№ 893
гр. Варна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20223100501088 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 19550/
23.03.2022г. на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Прилеп” № 33
чрез пълномощника юриск. П.В., против решение № 399/20.02.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 9531/2021 г. на ВРС, 11-ти състав, в частта, с която е
прието за установено, че Д. Й. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.
**********************************, не дължи на „Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД, ЕИК *********, следните суми: сумата в размер на
2 855.82 лева с ДДС, представляваща главница за консумирана и незаплатена
вода за периода от 15.06.2020 г. до 13.07.2020 г. , за абонатен № 1512781 за
ап. 151, находящ се в кв. „Възраждане“, бл.28, вх.7, за която сума е издадена
фактура № **********/14.07.2020 г., както и сумата в размер на 253.85 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2 855.82 лева, за
периода от 13.08.2020 г. до 28.06.2021 г. включително, на основание чл. 124,
ал.1 от ГПК.
В жалбата си въззивното дружество, представлявано от юриск. П.В., излага
становище за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно
решение, като постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства. Оспорва решаващия извод на съда, че не е доставил до обекта
на ищцата, а абонатът не е потребил 899 м3 ВиК услуги. Твърди, че
необсъдено останало възражението му, че през време на обявеното в страната
извънредно положение (13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., вкл.) със Заповед № ЗД-
44 от 16.03.2020 г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация-Варна“
ООД временно е преустановено извършването на визуален отчет на
водомерите на потребителите, поради което и за м. март, април и май 2020 г.
водомерите на всички потребителите във Варненска област не са отчитани
визуално, а са начислявани служебно определени количества вода. Сочи, че
1
на 13.07.2020 г. е извършен реален отчет на водомера на абоната, при което е
осъществено изравняване с действителната консумация на вода в обекта.
Намира за неправилни изводите на съда, че отчетеното на 13.07.2020 г.
показание на водомера на ищцата от 1 187 м3 не е изравняване на
предходните служебно начислени количества вода за м. март – юни 2020 г., а
формираното потребление от 889 м3 е изразходено само за един месец. Сочи,
че показанието на водомера е удостоверено с подписа на ищцата в
съответните протоколи, както и потвърдено в констативния протокол от БИМ
от 02.10.2020 г. Претендира, че се дължи заплащане на количеството от 889
м3 вода, като реално потребено от ищцата, за който извод е ирелевантно
несъответствието с метрологичните характеристики на водомера, което от
своя страна е с отрицателен знак, следователно ищцата е потребила по-голямо
количество вода от отчетеното с нейния водомер. Твърди, че по силата на чл.
11, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ поддържането в изправност
на индивидуалните водомери е задължение на потребителя, поради което ВиК
операторът не следва да понася отрицателните последици от неизпълнението
на това задължение от страна на ищцата. Позовава се и на данните от
проведената по делото СТЕ, съгласно които процесният водомер отчита по-
малко от действително потребеното количество вода.
На следващо място въззивникът излага, че ищцата не е потребила 889 м3
вода за един месец, тъй като видно от приложената справка и СТЕ, след
поставянето на нов водомер в имота на 03.11.2020 г., потреблението на вода
за обслужвания обект е в диапазона 9-15 м3/месечно, което е нормалният
разход на вода за тричленно домакинство от двама възрастни и едно дете.
Също така, сочи, че ищцата не е подала писмено възражение по реда на чл.
40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ срещу определеното
количество вода, което следва да се заплати. Твърди, че молба вх.№ М-147 е
подадена едва на 03.02.2021 г., шест месеца след издаване на процесната
фактура, поради което и отчетеното на 13.07.2020 г. показание на водомера не
е надлежно оспорено от потребителя. Сочи, че от проведената допълнителна
СТЕ се установява единствено невярното съдържание на протокола от
проведената метрологична експертиза № 41 от 02.10.2020 г., поради което и
същият не може да служи за доказване тезата на ищцата, а следва да се
проведе нова метрологична експертиза. Поради изложеното, въззивното
дружество намира предявените искове за неоснователни и моли за тяхното
отхвърляне в цялост, съответно за отмяна на обжалвания акт, в частта, с която
същите са уважени, както и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Д. Й. Б., представлявана от адв. Д. Д., в
депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва подадената
въззивна жалба като неоснователна и необоснована. Излага, че от
проведените първоначална и допълнителна СТЕ се установява несъответствие
на процесния водомер и с трите метрологични характеристики за точност,
като по отношение на показател Q3, грешката е очевидна - „+“ 79.4%, което
според уточненията на вещото лице означава, че водомерът отчита повече от
действително потребеното. Сочи също, че обстоятелството дали начислената
от ВиК оператора сума е за един месец или представлява изравняване за
периода без отчет е ирелевантно, доколкото от установеното несъответствие
на средството за измерване с метрологичните характеристики за точност
следва, че водомерът невярно е отчел количеството от 889 м3 преминала вода.
