РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Тутракан, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20243430100345 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна искова молба на С. М. А. с ЕГН
********** против П. на Р. Б. и О. д. на М. на в. р. - С..
Допустимостта на производството е преценена с Определение №
659/24.10.2024 по в.ч.гр.д.№ 436/2024 на Окръжен съд – Силистра, с което е
отменено Определение № 255/14.08.2024 по гр.д.№ 345/2024 на ТнРС и
делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия в частта
на исковете срещу двамата ответници с квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл.
2б от ЗОДОВ.
Ищецът С. А. твърдят, чрез процесуален представител, че на 26.03.2023
г. е управлявал автомобил в гр. Тутракан, когато бил спрян от полицейски
органи за проверка дали е употребил алкохол и/или наркотици. Тестът за
наркотични вещества бил положителен за амфетамин. Ищецът дал кръв и
урина за изследване. По случая било образувано ДП 362 ЗМ – 108/2023 на РУ
на МВР – Тутракан, в хода на което била назначена химическа експертиза на
кръвта и урината. Заключението по нея било изготвено на 18.02.2024 г. и
гласяло, че не са установени наркотични вещества в кръвта на ищеца, в т.ч.
категорично отрицателен резултат за амфетамини. С исковата молба са
предявени обективно и субективно съединени искове срещу Прокуратурата на
РБ и ОДМВР-Силистра, като солидарно отговорни длъжници за обезщетяване
на неимуществени вреди в размер на 10000 лева и на имуществени в размер на
5000 лева частично от 20000 лева, ведно със законната лихва за забава от
1
депозиране на исковата молба на 07.06.2024 г., претърпени вследствие на
образуваното досъдебно производство и неосъществен/занижен прокурорски
контрол, така че то да приключи в разумен срок, изразяващи се в:
психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне
сред близки и познати; засягане на конституционно защитените основни
човешки права на чест и достойнство на личността, правото на лична
свобода, на свободно придвижване; мъка от съпреживяването на
страданията на майката на ищеца, вследствие действията на органите на
реда; болки и страдания, психо-емоционален дискомфорт – за
неимуществените вреди; и
невъзможност да получава адекватно трудово възнаграждение в Белгия,
където е било трайното му пребиваване, впоследствие в България – за
имуществените вреди.
Ищецът претендира разноски.
Ответникът - П. на Р. Б., съгласно т. 5 на Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, може да се
представлява по право от структурните и звена по предявените искове по чл.
̀
2, т. 1 - т. 6 ЗОДОВ, каквото се явява РП-Силистра. Съдът служебно знае, че
прокурор Р. заема длъжността именно в РП-Силистра, поради което отговорът
на исковата молба е редовен. С него се оспорва исковата претенция като
нередовна, тъй като не е посочен срокът, в който са търпени имуществените и
неимуществените вреди от ищеца. Нередовност е съзряна и в непосочване на
каква сума се претендира специално за основанието по чл. 2б ЗОДОВ,
позовавайки се на ТР-1/2022-ОСГК; както и непосочване размера на
разноските за съдебното производство. Прокуратурата оспорва исковата
молба и като неоснователна, за което излага подробни доводи.
Ответникът – О.-С., чрез процесуален представител юрисконсулт,
оспорва исковата молба като недопустима, но изложените доводи касаят
редовността и. Оспорва я също и като неоснователна, за което излага
̀
подробни доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът се е произнесъл по възраженията за нередовност на исковата
молба с определението за насрочване на делото, като ги е отхвърлил.
В откритото съдебно заседание страните поддържат становищата си.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед на предявените искове и възражения, съдът
намира от фактическа страна следното (изложено в хронологичен ред).
На 26.03.2023 г. в 21,05 часа ищецът С. М. А. управлява автомобил „***“
с рег.№ ***Т в гр. Тутракан по ул. „Трансмариск“, когато бива спрян от
младши автоконтрольор за проверка. Водачът представя СУМПС. При
2
извършване на проверка с техническо средство Drug Test 500 уредът отчита
положителна проба за амфетамин.
С АУАН № 892056/26.03.2023, съставен още на мястото на проверката,
биват иззети СУМПС № ********* на водача, контролният талон № 9584865
към СУМПС, свидетелството за регистрация на МПС № *********, както и
двете регистрационни табели на автомобила с № СС1559АТ.
В 21,45 ЧАСА на г-н А. е издаден талон за изследване № 127084.
В 21,50 часа в МБАЛ-Тутракан той дава кръв и урина за изследване.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0362-000052/26.03.2023 на полицейски инспектор от РУ на МВР –
Тутракан временно е отнето свидетелството на г-н А. за управление на МПС с
№ ********* и контролният талон № 9584865, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0362-000053/26.03.2023 на полицейски инспектор от РУ на МВР –
Тутракан е прекратена регистрацията на ППС за срок от 1 година и са отнети
свидетелството за регистрация на МПС № ********* и двете регистрационни
табели на автомобила с № СС1559АТ.
С мотивирана резолюция № 23-0362-М000016/27.03.2023 г. на началник
група в ОДМВР-Силистра, на осн. чл. 54, ал. 1, т. 9 във вр. чл. 33, ал. 2 от
ЗАНН, е прекратено административнонаказателното производство,
образувано по АУАН № 892056/26.03.2023 за административно нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, след преценка, че са налице данни за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
С Докладна записка УРИ 362р-4153/27.03.2023 полицейски орган от РУ
на МВР-Тутракан предлага материалите по преписката да бъдат изпратени до
ТО-Тутракан при РП-Силистра с мнение за образуване на досъдебно
производство.
Кръвните проби и урината, които са взети от ищеца в МБАЛ-Тутракан,
са предадени в Лабораторията по химико-токсикологични изследвания към
ВМА-МБАЛ-Варна на 30.03.2023 г.
В същия ден – 30.03.2023 г., е извършен лабораторен анализ на урината
„Лаб.№ 10390-а/30.03.2023 г.“, резултатът от който сочи, че не се откриват
наркотични вещества в нея.
Без полицейските органи да се информират за лабораторните резултати
на урината и без прокурорът, на когото е разпределена полицейската преписка
с докладната записа, да е изискал такава информация, прокурорът приема, че
са налице достатъчни данни за извършено престъпление от общ характер и
със свое Постановление от 25.04.2023 г. образува ДП 362 ЗМ – 108/2023 на РУ
на МВР – Тутракан, за това, че на 26.03.2023 г. в гр. Тутракан по ул.
„Трансмариска“ наказателно отговорно лице управлява МПС марка „***“ с
рег.№ *** след употреба на наркотик амфетамин – престъпление по чл. 343б,
3
ал. 3 от НК. Указан е срок за разследване от шестдесет дни, както и
изготвянето на съдебна химическа експертиза на взетите биологични проби.
На 26.04.2023 г. с постановление на разследващия полицай по
образуваното ДП е назначена Съдебно-химическа експертиза, по която
вещото лице, след като изследва кръвната проба и урината (която вече е била
изследвана, но разследващият полицай не е знаел това), е имал за задача да
отговори на въпросите, дали се установява наличие на наркотични вещества и
ако да, от какъв вид са. На вещото лице е определен срок от 30 дни, считано от
датата на получаване на постановлението, за изготвяне и предоставяне на
писмено експертно заключение.
На 07.06.2023 г. по ДП е проведен разпит на мл.а-р В. В.
На 21.06.2023 г. разследващият полицай иска от прокурора да удължи
срока на разследването, тъй като липсва заключение по назначената
експертиза. С постановление от 22.06.2023 г. прокурор от РП-Силистра
удължава срока с два месеца, считано от 26.06.2023 г.
На 26.07.2023 г. по ДП е проведен разпит на мл.инспектор Красимир
Великов.
На 17.08.2023 г. разследващият полицай отново иска от прокурора да
удължи срока на разследването със същия мотив – липсва заключение по
назначената експертиза. С постановление от 24.08.2023 г. наблюдаващият
прокурор от РП-Силистра отправя молба до и.ф. административен
ръководител на РП-Силистра за удължаване на срока за разследване с 60 дни,
считано от 27.08.2023 г. Искането е уважено, удължаването е с 2 месеца,
считано от 26.08.2023 г.
На 11.10.2023 г. разследващият полицай отново иска от прокурора да
удължи срока на разследването поради продължаващото да липсва
заключение по назначената експертиза. С постановление от 13.10.2023 г.
наблюдаващият прокурор от РП-Силистра отправя молба до и.ф.
административен ръководител на РП-Силистра за удължаване на срока за
разследване с 60 дни, считано от 27.10.2023 г. Искането е уважено,
удължаването е с 2 месеца, считано от 26.10.2023 г.
На 15.12.2023 г. разследващият полицай отново иска от прокурора да
удължи срока на разследването със същия мотив – липсва заключение по
назначената експертиза. По молба на наблюдаващия прокурор до и.ф.
административен ръководител на РП-Силистра последният уважава поредно
искане за удължаване на разследването с 2 месеца, считано от 26.12.2023 г.
На 29.01.2024 г. разследващият полицай изпраща до наблюдаващия
прокурор писмо изх.№ 362 ЗМ № 108/2023 с предложение за изискване на
заключение по назначената експертиза. От съдържанието му става ясно, че
същият ден е проведен телефонен разговор между разследващия полицай и
вещото лице Бончев, в който последният информира, че предварителният
анализ на предоставените биологични проби сочи за липса на наркотични
вещества. Съдът приема, че вещото лице е имал предвид анализът на урината
4
на 30.03.2023 г., тъй като към 29.01.2024 г. все още не е изследвана кръвната
проба, видно от данните в експертното заключение. Също така, г-н Б. заявил,
че в подобни случаи приключването на експертизата би могло да се ускори,
като се разгледа с известен приоритет, за което било необходимо изрично
постановление от наблюдаващия прокурор.
С постановление от 31.01.2024 г. наблюдаващият прокурор изисква да
бъде изготвено заключението по назначената експертиза в срок до 16.02.2023
г. (очевидно се касае за грешка на годината, която вече е била 2024 г.).
На 13.02.2024 г. разследващият полицай за пореден път иска от
прокурора да удължи срока на разследването, поради липса на заключение по
назначената експертиза. С постановление от 14.02.2024 г. наблюдаващият
прокурор от РП-Силистра отправя молба до и.ф. административен
ръководител на РП-Силистра за удължаване на срока за разследване с 60 дни,
считано от 27.02.2024 г. Искането е уважено, удължаването е с 2 месеца,
считано от 26.02.2024 г.
На 14.02.2024 г. е извършен лабораторния анализ на кръвната проба.
Резултатът лаб.№ 10391-а/14.02.2024 г. е отрицателен за наркотични вещества,
в т.ч. категорично отрицателен за амфетамин.
Експертното заключение е изготвено на 18.02.2024 г. и постъпва в РУ на
МВР – Тутракан с вх.№ УРИ 362 000-959 на 08.03.2024 г.
На 13.03.2024 г. разследващият полицай изготвя заключителното си
мнение по ДП – за прекратяване на ДП на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
На 02.04.2024 г. със Заповед № 362з-113 на полицейски инспектор към
ОДМВР-Силистра, РУ-Тутракан е отменена наложената на ищеца
принудителна административна мярка с № 23-0362-000052/26.03.2023, с която
са му били отнети СУМПС и контролния талон. Заповедта е връчена на г-н А.
на 03.04.2024 г.
С постановление от 11.04.2024 г. наблюдаващият прокурор прекратява
ДП № 362ЗМ-108/2023 по описа на РУ на МВР – Тутракан.
По ДП не са извършени процесуални и следствени действия с участието
на ищеца С. А., нито с негови близки или познати.
Горните факти се установяват пряко от цитираните писмени
доказателствени средства, които ги обективират. Същите са част от
материалите по досъдебното производство; само заповедта от 02.04.2024 г. за
отмяната на ПАМ не се съдържа в ДП, а е представена с исковата молба; а с
писмо вх.№ 5400/08.11.2024 г. е представено постановлението за прекратяване
на ДП.
Извън хронологично изложените събития, които касаят указаната на
ищеца доказателствена тежест за установяване на правопораждащия иска
факт – неоснователно образуваното досъдебно наказателно производство с
фактическо обвинение срещу него и бавния срок на разглеждане до момента
на прекратяването му, останалите доказателствени средства се отнасят до
5
причинените вреди и причинната връзка между неоснователно образуваното
ДП и тях.
От съществено значение е личността на ищеца. Касае се за млад човек на
31-годишна възраст към момента, когато е бил спрян за полицейската
проверка на 26.03.2023 г. С необременено съдебно минало, както личи от
справката му за съдимост. Той е правоспособен водач на МПС с категории С,
СЕ, ТКт, В и АМ. Шофьорският му стаж започва от 13.01.2010 г., когато му е
издадено първото СУМПС. На 16.08.2017 г. му е издаден „Контролен талон на
водач без наказание“. За 13 години шофьорски стаж до процесната проверка
на 26.03.2023 г. има само четири нарушения, установени с фиш, три от които
са за превишена скорост. Тези данни се установяват от справката картон на
водача, която е в ДП.
Г-н А. е с добро име в обществото, за което свидетелстват тримата
разпитани от съда свидетели. Като ученик е вземал дейно участие в спортни
извънучилищни дейности (в отбор по кану-каяк). Занимава се с фитнес, храни
се здравословно, не пиел алкохол. Никой от разпитаните свидетели не е могъл
да повярва, че ищецът е склонен да употребява наркотици, предвид добрите
му характеристични данни. Именно те засилват негативните преживявания от
неоснователното обвинение, в сравнение с аналогични случаи, при които
личността на неоснователно уличените не е с чак толкова положителни
характеристики. В тази част свидетелските показания са вътрешно
непротиворечиви, еднопосочни, и най-вече логични, като се вземе предвид
сериозността на обвинението и контраста му спрямо личността на ищеца,
затова съдът приема за достоверни показанията: на свид. М. – че ищецът се
променил, изпаднал в депресия, не искал да излиза, да споделя, започнал да
пие алкохол системно, затворил се в себе си; на свид. Касъмларлъ – че г-н А.
се променил, изпаднал в депресия, отдръпнал се от приятелите си, било го
срам, посегнал към алкохола по-активно; и на свид. Д- М. – че настроението
на ищеца още на следващия ден след проверката се променило, бил без
настроение, депресиран, отказал да тренира, да ходи на спорт.
Всички свидетели дават показания, че ищецът неколкократно е ходил до
полицейския участък да пита какво се случва, обаждал се и по телефона.
Съдът приема, че неминуемо г-н А. е разбрал за образуваното досъдебно
производство, въпреки че в кориците му липсва някакво официално
съобщение до него или негови близки и познати, например призовки, от които
той да направят извод за факта на образуваното ДП. Свидетелят М. казва, че
ищецът го е попитал дали ще има дело, което съдът възприема като дело пред
съд, а това означава, че г-н А. е бил наясно със сериозността на фактическото
обвинение.
Ето защо, съдът приема за доказани твърденията в исковата молба, че
ищецът е преживял стрес, злепоставяне сред близки и познати и психо-
емоционален дискомфорт.
Не са ангажирани доказателствени средства и съдът не приема за
6
доказани твърденията в исковата молба за „психически тормоз“ върху ищеца.
Както бе посочено по-горе, на досъдебното производство не са извършени
никакви процесуални и следствени действия с негово участие, с негови близки
или познати.
Конституционно защитеното човешко право на чест и достойнство на
личността може да бъде засегнато от престъплението обида. С исковата молба
не са предявени твърдения за изречени от органите на ДП към ищеца обидни
думи, изрази или действия във връзка с фактическото обвинение за
управление на МПС след употреба на наркотично вещество, нито са
ангажирани доказателствени средства в тази насока, въпреки указаната тежест
за това. Затова съдът не приема за доказано твърдението за накърнена чест и
достойнство на ищеца.
Съдът приема, че в хода на образуваното ДП, а и преди това, правото на
лична свобода и на свободно придвижване на ищеца не е било накърнено.
Липсват доказателства той да е бил задържан по ЗМВР (за 24 часа), или по
НПК (с постановление на прокурора за 72 часа; а за МНО и дума не може да
става, тъй като ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем) във
връзка с процесния случай, което се потвърждава и от изявленията на
процесуалния му представител в съдебното заседание.
От представеното с исковата молба ТЕЛК решение на майката на ищеца
и от показанията на свидетелите, които и в тази част съдът приема за
достоверни, става ясно, че тя е страдала от заболяване, поради което често и се
̀
е налагало да посещава лечебни заведения извън гр. Тутракан. Заради двете
заповеди за ПАМ (за прекратената регистрация на МПС-то и за отнемането на
СУМПС), нито бащата на г-н А. е могъл да ползва автомобилът му, който е
бил единственият на семейството, нито ищецът е могъл да управлява
законосъобразно друг автомобил. Макар да не се събраха конкретни
доказателства за мъка от съпреживяването на страданията на майка му, съдът
приема, че поради законовото задължение на пълнолетните деца да се грижат
за своите възрастни или болни родители (чл. 124, ал. 5 от СК),
невъзможността да се положат необходимия обем грижи, въпреки желанието
за това, неминуемо води до мъка. Касае се за доказателствен извод на база
общочовешките ценности, които у нормално развитите индивиди
предизвикват емоции и чувства на емпатия, състрадание и желание за помощ,
при това към най-ближния, родителя, те са най-силни и естествено присъщи.
Съдът не намира за доказано ищецът да е преживял болки и страдания
във връзка със случая. Няма наведени твърдения да е бит, а и никой от
свидетелите не споменава за нещо подобно. Ако под болки и страдания
страната има предвид психическите такива, то те се обхващат от доказано
преживените – стрес, злепоставяне сред близки и познати и психо-
емоционален дискомфорт.
Свидетелските показания са вътрешно противоречиви,
непоследователни, не кореспондиращи помежду си и с останалия
7
доказателствен материал по указаните за доказване твърдения, че ищецът е
изпаднал в невъзможност да получава адекватно трудово възнаграждение в
Белгия, където е било трайното му пребиваване, впоследствие и в България.
Не е доказан и размерът на пропуснатите ползи от неполучено трудово
възнаграждение.
И тримата свидетели потвърждават, че г-н А. дълго време работил в
Белгия и работата му изисквала шофьорска книжка. Свидетелят Монев, който
познава ищеца от 20 години, живее в община Балчик. Казва, че когато е
станала процесната случка на 26.03.2023 г., г-н А. не е имал работа в Белгия,
но е имал намерение да се върне при стария си работодател като багерист.
Заради взетата книжка „му вързаха ръцете“ и затова останал в България, а
след като му я върнали, не отишъл в Белгия, понеже разбрал, че са наели друг
човек на неговото място. Преди да се върне в България ищецът е живял в
Белгия между 3 и 5 години, идвал си в България по празници и отпуски само.
Свидетелят К. също познава г-н А. от детските години, близки приятели
са. И той е знаел за намерението на ищеца да отиде пак в чужбина, което се
провалило заради взетата книжка. Не могъл да води и майка си по болниците
– „Вързаха му се ръцете“, казва свидетелят в отговор на въпросите на
процесуалния представител на ищеца. В противоречие с вече заявеното,
отговаряйки на въпросите на прокурора, казва, че причината г-н А. да се върне
в България е желанието му да направи ремонт на къщата си и да се задоми, да
се установи да живее тук – това било намерението му. Не знае да е подавал
документи за работа след случката на 26.03.2023 г., но знае, че свид. Д. М. го е
взел на работа при него, обаче заради отнетата книжка не е бил пълноценен в
работата. Казва, че г-н А. не е заминавал повече в чужбина.
Свидетелят Д. М. дава показания, че ищецът му се обадил в момента на
проверката, когато излязла положителната проба на полевия тест. Отишъл на
място и заварил автомобила със свалени номера. Казал на полицаите, че тази
кола му трябва, понеже я ползва да пътува с нея в чужбина. Пред съда дава
показания, че г-н А. го ползвал за шофьор – да превозва с въпросната кола
други шофьори в Европа, откъдето свидетелят купувал товарни автомобили,
които биват докарани в България на собствен ход от шофьорите. Ищецът му
бил „основният шофьор“ и затова се отказали да докарват коли от чужбина,
след като му взели книжката. Преди да стане случката на 26.03.2023 г., г-н А.
се бил върнал в България от месец-два по-рано. Временно. С намерение обаче
да се върне в Белгия. Ищецът настоявал, че няма нужда да бъде назначаван на
трудов договор, именно защото възнамерявал да се върне в Белгия, нямало
смисъл да бъде назначаван, пък после освобождаван от свидетеля. Обещал, че
ако свидетелят М. е натоварен, ще му помага. Търсил си работа в България
след процесната проверка, но не си намерил, докато не си взел книжката.
Свидетелят уточнява, че няма работници в неговата фирма, а на г-н А. се
доверявал като шофьор, защото му е близък. Не му е трябвал и не е търсил
човек без шофьорска книжка във фирмата.
8
В отговор на въпросите на съда свид. М. твърди, че започнал „основно“
да ползва колата на ищеца, за да ходят с нея в чужбина. Свидетелят обаче
твърди, че има своя кола. Започнали с г-н А. да вкарват камиони, да ги внасят.
Първият внос бил януари 2023 г., тогава отишли с автомобила на ищеца.
Втори внос не е имало, бил планиран такъв за 27.03.2023 г.
С исковата молба е представен трудов договор № 44/13.04.2024 г. между
„***“ ЕООД, представлявано от свид. Д. М., и ищеца, на длъжността „Водач,
селскостопански машини“.
Въз основа на изложеното дотук по доказателствата за трудовата
дейност и намеренията на ищеца, съдът намира за достоверни показанията на
свид. К. в отговор на въпросите на прокурора, тъй като за същите не е бил
подготвен. Подготовката му да даде отговор, че намерението на г-н А. е било
да се върне в Белгия, който противоречи на достоверните му показания, че
всъщност намеренията му са били да остане в България, да се установи тук, да
направи ремонт на къщата си и да се задоми, прозира в използваните от
свидетелите еднакви изрази с „връзването на ръцете“ и насоката за
отговорите, които процесуалният представител на ищеца очакваше от
свидетелите – например, на един от въпросите към свид. М. „правилният“ и
очакван отговор от него се наложи да му бъде подсказан. Безспорният факт, че
от началото на април 2024 г., когато СУМПС е върнат на ищеца, той не е
заминал отново за Белгия, е в подкрепа на извода за достоверност на
показанията на свид. Касъмларлъ в частта, че г-н А. си е дошъл в България, за
да направи ремонт на къщата си, да се установи тук да живее и да се задоми,
което означава, че пребиваването му в България е било с намерение да е за
постоянно, а не да се връща в Белгия. Същият извод се подкрепя от
обстоятелството, за което свидетелства М., че по принцип ищецът си идвал в
България само по празници и отпуски, т.е. за кратко, докато към момента на
събитието на 26.03.2023 г. той вече бил от месец-два в България, при това без
да има работа в Белгия. Трудовият договор от 23.06.2022 г., представен с
исковата молба, не променя извода, че при последното си завръщане в
България, месец-два преди 23.06.2022 г. той не е бил в трудово
правоотношение с белгийски работодател.
Показанията на свидетелите К., М. и М. за намеренията на ищеца да се
върне в Белгия се явяват опровергани.
След като съдът приема, че г-н А. се е завърнал в България за да се
установи трайно, без намерение да заминава отново за Белгия, то липсата на
шофьорската книжка не е било причината да не се върне в Белгия и да не
започне пак работа при стария си работодател. Дали в такъв случай
белгийският работодател е намерил друг работник с шофьорска книжка, което
е нормално да се случи, след като ищецът го е напуснал за постоянно, няма
значение за делото, защото не е в причинна връзка с лишаването на ищеца от
СУМПС в България. Ето защо, съдът приема не само за недоказано, а за
доказано опровергано твърдението в исковата молба, че ищецът е изпаднал в
9
невъзможност да получава адекватно трудово възнаграждение в Белгия и че
там било трайното му пребиваване.
Що се отнася до трудовата заетост в България, съдът приема, че липсата
на шофьорска книжка неминуемо ограничава възможностите за намиране на
работа. Противоречивите показания на зетя на ищеца обаче не могат да бъдат
поставени в основата на извода, че между тях двамата са съществували трайни
намерения за търговска и трудова дейност по внос на товарни автомобили от
страните в Западна Европа. Ако беше така, още с пристигането си в България
месец-два преди 26.03.2023 г. трябваше да е нает на трудов договор в
представляваното от свидетеля дружество, а не да сторят това чак през април
2024 г. Неубедителни са показанията на свид. М. за търговската дейност, при
която е трябвало да използва за „основен“ автомобил този на ищеца, а не своя,
с който разполага, при това с „основен“ шофьор г-н А., който обаче не е нает
на трудов договор като такъв, защото във фирмата на свидетеля изобщо
нямало други работници, а и самият той признава, че не му е трябвал човек с
шофьорска книжка. Близката връзка по съребрена линия между ищеца и
свидетеля обяснява противоречията в показанията му, тъй като с тях свид. М.
цели да се постави в услуга на ищцовата теза за причинна връзка между
лишаването на г-н А. от СУМПС и невъзможността да си намери работа.
Липсват доказателства, които да установяват, че органите на
досъдебното производство – разследващ полицай и прокурор, са
разпространили данни от разследването сред обществеността в гр. Тутракан, и
по-конкретно, че ищецът е уличен в употребата на наркотици. Свидетелските
показания на М. и М. обаче сочат, че източникът на разпространение на такава
информация, ако изобщо има такова, не е изключено да са те двамата, както и
самият ищец. Свид. М. казва, че в момента на проверката г-н А. му се е
обадил, което съдът приема за нормална реакция на човек, попаднал в такава
ситуация. Свид. М. разбрал за случая от общ приятел, който пък разбрал от г-н
А. още в момента, когато са му вземали кръвната проба. Дали този общ
приятел, за който свид. М. говори, е свид. М. или друг, няма значение, по-
важното е, че според показанията на свид. М. случката е коментирана между
приятелите му. Съдът отдава значение, че денят и часът на проверката са
26.03.2023 г. в 21,05 часа, когато вече е тъмно, и дори да има случайни
минувачи по ул. „Трансмариска“ в този момент, те няма как да знаят каква
точно проверка извършват органите на МВР и какво са установили. Освен
това, свид. М. дава показания, че докато е бил с отнето СУМПС, ищецът е
кандидатствал за работа при други работодатели, които са изисквали от него
шофьорска книжка, и на тях е обяснявал, че не е ползвал наркотици. Логично
е, че, ако едно лице кандидатства за работа, която изисква шофьорска книжка,
но не може да представи такава на потенциалния работодател, защото е лишен
от нея по административен ред, той няма да не бъде нает, но сам провокира
въпросите в тази насока и дава възможност на повече хора да научат за
злощастната му участ с полицейската проверка. В тази връзка, и понеже
липсват доказателства органите на досъдебното производство да са
10
разпространили данни от разследването, неудобството пред обществото, което
е изпитвал г-н А., не е в причинна връзка с образуваното наказателно
производство.
Съдът дава вяра на свидетелските показания, че са чули съседи на ищеца
да изразяват съмнение пред родителите му, че е взел наркотик, което му е
причинило неудобство пред обществото, но защо те са коментирали този
въпрос, дали защото са научили за полицейската проверка и резултата от
полевия тест, ако е така, то съдът отчита, че липсват подобни твърдения в
исковата молба, но по-същественото е, че ако полицейски органи са
разпространили информация във връзка с административната им дейност,
това обстоятелство не е предмет на установяване в настоящото съдебно
производство, а евентуално подлежи на доказване в друго – по реда на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, каквото би трябвало да е образувано пред АдмС-Силистра
след влизането в сила на Определение № 659/24.10.2024 по в.ч.гр.д.№
436/2024 на Окръжен съд – Силистра, тъй като вредите от такива
незаконосъобразни действия подлежат на обезщетяване пред
административния съд, когато са извършени от длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Настоящият съд разглежда
само иска срещу ОДМВР-Силистра и прокуратурата, основани на
фактическия състав по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, и категорично липсват
доказателства за какъвто и да е теч на информация от органите на
досъдебното производство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното.
С оглед на влязлото в сила Определение № 659/24.10.2024 по в.ч.гр.д.№
436/2024 на Окръжен съд – Силистра, с което е отменено Определение №
255/14.08.2024 по гр.д.№ 345/2024 на ТнРС и делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия в частта на исковете срещу
двамата ответници с квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 2б от ЗОДОВ,
настоящият съд следва да се произнесе именно по тази правна квалификация.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в относимата към казуса хипотеза,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи и прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето.
Следователно фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ изисква
да се установи: първо, че е било налице обвинение в извършване на
престъпление; второ, че наказателното производство е прекратено, поради
това, че деянието не е извършено от лицето; трето, че са настъпили вреди за
него; и четвърто, че причината за вредите е в обвинението.
Съгласно чл. 2б от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
11
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
Фактическият състав на чл. 2б от ЗОДОВ изисква да се установи дали
процесното досъдебно производство е разгледано и решено в разумен срок,
като за тази цел съдът следва да вземе предвид общата продължителност и
предмета му, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора.
По чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
Наличие на обвинение в извършване на престъпление
На съда е известно Определение № 4899/30.10.2024 г. по гр.д.№
3925/2023 на ВКС, 4-то г.о., с което е предложено на осн. чл. 292 от ГПК на
Гражданската колегия на ВКС да постанови тълкувателно решение по следния
противоречиво решаван от състави на ВКС въпрос: „Налице ли са
предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на
държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното
наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и
ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?“ Това определение
обаче не е основание на настоящия съд да спре делото, а вместо това следва да
съобрази влязлото в сила Определение № 659/24.10.2024 по в.ч.гр.д.№
436/2024 на Окръжен съд – Силистра, с което е възприета тезата, че наличието
на „обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува по-
широко, в т.ч. като фактическо обвинение, а не в тесния му наказателноправен
смисъл – с официалното привличане на обвиняемия в това качество.
Ето защо, след като с постановлението за образуване на досъдебното
производство прокурорът изрично е посочил, че е съобразил преписка №
919/2023 по описа на РП-Силистра, ТО-Тутракан, която съдържа Докладната
записка на полицейски орган, а в нея се съдържа името на ищеца и че
полевият тест му е отчел наличие на наркотик, и затова прокурорът е приел,
че е налице законен повод и достатъчно данни за образуване на ДП, като е
указал разследването да протече по текста на чл. 343б, ал. 3 от НК,
настоящият съд приема, че е налице фактическо „обвинение в извършване на
престъпление“.
Прекратяване на наказателното производство, поради това, че
деянието не е извършено от лицето
И тази предпоставка е налице, тъй като прекратяването на ДП № 362ЗМ-
108/2023 по описа на РУ на МВР – Тутракан е на основание чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК, и същото е обективирано както в мотивите, така и в диспозитива на
Постановлението от 11.04.2024 г. на наблюдаващия прокурор.
Настъпили вреди за ищеца
Както съдът изложи по-горе, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се
в: стрес; злепоставяне сред близки и познати; психо-емоционален
12
дискомфорт; мъка от невъзможността, въпреки желанието, в пълен обем да
изпълни задължението си по чл. 124, ал. 5 от СК – да се погрижи за своята
възрастна и болна майка, като и осигури логистична поддръжка до болнични
̀
заведения, от каквато тя е имала нужда.
Останалите твърдения за неимуществени вреди останаха недоказани,
както и имуществените – пропуснатите ползи от трудови възнаграждения.
Причинна връзка между доказаните вреди и неоснователното
обвинение
Нашата процесуална доктрина е възприела теорията за причинната
връзка, основана на специфичното условие, без което резултатът не би
настъпил. Специфично е условието, което закономерно, логично и обичайно
предизвиква типичния съставомерен резултат. Другите условия само
допринасят за него, те са съпътстващи.
Съдът приема, че самият факт на образуваното досъдебно производство,
узнаването на ищеца за него, споменаването на думата „прокурор“ е
достатъчно пряко да предизвика стрес, злепоставяне сред близки и познати,
психо-емоционален дискомфорт.
По отношение на мъката от невъзможността на ищеца, въпреки
желанието му, в пълен обем да изпълни задължението си по чл. 124, ал. 5 от
СК – да се погрижи за своята възрастна и болна майка, като и осигури
̀
логистична поддръжка до болнични заведения, от каквато тя е имала нужда,
съдът не приема, че е налице причинна връзка между тази мъка и
образуваното ДП с фактическо „обвинение“. Доказателствата навеждат на
извода, че пряката причина е в двете заповеди за ПАМ, с които е прекратена
регистрацията на МПС-то и е отнето СУМПС на ищеца, но не и в самото
образуване на ДП и фактическото обвинение в престъплението по чл. 343б, ал.
3 от НПК. Това е така, защото нито образуването на ДП е основание да се
наложат заповедите за ПАМ, нито те са предпоставка за образуване на ДП,
нито най-сетне е било необходимо да бъде прекратено ДП, че да се отмени
която и да е ЗППАМ. Те са могли да бъдат обжалвани пред административния
съд, но не са. Не само в НПК, в ЗАНН или в ЗДвП липсва каквато и да е
обвързаност между ЗППАМ и образуването на ДП, но и доказателствата го
показват. Заповедите за ПАМ са издадени на 26.03.2023 г., а ДП е образувано с
постановление на прокурора на 25.04.2023 г. Заповедта за ПАМ, с която е
отнето СУМПС на ищеца, е отменена на 02.04.2024 г., а досъдебното
производство е прекратено на 11.04.2024 г. В заповедта за отмяната е посочено
като основание резултатът от изследването на кръвната проба, а не все още
неслучилото се към онзи момент прекратяване на ДП. Освен това, Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози не изисква
химико-токсикологичното изследване да се извърши само и единствено въз
основа на постановление на орган на ДП, с което се назначава химическа
експертиза по НПК. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредбата, резултатите от
13
химическото или химико-токсикологичното лабораторно изследване се
отразяват в протокол за химическо или химико-токсикологично изследване за
определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози. А съгласно чл. 27, ал. 1 от същата Наредба,
лабораторията, извършила изследването, изпраща протокола на структурата,
посочена в талона за изследване. Разбира се, няма пречка изследването да
бъде извършено като част от назначена експертиза по НПК, но това не е било
необходимо. Доказателство за този извод е фактът, че още на 30.03.2023 г. е
извършен анализът на урината, а постановлението за назначаване на
експертизата е от 26.04.2023 г. Следователно, дори работещите в лаборатория
са знаели, че не е било необходимо да чака назначаването на експертизата, за
да изследват пробите. Такава необходимост липсва, защото протоколът от
изследването е официален документ и е можел самостоятелно да се цени в
наказателното производство като такъв, и годността му нямаше да се опорочи
от това, че изследването е било проведено без да е назначена съответната
експертиза по НПК в рамките на ДП – в този смисъл Решение № 143 от
18.05.2015 г. на ВКС по н.д.№ 350/2015, III н.о. и Решение № 123 от
10.02.1998 на ВКС по н.д.№ 183/1997, III н.о. В процесния случай такава
експертиза е назначена, но този факт не се намесва по никакъв начин в
причинната връзка между двете заповеди за налагане на ПАМ и настъпилите
от тях вредни последици от невъзможността ищецът да ползва своето или
друго МПС, докато те са в сила.
Ако все пак, хипотетично, такава връзка (между образуваното ДП и
назначената експертиза, от една страна, и двете заповеди за ПАМ, от друга)
има, то същата би имала значението не на пряка причина за вредите, а на
съпътстващо условие, което следва да се установи в съдебното производство
пред Административен съд – Силистра, образувано след влизането в сила на
Определение № 659/24.10.2024 по в.ч.гр.д.№ 436/2024 на Окръжен съд –
Силистра, с което е потвърдено Определение № 255/14.08.2024 по гр.д.№
345/2024 на ТнРС в частта, с която производството по исковата молба е
прекратено пред ТнРС срещу ОДМВР-Силистра за обезщетяване на вредите,
вследствие на незаконосъобразните актове, действия и бездействия на нейни
органи и длъжностни лица, извършени при или по повод изпълнение на
административната дейност по издаването на двете ЗППАМ.
По чл. 2б от ЗОДОВ
Влязлото в сила Определение № 659/24.10.2024 по в.ч.гр.д.№ 436/2024
на Окръжен съд – Силистра, задължава Тутраканският районен съд да разгледа
тази квалификация на иска, без наново да преценява дали тази квалификация
изобщо е приложима към процесното досъдебното производство, и при
положение че не е изпълнено условието по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ – да е
изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на
глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато
споразумение.
14
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2022 по тълк.д.№1/2022 на
ОСГК на ВКС, обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл.
2, ал.1, т.3 и по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално като в мотивите съдът
следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от
глобално определеното обезщетение се отнася за тях.
Фактът, че още при образуването на ДП на 25.04.2023 г. вече е бил
изготвен анализът на урината, и отрицателният резултат е могъл да бъде
установен, така както е установен по телефона чак на 29.01.2024 г. от
разследващия полицай, обуславя извода, че процесуалните усилия на органите
на ДП ненужно са били концентрирани в удължаване на сроковете на
разследване. След предложението на разследващия полицай до наблюдаващия
прокурор за ускоряване на експертизата, заключението е било готово на
18.02.2024 г., което е по-малко от месец. Следователно, не само експертизата е
могла да бъде готова в рамките на посочения 30-дневен срок в
постановлението на разследващия полицай за изготвяне на заключението, но
и цялото разследване е могло да приключи в първоначално определения срок
от 60 дни. Общата продължителност от образуване на ДП до неговото
прекратяване на 11.04.2024 г. е 11 месеца и 14 дни. Ако своевременно, още с
назначаването на експертизата бе поискана информацията за резултата от
анализа на урината и бе указано съответното приоритетно изследване на
кръвната проба, съдът приема, че експертизата би била готова и представена
на разследващия полицай в рамките на 30-те дни. Оттам, най-много две
седмици биха били обосновани като разумен срок за прекратяване на ДП с
постановление на прокурора. Тоест, забавянето е общо 10 месеца извън
разумния 1 месец 14 дни, и представлява 87% от общата продължителност на
ДП. Всякакви евентуални доводи и съображения, че кореспонденцията между
различните институции и лаборатория изискват време и че последната не
разполага с необходимия ресурс за своевременно изпълнение на експертизите,
не държат сметка за научно-техническия прогрес, наличието на електронни
канали за комуникация, възможността да се ползват квалифицирани
електронни подписи и др., и същите не могат да служат за оправдание в 21-ви
век за засягане правата на гражданите в по-голям обем от необходимия.
За размера на обезщетението за неимуществени вреди
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съдът съобразява, от една страна, че всяко неоснователно обвинение в
престъпление, пък било то и „фактическо“, а не само в тесния му
наказателноправен смисъл, причинява неимуществени вреди, в случая - стрес,
злепоставяне сред близки и познати и психо-емоционален дискомфорт за
обвинения. От друга стана, още в исковата молба се признава, че ищецът е бил
убеден в своята невинност, а показанията на свид. Касъмларлъ са, че г-н А. не
е имал притеснения, че кръвната проба ще излезе положителна, бил е убеден,
15
че ще е отрицателна. Същото казва и свид. М. Освен това, тези свидетели не
правят разлика между административната полицейска дейност при проверката
на 26.03.2023 г. и образуваното досъдебно производство, при което разследващ
орган също е полицай – нормално за хора, които не са юристи. Свидетелите не
са чували от г-н А., че е образувано досъдебно производство. Оттук съдът
приема, че голямата част от неимуществените вредите са вследствие на
фактическото обвинение, което се съдържа в АУАН и в двете заповеди за
налагане на ПАМ, тъй като в рамките на досъдебното производство не са
извършени никакви процесуално-следствени действия с ищеца или негови
близки или познати и на никого от изброените не е връчен документ,
например призовка, от които да става ясно, че се води наказателно
производство по случая.
Затова съдът приема, че нематериалните вреди, настъпили в
патримониума на ищеца от стреса, злепоставянето сред близки и познати и
психо-емоционалния дискомфорт, вследствие само на фактическото
„обвинение“ при образуване на ДП, обуславят справедливото им
обезщетяване с 1000 лева, от които 87% са заради забавеното решаване на ДП
в разумен срок.
Над този размер исковете за нематериални вреди и изцяло за
материалните са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Като период на настъпване на вредите, за които се отнася претенцията
на ищеца, респ. и диспозитивът на решението, следва да се посочат: за
материалните и нематериалните вреди – от образуване на ДП на 25.04.2023 г.
до 07.06.2024 г., т.к. не е изменено основанието на иска с претендиране на
ексцес след подаване на исковата молба и преди приключване на съдебното
дирене.
Следва да се присъди законна лихва за забава от завеждане на исковата
молба на 07.06.2024 г., както е поискано.
Ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да платят присъдената
сума, на осн. чл. 53 от ЗЗД, тъй като забавеното приключване на ДП е както по
вина на прокурора, така и на разследващия полицай, който е служител на
ОДМВР-Силистра. Ако прокурорът вместо да образува ДП, разполагайки
само с наличните данни в предварителната преписка и мнението на
полицейския инспектор в Докладната записка, беше възложил допълнителна
проверка, каквато възможност има, за установяване на резултата от химичния
анализ на урината, вероятно нямаше да стигне до извода за наличие на
достатъчно данни за извършено престъпление и да образува ДП. Ако
разследващият полицай своевременно, преди назначаването на експертизата,
беше установил това, което е установил през януари 2024 г. в писмото си до
наблюдаващия прокурор, изготвянето на експертното заключение нямаше да
се забави с толкова много месеци. Освен това, нито разследващият полицай,
нито прокурорът са осъществили правомощието си да глобят вещото лице за
забавеното изпълнение на експертизата. Ето защо, отговорността на
16
ответниците е солидарна.
Както неколкократно съдът изложи вече, но ще го направи още веднъж,
за да е ясно, настоящият състав на Тутраканския районен съд не се произнася
за обезщетяване на вредите (материални и нематериални), ако са настъпили
такива вследствие на издадените ЗППАМ, тъй като делото с такъв предмет
е подсъдно на Административен съд – Силистра, на осн. чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ.
По разноските
На осн. чл. 10, ал. 3, изр. първо от ЗОДОВ, на ищеца следва да се
присъдят изцяло разноските за държавна такса от 10 лева, при солидарна
отговорност на ответниците.
На осн. чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ, на ищеца следва да се
присъди съразмерно с уважената част на иска (1000 лева от общо 15000 лева)
платения адвокатски хонорар (1200 лева), което прави 80 лева, при солидарна
отговорност на ответниците.
На осн. чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ във вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на ПП, на ответника ОДМВР-Силистра следва да се
присъдят съразмерно с отхвърлената част на исковете (при определен от съда
размер на 360 лева за всички искове), сумата от 336 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. на Р. Б. и О. д. на М. на в. р. – С. солидарно да платят 1000
лева (хиляда лева) обезщетение на С. М. А. с ЕГН **********, ведно със
законната лихва за забава от 07.06.2024 г. до изплащане на задължението, за
претърпените от него неимуществени вреди в периода от 25.04.2023 г. до
07.06.2024 г., изразяващи се в стрес, злепоставяне сред близки и познати и
психо-емоционален дискомфорт вследствие на фактическото обвинение в
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за това, че на 26.03.2023
г. в гр. Тутракан по ул. „Трансмариска“ като наказателно отговорно лице
управлявал МПС марка „***“ с рег.№ *** след употреба на наркотик
амфетамин, и след като образуваното наказателно досъдебно производство №
362 ЗМ – 108/2023 по описа на РУ на МВР – Тутракан, е прекратено, поради
това, че деянието не е извършено от лицето, като 87% от обезщетението е за
забавеното с 10 месеца разглеждане и решаване на досъдебното производство
извън разумния срок по чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС, който е 1 месец и 14 дни; и
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от 9000 лева за неимуществените вреди,
ведно със за законната лихва за забава от 07.06.2024 г. върху отхвърлената
главница, явяваща се разликата над присъдения размер от 1000 лева до
претендирания от 10000 лева,
17
ОТХВЪРЛЯ изцяло осъдителния иск от 5000 лева, предявен като
частичен от 20000 лева, ведно със за законната лихва за забава от 07.06.2024 г.
върху отхвърлената главница, която е за обезщетяване на имуществените
вреди в периода от 25.04.2023 г. до 07.06.2024, изразяващи се в пропуснати
ползи от трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. и О. д. на М. на в. р. – С. солидарно да платят 90
лева на С. М. А. с ЕГН ********** за сторените разноски по гр.д.№ 345/2024
на ТнРС.
ОСЪЖДА С. М. А. с ЕГН ********** да плати 336 лева на О. д. на М.
на в. р. – С. за юрисконсултско възнаграждение по гр.д.№ 345/2024 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд
– Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
18