Р Е Ш ЕН И Е
Номер 16
05.02.2019 год. град
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд първи
наказателен състав
На петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав :
Председател
: Стратимир Димитров
Членове: Боряна Бончева
Красимир Димитров
Секретар Веселена Караславова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Бончева ВНЧХ
дело № 558 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда №48/18.09.2018год., постановена по
НЧХД № 252/2018год. Димитровградският районен съд е признал подсъдимия Г.И.С. с
ЕГН ********** за виновен в това, че на 26.03.2018год. в гр.Димитровград,
Хасковска област, казал нещо унизително за честта и достойнството на Г.С.Г. ***,
а именно „*************", „ *************",
„*************" в негово присъствие , поради което и на основание чл.146,
ал.1, вр. чл.78а от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание „глоба" в размер на 1000 (хиляда) лева. Осъдил е
поде. Г.И.С. със снета по делото самоличност да заплати на Г.С.Г., ЕГН **********,***,
сумата от 600 (шестстотин) лв., представляваща обезщетение за претърпените от
гореописаното престъпление по чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане, като гражданския иск в останалата част за разликата
до пълния предявен размер на неимуществените вреди от 2000 лева, като неоснователен
и недоказан е отхвърлил. Осъдил го е и за разноски.
Присъдата е обжалвана от Г.С. чрез
защитника му адв. Д.Г. с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Счита
обвинението за недоказано от обективна и субективна страна, и претендира за
оправдателна присъда, както и отмяна в гражданско- осъдителната част с отхвърляне на уважения граждански иск.
В законоустановения срок не са
постъпили възражения от частния тъжител.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция не се явява подсъдимият, както и неговият защитник.
Настоящата инстанция, като провери
правилността на присъдата по оплакванията в жалбата и изцяло, установи
следното:
Присъдата е постановена на 18.09.2018год,,
а въззивната жалба е депозирана на 02.10.2018год.,
подадена е в законоустановения срок и е допустима .Разгледана по същество, е
неоснователна.
Фактическата обстановка по спора е
правилно установена и изведена от събраните доказателства, които са прецизно
анализирани. Процесуалната дейност на първата инстанция по събиране и проверка
на доказателствата не може да бъде упрекната в нарушение на принципните правила
на чл.
13, чл.
14 и чл.
107 НПК, вменяващи задължения на решаващия орган за обективно и всестранно
изследване на обстоятелствата по делото. ДРС е изпълнил задължението си да
оцени събраните доказателствени източници съобразно изискванията, гарантиращи
правилното формиране на вътрешното му убеждение относно релевантните въпроси.
Фактическите положения са изведени в
резултат на задълбочен анализ, като при оценката на доказателствения материал
не са допуснати логически грешки. Правилно още със самото разпореждане е извел
фактическите обстоятелства, въз основа на които е извел и законосъобразната
правна квалификация на деянията, описани в тъжбата. Поради това, въззивната
съдебна инстанция изцяло възприе фактическата обстановка, установена от
първостепенния съд.
Установено е, че в началото на 2018г.
тъжителят Г.Г. започнал ремонт на жилището си находящо се в гр.Димитровград, на ул."Е.С.", бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, като
за целта ангажирал свидетелите Д. Р. и Т. Р., които да извършат ремонтните
дейности. Към месец март етапът на ремонтните дейности достигнал до изпълнение
на шпакловки по стените, без да се работи ежедневно на обекта. На 26.03.2018г.
свидетелите Р. извършвали дейности по шпакловане на стените. Следобеда на същия
ден дошъл подс.Г.С., съсед на тъжителя, който отправил забележка за вдигания
шум. Близо половин час след това, след 15,00ч.
в жилището дошли собствениците - .Г.Г. и неговата съпруга св. Р.Г.. Тогава Г.
разбрал от свидетелите Р., че подс.С. се е качил и им е направил забележка да
не вдигат шум. В това време от апартамента под тях / обитаван и от подс. С./ започнало
чукане по тавана и се чули псувни. Това принудило Г. да слезе до долния
апартамент, за да преустанови проблема със съседа си. След като С. отворил
вратата, започнал разговор с тъжителя .Г.Г., в който подс.С. нарекъл Г.: "*************'', *************,
,,*************". Тези думи били възприети от тъжителя и от неговата
съпруга- св.Р.Г., както и от свидетелите Т. и Д. Р., които били до входната
врата на апартамента на тъжителя, от където дочули казаното от подсъдимия. След
тези думи Г. се прибрал притеснен в жилището си и споделил на съпругата си и работниците, че ще отиде да подаде жалба в
полицията, тъй като се чувствал засегнат и обиден от казаното от съседа му Г.
по негов адрес. След това Г. ***, където подал жалба, с описание на случилото
се. Същевременно подс. С. подал сигнал за вдигане на шум, като на място догшш
полицейските служители- свидетелите Х.Р. и Н.Н., които извършили проверка в
апартамента на Г.. Там заварили свидетелите Т. и Д. Р. да работят, но не
установили прекомерен шум и нарушаване на нормите за тишина. Свидетелите
заявили на полицейските служители, че съседът от долния апартамент се е качил
при тях и им направил забележка за шума и че собственикът на ремонтирания
апартамент отишъл в полицията да подава сигнал, след като чули пререкания и
обиди от страна на съседа С. към него. След това полицейските служители се
отправили към подателя на сигнала подс.С., от когато разбрали, че до преди
малко се вдигало шум и че са се скарали със съседа му Г.. Подсъдимият заявил
пред тях, че си изпуснал нервите. По подадената от тьжителя Г. жалба била
образувана полицейска преписка № 254-1816/27.03.2018г. в РУ-МВР-Димитровград,
по която работела полицейският служител Ж.Д., снела съответно обяснения от
участващите в спора.
Горната фактическа обстановка съдът е възприел
въз основа на показанията на разпитаните свидетели Д. Р., Т. Р., Р.Г., В. С., К.З.,
Х.Р., Н.Н., Ж. Д. като единни непротиворечиви, логични, и в унисон с другите
доказателства по делото, като е изключил обясненията на подс.С. досежно изречените
от тъжителя към него думи. Свидетелите Р.,
както и съпругата на тъжителя са възприели както визуално, така и слухово
изразите "*************", „*************", „*************",
отправени от подсъдимия С. към тъжителя Г.. Непосредствено след разговора с
подсъдимия , тъжителят е споделил и със св. Ж. Д. обидните изрази от С..
Свидетелите Н. и Р. са узнали пък от самия подсъдим, че си „изтървал нервите“
със съседа си Г..
Обосновано при съпоставка с останалите
доказателствени източници, ДРС е подходил с доверие и е кредитирал показанията
на горе цитираните свидетели, доколкото същите са обективни, пресъздават в
детайли обстоятелствата, свързани с развитието на инцидента, удостоверяват в
хронологична последователност неправомерните проявни форми на поведение на
подсъдимия. Случилото се на инкриминираната дата е възприето от свидетелите Р.
и Г. пряко и непосредствено и консолидира извода на съда за доказаност по
несъмнен начин на обстоятелствата, изложени при описание на горната фактическа
обстановка. Освен това са категорични, че тъжителят не е провокирал, нито е
отправял обиди към подсъдимия. Ето защо и доколкото възпроизведените от
свидетелите фактически обстоятелства не се опровергават от останалите, събрани
по делото доказателства, правилно районният съд е кредитирал същите в процеса
на изграждане на своите изводи по фактите, като не е приложил реторсия.
Обясненията на подсъдимия като израз, от една
страна, на процесуалното му право на защита и от друга – като доказателствено
средство, след анализ и съпоставка с останалите гласни и писмени доказателства
по делото, правилно районният съд не е кредитирал, тъй като не намират подкрепа
в доказателствените източници по делото.Правилно РС е изключил като изолирани показанията
на св. В. С., които действително са в противоречие с останалите гласни
доказателства, включително и показанията на жената, с която подсъдимият живее в
едно домакинство- св. К.З. относно действително отправените изрази към Г..
Последната свидетелства, че тъжителят слезнал в нейния апартамент, нахлул и
казал на подсъдимия, че ще го убие. Същевременно сочи, че тя самата не е
станала свидетел на „ сборичкване“, само на обиди. Тези показания, съпоставени
с показанията на св. В. С., според когото „двамата са се хванали за гушите“, са
противоречиви и са в противоречие с останалите гласни доказателства. В крайна
сметка и двамата свидетелстват относно изречения от страна на подсъдимия израз „ *******“ спрямо Г.. В
тази им част напълно подкрепят обвинителната теза на тъжителя за възприетите от
него обидни думи и изрази без да са били те следствие на физическо
съприкосновение или отправени от страна на тъжителя закани, както и обясненията
на подсъдимия. Това обоснован извода на съда за липса на правния институт на
реторсията, защото не се установиха действия, довели до престъпление, идентично
на извършеното от С.. Логичен е подходът на РС за игноририране на показанията
на свидетелите З. и В. С. и защото последният не е присъствал в изнесените
изначално показания на всички свидетели при проверката на адреса, извършена от
полицаите, нито е бил споменат при образуваната полицейска проверка по преписка
вх. № 1254-1869/27.03.2018год. на РУ – Димитровград.
Тези изводи на първостепенния съд се споделят
и от настоящата инстанция, защото съдът е положил всички усилия за обективно,
всестранно и пълно изясняване на истината по делото.Направил е задълбочен и
подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е извел
правилни и законосъобразни фактически и правни изводи за доказаност на деянието
по чл. 146, ал.1 от обективна и субективна страна, а именно че на 26.03.2018год.
в гр.Димитровград, Хасковска област, казал нещо унизително за честта и
достойнството на Г.С.Г. ***, а именно „*************",
„ *************", „*************" в негово присъствие
Подсъдимият е изразил негативната си личностна оценка, употребявайки
цитираните епитети в присъствието на тъжителя, които са унизителни за честта и
достойнството му. Оценката, съдържаща се в такава квалификация е силно
отрицателна и същевременно унизителна за него. Това е така доколкото според
общоутвърдените разбирания и възгледи в обществото, отправените изрази са
натоварени с негативна семантика. Употребените изрази, поради съдържанието и
значението си, са обективно годни да засегнат чувството за чест на тъжителя,
положителната му самооценката и признатото на всеки човек право да бъде
третиран с уважение. Обидата е изречена в присъствието на пострадалия, който я
е възприел непосредствено и веднага след нейното артикулиране, поради което
общественоопасният съставомерен резултат, изразен в накърняване на честта на
тъжителя е настъпил незабавно.
Мотивите и целите за извършване на
престъплението - желание да се
засегне личното достойнство и честта на пострадалия, като ответна реакция на създалите
се обострени отношения по повод отправена забележка от страна на подсъдимия
относно извършвания в жилището на тъжителя ремонт.
Субективната страна на деянието също е
доказана. Подсъдимият е съзнавал, че с думите ще накърни честта и достойнството
на тъжителя, предвиждал и е искал настъпването именно на този престъпен
резултат
При определяне на вида и размера на наложеното
наказание съдът се е съобразил с материалния закон. Правилно е приложил
рзпоредбата на чл. 78 а от НК с оглед наличието на законовите предпоставки и
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства като е наложил наказанието в
неговя законов минимум.
Настоящата
инстанция намира размерът на наложеното наказание „глоба" от 1000лв за съобразен
със законовите изисквания, имащи значение за индивидуализация на наказанието,
поради което се явява адекватно. По този начин съдът намира, че ще бъдат
постигнати целите на личната и генералната превенция по чл. 36 НК.
Съставомерността на деянието като
пряка и непосредствена последица влече и отговорност от страна на подсъдимия за
причинения деликт по чл.45 ЗЗД, който първостепенният съд е репарирал съобразно
принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и
практиката на съдилищата.
В изложения смисъл присъдата на РС - Димитровград
следва да бъде потвърдена.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№ 48/18.09.2018, постановена по НЧХД № 252/2018 год. на РС- Димитровград.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: