Р Е Ш Е Н И Е
№ 738
гр. Хасково, 10.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Г. Мазгалова
и
в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 394/2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Д.Г. ***, подадена
чрез пълномощник – адв. Г.Р.Г., с посочен съдебен адрес:***, против Заповед №
351з-401/04.05.2020г., издадена от началника на РУ – Свиленград при ОДМВР –
Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”
за срок от три месеца.
В жалбата са наведени съображения за
незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди се, че е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в несъответствие между
описаната фактическа обстановка и дадената правна квалификация. Сочи се, че
наложеното дисциплинарно наказание е несъразмерно с нарушението. Излагат се
доводи за противоречие на издадената заповед с целта на закона. По подробно
изложените в жалбата доводи се моли за отмяна на оспорената заповед.
Претендират се направените във връзка с воденето на делото разноски.
Ответникът – Началник на РУ-Свиленград при
ОДМВР - Хасково, редовно призован за съдебно заседание не се явява, не се
представлява и не взема становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Д.Г.Г. заема длъжността младши
автоконтрольор в Група „Охранителна полиция“ към Районно управление –
Свиленград при ОДМВР – Хасково.
Със заповед рег. № 351з-174/27.02.2020г.
началника на РУ-Свиленград е разпоредил да бъде извършена проверка на данните
изнесени в справка рег. № 1253р-727/20.01.2020г. и в разпореждане рег. №
1253р-1053/29.01.2020г. на директора на ОДМВР – Хасково, с оглед установяване
налице ли са извършени дисциплинарни нарушения от страна на служители на
РУ-Свиленград и Участък Любимец към РУ-Свиленград във връзка с наложени от тях
глоби с фиш за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което е предвидено
отнемане на контролни точки през периода от 04.10.2019г. до 24.11.2019г.
Проверката по случая е възложена на комисия в състав ст. инспектор Б. Б. –
началник на Група „ОП“ към РУ- Свиленград; Д. С. – полицейски инспектор в Група
„ ОП“ към РУ-Свиленград и В. С. – полицейски инспектор в Група „ОП“ към
РУ-Свиленград. Указано е определената комисия да изготви в срок до 27.03.2020г.
писмена справка за резултата от възложената ѝ проверка.
С така издадената заповед са запознати
служителите от Група „Охранителна полиция“ и Участък Любимец към РУ-Свиленград,
в това число и жалбоподателя Д.Г.Г., видно от Протокол рег.
№351р-7697/26.03.2020г., като на 26.03.2020г. Г. е депозирал своето обяснение
по разглеждания случай пред комисията.
На 27.03.2020г. назначената комисия е
изготвила и представила до началника на РУ-Свиленград справка рег. №
351р-7791/27.03.2020г., в която са обобщени данните от възложената ѝ
проверка. В същата е посочено, че от страна на комисията е извършена проверка
чрез Автоматизираната информационна система „Управление на
административно-наказателна дейност и наложени глоби“ /АИД „АНД“/, относно
съставените глоби с фиш от служители на РУ-Свиленград имащи правомощия за
работа по ЗДвП за нарушения, за които се предвижда освен парична глоба и
отнемане на контролни точки, съгласно Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. Комисията разширила
периода на проверката, като освен посочения в справка рег. №
1253р-727/20.01.2020г. – от 04.10.2019г. до 24.11.2019г. по собствено
усмотрение включила като период за проверка периода от една година назад,
считано от определения краен срок за приключване на възложената и проверка, а
именно периода от 27.03.2019г. до 27.03.2020г., тъй като за глоби с фиш
съставени преди 27.03.2019г. е изтекъл преклузивния срок предвидени в чл.195,
ал.1 от ЗМВР. В справката е посочено, че от извършената проверка комисията
установила, че в периода 27.03.2019г. до 27.03.2020г. са съставени общо 25
глоби с фиш на водачи на МПС за нарушения, за които съгласно чл.6, ал.1, т.10
на Раздел II от
Наредба №Iз-2539/17.12.2012г.
за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемане и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
контролни точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, са посочени
конкретните нарушения и броя контролни точки, които следва да се отнемат на
водача. Цитирана е разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДвП, съгласно която – „За
административни нарушения, които са установени в момента на извършването им и
за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, на мястото на нарушението
може да бъде наложена с фиш глоба или в минималния размер, или в размера,
посочен в административнонаказателната разпоредба за съответното нарушение.“ Посочено
е, че всички съставени 25 броя глоби с фиш са за нарушения на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като приложената санкционна разпоредба е тази на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП,
т.е. служителите е следвало да съставят АУАН за извършените нарушения на разпоредбата
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а не да санкционират същите с фиш. По отношение на
жалбоподателя Г. е прието, че за проверявания период има съставена една глоба с
фиш, а именно фиш серия GT
№57817 – за това, че на 02.08.2019г. в 01.11 часа, в гр. С. на ул.“Е. П.“,
гръцкия гражданин Z… S., роден на ***г. в Г., живущ в Р.Г.,
управлява МПС в нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което на
основание чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП мл. инсп. Д.Г. му наложил глоба в размер на
50 лева. За така констатираното комисията е приела, че с действията си мл.
инспектор Д.Г. е извършил нарушение на служебната дисциплина осъществявайки
състава на чл.194, ал.2, т.1 от ЗДвП, за което съгласно чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, се предвижда наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца.
С покана за запознаване с обобщена справка и
даване на писмени обяснения рег. № 351р-8331/03.04.2020 г. дисциплинарно
разследващия орган е поканил Д.Г. в срок до 24 часа след запознаване с
обобщената справка да даде писмени обяснения. В поканата е извършено
отразяване, че е връчена на 03.04.2020 година, в 15.30 часа.
На 03.04.2020г. от членове на дисциплинарно
разследващата комисия е съставен протокол рег. № 351р-8523/07.04.2020г., в който
е отбелязано, че мл. инспектор Д.Г. е запознат със справка рег. №
351р-7791/20.02.2020г., както и с възможността в срок до 24 часа да даде
допълнителни обяснения или възражения по изготвената обобщена справка.
На 07.04.2020г. е изготвен протокол рег.
№351р-8626/07.04.2020г., в който е отбелязано, че въпреки предоставената на Д.Г.
възможност в 24 – часов срок да даде писмени обяснения или възражения по
справка с рег. № 351р-7791/27.03.2020г., такива не са депозирани от служителя.
С оспорената в настоящото производство
Заповед №351з-401/04.05.2020г. на мл. инспектор Д.Г.Г. – младши автоконтрольор
в Група „ Охранителна полиция“ към Районно управление – Свиленград при ОДМВР –
Хасково, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от
три месеца, за това, че на 02.08.2019г. в 01.11 часа, в гр. С. на ул.“Е. П.“, е
съставил глоба с фиш серия GT
№57817, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП на водач на МПС , гръцки
гражданин без постоянен адрес в България Z. S., роден на ***г. в Г., живущ в Р. Г.,
като за така констатираното нарушение служителят на основание чл.183, ал.3, т.7
от ЗДвП наложил глоба в размер на 50 лева, вместо да състави акт за
установяване на административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл.186,
ал.1 от ЗДвП, тъй като за установеното нарушение се предвиждало отнемане на 6
броя контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012г.
Дисциплинарно наказващият орган приел, че с
деянието си служителят виновно е извършил нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този
закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на
заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи,
заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, за което
на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР - пропуски в изучаването и прилагането
на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, му е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
Заповедта е връчена лично на жалбоподателя
на 08.05.2020г., а жалбата срещу нея е депозирана на 22.07.2020 г.
По делото са събрани гласни доказателства,
чрез разпит на свидетеля Б.П.Р. ***. Който заявява, че практиката да се издават
фишове на чужди граждани за извършени нарушения на ЗДвП е утвърдена от години,
като на него и неговите колеги устно от началниците им е разпоредено да
процедират по този начин. Към настоящия момент практиката била променена, тъй
като изрично им е обърнато внимание, че следва да съставят АУАН. По отношение
на отнемането на контролни точки на чужди гражданин сочи, че това няма как да
се случи, тъй като конкретно гръцките граждани не притежават контролни точки,
отделно от това те не се водят на отчет в системата на „Пътна полиция“,
съответно при извършено нарушение по ЗДвП няма как да им бъдат отнети контролни
точки. Според свидетеля дали ще се накаже нарушителя, който е чужд гражданин, с
фиш или с акт, не е от съществено значение, тъй като глобата е еднаква по
размер.
От така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима
като подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на заповедта и
от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по
същество, се явява основателна.
Оспорената Заповед №
351з-401/04.05.2020г. на началника на Районно управление – Свиленград при ОДМВР
– Хасково е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР –
служител на ръководна длъжност, в която жалбоподателят заема съответната
длъжност. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма.
Процесният
индивидуален административен акт е издаден в законоустановения срок по чл.195,
ал.1 от ЗМВР до 2 месеца от откриване на дисциплинарното нарушение и не
по-късно от една година от извършването му, който е спазен при прилагане на
правилата по чл.196 от ЗМВР. Дисциплинарното производство не е образувано за
тежко нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 2-15
от ЗМВР. Същото е образувано за нарушение по чл. 198-202 от ЗМВР, при което
правилно проверката е разпоредена по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР с надлежна
заповед, която е поставила неговото начало.
Съгласно чл. 206,
ал. 1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените
му обяснения. Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на служителя да
се защити пред административния орган като даде обяснения относно всички
вменени му дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието
да му наложи дисциплинарно наказание. В случая това е направено, като
жалбоподателят е запознат със справка рег.№ 351р-7791/20.02.2020г. на
03.04.2020г., предоставена му е възможност да упражни правото си на защита,
чрез връчване на покана рег. № 351р-8331/03.04.2020г. с указание, че в срок от
24 часа след запознаване с обобщената справка има право да даде допълнителни
обяснения или възражения, но такива не са ангажирани от дисциплинарно
наказаното лице. Процесната заповед е издадена на 04.05.2020г и в
обстоятелствената ѝ част е посочено, че при налагане на дисциплинарното
наказание е съобразено обстоятелството, че служителят е запознат със справка
рег.№ 351р-7791/20.02.2020г. на 03.04.2020г., но въпреки дадената му възможност
да даде обяснения или възражения пред дисциплинарнонаказващия орган в срок до
16.00 часа на 06.04.2020г. същият не се е възползвал от това свое право и не е
пожелал да бъде изслушан от дисциплинарнонаказващия орган.
Въпреки това
настоящия състав на съда намира, че оспорената в настоящото производство
заповед е издадена при допуснато съществено процесуално нарушение в хода на
дисциплинарното производство.
Съгласно разпоредбата на чл.16 от Инструкция
№ 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи,
дисциплинарнонаказващият орган назначава проверка по чл.
205, ал. 2 ЗМВР с писмена заповед по образец, като копие от
нея се изпраща незабавно в дирекция "Човешки ресурси" – МВР.
Държавният служител, срещу когото се извършва проверката, се запознава със
заповедта, което обстоятелство удостоверява с подпис и отбелязване на дата и
час.
В настоящия случай именно това е сторено със
Заповед № 351з-174/27.02.2020г. на началник на РУ – Свиленград, с която е
определена комисия, която да извърши възложената и дисциплинарна проверка. Със
заповедта изрично е определен предмета на проверката и периода, който следва да
обхване тя, а именно 04.10.2019г. до 24.11.2019г. В тази връзка определената
комисия, действаща като помощен орган при извършване на възложената и проверка е
ограничена само в тези времеви граници, в които следва да бъде проверено дали
мл.инспектор Д.Г. е извършил нарушение на служебната дисциплина.
Не по указания ѝ начин е подходила
определената от дисциплинарнонаказващият орган комисия. Видно от
обстоятелствената част на изготвената справка рег. № 351р-7791/27.03.2020г., с
която е приключила проверката членовете на същата са си позволили да разширят
периода за извършване на проверката, като освен посочения период в справка рег.
№ 1253р-727/20.01.2020г. и Заповед № 351з-174/27.02.2020г. – от 04.10.2020г. до
24.11.2020г. е включен и период на проверка една година назад, считано от
определения краен срок за приключване на възложената проверка, а именно периода
от 27.03.2020г. до 27.03.2020г. В тази връзка съпоставяйки двата периода този
определен от дисциплинарнонакзващият орган – 04.10.2020г. до 24.11.2020г. и
този определен от комисията 27.03.2020г. до 27.03.2020г., както и датата на
която е извършено от Д.Г. твърдяното дисциплинарно нарушение – 02.08.2020г. се
налага извода, че за да обоснове извършено дисциплинарно нарушение от страна на
Г. дисциплинарнонаказващият орган се е позовал на период, който въобще не е
определил като предмет на проверката, още повече променен не от него, а по
усмотрение на комисията. По мнение на настоящия съдебен състав това определяне
на други времеви граници за проверка и то от помощния орган без от дисциплинарнонаказващият
орган да е възложено с нарочен или изричен акт, съставлява съществено нарушение
на специалните административно производствени правила при издаване на акта за
налагане на дисциплинарно наказание на служителя Г.. То е съществено, защото по
този начин е нарушено правото му на защита още при започване на дисциплинарното
производство, поставено със Заповед № 351з-174/27.02.2020г. на началника на РУ
– Свиленград да знае срещу какви факти и обстоятелства следва да се брани, за
да може защитата му в хода на дисциплинарното производство да бъде ефективна.
Приемайки възприетото от наказващия орган,
че при всяко положение на дисциплинарното производство подпомагащата го
дисциплинарна комисия може да променя периода на проверката с единствената цел,
да се установи извършено „някакво“ нарушение от служителя, то тогава следва да
се съгласим и с това, че в дисциплинарното производство е допустим
административен произвол. Не това обаче е смисъла на едно дисциплинарно
производство, тъй като действайки по този начин, нарушавайки изначално правата
на дисциплинарно ангажирания служител, наказващият орган не постига целите на
дисциплинарното наказание, напротив нарушава същите.
Освен констатираното до тук нарушение,
настоящия състав на съда намира, че оспорената заповед е издадена и в нарушение
на материалния закон и неговата цел.
Вмененото на жалбоподателя деяние е такова
по чл.
194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този
закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на
заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи. В случая
разпоредбата има предвид ЗМВР и издадените в изпълнение на ЗМВР подзаконови
нормативни актове. В тази връзка по делото не са налице доказателства, от които
да е установено по съответния ред непознаване от страна на Г. на ЗМВР и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Тук следва да бъде
уточнено само, че посочената от дисциплинарнонаказващият орган Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се
отнемат точки съобразно допуснатото нарушение,
както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение /Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от
23.03.2018г./ безспорно е подзаконов нормативен акт, но наредбата е приета, съобразно §1 от същата на основание чл. 157, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата, т.е. не представлява такъв подзаконов нормативен акт,
приет въз основа и в изпълнение на ЗМВР. Поради това познаването или не на ЗМВР
е неотносимо към възприета от органа фактическа обстановка. Това е така, защото
издаването на фиш по реда на чл.
186 от ЗДвП, във вр. с чл.
39, ал. 2а от ЗАНН или АУАН е административно-наказателна
дейност, която се регламентира от разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН. Евентуалните
пропуски в осъществяването и не представляват непознаване на нормите на ЗМВР.
Съгласно чл.
1 от ЗМВР предмет на правна уредба с него са принципите,
функциите, дейностите, управлението и устройството на Министерството на
вътрешните работи и статута на служителите в него. Той не съдържа норми регулиращи
административно-наказателната дейност, извършвана от МВР на основание чл.
6, ал. 1, т. 9 от ЗМВР. Затова деянието на жалбоподателя не
представлява неизпълнение на посочените служебни задължения.
За пълнота следва да се отбележи, че
квалифицирането на деянието на жалбоподателя, като дисциплинарно нарушение по
199, ал.
1, т. 5 от ЗМВР е резултат от направения от
дисциплинарно-наказващия орган извод за допуснато от него неправилно приложение
на материално правна норма при изпълнение на административно-наказателна
дейност – налагане на глоба с фиш. Административно-наказателната дейност,
осъществявана от органите на МВР по естеството си е правораздавателна дейност.
Тя приключва с правораздавателен акт, в случая – фиш за налагане на глоба, чрез
който е разрешен правен спор, възникнал по повод на извършено административно
нарушение, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването. Контролът за законосъобразност на
така извършената дейност, включващ и преценката за правилната квалификация на
нарушението и санкционирането на извършителя му с предвиденото в закона административно
наказание, може да бъде осъществен само по реда и от органите, предвидени в
закона. В случая правораздавателният акт, който е издал жалбоподателя и във
връзка, с който е прието, че е извършил дисциплинарно нарушение, е фиш по чл.
186, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл.
39, ал. 2а от ЗАНН. Той влиза в сила от момента на връчването
му на нарушителя, с което се удостоверява, че последният е съгласен с
констатацията на административно-наказващия орган за извършването на
административно нарушение и с наложеното му за него наказание. Влезлите в сила
фишове не подлежат на обжалване и представляват стабилни правораздавателни
актове. Осъщественото с тях приложение на закона не може да бъде проверявано
нито по съдебен ред, нито по друг начин. С правомощия за проверката им за
законосъобразност не разполага и дисциплинарно-наказващия орган. Затова
направеният в настоящия случай извод от последния, че жалбоподателя, с
издадения от него фиш е приложил неправилно закона, не обуславя основание за
търсене на дисциплинарна отговорност от същия за неизпълнение на задължението
да изучава разпоредбите, регламентиращи служебната му дейност.
Изложеното
обосновава извода, че като е наложил на Д.Г. дисциплинарно наказание за
нарушение по посочения по-горе законов текст, наказващият орган е нарушил
материалния закон. Съдът намира, че атакуваната заповед не е съобразена и с
целта на закона, тъй като съществени вредни последици от твърдяното нарушение
не са настъпили, доколкото лицето извършило административното нарушение все пак
е санкционирано.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна, а Заповед №
351з-401/04.05.2020г. на началника на РУ- Свиленград при ОДМВР - Хасково, с
която на жалбоподателя на основание чл.194, ал.2, т.1, чл. 199, ал.1, т.5 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3
/три/ месеца е незаконосъобразна,
тъй като е издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел - основание за
отмяната на същата по аргумент от чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Предвид изхода на спора жалбоподателя има
право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от страна на
пълномощника своевременно. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 810 лева, от които 10
(десет) лева платена държавна такса за образуване на производство и 800 (осемстотин)
лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 11.05.2020г..
Водим
от горните мотиви и на основание чл.
172, ал.2, предложение второ от АПК, Административен съд
Хасково,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 351з-401/04.05.2020г.,
издадена от началника на РУ- Свиленград при ОДМВР - Хасково, с която на Д.Г.Г.
на основание чл.194, ал.2, т.1, чл. 199, ал.1, т.5 от ЗМВР, е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР – Хасково да заплати на Д.Г.Г., ЕГН ********** ***, сумата в
размер на 810 /осемстотин и десет / лева, представляваща направени от
жалбоподателя разноски по делото.
Решението на основание чл.211, ал.1, изр.
последно от ЗМВР е окончателно и неподлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: