Определение по дело №314/2020 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 219
Дата: 30 октомври 2020 г.
Съдия: Емилия Дишева
Дело: 20204220100314
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 21930.10.2020 г.Град Дряново
Районен съд – Дряново
На 30.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20204220100314 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от В. И. П. от гр. ***, ул.
„***, против Р.Д.П. от гр. ***, с която е предявен иск с посочено правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК да се признае за установено, че ответницата Р.Д.П. не е
собственик на 1/2 ид. ч. от следния недвижимия имот: Дворно място с площ 400 кв.
м., находящо се в оковръсния полигон на с. Куманите, общ. Дряново, област Габрово,
при граници на имота: улица, от две страни наследници на П.Д. и наследници на Д.Р.,
заедно с построените в него къща от 55 кв. м. и лятна кухня от 20 кв. м.
С разпореждания от 14.10.2020 г. и 23.10.2020 г. исковата молба е оставена без
движение с указания до ищеца да отстрани констатираните нередовности, както и да
обоснове правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск, като
изложи конкретни твърдения относно това дали и по какъв начин ответницата
оспорва собствеността върху ½ идеална част от процесния имот.
В изпълнение указанията на съда са депозирани допълнителни молби, в които е
посочено, че ответницата по делото оспорва собствеността на ищеца върху 1/2 ид. ч.
от имота в качеството си на съделител във воденото производство за съдебна делба,
въпреки наличието на валиден договор за доброволна делба от 26.01.2016 г., с който
съсобствеността на процесния имот била прекратена още на 26.01.2016 г. и
ответницата не притежавала никаква част от собствеността.
На 05.10.2020 г. ищецът получил призовка за принудително изпълнение от ЧСИ
***, рег. № ***, по изп. д. № 2020******, чрез което се прекратявала съсобствеността
върху недвижимия имот, чрез изнасянето му на публична продан.
Правният интерес от завеждането на иска, ищецът обосновава с твърденията си, че
въз основа на договора за доброволна делба е единствен собственик на имота, за
1
който съществува заплаха да бъде изнесен на публична продан и продаден по
изпълнителното производство.
С оглед преценката за допустимостта на предявения иск, съдът служебно е изискал
гр. д. № 34/2014 г. и гр. д. № 521/2017 г. на Дряновския районен съд.
Предмет на гр. д. № 34/2014 г. на ДРС е предявен от Р.Д.П. против В. И. П. иск за
делба на процесния имот.
С Решение № 61/16.05.2014г. по гр. д. № 34/2014 г. по описа на ДРС, е допусната
делба на имота при квоти по 1/2 идеална част между Р.Д.П. и В. И. П. . Решението е
потвърдено с Решение № 253/17.10.2014 г. по в. гр. д. № 319/2014 г. на ГОС. С
Определение № 179/30.03.2015 г. по гр. д. № 821/2015 г. по описа на ВКС, въззивното
решение не е допуснато до касационно обжалване.
В хода на производството във фазата по извършване на делбата е представено
Постановление за възлагане на недвижим имот от 03.08.2015 г. на ЧСИ ***, влязло в
сила на 23.08.2015 г. и вписано в Службата по вписвания към РС - Дряново на
29.09.2015 г., с което на Б.Й.Б. е възложена притежаваната от Р.Д.П. 1/2 идеална част
от имота. С определение от 26.11.2015 г. съдът е конституирал Б.Й.Б. като главно
встъпила страна в производството. В същото производство е представен и договорът
за доброволна делба на процесния недвижим имот, сключен на 25.01.2016 г. между В.
И. П. , Б.Й.Б. и М.Г.Б., вписан в Службата по вписванията на 26.01.2016г., съгласно
който процесният имот е поставен в дял на В. И. П. , а другите двама съделители
получават сумата от 1100 лв. за уравнение на дяловете си.
С решение № 24/28.04.2016 г., постановено по гр. д. № 34/2014 г. на Дряновския
районен съд, делбата е извършена, като имотът е изнесен на публична продан и е
определено получената от продажбата цена да се разпредели между В. И. П. и Б.Й.Б..
Решението е обжалвано от В. И. П. и Б.Й.Б.. Във въззивната жалба са наведени
доводи, идентични с наведените в настоящата искова молба, че в хода на на
делбеното производство настъпили промени относно съсобствениците на имота и
Р.Д.П. вече не притежавала част от него, като на 25.01.2016 г. между реалните
съсобственици бил сключен договор за доброволна делба, вписан в Службата по
вписванията, поради което е направено искане за прекратяване на производството по
делото, тъй като липсвал съсобствен имот по отношение на който да бъде извършвана
делба
С решение № 214/02.11.2016 г., постановено по в. гр. д. № 198/2016 г. на ГОС е
потвърдено Решение № 24/28.04.2016 г. по гр. д. № 34/2014 г. на ДРС. В мотивите си
въззивният съд е обсъдил направените възражения във връзка с представения договор
2
за доброволна делба, като е приел, че такова искане е направено и пред
първоинстанционният съд, който мотивирано го е оставил без уважение. Посочено е,
че извършената доброволна делба представлява разпореждане с част от делбения
имот от страна на единия съделител, след вписване на исковата молба за извършване
на съдебна делба, като това обстоятелство не води като последица прекратяване на
производството, тъй като на основание разпоредбата на чл. 226 ГПК, делото
продължава своя ход между първоначалните страни.
С решение № 73/29.06.2017 г., постановено по гр. д. № 1256/2017 г. на ВКС, по
реда на чл. 303 ГПК по подадена от Р.Д.П. молба за отмяна, Решение № 24/28.04.2016
г. по гр. д. № 34/2014 г. на ДРС и потвърждаващото го Решение № 214/02.11.2016 г.
по в. гр. д. № 198/2016 г. на ГОС са отменени в частта по извършване на делбата и
делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Върховният съд е
приел, че Б.Й.Б. е допуснат да участва във втората фаза на делбата, легитимирайки се
с постановление на ЧСИ, с което в качеството му на взискател му е възложена
притежаваната от съделителката Р.П. 1/2 част от имота. Принудителното изпълнение
срещу нея е предприето въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
издадени за вземане на Б.Б.. Тъй като предявеният от Б.Й.Б. иск по чл. 422 от ГПК е
отхвърлен и издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Р.Д.П. са
обезсилени, е прието, че са налице основанията за отмяна на решенията, постановени
във втората фаза на делбата.
С Решение № 7/19.01.2018 г., постановено по гр. д. № 521/2017 г. по описа на
Дряновския районен съд, образувано след отменителното решение на ВКС, имотът е
изнесен на публична продан, като е постановено получената от продажбата сума да се
разпредели по равно между Р.Д.П. и В. И. П. . В решението е посочено, че в
производството е участвало трето главновстъпило лице Б.Й.Б..
С Решение № 90/20.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 63/2018 г. по описа на
Габровски окръжен съд, решението на първоинстанционния съд е обезсилено в
частта, с която същото е постановено при участието на трето главно встъпило лице
Б.Й.Б., като е потвърдено в останалата част, с която имотът е изнесен на публична
продан на основание чл. 348 ГПК, като получената от продажбата сума да се
разпредели по равно между Р.Д.П. и В. И. П. .
С Определение № 293/04.06.2019 г. по гр. д. № 82/2019 г. по описа на ВКС,
въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.
В мотивите е посочено, че не е налице основание за допускане на касационно
обжалване по поставените в касационната жалба на В. И. П. въпроси, за които се
твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а
3
именно: Длъжен ли е съдът да се съобрази с липсата на съсобственост, настъпила по
време на процеса и да прекрати производството по делото; Валидно ли е съдебно
решение, с което имотът се изнася на публична продан при наличието на надлежно
вписан договор за доброволна делба и
Допустимо ли е в дело по извършване на делбата /втора фаза/ съдът да се произнася
по валидността на договора за доброволна делба без да има предявен иск за обявяване
на нейната недействителност.
В тази връзка в мотивите е прието, че “ВКС последователно и непротиворечиво
приема в своята практика, че ако след влизане в сила на решението по допускане на
делбата настъпи юридически факт, който води до прекратяване на съсобствеността
или до промени в лицата, които притежават това право /с изключение на хипотезите
на чл. 120 ГПК /отм./ и чл. 121 ГПК/отм./ и аналогичните им разпоредби в ГПК, обн.
ДВ. бр. 59/2007 г./, съдът е длъжен да отчете правните последици на този факт и ако
между съделителите вече не съществува съсобственост върху имуществото, предмет
на делбата, да прекрати производството във втората фаза на делбеното производство
/решение № 387/29.09.2010 г. по гр. д. № 439/2009 г. на ІІ ГО на ВКС; решение №
276/27.07.2012 г. по гр. д. №190/2012 г. на І ГО на ВКС; решение № 46/01.03.2011 г.
по гр. д. № 1275/2010 г. на ІІ ГО на ВКС/ в противен случай решението му е
недопустимо. Това разрешение обаче е приложимо само когато по делото е
установено, че осъществилия се влизане в сила на решението по допускане на делбата
факт действително има за правна последица ликвидиране състоянието на
съсобственост и то с участието на всички лица, които притежават дял от
имуществото, предмет на делбата. В този смисъл решение № 46/01.03.2011 г. на
Второ ГО на ВКС, постановено по гр. д. № 1275/2010 г., с което въззивният съд
изцяло се е съобразил. Поради това следва да се приеме, че не е налице и
поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по
въпроса допустимо ли е в дело по извършване на делба /втора фаза/ съдът да се
произнася по валидността на договора за доброволна делба без да има предявен иск за
обявяване на нейната недействителност. В случая въззивният съд не е преценявал
действителността на сключения на 26.01.2016 г. договор за доброволна делба, а
неговите правни последици с оглед осъществяването на последващите сключването
му юридически факти и по-специално обезсилването на заповедта за изпълнение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист, имащи значение за правата на
взискателя Б.Б.. И доколкото не е установено съсобствеността да е ликвидирана с
участието и на съделителката Р.Д.П., е приел, че не са налице предпоставките за
прекратяване на производството във фазата по извършване на делбата“.
При така изложеното съдът намира, че предявеният отрицателен установителен
иск, че ответницата не е собственик на ½ идеална част от процесния имот, е
4
недопустим.
В случая ищецът обосновава правния си интерес от иска с това, че
съсобствеността върху процесния имот била прекратена с договор за доброволна
делба, сключен на 25.01.2016 г., с който процесният имот е поставен в дял на В. И. П.
, като неправилно в производството по съдебна делба по гр. д. № 34/2014 г. и гр. д. №
521/2017 г. на Дряновския районен съд, ответницата Р.Д.П. е посочена като
съделител, което дало възможност да иска прекратяване на съсобствеността върху
имота, чрез изнасянето му на публична продан по изп. д. № 2020****** по описа на
ЧСИ ***.
Както беше посочено и по-горе, от служебно изисканите гр. д. № 34/2014 г. и гр. д.
№ 521/2017 г. на Дряновския районен съд, се установява, че предмет на същите е била
съдебна делба на процесния имот.
С влязло в сила Решение № 61/16.05.2014г. по гр. д. № 34/2014 г. по описа на ДРС,
е допусната делба на имота при квоти по 1/2 идеална част между Р.Д.П. и В. И. П. . С
влязло в сила Решение № 7/19.01.2018 г., постановено по гр. д. № 521/2017 г. по описа
на Дряновския районен съд, образувано след отменителното решение на ВКС, при
извършване на делбата във втората ѝ фаза, имотът е изнесен на публична продан, като
е постановено получената от продажбата сума да се разпредели по равно между
Р.Д.П. и В. И. П. .
Решението за допускане на делбата придобива сила на присъдено нещо по
въпросите относно собствеността, страните, имотите и частите на всеки съделител,
които не могат да бъдат пререшавани. Решението за допускане на делбата е основен
акт в делбеното производство, тъй като въз основа на приетите в него положения се
извършват по-нататъшните действия във втората фаза на производството. Делбата се
извършва в рамките и обхвата на решението по допускането ѝ, в което е
установено между кои лица и за кои имоти се извършва тя и какви са частите
на всеки съделител. В конкретния случай още в хода на производството във фазата по
извършване на делбата по гр. д. № 34/2014 г. на ДРС, ищецът е представил договора
за доброволна делба на процесния недвижим имот, сключен на 25.01.2016 г., като е
направил и възражения, че с този договор съсобствеността на процесния имот е
прекратена още на 26.01.2016 г. и ответницата не притежава част от собствеността,
поради което е направено искане за прекратяване на производството за съдебна делба.
Всички тези възражения са били обсъдени от съдебните състави и преценени в
производството по извършване на делбата, приключило с влязло в сила решение,
което следва да бъде зачетено.
При това положение и след като не се твърди правният интерес от предявения
5
отрицателен установителен иск да е обусловен от нови обстоятелства, настъпили след
влизане в сила на решенията по допускане и извършване на делбата, е недопустимо
ищецът да извежда правния си интерес от предявяването на настоящият иск от
договора за доброволна делба, който е бил представен, обсъден и и зачетен от
съдебните състави в приключилото с влязло в сила решение съдебно производство по
делба между същите страни за същия имот. Поради това въпросът дали ответницата
притежава или не ½ идеална част от процесния имот не може да бъде преразглеждан
отново.
Поради изложеното предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се признае за установено, че ответницата Р.Д.П. не
е собственик на 1/2 ид. ч. от: Дворно място с площ 400 кв. м., находящо се в
оковръсния полигон на с. Куманите, общ. Дряново, област Габрово, при граници на
имота: улица, от две страни наследници на П.Д. и наследници на Д.Р., заедно с
построените в него къща от 55 кв. м. и лятна кухня от 20 кв. м., е недопустим поради
липса на правен интерес, поради което исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА подадената от В. И. П. , с ЕГН ***, от гр. ***, ул. „***, искова молба
против Р.Д.П., с ЕГН ***, от гр. ***, с която е предявен иск с посочено правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се признае за установено, че ответницата не е
собственик на 1/2 ид. ч. от Дворно място с площ 400 кв. м., находящо се в оковръсния
полигон на с. Куманите, общ. Дряново, област Габрово, при граници на имота: улица,
от две страни наследници на П.Д. и наследници на Д.Р., заедно с построените в него
къща от 55 кв. м. и лятна кухня от 20 кв. м., поради недопустимост на предявения иск,
на основание чл. 130 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 314/2020 г. по описа на ДРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Габровски окръжен
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.


Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
6