Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 10.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, ХIII въззивен
състав, в публично заседание на двадесет
и осми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
в присъствието на секретаря Ирен
Иванова и участието на прокурор Ирина Арменова, като
разгледа докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 1527 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава
XXI НПК.
С Присъда от 11.12.2018 г.,
постановена от СРС, НО, 22-ри състав по НОХД № 11130 по описа за 2018 година,
съдът е признал подсъдимата С.П.Д. за ВИНОВНА в това, че с цел да набави за
себе си имотна облага, в периода от неустановена по делото дата през 2017 г.
/но преди 03.11.2017 г./ до 05.01.2018 г. в гр. София, в условията на
продължавано престъпление, с осем деяния, от които последното деяние е
завършило на стадия на опита, които деяния осъществяват поотделно състава на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, възбудила и подържала заблуждение у С.П.И./ че е
позната на мъж с име г-н В., на когото са нужни средства за лечение, като
взимала от И.парични суми, за които я уверявала, че дава на г-н В. за да
провежда лечението си/, с което й причинила имотна вреда в общ размер на
4818,00 лв. / четири хиляди осемстотин и осемнадесет лева/, като отделните
деяния са извършени както следва:
1. С цел да набави за себе си имотна облага, на неустановена
дата през 2017 г. /но преди 03.11.2017 г./ в гр. София, възбудила заблуждение у
С.П.И., че познава немския гражданин г-н В., който живеел в България, и на
когото била продала земя в Чепеларе, както и че са му нужни средства за
лечение, в резултат на което С.П.И.на 03.11.2017 г. в гр. София се разпоредила
като предала на Д. сумата 896/ осемстотин деветдесет и шест / лева, за да ги
даде на „г-н В.“ за лечение, с което причинила на С.П.И.на 01.11.2017 г. имотна
вреда в размер на предадената сума;
2. С цел да набави за себе си имотна облага в периода от
03.11.2017г. до 10.11.2017г. в гр. София поддържала възбуденото заблуждение у С.П.И.,
че е позната на „г-н В.“, на когото са нужни средства за лечение, като я
уверявала, че предава на „г-н В.“ парите, за да провежда лечение, в резултат на
което С.П.И.на 10.11.2017 г. в гр. София се разпоредила като предала на Д.
сумата от 362.00/ триста шестдесет и два / лева, за да ги даде на „г-н В.“ за
лечението, е което причинила на С.П.И.на 10.11.2017 г. имотна вреда в размер на
предадената сума;
3. С цел да набави за себе си имотна облага в периода от
10.11.2017г. до 24.11.2017 г. в гр. София
поддържала възбуденото заблуждение у С.П.И., че е позната на „г-н В.“, на
когото са нужни средства за лечение, като я уверявала, че предава на „г-н В.“
парите, за да провежда лечение, в резултат на което С.П.И.на 24.11.2017 г в гр.
София се разпоредила като предала на Д. сумата от 362.00/ триста шестдесет и
два / лева, за да ги даде на „г-н В.“ за
лечението, с което причинила на С.П.И.на 24.11.2017 г. имотна вреда в размер на
предадената сума;
4. С цел да набави за себе си имотна облага в периода от
24.11.2017 г. до 30.11.2017 г.
в гр. София, продължила да поддържа възбуденото заблуждение у С.П.И., че е
позната на „г-н В.“, на когото са нужни средства за лечение, като я уверявала,
че предава на „г-н В.“ парите, за да провежда лечение, в резултат на което С.П.И.на
30.11.2017 г. в гр. София се разпоредила като предала на Д. сумата от 724.00/
седемстотин двадесет и четири / лева, за да ги даде на „г-н В.“ за лечението, с
което причинила на С.П.И.на 30.11.2017 г. имотна вреда в размер на предадената
сума;
5. С цел да набави за себе си имотна облага в периода от
30.11.2017 г. до 11.12.2017 г. в гр. София, продължила да поддържа възбуденото
заблуждение у С.П.И., че е позната на „г-н В.“, на когото са нужни средства за
лечение, като я уверявала, че предава на „г-н В.“ парите, за да провежда
лечение, в резултат на което С.П.И.на 11.12.2017 г. в гр. София се разпоредила
като предала на Д. сумата от 896/ осемстотин деветдесет и шест / лева, за да ги
даде на „г-н В.“ за лечението, с което причинила на С.П.И.на 11.12.2017 г.
имотна вреда в размер на предадената сума;
6. С цел да набави за себе си имотна облага в периода
от11.12.2017 г. до 21.12.2017г. в гр. София, продължила да поддържа възбуденото
заблуждение у С.П.И., че е позната на „г-н В.“, на когото са нужни средства за
лечение, като я уверявала, че предава на „г-н В.“ парите, за да провежда
лечение, в резултат на което С.П.И.на 21.12.2017 г. в гр. София се разпоредила
като предала на Д. сумата от 896/ осемстотин деветдесет и шест / лева, за да ги
даде на „г-н В.“ за лечението, с което причинила на С.П.И.на 21.12.2017 г.
имотна вреда в размер на предадената сума;
7. С цел да набави за себе си имотна облага в периода от 21.12.2017г.
до 29.12.2017 г. в гр. София, продължила да поддържа възбуденото заблуждение у С.П.И.,
че е позната на „г-н В.“, на когото са нужни средства за лечение, като я
уверявала, че предава на „г-н В.“ парите, за да провежда лечение, в резултат на
което С.П.И.на 29.12.2017 г. в гр. София се разпоредила като предала на Д.
сумата от 682.00/ шестстотин осемдесет и два / лева, за да ги даде на „г-н В.“
за лечението, с което причинила на С.П.И.на
29.12.2017 г. имотна вреда в
размер на предадената сума;
8. С цел да набави за себе си имотна облага в периода от 29.12.2017г.
до 05.01.2018г. в гр. София, продължила
да поддържа възбуденото заблуждение у С.П.И., че е позната на „г-н В.“, на когото
са нужни средства за лечение, като я уверявала, че предава на „г-н В.“ парите,
за да провежда лечение, в резултат на което С.П.И.на 05.01.2018 г. отишла в
офис на банка ЦКБ АД /гр. София, клон Централен, бул. Витоша 93/, за да изтегли
сумата от 1400 лева /хиляда и четиристотин лева/, които да даде на Д., за да ги
даде на „г-н В.“ за лечението, с което направила опит да причини на С.П.И.на
05.01.2018 г. имотна вреда в размер на 1400 лева, като деянието е останало
недовършено по независещи от Д. причини /банковата служителка А.Г.К. се
усъмнила и повикала полиция/; което представлява престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК, поради което и на основание чл.209 ал.1
вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 54 НК я е осъдил на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като на
основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от ТРИ
години.
На основание чл.59 ал.1, 2 от НК съдът е зачел и приспаднал времето, през което подс.
С.П.Д. е била задържана или с мярка за неотклонение „задържане под стража”.
На основание чл.189 ал.З НПК,
съдът е осъдил подс. С.П. Д., със снета по делото самоличност, да
заплати разноските по делото, направени в хода на ДП в размер на 293.95 лева -
в полза на държавата; разноски по делото, направени в хода на съдебното
производство в размер на 450.00 лева - в полза на бюджета на съдебната власт и
по сметка на СРС, както и на основание чл. 190 ал.2 НПК - по 5.00 лева за
служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на СРС.
Срещу така постановената
присъда е постъпила въззивна жалба от адв. К.Б. - служебен защитник на подсъдимата Д., в която се
сочи, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен
и незаконосъобразен. Сочи се, че съдът не е взел предвид всички факти и
обстоятелства по делото, прави се разбор на доказателствата, като се акцентира
на психичното състояние на пострадалата. Сочи се, че не са проверени и
останалите банкови сметки на пострадалата, а по делото няма данни подсъдимата
да е подобрила финансовото си положение. В заключение се иска отмяна на
присъдата и признаване на подсъдимата за невиновна.
Постъпило е и Допълнение към въззивната жалба в което се акцентира върху намалената
свидетелска годност на пострадалата И., както и върху обясненията на
подсъдимата и движението по банковите й сметки. В заключение се сочи, че
обвинението е недоказано.
В разпоредително заседание
17.04.2019 година въззивният съд по реда на чл. 327
от НПК прецени, че за изясняване на делото не се налага събиране на нови
доказателства, преразпит на свидетели, вещи лица и
разпит на подсъдимата. Съдът е преценил обаче, че следва да бъдат събрани
писмени доказателства, като бъде изискана справка от Община Чепеларе, дали на
територията на общината е регистрирано лице от мъжки пол с име „В.“ и да бъдат
предоставени наличните данни за същото, както и да се изиска и справка от
Служба по вписванията гр. Чепеларе за Вписвания, заличавания и отбелязвания за
подсъдимата С.П.Д. за периода 01.01.1990 до
31.01.2018г., като бъдат предоставени и копия от съответните нотариални актове.
В производството пред въззивния съд подсъдимата С.Д., редовно призована, не се
явява. По отношение на нея е проведено задочно производство по реда на чл. 269,
ал.3 от НПК.
Защитата на подсъдимата – адв. Б. поддържа жалбата и допълнението към нея. Счита, че
от събраните по делото доказателства не се доказва по безспорен начин вината в
извършване на престъпление от страна на подс. Д..
Посочва, че пострадалата доброволно е поканила подсъдимата да живее при нея,
като не са налице заплахи спрямо И.за предоставяне на парични средства. Излага,
че лице с име В. не съществува, но същото е измислено от пострадалата, не от
подсъдимата. С тези аргументи иска отмяна на постановената присъда и
оправдаване на подс. Д..
Представителят на СГП оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на присъдата на СРС като правилна и
законосъобразна. Намира, че единственият възможен извод от събраните
доказателства е за осъществен състав на престъплението, за което подсъдимата е
била предадена на съд. Намира показанията на свидетелите по делото за
еднопосочни и непротиворечиви. Излага, че назначената СПЕ дава заключение, че
свидетелката И.е годна да дава показания и същите следва да бъдат ценени. Счита
за справедливо наложеното наказание. Моли за потвърждаване на постановения
съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, изложените от страните доводи и възражения и след като въз
основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира
следното:
От фактическа страна :
Първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни
доказателствени средства и писмени доказателства и
способи на приобщаването им. Без да променя съществено изводите на районния
съд, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.С.П.Д., ЕГН **********, е
родена на *** ***, българка, български гражданин, разведена, с висше
образование, не работи, неосъждана, с адрес: гр. София, ж.к.„ ********.
Към 2017 г. подс.Д. не живеела повече от двадесет години на адреса си в
гр. Чепеларе. Била без документ за самоличност и не работила по трудово
правоотношение, нито пък била регистрирана в НОИ за получаване на пенсия. Не
притежавала недвижими имоти и банкови сметки на територията на страната. До
месец април 2016 г. същата живеела в гр. София, кв.„Манастирски ливади“, в
жилището на лицето Й.Т.А. /починал/, без регистрация там. По това време подс. Д. се запознала със св.С.П.И.- двете се срещали в
гр.София, Южния парк, където разхождали кучетата си. Св. И.живеела сама в
апартамент в гр. София, ул.„********. Родителите и единственият й син били
починали и тя нямала близки роднини и приятели, живеела самотно, била доверчива
и лековерна, в процес на дементни промени. От това
състояние на св.И.се възползвала подс. Д.. През 2016
г. А., при когото тя живеела, починал, подсъдимата напуснала жилището в кв.“Манастирски ливади“. Тогава подс.Д. предложила на св.И.да живеят заедно и И.се
съгласила. Както и в предишното жилище, което обитавала, така и тук подс.Д. отказала да се регистрира в домовата
книга, въпреки настояванията на св. П.П.Н.. Св.Н.разговаряла
с св. И., казала й, че е добре да бъде регистрирана подс.
Д., да се легитимира, поне пред нея, но св. И.отговорила, че двете се познават
от парка. След като подс.Д. се настанила при св.И.,
последната плащала всички битови разходи и такива за храна; нещо повече, давала
суми пари на подс.Д., които били поискани от нея. Тъй
като св.И.била лековерна и доверчива, подс. Д. решила
да се възползва от това и да си набави имотна облага. Разказала на св.И., че е
добра позната на мъж, когото назовала „г-н В.“. Съобщила за него, че е натровен и има алергия, поради което се нуждае от лекарства.
Започнала да пише писма, които поставяла в пощенската кутия на св.И., в които
писма се подписвала като „В.“. В действителност такова лице нямало. С писмата подс. Д. се представяла за несъществуващия „г- н В.“, като
заблуждавала св.И., за да получи пари. Подсъдимата използвала споделеното й от
св.И./че е вдовица, че единственият й син е починал/ и в писмата, които пишела,
посочвала, че „В.“ е много самотен след смъртта на съпругата и сина си, че
живеел в къщата на Д. ***. Така с писмата, представяйки се за „В.“, тя
заблудила и подържала заблуждение у св.И., че „В.“ страда от алергия и са му
необходими средства за лечение /специални кремове от Франция, за да не остават
белези/. В писмата, които подписвала като „В.“, подсъдимата пишела, че „В.“
знаел, че св. И.има много пари, но и той имал пари и всичко ще й върне, и ще
бъдат много щастливи. В тези писма подсъдимата от името на „В.“ искала от св.И.пари
за лечение на алергия, които да даде на подс.Д.,
която пък да ги предаде на „В.“. По описания начин подсъдимата манипулирала
наивността и доверчивостта на св.И.и използвала самотата й и нуждата да има
приятел, изпращайки й писма, в които се подписвала като „В.“, като я въвела и
подържала у нея заблуждение и я мотивирала да се разпореди с притежавани от нея
парични средства в банка /ЦКБ/, които св.И.изтеглила от банковата си сметка и
предоставила на Д., за да ги предаде за лечение /закупуване на кремове и
лекарства/ на „г-н В.“. Това се случило в периода от неустановена по делото
дата през 2017 г. /но преди 03.11.2017 г./ до 05.01.2018г. в гр. София, в който
период подсъдимата въвела и подържала заблуждение у св.И., че е позната на „В.“,
на когото са нужни средства за лечение, като й изпращала писма, които пишела
сама, но се подписвала като „В.“, в резултат на което св.И.се разпоредила с
парична сума в общ размер на 4 818,00 лв. /четири хиляди осемстотин и
осемнадесет лева/, които на различни дати в инкриминирания период дала на подс. Д., за да ги предаде същата на „В.“. Така подс. Д. причинила на св.И.имотна вреда в общ размер на 4
818,00 лв. /четири хиляди осемстотин и осемнадесет лева/. Паричните средства
св.И.предала на подсъдимата в гр. София, както следва: на 03.11.2017 г. предала
на Д. сумата 896/ осемстотин деветдесет и шест / лева, за да ги даде на „г-н В.“
за лечение, с което причинила на С.П.И.на 03.11.2017 г. имотна вреда в размер
на предадената сума; на 10.11.2017 г. в гр. София предала на Д. сумата от
362.00/ триста шестдесет и два / лева, за да ги даде на „г-н В.“ за лечението,
с което причинила на С.П.И.на 10.11.2017 г. имотна вреда в размер на
предадената сума; на 24.11.2017 г в гр. София предала на Д. сумата от 362.00/
триста шестдесет и два / лева, за да ги даде на „г-н В.“ за лечението, с което
причинила на С.П.И.на 24.11.2017 г. имотна вреда в размер на предадената сума;
на 30.11.2017 г. в гр. София предала на Д. сумата от 724.00/ седемстотин
двадесет и четири / лева, за да ги даде на „г-н В.“ за лечението, с което
причинила на С.П.И.на 30.11.2017 г. имотна вреда в размер на предадената сума;
на 11.12.2017 г. в гр. София предала на Д. сумата от 896/ осемстотин деветдесет
и шест / лева, за да ги даде на „г-н В.“ за лечението, с което причинила на С.П.И.на
11.12.2017 г. имотна вреда в размер на предадената сума; на 21.12.2017 г. в гр. София предала на Д. сумата от
896/ осемстотин деветдесет и шест / лева, за да ги даде на „г-н В.“ за
лечението, с което причинила на С.П.И.на 21.12.2017 г. имотна вреда в размер на
предадената сума; на 29.12.2017 г. в гр. София предала на Д. сумата от 682.00/
шестстотин осемдесет и два / лева, за да ги даде на „г-н В.“ за лечението, с
което причинила на С.П.И.на 29.12.2017 г. имотна вреда в размер на предадената
сума. Отново със същата цел / да набави за себе си имотна облага/ поде. Д. в
периода от 29.12.2017 г. до 05.01.2018 г. продължила да поддържа възбуденото
заблуждение у св. И., че е позната на „г-н В.“, на когото са нужни средства за
лечение, като я уверявала, че му предава парите, за да провежда лечение, като
продължавала да пише и праща на св.И.писма, в които се подписвала като „В.“. На
05.01.2018 г. св.И.отишла в
офис на банка ЦКБ АД, клон „Централен“, находящ се в
гр. София, бул.“ *******, за да изтегли сумата от 1 400 лева /хиляда и четиристотин
лева/, които да даде на подс.Д., за да ги предаде на
„г-н В.“ за лечението. На св. А.Г.К., банков служител, и преди това обслужвала
св.И.като клиент, направило впечатление, че последната много често идвала в
банковия офис и теглила парични суми. Усъмнила се, че има нещо нередно, затова
провела разговор с нея, като я попитала, за какво й трябва паричната сума.
Тогава св.И.й показала едно от писмата, написани от подсъдимата, с което се
искали пари за лечението на „В.“, които следвало да предаде на чакащата я отвън
нейна приятелка /подс.Д./. У св. К.се засили
съмненията, че става дума за измама, и тя незабавно позвънила на органите на
МВР, за да съобщи за това /обадила се на св. Н.И.П., инспектор при 04 РУ-СДВР/.
На място дошъл св.П.. Той провел разговор със свидетелите К.и И.. Св. И.посочила
подс. Д., която стояла пред банковия офис с кучето й,
като съобщила, че на нея следва да даде парите за лечението на „В.“. Подс. Д. била задържана и отведена в 04 РУ-СДВР.
Съгласно назначена и
изготвена в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза св.И.страда от умерен дементен
синдром и при нея е налице недостатъчна способност за хронологизация
на събитията във времевата ос, паметови празнини и
вероятното им запълване с несъществуващи „спомени“. Експертите са дали
заключение за това, че при нея не е налице възможност за адекватно възприемане,
осмисляне и възпроизвеждане на фактите и взаимовръзките им в реалността, като
наивно безкритична, доверчива и лековерна.
Експертно заключение по
графическа експертиза е категорично в това, че ръкописните текстове в
изследваните пощенски пликове са написани от подс.Д..
По доказателствата :
Гореизложената фактическа
обстановка въззивният съд установи от събраните в
хода на производството гласни доказателства: обясненията на подс.
Д., показанията на свидетелите С.П.И., Н.И.П., А.Г.К., П.П.Н.,
В.С.А.-К.; писмени доказателства и доказателствени
средства: протоколи за претърсване и изземване, саморъчно написани писма,
справки от Агенция по вписванията, НОИ, МОН, справки БДС, справка съдимост,
справка от агенция по вписванията – гр. Чепеларе, справка община Чепеларе,
способите за доказване – графическа, комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза.
Първоинстанционният съд
е направил правилна преценка на целия доказателствен
материал, въз основа на което е изградил своите изводи, която
преценка настоящият съдебен състав намира за правилна, обоснована,
законосъобразна и споделя напълно, поради което възприе фактическата
обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.
Настоящият съдебен
състав намира доказателствената съвкупност по делото
за хомогенна и без съществени противоречия, поради което дава възможност да се
приеме установената фактическа обстановка.
Един
от основните източници на информация за случилото се са показанията на св. С.И..
Софийски градски съд е на различно мнение от защитата по отношение на
изтъкнатия довод, че не следва да се кредитират показанията на свидетелката,
тъй като вещите лица давали заключение, че при нея не е налице свидетелска
годност. Въззивният съд счита за обоснована
констатацията на контролираната инстанция, че показанията й дадени в хода на
съдебното следствие се отличават с последователност и излагане на фактите в
хронология, като свидетелката се ориентира по време, място и механизъм на
извършване на престъпното деяние. Макар и съгласно заключението на извършената
в хода на досъдебното производство СППЕ да е в смисъл, че при С.И.не е налице
годност да бъде разпитвана като свидетел, то този съд взе предвид изявлението
на вещото лице, че показанията й снети в хода на съдебното следствие могат да
бъдат ценени в съпоставка с всички останали доказателства. Това е така, защото
според експерта е налице подобрение при свидетелката към момента на депозиране
показанията пред съда, като същите се отличават с подреденост, цитиране на
дати, цифри.
С
оглед горните уточнения показанията на пострадалото лице,
настоящият съдебен състав намира за обективни, последователни и убедителни,
подкрепени от останалия събран по делото доказателствен
материал. Въз основа на тях се установява, че св. И.е прибрала в дома си
подсъдимата Д., в стремежа и желанието си да има компания за да не бъде
самотна, поради което й е имала пълно доверие. Последното намира потвърждение в
извършената по делото СППЕ, при св. И.се наблюдава лесна доверчивост,
лекомислие, наивна безкритичност. В хода на разпита си пред съда св. И.коректно
описва обстоятелствата, при които се е запознала с подсъдимата, факта, че
заплащала всички битови сметки, както и че давала различни суми пари, които
подсъдимата й искала. Пострадалата подробно описва механизма на извършеното
деяние срещу нея, разказва за причината, поради която е била мотивирана да
предаде инкриминираните парични суми на подс.Д.,
възпроизвежда съдържанието на получените от нея писма. Настоящият съдебен
състав взе предвид, че показанията й не стоят изолирани, а тъкмо напротив- подкрепят се от тези на останалите свидетели
разпитани по делото – св. К.и св. П., както и от писмените доказателства –
конкретно приобщените писма, които са написани до св. И., в които лице с име „В.“
моли за различни парични суми по повод установена алергия и закупуване на
лекарства.
В пълно съответствие с така изложените обстоятелства са показанията на св. К.. Същите се отличават с ясни спомени и богато фактологично излагане на възприятия като кореспондират в пълна степен с останалите доказателствени източници. И настоящият съдебен състав им се довери изцяло, доколкото са категорични относно важните обстоятелства по делото – факта, че св. И.е теглила големи парични суми, от около 1000лв. нееднократно, което направило впечатление на служителката, даденото обяснение от свидетелката И.за причината, поради която са й нужни средствата, както и факта, че подсъдимата е стояла отвън пред помещението на банката й я чакала.
Несъмнено съдът се довери на показанията на свидетелката К.относно споделеното пред нея от св. И., че изтеглените пари са за мъж, близък на подсъдимата, които парични суми предава на същата за да му ги даде. Вярно е, че в този конкретен случай, показанията на посоченото лице се явяват производен доказателствен източник, тъй като възпроизвеждат разказа на друго лице. Въпреки това, настоящата съдебна инстанция намира, че не е налице пречка това доказателствено средство да послужи за проверка на първичен източник, каквито са данните съдържащи се в показанията на свид. С.И.. В тази насока и този съд взе предвид и писмените доказателства по делото – писмата, приобщени по делото, съдържанието, на които съответства на разказа на пострадалата и св. Крумова, както и извлеченията от банкови транзакции, видно от които пострадалата периодично е теглила по 1000лв.
В тази връзка следва да се обсъдят и
показанията на св. П. който дава сведения за посещението си във връзка със
сигнала, който получил от св. К.за евентуална измама. Той излага своите спомени
относно споделеното пред него
от св. И., че паричните суми са й необходими да ги предаде на жена, която се
намира в близост, като категорично разпознава подсъдимата като жената, която е
чакала отвън св. И.за да получи изтеглените от последната парични средства.
Свидетелят също възпроизвежда съдържанието на представеното пред него от св. И.писмо,
както и че причината да тегли пари е била за да ги предостави на лицето от
писмото – г-н В.. Съдът се довери на показанията на посочения свидетел, тъй
като същите са обективни, логични, кореспондиращи си с останалите
доказателства.
Като достоверни настоящият съдебен състав
кредитира показанията на св. Н., които са източник на информация за това, че
подсъдимата Д., въпреки че е живяла при подсъдимата е отказала да се регистрира
в домовата книга, както и че в тази връзка
свидетелката сигнализирала органите на реда.
Правилно първостепенният съд е отчел
двойствената природа на обясненията на подсъдимата Д. като резонно не ги е
кредитирал. В проверявания в настоящето производство съдебен акт същите са
съпоставени с останалите доказателства, като основателно районният съд е
достигнал до извода, че изложеното от подсъдимата е добре изградена защитна
версия. Настоящия съдебен състав намира, че сочените от подсъдимата доводи и
твърдения са неоснователни, същите остават напълно изолирани и неподкрепени с
каквито и да било доказателства. Нещо повече, те се опровергават от показанията
на разпитаните свидетели и заключението по извършената съдебно-графическа
експертиза. Категорично от приобщените по делото доказателствени
материали – свидетелски показания на И., К., П. се установява, че изтеглените
парични средства са били предавани на подсъдимата /което се отрича от нея/.
Също така твърденията на подсъдимата, че познава лице, от чието име е писала
писмата под диктовка на пострадалата се опровергават от извършената справка,
съгласно която не е регистрирано лице от мъжки пол с име „В.“. Не без значение
е и обстоятелството, че ако се приеме версията на подсъдимата Д., че е писала
под диктовка на пострадалата писма, то същата то няма логичен отговор защо във
всяко едно от тях последователно се изискват пари за лекарства. Последното е
отново аргумент в подкрепа на приетото, че подсъдимата лично и напълно
съзнателно е написала писмата, а не както твърди, че същите са изготвени от нея
по желание на св. И..
Като обективни и съответни на останалите
доказателства, приобщени по делото настоящият съдебен състав кредитира
показанията на св. К., които са източник на информация за местопребиваването на
подс. Д., преди да се премести да живее при
пострадалата. Свидетелката описва поведението на подсъдимата, което според нея
е било грубо и невъзпитано, както и отказа да бъде регистрирана в домовата книга.
Относими към предмета на доказване и
имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и
приобщените и надлежно приобщени в процеса писмени доказателства.
При служебната проверка на писмените доказателствени материали, съдът не откри да са допуснати
съществени процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават
изключването им от доказателствения материал по
делото. Освен това, те съответстват изцяло на останалите доказателства, като по
този начин се затвърждават изводите досежно стеклите се събития.
Съдът кредитира приложените по делото писма,
които напълно синхронизират с разказа на пострадалата за причината, поради
които е била мотивирана да тегли парични суми и да ги предава на подсъдимата Д..
От тях се установяват размера на поисканите парични средства, датата, когато се
е случило това.
Съдът се довери на изисканата справка в хода на
въззивното съдебно следствие от Агенция по
вписванията, въз основа на която се установява, че по партидата на лицето С.П.Д.
няма регистрирани актове за собственост и извършени сделки с недвижими имоти в
Служба по вписванията – гр. Чепеларе.
Съдът кредитира справка от община Чепеларе, въз
основа на която се установява, че там не е вписвано лице от мъжки пол с име „В.“.
Извод за съдебното минало на подс. С.Д. съдът изгради въз основа на приобщените справки
за съдимост.
Като допринасящо изясняване авторството на
инкриминираното деяние съдът кредитира заключението на изпълнената по делото графическа
експертиза, като компетентно изготвено от вещо лице с необходимите знания и опит
в областта. Въз основа на него се установява, че ръкописните текстове, с които
са изготвени представените пощенски пликове и писма са написани от подс. С.П.Д..
Като компетентно изготвено и в пълнота
отговарящо на поставените задачи съдът кредитира заключението на изпълнената по
делото СППЕ на св. С.И..
От
правна страна :
При това
положение правилен и обоснован е извода, че подс.Д.
от обективна и субективна страна е осъществила състава, предвиден и наказуем по
чл. 209, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
От
обективна страна подс.Д. е осъществила изпълнителното деяние чрез действие –
възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалото лице и причиняването му
на имотна вреда. Престъплението измама е резултатно увреждащо престъпление и се
характеризира с неблагоприятно изменение в съотношението между активите и
пасивите на увреденото чуждо имущество. Това неблагоприятно изменение безспорно
се доказва от събраните по делото доказателства по отношение имуществото на
пострадалата И.. Престъплението е реализирано в условията на продължавано
престъпление, посредством осем деяния, субсимиращи
състав на едно и също престъпление, като отделните деяния са осъществени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка, еднородност на
вината, като всяко следващо деяние е продължение на предшестващото.
От
субективна страна подс.Д. е действала при форма на вината пряк умисъл -
съзнавала е общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е общественоопасните последици и е искала
настъпването им. Същевременно при осъществяване на изпълнителното деяние подс.Д. е преследвала користна цел - да набави за себе си
имотна облага, т.е. целяла е в собственото й имущество да настъпят благоприятни
изменения. Безспорно е установено, че подсъдимата Д. е получила лично
инкриминираните суми, които И.й е предавала.
Налице е особената причинна връзка извършеното
деяние и престъпния резултат. Последният - имотната вреда, е настъпил като
пряко следствие от имуществените разпореждания, осъществени от измаменото лице,
което от своя страна е следствие от неправилната представа формирана у него
относно условията и основанието на разпорежданията.
Въззивният съд намира за неоснователно
възражението на защитата, че деянието остава недоказано, тъй като не е
изследван въпроса дали пострадалата не е внасяла изтеглените суми в други
банкови сметки. Възражението е неоснователно. Безусловно се установи, че св. И.е
теглила парични суми с намерението да ги предава на подсъдимата, което се
установява и от показанията на св. К., която е възприела подсъдимата да чака в
близост до банковия клон, както и св. П., който е категоричен, че св. И.е
споделила, че парите, които тегли следва да бъдат предадени на лице, което чака
в близост, като впоследствие подсъдимата е пристигнала на място. Отделно от
това съдържанието на писмата, които подсъдимата сама е писала и поставяла в
кутията на пострадалата категорично подкрепя свидетелските показания, че
паричните суми е следвало да бъдат предавани на подс.
Д., а не да бъдат внасяни по други сметки, както твърди защитата.
По вида
и размера на наказанието :
За престъплението, за което подс.Д.
е признат за виновна, законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ в
размер от една до шест години.
При индивидуализация на наказанието районният
съд е счел, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК на подс. Д. следва да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер от две години.
Извършвайки самостоятелна преценка на
релевантните за индивидуализацията на наказанието на подсъдимата фактори
настоящата съдебна инстанция счита, че районният съд правилно е преценил като
отегчаващо обстоятелство начина на извършване на престъпното деяние,
предвид упоритостта на подсъдимата,
както и че деянието е извършено по отношение на наивна и доверчива възрастна
жена.
Като смекчаващо обстоятелство следва да бъде
преценено чистото съдебно минало на подсъдимата /реабилитирана и освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание/.
Предвид горното според въззивната
инстанция наложеното от районния съд наказание по-близко до предвидения от
закона минимум, а именно „лишаване от свобода“ за срок от две години е
съответно на извършеното престъпление и ще съдейства за постигане на целите,
предвидени в закона.От друга страна, липсват основания наказанието да бъде
намалено, както и да се приложи чл. 55 от НК.
Правилно и на основание чл.
66, ал. 1 от НК е било отложено реалното изпълнение на така определеното
наказание, за срок от три години. Въззивният съд
приема, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложение на
института на отлагане на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”,
съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Чистото съдебно минало на подс. Д. и размерът на наложеното наказание (ненадвишаващо
три години) очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна
норма. За поправянето и превъзпитанието на подсъдимата Д. не се налага същата
да бъде изолирана от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на
така определеното наказание „лишаване от свобода“. За да се изпълнят целите на
специалната и генералната превенция в този случай, не е необходимо оказване на
въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването на подс.
Д. в място за лишаване от свобода. Визираните в разпоредбата на чл. 36, ал. 1
от НК цели на наказанието сочат, че същото следва да осигури, по възможно
най-балансиран, ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения
начин, едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие
върху осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху
останалите членове на обществото. Предоставеният изпитателен срок на условно
осъждане притежава и силно възпиращо - превантивна функция, изразяваща се в
потенциалната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в
случай, че подсъдимата, в рамките на определения изпитателният срок, извърши
ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо за привлеченото
към наказателна отговорност лице, в контекста на наложеното наказание, както и
силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение, в аспекта на
необходимостта от спазване на законите.
Вземайки предвид всички
посочени по-горе обстоятелства, въззивният съд
намира, че така отмереното наказание е справедливо и съответно на обществената
опасност на конкретните деяние и деец и отговаря в пълна степен на изискванията
на наказателната репресия и на принципите на българското наказателно
законодателство. Чрез него биха се изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели на
генералната и на специална превенция, като същевременно определянето му в
рамките, посочени в закона, не се явява несъразмерно и се явява достатъчно за
осигуряване нужния възпитателно - поправителен и възпиращ ефект, не само върху
личността на подс. Д., но и върху другите неустойчиви
членове на обществото, в каквато насока е и основният смисъл на генералната и
специална превенция по чл. 36 от НК.
По разноските :
С оглед изхода на делото,
правилно и законосъобразно подс. Д. е осъдена, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати сторените по време на наказателното
производство разноски.
Предвид изложеното до тук и с
оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и
законосъобразна и като такава следва да се потвърди изцяло. Присъдата е
постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно съответства на
обществената опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на основание чл.314,
ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или
изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната
жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл.334, т.6
вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 11.12.2018
г., постановена от СРС, НО, 22 състав по НОХД №11130/2018 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.