№ 51
гр. К. , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20201850100737 по описа за 2020 година
Ищецът И. Ц. Г., ЕГН ********** от с. О., община К. е предявил
против Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК : *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч.В.” № 51Д, със законни представители
М.М.С. – Г. и П.В.Д. – изпълнителни директори иск с правно основание чл.
226 ал.1, във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата в размер на 5 506.05 / пет хиляди петстотин и шест лева и пет
стотинки / лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
настъпили поради направени разходи за лечение вследствие виновно
причиняване на телесни увреждания, подробно описани в обстоятелствената
част на исковата молба, при ПТП на 11.08.2016 г., от застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG / 22
/115003080875, валидна от 17.12.2015 г. до 04.10.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, дължима от подаването на исковата молба по
настоящото дело – 12.10.2020 г. до окончателното изплащане на
обезщетението, ведно с направените разноски по делото.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че при ПТП
настъпило на 11.08.2016 г., реализирано от застрахован при ответника водач
по полица „ГО“, сключена преди 01.01.2016 г. е причинена телесна повреда
1
на ищеца, вследствие на което последният търпи имуществени вреди.
Сочи се още в обстоятелствената част на исковата молба, че на
11.08.2016 г., около 07.45 ч., водачът на лек автомобил „БМВ“, модел „725
ТДС“, с ДК № СА 80 04 НХ го управлявал по посока от центъра на с. Д. към
изхода му. Пътното платно било предназначено за двупосочно движение, със
сухо асфалтово покритие, без наличие на съществени неравности, а
видимостта нормална. По същото време в срещуположната пътна лента, с
посока от входа на селото към центъра, със скорост 40 км / ч се движел
мотоциклет марка „Я.“, модел „М. 400“, с ДК № СО 00 90 А, управляван от
ищеца. Виновният водач навлязъл в зоната на нерегулирано кръстовище в
селото, като в този участък пътят образувал своеобразно уширение с
неправилна, правоъгълна форма, с размери около 50 м. дължина по
продължение и широчина около 20 м.
При навлизане в зоната на хоризонталната лява крива, делинквентът
навлязъл и се движил в пътната лента предназначена за насрещно движение,
като продължил да се движи в същата и след преодоляването й, след което
забелязал насрещно движещия се мотоциклет, управляван от пострадалия
ищец, задействал спирачната система на автомобила, но въпреки това
последвал сблъсък между предната лява част на автомобила и предната част
на мотоциклета. Ищецът загубил контрол над своето превозно средство и
паднал около мястото на удара.
Твърди се още, че във връзка с ПТП – то е образувано НОХД № 40 /
2017 г. по описа на РС – К., което приключило с присъда постановена на
06.04.2017 г. / влязла в сила /.
Вследствие настъпилото ПТП и в непосредствена причинна връзка с
последното на ищеца са причинени тежки телесни увреждания, а именно :
черепно мозъчна травма, гръдно коремна травма, счупване с изкълчване на
гръбнака на нивото между 11 – ия и 12 – ия гръдни прешлени. Вследствие
ПТП – то пострадалият страда от посттравматичен, органичен, мозъчен
синдром, начална органична промяна на личността, неустойчивост на
вниманието, трудна концентрация, паметов дефицит и др. Животът на ищеца
е напълно съсипан. Същият никога няма да се възстанови и ще прекара целия
си живот на легло и в инвалидна количка, зависим от помощта и грижата на
2
своите близки 24 часа в денонощието.
Във връзка с провежданото му лечение ищецът е направил сериозни
разходи / подробно посочени в ИМ /, които представляват имуществени вреди
и подлежат на обезщетяване. Общият размер на разходите е 5 506.05 лева.
Сочи се още, че във връзка с процесното ПТП при застрахователя е
образувана щета, като все още застрахователят не е определил и изплатил
обезщетение на пострадалото лице. Доброволната претенция пред
застрахователя е предявена с молба вх. № 8177 / 02.07.2020 г., а с молба вх. №
9804 / 05.08.2020 г. са поискали изрично да бъдат уведомени за номера на
образуваната щета. До настоящия момент, вече повече от 3 месеца след
предявяване на доброволната претенция застрахователят не е изплатил
дължимото обезщетение, не е информирал ищеца за номера на образуваната
щета и не е посочил да са му необходими допълнителни документи.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 5 506.05 / пет хиляди
петстотин и шест лева и пет стотинки / лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди настъпили поради направени разходи за лечение
вследствие виновно причиняване на телесни увреждания, подробно описани в
обстоятелствената част на исковата молба, при ПТП на 11.08.2016 г., от
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ по
полица № BG / 22 /115003080875, валидна от 17.12.2015 г. до 04.10.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, дължима от подаването на
исковата молба по настоящото дело – 12.10.2020 г. до окончателното
изплащане на обезщетението. Направено е искане за присъждане на
направените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява, вместо него
се явява адв. Желев – САК / л. 236 от делото /, преупълномощен от адв. Ч.,
който моли главният иск да бъде отхвърлен, тъй като се прилага платежно
нареждане, от което е видно, че сумата от 5 506.05 лева е заплатена на
04.02.2021 г. и моли съдът да постанови решение, с което да уважи иска
относно претендираната лихва в размер на 170.00 / сто и седемдесет / лева, за
периода от 12.10.2020 г. до 05.02.2021 г. Направено е искане за заплащане на
разноските / представен е списък по чл. 80 от ГПК от адв. Ч. /.
3
Ответникът редовно призован, не се явява, не изпраща представител, но
е депозирал становище вх. № 447 / 08.02.2021 г., с което заявява, че поддържа
отговора от 03.12.2020 г., както и че представя платежно нареждане за
платена главница в размер на 5 506.05 лева. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа страна :
Като доказателство по делото е приложен заверен препис от Присъда
№ 53 / 06.04.2017 г., от който се установява, че подсъдимият М.Р.В. е признат
за виновен по повдигнатото му обвинение.
С Решение 16.07.2018 г. постановено по ВНОХД № 355 / 2017 г. по
описа на СОС, съдът изменя присъда, като оправдава М.Р.В. по обвинението
по чл. 20 ал. 2 изр. 2 – ро от ЗДвП и потвърждава присъдата в останалата
част.
Приложени са редица епикризи на ищеца – И.Г. от които е видно
неговото здравословно състояние след ПТП – то.
От приложения като доказателство към делото Протокол за оглед на
пътно – транспортно произшествие е видно, че е извършено ПТП на
11.08.2016 г. в с. Д., като е описано подробно същото.
От заключението на приложената по делото съдебномедицинска
експертиза на д – р Теодора Боянова са посочени травматичните увреждания
на И. Ц. Г. след инцидент на 11.08.2016 г.
Приложени са и фактури за извършените от ищеца разходи, които
подробно са описани в исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна :
В съдебното производство със становище вх. № 447 / 08.02.2021 г. / 251
– 252 / ответникът приложи платежно нареждане от което е видно, че същият
е заплатил претендираната главница в размер на 5 506.05 лева, поради което
ищецът поиска от съда да отхвърли главния иск. Но същия заяви в съдебно
4
заседание от 08.02.2021 г., че претендира лихва в размер на 170.00 / сто и
седемдесет / лева, за периода от 12.10.2020 г. до 05.02.2021 г.
По предявеният иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно
възниква от момента на изплащане на обезщетението, но за да настъпят
последиците на забавата, не е достатъчен само фактът на плащането. По
смисъла на чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане
от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава от момента на поканата- чл. 84 ал. 2 от ЗЗД.
Доказано е от събраните по делото доказателства, че от 12.10.2020 г. /
датата на подаване на ИМ / до изплащането на главницата - 05.02.2021 г.
ответникът не е изпълнил своето парично задължение.
Предвид горното с неизпълнение на това свое задължение ответникът
„Л.И.“ АД, ЕИК : ********* е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
забава на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Предвид изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл. 86
ал. 1 от ЗЗД претендиран от ищеца в размер на 170.00 / сто и седемдесет /
лева, за периода от 12.10.2020 г. до 05.02.2021 г. е основателен и следва да
бъде уважен.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на
разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК паричната сума от 613.80 / шестстотин и
тринадесет лева и осемдесет стотинки / лева – адвокатско възнаграждение /
като е включено и възнаграждение за претендираната лихва в размер на
170.00 лева /, съгласно чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1 / 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в останалата част до
претендирания размер от 720.00 / седемстотин и двадесет / лева / съгласно
приложен списък по чл. 80 от ГПК от адв. Ч. /, следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения главен иск от И. Ц. Г., ЕГН ********** от с.
5
О., община К. е предявил против Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч.В.” № 51Д, със
законни представители М.М.С. – Г. и П.В.Д. – изпълнителни директори в
размер на 5 506.05 / пет хиляди петстотин и шест лева и пет стотинки / лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди настъпили поради
направени разходи за лечение вследствие виновно причиняване на телесни
увреждания, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба,
при ПТП на 11.08.2016 г., от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ по полица № BG / 22 /115003080875, валидна от
17.12.2015 г. до 04.10.2016 г., поради заплащане на сумата.
ОСЪЖДА Л.И.“ АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ч.В.” № 51Д, със законни представители М.М.С. – Г.
и П.В.Д. – изпълнителни директори да заплати на И. Ц. Г., ЕГН **********
от с. О., община К. паричната сума в размер 170.00 / сто и седемдесет / лева -
представляваща обезщетение за забава, за периода от от 12.10.2020 г. / датата
на подаване на ИМ / до 05.02.2021 г. / датата на изплащането /.
ОСЪЖДА Л.И.“ АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ч.В.” № 51Д, със законни представители М.М.С. – Г.
и П.В.Д. – изпълнителни директори да заплати на И. Ц. Г., ЕГН **********
от с. О., община К. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените съдебни
разноски, а именно : паричната сума от 613.80 / шестстотин и тринадесет
лева и осемдесет стотинки / лева – адвокатско възнаграждение / като е
включено и възнаграждение за претендираната лихва в размер на 170.00 лева
/, съгласно чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1 / 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а в останалата част до
претендирания размер от 720.00 / седемстотин и двадесет / лева / съгласно
приложен списък по чл. 80 от ГПК от адв. Ч. /, следва да бъде отхвърлено.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6