Р
Е Ш Е Н И Е
№
260077
гр.
Провадия, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III
състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при
участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 1265/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба подадена от „Агрофарм
– Н” ООД, ЕИК ********* /с ново наименование „Булпест” ООД/ против
„Агроконсулт“ ЕООД, ЕИК ********* и ЗП З.Ж.Ц., ЕГН **********, с която е
предявен конститутивен иск с правна квалификация чл. 135 от ЗЗД, за обявяване
на договор за покупко – продажба от 16.11.2016 г. на земеделска и горска
техника, както следва: 1. количка за хедер BIC***, рама № 001367, с рег. № ****;
2. хедер LAVERDA 753, рама № *********, с рег. № ****и 3. зърнокомбайн LAVERDA
LCS, рама № *********, с рег. № ****, сключен между ответниците, с нотариална
заверка на подписите от нотариус Илко Кънев, рег. № 225, с район на действие РС
– Провадия, за относително недействителен по отношение на ищеца.
В исковата молба се твърди, че
„Агрофарм - Н” ООД е дружество, което извършва търговия с торове и препарати за
растителна защита и е било в трайни търговски отношения с първия ответник –
„Агроконсулт“ ЕООД. За периода от 08.06.2010 г. до 04.10.2010 г. „Агрофарм - Н”
ООД е доставило на „Агроконсулт“ ЕООД стоки (препарати за растителна защита) на
обща стойност 351 840.97 лева, за което били издадени пет броя фактури, а
именно: фактури № **********/08.06.2010 г., № **********/08.06.2010 г., №
**********/24.08.2010 г., № **********/24.08.2010 г. и № **********/04.10.2010
г. За извършените доставки нямало подписан изричен писмен договор, а те били
част от трайните търговски отношения между страните. Дължимата сума по
издадените фактури не била изплатена изцяло от купувача „Агроконсулт“ ЕООД,
поради което източникът на задължението били издадените пет броя фактури, а
размерът на задължението бил неизплатената част от главниците по фактурите и
неустойката за забава върху тях.
Твърди
се, че на 17.10.2014 г. било подписано споразумение между „Агрофарм - Н” ООД, „Агроконсулт“ ЕООД, „Агроконсулт-2“ ЕООД и Ж.П.И.,
в което било потвърдено наличието на задължение на длъжника „Агроконсулт“ ЕООД
към кредитора и било извършено прихващане, като дължимата по фактурите сума
била намалена на 279 889.87 лв. По това споразумение поръчители на
длъжника „Агроконсулт“ ЕООД били „Агроконсулт-2“ ЕООД и Ж.П.И.. На 17.06.2015 г. окончателно било подписано
споразумение с нотариална заверка на съдържанието и на подписите на всички
участници в споразумението, по силата на което, след извършено ново прихващане,
останалата дължима по фактурите сума била в размер на 279 889.87 лв.
Поръчители на длъжника „Агроконсулт“ ЕООД и според това споразумение били
„Агроконсулт-2“ ЕООД, ЕИК *********, и Ж.П.И., ЕГН **********, в лично
качество. На 30.12.2015 г. със споразумителен протокол между кредитора „Агрофарм - Н” ООД и длъжника „Агроконсулт“ ЕООД, било направено
ново прихващане, в резултат на което дължимата сума намаляла допълнително с още
50 814.00 лв., а именно: до сума в размер на 229 075.87 лв. На 28.11.2016 г. окончателно било подписано
споразумение между „Агрофарм
- Н” ООД, „Агроконсулт“ ЕООД, „Агроконсулт-2“ ЕООД и Ж.П.И. с нотариална заверка на
подписите на страните. По това споразумение длъжникът платил на 20.10.2016 г.
(предварително в рамките на преговорите между страните) 15 000 лв. (това било
отразено в т. 5.1. от споразумението). След направените прихващания дължимата
по това споразумение главница била в размер на 219 078.24 лв. С
подписаното споразумение от 28.11.2016 г. за пореден път било признато
задължението на длъжника към кредитора като освен разсрочването
на задължението и посочване на новия му размер, допълнително било добавено и
задължението за заплащане на кредитора на направените от него разноски по
събиране на вземането, а поръчителите изрично дали съгласието си за изменение
на задължението на длъжника, по което поръчителствали. Твърди, че от подписване
на споразумението от 28.11.2016 г. до настоящия
момент нямало извършени плащания от ответника или неговите поръчители.
Ищецът обосновава качеството си на
кредитор по настоящия иск с наличието на висящ процес между „Агрофарм - Н” ООД, „Агроконсулт“ ЕООД, „Агроконсулт-2“ ЕООД и Ж.П.И. с
предмет вземанията на ищеца /който в хода на производството по настоящото дело
е приключил с влязло в сила решение, с което искът за главница е уважен изцяло
и частично е уважен искът за законна
лихва за забава/.
Излага се, че в качеството на
кредитор по гореописаните сделки за продажба на препарати за растителна защита,
за „Агрофарм
- Н” ООД бил налице правен
интерес от завеждане на настоящия иск за обявяване на горепосочения договор от
16.11.2016 г. за покупко - продажба на земеделска и горска техника за
относително недействителен спрямо кредитора, обоснован от обстоятелството, че с
извършената разпоредителна сделка за продажба на земеделска и горска техника
между първия и втория ответник, ответното дружество - длъжник на ищеца, е увредило интересите на
кредитора, тъй като в резултат на процесната сделка-продажба, ответното
дружество се е разпоредило с движимо имущество, притежавано от същото, което би
могло да послужи за удовлетворение на процесното парично вземане по
гореописаните фактури чрез насочване на принудително изпълнение към имуществото.
В съответствие с изискванията искът бил насочен и срещу лицата, придобили
права от длъжника, извършил увреждащото действие.
Твърди, че посочените по – горе споразумения, сключени във връзка със
задълженията на „Агроконсулт“ ЕООД към ищеца по процесните 5 броя фактури за
доставени препарати за растителна защита, водели до прекъсване на погасителната
давност за задълженията на „Агроконсулт“ ЕООД към „Агрофарм - Н” ООД, тъй като съдържали в себе си признание на
вземанията. Позовава се на разпоредбата на чл. 116, б.”а” от ЗЗД, според която
давността се прекъсвала с признаване вземането от длъжника. Това признание
следвало да бъде направено преди да е изтекла давността, както и да бъдело
насочено към кредитора. Не се изисквало същото да съдържа всички индивидуализиращи вземането елементи.
Достатъчно било от него да може да бъде направен извод кое точно задължение се
признава. Признание в този смисъл се съдържало във
всички посочени по-горе споразумения. В тези споразумения длъжникът и
неговите поръчители били признали неизгоден за тях факт - наличието на
задължение. Споразуменията имали характера на частен документ, като в частта
им, с която се признавал неизгодният факт те имали свидетелстващ характер, като
представлявал извънсъдебно признание и удостовереното с тази част на
споразуменията можело да им бъде противопоставено.
Поради гореизложеното и с оглед събиране на вземанията на кредитора „Агрофарм - Н” ООД, било подадено заявление до Районен съд -
Провадия за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника
и неговите поръчители за сума в размер на 219 078.24 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума от деня на подаване на заявлението. По
заявлението било образувано ч.г.д. № 677/2017 г. по описа на Районен съд –
Провадия, като същото било уважено и била издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 20178870401618 по описа
на ЧСИ Добромир Даскалов, № 887, впоследствие преместено при ЧСИ Захари Златков
Димитров, с peг. № 808, с район на действие ОС - Варна, където било
образувано изп. д. № 20188080400651. След връчване от ЧСИ Даскалов на заповедта
за изпълнение, в законовия срок длъжникът и поръчителите внесли в РС - Провадия
съответните възражения. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 415 от ГПК,
кредиторът предявил горепосочения иск на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 286 и сл. от ТЗ на вземането за главницата в размер на
219 078.24 лв. на „Агрофарм
- Н” ООД срещу „Агроконсулт“
ЕООД, като главен длъжник, и срещу поръчителите „Агроконсулт-2“ ЕООД и Ж.П.И..
По иска било образувано т.д. № 281/2018 г. на ВОС.
С оглед на изложеното, към
момента на подаване на настоящия иск било налице главно задължение на
„Агроконсулт“ ЕООД към „Агрофарм
- Н” ООД в размер на 219 078.24
лв., представляващо неизплатената част от процесните пет броя фактури.
В рамките на образуваните изпълнителни дела изпълнението по издадения
изпълнителен лист било насочено към следната земеделска техника, представляваща
движимо имущество, за което
прехвърляне липсвала информация в регистъра на земеделската и горска техника,
воден при Областна дирекция "Земеделие" - Варна, като собственик на
имуществото се водел първият ответник - длъжникът „Агроконсулт“ ЕООД, както
следва:
1.
Количка за хедер BIC***, рама № 001367, с рег. № ****;
2.
Хедер LAVERDA 753, рама № ********* с рег. № ****;
3.
Зърнокомбайн LAVERDA LCS, рама № ********* с рег. № ****.
Постъпило било възражение от ЗП З.Ж.Ц. /втория ответник/, че гореописаното
имущество ѝ е било прехвърлено на 16.11.2016 г. от първия ответник
„Агроконсулт“ ЕООД чрез договор за покупко - продажба на земеделска и горска
техника, нотариално заверен при нотариус Илко Кънев, с район на действие PC - Провадия, peг. № 225 на НК, за продажната цена
от 10 000.00 лева, платена към момента на подписване на нотариално
заверения договор за продажба на земеделската и горска техника.
При сравнение между заверките на подписите, извършени от нотариус Илко
Кънев на 16.11.2016 г. било видно, че заверките на нотариуса са направени
върху подписите на едни и същи физически лица, както следва:
- с номер 7956
били заверени подписите на Ж.П.И.
като представител длъжника „Агроконсулт“ ЕООД и в лично качество като
поръчител, както и подписа на З.Ж.Ц., като представител на поръчителя по дълга
„Агроконсулт-2“ ЕООД под споразумението окончателно разписано на 28.11.2016 г.
за разсрочване на дълга по гореописаните пет фактури за продажба на препарати
за растителна защита
- с номер 7962 били заверени подписите на Ж.П.И. като представител длъжника
„Агроконсулт“ ЕООД, както и подписът на З.Ж.Ц., като земеделски производител
под договора за продажба на земеделска и горска техника.
Предвид гореизложеното процесната сделка за продажба на земеделска и горска
техника била сключена след потвърждаване от страна на ответниците на
съществуването на задължението към ищеца-кредитор „Агрофарм - Н” ООД по петте фактури от 2010 г.
Счита, че извършването на посоченото правно действие - сключването на договор покупко
- продажба на земеделска и горска техника, нотариално заверен при нотариус
Кънев, с който първият ответник е отчуждил
гореописаните движими вещи, е довело и води до намаляването на имуществото
на първия ответник, с което
същият е увредил
интересите на „Агрофарм
- Н” ООД,
тъй
като затруднява и прави невъзможно удовлетворяването на вземането на „Агрофарм - Н” ООД, поради намаляване активите на „Агроконсулт“ ЕООД.
При това прехвърлянето на собствеността на процесното имущество било
извършено на цена 10 000.00 лв., което било значително по-ниска цена от
пазарната. Увреждането се изразявало в разминаването между реалната и
продажната цена на машините, тъй като ищецът счита, че машините имат много
по-голяма пазарна стойност, отколкото обявената продажна между страните.
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД,
предпоставка за обявяване спрямо кредитора за недействително това действие на
длъжника, с което той го уврежда, е и знанието на длъжника, че в резултат на
извършеното от него правно действие ще настъпи увреждане на интересите и
правата на кредитора.
Договорът за покупко - продажба на земеделска и горска техника бил сключен
пред нотариус Илко Кънев на 16.11.2016 г., която била и датата, на която „Агроконсулт“ ЕООД като
длъжник, чрез едноличния
собственик на капитала Ж.П.И., и като поръчители „Агроконсулт-2“ ЕООД, чрез
едноличния собственик на капитала З.Ж.Ц., и Ж.П.И., в лично качество, са
подписали цитираното Споразумение от 28.11.2016 г., с което са признали
вземането на „Агрофарм
- Н” ООД.
При това положение, житейски и логично
било, че няма как длъжникът „Агроконсулт“ ЕООД да не е знаел, че с тази
транслативна сделка уврежда интересите на „Агрофарм - Н” ООД при условие че двете са извършени в един и същи ден.
Излага, че когато действието /разпоредителната сделка/ е възмездно е
необходимо знание и на третото лице-страна по увреждащата сделка /втория ответник/. Тъй като в настоящия
случай действието било извършено между две свързани лица, като управителят и
едноличен собственик на капитала на дружеството - продавач бил в отношение на
родство - възходящ и низходящ /баща и дъщеря/ с купувача по договора, то
следвало да се приложи презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. От справка с вх.
№ 19300/24.10.2017 г. на ЧСИ Добромир Даскалов по изп. дело № 20178870401618
било видно, че Ж.П.И. е баща на З.Ж.Ц..
На отделно основание, З.Ж.Ц. била и едноличен собственик на капитала на
„Агроконсулт-2“ ЕООД - поръчител на „Агроконсулт“ ЕООД по споразумението от
16.11.2016 г., разписано на същата дата като процесния договор за
покупко-продажба на земеделска и горска техника.
По изложените
съображения моли съда да постанови решение, с което да обяви за относително
недействителен спрямо „Агрофарм - Н” ООД договор от 16.11.2016 г. за покупко -
продажба на земеделска и горска техника: 1. Количка за хедер BIC***, рама № 001367, с рег.№ ****, 2.
Хедер LAVERDA, рама № *********, с рег. № ****и 3. Зърнокомбайн LAVERDA LCS, рама № S200197,
с рег. № ****, сключен между
„Агроконсулт“ ЕООД, в качеството му на продавач, и ЗП З.Ж.Ц.,
в качеството ѝ на купувач, с нотариална заверка на подписите от нотариус
Илко Кънев, с район на действие PC Провадия, peг. № 225 на НК. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Агроконсулт“ ЕООД, в който е изразил становище за
неоснователност на иска, като оспорва същия по основание и размер. Оспорва иска
и като подаден извън погасителната давност поради
следните съображения:
Оспорва твърдението, че имуществото: 1.
Количка за хедер BIC***, рама № 001367, с рег.№ ****, 2. Хедер LAVERDA, рама № *********, с рег. № ****и 3. Зърнокомбайн LAVERDA LCS, рама № S200197,
с рег.№ **** е било прехвърлено
на 16.11.2016 г. от първия ответник „Агроконсулт“ ЕООД чрез договор за покупко
- продажба на земеделска и горска техника, нотариално заверен при нотариус Илко
Кънев, с район на действие PC Провадия, peг. № 225 на НК, като твърди, че същото
е невярно.
Излага, че описаните по – горе вещи били прехвърлени с фактура № 1668 от 04.05.2014 г. От счетоводен амортизационен план на фирма „Агроконсулт“ ЕООД; аналитичен регистър на „Агроконсулт“ ЕООД, сметка 705 Приходи от продажби
на дълготрайни активи от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.; счетоводен амортизационен план на фирма: З.Ж.Ц. ЗП към месец: 12.2014 г.; аналитичен регистър на З.Ж.Ц. ЗП сметка 206 машини и оборудване от
01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. процесните вещи били предадени на ЗП З.Ж.Ц..
Вярно
било, че договорът е подписан едва на 16.11.2016 г., но това се явявало като последващо дължимо законово действие, а за дата на сделката следвало да
се приеме 04.05.2014 г.
Горното водело до извода, че е налице валиден договор, позовавайки се
единствено на фактурата, и по която ответниците не спорели, че тя материализира
техните договорни отношения. Твърди също, че няма нищожност на договора,
предвид отсъствие на форма, като тезата им била свързана с факта, че ЗП З.Ж.Ц.
е изпълнила задължението си на купувач и е заплатила
изцяло цената по фактурата.
След като процесната продажба съставлявала търговска сделка, приложими били
правилата на ТЗ и в частност на чл. 293 от ТЗ. Неспазването на
законоустановената форма за действителност на търговската сделка не водело
автоматично до нищожност или недействителност – чл. 293, ал. 3 ТЗ. В случая, търговската продажба не била нищожна,
макар и да не е била сключена в изискуемата се от закона писмена форма с
нотариална заверка на подписите, тъй като от поведението и позициите на
ответниците, следвало, че страните не са оспорвали действителността ѝ.
Навежда следните възражения:
1. По отношение на знанието:
ЗП З.Ж.Ц. не е знаела и действала с умисъл, че уврежда кредитора на
продавача, подписвайки нотариалния договор за покупко - продажба заедно със
споразумението за разсрочване, защото същата е придобила процесните вещи още на
04.05.2014 г., много преди да е подписала в качеството си на поръчител първото
споразумение от 17.10.2014 г., от която дата би могло да се правят заключения
за евентуално узнаване. Към дата 16.11.2016 г. ЗП З.Ж.Ц. била с ясното
съзнание, че е собственик на вещите и подписването на акта било само формалност
по вече осъществената сделка.
2. По отношение на родствената връзка и презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД:
Като субективен елемент от фактическия състав знанието у длъжника за
увреждащия характер на разпореждането можело и следвало да бъде извлечено от
действията на законния му представител. Не се установявало обаче ответникът ЗП З.Ж.Ц.
на дата 04.05.2014 г. също да е знаела за увреждането. Презумпцията по чл. 135,
ал. 2 от ЗЗД пряко визирала родствена връзка между длъжника и приобретателя по
сделката, но свързвала приложението на презумпцията с обстоятелството за
физическо лице. Счита, че след като същинската дата на сделката била 04.05.2014
г., а ищецът визирал сделка от 16.11.2016 г., презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД била неприложима. Такава сделка от 16.11.2016 г. нямало - тя била извършена
години по - рано.
Възразява, че претенцията по чл. 135
от ЗЗД е предявена след настъпила погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, която е започнала да тече от момента на увреждащата сделка,
извършена с фактура № 1668 от 04.05.2014 г. и
е изтекла преди предявяване на настоящия иск.
Възразява срещу твърдението, че вещите
имат много по-голяма пазарна стойност. Излага, че от фактура № 1668 от
04.05.2014 г. и счетоводен амортизационен план на фирма „Агроконсулт“ ЕООД било
видно, че вещите са продадени за много по - голяма сума от остатъчната
стойност, след тяхното амортизиране.
По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
2. В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗП З.Ж.Ц., в който изразява становище за
неоснователност на иска, като оспорва същия по основание и размер. Оспорва иска
и като подаден извън погасителната давност
поради следните съображения:
Оспорва твърдението, че имуществото : 1. Количка за хедер BIC***, рама № 001367, с рег.№ ****, 2.
Хедер LAVERDA, рама № *********, с рег. № ****и 3. Зърнокомбайн LAVERDA LCS, рама № S200197,
с рег.№ **** е било прехвърлено на
16.11.2016 г. от първия ответник „Агроконсулт“ ЕООД чрез договор за покупко -
продажба на земеделска и горска техника, нотариално заверен при нотариус Илко
Кънев, с район на действие PC Провадия, peг. № 225 на НК,
като твърди, че същото е невярно.
Излага, че описаните по – горе вещи били прехвърлени с фактура № 1668 от 04.05.2014 г. От счетоводен амортизационен план на фирма „Агроконсулт“ ЕООД; аналитичен регистър на „Агроконсулт“ ЕООД, сметка 705 Приходи от продажби
на дълготрайни активи от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.; счетоводен амортизационен план на фирма: З.Ж.Ц. ЗП към месец 12.2014 г.; аналитичен регистър на З.Ж.Ц. ЗП сметка 206 машини и оборудване от
01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. процесните вещи били предадени на ЗП З.Ж.Ц..
Вярно
било, че договорът е подписан едва на 16.11.2016 г., но това се явявало като последващо дължимо законово действие, а за дата на сделката следвало да
се приеме 04.05.2014 г.
Навежда следните възражения:
1.
По отношение на знанието:
Твърди, че не е знаела и действала с умисъл, че уврежда кредитора на
продавача, подписвайки нотариалния договор за покупко - продажба заедно със
споразумението за разсрочване, защото същата е придобила процесните вещи още на
04.05.2014 г., много преди да е подписала в качеството си на поръчител първото
споразумение от 17.10.2014 г., от която дата би могло да се правят заключения
за евентуално узнаване. Към дата 16.11.2016 г. ЗП З.Ж.Ц. била с ясното
съзнание, че е собственик на вещите и подписването на акта било само формалност
по вече осъществената сделка.
2. По отношение на родствената връзка и презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД:
Като субективен елемент от фактическия състав знанието у длъжника за
увреждащия характер на разпореждането можело и следвало да бъде извлечено от
действията на законния му представител. Не се установявало обаче ответникът ЗП З.Ж.Ц.
на дата 04.05.2014 г. също да е знаела за увреждането. Презумпцията по чл. 135
ал. 2 от ЗЗД пряко визирала родствена връзка между длъжника и приобретателя по
сделката, но свързвала приложението на презумпцията с обстоятелството за
физическо лице. Счита, че след като същинската дата на сделката била 04.05.2014
г., а ищецът визирал сделка от 16.11.2016 г., презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД била неприложима. Такава сделка от 16.11.2016 г. нямало - тя била извършена
години по - рано.
Възразява, че претенцията по чл. 135
от ЗЗД е предявена след настъпила погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, която е започнала да тече от момента на увреждащата сделка,
извършена с фактура № 1668 от 04.05.2014 г. и
е изтекла преди предявяване на настоящия иск.
Възразява срещу твърдението, че вещите
имат много по-голяма пазарна стойност. Излага, че от фактура № 1668 от 04.05.2014 г. и счетоводен
амортизационен план на фирма „Агроконсулт“ ЕООД било видно, че вещите са
продадени за много по - голяма сума от остатъчната стойност, след тяхното
амортизиране.
Прави възражение, че
процесните вещи са собственост на ЗП З.Ж.Ц. на съвсем друго основание от атакуваната сделка, а именно - на основание, че с изтичането
на пет години, съобразно разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от Закона за
собствеността, движима вещ се придобивала по давност с непрекъснато
владение в продължение на 5 години - видно от фактура № 1668 от 04.05.2014 г. и
Счетоводен амортизационен план на ЗП. В случая ЗП З.Ж.Ц. е осъществявала
фактическата власт върху вещта повече от 5 години, която ѝ е била
предадена след продажбата.
Навежда, че ако бъде обявен за относително недействителен
спрямо „Агрофарм
- Н” ООД договорът от
16.11.2016 г., то не би се постигнало целената от ищеца защита на правата му
предвид, че собствеността на процесните вещи са придобити на друго правно
основание /чл. 80, ал. 1 от ЗС/, а не на атакувания договор. Придобитото на оригинерно
основание не било отчуждителна сделка на длъжника
и същото не можело да
бъде предмет на иск по чл. 135 от ЗЗД, тъй като оригинерното придобиване не се
извличало /не се основавало/ от правото на собственост на други лица.
По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В молба вх. № 260643/07.04.2021 г., подадена от „Булпест” ООД във
връзка отговорите на ответниците на исковата молба, се твърди, че в
представеното копие от фактура № 1668/04.05.2014 г. е посочена цена 25 000
лева, а по процесната сделка с нотариална заверка на подписите от 16.11.2016 г.
е посочена друга стойност, т.е. сделката не може да има няколко стойности.
Освен това се излага, че в съдебното решение по адм. д. № 203/2018 г. по описа
на Адвинистративен съд - Варна, приложено към жалбата на ответника З.Ц.,***,
против налагане на запор по изп. д. № 651/2018 г. на ЧСИ Захари Димитров,
изрично било посочено, че продадените артикули са с нулева балансова стойност.
Твърди, че такава предходна/предварителна сделка от 2014 г., посочена в
отговорите на ответниците, не е имало. Счита, че направеното възражение за
изтекла погасителна давност за неоснователно и в противоречие със закона.
Излага доводи, че дори да е била издадена фактура за процесните машини и
земеделска техника, съществува изискуема от закона форма за действителност, от
спазването на която зависи дали една сделка има прехвърлителен ефект или не. В
тази връзка се позовава на разпоредбата на чл. 12 от Закона за регистрация и
контрол на земеделската и горската техника. Неспазването на изискуемата от
закона фирма – чл. 12 от ЗРКЗГТ, води до нищожност на устния договор, съгласно
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и не е могъл да прехвърли правото на собственост. Счита
възражението за незнание от страна на ЗП З.Ц. за неоснователно и недоказано,
респ. че не е оборена презумпцията за знание. Заявява, че, съгласно
представените по делото документи, ответникът ЗП З.Ц., в качеството си на
законен представител на един от поръчителите по главното задължение на първия
ответник – „Агроконсулт” ООД, е имала възможност да се запознае с преговорите
по сключването на споразумението за признаване и разсрочване на задълженията
на първия ответник към ищеца. Възразява срещу твърдението за придобиване на
собственост върху процесните машини и земеделска техника от ответника ЗП З.Ц.
на основание изтекла придобивна давност, като счита същото за неоснователно и
незаконосъобразно, тъй като сделката е сключена на 16.11.2016 г. и давността е
прекъсната с подаването на иска на 02.09.2019 г., поради което не може да се
каже, че владението е несмущавано.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител или упълномощено лице. С молби
вх. № 261428/15.09.2021 г. и вх. № 261563/26.10.2021 г., подадени чрез
процесуалния му представител, моли за уважаване на предявения иск. Претендира
разноски и представя списъци на разноските. Представя писмена защита. Ответниците
не се явяват. Същите, чрез процесуалния си представител, молят предявения иск
да бъде отхвърлен, като недоказан. Претендират разноски. Представят писмена
защита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът има право да иска да бъдат
обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които
длъжникът го уврежда. За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, е
необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно: ищецът да
има качеството на кредитор, увреждане на кредитора, поради което у същия е
налице правен интерес от прогласяване на недействителността, когато с
действията си длъжникът намалява имуществото си, което може да осуети
удовлетворяването на вземането му. Следващата предпоставка е вземането на
кредитора да е възникнало преди датата на извършването на действие от
длъжника, което се атакува с иска по чл.
135 от ЗЗД, длъжникът – ответник да е извършил някакъв правен или фактически
акт. На следващо място, при
възмезден характер на сделката, лицето, с което длъжникът е договарял, да е
знаело за увреждането, което кредиторът понася в резултат на сделката, като
това знание трябва да е налице към момента на извършването ѝ. Когато
обаче договарящият с длъжника е негов съпруг, низходящ /както в настоящия
случай/, възходящ, брат или сестра, разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД
установява предположението, че знанието му се предполага до доказване на
противното. Тази оборима законова
презумпция, с която се обръща тежестта на доказване в процеса, също
изхожда от основната цел на относителната недействителност по чл. 135 от ЗЗД –
да се даде приоритет на защитата на интересите на кредитора пред тези на
изброените близки на длъжника, които са сключили с последния увреждаща
възмездна сделка и са придобили права по нея, а също и от обичайната житейска
ситуация, че в тези случаи както длъжникът, така и договарялият с него негов
близък обикновено знаят за увреждането.
Тъй като искът по чл. 135 ЗЗД е
конститутивен, тежестта за доказване на останалите материалноправни предпоставки
за неговата основателност е за ищеца.
С доклада по делото като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът има
качеството на кредитор по отношение на първия ответник „Агроконсулт“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Ж.П.И.
по силата на съществували
трайни търговски отношения, свързани с продажба от „Агрофарм - Н” ООД на торове и препарати за растителна защита,
във връзка с които ищцовото дружество е издало процесните пет броя
фактури, и сключени допълнителни
споразумения, подробно описани по – горе, между „Агрофарм - Н” ООД, „Агроконсулт“ ЕООД,
„Агроконсулт-2“ ЕООД и Ж.П.И., последните
двама в качеството им на поръчители, по отношение на вземанията – главница в
размер на 219 078.24
лева и законна лихва за забава в
размер на 426
лева за периода от 28.03.2017 г. до 12.06.2017 г., които факти и обстоятелства са установени с влязло в
сила решение, постановено по в.т.д. № 551/2019 г. на Апелативен съд - Варна; че договор за покупко - подажба
на процесните движими вещи е подписан от законния представител на първия
ответник и от втория ответник, и е нотариално заверен на 16.11.2016 г. за
продажната цена от 10 000 лева; че въз основа на издадения по
ч.г.д. № 677/2017 г. на РС – Провадия изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20178870401618 по описа
на ЧСИ Добромир Даскалов, впоследствие преместено при ЧСИ Захари Златков
Димитров, по описа на когото е било образувано изп. д. № 20188080400651, че
изпълнението по издадения изпълнителен лист е било насочено срещу процесната
земеделска техника, че в регистъра на ОД „Земеделие” – Варна като собственик на
последната се е водел ответникът „Агроконсулт“ ЕООД и че по изпълнителното дело
е постъпило възражение от ЗП З.Ж.Ц., че процесните вещи са ѝ били
прехвърлени от първия ответник „Агроконсулт“ ЕООД чрез договор за покупко -
продажба от 16.11.2016 г.; наличието на родствена връзка между едноличния собственик на капитала на длъжника „Агроконсулт“
ЕООД и първи ответник в настоящия процес - Ж.П.И., и втория ответник З.Ж.Ц. по
права линия от първа степен /баща и дъщеря/.
По делото не е спорно между страните, а и от
приложеното т.д. № 281/2018 г. на ОС -
Варна, се установява, че
преюдициалният спор между „Агрофарм - Н” ООД, в качеството му на ищец,
и „Агроконсулт” ЕООД и поръчителите му „Агроконсулт - 2” ЕООД и Ж.П.И.,
в качеството им на ответници,
е приключил с влязло в сила решение. С първоинстанционния съдебен акт е признато за установено
по отношение на длъжника „Агроконсулт” ЕООД и поръчителите
му „Агроконсулт - 2” ЕООД и Ж.П.И. че дължат солидарно
на „Агрофарм - Н” ООД сумата от 219 078.24 лв.,
представляваща предсрочно изискуема сума по Споразумение
от 28.11.2016 г., подписано с нотариална заверка на подписите на страните,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 12.06.2017 г. до окончателното погасяване на
задължението, за които е издадена заповед № 571 от 06.07.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по ч.г.д. № 677/2017 г. по описа на Районен съд - Провадия, на основание чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
286
и 327 от ТЗ. Със същото решение са осъдени длъжникът
„Агроконсулт” ЕООД и поръчителите му „Агроконсулт - 2” ЕООД и Ж.П.И. да заплатят на „Агрофарм
- Н” ООД сумата от 4 685.84
лв., представляваща законна лихва за забава върху
главницата от 219 078.24
лв. за периода от 28.03.2017 г. до 12.06.2017 г.,
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С решение по в.т.д. № 551/2019 г. на Апелативен съд – Варна, решението на
окръжния съд е отменено в частта по предявения иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата над
426 лева до присъдените 4 685.84 лв., представляваща
законна лихва за забава върху главницата от 219 078.24 лв.
за периода от 28.03.2017 г. до 12.06.2017 г., като вместо
него е постановено друго, с което е отхвърлен акцесорният иск на „Агрофарм - Н”
ООД за осъждане на „Агроконсулт” ЕООД, „Агроконсулт - 2” ЕООД и Ж.П.И.
солидарно да заплатят на ищеца законна лихва за забава върху главницата за
периода от 28.03.2017 г. до 12.06.2017 г. за сумата над 426 лева до претендираните
4685.84 лева, на основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД. С определение по т.д. № 741/2020 г. на ВКС, I т.о., решението на Апелативен съд – Варна не
е допуснато до касационно обжалване.
В мотивите към т. 2 на ТР № 2/2017
г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предмет на делото по
чл. 135 от ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да
обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с
които длъжникът го уврежда и че съдът по Павловия иск може да приеме обратното
само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. В случая,
легитимацията на кредитора е била предмет на съдебна проверка, в резултат на
която съществуването на дълга е установено със СПН. Следователно ищецът по
настоящото дело, поискал отмяна по чл. 135 от ЗЗД, не само твърди, но и с
влязло в сила решение е установил качеството си на кредитор, като материална
предпоставка.
Няма спор, а и от представения договор за покупко - подажба на процесните движими вещи се
установява, че посочената в него дата на сключване е 16.11.2016 г. за продажна
цена 10 000 лева, че същият е подписан от законния представител на първия
ответник и от втория ответник, и е с нотариална заверка на подписите от 16.11.2016 г., рег. №
7962 на нотариус Илко Кънев, рег. № 225 на Нотариалната камара и район на
действие РС – Провадия. С оглед на това, както и предвид обстоятелството, че
издадените от ищеца пет фактури за доставените на ответника „Агроконсулт” ЕООД
стоки /препарати за растителна защита/ са от 2010 г. и че именно за вземанията
по тях впоследствие са сключени посочените по – горе споразумения, съдът приема, че е
налице и другата кумулативна предпоставка, обосноваваща уважаването на
предявения иск, а именно - вземането на кредитора да е възникнало преди датата
на извършването на правното действие от длъжника. Законът не съдържа условие
вземането да е установено по своя размер и да е вече изискуемо. В тази връзка
следва да се отбележи, че целта на отменителния иск е да се
възпрепятства недобросъвестният длъжник да намали възможностите за
удовлетворяване на кредиторите, а такава възможност има не само когато
вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да настъпи
изискуемостта или преди с решение на съд да бъде то признато в определен
размер. Такава възможност е напълно реална преди настъпването на изискуемостта
и преди установяването на размера на вземането. Следователно, нито от текста на
чл. 135 от ЗЗД, нито от целта на закона, може да се направи заключение, че
вземането на кредитора трябва да бъде установено по размер и да е вече
изискуемо, за да може с успех да се предяви отменителният иск. От значение е
вземането да предшества по време увреждащото действие на длъжника. В настоящия
случай, тази предпоставка несъмнено се установи.
Разпоредителната сделка,
обективирана в договора за покупко – продажба от 16.11.2016 г.,
съставлява действие, което може да бъде обявено за недействително спрямо ищеца
– кредитор, при наличие на останалите елементи от фактическия състав на
Павловия иск. Увреждане
в случая безспорно е налице, тъй като в резултат на продажбата се намалява
имуществото на длъжника, като по този начин се затруднява удовлетворяването на
кредитора. С отговора на исковата молба ответникът „Агроконсулт” ЕООД не е
въвел възражение относно чистата стойност на
имуществото на дружеството, включваща както цените на вещите, така и
вземанията, които то има, която е достатъчна да удовлетвори вземането на ищеца
след извършване на процесната разпоредителна сделка, поради което тези
обстоятелства не подлежат на преценка от съда. Само
за пълнота на изложеното следва да се посочи, че увреждащо интереса на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника е всяко разпореждане, с
което отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се
намалява неговата пазарна цена. Без значение за наличието на увреждане е дали
при разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо
/т.е. разпореждането е възмездно/, тъй като цялото имущество на длъжника служи
за удовлетворение на кредиторите и всеки от тях решава от цената на кой
имуществен обект да се удовлетвори. За кредитора има значение колко бързо,
лесно, сигурно и с по – малко разходи се осребряват различните имуществени
обекти в патримониума на длъжника. Едва в изпълнителното производство длъжникът разполага с възможността да
предложи на основание чл. 443 от ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга
вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя
начини на изпълнение /а по настоящото дело не се твърди и не се установява тази
възможност да е използвана от ответника „Агроконсулт” ЕООД/, като съдебният
изпълнител, ако прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в
състояние да удовлетвори взискателя, насочва изпълнението върху посочената от
длъжника вещ или вземане, но освобождава от изпълнение посочените от взискателя
имуществени обекти, след като той бъде удовлетворен. Това е една от причините
длъжникът да не може да възразява, че разполага с друго секвестируемо
имущество, от цената на което кредиторът да се удовлетвори. Следващата причина
е, че в производството по Павловия иск няма как да се установи дали длъжникът
има и други кредитори, които също претендират удовлетворение. Основната причина
да бъде отречена възможността длъжникът да възразява, че разполага с друго
имущество е, че при отсъствие на други кредитори, които са наложили запори и
възбрани, той може сам да осребри имуществото си и да върне това, което дължи –
пари. Най – малко длъжникът може да се брани с възражение, че е предложил друго
вместо изпълнение и кредиторът не е приел. Даването вместо изпълнение е договор
и никой не е длъжен да приеме предложение за сключването му /така решение
№ 201/31.10.2018 г. по г.д. № 1036/2018 г. на ВКС, IV г. о., в този смисъл и решение
№ 407/29.12.2014 г. по г.д. № 2301/2014 г. на ВКС, ІV г. о./. Дори да се приеме, че
упоменатото възражение е направено своевременно и че в производството по
Павловия иск твърдените обстоятелства са релевантни, следва да се посочи, че
според изслушаното и прието по делото заключение по допуснатата ССчЕ, което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, неоспорено от
страните, вследствие на извършената процесна сделка, както и според
публикувания финансов отчет за 2014 г. в Агенцията по вписванията, активите на
предприятието на ответника „Агроконсулт” ЕООД са намалели с 28 000 лева в
сравнение с 2013 г., което е балансовата им стойност /отчетна стойност минус
начислената до момента амортизация/. Вещото лице е счело, че чистата стойност
на имуществото на „Агроконсулт” ЕООД би била достатъчна да удовлетвори изцяло
вземането на „Агрофарм – Н” ООД след извършване на разпоредителната сделка с
процесните вещи и към 31.12.2014 г., ако ответникът не е имал натрупани
задължения и към други кредитори /които са посочени в заключението поотделно и
в общ размер/, въпреки че експертът е взел предвид освен цените на вещите, така
и вземанията, които то има.
Длъжникът знае за
увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на
кредитора (решение № 639 от 06.10.2010 г. по г.д. № 754/2009 год. на ВКС, IV
г.о.). Увреждането само по себе си е обективна предпоставка, поради което
следва да бъде изследвано знанието на длъжника, че има кредитор. Видно от
представените с исковата молба доказателства по настоящото дело, ответникът
„Агроконсулт” ЕООД, чрез своя законен представител, е подписал три споразумения
с ищеца за вземанията на последния по петте фактури, издадени през 2010 г. – от
2014 г., от 2015 г. и от 2016 г., както и споразумителен протокол от 30.12.2015
г., като след извършени прихващания, с последното споразумение от 2016 г.
ответникът „Агроконсулт” ЕООД се е задължил безусловно да заплати на „Агрофарм
– Н” ООД в размер на 234 078.24 лева - главница, която след прихващане на
платените на 20.10.2016 г. 15 000 лева, възлиза на 219 078.24 лева.
Именно в този размер е признато вземането на ищеца за главница с посоченото по
– горе установително решение на ОС - Варна. Това обосновава извод, че
солидарният длъжник „Агроконсулт” ЕООД, управител на което и едноличен
собственик на капитала е Ж.П.И., е знаел за претенциите на ищеца. Юридическото лице знае за увреждането, ако за
това знаят лицата от състава на неговите органи /решение № 13 от
19.02.2015 г. по гр. д. № 4606/2014 г. на ВКС, IV г.о./. По настоящото дело ответникът
„Агроконсулт” ЕООД не е оспорил това обстоятелство.
Действието на
ответника „Агроконсулт” ЕООД, чиято относителна недействителност се
иска, е възмездно. От
страна на ответниците е направено възражение за липса на знание от страна
на купувача - ответника ЗП З.Ц. за
увреждането на кредитора на продавача – ответник „Агроконсулт” ЕООД. Презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД не може да
се прилага разширително, като не важи в отношенията с или между търговски
дружества, но наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията
на техните органи (напр. съвместно живеене на съпружески начала или в общо
домакинство, отношения между заварени и доведени лица, отношения между свързани
лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ и др.) имат
значение. Ако бъдат доказани, те могат да залегнат в основата на фактически
извод за наличието на знание на третото лице. Естеството на съществуващата
фактическа близост определя естеството на узнатите обстоятелства /в този смисъл
решение № 13/19.02.2015 г. по г.д. № 4606/2014 г. на ВКС, IV г.о./. Доколкото
в случая първият ответник е търговско дружество, съдът възприема като изходна
позиция при обсъждане на доказателствата
по предявения отменителен иск неприложимостта на презумпцията по чл. 135, ал. 2
от ЗЗД. Когато по иска кредиторът е обосновал
легитимацията си с твърдения, че вземането му е възникнало преди увреждащата
възмездна сделка, чиято относителна недействителност претендира, както в
настоящия случай, субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД е
част от фактическия състав на потестативното право. Съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД, знанието се предполага, ако третото лице е съпруг, низходящ, брат или
сестра на длъжника. Разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД въвежда оборима
презумпция. Тъй като е доказателствено правило, оборимата презумпцията по чл.
135, ал. 2 от ЗЗД се прилага стриктно, а не по аналогия. Нейният предметен
обхват /приложно поле/ е разширен единствено с разпоредбата на чл. 649, ал. 4 от ТЗ (в редакцията след ЗИДТЗ с ДВ, бр. 20/2013 г.). Съгласно
чл. 649, ал. 4 от ТЗ, в производството за обявяване на недействителност на
сделка или действие презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД се прилага за всички
свързани лица, т.е. за лицата по § 1 от ДР на ТЗ. Чл.
649, ал. 4 ТЗ обаче се прилага за иска по чл. 135 от ЗЗД, свързан с
производството по несъстоятелност /арг. от чл. 649, ал. 1 ТЗ/. По иска на
кредитора по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД в общото исково производство, чл. 649, ал. 4
от ТЗ не се прилага. За този кредитор не е достатъчно да докаже, че длъжникът и
третото лице са „свързани лица“ по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. Отношенията на
свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, както и по смисъла на всеки друг
закон, използващ понятието, не са лишени от доказателствено значение. Когато по
иска по чл. 135 от ЗЗД на кредитора в общото исково производство подобни
родствени, правни или фактически отношения бъдат установени, те могат да са
част от системата на онези косвени доказателства, които, обсъдени в тяхната
взаимна връзка, са необходими, за да бъде направен от съда логичния и
еднозначен извод, че третото лице е знаело за увреждането при възмездна сделка,
сключена с длъжника /в този смисъл решение № 64/07.05.2021 г. по г.д. №
2549/2020 г. на ВКС, IV г.о/. В светлината на изложеното следва да се
посочи, че по
делото няма спор, че управителят и едноличен собственик на капитала на първия
ответник „Агрокунсулт” ЕООД – Ж.П.И., е баща на втория ответник ЗП З.Ж.Ц.,
но само от това не може да се направи еднозначен извод, че
вторият ответник е знаела за увреждането на ищеца. За да обосноват възражението си за
липса на знание от страна на втория ответник за увреждането на кредитора на
първи ответник, двамата ответници, чрез процесуалния си представител твърдят,
че ответникът ЗП З.Ц. е придобила процесните вещи още на 04.05.2014 г.,
много преди да е подписала в качеството си на поръчител първото споразумение с
кредитора – настоящ ищец на 17.10.2014 г., от която дата, според тях, биха могли
да се правят заключения за евентуално узнаване. Към дата 16.11.2016 г. ЗП З.Ж.Ц.
била с ясното съзнание, че е собственик на вещите и подписването на договора било
само формалност по вече осъществената сделка. Така наведеното твърдение налага
изследване на въпроса, дали процесните вещи са били прехвърлени с фактура № 1668 от 04.05.2014 г. Въпросната фактура е представена по
делото в заверено копие и в оригинал. Същата е от дата 04.05.2014 г. и в нея
като доставчик е посочено дружество „Агроконсулт” ЕООД с МОЛ Ж.П., а като
получател – ЗП З.Ж. П., която е и МОЛ. Описани са движимите вещи, предмет на
доставката, както и цената – 25 000 лева. Фактурата е подписана от Ж.П.и З.
П.. На съда е известно решение № 71/22.06.2009 г., постановено по т.д. № 11/2009 г. на ВКС, І т.о.,
цитирано и в писмената защита, депозирана от ответниците, чрез процесуалния им
представител, в което е прието, че търговската продажба на самоходна техника, по
смисъла на Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника /ЗРКЗГТ/
не е нищожна, независимо, че не е спазено изискването на чл. 12 от ЗРКЗГТ за
сключване на договор за прехвърляне правото на собственост върху подобна
техника с мощност на двигателя над 10 kW в писмена форма с нотариална заверка
на подписите. По това дело ищецът в качеството си на продавач на самоходна
техника е представил единствено фактура, по която страните не са спорили, че тя
материализира техните договорни отношения. След като е обсъдил поведението и
позицията на всяка страна и въз основа на доказателствата по делото, съдът е
приложил разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ и е приел, че страните не са
оспорвали действителността на процесната сделка. Именно на тази разпоредба се
позовават и ответниците по настоящото дело. В конкретиката на настоящия казус
обаче следва да се посочи, че ищецът е навел възражение за нищожност на
договора от 04.05.2014 г. поради неспазване на предвидената в чл. 12 от ЗРКЗГТ
писмена форма с нотариална заверка на подписите. Ако
се приеме това възражение за основателно, въпреки становището на ВКС по
горецитираното решение, то формално опороченият договор за покупко - продажба
се конвертира в предварителен договор с предмет същите вещи, при същите
условия, както са били уговорени, ако порокът, както е и в настоящия случай се
свежда до нарушаване на особените правила за форма – писмена с нотариална
заверка на подписите. При тази конверсия не се касае за нов договор и не е
необходимо и двете страни да изразяват допълнително съгласие за настъпването на
ефекта. Достатъчно е при сключването страните да са имали съгласие и
то да е било в обема права и задължения, характеризиращи конвертирания договор,
в случая предварителен по чл. 19 ал. 1 от ЗЗД, сключен в изискуемата писмена
форма – фактура № 1668/04.05.2016 г. От друга страна, въпреки твърденията за
противното, по волята на страните договорът от 04.05.2014 г. е имал
предварителен характер, доколкото на 16.11.2016 г. същите са предприели
действия по сключването на окончателен, с който са спазили формалните
изисквания на закона. Несъстоятелно е твърдението на ответниците, че към дата 16.11.2016 г. ЗП З.Ж.Ц. била с ясното
съзнание, че е собственик на вещите и подписването на договора било само
формалност по вече осъществената сделка. При такова твърдение логично възниква
въпросът кое е налагало сключването на втори договор щом с първия, според
ответниците, са постигнати желаните от тях правни последици. Няма никаква
правна и житейска логика да се повтарят едни и същи правни действия, ако те
водят до един и същ правен резултат. Отговорът, според настоящия състав на
съда, е един и той е, че със сключения на 04.05.2016 г. договор страните са
уговорили условия по една бъдеща сделка. При това е допустимо цената по
предварителния договор да е различна от тази по окончателния, както в настоящия
случай, предвид принципа за свободата на договарянето, закрепен в чл. 9 от ЗЗД.
Индиция за това, че ответниците и в частност ответникът Ц., са били наясно с
облигационния характер на договора от 04.05.2014 г. и вещноправния такъв на
договора от 16.11.2016 г., е обстоятелството, че в жалбата си до
Административен съд – Варна, по която е образувано адм. д. № 203/2018 г. против
решение № 317/13.12.2017 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е отхвърлена
жалбата на Ц. срещу издаденото от старши публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране” при ТД на НАП – Варна във вр. с изп. дело № **********/2015 г.
постановление изх. № С170003-022-0073844/23.11.2017 г. за налагане на
обезпечителни мерки за обезпечаване на установено и изискуемо публично вземане
срещу длъжника „Агроконсулт” ЕООД, същата е твърдяла, че е собственик на
процесните движими вещи на основание сключен с длъжника „Агроконсулт” ЕООД
договор за покупко – продажба на земеделска и горска техника с нотариална
заверка на подписите, рег. № 7962/16.11.2016 г., като е представила същия с
жалбата си до Административен съд – Варна. Решението на Административен съд –
Варна по така подадената жалба е представено по делото /л. 136/. По делото е
представена и жалба от 02.01.2019 г. от ЗП З.Ц., в качеството ѝ на трето
лице, до ОС – Варна против наложения от ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 на
КЧСИ, с район на действие ОС – Варна, запор върху процесните вещи с изх. №
30460/13.12.2018 г. по изп. д. № 651/2018 г. по описа на същия /л. 133/. В
жалбата си същата твърди, че процесните вещи са в нейно владение и са нейна
собственост, като отново се позовава на договор за покупко – продажба на
земеделска и горска техника с нотариална заверка на подписите от 16.11.2016 г.,
рег. № 7962 на нотариус Илко Кънев, както и на решението на Административен съд
– Варна по адм. дело № 203/2018 г. От изложеното може да се направи извод, че с
договора от 16.11.2016 г. длъжникът „Агроконсулт” ЕООД е прехвърлил на ЗП З.Ц.
правото на собственост върху процесната земеделска техника, като издаването на
фактура № 1668 на 04.05.2014 г. /при това, според заключението на вещото лице
по кредитираната ССчЕ, фактурите за продажби през 2014 г. на Агроконсулт” ЕООД
при номерация от № 1632 до № 1672 не е спазена хронологичната последователност
при тяхното издаване/, нейното осчедоводяване, плащането на цената, внасянето и
приспадането на ДДС, ползването на данъчен кредит, отписването на техниката и
нейното заприходяване в по – ранен момент, са все факти неотносими към
вещно-прехвърлителното действие на договора от 16.11.2016 г. На въпроса как следва
да се третира фактическото предоставяне на вещ по предварителен договор за
целите на облагането с ДДС, в Разяснение № 960029 от 17.02.2016 г.
приходните органи цитират като приложима практика на Съда на ЕС /СЕС/,
според която понятието доставка не се отнася до прехвърлянето на собственост в
предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по
прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да
се разпорежда фактически с нея като собственик. Според органа, на датата на
фактическото предоставяне за дружеството доставчик възниква задължение за
облагане на доставката, т.е. към този момент ДДС следва да се начисли върху
цялото възнаграждение по сделката. Макар и не еднозначно, в своята практика ВАС
приема, че фактическото предоставяне на стока /товарен автомобил/ по
предварителен договор за покупко – продажба следва да се разглежда като
доставка на стока за целите на облагането с ДДС. По този начин ВАС е отхвърлил
аргумента на органа по приходите, че преди да е прехвърлена собствеността върху
превозното средство, не е налице данъчно събитие и съответно, получателят няма
право да приспадне ДДС, който според органа е неправомерно начислен. Съдът е
счел, че в процесния случай с фактическото предаване на стоката доставчикът е
овластил получателя да се разпорежда с нея като собственик, поради което
приетото разрешение е в съответствие с практиката на СЕС по тълкуването на
понятието „доставка на стока”.
В случая обаче фактическото предоставяне на
стоката /земеделска техника/ не е установено по делото, нито е намерило
отражение в процесната фактура № 1668 от 04.05.2014 г.
Съпоставянето на приетата от съда дата на сключване на процесната сделка
– 16.11.2016 г. и датата на първото споразумение, сключено на 17.10.2014 г.
между ищеца „Агрофарм – Н” ООД /с ново наименование „Булпест” ООД/ и длъжника
„Агроконсулт” ЕООД, с управител и едноличен собственик на капитала Ж.П.И., и
поръчителите „Агроконсулт – 2” ЕООД, с управител и едноличен собственик на
капитала З.Ж. П., и Ж.П.И., в лично качество, с което длъжникът и поръчителите
за поели задължението да отговарят солидарно за изпълнение на цялото задължение
по споразумението, е доказателство, пряко установяващо знанието на
приобретателя по увреждащата сделка – З.Ц.. Като пряко доказателство за
знанието на купувача по възмездната сделка, предмет на отменителния иск, съдът
приема и представените Споразумение с нотариална заверка на подписите на същите
солидарни длъжници с рег. № 7956 от 16.11.2016 г. на нотариус Илко Кънев, с
район на действие РС - Провадия и нотариална заверка на подписа на представляващия
кредиторовото дружество от 28.11.2016 г. с рег. № 6766 на нотариус Наташа
Хантова, с район на действие РС – Пазарджик и процесния договор с нотариална
заверка на подписите от 16.11.2016 г. с рег. № 7962 на нотариус Илко Кънев,
сключен между длъжника и ЗП З.Ц., която е управител и едноличен собственик на
капитала на единия от поръчителите по споразумението, а както вече се посочи юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят лицата от
състава на неговите органи.
Двамата ответници не само са знаели, но са
целели увреждането на ищеца, тъй като оспорваната сделка е сключена на цена
почти 6 пъти по – ниска от общата им пазарна стойност през 2016 г., която
според заключението на повторната СТЕ, която съдът кредитира като по –
обоснована, подробна и неоспорена от страните в сравнение с първоначалната
такава, е в размер на 59 685.00 лева.
По възражението за придобиване на вещите по давност:
Ответникът Ц. прави възражение,
че е придобила собствеността
върху процесните вещи на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, съобразно разпоредбата на чл.
80, ал. 1 от Закона за собствеността, което било видно от фактура № 1668 от 04.05.2014 г. и счетоводен
амортизационен план на ЗП. Твърди, че е осъществявала фактическата власт върху
вещите повече от 5 години, които ѝ били предадени след продажбата. В
представената писмена защита навежда и довод за оплакването ѝ в
посочената по – горе жалба, подадена до Административен съд – Варна, че
запорираните движими вещи, предмет на настоящото производство, са нейна
собственост. От така ангажираните от ответника Ц. доказателства не може да се
направи категоричен извод, че същата е придобила собствеността върху вещите с
изтичането на предвидената в чл. 80, ал. 1 от ЗС петгодишна давност, на който
придобивен способ също се позовава в настоящия процес. Това е така, тъй като
началото на владението, което същата твърди, че е установила върху тези движими
вещи не се установява от горепосочените доказателства, а жалбата до
Административен съд – Варна е подадена през 2018 г. Необходимо е да се
отбележи, че при счетоводното отчитане сделките и събитията се отразяват
счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова
реалност, а не според правната им форма и съдържание. Този принцип е залегнал в
закона за счетоводството и в Директива 2013/34 ЕО в гл. 2, чл. 6, пар. 1, б.
„з”. Сделките се осъществяват по взаимна договореност между двете страни –
продавач /изпълнител/ и купувач /приобретател/. Формата и съдържанието на
постигане на тази договореност може да бъде различна. Те обаче са правната
страна на въпроса. Счетоводната страна е друга – счетоводството трябва да
отрази икономическата същност на сделката и следователно въз основа на нея не
може да се направи извод за упражнявана от втория ответник фактическа власт
върху вещите лично или чрез другиго като своя в продължение на 5 години.
За неоснователно съдът намира и възражението на ответниците за
погасяване на иска по чл. 135 от ЗЗД по давност, доколкото същият се погасява с
изтичането на 5 – годишна давност, като същата тече от момента на сключването
на увреждащата сделка – в случая 16.11.2016 г., а исковата молба е постъпила в
съда на 02.09.2019 г.
Предвид всичко изложено съдът намира, че искът е основателен и следва да
бъде уважен.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото разноски се дължат на ищеца. Искането е
своевременно направено, като е представен списък на разноските и същите са документално
установени. Претендират се разноски в размер на 400 лева за внесена ДТ, 3530
лева за платено адвокатско възнаграждение, 300 лева – депозит за вещото лице по
ССчЕ и 200 лева – депозит за вещо лице по СТЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВЯ,
на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „Булпест” ООД /с предишно наименование „Агрофарм – Н” ООД /, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****** Договор
за покупко – продажба от 16.11.2016 г. на земеделска и горска техника с
нотариална заверка на подписите, рег. № 7962/16.11.2016 г. на нотариус Илко
Кънев, рег. № 225, с район на действие РС – Провадия, с който „Агроконсулт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****** е продало на ЗП З.Ж.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***,
собствената на дружеството земеделска и горска техника, а именно: 1. количка за
хедер BIC***, рама № 001367, с рег. № ****; 2. хедер LAVERDA 753, рама №
*********, с рег. № ****и 3. зърнокомбайн LAVERDA LCS, рама № *********, с рег.
№ **** за сумата от 10 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Агроконсулт” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****** и ЗП З.Ж.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Булпест” ООД /с предишно наименование
„Агрофарм
– Н” ООД /, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******, направени деловодни разноски в общ размер на 4 430 лева /четири
хиляди четиристотин и тридесет лева/.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ОС - Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: