РЕШЕНИЕ
№574/10.8.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРЖИК,
осми състав, в открито заседание на десети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева,
като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ
административно дело № 254 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 – 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на А.М.А., ЕГН
********** ***, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001319002899-091-001 от
27.11.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в частта, в
която са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ за 2015 в размер на 3 838
лв. и съответните лихви в размер на 1392,52 лв. и допълнителни
задължения по ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 3409 лв., както и съответните лихви
в размер на 891,15 лв., потвърден с Решение № 49 от 31.01.2020 год. на
директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
Пловдив.
Жалбоподателката чрез адв. Н.П. *** поддържа жалбата в съдебно
заседание, като моли съда да отмени
обжалвания РА. Претендира сторените по делото разноски, включващи разноски за
адвокатско възнаграждение, заплатена държавна такса и депозит за вещо лице.
Ответникът– Директор на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП-Пловдив,
редовно уведомен се представлява от юрисконсулт П. Я., която излага становище
за неоснователност и недоказаност на жалбата, моли съда да я остави без
уважение. В депозирани писмени бележки развива подробни съображения в подкрепа
на тезата за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд- Пазарджик обсъди оплакванията в жалбата,
писмените доказателства по преписката, доводите и становищата на страните, и
като направи служебна проверка за законосъобразност на акта съгласно чл. 160,
ал. 2 от ДОПК, намери следното:
С жалбата се атакува акт, за който изрично е предвидено обжалване
пред съд съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Решението на Директор на Дирекция
ОДОП, ЦУ при НАП е връчено на жалбоподателя на 01.02.2020 г. /л.22/. Жалбата е
подадена чрез административния орган на 13.02.2019 г. видно от представената по
делото обратна разписка/л.21/, от надлежно лице и при нА.чието на правен
интерес, поради което същата е процесуално допустима.
От фактическа страна, съдът приема за установено:
Със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ №Р-16001319002899-020-001 от 07.05.2019 г. на ГА.на Петрова
Янчева- началник сектор в ТД на НАП Пловдив/л.439/, е възложено извършването на
ревизия на А. Мустафа А. за задълженията й за данък по ЗДДФЛ за 2015 и 2016 г.,
за вноски за ДОО, за ЗО за ДЗПО за 2015-2016 г.
В хода на ревизията били
извършени множество процесуални действия с цел установяване на имущественото
състояние на ревизираното лице и установяване на направените от него разходи,
установяване на всички източници на доходи, съпоставка на имущестеното
състояние на лицето и декларираните от него доходи и определяне на дължмите от
него данъци. Изискани са и са анА.зирани данните за нА.чните парични средства в
брой,за банковите сметки на РЛ, документите от дружеството, на което е
собственик РЛ, извършените от него покупки и разходи, внесените и изтеглените
суми от банковата сметка на РЛ и други. В тази връзка, на основание чл.37 ал.5
от ДОПК била изискана информаци за лицето от търговски банки, на основание чл.
47 от ДОПК било изготвено искане до ОДМВР Пазарджик, били наложени ПОМ, както и
били предприети действия с цел събиране и обезпечаване на доказателства,
подробно описани в издадения РД/л.126-127/.
Ревизиращите органи са приели, че лицето в ревизиания перод не е
подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, не е деклаирало получени доходи, няма
декларирни трудови договори в България, няма декларирани и дуги доходи,
изплатени суми, получени или предоставени заеми, а само получени обезщетения от
НОИ- 1740,00 лв. за 2015 г. и 1883,83 лв. за 2016 г. Същевременно по данни за
оборотна ведомост за 2015 и 2016 г. на „Булинжинеинг“ ЕООД /чиито едноличен
собственик на капитала е жалбоподателката/ по сметка 493 „Разчети със
собственици“ са установени внесени суми от А. Мустафа А. в дружеството, съответно в размер на 40 119,
72 лв. и 35 686,98 лв., за които ревизиращите приели, че не са представени
доказателства за средствата.
Ревизираното лице
потвърдило, че в периода 2016-2018 г. е работило в чужбина, където получавала
възнаграждение. Декларирало, че е получило дарение от майка си Ф.Т.М., която
работила също в чужбина в периода 2016-2017, като във фирма S&A заработила
11 844, 87 бритнски паунда. Също така получила дарение в размер на 12 000 лв.
от свекърва си А. Мустафа А..
Ревизиращите обсъдили
твърденията на жалбоподателката за получени дарения и ги отхвърлили, тъй като
представените писмени доказателства за доходи в чужбина в по- голямата си част
не касаели ревизирания период, а свекървата и майката нямА. декларирани доходи.
Освен това Фатма Тефик М. нямала представени доказателства за нА.чна сума в
брой, за това каква част от получените заплати са похарчени за издръжка живот в
чужбина, каква част и по какъв начин са внесени парите в България. Ето защо,
ревизиращите заключили, че жалбоподателката е получила доходи с неустановен
произход за 2015 и 2016 г. съответно в размер на 38 381, 77 лв и 34 098,58 лв.,
които попадат в обхвата на чл. 35 т.6 от ЗДДФЛ.
За резултатите от ревизията
е съставен Ревизионен доклад /РД/№ Р-16001319002899-092-001 от 05.11.2019 г.,
връчен по електронен път на 06.11.2019 г.
Ревизията е приключила с РА
№ Р-16001319002899-091-001 от 27.11.2019 г., издаден от ГА.на П.а Йовчева, началник сектор в дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП Пловдив, възложил ревизията и Костадинка Петрова Янчева, на длъжност главен
инспектор по приходите при ТД на НАП - ръководител на ревизията. РА е връчен
електронно на 27.11.2019 г.
С Решение № 49 от 31.01.2020 год. на директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, спорният
ревизионен акт е потвърден като правилен
и законосъобразен.
В хода на съдебноото производство беше доусната съдебно счетоводна
експертиза
В хода на съдебното производство
беше допусната компютърно-техниическа експертиза, с вещо лице М. Н. Н., която
даде заключение по следните задачи:
ССЕ да анА.зира паричните потоци през
ревизирания период 20155-2016 г., както и данните за доходи преди него и като
отчете тези постъпления да изготви нов паричен поток, като включи дарените от
майката на жалбоподателката и нейната свекърва постъпления и в случай на
недостиг да изчисли съответния данък по ЗДДФЛ и лихви за 2015 и 2016 г. Вещото
лице да изготви два варианта на облагане, единия като приеме, че са получени
всички средства от майката на жалбоподателката, а другата- от майката и
свекървата.
От заключението на изслушаната в съдебно заседание ССЕ се установява,
че:
1) Превишението
на разходите спрямо приходите за 2015 г. е в размер на 33381,77 лв., независимо
от дарени средства на А. Мустафа А. от майката и свекърва й, защото и двете
дарения са през 2016 г.
2) Превишаването
на приходите спрямо разходите за 2016 г.
по първи вариант е в размер на 1302,05 лв., като в разчетите за годината
е взела в предвид дарението от 12000 лв. на А.М.А. от свекърва й, както и
дарението от 6000 евро и 5000 британски паунда от майка й.
3) Превишаването
на разходите спрямо приходите за 2016 г. по втори вариант е в размер на 22 098,08 лв.,
като в разчетите за годината, експертизата е взела в предвид само
дарението от 12000 лв.
4) Дължимият
данък по ЗДДФЛ през 2015 г. от физическото лице А.М.А. е в размер на 3338,18
лв.
5) Дължимата
лихва за дължимия данък за 2015 г. от физическоото лице А.М.А. за периода
01.05.2016 г. до 10.07.2020 г. е 1420,65 лв.
6) По
първи вариант за 2016 г. лицето не дължи данък по ЗДДФЛ.
7) Дължимия
данък за 2016 г. по втория вариант е в размер на 2209,81 лв., а лихвата е
716,35 лв.
Съдът кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, като изготвено от
компетентно лице, притежаващи съответните специални знания, в областта, в която
му е била възложена задачата и неоспорено от страните.
По делото, в качеството на свидетели бяха разпитани св. М. А. А.,
св. А.М.А., св. А. М.А. и св. Фатима
Тефик. Преценката на достоверността на тези показания следва да се прави на
базатата на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид обстоятелството, че
свидетелите са роднини на жалбоподателката. Въпреки възможната заинтересованост
в показанията на тези свидетели, съдът констатира, че те са логични, подобни и
последователни, като всеки свидетел възпроизведе пред съда факти и
обстоятелства, които непосредствено са му станА. достояние. Съдът констатира,
че органите по приходите не са ангажирА. никакви доказателства, отричащи
твърденията на свидетелите, досежно правнорелевантните факти на извършените две
дарения- едното от майката на жалбоподателката, другото от нейната свекърва.
Ето защо, съдът прие да кредитира показанията на свидетелите М. А. А., св. А.М.А., св. А. М.А. и св. Фатима Тефик, още
повече, че за доказаване на договорите над 5000 лв, сключени между роднини по
права линия/каквато е майката/, съпругът, и роднини по сватоство от първа
степен/ /каквито са свекъра и свекървата/, свидетелските показания са допустими,
по аргумент на противното от чл. 164 т.3 от ГПК.
При така установената
фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е частично основателна.
По силата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, Съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на РА, както и вА.дността на акта,
независимо дА. са изрично релевирани доводи за нищожност на РА в обжалваната му
част, като преценява дА. е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
За вА.дността на акта, Съдът следи служебно и в тази връзка намира следното:
На първо място, следва да се отбележи, че е спазен срокът по чл.
109 от ДОПК, с оглед надлежното упражняване на правомощието за образуване на процесното
ревизионно производство– ревизионното производство е образувано със /ЗВР/
№Р-16001319002899-020-001 от 07.05.2019 г. на ГА.на Петрова Янчева- началник
сектор в ТД на НАП Пловдив- т.е в рамките на 5-годишния срок за ревизирания
период.
Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 2 от ДОПК, ревизията може да
се възлага от: т. 1 органа по приходите, определен от териториалния директор на
компетентната териториална дирекция или т. 2 изпълнителния директор на
Националната агенция по приходите или определен от него заместник изпълнителен
директор – за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци
и задължителни осигурителни вноски. Предвид представените по делото заповеди,
следва изводът, че ЗВР е издадена от компетентен за целта орган на приходната
администрация, както и че ревизионното производство е извършено от компетентни
за целта органи и при спазване на процесуалните правила за извършването на
ревизията.
Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по смисъла на чл.
118, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в кръга на определените им правомощия /в този смисъл Тълкувателно решение
№ 5 от 13.12.2016 г. на ВАС/. Ревизионният акт е издаден в предвидената форма
съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Оспореният РA съдържа разпоредителна част в табличен вид, в която е
определен размерът на обжалваните задължения. Съдът не констатира съществени
процесуални нарушения на административно-производствените правила.
Предвид гореизложеното, Съдът намира, че оспореният
административен акт е постановен от материално компетентни органи с надлежно
делегирани правомощия, властническото волеизявление е облечено в изискваната от
закона форма.
По приложението на материалния закон:
Не се спори по делото, а и от доказателствата се установява, че
жалбоподателката е местно физическо лице и по смисъла на чл. 4 ал.1 от ЗДДФЛ и
е данъчно задължено за придобитите доходи от източници в станата и чужбина. На
основание чл. 35 т.6 от ЗДДФЛ, облагаемият доход е брутната сума на облагаемите
доходи, придобити преза данъчните години, придобити през кА.ната година от
всички други източници, които не са изрично посочени в закона и не са обложени
с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Съгласно чл. 36 от ЗДДФЛ, годишната
данъчна основа за доходите от други източници
се определя, като облагаемият доход по чл. 35 от ЗДДФЛ, придобит през
данъчната година се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за
данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40 ал.5 от ЗЗО. Тук следва да се
посочи, че предмет на настоящото производство са само установените заължения за
данъци и лихви по ЗДДФЛ, а задълженията на жалбоподателката за вноски за ЗО за
ДЗПО и вноски за ДОО, които са установени също с процесния ревизионен акт не се
оспорват с настоящата жалба. В този смисъл, съдът приема, че решението на
директора на ОДОП Пловдив, в частта, в която са установени тези задължения за
ЗО за ДЗПО и вноски за ДОО е влязло в сила като неоспорено.
По ЗДДФЛ за 2015 г.
Действително, установено е по делото, че ревизираното лице е
извършило разходи през 2015 г. в размер на 40 119,72 лв, под формата на вноски
в дружеството, отразени по сметка 493 “разчети със собстеници“, за които
разходи не са представени доказателтва за източниците на финансиране. Липсват
данни за доходи от трудови
правоотношения, не е подавана през съответната година декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, а ревизиращите не са установили друг източник на доходи през въпросната
година освен получени обезщетения от НОИ в размер на 1740 лв. Ревизираното лице
също не е представило доказателства в тази насока, а единствения представен
трудов договор за 2015 г., източник на доходи е сключен между „Мултипро ТМ“ ООД
и Ф.Т.М./майка на жалбоподателката/. Този договор обаче има отношение към
доходите на майката за 2015 г. и следа да бъде анА.зиран в контекста на
направеното от последната през 2016 г. дарение. Ето защо, по принцип правилно е
преценено от ревизиращите органи, че вноските в дружеството за 2015 г. следва
да се квА.фицират като доходи от други изтчници по смисъла на чл. 35 т.6 от ЗДДФЛ. Правилно от направените вноски в размер на 40 119,72 лв е приспадната
сумата в размер на 1740 лв., която
жалбоподателката е получила като обезщетение от НОИ. Неправилно обаче,
ревизиращите органи са опеделили нА.чните у жалбоподателката парични средства в
брой в началото на ревизирания период в размер на 0,00 лв./таблица на стр. 7-8
от РД/. От заключението на изготвената по делото съдебно- счетоводна експертиза
се установи, че определеното от приходните органи начално салдо
противоречи на утвърдените методологични
стандарти на НАП за ревизии от ФЛ,
съгласно които се приема, че лицето е разполагало с не-повече от 5000,00 лв. в брой без писмени доказателства
за произхода на средствата, в случай, че РЛ не е представило доказателства и
информация за нА.чните суми в брой в началото на съответния период. Съдът кредитира опреленото в експертизата начално
салдо от 5000 лв., доколкото жалбоподателката не е представила доказателства за
нА.чни суми в брой за налалото на 2015 г. Това, че доказателства за нА.чни суми
в брой не са представени обаче не
означава, че РЛ е разполагало с 0,00 лв. в брой, както се твърди в РА. От
показанията на св. М.А. /съпруг на жалбоподателката/ се установи, че родителите
и на двамата са ги подпомагА. финансово и преди даренията през 2016 г. От
справката в Агенцията по вписванията са установява, че през м. 02. 2014 г.
жалбоподателката е закупила апартамент с
площ от 95 кв. м. в гр. Пазарджик, т.е. за тази покупка са били необходими парични средства в немалък размер и е
житейски логично след реА.зирането на сделката да е останала някаква парична
сума /ако предвидения бюджет за сделката
е надвишавал сумата, срещу която апартаментът е придобит/. Освен това, при
начално салдо в размер на 0,00 лв. е невъзможно да се реА.зира и минималния
житейски стандарт за преживяване на семейство в страната, доколкото макар и без
декларирани доходи, семейството на жалбоподателката има елементарни битови
нужди, които без парични средства не би могло да удовлетворява. Ето защо,
правилно в експертизата са съобразени методологичните стандарти на НАП при
ревизии и при липса на писмени доказателства, вещото лице обосновано е посочило
начално салдо в размер на 5000 лв., което също е приспаднато в заключението от
сумата на направените от жалбоподателката вноски в „БУЛИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД за 2015
г.
Двете дарения, за сумите от 6000 евро и 5000 британски паунда и 12
000 лв., съответно от майката и свекървата на жалбоподателката са направени
през 2016 г., поради което и правилно вещото лице не ги е приспаднало от
годишната данъчна основа по чл. 36 от ЗДДФЛ за 2015 г.
По изложените съображения, съдът приема тезата на вещото лице, че
превишението на разходите спрямо приходите за 2015 г. е в размер на 33 381,77 лв., като при това
положение дължимия данък по ЗДДФЛ за 2015 г. е в размер на 3338,18 лв.
Дължимата лихва за забава, вещото лице е изчислило за периода 01.05.2016-
10.07.2020 г. в размер на 1420, 65 лв., но крайния период за изчисляване на
лихвата следва да бъде датата на издаване на ревизионния акт – 27.11.2019 г.
Така изчислена лихвата въру сумата от 3338,18 лв. за периода 01.05.2016-
27.11.2019 г. възлиза на 1211,18 лв.
За разликата над сумата от 3338,18 лв. главница и 1211,18 лв.
лихва, ревизионният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
По ЗДДФЛ за 2016 г.
Ревизираното лице е извършило разходи
през 2016 г. в размер на 35 686,98 лв, под формата на вноски в дружеството,
отразени по сметка 493 “разчети със собстеници“, за които разходи не са
представени доказателтва за източниците на финансиране. Липсват данни за
доходи от трудови правоотношения, не е
подавана през съответната година декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, а ревизиращите не
са установили друг източник на доходи през въпросната година освен получени
обезщетения от НОИ в размер на 1883,83 лв. Ревизиращите органи не са признА. за
данъчни цели даренията, направени от Ф.Т.М. за сумите от 6000 евро и 5000
британски паунда и А.М.А. за сумата от 12 000 лв. Органите по приходите се
аргументират с тезата, че дарителите не са представили достатъчно доказателства
за притежаването на въпросните парини средства. Съдът като съобрази гласните и
писмените доказателства по делото, намира че изводите, направени в решението на
директора на ОДОП Пловдив, в частта, в която не са признати посочените дарения
и РА е потвърден, са неправилни. На първо място, по делото са представени
трудови договори, съгласно които дарителката Фатима М. е полагала пез 2014 г. в
Испания, а през 2015 и 2016 г. във
Франция и Великобитания труд срещу заплащане. От показанията на същата
свидетелка се установява, че освен заработеното в чужбина част от дарените
средства са приналежА. на съпруга й, а освен това пари са спестени и от
подажбата на слънчоглед. Що се касае до дарението от 12 000 лв от свекървата,
от гласните и писмените доказателства се установява, че тя се занимава с
животновъдство, от което реА.зира доходи. Също така, част от дарената сума принадлежи
на свекъра св. М.А., който в изследвания период е реА.зирал доходи от
строителна дейност. Неотносими по делото
са твърденията в решението на ОДОП, че не можело да се приеме, че цялото
семейство на жалбоподателката работело и спестявало, само за да финансира
бизнеса й. Въпросите кой, на кого и какви средства да предостави, както и за
какви цели, касаят лични решения на титулярите на съответните суми да се
разпореждат с тях както намерят за добре. Според съда, ревизиращите огани, не са ангажирА.
никакви доказателства, че св. Фатима М. и св. А.А. не са разполагА. с дарените
суми, а напротив- доказателствената съвкупност обуславя противоположен извод.
Следва да се отбележи, че ревизията не е по реда на чл. 122 от ДОПК, поради
което не може да се приеме, че действа презумпцията за вярност на фактическите
констатации, залегнА. в РА. Напротив, в
случая доказателствената тежест за обстоятелствата, посочени в РА се носи от
органите по прихоите.
Затова, съдът прие, че съгласно т.2 от експертното заключение, за
2016 г. превишаването на приходите спрямо разходите за 2016 г. е в размер на
1302,05 лв., като в разчетите за годината са взети в предвид дарението от 12000
лв. на А.М.А. от свекърва й, както и дарението от 6000 евро и 5000 британски
паунда от майка й. В този случай, според вещото лице, не се установява годишна
данъчна основа по чл. 36 от ЗДДФЛ, не се дължи и данък от жалбоподателката по ЗДДФЛ за 2016 г. Ето защо, в частта, в
която са установени допълнителни задължения на
А.М.А. по ЗДДФЛ за 2016 г., ревизионният акт следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
При този изход на спора, основателна се явява претенцията на жалбоподателя
за заплащане на разноски, като съгласно чл. 161 ал.1 от ДОПК такива се дължат
съразмерно уважената част от жалбата. Такива се констатират в размер на 632,41
лв. съответна част от заплатената държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
възнаграждение за един адвокат. На основание
161 ал.1 пр.3 от ДОПК, на ответника
се дължат разноски за юрисконсултско възнагаждение на основание чл. 8, ал. 1,
вр. чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размер на адвокатските възнаграждения, в размер на 301,31 лв.
По изложените съображения, Административен съд Пазаджик осми
състав на основание чл. 160 от ДОПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ревизионен акт №
Р-16001319002899-091-001 от 27.11.2019 г., издаден от ГА.на П.а Йовчева, началник сектор в дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП Пловдив, възложил ревизията и Костадинка Петрова Янчева, на длъжност
главен инспектор по приходите при ТД на НАП потвърден с с Решение № 49 от
31.01.2020 год. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" Пловдив, в частта, в която по отношение на А.М.А., ЕГН ********** са установени
допълнителни задължения за 2015 , а
именно данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ над
сумата от 3338,18 лв. лв. както и съответните
лихви над сумата от 1211,18 лв., както и в частта в която
по отношение на А.М.А., ЕГН **********
са установени допълнителни задължения за 2016 г. в размер на 3409 лв. данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и лихва
в размер на 891,15 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата против ревизионен акт №
Р-16001319002899-091-001 от 27.11.2019 г. в останалата й част.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН ********** да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика", Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в размер на 301,31 лв.
ОСЪЖДА
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика",
Пловдив да заплати на А.М.Алендар, ЕГН **********
разноски в размер на 632,41 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от връчване на преписи на страните.
СЪДИЯ/П/