МОТИВИ
към Присъда № 20/22.07.2020 г. по
НОХД № 339/2019 г. на Районен съд – гр.
Тутракан
гр. Тутракан, 14.12.2020 г.
Районен съд – гр. Тутракан на основание чл. 308, ал. 1
от НПК излага мотивите си към Присъда № 20/22.07.2020 г. по НОХД № 339/2019 г., постановена в състав:
|
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
|
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
|
Производството е проведено
по реда на Глава XXVII от НПК.
1. Привличането подсъдимият като обвиняем е извършено на 16.09.2019 (л. 104 от ДП).
2. Повдигнато е обвинение на: А.Т.И., с ЕГН **********, роден на *** ***,
български гражданин, начално образование, безработен, неженен, неосъждан, с постоянен
адрес ***, в това, че на 12.03.2019
г. в гр. Тутракан, област Силистра, в съучастие с неустановено лице, като
помагач, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, умишлено е
улеснил извършването на измама, като спомогнал предаването на парична сума
между В.Г. *** и неустановено лице, у която било възбудено и поддържано
заблуждение, че с предаването на парите ще помогне на полицията да залови
извършители на престъпление, с което й причинил имотна вреда в размер на 10 000
лева, престъпление по чл.
209 ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.
3. Прокурорът в хода на съдебното производство поддържа повдигнатите обвинения.
4. Пострадалият В.Г.Г. е конституирана като граждански ищец.
5. Служебният защитник на подсъдимия (адв. Н.Д. ***) и самият подсъдим признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразяват съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
6. В тази връзка съдът е провел съкратено съдебно следствие и е постановил
присъда, с
която е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и
6.1. е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 58а,
ал. 1 от НК е намалено с една трета, като е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА.
6.2. на осн. чл. 66, ал. 1 от НК
е отложил изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
7. Уважен е предявеният граждански иск, като подсъдимият е осъден да заплати на
пострадалата имуществени вреди в размер на 10 000 лв., заедно
със законната
лихва върху сумата от извършване на деянието (12.03.2019 г.) до
окончателното изплащане на сумата.
От фактическа страна
Съдът, като прецени
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
8. На 12.03.2019 г. около 16,20
свид. В.Г. получила обаждане на стационарния си телефон. Мъжки глас ѝ се
представил като „комисар Димитров”. Обяснил, че били по
следите на телефонни измамници и предстояло да ги хванат, но им трябвала
помощта на свидетелката. Така наречения „комисар Димитров“ попитал свид. В.Г.
дали има мобилен телефон. Тя казала номера на мобилния си телефон и „комисар
Димитров“ й позвънил на него, за да се увери, че бил правилен. Разговорът се
прехвърлил на този телефон. „Комисар Димитров“ попитал с какви налични пари
разполага тя. Отначало свид. В.Г. отклонила отговора, но „комисар Димитров“ я
уверил, че било важно да каже с каква сума разполага и че прокурорът гарантирал
за парите й, те щели да бъдат застраховани. След тези уверения В.Г. казала, че
разполагала с 10 000 лв. „Комисар Димитров“ й казал да ги сложи в торба, а
торбата да закачи за оградата на дома си. Свидетелката сложила парите си в
червена чанта и ги закачила на оградата си, според указанията на непознатия.
След като сторила това, „комисар Димитров“ й казал, да се прибере, защото
можело да има стрелба. Свидетелката се прибрала в дома си и наблюдавала през
прозореца какво ще се случи. „Комисар Димитров“ продължавал да поддържа
разговор с нея. Около 10 минути след като закачила торбата с парите на
оградата, свид. В.Г. видяла, че непознат за нея мъж дошъл до портата и взел
торбата с парите. Свидетелката установила, че т.н. комисар Димитров“ поддържал
разговор както с нея, така и с мъжът, който дошъл за парите.
9. След като непознатия взел
парите и си тръгнал, „комисар Димитров“ започнал да уверява свид. В.Г., че
хванали един измамник, а другите бягали към гр. Силистра и предстояло да ги
хванат и тях. Уверил я, че парите щели да й бъдат върнати, веднага след като
всички измамници бъдели задържани. „Комисар Димитров“ поддържал по този начин
разговорът до около 19:00 часа, когато комуникацията прекъснала. По - късно в
дома на свид. В.Г. дошла нейната снаха и след като узнала какво се е случило,
бил подаден сигнал на телефон „112”.
