Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260285
гр. Пловдив, 24.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 19.01.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Марина Малинова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7176/2020 г. по описа на ПРС, X наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-1030-006872, издадено от Началник група към
ОДМВР-Пловдив, С-Р Пътна полиция - Пловдив, с което на И.Г.Е. е наложена глоба в размер на 10 лева
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно и се моли за
неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на
жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна
и да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за
прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради
което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното наказателно постановление намери, че са налице
основания за неговото потвърждение по следните съображения:
Наказателно постановление № 20-1030-006872 е издадено
от М.В.М., на длъжност Началник група към ОДМВР-Пловдив, С-Р Пътна полиция -
Пловдив за това, че на 21.06.2020г. около 20,40 ч. в община Марица, на път
Автомагистрала № А-1- АМ „Тракия“ км 133 – път II-56, като водач на лек автомобил
Опел Вектра с рег. № ****, И.Г.Е., ЕГН **********, управлявайки лекия
автомобил Опел Вектра с рег. № ****, собственост на А.М., е извършил
следните нарушения – не носи СУМПС и контролен талон към него и не използва
обезопасителен колан по време на движение, с което е оборудвано МПС, с което е
извършил – не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и
конторлен талон към СУМПС от съответната категория – нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП и водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не
използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано – нарушение на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
1,2 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е била наложена на жалбоподателя
глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 от ЗДвП и
глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било издадено въз основа на
АУАН Бл. № 0304122/21.06.2020г., издаден от И.Д.Г., мл. автоконтрольор при
Сектор Пътна полиция - Пловдив, съгласно който било констатирано, че на
21.06.2020г. около 20,40 ч. на АМ „Тракия“ км 133 – път II-56, като водач на лек автомобил
Опел Вектра с рег. № ****, И.Г.Е., ЕГН **********, управлявайки лекия
автомобил Опел Вектра с рег. № ****, собственост на А.М., е извършил
следните нарушения – не носи СУМПС и контролен талон към него и не използва
обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудвано МПС – нарушения
на чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП
В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел
актосъставителят Г., който посочва, че е съставил акта и описаното в него
отговаря на констатираното от актосъставителя при извършване на проверката.
Потвърждава гореописаното, като заявява, че е установил лицето да се движи без
колан, и че не е носело СУМПС и контролен талон. Сочи, че подписът като
актосъставител е негов.
Посочената в АУАН и в НП фактическа обстановка настоящият
състав намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в действителността.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до
доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН от фактическа
страна не само не са опровергани, тъй като жалбоподателя не е ангажирал
доказателства в тази насока, но и изцяло се подкрепят от събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на
актосъставителя Г.. Следва да се отбележи, че изложената фактическа обстановка
не се оспорва от жалбоподателя, чиито възражения в подадената жалба са изцяло
бланкетни.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото
Заповед №8121з-515/14.05.2018г., както и Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на
Министъра на вътрешните работи, се установява компетентността на
актосъставителя и на административно-наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 21.06.2020г.,
а НП - на 17.07.2020г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени
в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена
от съда, изцяло кореспондира на тази,
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните
признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка,
съвсем законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че е налице
извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Правилно
е посочено, че съставът на нарушението предвижда задължение за водачите на МПС
да носят свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен
талон към него. В случая изпълнителното деяние включва противоправно бездействие,
което поначало е с ниска степен на обществена опасност, поради което и глобата,
която законодателят е предвидил, в чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е в минималния
размер от 10 лв. От жалбоподателя не са твърдени и не са ангажирани доказателства
да е носел каквото и да е свидетелство за управление на МПС или контролен талон
при извършването на проверката, поради което и съдът намира, че
административното нарушение е извършено.
Административно-наказващият орган правилно
е счел, и че с действията си жалбоподателят е допуснал и нарушение на чл. 137а,
ал.1 ЗДвП. Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го
определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно бездействие – неизползване на обезопасителен колан по време на
движение. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие – носене на
обезопасителен колан по време на движение, обективният състав на нарушението е
осъществен. В случая не са изложени твърдения и ангажирани доказателства за
наличие на някои от изключващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл.
137а, ал.2 ЗДвП, поради което се явява доказано в процеса, че жалбоподателят е
допуснал визираното нарушение. Така и Решение № 1377 от 07.07.2015 г. по н. д.
№ 1342/2015 г. на Административен съд – Пловдив.
Приложени са и коректните
санкционни норми на чл.183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 за нарушението по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на чл. 183, ал.4, т.7, пр. 1 за нарушението по чл.
137а, ал.1 ЗДвП. Предвидените санкции
са в абсолютно определен размер, който
изцяло кореспондира на определения от административно наказващия орган.
Санкционираното деяние разкрива типичната, а не по-ниска
степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. Следва да се отбележи, че за да се счете, че случаят е маловажен, следва
да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и
на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. В конкретния случай са
били констатирани две самостоятелни нарушения на ЗДвП, което изключва извод, че
деянието има по-ниска степен на обществена опасност от типичния случай. Освен
това от справката за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят за сравнително
краткия период от време от издаването на СУМПС от 13.08.2018г. до момента на
нарушението, е бил наказван за извършени административни нарушения, включително
за предходно неносене на колан по време на движение, което доказва, че
административното нарушение, предмет на настоящото производство, не е първо за
жалбоподателя по ЗДвП, както и че предходно наложените му наказания не са
постигнали целите на чл. 12 от ЗАНН да се превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред, поради което и съдът не намира, че следва да бъде
приложен институтът на маловажния случай.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-006872 от
17.07.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР-Пловдив, С-Р Пътна полиция -
Пловдив, с което на И.Г.Е., ЕГН **********
е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.