РЕШЕНИЕ
Номер 1970 от 09.12.2021
г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на втори
декември две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2.
Галя Русева
при секретаря: С.
Х.
и прокурора: Христо
Колев
като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 2599 по описа за
2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Дени Лайтинг“ ЕООД, с ЕИК 10281637,
с адрес: гр. Бургас, ул. „Транспортна 41“, представлявано от управителя П.Р., против
Решение № 558/28.09.2021 г., постановено по а.н.д. № 2955/2021 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-0003632/09.06.2021
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което за
нарушение на т.12 от Приложение № 1 към чл.7, т.1 от Наредба № 10/07.12.2004г.
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари, във вр. с §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
същата наредба, на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно, постановено в нарушение на закона и се иска отмяната му и отмяна на
потвърденото с него наказателно постановление. Касаторът сочи, че не е
доказано, че машината, с която е извършван демонтажът, представлява електрокар,
поради което за управлението й не се изисква правоспособност и не са приложими
изискванията, установени в Наредба № 1/2006 г. Изтъква, че непосочването в НП,
че е постъпило писмено възражение срещу АУАН, необсъждането на същото от
административно-наказващия орган, както и неизлагането на мотиви за извършена
преценка за маловажност на нарушението и за определяне размера на наложената
санкцията, са довели до ограничаване на правото му на защита.
В с.з. касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Н., оспорва касационната жалба и моли решението на РС
да бъде оставено в сила, като претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
С процесното постановление
отговорността на „Дени Лайтинг“ ЕООД е ангажирана за това, че в качеството си
на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 08.02.2021г. около 10.15
часа в стопанисвания от дружеството обект - складова база „Дени Лайтинг“,
находяща се в гр.Бургас, „9-ти километър“, е допуснало превозване на работника
Борислав Господинов Атанасов на длъжност „монтажник електрооборудване“, в
нарушение на т.12 от Приложение № 1 към чл.7, т.1 от Наредба № 10 от 07.12.2004
г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари, която не допуска превоз на хора върху кара, виличните
рогове, сменните съоръжения и ремаркетата, ако те не са предвидени за тази цел
от производителя. В НП е посочено, че работникът Б.А.е извършвал дейности по
демонтаж на сензор към осветително тяло, качен върху вилиците на повдигаща
машина – електрически високоповдигач, тип „стакер“ TOYOTA, която
притежава характеристиките на електрокар. Машината е била без осигурителен кош
или друго осигурително средство, докато работникът извършвал възложената му
задача и поради движение на стакера същият е паднал от височина 2 метра.
За да постанови оспореното съдебно решение,
въззивният съд е приел, че са спазени всички изисквания относно процедурата по
издаване на акта и на наказателното постановление. По същество съдът е приел,
че извършването на деянието, описано в АУАН и НП, е доказано по несъмнен начин
и че допускайки превозването на работника върху вилиците на повдигащата машина,
тип електрокар в нарушение на т.12 от Приложение № 1 към чл.7, т.1 от Наредба №
10/07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
работа с електрокари и мотокари, „Дени Лайтинг“ ЕООД не е изпълнило задълженията
си като работодател за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
за което е бил правилно санкционирано на основание чл.413, ал.2 от КТ,
като наложената му имуществена санкция е определена в законоустановения минимален
размер, съобразно чл.27 от ЗАНН.
Решението на първоинстанционният съд е правилно, по
следните съображения:
От анализа на доказателствата
по делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които
да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Обратно на твърденията на касатора, в НП
след индивидуализацията на повдигащата машината, върху която се е превозвал
работникът, изрично е посочено, че същата притежава характеристиките на
„електрокар“ по смисъла на определението, дадено в 1§, т.1 от ДР на Наредба №
10 от 07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
при работа с електрокари и мотокари. В НП, освен това, са посочени и
доказателствата, обосноваващи този извод на АНО – ръководство на оператора на
процесния електрически високоповдигач тип стакер TOYOTA и гаранционна книжка на машината.
Тези доказателства са подробно обсъдени от районния съд по повод релевираното и
пред въззивната инстанция възражение за неприложимост на разпоредбите на
сочената наредба. Правилно същото е прието за неоснователно от районния съд,
както и останалите доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП, които
противно на твърденията му, са детайлно обсъдени в мотивите на оспореното
решение. Ето защо, при постановяване на оспореното решение не са допуснати
сочените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Обстоятелството, че в НП не е посочено изрично, че е
подадено възражение срещу акта, не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като същото не е довело до ограничаване правото на санкционираното
лице да упражни ефективно защитата си срещу фактическите и правните основания
на повдигнатото му обвинение. Напротив, лицето е реализирало правото си на
писмени възражения срещу акта, с които АНО не е длъжен да се съобрази.
Възраженията в касационната жалба до голяма степен
преповтарят наведените такива пред районния съд, на които последният е
отговорил подробно и обосновано. Настоящият състав не констатира пороци на
съдебния акт, което да обосновават неговата отмяна. Съдът е установил правилно
фактите и е извел правни изводи, които съответстват на доказателствата по
делото и са в съответствие с приложимия материален закон. Настоящият касационен
състав напълно споделя изводите на въззивния съд, че са налице всички
съставомерни признаци на нарушението, за което е ангажирана отговорността на „Дени
Лайтинг“ ЕООД. Правилен е изводът на РС, че стакерът ТOYOTA, върху
вилиците на който е бил качен работникът, притежава характеристиките на
електрокар по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 10, тъй като видно от
приложеното по преписката ръководство на оператора, това е задвижван от
акумулаторна батерия кар, предназначен за обработка на палети в леки до средно
натоварени приложения; той е оборудван с лост за управление от оператор, който
върви до него. Описанието на процесния стакер се припокрива с дефиницията на
§1, т.1 от ДР на Наредба № 10, съгласно която „електрокар“ е самоходна машина
за безрелсов транспорт, предназначена за повдигане, стифиране или
транспортиране на товари, задвижвана от електродвигател, захранван от тягова
акумулаторна батерия или друг източник на ел.енергия. От показанията на
актосъставителя св. Д., дадени в с.з. на 02.09.2021 г. пред РС, става ясно, че
дори на самата машина е имало стикер, който забранява качването на хора на
вилиците на мотокара. Ето защо, нарушението е доказано и правилно квалифицирано
от АНО.
По отношение липсата на мотиви за извършена преценка
за маловажност на нарушението в НП, съдът намира, че то не представлява нарушение на формалните изисквания
по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Липсва законово основание да се приеме, че АНО има
задължение да мотивира извършената преценка за неприлагането на чл.28, респ. на
чл.29 от ЗАНН и съответно да изложи съображения за това, като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. Със самото издаване на
наказателното постановление наказващият орган недвусмислено е изразил
становището си, че според него случаят не е маловажен. Преценката „за
маловажност” подлежи на съдебен контрол и в съответствие с разрешението, дадено
с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2007г. на ВКС,
съдът е длъжен да провери правилността на тази преценка, като при неприлагането
от административнонаказващия орган на чл.28 от ЗАНН и при наличието на
предпоставките за това, да отмени наказателното постановление като материално
незаконосъобразно. Задължението на съда да направи посочената проверка не е
обусловено от наличието на обективирани в наказателното постановление мотиви
относно липсата на основание за определянето на нарушението като маловажен
случай, а се свързва с преценка за приложимостта на чл.28 от ЗАНН от гледна
точка съществуването на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на
деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните
нарушения от този вид и съответно - на нарушението като „маловажен случай” по
смисъла на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН.
В случая съдът е обосновал
правилния извод, че не са
налице материално-правните предпоставки за приложението на привилигирования
състав, установен с разпоредбата на чл.415в от КТ, която като специална норма,
регламентираща института на маловажност на нарушенията на трудовото
законодателство, дерогира приложението на чл.28 от ЗАНН. Мотивите в този смисъл
на оспореното решение изцяло се споделят от настоящия касационен състав и на
основание чл.221, ал.2 от АПК не е необходимо преповтарянето им.
По изложените съображения оспореното решение следва
да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха касационни основание за неговата
отмяна.
Предвид
изхода на спора и претенцията на ответника по касация за присъждане на
разноски, на осн.чл.63д, ал.4 ЗАНН вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден
да му заплати сумата от 100 лв., представляваща дължимо юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл.първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, петнадесети
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
558/28.09.2021 г., постановено по а.н.д. № 2955/2021 г. по описа на Районен съд
– Бургас.
ОСЪЖДА „Дени Лайтинг“ ЕООД, с ЕИК 10281637, с адрес: гр. Бургас,
ул. „Транспортна 41“, представлявано от управителя П.Р., да заплати на Главна
дирекция „Инспекция по труда“ – София разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.