№ 53
гр. Русе, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Палма Тараланска
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело
№ 20234501000072 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. гр. С. ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С., Д. представлявано от изп. Д.Ю.Ю.
чрез юрисконусулт Ц..а против Решение № 190/10.10.2022 г., постановено по
гр.д. № 40 по описа за 2022 г. на Районен съд Бяла, в частта, с която е
отхвърлен като неоснователен предявения от дружеството иск с правно
основание чл.422 ГПК за признаване установено, че В. П. К., ЕГН
********** дължи на А., ЕИК ***** сумите от 6 403,64 лева – договорна
лихва за периода 05.12.2018г. – 19.08.2021г. и ; 2 756,92 лв – мораторна лихва
за периода 06.12.2018г. – 18.01.2022 г., произтичащи от Договор за
потребителски кредит № PLUS -16463748 от 19.10.2018 г.,за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 438/30.11.2021 г.
по ЧГД № 1115/2021 г. по описа на БРС.
В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на
обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на
1
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост на формираните изводи относно правно
релевантните факти по спора. Моли същото да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено ново такова, с което да бъдат уважени изцяло
предявените претенции.
Въззиваемата страна по жалбата В. П. К. чрез особен представител
адв. А. Б. – АК гр. Русе счита същата за неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение.
Подадена е и частна жалба от А. гр. С. против Определение № 21 от
12.01.2023 г. по същото гр. д. № 40/2022 г. по описа на БРС, в частта, в която
дружеството е осъдено да заплати на адв. А. Б. сумата от 992,00 лв. разноски
за адвокатски хонорар за осъществена безплатна правна помощ по гр.д. №
14788/2021 г. по описа на РС Бяла. В жалбата се излагат пространни
съображения за неправилност на определението на БРС. Иска се частната
жалба да бъде уважена и съдът да измени определението на районния съд, с
което ищецът е осъден да заплати направени разноски.
Постъпил е отговор на частната жалба от адв. А. Б., пълномощник на
В. П. К., в който се развиват доводи за неоснователност на частната жалба.
Моли същата да бъде оставена без уважение, а определението на
първоинстанционния съд потвърдено, като правилно и законосъобразно
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана
по същество – същата е неоснователна.
Не е налице несъответствие между установените по делото
обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение.
Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както
и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за
неоснователността на заявените претенции за признаване установено, че В. П.
К., ЕГН ********** дължи на А., ЕИК ***** сумите от 6 403,64 лева –
договорна лихва за периода 05.12.2018г. – 19.08.2021г. и ; 2 756,92 лв –
мораторна лихва за периода 06.12.2018г. – 18.01.2022 г., произтичащи от
Договор за потребителски кредит № PLUS -16463748 от 19.10.2018 г.,за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
438/30.11.2021 г. по ЧГД № 1115/2021 г. по описа на БРС.
2
За да отхвърли в тази част ищцовите претенции,
първоинстанционният съд е приел, че договорът за потребителски паричен
кредит, от който произтича вземането, е нищожен съобразно нормите на
Закона за потребителския кредит. Не е изпълнено изискването на чл.10, ал.1
ЗПК по силата на която разпоредба, договорът за кредит трябва да бъде
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните. Както правилно е констатирал
първоинстанционният съд, което се установява и от въззивната инстанция – в
настоящия случай представените по делото Договор за кредит, Общи
условия, приложения, Застрахователен сертификат и общи условия към него
са сключени в противоречие с цитираното законово изискване, което по
силата на чл. 22 ЗПК прави договора недействителен, и при която хипотеза
се дължи връщане само на чистата стойност на кредита – чл. 23 ЗПК. Именно
в тази насока е постановеният от БРС акт, с който е признато за установено
вземането на Агенция за събиране на вземания гр. С. към В. П. К. само за
сумата от 7 947,56 лв главница, представляваща неплатената част от
главницата по Договор за револвиращ потребителски кредит № PLUS -
16463748, сключен на 19.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.11.2021 г. до окончателното й изплащане, които
вземания са част от предмета на Заповед за изпълнение на парично
задължение № 438/30.11.2021 г. по ЧГД № 1115/2021 г. по описа на БРС.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя тези изводи на
първонистанционния съд, поради което и правилно са оставени без уважение
предявените искове за заплащане на сумите 6 403,64 лева – договорна лихва
за периода 05.12.2018г. – 19.08.2021г. и 2 756,92 лв – мораторна лихва за
периода 06.12.2018г. – 18.01.2022 г.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни наведените в
съдебно заседание възражения на процесуалния представител на В. П. К. за
непълнота на решението доколкото първоинстанционният съд констатирайки
изначална недействителност на договора за потребителски кредит на
основание чл. 10, ал.1 ЗПК не е описал и наличието на други нарушения.
Първоинстанционният съд е обсъдил представените, както от ищеца,
така и от ответната страна доказателства във връзка с твърдените от тях
3
относими към спора факти и обстоятелства и към установената фактическа
обстановка е приложил относимите материалноправни норми.
Настоящият въззивен състав намира за частично основателна
подадената частна жалба от А. гр. С. против Определение № 21 от 12.01.2023
г. по същото гр. д. № 40/2022 г. по описа на БРС, в частта, в която
дружеството е осъдено да заплати на адв. А. Б. сумата от 992,00 лв. разноски
за адвокатски хонорар за осъществена безплатна правна помощ по гр.д. №
14788/2021 г. по описа на РС Бяла.
Съгласно чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал.1 ЗА, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал.2 ЗА. В
конкретния случай при тези правила определения размер на адвокатското
възнаграждение на адв. А. Б. съобразно изхода на спора възлиза на 508,25 лв,
до който размер следва да бъде уважен.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 190/10.10.2022 г., постановено по гр.д.
№ 40 по описа за 2022 г. на Районен съд Бяла, в частта, с която е отхвърлен
като неоснователен предявения от дружеството иск с правно основание
чл.422 ГПК за признаване установено, че В. П. К., ЕГН ********** дължи на
А., ЕИК ***** сумите от 6 403,64 лева – договорна лихва за периода
05.12.2018г. – 19.08.2021г. и ; 2 756,92 лв – мораторна лихва за периода
06.12.2018г. – 18.01.2022 г., произтичащи от Договор за потребителски кредит
№ PLUS -16463748 от 19.10.2018 г.,за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 438/30.11.2021 г. по ЧГД № 1115/2021
г. по описа на БРС.
ОТМЕНЯ Определение № 21 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 40/2022 г.
по описа на БРС, в частта, в която А. гр. С. е осъдена да заплати на адв. А. Б.
разноски за адвокатски хонорар за осъществена безплатна правна помощ по
гр.д. № 14788/2021 г. по описа на РС Бяла над сумата от 508,25 лв до
4
присъдения размер от 992,00 лв и потвърждава в останала част.
ОСЪЖДА В. П. К., ЕГН ********** да заплати на А. гр. С. ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. С., Д. представлявано от изп.
Д.Ю.Ю. сумата от 471,08 лв, направени разноски пред РОС за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5