10. На същата дата около 10:00
часа сутринта, подс. А.И. бил в двора на жилищния си имот. Мобилният му телефон
звъннал и мъжки глас му предложил да работи за него като пощальон. Обещал му
възнаграждение от 30 - 40 лева на ден. Обвиняемият се съгласил да работи за
непознатия и последния му казал, че по-късно ще му се обади. По - късно през
деня подс. А.И. излязъл от дома си и се насочил към „Старата автогара” в гр.
Тутракан. В това време получил позвъняване по телефона. Обаждал му се същия
мъжки глас, който му предложил работа като куриер. Непознатият казал на подс. А.И.
да вземе такси и да отиде на посочен от непознатия адрес в гр. Тутракан.
Обвиняемият се придвижил до сградата на „Социални грижи“ по ул. „Т.“ и от това
място извикал такси. Поръчката била приета от свид. С.Н..
11. Подс. А.И. не знаел адреса,
на който таксиметровата кола трябвало да го откара. Той включил телефона си на
високоговорител и непознатия съобщил на свид. С.Н., че трябвало да откара
обвиняемия на ***** (адреса на пострадалата). Докато пътували натам, обвиняемия
през цялото време поддържал телефонна връзка с непознатия мъж.
12. Пристигайки на заявения
адрес, свид. С.Н. спрял автомобила. Подс. А.И. слязъл и дал на свидетеля само
три лева, макар, че сметката била малко по - висока от тази сума. Обвиняемият
казал на свидетеля, че нямал други пари. Свидетелят взел парите и си тръгнал.
13. Обвиняемия получил указание
от непознатия да се придвижи към къщата на свид. В.Г.. Той изпълнил указанието.
Видял закачената на оградата червена чанта и по указание на непознатия, я взел.
Отдалечавайки се от имота на свид. В. Г., обвиняемият прибрал червената торба
във вътрешността на якето си.
14. Непознатият казал на подсъдимия
да наеме такси и с него да се придвижи към гр. Русе, като заплати при
пристигането си с пари от червената торба. Подс. А.И. се придвижил до парк
„Христо Ботев“ в горната част на града и оттам наел такси, управлявано от свид.
Н.К.. Свид. К. съобщил на подс. А.И., че пътуването до Русе щяло да струва 50
лв. и обвиняемия се съгласил.
15. В гр. Русе свид. Н.К.
оставил обвиняемия в района на магазин „Халите“. Оттам, по инструкции на
непознатия, подс. А.И. наел друго такси, което го откарало до южния край на гp.
Русе. Обвиняемият слязъл на пътното кръстовище, в близост до магазин ,Джъмбо“.
Непознатият го насочил да тръгне по пътя за гр. Ветово.
16. Видно от изготвената
съдебно - психиатрична експертиза, обвиняемият страда от базисно личностно
разстройство смесен тип. Граничен интелект. Констатираното личностно
разстройство не го възпрепятства от възможността правилно да възприема и
запаметява факти и обстоятелства. Към момента на извършване на деянието
обвиняемият е могъл да ръководи по разумни подбуди постъпките си по отношение
на конкретното деяние.
От правна страна
I. Наличие на престъпление
17. Съгласно чл. 209, ал. 1 от НК е инкриминирано възбуждането или поддържането у някого на заблуждение с цел деецът
да набави за себе си или за другиго имотна облага, което води до настъпването
на имотна вреда.
18. По делото е безспорно
установено, че пострадалата е въведена в заблуждение от неустановено лице, че
съдейства на полицията, което я мотивирало да извърши имуществено разпореждане,
оставяйки сумата от 10 000 лв. в чанта, закачена за оградата на дома ѝ.
19. Отнемането на сумата е
осъществено със съдействието на подсъдимия. Последния, следвайки указанията на
непознато лице, е взел чантата със сумата и я е оставил впоследствие на
указаното от непознатия място. По този начин подсъдимият е улеснил извършването
на престъплението, като след прекъсването на фактическата власт върху паричната
сума е осигурил възможност сумата да достигне до извършителя на деянието.
Последното обуславя качеството на подсъдимия на помагач по смисъла на чл. 20,
ал. 4 от НК.
20. От субективна страна
подсъдимият е осъзнавал общественоопасните последици на деянието. С оглед
широкия обществен отзвук на т. н. „телефонни измами”, механизмът на извършване
на деянието и използването на т. н. „мулета” - външни лица, които да получат сумата и да я
оставят на определено място, без да познават действителния извършител, е
публично достояние. Подсъдимия е получил указания да вземе чантичката и да я
транспортира до определено място. Помагачът е бил наясно с обстоятелството, че
в торбата има солидна парична сума, тъй като непознатият му наредил да заплати
таксито до гр. Русе с пари от торбата. В тази връзка следва да се приеме, че
подсъдимият е осъзнавал напълно, че транспортира парична сума, която е обект на
„телефона измама” и улеснява извършването на престъплението, като е целял да го
улесни, за да му бъде заплатена „услугата” (възлизаща на стойност 30 - 40
лв.).
21. Последното налага извода,
че подсъдимия е осъществил престъпния състав на чл. 209, ал. 1, във вр. с чл.
20, ал. 4 от НК.
II. Определяне на наказанието
22. По отношение на подсъдимия съдът отчита следните обстоятелства,
имащи значение за индивидуализирането на наказателната му отговорност:
22.1. Отегчаващи вината обстоятелства не са
взети от съда предвид при определяне на наказанието. Не са взети под внимание предходните
осъждания на лицето, тъй като те са за престъпления, свързани с отклонението от
военна служба.
22.2. Смекчаващи вината обстоятелства са
направените от подсъдимия самопризнания, критичното му отношение към
извършеното деяние.
23. Вид и размер на наказанието
23.1. Съдът намира, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание, което да е ориентирано към
минимума.
23.2. В тази връзка съдът,
съобразявайки отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, както и
обществената опасност на самия деец, намира, че следва да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца.
23.3. С оглед проведеното
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, на основание чл. 58а, ал. 1
от НК наказанието следва да бъде намалено с една трета, като бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година.
23.4. Следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 като изпълнението на наложеното наказание бъде
отложено за изпитателен срок от три години. Подсъдимият е реабилитиран по
отношение на предходните осъждания, поради което не е налице пречка за
прилагането на разпоредбата.
По гражданския иск
24. С оглед формираният извод,
че подсъдимият е участвал в престъплението, съдът приема, че същият е причинили
на пострадалата вреда, възлизаща на стойността на отнетото имущество - 10 000
лв. Съгл. чл. 45, във вр. с чл. 53 от ЗЗД подсъдимия отговаря солидарно с
извършителя за причинените вреди.
25. Деликвентът съгл. чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД изпада в забава, без да бъде поканен, поради което на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД подсъдимият следва да бъдат осъден да заплати и законната лихва върху
сумата, считано от датата на довършване на престъплението - 12.03.2019 г.
Въпроси по чл. 306 от НПК
III. Веществени доказателства
26. Следва да бъдат върнат на осн. чл. 301, ал. 1, т.
11 от НПК на подсъдимия - 1 бр. мобилен телефон с тъмно сив цвят и надпис на дисплея „NOKIA“ с клавиатура, СИМ карта „Model 100“ и с IMEI *********.
IV. Разноски по делото
27. С оглед на признаването на
подсъдимия за виновен, същия следва да бъде осъден да заплати на осн. чл. 189,
ал. 3 от НПК направените разноски в производството, а именно:
27.1. по сметка на ОД на МВР -
гр. Силистра сумата от 218,40 лв., представляваща
направени разноски в досъдебното производство;
27.2. по сметка на Районен съд –
гр. Тутракан направените разноски в съдебната фаза на процеса,
възлизащи на 30 лв., дължимата държавна такса по гражданския иск, възлизаща
на 400
лв., както и 5 лв., представляващи държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен листи, ако сумите не бъдат внесени доброволно.
Въпроси по чл. 309, ал. 1 от НПК
28. Съдът, след като съобрази че
взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „Подписка”, е изпълнила
своята функция, намира, че същата подлежи на отмяна.
Съдът произнесе присъдата
въз основа на изложените съображения.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
______________________
|
|
|
/р. с. Г. Георгиев/
|