РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Бургас, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120205620 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано е по жалба на „Ф” ЕООД – гр.
София, представлявано от управителя З.Г.Г., против Наказателно
постановление № 02-2100016/01.12.2021 г. на Директора на Дирекция
”Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което на дружеството-жалбоподател на
основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено
административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на
труда. В жалбата са изложени аргументи за неправилност на наказателното
постановление по съображения за липса на извършено нарушение, като в тази
връзка се поддържа теза, че установеното при проверката лице е полагало
личен труд по сключен граждански договор. Съдържа се и оплакване за
незаконосъобразност поради липса на описание на обстоятелствата, при които
е извършено нарушението. Претендира се отмяна на атакуваното наказателно
постановление и е заявена претенция за присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител-
адвокат, поддържа жалбата.
1
Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата страна
изразява съображения за неоснователност на жалбата и пледира за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, като излага доводи за съставомерност и доказаност на
нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши
проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
„Ф” ЕООД – гр. София, с ЕИК ****, е работодател по смисъла на §1, т.
1 от ДР на КТ на работниците и служителите, полагащи труд в
експлоатирания от него строителен обект за изпълнение на ремонтни
дейности във вход А на „Сграда за сезонно ползване“, находящ се в УПИ I –
за сгради за отдих и курорт ПИ 67800.44.129 по КК, м. „М.“, Община С. –
„П.“.
На 28.06.2021 г., в 14,15 часа, свидетелките Ас. Здр. Д. и С. Б. М. –
инспектори в Д “ИТ” – гр. Бургас, са извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство на горепосочения обект. На място са заварени
лица, осъществяващи трудова дейност, за които е съставен списък на
работещите с подписите им, удостоверяващи длъжностите, които са заемали в
деня и часа на проверката, работното им време и размера на трудовите им
възнаграждения. В числото на тези лица, трудова дейност като “мебелист“ е
осъществявал Д.Н.Д., който в т. 6 от списъка е посочил, че е постъпил на
работа на 28.06.2021 г., т. е. в деня на проверката, с работно време 08,00 –
17,00 ч., като в полето за получавано трудово възнаграждение е вписал
„временен“. Пред проверяващите Д. индивидуално и собственоръчно е
декларирал обстоятелствата, свързани с осъществяваната от него трудова
дейност в справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, а именно, че работи в обекта на
фирмата като мебелист от 01.06.2021 г. и с подписа си е удостоверил
длъжността, която е заемал в деня и часа на проверката, работното му време
от 08,00 ч. до 17,00 ч. с два почивни дни и размера на трудовото му
възнаграждение 50 лева на ден. Докато е попълвал справката, е бил запитан
от св. А.Д. дали има граждански договор, на който въпрос той е отговорил
отрицателно.
2
За да бъде завършена проверката и по документи, на основание чл. 45,
ал. 1 от АПК проверяващият орган е връчил призовка, с която е дал указания
работодателят да се яви в Д “ИТ“ – Бургас на 07.07.2021 г. и да представи
трудовите досиета на заетите лица. При извършени на 07.07.2021 г.,
30.07.2021 г. и 24.09.2021 г. документални проверка е установено, че с
посоченото по-горе лице не е бил сключен писмен трудов договор.
Представен е граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от
01.06.2021 г. за монтаж на мебели в срок до 10.07.2021 г. срещу
възнаграждение в размер на 2 000 лева при извършване на работата.
Проверката е обективирана в Протокол № ПР 2121601/24.09.2021 г., в т.
10 на който са направени констатации за осъществявана трудова дейност от
лицето Д.Н.Д. без регистриран трудов договор.
На „Ф” ЕООД – гр. София, в качеството на работодател по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на КТ, е съставен АУАН № 02-2100016/24.09.2021 г. за
установено от проверката нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ – за
това, че дружеството не е уредило като трудови правоотношения,
отношенията при предоставянето на работна сила, като не е сключило трудов
договор в писмена форма с лицето Д.Н.Д.. Актът е подписан от управителя на
дружеството без възражения. Писмени възражения, че с лицето има сключен
граждански договор, са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
В срока за произнасяне наказващият орган е приел фактическите
констатации по акта за доказани и е издал обжалваното Наказателно
постановление № 02-2100016/01.12.2021 г., с което е наложил на дружеството
на основание чл. 414, ал. 3 от КТ административно наказание имуществена
санкция в размер на 1 500 лева за извършено административно нарушение по
чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
03.12.2021 г. с писмо с известие за доставяне. Въззивната жалба, по която е
образувано настоящото производство, е подадена по куриер и е входирана
при наказващия орган на 09.12.2021 г.
В подкрепа на описаното в НП нарушение се явяват установените с
разпита на свидетелите Ас. Здр. Д. и С. Б. М. подробни факти. Гласните
доказателства кореспондират с писмените материали в административно-
наказателната преписка, подробно отразяващи хода на проверката,
3
съдържанието на представените документи, констатираното нарушение,
съставянето на АУАН. Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да
опровергават изложеното в акта и наказателното постановление, поради което
съдът го намира за безспорно установено. Представеният граждански договор
от 01.06.2021 г. за извършване от Д. на монтажна дейност на мебели, не
кореспондира с конкретните установени от проверяващия орган
обстоятелства, а именно, че лицето е заявило, че няма граждански договор, а
в съставения списък на работещите е вписал, че е постъпил на работа на
28.06.2021 г., т. е. в деня на проверката.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съдът намира, че в конкретния случай са спазени всички изисквания
относно процедурата по издаване на акта и на наказателното постановление.
Както АУАН, на основание чл. 416, ал. 1, изр. 1 от КТ, така и НП, на
основание 416, ал. 5 от КТ, вр. с т. 4 от приложената Заповед № З-
0058/11.02.2014 г., са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34
от ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта,
реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. АУАН и НП
съдържат пълно описание на нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника, като е посочено и
конкретното деяние на нарушителя и обстоятелствата, при които е установено
нарушението, поради което не са налице основания за отмяна на обжалваното
постановление като незаконосъобразно.
С императивната разпоредба на чл. 62, ал. 1 от КТ е вменено
задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с
работника преди постъпването му на работа. За да е осъществен съставът на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на търговеца, е
необходимо наличие на трудово правоотношение, което се характеризира с
определени особености: работно време, работно място, характер на
извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение, за което
4
правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма.
Събраните по делото доказателства сочат на описаното деяние, с което
жалбоподателят е реализирал състава на административно нарушение във
връзка със задължението като работодател да уреди трудовите си
правоотношения с предоставящото работна сила лице Д.Н.Д. чрез сключване
на писмен трудов договор. Това обстоятелство се установява по категоричен
начин от приложената и подписана от Д. справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ,
от която е видно, че на посочената дата и час същият е бил на работното си
място като мебелист в обекта на „Ф” ЕООД – гр. София с работно време и
срещу уговорено трудово възнаграждение. Установени са съществени
елементи на правоотношението между дружеството и лицето, от които може
да бъде направен несъмнен извод, че между тях е съществувало именно
трудово правоотношение, а не гражданско, както се домогва да докаже
дружеството. При проверката цитираният работник изрично е декларирал кое
е лицето, за което работи и длъжността, която заема – нещо, което не е
характерно за гражданските правоотношения, в които възложителят и
изпълнителят са равнопоставени страни, а обичайно, изпълнителят се
задължава да изпълни целия обем възложена му работа, без да има
разпределение на отделните функции между различни лица-изпълнители.
Същевременно липсва сключен писмен трудов договор между Д. и „Ф” ЕООД
– гр. София.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ, редовно съставените
актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.
АУАН № 02-2100016/24.09.2021 г. отговаря на всички законови изисквания за
съставянето му, поради което и изложените в него факти и обстоятелства се
ползват с презумптивна доказателствена сила. Жалбоподателят не представи
безспорни доказателства, от които да се установява противното, поради което
следва да се приеме, че посоченото в констативния акт и в наказателното
постановление административно нарушение действително е осъществено.
Документът, озаглавен „граждански договор“, представлява частен
свидетелстващ документ и представлява единствено доказателство, че
изявленията, които се съдържат в него, са направени от посочените в тях
лица. От гледна точка на съдържанието на документа, който съдът е длъжен
да прецени по свое вътрешно убеждение, с оглед всички обстоятелства по
делото, неговата материална доказателствена сила е разколебана. Първо,
5
лицето Д.Н.Д. е заявило пред проверяващата св. Ас. Здр. Д., че няма
граждански договор и второ – в съставения списък на работещите е вписал, че
е постъпил на работа на 28.06.2021 г., т. е. в деня на проверката, а не както е
посочено в гражданския договор – 01.06.2021 г. На трето място, този
документ противоречи на съдържанието на списъка на работещите и на
справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, където Д. не се е подписал като
изпълнител, а според самия него е изпълнявал длъжността мебелист, т.е.
лицето е заемало длъжност, в рамките на определено работно време, с
определено място и начин на изпълнение, в условията на йерархическа
подчиненост, тъй като работникът е подчинен на и зависим от работодателя.
Освен това, по трудов договор се дължи едно продължително и многократно
изпълнение, каквото е процесното отношение. От съдържанието на
приложения граждански договор от 01.06.2021 г. е видно, че самият договор
не съдържа клаузи за конкретен краен резултат. Затова съдът приема, че
посоченото лице действително е полагало труд за дружеството, а не е
извършвало работа по граждански договор и в частност описаната в
документа, озаглавен „граждански договор“. Съдът намира, че приложеният
граждански договор е привиден и с него открито се цели да се прикрият
действителните трудови правоотношения и дейността, която действително е
извършвал Д.Н.Д., а именно като мебелист, т. е. дейности с многократно, а не
с еднократно изпълнение и които следва да бъдат регламентирани по смисъла
на чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ като трудов договор, защото съобразно смисъла на
гражданския договор работата, която е конкретно определена, трябва да бъде
завършена, за да бъдат изпълнени задълженията по него. Преценката дали се
касае за трудов или граждански договор се извършва конкретно за всеки
отделен случай, като се изхожда от действителната воля на страните. Според
съдебната практика по силата на трудовия договор едно физическо лице
предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време и пр., а предмет на
граждански договор е постигане на конкретен трудов резултат, за изработване
на готов продукт или произведение, също свързани с полагане на труд, но при
пълна самостоятелност, до получаване на крайния резултат, предмет на
облигационния договор. При договора за изработка изпълнителят е
самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата, а при
трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и
6
зависим от него. В конкретния случай безспорно е, че Д. е заварен при
проверката да сглобява гардероб на един от етажите на строителния обект и
че при изпълнение на тази работа той не е действал самостоятелно и без
контрола на работодателя, а напротив, работата е извършвана и от останалите
работници от списъка на заетите. След като и самият работещ пък от своя
страна признава, като се е подписал в списъка на работещите, че изпълнява
длъжността мебелист, съдът приема, че се касае за прикрити трудови, а не за
граждански отношения, защото изброените по-горе обстоятелства по никакъв
начин не кореспондират с особеностите на граждански договор. При
преценката на договорите не се взема предвид наименованието, а същността
им. Безспорно и доказано е обстоятелството, че лицето Д.Н.Д. е престирал на
жалбоподателя своята работна сила. Този извод не се оборва от представения
граждански договор. Напротив, анализът на събраните доказателства води
съда до извода, че по своя характер и белези тези договорни отношения
съставляват трудови – с тях е уговорена престация на работна сила /а не на
обществен продукт/ срещу възнаграждение, налице е определено работно
време и място, поради което са налице онези белези, които характеризират
правоотношенията като трудови, а не като облигационни. Престацията на
труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно
правоотношение. Вярно е, че страните имат автономия при договарянето
помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава отношенията по повод
предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. В казуса е
установено, че работодателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като
отношенията, свързани с престирането на труд от лицето Д., не са били
уредени в трудов договор, а опитът впоследствие да им бъде придаден вид на
граждански отношения се явява неуспешен. Ето защо съдът приема, че
деянието на дружеството е съставомерно така, както му го вменява
наказващият орган, тъй като е реализирано едно трайно състояние, свързано с
липса на писмен трудов договор, през което лицето е имало установено
работно време, уговорено работно място и договорено трудово
възнаграждение за престираната сила, т. е. били са налице елементите на
трудовото правоотношение.
За вмененото на работодателя нарушение административно-
наказателната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ регламентира наказание
7
имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лева, като в случая на
дружеството е наложена санкция в минимален размер.
Обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
като законосъобразно и правилно.
На осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-
2100016/01.12.2021 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – гр.
Бургас, с което на „Ф” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя З.Г.Г., на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 1 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл.
27е от НЗПП „Ф” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя З.Г.Г., да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
Вярно с оригинала: Г.Ст.
8