Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 31.12.2018 г.
Административен съд -
Русе, в закрито заседание на 28 декември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
Съдия: ИНА РАЙЧЕВА
при секретаря …… .................................. ....…….…………….…… и с участието на прокурора ………………….….....................….………….. като разгледа докладваното от ……….
съдията Райчева ……….... адм.д. № 320 ……………....….....… по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по жалба
от И.Б.И. *** против действия на Директора на ОД на МВР-Русе и на Областен
управител на област Русе, изразили се в повторно проникване в жилището му на
21.06.2018 г. без негово знание и съгласие. Жалбоподателят
твърди, че действията - влизане в
жилището и изнасяне на имущество от служители на ОД на МВР-Русе, са противоправни, извършени в нарушение на конституционна разпоредба, при
злоупотреба на власт и при наличието на нищожно съдебно решение. Изтъква аргументи, че с решението по адм.д.№299/2014 г. на АдмС-Русе не била
оставена в сила оспорената от него заповед на Областен управител за изземване
на жилището, поради което то било правно безсмислено, а предвид това - последващото
решение на касационната инстанция за оставяне в сила съдебен акт на АдмС-Русе било
без правно значение. Като последици от така изложеното счита, че не е налице
„изпълнително основание“, въз основа на което да се издаде изпълнителен лист в полза на Областен
управител. В уточнение към жалбата (наименовано „Възражение“) поддържа
твърдения, че в случая не е налице образувано по молба на Областен управител
или на директора на ОД на МВР-Русе изпълнително дело пред съдебен изпълнител
като орган по изпълнението, посочен в ГПК. Прави искане да бъдат отменени
незаконосъобразните действия на Директора на ОД на МВР-Русе и на Областен
управител на област Русе и да бъде възстановено първоначалното състояние преди
19.01.2016 г. като жилището му бъде върнато незабавно.
При направената проверка се установи, че длъжностни лица от ОД на
МВР-Русе, не са извършвали действия по освобождаване на жилищен имот – частна
държавна собственост с адм.адрес гр.Русе, ул. „****** след 21.06.2018
г. От друга страна, длъжностни лица от администрацията на Областен управител не
са предприемали действия по изпълнение на заповедта на Областен управител
№5-95-00-483 от 17.07.2014 г. след 19.01.2016 г.
Съдът след като обсъди наведените в
жалбата оплаквания, доводите на жалбоподателя и прецени поотделно и в
съвкупност представените писмени доказателства в т.ч. досието по а.д.№39/2016
г., намира следното:
Жалбоподателят изрично сочи, че прави
искане за защита срещу неоснователни действия на два административни органа по
реда на чл.250 АПК,1 като се позовава на неправилното подвеждане на предходна
негова жалба, предмет на адм.д.№39/2016 г. като такава срещу действия на орган
по изпълнението.
Защита срещу неоснователни действия на
администрацията по смисъла на чл. 250 АПК, с цел прекратяването им, безспорно
има всеки, който има правен интерес, но при задължителното условие, че тези
действия не се основават на административен акт или на закона. Предмет на защитата по реда на цитирания текст са фактически
действия, извършвани без правно основание от органите на администрацията и
включени в състава им длъжностни лица. В разпоредбата на
чл. 253, ал.2 от АПК, законодателя е визирал какви са
правомощията на съда - при основателност на искането
да се постанови безусловно
прекратяване на действията,
които не се извършват в изпълнение на административен акт или на закона, или да се отхвърля искането. Съгласно трайната практика на касационната инстанция, за да е допустима
защитата по чл.250, ал.1 АПК, е необходимо фактическото действие да не е било
прекратено към момента на депозиране на искането, това действие следва да бъде
налично към момента на търсене на защитата, тъй като предоставянето на съдебна
защита се изразява в разпореждане то да бъде безусловно прекратено.
Липсват данни и доказателства в тяхна подкрепа, от които да се направи
извод, че на 26.06.2018 г. – датата на пощенското клеймо за изпращане на
жалбата до съда, се извършват фактически действия по влизане в
жилището и изнасяне на имущество на жалбоподателя. Неотклонна е практиката на ВАС в
тази насока – напр. Определение(О) №535/12.01.2011 г. по адм.д.№14646/2010 г.
ВАС; О №3351/11.03.2013 г. по адм.д.№3118/2013 г. ВАС; Д №5172/23.05.2007 г. по
адм.д.№4627/2007 г. ВАС.
Следва да се отбележи, че защитата по чл.250, ал.1 АПК е допустима само
срещу онези фактически действия, които не са част от административно или
изпълнително производство – в този смисъл Определение №12064/15.10.2009 г. на
ВАС по адм.д.№13199/2009 г.; Д №5259/09.05.2008 г. по адм.д.№3616/08 г. ВАС.
Видно от самите писмени изявления на жалбоподателя, става ясно признаване
на обстоятелството за извършване на изпълнителни действия по изземването на
жилището, което е обитавал. За тези действия се твърди, че са били извършени в
нарушение на изискванията на чл.286-288 АПК. Освен това направеното с жалбата
искане за произнасяне от страна на съда е за възстановяване на първоначалното
състояние преди 19.01.2016 г., каквото
произнасяне законодателят е предвидил с разпоредбата на чл.298, ал.2 АПК и тази
разпоредба е неотносима към правомощията на съда при осигуряване защитата по
чл.250, ал.1 АПК срещу фактически действия. Безспорно са установени фактите за
провеждано производство по изпълнение на влязла в сила заповед за изземване на
жилищен имот-частна държавна собственост, наемното правоотношение за което е
било прекратено по силата на закона.
Ето защо съдът намира, че в случая са налице процесуални пречки за развитие
на допустимо производство по Глава 15, Раздел I от АПК, независимо от нееднократно изявеното искане на И.
в тази насока. Правното основание за търсената защита произтича от установените
факти, а не по твърденията и исканията на оспорващата страна.
Предвид гореизложеното, предмет на съдебен контрол са
действия, извършени на 21.06.2018 г. на
орган по изпълнение чрез длъжностни лица на задължение, произтичащо от
индивидуален административен акт. Жалбата е подадена от длъжник по изпълнението,
поради което и оспорването се разглежда в закрито съдебно заседание - по реда
на чл.234, ал.1 АПК, към който текст препраща разпоредбата на чл.297, ал.1 АПК.
Жалбата е постъпила пред съда в 7-
дневния срок по
чл.230 АПК и подлежи на разглеждане доколкото в производството по
адм.д.№39/2016 г. тези действия – влизане в жилището и изнасяне на имущество от служители на
ОД на МВР-Русе на 21.06.2018 г., не са бил предмет на оспорване и съдебен
контрол.
По същество оспорването е неоснователно.
По фактите
Областният управител на Област Русе е издал заповед №5-95-00-483 на
17.07.2014 г., с която разпорежда да бъде иззет от жалбоподателя И. Б.И.
недвижим жилищен имот, частна държавна собственост с административен адрес в
гр.Русе, ******* (л.1-4 от преписката към а.д.№39/2016 г).
И. е оспорил тази заповед, като по жалбата е било образувано адм.дело №299
по описа на този съд за
Недоволен от това решение, И. подава касационна жалба до Върховен
административен съд. По жалбата е образувано адм.д.№13958 по описа за
С окончателен съдебен акт - решение
№12417 от 19.11.2015 г. състав на ІІІ-то отделение на ВАС е оставил в сила
решението на Административен съд-Русе.
След връщане на делото в
първонистанционния съд, на 24.11.2015 г. на органа по изпълнение и ответник в
приключилото производство са изпратени преписи от съдебните актове на
Административен съд-Русе и на ВАС – л.11 от преписката към а.д.№39/2016 г.. С
оглед влизане в сила на индивидуалния административен акт – заповед
№5-95-00-483 от 17.07.2014 год., на 28.12.2015 г. на жалбоподателя е изпратена
покана за доброволно изпълнение, писмо изх.№04.00-26 – л.13 от преписката към
а.д.№39/2016 г, която съдържа указание за доброволното изпълнение в 14-дневен
срок от получаването й, както и насрочване на дата за принудително изпълнение
на 19.01.2016 г. при липса на доброволно изпълнение. Писмото с поканата е
залепено на входната врата на жилищния имот, подлежащ на изземване, видно от
протокол от 28.12.2015 г., съставен от 3-ма служители на Областна администрация
– л.14 от преписката., и публикувано на сайта на администрацията. Към тези
действия длъжностните лица са пристъпили предвид обстоятелството, че
предходната покана за доброволно изпълнение, изпратена чрез куриерска
служба, не е могла да бъде връчена на И.И. – л.15-16 от преписката
към а.д.№39/2016 г.
Видно от изложеното на жалба на И.,
депозирана пред административния орган на 05.01.2016 г. – намерил на 29.12.2015
г. залепено писмото изх.№04-00-26/28.12.2015 г., става ясно, че той се е
запознал с текста на поканата. Тъй като предмет на жалбата от 05.01.2016 г.
са предходни (преди 19.01.2016 г.)
действия на органа по изпълнение, тя е препратена на административния съд и по
нея е образувано адм.д.№6 по описа за 2016 г. С решение №6 от 14.01.2016 г.
жалбата е отхвърлена.
На 19.01.2016 г. 4-членна комисия,
назначена със заповед на Областен управител на Област Русе, в присъствие на
двама представители на ОД на МВР-Русе и на жалбоподателя, пристъпва към
изземване на жилищен имот, представляващ апартамент 3 във вх.А(1) в сградата с административен адрес ул.“******“. Съставен е подробен
протокол за предприетите действия по принудително изпълнение на влязлата в сила
заповед от 17.07.2014 г. – л.24-25 от преписката към а.д.№39/2016 г. В
протокола изрично е записано, че при влизане на комисията в жилището, там е било лицето Б. И.Б., на
заключването и запечатването е присъствал жалбоподателя И.Б., бил е сменен патронът на входната врата
на жилището и ключът предаден на представителите на ОД на МВР-Русе. Отразено е спиране подаването на ел.енергия и
вода в имота, запечатана била и принадлежащата изба №3. Освен това е отразено,
че жалбоподателят е уведомен, че в 1-месечен срок следва да се свърже ъс служители
на ОД на МВР-Русе за да изнесе вещите си
от имота. Записан е и отказът на Иг.И. да подпише протокола.
С оглед на така установените
фактически обстоятелства, от правна страна съдът приема следното:
Безспорно е, че в случая е налице
изпълнително основание по чл.268, т.1, предл.1 АПК – влязла в сила заповед за
изземване на недвижим имот-частна държавна собственост, потвърдена със съдебни
актове на двете съдебни инстанции по пътя на редовните способи за контрол върху
законосъобразността й.
Съдебният акт на
касационната инстанция не подлежи на обжалване и протест, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.223 АПК решението е окончателно. Съобразно задължението,
визирано в чл.218, ал.2 АПК, тази инстанция следи служебно за валидността и
допустимостта на обжалвания пред нея акт на първоинстанционния административен
съд. В решение №12417 от 19.11.2015 г. на ВАС се съдържа изрично съображение,
че решение №5/01.10.2014 год. е валидно, допустимо и правилно. Това изрично
сочи, че при направената касационна проверка не е установена недопустимост на
решението, както и наличие на онзи съществен порок при постановяване на
съдебния акт на административния съд, при които обстоятелства, в съответствие с
нормите на чл. 221, ал.3 и ал.5 АПК, съставът на ВАС да обяви нищожността му
или да го обезсили и да препрати материалите
на компетентния съд или орган. При така
осъществените правомощия на касационната инстанция, с оглед установената
законосъобразност на заповедта, издадена от изрично оправомощен административен
орган, обоснована с действащи правни разпоредби и при спазването на
материалноправните предпоставки, доводите на жалбоподателя, че случаят касае
гражданско-правен спор, подлежащ на разглеждане от общите съдилища по реда на
ГПК, са неоснователни.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че към 19.01.2016 г.
Върховният административен съд не се е произнесъл по оспорването на решение №5/01.10.14
г. Следва да се отбележи, че предвид окончателността на решението на
касационната инстанция, след което не са
предвидени последващи процесуални действия. Влязлото в сила решение на
касационната инстанция се ползва със сила на присъдено нещо, която следва да се
зачита от страните по спора и е задължително за съда –чл.177, ал.1 изр.1 АПК.
Органът по изпълнение е спазил законовите изисквания по Глава 17 от АПК за
изпълнение на административния акт. На длъжника по изпълнението е изпратена покана
за доброволно изпълнение и предвид нормата на чл.277, ал.1 АПК, изпълнителното
производство е започнало редовно. Отправената покана има необходимото
съдържание по чл.277, ал.2 АПК, като изрично се съдържа предупреждение за
пристъпване към принудителни действия в случай, че не се изпълни доброволно
заповедта - чл.277, ал.2, т.4 АПК. В
този смисъл са и мотивите на влязлото в сила решение №6 от 14.01.2016 г. по
а.д.№3/2016 г. по описа на настоящия съд.
Липсва основание да се твърди, че орган по изпълнението е съдебен
изпълнител, тъй като тълкуване разпоредбата на чл.288, ал.1 АПК сочи, че
законодателят препраща само към реда по ГПК, а не и по отношение на органите по
изпълнението на влязъл в сила административен акт, които органи са изрично
посочени в специалния закон – чл.271 АПК.
Необорените данни от протокола, съставен на 19.01.2016 г. сочат на
изземване и запечатване на жилищния имот, обитаван от жалбоподателя след
отпадане на наемно правоотношение, като окончателното опразване на имота не е
било извършено поради поведението на самия жалбоподател.
При тези данни съдът намира, че е налице влязъл в сила индивидуален
административен акт, жалбата против който е отхвърлена с валидно и допустимо
съдебно решение, чийто диспозитив е в съответствие с чл.172, ал.2, предложение
последно от АПК, потвърдено от касационна инстанция. Ясно и непротиворечиво в
цитираната норма се сочи, че първоинстанционният съд не се произнася с
диспозитив „Оставя в сила …“, този диспозитив се произнася следващата съдебна
инстанция при касационната проверка на правораздавателен акт, а не на
административен акт. С оглед наличието на изпълнително основание и спазване на
визираните от процесуалния кодекс задължения за органа по изпълнение по Глава
17 от АПК, оспореното действие, предприето на 21.06.2018 г. е законосъобразно и
липсват основания то да бъде отменено.
Водим от
горното и на основание чл.297, ал.1 вр. чл.234, ал.1 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно оспорването по
жалбата на И. Б. И. на действия по довършване принудително изпълнение на заповед
№5-95-00-483 от 17.07.2014 год. на Областен управител на Област Русе, извършени на 21.06.2018
г. от длъжностни лица на ОД на МВР-Русе, изразяващи се в опразване на жилищен
имот-частна държавна собственост.
Решението е окончателно.
Съдия: