Р Е Ш Е Н И Е №146
гр. Перник, 09.02.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав в откритото съдебно заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при участието на секретаря Наталия Симоенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 875 по описа на съда за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба във фазата по
извършването й.
С
влязло в сила решение по чл. 344 ГПК с е
допуснато извършването на съдебна делба между
Г.Ж.И., К.Ж.К. и Д.Г.М. на следните недвижими имоти, придобити по
наследство от Ж. К. ***, починал на 09.03.2007г. и по дарение от Р.Г. Ж. от
29.07.2015г., както следва: поземлен имот с идентификатор
№55871.510.939, който е поземлен имот №939, кадастрален район №510, ЕКАТТЕ
№55871 по кадастралната карта на град Перник, одобрена със Заповед
№РД-18-91/13.10.2008г. на ИД на АГКК с площ на поземления имот от 563квадратни
метра, с трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м/ номер по предходен план 12564, квартал: 517, парцел ХII, с административен адрес: ***, при съседи на поземления имот: поземлен
имот с идентификатор 55871.510.940; поземлен имот с идентификатор 55871.510.851; поземлен имот с идентификатор 55871.510.852;
поземлен имот с идентификатор 55871.510.852; поземлен имот с идентификатор
55871.510.855 и поземлен имот с идентификатор 55871.510.-860, заедно с построената в имота сграда с идентификатор №55871.510.939.1 с
предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ по скица от 84 квадратни
метра, брой етажи -2 , заедно със съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото и от общите части на сградата, при следните дялове:
за Г.Ж.И. – 11/16 ид.ч.; за К.Ж.К. –
4/16 ид.ч.; за Д.Г.М. - 1/16 ид.ч.
За
разглеждане е приета възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК от съделителя
Г.Ж.И..
Претенции
по сметки в преклузивния срок не са направени.
Въз основа на изложеното съдът намира
следното:
По извършване на делбата:
От
заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, се установява, че всеки от имотите е реално
неподеляем. Налице са предпоставките да се изследва възможността неподеляемата
жилищна сграда да бъде поставена в дял на съделителката Г.Ж.И., направила
възлагателна претенция за нея.
За
основателността на претенцията е необходимо да се докажат в кумулативност
следните факти: процесният имот да е неподеляем; жилищен; съсобствеността върху
него да е възникнала изцяло по силата на наследяване; съделителят да е живял в
имота към момента на откриване на наследствосто и да не притежава друг жилищен
имот.
Посочените
факти подлежат на доказване от съделителя, заявил претенция за възлагане.
Изключение прави доказването на отрицателния факт - че съделителят не е титуляр
на право на собственост върху друг жилищен имот. Положителният факт –
притежаване на друго жилище следва да се докаже от съделителя, който оспорва
претенцията за възлагане.
В
случая се установява, че съсобствеността върху недвижимия жилищен имот е
възникнала не само в резултат на наследяване / от Ж. К. ***, починал на 09.03.2007г./, но и по дарение от Р.Г. Ж. от 29.07.2015г. Въпреки
това, съдът намира възражението, че съсобствеността има характера на смесена за
неоснователно. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 148 / 07.04.2010 г. по гр. д. № 437 / 2009 г. на І ГО на ВКС е
прието, че когато част от сънаследниците прехвърлят своите идеални части
от съсобствен имот на друг сънаследник, не е налице хипотезата на смесена
съсобственост, за която в ТР № 1 /2004 г. се прие, че може да се прекрати само
чрез изнасяне на имота на публична продан, а не чрез възлагане по чл. 288, ал.
3 ГПК отм.). В този смисъл и решение №
86 / 09.03.2012 г. по гр. д. № 1100 / 2011 г. на ІІ ГО на ВКС и решение № 239 /
06.08.2012 г. по гр. д. № 81 / 2011 г. на І ГО на ВКС. В решение № 223 / 12.10.2012 г. по гр. д. № 235
/ 2012 г. на ІІ ГО на ВКС е прието, че хипотезата на смесена
съсобственост обхваща случаите, при които собствеността е разнородна и е
възникнала на основание различни юридически факти, но не и когато
съсобствеността е възникнала на основание придобиване в режим на СИО,
прекратена със смъртта на единия съпруг, след което един от наследниците
прехвърля на друг от тях идеалните си части от наследството. Налице е
концентрация на правото на собственост в лицето на един от наследниците, с
което характерът на имота като наследствен не се е променил. Обстоятелството,
че делът на един от наследниците е по-голям вследствие на разпоредителната
сделка с друг наследник, чиито правни последици са зачетени при допускане на
делбата, не променя наследствения характер на имота, тъй като в съсобствеността
не участват трети лица, чужди на наследството. Именно поради това и смисълът на
закона е наследственият имот да остане в патримониума на един от наследниците,
в който смисъл следва да се разбират и дадените в т. 8 на ТР № 1 /2004 г.
разяснения, както и с оглед последващата съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК. В този смисъл е и Решение № 18
/27.02.2013 г. по гр. д. № 572 / 2012 г. на І ГО на ВКС.
По
отношение на съделителката Г.Ж.И., обаче, не се установява втората предпоставка за
уважаване на възлагателната й претенция, а именно – същата да е живяла с
наследодателя си към момента на смъртта му през 2007г. в процесния имот. От
показанията на разпитаните свидетели Р.Г. Ж. и Р.Б.Е. се установява еднопосочно
и с категоричност, че непосредствено след сватбата й / около 2000г./ И. е заживяла заедно със съпруга си в
семейното им жилище кв. „Тева“, а след
това се е установила в Кралство Испания, като се е връщала в България само за по две седмици
през пролетта и есента / св. Р. Ж./. За да се уважи възлагателната претенция по
чл. 349, ал. 2 ГПК наследникът следва да е живял в имота постоянно,
продължително, т.е. да е налице трайно фактическо състояние, което да е
продължително във времево отношение и да се изразява в установяване,
пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение за
задоволяване жилищните нужди на съделителя - т. 7 на ТР № 1 / 2004 г. на ОСГК на ВКС. В случая съделителката е живяла
трайно на друго място, а пребиваването й в делбения имот е било само
спорадично.
Поради
изложеното съдът намира, че в полза Г.И. не е възникнало правото процесният
имот да бъде поставен в дял и възлагателната й претенция следва да бъде
отхвърлена, а делбата на недвижимите
имоти следва да се извърши чрез
изнасянето им на публична продан. Всеки от съделителите следва да получи
парична равностойност на притежаваните от него идеални части от правото на
собственост в имота.
Относно
разноските:
На основание чл. 355 ГПК във
връзка с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК,
страните следва да заплатят по сметка на Районен
съд-Перник държавна такса по иска за делба в размер на 4% от стойността на дела
си, а именно – 770,96 лв. за Г.Ж.И., 280,35 лв. за К.Ж.Г. и 70,08 лв. за Д.Г.К..
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция на
Г.Ж.И. с ЕГН **********, направена на основание чл.
349, ал. 2 ГПК.
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК допуснатите до делба имоти недвижими имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор
№55871.510.939, който е поземлен имот №939, кадастрален район
№510, ЕКАТТЕ №55871 по кадастралната карта на град Перник, одобрена със Заповед
№РД-18-91/13.10.2008г. на ИД на АГКК с площ на поземления имот от 563квадратни
метра, с трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м/ номер по предходен план 12564, квартал: 517, парцел ХII, с административен адрес: ***, при съседи на поземления имот: поземлен
имот с идентификатор 55871.510.940; поземлен имот с идентификатор 55871.510.851; поземлен имот с идентификатор 55871.510.852;
поземлен имот с идентификатор 55871.510.852; поземлен имот с идентификатор
55871.510.855 и поземлен имот с идентификатор 55871.510.-860, заедно с построената в имота СГРАДА с идентификатор №55871.510.939.1 с
предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ по скица от 84 квадратни
метра , брой етажи -2, заедно със съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото и от общите части на сградата, като получената от
продажбата цена бъде разпределена както следва: за Г.Ж.И. – 11/16 части, за К.Ж.К. – 4/16 части и за Д.Г.М. - 1/16 части.
ОСЪЖДА
Г.Ж.И. с ЕГН **********, да заплати
на основание чл. 355 ГПК по сметка на Районен съд-Перник държавна такса в
размер на 770,96 лв.
ОСЪЖДА
К.Ж.К. с ЕГН **********, да заплати
на основание чл. 355 ГПК по сметка на Районен съд-Перник държавна такса в
размер на 280,35 лв..
ОСЪЖДА
Д.Г.М. с ЕГН **********, да заплати
на основание чл. 355 ГПК по сметка на Районен съд-Перник държавна такса в
размер на 70,08 лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: