РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Враца, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря М. Т. К.
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20241420102134 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба вх. №9196/ 02.07.2024 г. от В. П.
И. с ЕГН ********** от гр.К. ул.”О.”№.,чрез адв.Л. Б. от АК София гр.София
ул.”Триадица”№5Б ет.3 офис 311,против ”Вива Кредит”АД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София ж.к.”Люлин 7”
бул.”Джавахарлал Неру”№28 Силвър център ет.2 ап.73Г,представлявано от С.
П. П..
Ищцата иска/предвид поискано и направено уточнение на петитума на
исковата молба/ да бъде признато за установено по отношение на ответника,че
сключеният между страните договор за паричен заем Standard_14 №6017868/
21.03.2024 г. е нищожен,тъй като съдържа нищожни неравноправни
клаузи,евентуално че съдържащата се в договора клауза за неустойка за
непредставяне на обезпечение банкова гаранция или поръчителство в срок е
нищожна.
След което иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника,че съответно не му дължи 809.90 лв. възнаградителна лихва и 1
257.90 лв. неустойка по чл.4 ал.ал.1 и 2 от договора.
Договорът съдържал следните нищожни неравноправни клаузи:
1
-ГЛП бил 40.32%,т.е. лихвата била прекомерна;
-ГПР бил посочен 50.03%,но по скрит начин бил увеличен,тъй като в
него не били включени дължимите допълнително такса за експресно
разглеждане и неустойка по чл.4 ал.ал.1 и 2 от договора за непредставяне на
обезпечение банкова гаранция или поръчителство в срок. Освен това липсвала
ясно разписана методика на формиране;
-начисляване на неустойка в размер на 1 257.90 лв..
Съответно,при обявяване на договора за недействителен,заемателят
дължал връщане само на чистата стойност на кредита,не и лихви и другите
разходи.
Претендират се и сторените разноски.
Правното основание на исковете за прогласяване нищожността на
договор/клауза в договор е чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.10 ал.1 и
чл.11 ал.1 т.т.9 и 10 от ЗПК във връзка с чл.чл.19 ал.4 и 22 от ЗПК,на иска за
установяване недължимостта на суми е чл.124 ал.1 от ГПК.
След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и
съдържаща допустими искове.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е
представил отговор,чрез адв.А. Н. от АК Монтана.Излага доводи за
нередовност на исковата молба и за недопустимост и неоснователност на
предявените искове.Исковете били недопустими,доколкото по договора не
били начислявани такса за експресно разглеждане и неустойка за
непредставяне на обезпечение банкова гаранция или поръчителство в
срок.Исковете били и неоснователни, доколкото договорът не съдържал
неравноправни клаузи,ГПР не бил увеличаван по скрит начин и неустойката
не била начислявана незаконосъобразно.
Предявява и насрещен иск - за заплащане на сумите от 2 594.03 лв.
главница и 365.60 лв. договорна лихва за периода 14.06.2024 г.-22.11.2024 г..
Ищцата е дала отговор на насрещния иск,като признава дължимостта на
главница в размер на 2 322 лв./предвид плащания в размер на 778 лв./,но не и
на лихвата,тъй като договорът бил недействителен.
При наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото
доказателства/преценените като допустими,относими и необходими/,Съдът
приема от фактическа страна следното:
2
Видно от представения по делото договор за паричен заем Standard_14
№6017868-21.03.2024,ответникът е заел на ищцата сумата от 3 100 лв.,с
размер на погасителната вноска 130.33 лв.,със срок 60 седмици и брой вноски
60.
Страните са уговорили още ГЛП 40.32%,лихвен процент на ден 0.11% и
ГПР 50.03%.Общ размер на всички плащания - 3 909.90 лв..
Съгласно чл.4 от договора,заемателят се задължава в 3-дневен срок от
усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения - поръчител или банкова гаранция.В случай на
неизпълнение, заемателят дължи неустойка в размер на 1 257.90 лв., платима
на равни части към всяка от погасителните вноски платима/като в този случай
дължимата вноска е в размер на 172.26 лв.,а общото задължение по договора
става 5 167.80 лв./.
По делото са представени още погасителен план и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити.
По делото е била допусната и изслушана и съдебно-счетоводната
експертиза,вещото лице по която е изчислило, че при планирана сума за
изплащане по погасителен план 7 054.80 лв./главница в размер на 3 100
лв.,неустойка в размер на 1 257.90 лв.,възнаградителна лихва в размер на
809.90 лв. и такса за експресно разглеждане в размер на 1 887 лв./,параметрите
на ГПР са, както следва: максимален размер на ГПР – 0.63% - представляващ
максимални законни ГПР съобразно срока и главницата; максимален размер
на договорната лихва 193.50 лв. - представляваща максималното законно
оскъпяване на база законен ГПР;максимална законна сума за връщане -
5 037.50 лв..
Разлика между максималното законно платено и реалното платено/по
ПП/ - 2 017.30 лв.,коефициент на реалното ГПР съобразно реално изплатеното
– 1.28,реален ГПР/по ПП/ в проценти – 102.06%.
Размерът на ГПР,като се вземе предвид и дължимата неустойка за
непредставяне на обезпечение и таксата за експресно
разглеждане,представлява 102.06%.
По договора,ищцата е заплатила 778 лв..Със сумата са погасени
задълженията за главница и договорна лихва по погасителен план до падежна
дата 13.06.2024 г. вкл.,както следва: за главница - сума в размер на 505.97
лв.,за договорна лихва - сума в размер на 272.03 лв..
Към 11.11.2024 г.,незаплатените задължения по договора са,както
следва: за главница - сума в размер на 2 594.03 лв.,за договорна лихва - сума в
размер на 537.87 лв..
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
3
Ищцата е навела основания за нищожност на сключения между страните
договор за заем/за потребителски кредит/. По делото,ищцата е следвало да
докаже твърденията си,в условията на пълно и главно доказване.
При така установената фактическа обстановка,съставът на ВРС
приема,че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит,спрямо който
договор са приложими разпоредбите на ЗПК.
Следователно ищцата се ползва и от регламентацията на
потребителската закрила,уредена в ЗПК – аргумент от чл.24 от ЗПК във
връзка с чл.чл.143-148 от ЗЗП.
Съдържанието на сключения между страните договор формално
отговаря на изискванията на чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1 т.т.1-9,11 и 12 от ЗПК -
сключен е в предписаната от закона форма,съдържа дата и място на
сключването,вид на предоставения кредит,индивидуализация на
страните,срок на договора,общия размер на кредита и начина на усвояването
му,размер на лихвен процент,информация относно размера,
броя,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и пр..
Съдът приема,че при сключването на договора е допуснато нарушение
на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.По силата на
посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
ГПР по кредита и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към
момента на сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид
допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите.Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит
е необходимо,защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на
финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от
сключване на договора.Поради това,посочването на ГПР е условие за
действителността на самия договор за потребителски кредит,а неспазването
му има за резултат недействителност на договора съгласно чл.22 от
ЗПК.Според съдържащото се в §1 т.2 от ДР на ЗПК законово определение на
понятието “обща сума,дължима от потребителя“,същата представлява сборът
от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя,които пък представляват всички разходи по кредита,включително
лихви,комисиони,такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
4
други видове разходи,пряко свързани с договора за потребителски
кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора
за кредит,и по-специално застрахователните премии в случаите,когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита,или в случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
В процесния договор,кредиторът е посочил единствено абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и ГПР, без да е разписана ясна
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита/кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 50.03%/.
Посочената годишна фиксирана лихва от 40.32% не е ясно как точно участва в
него.По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт.Целта на чл.11 т.10 от ЗПК е потребителят да получи пълна,точна и
максимално ясна информация за разходите,които следва да стори във връзка с
кредита,за да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи.
На следващо място,в случая ако към посочения ГПР в размер на 50.03%
се прибави и процентното съотношение на дължимата неустойка от 1 257.90
лв.,ГПР ще надхвърли максимално допустимия размер съгласно чл.19 ал.4 от
ЗПК.
Вещото лице е изчислило размер на ГПР 102.06%,като е взело предвид
освен дължимата неустойка за непредставяне на обезпечение и такса за
експресно разглеждане.Каквато Съдът не констатира да е
уговаряна.Объркването му явно идва от погасителния план към
договора,който всъщност не посочва конкретния размер на вноската на
ищцата,а посочва възможните варианти на вноски – главница +
лихва,главница + лихва + такса,главница + лихва + неустойка,главница +
лихва + такса + неустойка.Като се вземе предвид,че е уговорена неустойка
като допълнително плащане,освен възнаградителната лихва,Съдът приема
общо задължение по договора 5 167.80 лв. и размер на погасителната вноска
172.26 лв.,което е и записано в договора.Заключението на вещото лице обаче
позволява изчисляване размера на ГПР при добавяне на неустойката и
5
размерът е 57.17%, превишаващ законоустановения максимално допустим.
Съдът приема,че в случая потребителят у поставен в подчертано
неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация
колко точно е оскъпяването му по кредита.За да е спазена и разпоредбата на
чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,следва в договора да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР,но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.В
конкретния случай,това е особено съществено предвид обстоятелството, че в
чл.3 от договора като обща сума за заплащане от потребителя е посочена
сумата от 3 909.90 лв..
В случая,договорът за кредит не отразява действителния размер
съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК. Посочването в договора на стойност на ГПР,която
не отговаря на действителната,а е по-ниска,представлява и невярна
информация,което следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68г ал.4 от ЗЗП във връзка
с чл.68д ал.1 от ЗЗП,тъй като подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл.19 ал.4 от ЗПК и изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и не
му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора.
Това се явява и в директно противоречие с чл.3 §1 и чл.4 от Директива
93/13/ ЕИО.Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти,от които се формира,както и дали те са в съответствие с
разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК.От посоченото следва,че за да е спазена и
разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не
само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР,но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи,които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР.
Поради това,следва се приеме,че е налице нарушение на ЗПК по
отношение на съществен елемент на договора,тъй като е налице
несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, което води до недействителност не само на
тази клауза,но и до недействителност на целия договор на основание чл.22 от
6
ЗПК във връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
По горните съображения,Съдът приема,че предявеният установителен
иск е основателен и следва да бъде уважен, както е бил предявен.
При което,Съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на
евентуалност иск/че само съдържащата се в договора клауза за неустойка за
непредставяне на обезпечение банкова гаранция или поръчителство в срок е
нищожна/.
Съгласно чл.23 от ЗПК,когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,но
не дължи лихва или други разходи по кредита.С оглед недействителността на
процесния договор,следва да бъде признато за установено по отношение на
ответника,че ищцата не му дължи 809.90 лв. възнаградителна лихва и 1 257.90
лв. неустойка по чл.4 ал.ал.1 и 2 от договора.
По насрещния иск на ответника за заплащане на сумите от 2 594.03 лв.
главница и 365.60 лв. договорна лихва за периода 14.06.2024 г.-22.11.2024
г.,Съдът приема следното:
Както бе посочено по-горе в решението,когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен,потребителят връща само
чистата стойност на кредита,но не дължи лихва или други разходи по
кредита.В конкретния случай чистата стойност е 3 100 лв.. Доколкото ищцата
е заплатила общо 778 лв.,същата дължи още 2 322 лв. главница.В този
смисъл,предявеният насрещен иск следва да бъде уважен частично,респ.
отхвърлен частично.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати и законната лихву върху
сумата от 2 322 лв.,считано от предявяването на насрещния иск/25.11.2024 г./
до окончателното изплащане на сумата.
Касателно разноските по делото:
При този изход на делото,ответникът следва да заплати на
представлявалия безплатно ищцата адвокат сумата от 897.77 лв./при
съобразяване Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и цени на искове съответно 3 909.90 лв.,809.90 лв. и 1 257.90
лв., съответно интерес 5 977.70 лв./,а по сметка на ВРС 156.40 лв. държавни
такси и 200 лв. възнаграждение на вещо лице.
7
Ответницата следва да понесе разноските по уважения насрещен
иск,съразмерно уважената част от иска.Ответникът е претендирал 153.76 лв.
държавна такса,200 лв. възнаграждение на вещо лице и 600 лв. адвокатско
възнаграждение,следва да му бъдат присъдени съответно 92.88 лв.,78.46 лв. и
235.37 лв.,общо 406.71 лв.,като включително бъде съобразено,че разноските за
вещо лице и за адвокат са и във връзка със защитата против първоначално
предявените искове/Съдът приема 50:50/.
Адвокатът на ищцата е възразил същата да понася разноски по
делото,позовавайки се на решение на СЕС. Същото обаче касае случаите на
частично уважени или изцяло отхвърлени искове от потребител,в случая
потребителят се явява ответник по уважен иск и съответно дължи разноски.
Водим от горното,Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”Вива
Кредит”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София
ж.к.”Люлин 7” бул.”Джавахарлал Неру”№28 Силвър център ет.2
ап.73Г,представлявано от С. П. П.,че сключеният с В. П. И. с ЕГН от гр.К.
ул.”О.”№. договор за паричен заем № г. е нищожен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”Вива
Кредит”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София
ж.к.”Люлин 7” бул.”Джавахарлал Неру”№28 Силвър център ет.2
ап.73Г,представлявано от С. П. П.,че В. П. И. с ЕГН . от гр.К. ул.”О.”№ не му
дължи 809.90 лв. възнаградителна лихва и 1 257.90 лв. неустойка по чл.4
ал.ал.1 и 2 по сключения между страните договор за паричен заем № г..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения като евентуален от В. П. И. с
ЕГН от гр.К. ул.”О.”№ против ”Вива Кредит”АД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София ж.к.”Люлин 7” бул.”Джавахарлал
Неру”№28 Силвър център ет.2 ап.73Г,представлявано от С. П. П. ,иск за
прогласяване нищожността на съдържащата се в сключения между страните
договор за паричен заем Standard_14 №6017868/21.03.2024 г. клауза за
неустойка за непредставяне на обезпечение банкова гаранция или
поръчителство в срок.
ОСЪЖДА ”Вива Кредит”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
8
управление гр.София ж.к.”Люлин 7” бул.”Джавахарлал Неру”№28 Силвър
център ет.2 ап.73Г, представлявано от С. П. П. ,да заплати на адв.Л. Б. от АК
София гр.София ул.”Триадица”№5Б ет.3 офис 311 сумата от 897.77 лв.
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ”Вива Кредит”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София ж.к.”Люлин 7” бул.”Джавахарлал Неру”№28 Силвър
център ет.2 ап.73Г, представлявано от С. П. П.,да заплати по сметка на
Врачанския районен съд 156.40 лв. държавни такси и 200 лв. възнаграждение
на вещо лице.
ОСЪЖДА В. П. И. с ЕГН от гр.К. ул.”О.”№. да заплати на ”Вива
Кредит”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София
ж.к.”Люлин 7” бул.”Джавахарлал Неру”№28 Силвър център ет.2
ап.73Г,представлявано от С. П. П.,следните суми : 2 322 лв. неплатена
главница по сключения между страните договор за паричен заем Standard_14
№6017868/21.03.2024 г.;законната лихва върху главницата,считано от
25.11.2024 г. до окончателното изплащане на главницата;406.71 лв. деловодни
разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск в останалата му част до пълния му
размер,като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9