Оспорва твърденията на въззивника, че отразеното в констативния протокол
от метрологичната експертиза на средството за измерване № 41/02.10.2020 г.
на БИМ е невярно, тъй като водомерът е демонтиран от представител на ВиК
оператора, след което й е предаден и ищцата го е изпратила на БИМ. Сочи, че
показанието, при което е започнало измерването в лабораторни условия е 1
187 м3 и същото съответства на показанията, посочени в протокола за
демонтаж на водомера, при липса на установени технически повреди на
последния. Счита, че неоспорването на начислените количества вода чрез
2
подаване на възражение до ВиК оператора е ирелевантно за допустимостта и
основателността на предявения иск. Поради изложеното, отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционния акт в обжалваната му част и
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника юриск.
П.В. поддържа изложеното в жалбата и моли за отмяна на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски за двете
инстанции. Процесуалният представител на въззиваемата страна адв. Д. Д., в
о.с.з. оспорва доводите на въззивника по съображенията, изложени в
подадения отговор на въззивната жалба, моли за потвърждаване на решението
на ВРС и присъждане на разноски.
Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което съдът дължи
произнасяне по нея.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Д. Й.
Б., ЕГН **********, срещу ответника „Водоснабдяване и канализация-Варна“
ООД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 2 855.82 лева с ДДС,
представляваща главница за консумирана и незаплатена вода за аб. №
1512781 за ап. 151, находящ се в кв. „Възраждане“, бл.28, вх.7, за която сума е
издадена фактура № ********** от 14.07.2020 г., както и обезщетение за
забава върху тази сума в размер на 254.64 лeва за периода от 13.08.2020 г. до
28.06.2021 г. вкл., както и законната лихва върху главницата от 29.06.2021 г. -
датата на депозиране на исковата молба в съда, до дата на влизане на
решението по иска в законна сила.
С постановеното по гр.д.№ 9531/2021 г. на ВРС, 11-ти състав, решение №
399/20.02.2022 г., първоинстанционният съд е уважил претенцията по
отрицателния установителен иск в частта за: сумата от 2 855.82 лева с ДДС,
представляваща главница за консумирана и незаплатена вода за аб. №
1512781 за ап. 151, находящ се в кв. „Възраждане“, бл.28, вх.7; както и за
сумата в размер на 253.85 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 2 855.82 лева, за периода от 13.08.2020 г. до 28.06.2021 г. вкл.,
която част е предмет на въззивна проверка.
Tвърденията на ищцата са, че като собственик на ап. 151, кв.
„Възраждане“, бл. 28, вх. 7 /партида с аб. № 1512781 при ВиК/, същата не
дължи отчетеното на 13.07.2020 г. от инкасатор на ВиК дружеството
количество вода от 889 куб.м. за период от 1 месец /15.06.2020 г. до
13.07.2020 г./. Сочи, че предходното реално отчитане на водомера в
жилището е извършено на 12.02.2020 г., а след това до 13.07.2020 г. са били
начислявани служебно кубици вода. Твърди, че за отчетените кубици вода
ответното дружество издава фактура № **********/14.07.2020 г. на стойност
2 855.82 лева с ДДС за 889 куб.м вода, за периода от 15.06.2020 г. до
13.07.2020 г. с краен срок за плащане 13.08.2020 г. Изложено е, че на
24.08.2020 г., представители на ответника демонтират водомера в жилището
на ищцата, за което обстоятелство е съставен констативен двустранен
протокол № *********/24.08.2020 г., както и Протокол № ********** от
същата дата на „ВиК-Варна“ ООД. Сочи се също, че демонтираният водомер
е представен за експертиза пред БИМ, като резултатите от същата са отразени
в Констативен протокол № 41/02.10.2020 г., съгласно който водомерът е с
нужните означения, маркировка, идентификационен номер и сертификат, с
налична заводска пломба, без видими повреди и дефекти по същия, в
съответствие с протокола за демонтаж. Ищцата излага, че показанията на
водомера преди експертизата са съответствали на тези, отчетени при
засичането на водомера -1187 куб.м., но в резултат на извършените изпитания
3
на водомера се установява, че той не съответства на метрологичните
характеристики. Предвид заключението на БИМ, ищцата уведомява
ответното дружество, че водомерът е неизправен и е поискала да й бъдат
сторнирани начислените нереални кубици вода. Твърди, че от дружеството я
уведомяват, че не са налице факти и обстоятелства, даващи основание за
преразглеждане на фактурираните количества вода и формираните
задължения, а към 29.03.2021 г. задълженията по партидата възлизат на
сумата от 3 336.20 лева и следва да бъдат заплатени. Предвид
обстоятелството, че монтираният в жилището на ищцата водомер с
идентификационен № 33873708, пломба № 386740, не е съответствал на
метрологичните характеристики се твърди, че отчетените 889 куб. м. вода за
периода от 15.06.2020 г. до 13.07.2020 г. са вследствие неточното измерване
на водомера, съответно такова количество вода не е потребено от ищцата,
която е в домакинство, състоящо се от двама души, живеещи на площ от
58.50 кв.м. Сочи се, че обичайното потребление на вода в жилището на
ищцата, при еднакво потребление в периода преди 15.06.2020 г. е средно
около 5 кубика месечно, колкото е и за периода след 13.07.2020 г., видно от
справката за облога и плащанията на абоната, обхващаща периода от
01.01.2019 г. до 12.05.2021 г.
Изложени са съображения за повреда на процесния водомер вследствие на
извършен от ответника ремонт в края на месец март, началото на април 2020
г. на възникнала голяма авария зад блок № 28, което наложило подмяната на
тръби в непосредствена близост до главния водомер на блока. Сочи се, че
общият водомер в блок № 28 е бил повреден, считано от 14.05.2020 г. и
впоследствие е бил подменен с нов. Ищцата твърди, че в периода, в който са
били установени високите показания на главния водомер, не е била
разпределяна вода за индивидуалните абонати. Тъй като начисленото
количество вода е отчетено от технически неизправно средство, съответно
такова количество вода не е било доставено и ползвано от абоната, ищцата
твърди, че не дължи и заплащането му.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск, като същия се оспорва изцяло по
основание и размер. Сочи се, че ищцата признава, че на 24.08.2020 г.
водомерът й е демонтиран в нейно присъствие, за което е съставен
Констативен-двустранен протокол № ********** от същата дата - отразено е
показание на водомера от 1 187 м3. С протокол № ********** от 24.08.2020 г.
водомерът е предаден на Б. за извършване на експертиза. Ответникът твърди,
че и двата протокола носят подписа на ищцата, като по този начин тя е
потвърдила и се е съгласила с показанието на водомера. Излага се, че от
Констативен протокол № 41 от 02.10.2020 г. от метрологична експертиза на
средство за измерване на БИМ се установява, че водомерът е предаден за
експертиза на 24.09.2020 г. (месец след неговото демонтиране). Изложено е,
че водомерът е за топла вода, като преди експертизата показанието му е 1
187.6434 м3, а след експертизата показанието е 1 188.825 м3. Твърди се, че
видно от заключението на експертизата водомерът отговаря на
метрологичните изисквания по показател Q3 (това е най-големият разход, при
който водомерът може да работи без повреда и без превишаване на
максимално допустимите грешки), а по показатели Q2 (това е преходен
разход-той разделя горната и долната зона на обхвата на разхода, при който
максимално допустимите грешки стават дискретни) и Q1 (това е разходът,
над който водомерът не трябва да превишава максимално допустимите
грешки) - не отговаря на метрологичните изисквания, като установената
грешка е със знак „-„ (минус). Ответникът обосновава извод, че водомерът
отчита по-малко от действителното преминало през него количество вода (а
при минимален разход-почти не отчита), което е изцяло в полза на
потребителя и в ущърб на В и К оператора. Сочи, че със заповед № ЗД-44 от
4
16.03.2020 г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД
временно (за срока на извънредното положение в страната 13.03.2020 г. –
13.05.2020 г.) е преустановено извършването на визуален отчет на водомерите
на потребителите, което е причината през м.март, м.април и м.май 2020 г.
водомерите на всички потребители на територията на Варненска област да не
са отчитани визуално, като е начислявано служебно определено количество
вода. Излага, че на 13.07.2020 г. е извършен реален отчет на водомера, при
което е осъществено изравняване с действителната консумация на вода в
обекта, а показанието е удостоверено с подписа на ищцата в съответните
протоколи, която не е упражнила своевременно правото си по чл. 40, ал. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ да възрази срещу него писмено.
Твърди, че показанието на водомера на Б. от 1 187 м3 е потвърдено и в
Констативния протокол на БИМ от 02.10.2020 г. Счита, че установеното
несъответствие с метрологичните характеристики на водомера е с
отрицателен знак, което означава единствено, че в действителност Б. е
потребила по-голямо количество вода от отчетеното от нейния водомер.
Позовава се също на приложена справка след поставянето на нов водомер в
имота на 03.11.2020 г., съгласно която потреблението на вода за процесния
обект е в диапазона между 9-15 м3/месечно. Оспорва твърденията на ищцата,
че повредата на водомера й се дължи на извършен от ответника ремонт в края
на м.март, началото на м.април 2020 г. на възникнала голяма авария зад блок
№ 28, както и че общият водомер в сградата на бл.28, вх.7 в ж.к.
„Възраждане“ е бил повреден, напротив твърди, че същият съответства на
метрологичните и техническите изисквания. Моли за отхвърляне на
претенцията.
Съдът, след преценка на представените по първоинстанционното
дело доказателства, счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършена проверка съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения от страна на първоинстанционния съд. Постановеното решение е
валидно и допустимо. Правният интерес на ищцата от предявения
отрицателен установителен иск за недължимост на начислени суми за
потребени количества вода произтича от факта на съществуващ извънсъдебен
спор между страните. Жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Установена по делото е облигационната връзка между страните, че
ищцата е потребител на вода за питейно - битови нужди по силата на договор
за предоставяне на ВиК услуги, сключен при Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, за което му е открита
партида с абонатен № 1512781 за обект, находящ се на адрес: гр.Варна, кв.
„Възраждане“, бл.28, вх.7 ап.151. Въззивният съд възприема изцяло
изложеното от районния съд по тези въпроси и на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на обжалвания акт в тази му част.
Спорният по делото въпрос е този относно дължимостта на
претендираните суми за потребени количества вода за процесния обект и
период, във връзка с наведените от въззивника оплаквания за липса на
своевременното им оспорване от страна на ищцата и за неправилно тълкуване
на събрания по делото доказателствен материал.
Представена по делото е фактура № **********/14.07.2020 г., издадена
за абонатен № 1512781, за 889.00 куб.м. вода , за периода от 15.06.2020 г. до
13.07.2020 г., на стойност 2 855.82 лева с ДДС, със срок на плащане до
13.08.2020 г., като е посочено, че от дата 13.08.2020 г. следва начисляване на
лихва за просрочено плащане. Във връзка с подадена молба вх.№ М-
5
147/29.03.2021 г. от ищцата за сторниране на посоченото задължение по
делото е приложено копие на писмо от ответното дружество, с което същото
изразява становище за липсата на основание за преразглеждане на
фактурираните количества вода по партида с аб. № 1512781, които към
09.02.2021 г. възлизат на 3 226.96 лева, а изискуемите са в размер на 3 336.20
лева и следва да бъдат заплатени своевременно. Към доказателствата по
делото е приобщена и справка за недобора на частен абонат № 1512781 от
01.01.2018 г. до 19.08.2020 г. В справката е вписана процесната фактура №
********** и задължение по нея, възлизащо с лихвата на 2 860.58 лева, както
и справка за недобора на частен абонат № 1512781 от 06.09.2021 г., за
периода от 2010 г. до 17.08.2021 г., в която е вписана фактура №
**********/14.07.2020 г. и задължение по нея, възлизащо с лихвата на 3
164.41 лева, които не са заплатени от ищцата.
Видно от представения по делото Констативен двустранен протокол №
1000/24.08.2020 г. на 24.08.2020 г. длъжностни лица на ответното дружество
са извършили техническа проверка на измервателната система в обекта на
ищцата в гр.Варна, кв. „Възраждане“, бл.28, вх.7 - ап.151, с абонатен №
1512781, при която са констатирани показания на водомера, подробно
описани в протокола. В протокола е отразено, че се извършва подмяна на
водомер с наличие на пломби. Посочено е, че водомерът е демонтиран и е
поставен нов водомер. Констативният протокол е съставен и подписан от
служители на „Водоснабдяване и канализация” ООД, както и от ищцата.
Приобщен по делото е Констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 41/02.10.2020 г., изготвен от Български институт по
метрология Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ , в който се
посочва, че процесният водомер на ищцата не съответства на метрологичните
и техническите характеристики. Показанията на водомера при извършване на
експертизата са 01187,6434 куб.м. Представен по делото е и Констативен
протокол № 42/01.10.2020 г. от метрологична експертиза на средство за
измерване (общият водомер в сградата на б********************), изготвен
от Български институт по метрология Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, в който се посочва, че водомерът съответства на
метрологичните и техническите характеристики. Показанията на водомера
при извършване на експертизата са 5752,2 куб.м.
Съгласно заключението по проведената първоначална съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, индивидуалният водомер на ищцата, съгласно
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
№ 41/02.10.2020 г., не съответства на метрологичните характеристики, като
установените в посочения протокол грешки, означават, че водомерът показва
постоянен разход в диапазона на допустимата грешка и по-малко от
допустимия разход на вода при минимален и преходен разход на консумация.
Посочени са отклонения със знак „-“ в показателите за минимален (Q1) и
преходен разход (Q2), като от показател Q2 на КП следва, че водомерът
отчита по-малко с 35.65 %, а от показател Q1 на КП следва, че водомерът
отчита по-малко с 99.75 %. С даденото заключение по проведената
допълнителна съдебно-техническа експертиза, прието и неоспорено от
страните, вещото лице е извършило самостоятелни изчисления за това, каква
е грешката по показател Q3 (постоянният разход), съответно дали е изчислена
правилно разликата между крайното и началното показание на водомера.
Според вещото лице грешката за отчет на водомера за показател Q3 възлиза
на + 79.3974 %, от което извежда краен извод, че индивидуалният водомер на
ищцата не съответства не само на двете (Q1 и Q2), но и на трите
метрологични характеристики. За предходен период за времето от 15.06.2018
г. до 19.07.2018г. са изразходени 6 кубика вода, а същият период от
предходната година няма отчет, с изключение на периода от 22.08.2019 г. до
13.02.2020 г. година, когато обитателите на процесното жилище са потребили
6
23 кубика, видно от справка за облога и плащанията от 19.08.2020 г. по
делото. В заключение се посочва, че при проверката на водомера са правилно
отразени резултатите от административното и техническо изпитание, а при
метрологичното изследване е допусната вероятно техническа грешка при
пренасяне /записване/ или изчисление на цифровите резултати, което се е
отразило и на крайните пресмятания нанесени в ред 1-ви колона № 4 от
таблица № 2 на констативния протокол.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че водомерът е неизправен
по метрологични, а не по технически характеристики, т.е. невярно се отчитат
количествата вода, като грешката е в полза на ответното дружество. Сочи
също и че върху неговата цялост няма външно въздействие от страна на
потребителя – пломби и т.н. в периода от свалянето му от служители на
ответното дружество до предаването му за експертиза, тъй като показанието
му, както при свалянето, така и при постъпването в лабораторията е едно и
също – 1 188 куб. м.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с
оглед предмета на предявените претенции, ищцата следва да установи, че
между ответника и нея е налице договорно правоотношение за предоставяне
на ВиК услуги, а ответникът следва да установи, че реално е доставил на
адреса на ищцата твърдяното количество вода, съответно на начислената за
него сума в процесната фактура № **********/14.07.2020 г.
От събраните в хода на производството писмени доказателства се
установява, че в процесния период „Водоснабдяване и канализация-Варна“
ООД и ищцата са били обвързани от договор за предоставяне на ВиК услуги.
Установява се и че с фактура № **********/14.07.2020 г. на ищцата са
остойностени ВиК услуги за аб. № 1512781 в гр. Варна, кв. „Възраждане“,
бл.28, вх.7 - ап.151, в размер на 889 куб.м. вода за периода 15.06.2020 г. –
13.07.2020 г. и на стойност 2 855.82 лева с ДДС.
С оглед събраните по делото доказателства, настоящият състав намира,
че ответникът не доказва реално доставяне на количеството от 889 куб.м. вода
на адреса на ищцата по следните съображения: Анализът на представеният по
делото Констативен протокол № 41/02.10.2020 г. от метрологична експертиза
на индивидиуалния водомер на ищцата, извършен от вещото лице в рамките
на допуснатите първоначална и допълнителна съдебно-технически
експертизи, сочи, че процесният водомер е неизправен да измерва правилно
преминалото през него количество вода по трите метрологични
характеристики, като в процентно съотношение грешката на показателя за
постоянен разход Q3 е определена на „+ 79.3974 %“. Поради тази причина,
няма как да се приеме, че водомерът отчита вярно преминалото количество
вода. Доводите на жалбоподателя, че ангажиментът за поддържане на
водомера в изправност е на потребителя е ирелевантен, доколкото от
заключението на вещото лице и обясненията, дадени в съдебно заседание, се
установява, че същият е технически изправен, но не отговоря на
метрологичните характеристики. Последното не се включва в „доставката,
монтажа, проверката, поддържането и ремонта на индивидуалните
водомери“, за което имат задължение потребителите съгласно чл. 11, ал. 5 от
Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Напротив, ищцата е предприела необходимите действия по проверка
на индивидуалния й водомер като е предоставила същия за проверка от БИМ,
от която именно се установява соченото несъответствие с метрологичните
характеристики, водещо до неправилно отчитане.
Не могат да бъдат споделени и доводите на въззивника във връзка с
продължителността на периода, за който е начислено процесното количество
вода, един или три месеца, тъй като дори да се приеме, че отчетените 889 куб.
м. са за три месеца, с оглед данните по делото за консумация на вода за
7
предходни и последващи периоди на домакинството от двама възрастни
(средно 6 кубика месечно), отново не може да се формира извод за
изразходени 889 кубика дори и за три месеца. Липсата на писмено
възражение по реда на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ също
не може да обоснове извод за неоснователност на претенцията или за нейната
недопустимост, тъй като законът не въздига това обстоятелство в
предпоставка за предявяване на отрицателния установителен иск. Достатъчен
е фактът на съществуващо непогасено задължение на ищцата, в размер, с
който същата не е съгласна, а очевидно причините за неправилното отчитане
са изяснени в рамките на проверката на БИМ, извършена след изтичане на
посочения от ответника седемдневен срок за възражения.
Доколкото ответникът не доказва дължимост на главното вземане,
недължимо се явява и вземането за обезщетение за забава върху главницата
от 2 855.82 лева в размер на 253.85 лева за периода 13.08.2020 г.–28.06.2021г.
Предвид пълното съвпадане на изводите на настоящия състав с тези на
ВРС, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
Разноски се следват на въззиваемата страна съобразно отправеното
искане и представените доказателства за извършени разходи. В случая се
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева за процесуално
представителство, което съгласно приложения договор за правна защита е
заплатено в брой. Въззивникът е направил възражение за прекомерност, което
предвид интензитета на осъществената защита, съотнесена към невисоката
фактическата и правна сложност на делото следва да бъде частично уважено,
като на въззиваемата страна се присъдят 500 лева за адвокатско
възнаграждение, близки до при минималния размер от 447.68 лева, изчислен
съгласно чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 399/20.02.2022 г., постановено по гр.д.№
9531/2021 г. на ВРС, 11-ти състав, в частта, с която е прието за установено, че
Д. Й. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.
**********************************, не дължи на „Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД, ЕИК *********, следните суми: сумата в размер
на 2 855.82 лева с ДДС, представляваща главница за консумирана и
незаплатена вода за периода от 15.06.2020 г. до 13.07.2020 г. , за абонатен №
1512781 за ап. 151, находящ се в кв. „Възраждане“, бл.28, вх.7, за която сума е
издадена фактура № **********/14.07.2020 г., както и сумата в размер на
253.85 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2
855.82 лева, за периода от 13.08.2020 г. до 28.06.2021 г. включително, на
основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район
Приморски, ул.Прилеп № 33, да заплати на Д. Й. Б., ЕГН **********, с адрес
в гр. **********************************, сумата от 500 (петстотин)
лева, представляваща сторени пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
8
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9