О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 200
гр.
Пловдив, 02.07.2020 година
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение, трети
състав в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ
разгледа докладваното от съдия Георги Чамбов въззивно частно
търговско дело по несъстоятелност № 298 по описа за 2020 г.,
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 259 и сл. ГПК вр. с чл. 649 ТЗ.
Образувано е по въззивна частна жалба от С.М.Ж. – синдик на
„П.“ ЕООД против определение № 416 от 14.02.2020 г., постановено по т.д. № 236
по описа за 2019 г. на П.ския окръжен съд, с което е
прекратено производството по делото и „П.“ ЕООД е осъдено да заплати по сметка на ОС – П. държавна такса в общ
размер на 8622,02 лева.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното
определение. Искането е да се отмени определението, с което производството по
делото е прекратено и да се постанови продължаване на съдопроизводствените
действия.
Частната жалба е постъпила в
срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна и е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Производството по т. д. № 236 по описа за 2019 г. на П.ския окръжен съд е образувано по предявени от С.М.Ж., в качеството й на синдик на „П.“ ЕООД против
същото дружество и Т.Ж.К., обективно и пасивно субективно съединени искове, с
правно основание чл. 135 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както следва:
- иск за прогласяване
за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „П.“ ЕООД
в производството по несъстоятелност по т. д. № 324/2017 г. по описа на Окръжен
съд П., сделката/действието, обективирано в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №*, т. първи, рег. №*,
дело 81 от 24.02.2015 г. на нотариус №*за продажба на описаните в същия нотариален
акт два недвижими имота, представляващи жилища, всякоот
по 81 кв. м, ведно с 1/3 ид. част от общите части на
сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху
парцела;
- за
осъждане на Т.Ж.К. да върне/заплати на длъжника „П.“ ЕООД сумата 200 000
лева, представляваща равностойността/пазарната стойност на недвижимите имоти,
/които не могат да бъдат върнати в масата на несъстоятелността поради
разрушаване/погиване от ответника/,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане.
В подкрепа
на исковете, след многократни уточнения, са заявени следните твърдения:
- с
решение от 28.03.2018 г. по т.д.н. № 324/2017 г. по описа на П.ския окръжен съд е обявена неплатежоспособността и
свръхзадължеността на „П.“ ЕООД, с
начална дата 31.12.2015 г. и е открито производство по несъстоятелност на
дружеството, като за постоянен синдик е назначена С.М.Ж.;
- с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №*, т. първи, рег. №*, дело 81 от
24.02.2015 г. на нотариус №*, „П.“ ЕООД е продало на втория ответник К. два
недвижими имота –жилища всеки от по 81 кв.м, ведно с 1/3 ид.
част от общите части на сградата и правото на строеж от сграда в гр. П., ул. „К.”
№ 8 , като продажната цена била многократно по-ниска от данъчната оценка на
имотите и от пазарната им цена, а освен това върху имота е имало вписани две
възбрани;
- в
последствие, сградата, в която се намирали продадените от „П.“ ЕООД и закупени
от К. жилища, била съборена, а в УПИ, в съответствие с одобрения нов план на
ЦГЧ на гр. П., била построена нова сграда;
-
покупко-продажбата на посочените активи на дружеството била извършена след
възникване на вземания на кредитори на несъстоятелността, страните по нея са
целели и реално са намалили имуществото на дружеството, увреждайки неговите
кредитори;
-
намаляването на имуществото на П.“ ЕООД /н./, вследствие на описаната сделка
било налице, независимо че двата обекта, предмет на атакуваната
покупко-продажба са били разрушени, тъй като прехвърленото вещно право на
строеж се е запазило и в полза на титуляра му е възникнало правото на
обезщетение от пропуснатите ползи от невъзможността да реализира това право;
- купувачът К. е знаел и е бил длъжен да знае,
че има възбрани върху имота, поради което, закупувайки го, също е знаел, че се
увреждат кредиторите на несъстоятелния.
Поради
това синдикът предявява иск на основание чл. 135 ЗЗД, с който иска от съда да
обяви за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
сделката между двамата ответника за покупко-продажба на описаните имоти.
Евентуалния
осъдителен иск се основава на твърдението, че заради извършеното разрушаване на
сградата, в която са се намирали двете жилища, „мълчаливият отказ“ на купувача
да реализира запазеното право на строеж в новопостроената сграда, вторият
ответник дължал заплащането на тяхната равностойност/пазарна стойност, която
според ищеца възлиза на 200 000 лева.
За да прекрати производството по делото, П.ският
окръжен съд, приемайки, че след като ищецът се позовава на увреждащия характер
на сделката, поради твърдението, че вторият ответник - купувач е заплатил
многократно по-ниска цена на първия ответник – продавач, е квалифицирал
главният иск като отменителен по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, а не както е бил
заявен – по чл.135 ЗЗД. И тъй като,
според заявените от самия ищец, дати на извършване на сделката и началната дата
на неплатежоспособността, атакуваната сделка не попадала в обхвата на
отменителните искове по чл. 647 от ТЗ, предявеният иск бил недопустим, съдът е
прекратил производството по делото.
Определението
е неправилно.
Предмет на
конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД
е потестативното субективно материално
гражданско право на ищеца-кредитор да бъде обявена само спрямо него за
недействителна правна сделка или друго правно или фактическо действие на
ответника-длъжник, с които последният го уврежда. Следователно, определящото за
квалификацията на иска по чл. 135 ЗЗД е излагането на твърдения относно
основните материалноправни предпоставки, характеризиращи описаното потестативното
право: ищецът да е кредитор на ответника-длъжник; извършеното от последния
действие/сделка да уврежда интереса на ищеца-кредитор, т. е. да осуетява или да
затруднява по някакъв начин упражняването на правата му спрямо
ответника-длъжник; длъжникът да е знаел за увреждането към момента на
извършването на атакуваната сделка/действие. В този смисъл, както е отбелязал и
първоинстанционният съд, искът по чл. 135 ЗЗД обхваща по-широки хипотези, които
са различни от изрично уредените специални искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ.
В
конкретния случай, и в първоначлната искове молба, и
в допълненията и уточненията към нея, ищецът е изложил твърдения относно всички
материалноправни предпоставки, обуславящи потестативното право, предмет на
Павловия иск. От друга страна, заявеният петитум също съответства на
предвидената с този иск правна защита.
Твърдението
за разликата между продажната и действителната цена на отчуждения имот, не
представлява единствен и основен правопораждащ факт, а е допълнителен аргумент
към релевираното в подкрепа на иска твърдение, че с извършената продажба на
активи на дружеството, същото е намалило имуществото си, което е довело до
увреждане на правата и интересите на кредиторите на несъстоятелността, като
както длъжникът, така и третото лице – приобретател са знаели за това
увреждане.
Като не е
обсъдил в цялост изложените в исковата молба и допълнения към нея
правно-релевантни факти, характеризиращи процесното материално-право, П.ският окръжен съд е достигнал до неправилна квалификация на
предявения иск, съответно е обсъждал и приложил изисквания за допустимост към
непредявен иск, които са неотносими към действително предявения Павлов иск.
Изводът е, че обжалваното
определение е неправилно и следва да се отмени, а делото следва да се върне на П.ския окръжен съд за продължаване на процесуалните действие
по предявения иск.
В съответствие
с изложеното, П.ският апелативен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ определение № 416 от
14.02.2020 г., постановено по т.д. № 236 по описа за 2019 г. на Пловдивския
окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на
производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: