РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Благоевград, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200500221 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Регионална библиотека „Д Т“ - Бл, БУЛСТАТ , адрес гр. Б, пл. „Г.И-М“ №,
представлявана от Е С М, обжалва решение № 52 от 29.01.2024 г.,
постановено по гражданско дело № 1221 от 2023 г. на Районен съд
Благоевград. В жалбата се твърди, че атакуваното с нея решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Нарушен бил материалният
закон. Не били спазени процесуалните правила. Трудовото правоотношение
на ищцата било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Правилно
било прието от съда, че при издаване на процесната уволнителна заповед не е
допуснато нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, тъй като в случая
работодателят е поискал и получил изрично от Инспекцията по труда
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на служителя по
време на ползван отпуск по болест. Правилни били и изводите на
първоинстанционния съдебен състав относно това, че при издаването на
заповедта е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ. На служителя бил
даден срок за даване на обяснения по вменените нарушения на трудовата
дисциплина и такива били депозирани от него. Тези факти били безспорно
установени с приетите по делото писмени доказателства. Не били изтекли
сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ за санкциониране на трудовите нарушения
на дисциплината с наказание „дисциплинарно уволнение“, което също било
1
правилно възприето от съда. Правилни били и съдебните изводи относно
мотивираността на заповедта. В нея ясно били посочени фактическите рамки
на вмененото нарушение - време, място, обстановка и начин на извършване. В
мотивите за издаване на уволнителната заповед изрично бил посочен и
докладът за извършен одитен ангажимент. В практиката на ВКС се приемало
трайно и непротиворечиво, че при реализиране на дисциплинарната
отговорност на работник или служител, няма пречка нарушенията на
трудовата дисциплина да са индивидуализирани в самата заповед за налагане
на дисциплинарно наказание и/или в друг документ, посочен в уволнителната
заповед, чието съдържание е станало достояние на наказаното лице, за да се
приеме, че заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1
от КТ. Неправилно обаче първоинстанционният съд приел, че не е установено
по несъмнен начин, че служителят е осъществил вменените му нарушения на
трудовата дисциплина. През периода 01.01.2021 г. - 31.12.2022 г., в
Регионалната библиотека не бил осъществяван изискуемият предварителен
контрол преди поемането на задължение за извършването на разходи за
възнаграждения на служителите и предварителен контрол преди
извършването на разходи за възнаграждения на служителите, както и при
определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати на
труда, което било квалифицирано като нарушение на изискванията на чл. 13,
ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС и вътрешните правила към същия. Ищцата не
изпълнила задължението си за управление и контрол в публичния сектор и за
осъществяването на контролната дейност по прилагане на предварителен
контрол за законосъобразност по отношение на разходите за възнаграждения
на персонала, с което създала рискове за доброто финансово управление на
организацията, поради неосъществяване на законовоустановената
превантивна контролна дейност. Тя не създала и не прилагала контролни
дейности, които следвало да включват разделяне на отговорностите по начин,
непозволяващ един служител едновременно да има отговорност по
одобряване, изпълнение, осчетоводяване и контрол, и не въвела система за
двоен подпис, която да не разрешава поемането на финансово задължение
или извършване на плащане без подписите на ръководителя на организацията
и на лицето, отговорно за счетоводните записвания. Без знанието и
волеизявлението на работодателя, ищцата получила 3442 лева за постигнати
резултати от труда през декември 2021 г. и декември 2022 г., на база на
издадените от нея самата актове, като договаряла сама със себе си и
съчетавала функциите на работодател и работник едновременно. Заповедите
следвало да касаят изплащането на допълнителни възнаграждения единствено
за служители на библиотеката, на които ищцата била работодател.
Директорът на библиотеката отговарял и следвало да се отчита пред
горестоящия ръководител за своята дейност по отношение на финансовото
управление и контрол, а това не било правено през одитирания период. Върху
сравнителната ведомост липсвал подпис от материално отговорно лице и
липсвала декларация, че посочените в описа ценности са проверени в натура
2
от комисията и вписани в описа в негово присъствие. При осъществяване на
инвентаризациите в библиотеката следвало да се прилагат принципите на
утвърдената счетоводна политика в първостепенния разпоредител с бюджета.
За установяване на резултатите от инвентаризацията, веднага след получаване
на инвентаризационните описи, счетоводителят съставял сравнителни
ведомости. В тях се посочвали и съпоставяли данните за фактическата и
документална наличност в стойност и натурални измерители, както и
установените разлики между тях, с информация за натура, единична стойност
и обща стойност. Сравнителната ведомост се представяла и на материално
отговорното лице за подпис. При несъгласие от негова страна с установените
разлики - липси или излишъци, между счетоводните данни и фактическата
наличност, то давало писмени обяснения, които имали значение при
изготвянето на заключението на комисията. При придобиването на активи
през одитирания период били заприходявани материални активи от един и
същ вид, които били повече от 1 брой, но били с един и същ инвентарен
номер, което създавало рискове за неточна отчетност при извършване на
инвентаризации. В утвърдените от директора на библиотеката вътрешни
правила за работната заплата на служителите, действали през 2021 г., не били
определени размерите на допълнителните възнаграждения за постигнати
резултати от труда. Нарушенията на трудовата дисциплина били нарушения
на финансовата дисциплина и били от категорията на тежките, а тяхното
извършване, авторство и вина били безспорно установени по делото
посредством събраните доказателства, включително и от представения и
приет доклад за извършен одитен ангажимент за даване на увереност. В
нарушение на съдопроизводствените правила районният съд приел, че
докладът на вътрешния одит, чието съдържание обхващало конкретен период
и нарушения на финансовата дисциплина и отчетност, представлява частен
документ и има само формална доказателствена сила на чл. 180 от ГПК.
Възприетото от съда било в противоречие на трайната съдебна практика,
която приемала, че докладът за извършен одитен ангажимент за даване на
увереност е официален удостоверителен документ, който се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила. Материалната
доказателствена сила била присъща на свидетелстващите документи, а когато
те били официални, т. е. издадени от длъжностно лице в кръга на службата му
по установените форма и ред /чл. 179, ал. 1 от ГПК/, с тях валидно се
осъществявало доказване на обективираните в тях факти, което съдът бил
длъжен да зачете при формиране на решението му по спора. Този извод
произтичал от определената от закона доказателствена сила на официалните
свидетелстващи документи, които, ако са автентични и не са били оспорени
по надлежния ред, обвързвали съдебния състав да приеме за доказани
материализираните в тях изявления и действия. Когато нарушенията на
трудовата дисциплина, послужили като основание за налагане на
дисциплинарното наказание, били констатирани в официален документ, към
който препращала заповедта за уволнение, който не е бил оспорен по
3
надлежния ред, с него се доказвали обективираните в документа изявления и
действия, които съдът бил длъжен да зачете при решаване на спора. А в
доклада се съдържали данни за извършени злоупотреби от страна на ищцата,
които представлявали груби нарушения на финансовата дисциплина.
Докладът за извършен одитен ангажимент за даване на увереност се съставял
вследствие на нормативно регламентира процедура, уредена в ЗВОПС, и се
подписвал единствено от лицето, извършило одита и съставило доклада.
Докладът не се подписвал от одитираното лице. В тази връзка твърдението на
първоинстанционния съд, че докладът не бил подписан от ищцата, се явявало
несъстоятелно и нямало никакво правно значение. Крайният акт, с който
приключвало изпълнението на всеки одитен ангажимент за даване на
увереност, бил одитен доклад, който включвал резюме, цели и обхват на
ангажимента, констатации, изводи и препоръки. Резултатите от всеки одитен
ангажимент за увереност се представяли и обсъждали с ръководителя на
организацията и с ръководителите на структурите, чиято дейност е одитирана,
а при необходимост - и с одитния комитет или със съответния колективен
орган на управление. В производството по извършване на вътрешен одит,
проверяваното лице имало правото да направи писмени възражения срещу
резултатите от проверката. В случая това било извършено. Ищцата
депозирала възражения, които, след като били обсъдени и разгледани, бил
съставен окончателният одитен доклад за даване на увереност.
Първоинстанционният съдебен състав обаче не изследвал статута на
предварителния и окончателния одитен доклад и каква е тяхната правна сила.
Грешното тълкуване и прилагане на материалния закон, съчетано с допуснати
в тази връзка съдопроизводствени нарушения, свързани с прилагането на
доказателствената сила на документите, довело до постановяването на
неправилен съдебен акт. Решението било и необосновано, тъй като изводите
за незаконност на уволнението се базирали на грешни правни изводи. Моли
се за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявените искове.
Претендират се и сторените по делото разноски и в двете съдебни инстанции.
Подаден е отговор на жалбата. В него Д. С. А., ЕГН **********, адрес гр. Б,
ж. к. „З“, бл., ет. ап., застъпва позицията, че наведените от жалбоподателя
доводи са неоснователни. Изводите, които съдът направил по отношение на
доказателствената тежест на констатациите на одитния доклад, били
правилни и законосъобразни. Следвало да се отбележи, че обективираните в
одитния доклад констатации, твърдения и направени фактически и правни
изводи за допуснати нарушения от страна на ищцата, били изрично оспорени
от нея със становището по реда на чл. 312, ал. 2 от ГПК по представения от
ответника отговор по делото. Предвид направеното оспорване и предвид
вменената на работодателя доказателствена тежест за доказване на
законността на уволнението, в хода на цялото производство по делото
ответникът не доказал по категоричен и несъмнен начин обективираните в
процесната заповед и одитен доклад твърдения за извършени нарушения на
трудовата дисциплина. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение
4
на Районен съд Благоевград и присъждане на разноските пред въззивната
инстанция.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Проведе се открито заседание
на окръжния съд. Доказателствените искания, направени с въззивната жалба,
бяха отхвърлени. Нови доказателства не се събраха.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.
Окръжната инстанция констатира, че решението на Районен съд Благоевград
е валидно. Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които
регламентират условията за редовност на съдебните актове по съществото на
спора. Решението е издадено от съд с правораздавателна компетентност, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. То се
явява и допустимо. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск.
Окръжният съд се съгласява с крайния извод в обжалваното решение за
основателност на предявените претенции, но не се присъединява към
мотивите на първата инстанция, а излага собствени такива.
Работодателят следва пълно, пряко и главно да докаже всеки елемент - както
от обективна, така и от субективна страна - на извършено конкретно
нарушение на трудово задължение, което е вменено на уволнения
работник/служител съобразно длъжностната му характеристика /Решение №
50263 от 17.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1480/2022 г., III г. о., ГК, докладчик
председателят Мария Иванова, Решение № 60329 от 21.12.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 838/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, Решение №
310 от 04.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 795/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Л А, и др./. В случая събраните пред първата инстанция
доказателства не установяват извършването на визираните в заповед № 138-
ЧР-Д от 10.05.2023 г. нарушения на трудовата дисциплина. Въпросната
заповед се основава на одитен доклад от 25.04.2023 г. Този доклад не е частен
документ, както неправилно е приел районният съд, а официален такъв,
защото е изготвен от лица, които са общински служители и са извършили
проверката по възлагане от кмета и в кръга на дадените им правомощия.
Съставителите му работят в звено „Вътрешен одит“ на Община Благоевград.
Те са подчинени на кмета, който е издал уволнителната заповед и е
разпоредил провеждането на одита. Касае се за вътрешна проверка, а не за
такава от орган, който е външен на трудовото правоотношение /например
НАП, АДФИ, Сметна палата, КОНПИ или др./. Ето защо споменатият одитен
доклад, като вътрешен за работодателя документ, е сходен с протокола за
извършен подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ, който също има характеристиките на
официален документ. Константна е позицията на ВКС, че когато истинността
на отразените в протокола за извършен подбор обстоятелства се оспорва от
уволнения работник/служител, работодателят е този, който трябва да проведе
5
пълното й доказване. По аналогия, същото следва да важи и за констатациите,
обективирани в процесния одитен доклад. Те изрично са оспорени от г-жа А.
със становището й от 14.08.2023 г., т. 2.1 /л. 104 от първоинстанционното
дело/. Това има за резултат прехвърляне на доказателствената тежест върху
работодателя. Успешно провеждане на необходимото главно, пълно и пряко
доказване от негова страна обаче не е направено. Доказателства, подкрепящи
изложеното в одитния доклад, не са ангажирани. При това положение се
налага изводът за незаконосъобразност на уволнителната заповед, понеже
пред съда не е установено извършването на сочените в същата провинения на
ищцата като директор на библиотеката.
Следва да се открои и фактът, че дори и да се приеме за доказано
извършването на някакви хипотетични и имагинерни нарушения на трудовата
дисциплина, то те в случая категорично не могат да обосноват налагането на
най-тежкото наказание от работодателя - „дисциплинарно уволнение“.
Преценката за тежестта на нарушението следва да бъде съобразена със
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение и
настъпилите неблагоприятни последици за работодателя - Решение № 50218
от 17.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4275/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Василка Илиева. Наложеното в настоящия казус наказание е
несъответно и се явява репресивно. В тази насока окръжният съд съобрази
всички данни по делото от обективен и субективен характер. Не се касае за
системни нарушения на трудовата дисциплина. Ищцата няма наложени
предходни дисциплинарни наказания. Тя не е злоупотребила с доверието на
работодателя. Не се е стигнало до увреждане на имуществото на
работодателя. На библиотеката не са причинени вреди, щети или липси.
Провиненията не са тежки по своя характер и не са довели до настъпването на
неблагоприятни за работодателя последици. От неоспорени данни по делото
става ясно, че при управлението на г-жа А. библиотеката се е стабилизирала
финансово, чувствително е нараснала културната дейност и популярността й
сред обществото, за първи път е приета стратегия за развитие на
институцията, създаден е обществен съвет, значително е подобрена трудовата
дисциплина, увеличили са се последователите и публикациите на
библиотеката в социалните мрежи, спечелени са проекти на Министерство на
културата, осигурени са спонсори за ремонтни дейности и мероприятия,
повишена е квалификацията на много от библиотечните служители,
подписани са меморандуми за сътрудничество с големи столични
университети и са формирани сериозни финансови резерви /29 750 лева за
2021 г. и 87 700 лева за 2022 г./, които позволяват редовно и навременно
изплащане на финансови задължения, осъществяване на планувани ремонтни
дейности, отделяне на запаси предвид инфлационни процеси и др. Всички
тези успехи, постигнати под прякото ръководство на г-жа Д. А., би трябвало
да имат за резултат нейното поощряване и награждаване, а не санкциониране
и уволняване, до каквото, в крайна сметка, се е стигнало в конкретния казус.
Актът на Районен съд Благоевград трябва да бъде потвърден, макар и по
6
различни от отразените в него съображения от правно естество.
На въззиваемата следва да се присъдят направените разноски за адвокат по
настоящото дело. Възражението за прекомерност на заплатения хонорар е
неоснователно. Съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от
2004 г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В
решението на неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C-
438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС
вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл.
4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в
тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Образно казано, с въпросното решение на СЕС,
присъждането на разноски по делата се „развързва“ от минималните
адвокатски хонорари и българският съд вече спокойно може да определя и
присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от
2004 г. минимални размери. В конкретния случай не са налице причини за
намаляване на изплатения хонорар на адвокат К.. Казусът се характеризира с
немалка фактическа и правна сложност. Събран и изследван е обилен писмен
доказателствен материал. Депозиран е отговор на въззивната жалба. Правата
на въззиваемата страна бяха защитени и в откритото заседание на окръжния
съд. Съобразявайки всички тези обстоятелства, настоящият въззивен състав
преценява, че на адвокат К. наистина се следва справедливо възнаграждение
за оказаните услуги, което е именно в размера, фигуриращ в представения от
него договор за правна защита и съдействие.
Водена от изложеното, втората съдебна инстанция
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 52 от 29.01.2024 г., постановено по гражданско
дело № 1221 от 2023 г. на Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА Регионална библиотека „Д Т“ - Б, БУЛСТАТ , адрес гр. Б, пл. „Г
И-М“ №, представлявана от Е С М, да заплати на Д. С. А., ЕГН **********,
адрес гр. Б, ж. к. „З“, бл., ет., ап., направените разноски за адвокат във
въззивното производство, възлизащи на сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева.
Настоящият съдебен акт може да бъде обжалван от Регионалната библиотека
в едномесечен срок, считано от 11.04.2024 г., по реда и при условията на чл.
280, ал. 1 и 2, чл. 281, чл. 283 и чл. 284 от ГПК, пред Върховния касационен
съд на Република България, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд
Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8