Решение по дело №61/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано на основание чл.124 ЗДСл във връзка с чл.145 АПК по жалба на П. Т. К. от [населено място], [улица], * против Заповед №4/16.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с която на П. Т. К. на длъжност *** при ТП на НОИ-Ямбол е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, необоснована и неправилна, несъобразена с изискванията на закона и постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, т.к. не са изпълнени изискванията на чл.93, ал.1 и ал.2 от ЗДСл, не е спазена разпоредбата на чл.95 и чл.96 от ЗДСл, а приетите като извършени нарушения не могат да се квалифицират по тези законови текстове, вписани в заповедта за дисциплинарно наказание. Претендира се за отмяна на атакувания акт и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.Д., която подържа жалбата на посочените основания, допълнени с пледоарията и в писмена защита, с искане да бъде уважена изцяло.

За ответната страна се явяват директора Ж. Ж. заедно с главен юрисконсулт Д. Р., като оспорват жалбата с искане за отхвърлянето й поради неоснователност и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по съображения отразени пледоарията и в депозираните писмени становища.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложените по делото писмени доказателства на ТП на НОИ-Ямбол е била извършена планова тематична проверка за спазване регламентирания достъп до регистрите НБД „Население“ на ГД ГРАО от длъжностните лица, като резултатите са отразени в доклад № 1007-40-880#1/11.12.2024 г. на Инспектората.

Установяванията касаещи наказания служител са отразени в Раздел ІІ, т.5.10 и в Раздел ІV, т.2 от доклада – извършени устни консултации на лица, без съставяне на протокол за консултация Приложение № 2 към чл. 13, ал. 4 от ВПОАО на НОИ и достъп в НБДН на ГД ГРАО извън служебна необходимост, за което са приложени справка ЕГН №42-50 бр. достъпвания и справка №42А разширено търсене-17 бр.достъпвания.

С писмо № 1029-40-4462/16.12.2024 г. на Инспектората при НОИ до Директора на ТП на НОИ - Ямбол са дадени препоръки за ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителите, за които е установено нарушение за осъществяване без служебна необходимост неправомерен достъп до лични данни на трети лица до НБДН на ГД ГРАО и за съблюдаване изискванията на чл.13, ал.2 от ВПОАО на НОИ.

С писмо изх.№ 1029-28-639/18.12.2024 г. директорът на ТП на НОИ-Ямбол е поискал от служителя П. Т. К. да представи писмени обяснения на основание чл.93, ал.1 ЗДСл във връзка с посочените в писмо № 1029-40-4462/16.12.2024 г. на Инспектората нарушения за осъществен от нея нерегламентиран достъп лични данни до трети лица в периода 01.05.2024 г.-31.10.2024 г. без конкретни и изрично указани служебни задължения и легитимни цели, представляващи нарушение на чл.6, ал.1, т.1-З, ал.2, т.1-2 и т.6, чл.24, ал.1-2 от Кодекса за поведение на служителите в НОИ, каквито писмени обяснения служителят е депозирал с вх. №1029-28-639#1/23.12.2024 г.

Със Заповед №4/16.01.2025 г. директорът на ТП на НОИ-Ямбол е наложил на П. Т. К. на длъжност *** при ТП на НОИ-Ямбол дисциплинарно наказание „забележка“.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед №4/16.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с която на П. Т. К. на длъжност *** при ТП на НОИ-Ямбол е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Оспорената заповед на директора на ТП на НОИ–Ямбол е постановена от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност и в изискуемата писмена форма с мотивиран акт при спазване на процедурата визирана в закона.

Не са налице твърдените в жалбата нарушения на процедурата при ангажиране на дисциплинарната отговорност, т.к. от една страна в съответствие с императива на чл.93 от ЗДСл дисциплинарно наказващият орган е предоставил възможност на държавния служител да даде писмени обяснения, каквито са депозирани и обсъдени преди налагане на дисциплинарното наказание, а от друга страна чл.96, ал.1 ЗДСл не изисква образуване на дисциплинарно дело и вземане на становище от дисциплинарен съвет в разглеждания казус, т.к. тези действия са задължителни само при налагане на наказания от вида понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година или уволнение.

Ето защо не е налице самостоятелно основание, на което съдът да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

От фактическа страна наказанието е мотивирано с това, че служителят е осъществил достъп до лични данни чрез справка №42 за ЕГН при предоставяне на 13 броя устни консултации, без да са регистрирани протоколи за извършени устни консултации, както и достъп до лични данни чрез справка №42 за ЕГН на К. И. Г., на дъщеря и С.Д. А. и съпруга и Д. Д. А., във връзка с предложение №1007-28-48/25.06.2024 г. за назначаване на служител К. И. Г. по заместване.

По силата на чл.13, ал.1 от Вътрешните правила за организацията на административното обслужване в Националния осигурителен институт, служителите по чл.10, ал.2 регистрират постъпили чрез различните канали/начини за достъп искания/заявления за извършване на административни услуги, жалби, сигнали и предложения в АИС или във вътрешните деловодни системи на специализираните програмни продукти на НОИ в съответствие с Вътрешните правила за организацията на деловодната дейност, документооборота и контрола по изпълнение на сроковете, като ал.2 и ал.4 изискват исканията, внесени устно, да се отразяват в протокол (Приложение №1), който се подписва от заявителя и от длъжностното лице, което го е съставило, след което се регистрира по общия ред, съгласно Вътрешните правила за организацията на деловодната дейност, документооборота и контрола по изпълнение на сроковете, съответно устните консултативни запитвания, свързани с извършване на проверка или справка в регистрите на НОИ по личните данни на заявителя, да се отразяват в протокол (Приложение №2), който се подписва от заявителя и от длъжностното лице, което го е съставило, след което се регистрира по общия ред, съгласно Вътрешните правила за организацията на деловодната дейност, документооборота и контрола по изпълнение на сроковете.

Осъществяването на описаните случаи на достъп се установява от приложените по преписката справки, като по същество не се оспорва от служителя в дадените обяснения, поради което съдът приема за безспорно установено извършването на нарушенията на цитираните разпоредби, с които лицето е било запознато.

Не се променят направените изводи от обстоятелството, че при устните консултации са били попълвани бланки „Консултации по пенсионно осигуряване“, т.к. същите не са надлежно одобрени и не освобождават служителя от задължението му да състави съответните протоколи.

Също така не се установява събирането на лични данни по повод предложение №1007-28-48/25.06.2024 г. за назначаване на служител К. И. Г. по заместване да е във връзка със служебни задължения и легитимни цели, защото по никакъв начин не се констатира да е в кръга на служебните задължения на П. Т. К. да издирва телефона на въпросното лице, както и няма основание последното да бъде третирано по различен начин от всяко такова кандидатстващо за назначаване, за да се полагат извънредни усилия и осъществяват неправомерни действия за реализиране на контакт с него.

Ето защо правилно дисциплинарнонаказващият орган е квалифицирал като неизпълнение на служебни задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 и ал.5 от ЗДСл, в нарушение на принципите за законност; лоялност; добросъвестност; ограничение на целите (личните данни следва се събират за конкретни, изрично указани и легитимни цели и да не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с или отклоняващ се от тези цели); свеждане на данните до минимум (да са подходящи, свързани с и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват); цялостност и поверителност (личните данни да се обработват по начин, който гарантира тяхната сигурност, вкл. защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат необходимите технически и организационни мерки) и на задълженията служителите в НОИ да осъществяват дейността си в условията на законосъобразност, добросъвестност, откритост и прозрачност, но при строго спазване на задълженията за опазване в тайна на защитената от закона информация, в т.ч. получена по електронен път, в съответствие с установените правила в института, както и документите и данните в НОИ да се използват от служителя само за изпълнение на служебните му задължения при спазване на нормативните изисквания и правилата за защита на информацията, залегнали в чл.6, ал.1, т.1, т.2 и т.3, ал.2, т.1, т.2 и т.6 и чл.24, ал.1 и ал.2 от Кодекса за поведение на служителите в НОИ.

Поради това е доказано твърдяното поведение от страна на служителя, което е в отклонение с посочените принципи и задължения и е дало основание за налагане на дисциплинарното наказание.

Доколкото последното е „забележка“ и се явява най-лекото по вид сред изброените в чл.90, ал.1 от ЗДСл, а по делото няма данни за настъпили вредни последици за държавната служба или за гражданите, то съдът го приема за съответстващо на нарушението.

В процесната заповед са посочени мотиви от фактическа и правна страна, като липсва неяснота относно описание на нарушението, поради което отговаря на изискванията за форма, заложени в чл.97, ал.1 ЗДСл. Следва да се има предвид, че според чл.97, ал.1, т.7 ЗДСл е необходимо посочване на правното основание за налагане на наказанието, докато съгласно т.4 е достатъчно описание на извършеното нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, без определяне на правна квалификация, т.к. наказания служител се защитава като оспорва и оборва само фактите посочени в засягащия го административен акт.

Предвид посоченото Заповед №4/16.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол е валидна, като издадено от надлежен орган, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално-правни предпоставки и без да са налице нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото и с оглед направените искания, жалбоподателят на основание чл.144 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното, Я А С

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на П. Т. К. на длъжност *** при ТП на НОИ-Ямбол против Заповед №4/16.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол.

ОСЪЖДА П. Т. К. на длъжност *** при ТП на НОИ-Ямбол да заплати на ТП на НОИ–Ямбол направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Решението да се съобщи на страните по реда на чл.138, ал.3 АПК.