МОТИВИ към Присъда № 35/09.07.2019г. постановена
по НОХД № 414/2019г. на Районен съд – Търговище
Производството е образувано по внесен от
Районна прокуратура - Търговище обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение
срещу А.М.С. *** за това, че на 24.09.2018г. в гр. Търговище, кв. „Въбел“, пред
дом №5 на ул. „П. Б.“ с цел да принуди П.П.К. *** да
се разпореди със свои вещи - с парична сума в размер на 400.00 лева, го
заплашил с противозаконно действие с тежки последици за него, а именно с
насилие и увреждане на имущество - казал му, че ще запали къщата, в която
живее, находяща се на ул. „П. Берон“ №5 в кв. „Въбел“
на гр. Търговище, като деянието е било придружено с причиняване на лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота
- престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2 във вр. с ал.
1 от НК.
В съдебно заседание представителя на
Районна прокуратура – Търговище, не поддържа първоначалното обвинение спрямо
подсъдимия. Счита, че се касае за престъпление по чл.130, ал.1 от НК и прави
искане съдът да се произнесе за това престъпление.
Гражданският ищец поддържа иска си и
моли същият да бъде уважен както е предявен.
Подсъдимият не се признава за виновен.
Неговият защитник пледира за постановяване на оправдателна присъда
Съдът като съобрази доказателствата по
делото отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 20.09.2018г. на подс.А.М.С.
било връчено Наказателно постановление №16-1292-001477/ 30.01.2017г., издадено
от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Търговище, с което за
нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, извършено на от
25.10.2016г. - управление на лек автомобил „Опел Астра“
с per. №Т8728АС, собственост на св.П.П.К., без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ му е
било наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева. В
наказателното постановление било отразено, че то може да се обжалва в
седемдневен срок от връчването му чрез наказващия орган пред PC - Търговище. Подсъдимият
не пожелал да се възползва от законовата възможност за обжалване.
С. смятал, че вина за наложеното му
наказание имал неговият познат св.К., който бил собственик на автомобила без
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, и категорично бил решил, че той
трябва да плати глобата в размер на 400.00 лева. Поради това на 24.09.2018г.
преди обяд той отишъл до къщата, в която пострадалият живеел на квартира от
години, находяща се в гр. Търговище, кв. „Въбел“, на
ул. „П. Берон“ №5 /имотът бил собственост на св. Л.Д.Х./. Тогава с него били и
съпругата му св. М.С.П., снаха му св. Н.А.А. и
петгодишната му внучка. Подсъдимият С. паркирал автомобила, с който се
придвижил дотам марка „Опел“, модел „Зафира“ пред
къщата и позвънил на звънеца. Св. П., св. А. и детето останали в автомобила.
Когато св. К. излязъл подсъдимият му казал, че е получил НП №16-1292- 001477/
30.01.2017г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.
Търговище, с което му е било наложено наказание глоба в размер на 400.00 лева.
Той настоял, тъй като автомобилът на пострадалия е бил без застраховка „Гражданска
отговорност“, той да плати тази глоба. Св. К. му обяснил, че в момента не
разполага с парични средства, но очаква скоро да му бъдат заплатени откраднати
от племенника на подс. С. зайци /по повод кражбата е
било проведено НОХД № 1067/2018г. по описа на РС - Търговище/. Подсъдимият с
категоричен тон заявил на св. К., че не го интересуват зайците и иска до две
седмици да плати глобата. Той говорел нервно, като размахвал наказателното
постановление пред лицето на пострадалия. Подсъдимият казал на пострадалия „Ако
не ми платиш акта, ще ти запаля къщата“. След това подсъдимият тръгнал към
автомобила, а пострадалият го последвал. Подсъдимият извадил някакъв метален
предмет от автомобила. Обърнал се към пострадалия и стискайки този предмет /неустановен
по делото/ го ударил с юмрук по лицето в областта на носа. Пострадалият изпитал
силна болка и от носа му започнала да тече кръв. За да предотврати следващ удар
пострадалият хванал с ръце подсъдимият през тялото и се опитал да го събори.
Всичко това станало пред очите на св. Н.М.К. - съседка на св. К., която тогава
стояла пред квартирата му. Тя била чула и видяла всичко, което се случило от
самото начало на разговора между него и подсъдимият. Св. Х., чиято собственост
била къщата, находяща се на ул. „П. Б.“№5 в кв.
„Въбел“ на гр. Търговище по това време била в дома си и само чула през
отворения прозорец на стаята си, която нямала изглед към пътя, че мъжки глас
вика, че ще запали къщата. Между двамата мъже настъпило боричкане, което
изплашило петгодишната внучка на подс.С.. Тя се
разплакала и избягала от автомобила. Св. А. тръгнала след нея, викайки. Тогава
св. К.Й.Г., който работел като общ работник в цех на ЗХД „Пчелен свят“, намиращ
се срещу квартирата на пострадалия, чул детския плач и писъците на св. А. и
разбрал, че се случва нещо нередно. Той отишъл при подс.С.
и св. К., които в този момент се били хванали за дрехите и се дърпали, и ги
разтървал. После подсъдимият си тръгнал с автомобила „Опел Зафира“,
а пострадалият се прибрал в дома си. Св. Г. се върнал в цеха и продължил
работата си.
Със заключението на изготвената по
делото съдебно - медицинска експертиза се установява, че с нанесения на св.П.К.
удар са му били причинени разкъсно-контузна рана по
гърба на носа към корена му с оток по гърба на носа по цялата му дължина и
счупване на носните кости, които са причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. По своя характер и степен
полученото увреждане представлява лека телесна повреда.
Така изложената фактическа обстановка,
съдът прие за безспорно установена въз основа на първа група гласни доказателства
: показанията на свидетеля К., св.М. / пряк очевидец на инцидента/и на св.К.Г./пряк
очевидец на инцидента/, от показанията на св.Л.Х., от заключението на съдебно -
медицинската експертиза и от останалите писмени доказателства по делото. Всички
тези доказателства са последователни, логични, кореспондиращи помежду си и
съдът ги кредитира изцяло като достоверни.
Съдът не даде вяра на св.М.П. -съпруга
на подсъдимият и пряко заинтересована от изхода на делото, на св.Н.А. – снаха
на подсъдимият и също пряко заинтересована от изхода на делото, относно
механизма на причиненото на пострадалия телесно увреждане. Съдът не даде вяра и
на обясненията на подсъдимият, за механизма на причиненото на пострадалият
телесно увреждане и за това дали е заплашвал пострадалият. Следва да се
отбележи и, че показанията на св.П. са непоследователни, което наложи
прочитането им по реда на чл.281 от НПК. От друга страна при тази група гласни
доказателства, има вътрешни противоречия. Според обясненията на подсъдимият,
последният блъснал с вратата на колата пострадалия К.. Според показанията на
св.М.П. пострадалият сам дръпнал вратата на колата и по този начин сам се ударил.
Според показания на св. Н.А. пострадалият започнал да дърпа подсъдимият, който
бил седнал в колата и тогава се ударил във врата на автомобила. Отделно от това
всички горепосочени твърдения противоречат на показанията на свидетелите М. и Г.
- преки очевидци на инцидента и абсолютно безпристрастни спрямо изхода на
делото, и на становището на вещото лице за най-вероятния механизъм на
причиняване на процесното телесно увреждане. Според
вещото лице най-вероятният механизъм е директен удар с юмрук в лицето респ. с
ръка свита в юмрук държаща нещо подобно
на ключове. По този начин заключението на вещото лице кореспондира с
показанията на М. и Г..
Що се касае до показанията на
свидетелите Ю. и Х. следва да се отбележи, че тези показания не допринасят за
изясняване на факти правно релевантни за делото.
Предвид на така събраните по делото
доказателства съдът не прие за доказано първоначално повдигнатото обвинение. Не
се установи по категоричен начин процесното телесно увреждане
да е причинено с цел пострадалият да поеме имуществено задължение. Телесната
повреда е причинена след като словесният спор е приключил, с ясният отказ на
пострадалият да плати процесната глоба. Мотива за
телесната повреда са влошените отношения между пострадалият и подсъдимият. Що
се касае за заплахата то се установи, че къщата не е на пострадалият а на св.Л.Х.,
а тя не е „ближна“ на пострадалия по смисъла на чл.93, ал.1, б.“б“, т.10 от НК.
В случая няма и престъпление по чл.144, ал.1 от НК. Не се установи категорично заплахата
на подсъдимият да е възбудила основателен страх у пострадалият за нейното осъществяване.
В показанията си пострадалият не заяви да се е почувствал застрашен от
заплахата на подсъдимият. Едва в пледоариите заяви, че не може да спи спокойно
от неговите заплахи, но по-скоро се притеснява за жената на която е къщата в
който живее на квартира – св.Л.Х.. Дори при отправяне на заплахата пострадалият
първо е попитал подсъдимият коя къща има предвид за запалване, тъй-като неговата къща е в Еленово. Всичко
това наведе съдът на мисълта, че пострадалият не е почувствал основателен страх
от оправената закана.
Предвид горното съдът оправда
подсъдимият по първоначално повдигнатото обвинение.
Предвид гореизложената фактическа
обстановка се налага извода, че на 24.09.2018г.
в гр.Търговище подсъдимият причинил на пострадалият П.К. ***
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление
по чл.130, ал.1 от НК. Подсъдимият не е осъждан, не е ползвал привилегията по
чл.78а от НК, от деянието няма причинени съставомерни
имуществени вреди, които до подлежат на възстановяване, поради което и на
основание чл.78а от НК съдът освободи подсъдимият от наказателна отговорност за
извършеното престъпление по чл.130, ал.1 от НК и му наложи административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. За да определи този размер на
наказание съдът отчете смекчаващите обстоятелства – чисто съдебно минало, вида
и характера на телесното увреждането, мотива за деянието – влошените отношения
между подсъдимият и пострадалият, ескалирали след категоричният отказ на пострадалия
да заплати търсената от подсъдимия сума. Няма отегчаващи обстоятелства.
С виновното си и противоправно
поведение подсъдимият причинил на пострадалият неимуществени вреди в момента на
причиняване на увреждането и в последствие в рамките на протичащият
оздравителен процес. Тези вреди са в пряка и непосредствена причинно следствена
връзка с виновното и противоправно поведение на
подсъдимия. Предвид вида и характера на увреждането, периода на възстановяване,
съдебната практика и принципа на справедливост при обезщетението за причинени
неимуществени вреди, съдът прие, че сумата от 1000 лева е справедлив размер на
обезщетение. Именно в този размер бе уважена и гражданската претенция. В
останалата му част гражданският иск е неоснователен и като такъв бе отхвърлен
от съда.
На основание чл.189 НПК подсъдимият бе осъден
да заплати съответно направените разноски на досъдебното и съдебно
производство, а по сметка на РС – съответната държавна такса върху уваженият
граждански иск.
По горе изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :