№ 815
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506108 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците П. Н. Г. и В. В. Б. срещу решение от
12.01.2021 г. по гр.д. №72960/2019 г. на Софийския районен съд, 119 състав, в частта, в
която е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.200 ЗЗД
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД, че жалбоподателите дължат на „Т.С.” ЕАД по 1/2 за всеки от
следните суми: 1985,64 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г., 252,27 лв. – лихва за забава за периода
16.09.2015 г. - 20.11.2017 г., 77,68 лв. - главница за дялово разпределение за периода
01.05.2014 г. - 30.04.2017 г., 13,44 лв. – лихва за забава за периода 16.09.2015 г. – 20.11.2017
г., ведно със законната лихва върху главниците от 29.11.2017 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.
№83867/2017 г. по описа на СРС, 119 състав, като ответниците са осъдени да заплатят на
ищеца разноски за заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Поддържат, че
нито първоинстанционният съд, нито вещото лице е взело предвид представените с отговора
на ИМ писмени доказателства. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд
да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират
разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Решението на СРС в частта, в която предявените установителни искове са отхвърлени
за разликата над посочените по-горе суми до пълните предявени размери, не е обжалвано от
1
ищеца и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Неоснователни са доводите на въззивниците относно необсъждане от
първоинстанционният съд на представените с отговора на исковата молба протокол за
допълнителен отчет от 31.01.2019 г., изготвен от третото лице-помагач, и контролен лист
№0241047/31.01.2019 г., изготвен от „Софийска вода“ АД, доколкото същите за ирелевантни
за предмета на настоящето производство, с оглед разпоредбата на чл.159 ал.1 ГПК, тъй като
касаят отчети, извършени 2 г. след края на процесния период. Освен това, в срока по чл.131
ГПК единственото възражение, въведено от ответниците, е за изтекла погасителна давност,
което е разгледано от първоинстанционния съд.
От заключението на ССчЕ се установява, че общата дължима от ответника сума за
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г. възлиза на сумата от 1985,64 лв., а
за дяловото разпределение за същия период – на 77,68 лв., до които и размери исковете са
основателни, както е приел и СРС.
Поради изложеното, решението на СРС в обжалваните части следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20012843 от 12.01.2021 г., постановено по гр.д.
№72960/2019 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА П. Н. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, и В. В. Б., ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплатят РАЗДЕЛНО /по 1/2 от сумата за всеки
от тях/ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във
2
въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3