№ 132
гр. Кърджали, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Симона И.а
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20255140200216 по описа за 2025 година
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия *****,
издаден от ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер
на 800.00лв. на Н. И. И. с адрес гр.***** за нарушение при повторност на
***** в 11.41ч. в на път I-5 км.332+600м. до разклона за ***** на чл.21 ал.2
вр. чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата. Недоволен от така
наложеното наказание е останал жалбоподателят Н. И., който счита
атакуваният електронен фиш за неправилен и издаден при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и при
несъответствие с целта на закона. Излага следните съображения: неправилно
посочване на правната норма, въз основа на която е наложено наказанието,
тъй като установеното място на нарушението е извън населено място, а
санкцията е за населено такова; не е налице повторност на нарушението, тъй
като са изминали 2 години от влизане в сила на наказателното постановление,
а и този електронен фиш не му е връчен; при описване на правната
квалификация не е посочено в коя точно хипотеза на чл.182 ал.4 от ЗДвП
попада нарушението. Моли съда да отмени електронен фиш за налагане на
глоба серия ***** издаден от ОДМВР- Кърджали и да им се присъдят
направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява и не се представлява. От процесуалния
представител на жалбоподателя е постъпила молба, с която моли да се уважи
1
депозираната жалба изцяло и да се отмени електронния фиш с присъждане на
сторените в производството разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно
заседание, не се представлява. Чрез началник РУ- Ардино, оправомощен с
изрична заповед, е представил подробно писмено становище, с което оспорва
жалбата като неоснователна и излага съображения за законосъобразност на
електронния фиш. Моли съда да потвърди електронния фиш, а жалбата на Н.
И. да бъде отхвърлена като неоснователна. Постъпила е молба и от
юрисконсулт, с която моли съда да потвърди електронния фиш като
претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На *****
служител в РУ- Ардино, бил на работа. Този ден работел с уред за контрол на
скоростта, представляващ *****, който бил разположен на път I-5
км.332+600м. до разклона за ***** с посока на заснемане от ***** към
гр.Кърджали, представляващо извън населено място. В 11.41ч. средството за
видеоконтрол отчело превишена скорост от лек автомобил марка ***** с рег.
№ ***** от 92км/ч., след приспаднат толеранс от 3км./ч., при ограничение от
60км/ч. въведено с пътен знак В26 от 60км/ч. След обработване на
информацията от заснемането бил издаден електронен фиш за налагане на
глоба серия ***** срещу собственика на автомобила Н. И.. В описателната
част на електронния фиш е посочено движение с установена скорост от
92км/ч. след приспаднат толеранс от минус 3км/ч. при условията на
повторност в едногодишен срок от влизане в сила на *****, съставляващо
нарушение на чл.21 ал.2 вр.чл.21 ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 800лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
веществените доказателствени средства- *****, в която е фиксирана скоростта
на превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния час на
нарушението, както и мястото на нарушението с име GPS координати, както и
2
писмените доказателства- Справка в централна база КАТ, в която
жалбоподателят е посочен като ползвател на превозното средство, Протокол
за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система *****,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване *****, Протокол *****
от проверка на мобилна система за видеоконтрол, Справка за
нарушител/водач, Преглед на фиш, Списък с намерени фишове, Разписка от
*****, Писмо от О.Ч., Писмо от Областно пътно управление- Кърджали,
Справка от АИС АНД. От тези доказателства ведно със становището дадено
от началник РУ- Ардино, който е оправомощен от
административнонаказващия орган със Заповед ***** се установява, че
използваната АТСС е била одобрена по реда на Закона за измерванията и е
преминала последваща проверка съгласно чл.4 от Наредба ***** от
12.05.2015г. Фактът на повторността се установява от фиш серия ***, от
Разписка от ***** и от Справка от АИС АНД, според които същият е влязъл в
сила на 16.08.2023г., а законовия едногодишния срок по смисъла на & 6 на т.33
от ДР на ЗДвП също е налице, тъй като деянието по настоящото дело е
извършено на ***** И двете административни деяния са извършени в извън
населено място, което означава че и двете представляват същото по вид
нарушение съгласно определението за повторност.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е
процесуално допустима, тъй като по делото са представени данни за датата на
връчването на обжалвания електронен фиш, което се е случило на ***** а
видно от пощенското клеймо, което е от 25.02.2025г., то е спазен 14- дневния
срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП разпорежда, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1,
това се сигнализира с пътен знак. Видно от атакувания електронен фиш,
където съгласно Протокол за използване на Автоматизирано Техническо
средство или Система ***** е имало пътен знак за ограничение от 60км/ч.,
мястото на нарушението е в извън населено място. Това се установява и от две
писма постъпили от О.Ч. и от ОПУ- Кърджали. Тъй като е отчетено
превишение на допустимата скорост за движение в извън населено място с
32км/ч. след приспадане на допустимата грешка от минус 3 км./ч.,
приложимата санкционната разпоредба на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП,
3
предвиждаща наказание за водач, който превиши разрешената максимална
скорост в извън населено място, за превишение от 31 до 40км/ч.- с глоба
300лв. Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на
жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно
наказание. Посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., тъй
като административнонаказващия орган е отчел възможната грешка на
техническото средство, описана в Протокол от проверка ***** от 15.02.2024г.
на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение. Обосновано в електронния фиш името на Н. И. е посочено като
нарушител в качеството на собственик, на когото е регистрирано моторното
превозно средство, доколкото същият не е декларирал по установения ред
друго лице да е извършило нарушението. Жалбоподателят попада в кръга на
лицата по чл.188 ал.1 от ЗДвП и затова следва да отговаря за извършеното
нарушение, отразено в електронния фиш.
Въпреки установеното до тук, съдът при извършената служебна
проверка констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения
при установяване на административното нарушение, които са следните: На
първо място административно наказващият орган, чието задължение е да
докаже нарушение, не представи доказателства служителят работещ със
системата за видеоконтрол да е преминал обучение за работа с нея, за да се
установи дали е имал право да извършва заснемането с това АТСС. Съгласно
чл.15 ал.1 т.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. при използването на
АТСС началниците на структурните звена, осъществяващи контрол на
пътното движение в ОДМВР, организират и контролират обучението на
състава за работа с АТСС и тяхното ефективно и законосъобразно използване.
По делото не можа да се установи дали такова обучение е преминал
съответният служител боравел със АТСС на инкриминираната дата, от което
следва че недоказаното не се е осъществило и да се приеме, че той не е имал
право да я ползва. Този извод се налага от обстоятелството, че
автоматизираните технически средства и системи се използват съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип, на основание чл.6 ал.1 от цитираната Наредба, а след като този
полицейски служител не е преминал обучение, то няма как той да спази тези
правила. Само това е достатъчно основание за отмяна на обжалвания
електронен фиш поради допуснато съществено процесуално нарушение при
4
установяване на административното нарушение.
На следващо място наказващият орган не е определил относимата
правна квалификация на констатираното нарушение като неправилно е
посочил наказващата норма за нарушение в населено място, въпреки че
безспорно е установено, че то се е случило в извън населено такова. Правилно
е посочена нарушената материално правна норма, а именно чл.21 ал.2 вр.чл.21
ал.1 от ЗДвП, но при изписване на санкционната такава е написана тази
санкционираща нарушение в населено място. Следвало е да се изпише чл.182
ал.2 т.4 от ЗДвП, а не чл.182 ал.1 т.4. По този начин е наказан жалбоподателят
за деяние, което не е извършил и му е наложено наказание, което не е законово
установено за това нарушение. От тук следва и отмяна на обжалвания
електронен фиш, тъй като това също представлява съществено процесуално
нарушение при установяване на административното нарушение.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените
разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Затова и
предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на
чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно
към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой
договорено възнаграждение в размер на 400лв., но от представителя на
ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като
възнаграждението е съобразено с действителната правна и фактическа
5
сложност на делото. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за защита по дела с интерес
до 1000лв., възнаграждението е 400лв., в какъвто размер е платено
възнаграждение в настоящия случай. Това означава, че заплатения от
жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение не надвишава
минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна
помощ, същият се явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл.36
ал.2 от ЗА, поради което не следва да бъде намаляван. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция
на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37
ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия *****, издаден
от ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на
800.00лв. на Н. И. И. с адрес гр.***** за нарушение на ***** в 11.41ч. в на път
I-5 км.332+600м. до разклона за ***** на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за
движение по пътищата, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на Н.
И. И. с адрес гр.***** **********, с ЕГН **********, сумата от 400лв.,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийски
Административен съд по реда на закона на глава ХІІ от АПК в 14- дневен срок
от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6