Р Е Ш Е Н И Е
№... 22.10.2013г. Гр. Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 30.09.2013г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Т.А., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №254 по описа за 2013г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 45 ЗЗД, във връзка с чл. 52 ЗЗД.
Искът е предявен от С.С.М. ***, чрез пълномощника му адв.И.П. *** срещу Б.И. ***. С исковата молба се твърди, че ищецът работел като охрана на бензиностанция “Гранит” в гр.Гълъбово и на 12.08.2011г. получил обаждане от служител на бензиностанцията, че ответникът заедно с група лица създават проблеми. Ищецът и другият охранител – П., отишли на бензиностанцията, където възникнал конфликт между тях и групата лица, в това число ответника, при който ответникът пробол с нож ищеца два пъти в гърба. За това си деяние ответникът бил признат за виновен и осъден по НОХД 92/2012г. по описа на РС-Гълъбово. Вследствие на прободните рани ищецът бил приет в болница – МБАЛ “Проф.д-р Ст.Киркович” АД Стара Загора, където престоял до 17.08.2011г. За престоя си в болницата ищецът заплатил сумата от 254лв., за което били издадени фактури. С деянието си ответникът причинил на ищеца множество болки и страдания. Преживеният стрес предизвикал у ищеца дълбоки и трайни психически травми. Ищецът бил състезател по борба “свободен стил” при СКБ “Енергетик” Гълъбово. До инцидента същият бил постигнал много успехи, спечелил купи и медали. През месец декември 2011г. му предстояло участие на състезание в Турция, на което обаче не успял да отиде поради претърпените травми при инцидента. Извършеното от ответника деяние се отразило изключително неблагоприятно на спортната кариера на ищеца. Поради тази причина счита, че е претърпял неимуществени вреди в размер на 10000лв. Това породило правен интерес за ищеца да предяви настоящия иск, за да бъде осъден ответника да възстанови причинените имуществени и неимуществени вреди.
Моли съда да осъди ответника да му заплати причинените имуществени вреди в размер на 254лв., платени разходи за престоя му в болница, както и неимуществени вреди за претърпените болки и страдания, вследствие на причинената му от ответника телесна повреда в размер на 10000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и да му заплати направените по делото разноски.
Ответникът в писмения си отговор и в съдебно заседание изразява становище, че предявеният иск е допустим и основателен. Не оспорва, че с деянието си, за което е бил осъден, е причинил имуществени и неимуществени вреди на ищеца. Не оспорва размера на претенцията за имуществени вреди, но счита, че претендирания размер на неимуществените вреди е силно завишен. Твърди, че ищецът се е възстановил много бързо след инцидента, престоял е само 5 дни в болница, след което веднага е започнал работа като треньор по борба. Моли съда да съобрази размера на присъденото обезщетение с константната съдебна практика, както и с обстоятелството, че ответникът е отскоро работи и има семейство и дете, за което трябва да се грижи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Искът е с правна квалификация чл.45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Към настоящото производство е приложено НОХД 92/2012г. по описа на РС-Гълъбово, от което е видно, че ответникът Б.И.И. е признат за виновен в това, че на 12.08.2011г. в гр.Гълъбово по хулигански подбуди, чрез два удара с нож в областта на задната повърхност на дясна гръбна половина и в областта на кръстеца в дясно, причинил на С.С.М. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, за което и на основание чл.131, ал.1, т.12, предложение трето, във вр.чл.130, ал.1 от НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода.
Съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. Предвид горното, съдът приема обстоятелствата, установени с присъдата, а именно – факта на нанасянето на два удара с нож в областта на задната повърхност на дясна гръбна половина и в областта на кръстеца в дясно на С.С.М., които му причинили лека телесна повреда, както и виновността на ответника Б.И.И., за безспорно установени. Следва да се има предвид и това, че ответникът не оспорва горните обстоятелства.
За установяване на претърпените от ищеца имуществени вреди съдът прие като писмени доказателства копие от фактура №38839/18.08.2011г. и фискален бон; копие от фактура №138177/17.08.2011г. и фискален бон; копие от фактура №138178/17.08.2011г. и фискален бон, от които се установява, че ищецът е заплатил за престоя си в болница сумата от 254лв. Престоят в болница на ищеца е вследствие нанесеното от ответника нараняване, поради което претърпените от ищеца имуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с деянието на ответника. Ответникът не оспорва основанието и размера на така претендираните имуществени вреди. Поради изложеното съдът намира предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди на ищеца от ответника в размер на 254лв. за основателен и следва да бъде уважен.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът е назначил съдебно-медицинска експертиза, заключението на която съдът е приел като компетентно и добросъвестно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице при нападението на ответника срещу ищеца на 12.08.2011г., последният е получил две непроникващи прободно-порезни наранявания на гръдния кош и кръста, които са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Ищецът се е възстановил от уврежданията за период от 30 дни. При засягането на мускулни тъкани, те не се възстановяват, а на тяхно място остава съединителна тъкан. След зарастването ищецът е можел да продължи да спортува, като е възможно да е имал субективни оплаквания.
Съдът допусна гласни доказателства. От показанията на свидетелите К. Г. К. – майка на ищеца, и П.С.И. се установява, че след инцидента ищецът е бил в болница около една седмица. Около едни месец след инцидента ищецът е бил на болкоуспокояващи медикаменти. Изобщо не е можел да шофира лек автомобил или мотор. Свидетелката К. К., както и негови приятели са водили с автомобил ищеца до спортната зала. Ищецът се е занимавал активно със спорт – борба, като същата година е станал втори на републиканското първенство в гр.Сливен. Това му класиране му е дало право да участва в международно състезание в Турция през декември 2011г. За това състезание е била необходима сериозна подготовка, която е била прекъсната от инцидента. Вследствие на нараняването, причинено от ответника, ищецът е прекъснал тренировките си за около два-три месеца и е пропуснал състезанието в Турция. Едва на следващата година ищецът е съумял отново да се класира и да участва в международно състезание. В периода на възстановяването си ищецът е ходил в спортната зала често, но само да гледа другите как тренират. Никога не е бил треньор на деца. По отношение на притежавания от него мотор, след инцидента същият е бил продаден и ищецът изобщо не го е управлявал.
Съгласно показанията на свидетеля Т. С. Г., три-четири дни след инцидента ищецът е управлявал мотора си, а пет-шест дни след инцидента е бягал на стадиона. Ищецът активно тренирал борба, като след инцидента свидетелят редовно виждал автомобила на ищеца през спортната зала.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите К. Г. К., след преценка по реда на чл.172 ГПК, и П.С.И.. Свидетелите излагат свои непосредствени впечатления, които кореспондират с писмените доказателства по делото - копие от Епикриза от МБАЛ “Проф.д-р Ст.Киркович” АД гр.Стара Загора, копие от Съдебномедицинско удостоверение №2011-258/18.08.2011г. и със заключението на вещото лице, което съдът прие.
Съдът намира, че показанията на свидетеля Т. С. Г. са недостоверни, тъй като противоречат на безспорните данни по делото, установени с писмени доказателства. От приетото като писмено доказателство копие от Епикриза от МБАЛ “Проф.д-р Ст.Киркович” АД гр.Стара Загора се установява, че ищецът е бил в болница от 12.08.2011г. до 17.08.2011г. включително. Същият е претърпял операция под обща анестезия. От заключението на вещото лице се установява, че периодът на възстановяване след такова нараняване е около 30 дни, като дори и след това лицето може да има субективни оплаквания. Въпреки това свидетелят твърди, че е виждал ищеца да управлява мотора си три-четири дни след инцидента, т.е. по времето, в което е бил в болница в гр.Стара Загора, а пет-шест дни след инцидента е тичал на стадиона. Тези твърдения напълно противоречат на другите данни по делото и на нормалната човешка логика, поради което съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля Т. С. Г. и следва да изпрати материали от делото на Районна прокуратура-Гълъбово с оглед данни за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
От свидетелските показания се установи, че ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението, извършено спрямо него от ответника Б.И.И..
За да се ангажира отговорността по чл.45 от ЗЗД, законът изисква да са налице кумулативно всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-деяние, противоправност, вреда, вина и причинна връзка. По отношение наличието на деяние, противоправност и вина, същите са безспорно установени от влязлата в сила присъда за извършеното от ответника престъпление. В хода на настоящото производство безспорно се установи и, че ищецът като пострадал от извършеното престъпление е претърпял вреди, изразяващи се в болки, страдания, временно прекъсване на спортната кариера, като тези вреди са непосредствена последица от извършеното от ответника деяние.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата, като без
наличието й, не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата не е
нормативно определена, но се изхожда от общоупотребяваното й значение. Тя се
схваща като промяна, смущение, накърняване и унищожение на благата на човека.
Вредата засяга имуществото на увредения, неговата телесна цялост, здраве,
душевно и психическо състояние. Неимуществените вреди засягат личността и
достойнството на пострадалия.. В групата на неимуществените вреди се включва
емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания,
предизвикани от противоправните действия на други лица.
Установи се, че след извършване на престъплението – 12.08.2011г. за период от 30 дни ищецът е бил физически травмиран, като е изпитвал болки, ограничаващи движенията му и накърняващи нормалния му начин на живот и поведение. Ищецът безспорно е преживял тежко извършеното спрямо него престъпление. Тези изживявания са лични, т. е. всеки индивид по различен начин изживява противоправните посегателства против личността му. Не е необходимо неговите преживявания да се демонстрират в обществото. Безспорно се установи, че извършеното от ответника престъпление е довело до прекъсване на тренировките на ищеца и съответно до невъзможността му да участва в спортни мероприятия. Съдът не споделя изложеното от представителя на ответника становище, че ищецът е можел и след отзвучаване на оплакванията във връзка с нараняването му, да продължи да тренира и да успее да се подготви за състезанието в Турция през декември 2011г. Подготовката за международно състезание е продължителна и последователна. Всяко прекъсване на тренировките е от значение. Още повече, че в случая не се касае за обикновено прекъсване на тренировките за един месец, а за травматично увреждане, съпроводено и с продължително приемане на медикаменти, което дава отражение на общото състояние на организма и което състояние е несъвместимо с отличната спортна форма, необходима за един спортист за участие в такова състезание. Следва да се има предвид и характера на спорта, с който се занимава ищеца – борба “свободен стил”. Това е спорт, предвиждащ пряк силов контакт с конкурентите, при който травмите дават голямо отражение, дори и чисто психологически. Това е и причината ищецът да започне активни тренировки не един месец след нараняването, какъвто е обичайния оздравителен период, а едва два-три месеца по-късно. Това прекъсване е било фатално за участието на ищеца в спортни мероприятия до края на годината. Категорично ищецът е имал и изпитвал отрицателни изживявания поради застрашената му спортна кариера от момента на извършване на престъплението за дълъг период от време.
Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане. Тя не се предполага, а следва да се докаже от увредения. Вредите подлежат на възстановяване само ако са в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца. Отговорност за вреди възниква само при предпоставката, че вредата е следствие от обстоятелството, за което виновният отговаря.
От всички доказателства по делото – приложеното наказателно дело, съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания се установява, че негативните преживявания на ищеца са именно вследствие на извършеното спрямо него престъпление.
Съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, като прецени конкретно обективно настъпилите обстоятелства, включително и периода, през който те са претърпени (чл. 52 от ЗЗД). Съдът намира, че ищецът е търпял неимуществени вреди за един по-продължителен период от време от извършване на престъплението.
Приема се, че съдът следва да определи размера на неимуществените вреди по своя преценка, като съобрази всички обстоятелства, детерминирали непрекъснато личността на ищеца, които са негови лични изживявания, мотивирани от извършеното спрямо него престъпление.
Съобразявайки тези обстоятелства, както и практиката на съдилищата и съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 8000 лева за ищеца, които ответникът следва да бъде осъден да заплати, като в останалата част до претендирания размер от 10 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Този извод съдът прави, изхождайки от постоянната практика на съдилищата, а и ищецът към настоящия момент е възстановен напълно.
Предвид разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, в случая законна
лихва се дължи от деня на увреждането. Следователно присъденото обезщетение
следва да бъде заплатено ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 12.08.2011г., до окончателното му изплащане.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Гълъбово държавната такса за производството, която възлиза на 330,16лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска в размер на 958,00
лева.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.И. ***, ЕГН *********** да заплати на С.С.М.,***, ЕГН **********, сумата от 254лв. /двеста петдесет и четири лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата от 8000лв. /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, временно прекъсване на спортната кариера, в резултат от извършено на 12.08.2011г. престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предложение трето, във вр.чл.130, ал.1 от НК, за което Б.И.И. е осъден с влязла в сила присъда по НОХ дело №92/2012г. по описа на РС-Гълъбово, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.08.2011г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Б.И. ***, ЕГН *********** да заплати по сметка на РС-Гълъбово държавна такса в размер на 330,16лв. /триста и тридесет лева и 16 стотинки/.
ОСЪЖДА Б.И. ***, ЕГН *********** да заплати на С.С.М.,***, ЕГН ********** направените разноски
по делото за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска в размер на 958,00лв. /деветстотин петдесет и осем
лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/