставка
ищецът бил закупил същата такава стока от трето лице - Продавач, на значително
по-висока от първоначално договорената с ответното дружество, то това обстоятелство било правно ирелевантно за настоящия спор. Това било
така, защото единичната цена, респ. общата стойност на доставката, реализирана
от това трето лице/в случая „АГРО ВИКТОРИЯ ЛЕС" ЕООД/ би могло да бъде различна /по-голяма и/или
по-малка/,
като това зависело от много пазарни и субективни фактори. В хипотезата на наличието на виновно поведение на ищеца /при фактическо неизпълнение
на транспортната дейност по натоварване
на процесната стока/ и отпадане на възможността да придобие собствеността върху
нея, независимо от Факта на авансово заплатената нейна стойност, категорично не можело да бъде
правно основание да се претендира за
някакво парично обезщетение въз основа
на разликата между по-високата крайна покупна цена на амониев нитрат, закупен от
ишеца от трето лице - Продавач и договорената такава с ответното дружество. В
тази връзка ответника заявява становище, че на база осъществената от ищеца
злоупотреба с права, с предявяване на настоящата искова претенция той целял
единствено и само да получи незаконна
парична /материална/ облага, която обаче реално не му се дължала.
По отношение на заявените
от процесуалния представител на ищеца искания за допускане по делото на гласни
доказателства, моли същите да бъдат оставени
без уважение. Искането му намирало правна обосновка в разпоредбата на
чл. 164, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ГПК. При условието на изрично
регламентираното по ал. 2 от същия член правно положение, че допускането на
свидетелски показания по горните точки ставало само и единствено при наличие на
изрично съгласие на страните. Наред с това при подобни искания /за допускане до
разпит на свидетели/ ищецът задължително следвало да посочи техните три имена, както
и въпросите, за които те следва да дадат свидетелски показания. Липсата на тези законоустановени елементи му
давали правото да заяви, че подобна процесуална претенция била правно
неиздържана.
Изхождайки от изложените в Писмения отговор
убедителни фактически и правно доводи, моли съда да отхвърли изцяло ищцовата
претенция, предмет на гр. д - 5136/2020 год. като незаконосъобразна,
необоснована и недоказана.
Претендира за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и
изплатено адвокатско възнаграждение.
В първото по делото съдебно заседание се явява адв. Т.В. процесуален представител
на ищеца, за ответника се явява адв. Т., изслушани са свидетелите ...... и
Харалан И. Паунов, в следващи съдебни заседания са изслушани свидетелите Т.К.Я.
и Д.П. М., приета е съдебно-счетоводна експертиза и съдебно –техническа
експертиза.
От
фактическа страна:
По делото е представено заверено копие от договор за
покупко-продажба № **********/22.07.2020г. между „Ферт Бул“ ЕАД като продавач и
„Кентавър 13“ ЕООД като купувач с предмет на договора: амониев нитрат в
количество 201,60тона на обща цена 58464,00 лв –без ДДС, 70156,80 лева-с ДДС, със срок на плащане
28.07.2020г. В чл.2 от приложение №1 към договора е указано, че превозът на
стоката от мястото на натоварване до мястото на разтоварване се извършва с
транспорт на купувача и за сметка на купувача, приемо предаването се извършва
на мястото на натоварване - гр. Димитровград ЖК „Източна индустриална зона“ ул.
„Химкомбинатска“ №3, указан е и срока за доставка 31.08.2020г.
Била издадена фактура № ********** за сумата
70156,80лв. от ответното дружество.
Приложено по делото е заверено копие от имейл от ***********@*******.*** до ************@*****.*** относно прекратяване на договор №3724, в който е
записано, че във връзка с обективна невъзможност да реализират доставка на договорените количества амониев нитрат
уведомяват ищцовото дружество, че авансово платената сума от 70156,80лв се връща, изтъква се като
причина невъзможността на доставчик на авторът на имейла да достави уговорените
количества на специфицираната цена, поради и което договорът следвало да се
счита прекратен.
Приложена по делото е фактура №2001 видно от която е,
че ищцовото дружество е закупило от „Агро Виктория Лес“ ЕООД 201,600 тона амониев нитрат на обща стойност
66326,40лв и ДДС 13265,28лв, приложено е и извлечение от „Банка ДСК“ за периода 19.11.2020 до
24.11.2020г. видно от което е, че ищцовото дружество е извършило превод на 19.11.2020г. сумата от 70 000лв, а на
24.11.2020г. сумата от 9591,68лв в полза на „Агро Виктория Лес“ ЕООД.
Приложени по делото са заверени копия на 3 бр. приемо
предавателни протоколи по фактура 2001/19.11.2020г. между „Агро Виктория Лес“
ЕООД и ищцовото дружество. Приложени по делото са Стокова разписка
№**********/23.11.2020г. с получател ЗП Харалан И. Паунов на амониев нитрат ЕО
Тор, 75,60т., сума за плащане 27 488,16 лв и стокова разписка № **********/20.11.2020г. с получател ЗП ......, доставчик „Кентавър 13“
ЕООД на амониев нитрат ЕО Тор, 126 т.
сума за плащане 45 813,60лв.
Видно от показанията на свидетелят Паунов е, че имал
уговорка с ищцовото дружество за доставка на амониев нитрат за м. август, но не
му бил доставен защото фирмата доставчик отказала нитрата впоследствие ищцовото
дружество се снабдило с въпросия нитрат от друг доставчик като доставил
амониевия нитрат на уговорената цена със свидетеля. Видно от показанията на свидетелят
Найденов е, че края на м. юли заплатил за
доставка на амониев нитрат на ищцовото дружество, като доставката трябвало да
се случи в края на м. 08.2020г. Около 15-20.08.2020г. свидетелят бил запитан от
управителя на ищцовото дружество, дали желае доставката да бъде извършена октомври или ноември и се съгласил, но през месец
ноември разбрал, че доставката е отказана на ищцовото дружество, и същата ще
бъде доставена от последното но вече закупена от друга фирма, свидетелят заплатил
първоначално уговорената цена, но свидетелства, че заплатената на новия
доставчик цена от ищцовото дружество била по-висока.
Видно от показанията на свидетелят Я., е че ищцовото
дружество е клиент на ответното дружество, като предмета на покупки бил торове.
Закупуването се случвало по следния начин: по телефона се правела заявка,
същата се предавала в офиса и се оформяли документи. През м. 07.2020г. от
ищцовото дружество постъпила заявка за 200 тона амониев нитрат, била издадена
проформа фактура, по която постъпило плащане. Заявеното количество обаче не
било извозено до края на м. 08.2020г., свидетелят твърди, че на ищцовото
дружество е изпратен имейл, в който било посочено че не може да се изпълни
заявката тъй като заводът не работел и парите на ищеца били върнати.
Процедурата по доставката била със собствен на клиента транспорт, клиента се
обаждал уточнявал ден номер на кола име на шофьор.
Видно от показанията на св. М.е, че работи в ответното дружество и отговаряла за
транспорта. За периода от 30.08.2020г. до 19.11.2020г. не била получавала данни
за камиони и шофьори на ищцовото дружество. Твърди, че във „Ферт Бул“ ЕООД
разполагали с количество около 4000т амониев нитрат за горепосочения период.
Твърди, че през м. ноември парите на ищеца били върнати, но поради липса на
изпратени данни за автомобилите-поради това, че клиентите трябвало в писмен вид
да подадат информация за влекач, ремарке и шофьор за извозване на стоката.
Видно от заключението по назначената и изготвена съдебно-икономическа
експертиза е, че „Неохим“ АД не извършва директни доставки, а реализацията на
амониев нитрат се извършвала чрез дистрибуторски фирми, от „Ферт бул“ ЕООД за
м. 08-09 2020г имало заявки пред „Евроферт“ АД и „Балканферт“ ООД -4601тона. Не
била представена писмена заявка от ищцовата
страна до ответното дружество за готовност за извозване на договорените
количества амониев нитрат през периода 01.08.2020г. – 15.11.2020г. с декларация
управителя на дружеството ответник заявявал, че такава не била получена.
Видно от заключението по назначената и изготвена
съдебно-техническа експертиза е, че IP адреса,
от който бил изпратен процесния имейл е 92.247.49.63, писмото било изпратено
чрез достъп до имейл акаунта през Webmail. IP адреса на
изпращането на процесния имейл не съвпадал с този на компютъра на Юлия Борисова
Димитрова-изпълнителен директор на „Ферт бул“ ЕАД. Според вещото лице нямало
наличие на следи, нито от изпращане, нито от изтриване при ответното дружество,
въпросния имейл е преминал през мейл сървъра на ответника и тъй като
съдържанието на имейла било коректно било възможно колега на Ю.Д.да го е
изпратил, вещото лице изяснява в хода на съдебно заседание, че процесния имейл
е изпратен от акаунта на Юлия Димитрова, не от неин IP адрес, като необходимо за изпращането било освен
потребителско име и парола, съответно процесния имейл е минал през сървъра на „Ферт Бул“ претърпял
проверки получил верификация за
коректност, че не е спам тоест злонамерена поща и бил изпратен.
От правна страна:
Безспорно установено в настоящото производство е, че
между ищцовото дружество и ответното дружество е бил сключен договор за
покупко-продажба № **********/22.07.2020г. по който „Ферт Бул“ ЕАД бил продавач а „Кентавър 13“ ЕООД - купувач, предмета
на договора била доставка на амониев нитрат в количество 201,60 тона на обща
цена 58464,00 лв –без ДДС, с ДДС 70156,80 лева със срок на плащане 28.07.2020г.
Към договора е налично приложение №1 в
чл.2, от което е указано, че превозът на стоката от мястото на натоварване до
мястото на разтоварване се извършва с транспорт на купувача и за сметка на
купувача, приемо- предаването се извършва на мястото на натоварване - гр.
Димитровград ЖК „Източна индустриална зона“ ул. „Химкомбинатска“ №3, указан е и
срока за доставка 31.08.2020г. В Общи разпоредби. Непреодолима сила-част 7 от
договора, в чл.21.2 е посочено, че
всички съобщения и уведомления между страните свързани с изпълнението на
договора ще бъдат в писмена форма, която ще се смята за спазена и при имейл.
Установено е посредством разпитите на свидетелите, че закупуването на амониев нитрат се случвало по
следния начин: по телефона се правела заявка, същата се предавала в офиса на
дружеството доставчик, оформяли се документи, а от показанията на св. М.е
видно, че процедурата по доставката била свързана със собствен на клиента
транспорт, като клиента се обаждал уточнявал ден, номер на автомобил, име на
шофьор. Установено е и обстоятелството, че ищцовото дружество са извършили
превод на дължимата за първоначално уговорените количества амониев нитрат
парична сума на ответното дружество, а във връзка със заявените за доставка
количества амониев нитрат от ищцовото дружество били изготвени фактури с номера
№**********/29.07.2020г. с получател ЗП
Харалан И. Паунов и № **********/29.07.2020г. с получател ЗП ....... Договора
бил със срок за доставка 31.08.2020г. Видно от показанията на свидетелят Я.
същия заявява, че Л. Т.-управител на „Кентавър 13“ ЕООД се обаждал няколко пъти
след поръчката на амониев нитрат, но стоката не била извозена, напротив бил му
изпратен имейл, че не може да се изпълни заявката тъй като заводът не работел, в
противна насока свидетелката М.твърди, че съгласно процедурата по доставка на амониев нитрат свързана с
обаждане от страна на клиента, такова обаждане от страна на ищцовото дружество
липсвало. Безспорно установено е че „Кентавър 13“ ЕООД е закупило от „Агро
Виктория Лес“ ЕООД 201,600 тона амониев
нитрат-същото количество което първоначално е било предмет на правоотношение с
ответното дружество- на обща стойност 66326,40лв и ДДС 13265,28лв, който е
закупен с разлика в цената-по-висока такава в сравнение с договорената с
ответното дружество. Така закупения амониев нитрат е бил доставен на свидетелите Харалан Паунов и
Стоян Найденов. Що се касае до приложеният по делото имейл съдържащ информация
изпратена до ищцовото дружество, че във
връзка с обективна невъзможност да се реализира доставка на договорените количества амониев нитрат
авансово платената сума от 70156,80лв се
връща на „Кентавър 13“ ЕООД, и се
изтъква като причина невъзможността на доставчик на авторът на имейла да
достави уговорените количества на специфицираната цена, поради и което
договорът следвало да се счита прекратен, установено е посредством изслушаната
по делото съдебно-техническа експертиза, че макар и IP адреса на изпращането на процесния имейл да не
съвпадал с този на компютъра на Юлия Борисова Димитрова-изпълнителен директор
на ответното дружество, необходимо за изпращането било не само потребителско
име, но и парола, съответно процесния имейл явно е минал през сървъра на „Ферт
Бул“ претърпял проверки получил
верификация за коректност, че не е спам и бил изпратен на ищцовото дружество,
освен това съдържанието на имейла е коректно то е в унисон с последвалото
връщане на платената от „Кентавър 13“ ЕООД сума от 70 156,80лв, тоест явно
изхожда от ответното дружество. От друга страна също безспорно установено е и
това, че не била представена писмена заявка
от ищцовата страна до ответното дружество за готовност за извозване на
договорените количества амониев нитрат през периода 01.08.2020г. – 15.11.2020г.,
но от съдържанието на процесния имейл и от показанията на свидетелят Я. става
ясно, че липсвали договорени количества при ответното дружество амониев нитрат,
които пък да бъдат доставени на ищеца.
В теорията е прието, че нормата на чл.323 от ТЗ има
предвид разваляне на договора поради неизпълнение – чл. 87 и 88 от ЗЗД. Когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина,
за която той отговаря, кредиторът може да развали договора с едностранно
волеизявление. По принцип всяка от страните по продажбата може да се окаже в
ролята на неизправна страна. Тогава насрещната страна може да развали
договора при условията на ЗЗД. В случай,
че продавачът е неизправна страна, купувачът след като развали договора може да
потърси друг продавач, за да купи от него друга такава стока, която е предмет
на разваления договор. Тази стока може да е с по-висока цена, а причината
купувачът да плати по-високата цена е виновно поведение на продавача, който не
е изпълнил договора.Законът изисква разликата между цената по развалената
продажба и тази по сделката за покритие или заместващата сделка да бъде за сметка
на продавача. Изискване е сделката за покритие да обслужва същия конкретен
икономически интерес.
Безспорно е в случая, че между страните е бил сключен
договор, който представлява търговска продажба. Договорът за покупко-продажба
като двустранен може да бъде развален по
правилата на чл. 87 от ЗЗД. Правото да
се развали договора е едностранно,
субективно, протестативно право при упражняването на което чрез едностранно
волеизявление се внася промяна в чуждата правна сфера. В случая от ответното
дружество изпращайки процесния имейл, съчетано с връщане на заплатена от
ищцовото дружество парична сума за заявените количества амониев нитрат
договорът е развален и съответния акт е приет от ищцовото дружество като
разваляне.
Действително липсва изрично волеизявление изхождащо от
ищцовото дружество за прекратяване на процесното правоотношение, но очевидно
акта на ответното дружество е възприет като такова действие и именно по тази
причина са договорени след получаване на
имейла и паричната сума от 70 156,80лв, същите количества от същата стока
предмет на първоначалния договор с ответното дружество но вече от различен
доставчик и на различна цена. Тоест обосновава се извод, че са налице предпоставките
обуславящи възникването на право на обезщетение по чл.323 ТЗ, а именно
заместващата стока е закупена след развалянето на договорното правоотношение
между ищец и ответник, закупените количества амониев нитрат отговарят на
изискванията за заместваща престация и като спецификация сделката може да бъде
квалифицирана като заместваща тъй като към момента на сключването й, е възникнала необходимост от заместване на
съществувало правоотношение, с което страните са били обвързани.
Предвид гореизложеното искът се явява основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора съдът следва да присъди на
страните направените по делото разноски , а именно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в размер на 1872,50лв. Така мотивиран Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ферт Бул“ ЕАД ЕИК ********* с адрес на управление гр.
Ст. Загора ул. Капитан Никола Андреев“ да заплати на „Кентавър 13“ ЕООД ЕИК
********* с адрес гр. Хасково ЖК „Орфей“ №34 вх.В ет.7 ап.81 обезщетение в
размер на 7862,40лв представляващо разликата между цената по едностранно
развален от ответника договор за покупко-продажба №3724/22.07.2020г. и цената
на заместваща сделка сключена от ищеца с
„Агро Виктория Лес“ ЕООД ведно със законна лихва върху претендираната сума от
датата на предявяване на иска-11.12.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 „Ферт Бул“ ЕАД ЕИК ********* с адрес на управление гр. Ст. Загора
ул. Капитан Никола Андреев“ да заплати на „Кентавър 13“ ЕООД ЕИК ********* с
адрес гр. Хасково ЖК „Орфей“ №34 вх.В ет.7 ап.81 сумата от 1872,50лв -
деловодни разноски по настоящото производство.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред ОС Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: