Р Е Ш Е Н И Е
№283
гр. Добрич, 22.07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и осми юни, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 133 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на П.Е.С. с регистрация като едноличен търговец с фирма
ЕТ “****.“, с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК в гр.Добрич, , ул****“
№ 15, вх.В, ет.4, ап.17, подадена чрез адв.И.С.-ДАК, срещу Ревизионен акт №
Р-03000821001495-091-001 от 28.10.2021г., издаден от ****– органи по приходите
при ТД на НАП гр.Варна, потвърден с Решение № 316/18.01.2022 г. на ****- директор
на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" –Варна при ЦУ
на НАП, с който са определени допълнителни задължения за внасяне за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица (ЗДДФЛ) за 2015, 2016, 2017 и 2018 години в общ размер на 118
813,91 лв. главница и лихви от 55 140,07 лв. , или задължение в общ размер на
173 953,98 лв.
Жалбоподателят не е
съгласен с издадения ревизионен акт. Изразява становище, че правилно е
определял годишната данъчна основа за облагане с данък по чл.17 от ЗДДФЛ за
процесния период. Излага съображения, че
ревизионният акт е издаден в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят
твърди, че следва да има подадена декларация по чл.29а ал.4 от ЗДДФЛ, тъй като
си е спомнил, че е извършил подобно действие, но изразява становище, че дори и
да няма такава, това не е пречка да бъде облаган по реда, по който се облагат
едноличните търговци. Изтъква, че през процесния период са му извършвани
десетки проверки за спазване на данъчното законодателство, периодично са му
възстановявани суми от приходната администрация и всички констатации по
проверките били за законосъобразност на водената счетоводна отчетност. Позовава
се на принципите в ДОПК и принципа на законност. По тези съображения подробно
изложени в жалбата, моли ревизионният акт да бъде отменен, като
незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът –
директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна,
чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт К.Д. оспорва жалбата като
неоснователна и моли се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на
разноски в размер на 4269,54 лв.
Административен съд
– Добрич извърши проверката по чл.160, ал.2 от ДОПК за законосъобразност на
оспорения административен акт на всички основания и от фактическа и правна
страна и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата
Жалбата е
допустима. Подадена е от надлежна страна, ревизираното лице, срещу годен за
оспорване административен акт след изчерпване на процедурата по обжалване по
административен ред. С определение № 95 от 08.03.2022 г. срокът за обжалване на
връчения на 19.01.2022 г. ревизионен акт е възстановен с Определение № 95 от
08.03.2022г. по реда на чл.161, ал.3 от АПК.
От фактическа и правна страна, относно компетентността на
органите в ревизионното производство, спазване на административно
производствените правила по ДОПК и съответствие на издадените актове с
изискванията за форма по ДОПК, съдът приема следното:
Ревизионното
производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000821001495-020-001/12.03.2021
г., подписана от ****, началник Сектор
„Ревизии“, на 12.03.2021 г. с квалифициран електронен подпис по см. на чл.141
от АПК.
ЗВР е връчена по
електронен път на жалбоподателя на 18.03.2021 г., с което е спазено изискването
на чл.113, ал.2 от ДОПК. Със ЗВР е наредено да се извърши ревизия на П.Е.С. с
регистрация като ЕТ „****.“ и ЕИК по ЗТР/БУЛСТАТ **** за наличие на задължения
за Данък върху доходите на ФЛ и Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2015 – 31.12.2018г.
Определен е срокът на ревизията, ревизиращите
органи и ръководителя на ревизията. Съдържанието на заповедта формално съответства
на чл.113, ал.1 ДОПК.
Със Заповед за
изменение № Р-03000821001495-020-002/15.06.2021 г. е определен нов срок за
ревизията до 18.08.2021 г. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 18.06.2021г.
Ревизионният доклад
(РД) с № Р-03000821001495-092-001 е издаден на 01.09.2021 г. и е подписан с
квалифицираните електронни подписи на органите по приходите, определени да
извършат ревизията - ръководителя на ревизията, ****- старши инспектор по
приходите.
Спазено е
изискването на чл.117, ал.1 ДОПК ревизионният доклад да се състави не по-късно
от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният
доклад съдържа данните, визирани в чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК. В съответствие
с чл.117, ал.4 ДОПК ревизионният доклад е връчен на жалбоподателя на 03.09.2021
г. по електронен път.
На 15.10.2021 г. е
подадено възражение срещу РД, което макар и извън срока е обсъдено в мотивите
на издадения ревизионен акт..
На 28.10.2021 г. е издаден Ревизионен акт (РА)
№ № Р-03000821001495-091-001, подписан от възложителя на ревизията и от ръководителя
на ревизията в съответствие с чл.119, ал.2 от ДОПК. Ревизионният акт е връчен
на 01.11.2021 г.
П.Е. е обжалвал по
административен ред ревизионния акт с жалба с вх. № 46890-1/12.11.2021г., получена
от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна на 18.11.2021 г.
С Решение № 316/18.01.2022
г. жалбата е отхвърлена като неоснователна, а РА е потвърден.
Съдът
приема, че всички документи в ревизионното производство са подписани с квалифицирани
електронни подписи, което се установява от електронните документи и от
удостоверенията към всеки от тях. Заповедите, свързани с провеждането на
ревизията, ревизионния доклад и ревизионен акт са издадени от компетентни
органи и са в съответна на закона форма.
Не се установиха
съществени процесуални нарушения на правилата, по които се извършва данъчна
ревизия. В хода на ревизията са връчвани няколко искания за представяне на
документи на ревизираното лице.
Установените
данъчни задължения кореспондират с възложените предметни предели на ревизията.
Ревизионният акт
отговаря на изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието.
Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна
част от РА.
От фактическа и правна страна, относно съответствието на
ревизионния акт с материалния закон
В ревизионното
производство е установено, че жалбоподателят П.Е.С. е местно лице, по смисъла
на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, с постоянно местоживеене в Република България и в
качеството си на физическо лице е регистриран като земеделски производител по
смисъла на § 1, т.1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските
производители, при условията и по реда на Наредба № 3/1999 г. Жалбоподателят се
е регистрирал като с ЕИК по БУЛСТАТ ****с дата на обща регистрация 26.01.1998
г., на има и предходна регистрация като едноличен търговец по см.на чл. 1 от ТЗ
с фирма ЕТ „****." с ЕИК **** с дата на обща регистрация 23.10.1997 г.
Смитано от 13.03.2006 г. търговецът се е регистрирал по
ЗДДС, В ревизионното производство е прието, че през ревизирания период .П.Е., в
качеството си на земеделски производител, е осъществявал производство на
непреработена селскостопанска продукция - пшеница, рапица, ечемик - върху собствени и наети земеделски земи в
землището на с. Бдинци, с. Бенковски, с. Владимирово, с. Медово, с. Орлова
Могила, общ. Добрич, обл. Добрич, както и отглеждане на пчели - 200 кошера в
землищата на с. Владимирово, с. Бдинци и с. Медово.
За периода 2015 г.
- 2018 г. П.Е. е подавал годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ, в
които е декларирал в Приложение № 2 -
доходи от стопанска дейност, като едноличен търговец и доходи от друга
стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ, но като данни за предприятието на
едноличния търговец е сочен ЕИК по БУЛСТАТ ****и наименованието ЗП П.Е.С..
В тази връзка е
извършен анализ на всички представени документи и в резултата е направен извод
от органите по приходите, че в счетоводните документи П.Е.С. се идентифицира
като ЗП П.Е.С. с ДДС № BG**** и инд. № *********. Банковите сметки, с които
оперира са на физическото лице П.Е.С..
Установено е, че получената
държавна помощ от ДФ „Земеделие" е изплащана на П.Е.С., т.е. бенефициер на
ДФ „Земеделие" не е предприятието му на едноличен търговец. Държавен фонд
„Земеделие" е предоставил информация, съгласно която предприятието на ЕТ „****."
с ЕИК **** не е бенефициер на Фонда, бенефициер е П.Е.С. с ЕГН **********,
който е кандидатствал по схемите за директни плащания и „Инвестиционни схеми за
подпомагане" -държавна помощ по програма „Намалена акцизна ставка на
газьола", прилагани от ДФ „Земеделие''. За изплатените суми е представена справка,
от която е видно, че за 2015 г. са получени суми общо в размер на 169151.28 лв„
за 2016 г. в размер на 282082,33 лв., за 2017 г. в размер на 212966,47 лв. и за
2018 г. в размер на 218361,35 лв.
При ревизията е
установено също, че П.Е.С. е декларирал начало на осигуряване като ЕТ на
01.01.1997 г. за всички осигурени социални рискове и край на осигуряване като
ЕТ на 05.06.2000 г. От 05.06.2000 г. е декларирал начало на осигуряване като
ЗП, като се е осигурявал на минималният месечен размер на осигурителния доход
за регистрираните земеделски стопани. За 2015 г. - 2018 г. били установени подадени
декларации обр.6 с данни за дължимите от жалбоподателя здравно-осигурителни
вноски.
В резултат на горните
факти при ревизията е прието, че предприятието на едноличния търговец, ЕТ
„Пчела - П. Е.", не е действащо за процесния период и извършваната от жалбоподателя
стопанска дейност не е в качеството му на едноличен търговец, а на земеделски
производител.
В хода на ревизията е установено, че П.Е.С. не
е подал декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ, с която да избере доходът от
стопанската дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по реда
на чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В съдебното
производство също се установи, че подобна декларация за процесния период не е
подавана. Жалбоподателят е подал декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в края
на 2018 г., която е с вх. № 08000183134533/19.12.2018 г. и може да го ползва за
следващите данъчни периоди.
Във връзка с
горните установявания в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение е
прието, че за периода 2015 г. - 2018 г. облагаемият доход на П.Е.С. по
подадените ГДЦ по чл. 50 от ЗДДФЛ е определен неправилно по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ
и направените вноски за данък по чл. 48,
ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 21679,00 лв., за 2017 г. в размер на
28495,00 лв. и за 2018 г. в размер на 341068,00 лв. се явявали недьлжимо
внесени, подлежащи на прихващане или връщане.
Въз основа на събраните
данни за реализираните продажби органите
по приходите са определили обща данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, представляваща сума от получените приходи от продажба на непреработена
растителна продукция и получените субсидии от ДФ „Земеделие", намалена с
нормативно-признатите разходи за дейността и дължимите осигурителни вноски по
КСО и ЗЗО, по години както следва и на основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ са
начислили и лихви за просрочие върху дължими, но невнесени авансови вноски за
данък.
Жалбоподателят не
оспорва установеното при ревизията съдържание на подаваните от него ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ. Не оспорва и описаният в РА начин, по който се е идентифицирал
в счетоводната си документация.
Констатациите на
органите по приходите за тези обстоятелства се потвърждават и от изслушаното
заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото
лице, Е.Й. дава заключение, че от справка с предоставени от счетоводството на
жалбоподателя ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за периода 2015 -2018 г. експертизата
установява, че жалбоподателят е декларирал в тях по приложение № 2 към ГДД -
доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска
дейност по чл.29а от ЗДДФЛ . В приложение 2, част I - Идентификационни данни за
предприятието на едноличния търговец са попълнени данни за земеделски
производител - с ЕИК ****и наименование ЗП П.Е.С., т.е. доходите които са
декларирани от жалбоподателя са от дейност като земеделски производител.
От проверка на
счетоводната документация на жалбоподателя, вещото лице посочва, че поради
регистрация по ДДС на 13.03.2006 г. с ДДС № **** ( на ЕТ „ Пчела - П.Е.)
жалбоподателят се идентифицира като ЗП П.Е.С. и ЕИК по Булстат *********, но с ДДС –
номера на едноличен търговец, № ****.
Вещото лице
потвърждава заключенията на ревизията, че по счетоводни данни жалбоподателят
през процесния период не е извършвал дейност като ЕТ. Въпреки това в заведеното
двустранно счетоводство за отчитане на приходи и разходи за осъществяваната
стопанска дейност по производство на непреработени продукти от селско
стопанство бил ползван реда на чл.28 от ЗДДФЛ, т.е. с годишна данъчна основа като ЕТ, и облагаем доход формиран по реда
на ЗКПО.
Вещото лице
изчислява и размера на дължимия данък през процесния период в два варианта
- при определяне на облагаемия доход по
чл.26 във вр. с чл.28 от ЗДДФЛ за доходи като предприятие на ЕТ и при
определяне на данъчната основа по реда на чл.29, ал.1 т.1 от ЗДДФЛ за доходи
като земеделски производител. При втория вариант вещото лице установява
неправилно изчисляване на размера на дължимия данък, който определя в размер на
35 994, 54 лв., а не както е определен в РА – 36083,99лв.
Заключението не бе
оспорено от страните и съдът го приема като компетентно изготвено и обосновано.
За доказване на
твърденията си, че през процесния период данъчната администрация е извършвала
проверки на счетоводната отчетност на дейността, жалбоподателят представя по
делото актове за прихващане и възстановяване.
По основателността на жалбата
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че оспореният ревизионен акт е
правилен и незаконосъобразен, издаден в съответствие с разпоредбата на чл.29,
ал.1 от ЗДДФЛ.
Съгласно
чл.29а, ал.1 от ЗДДФЛ, озаглавен „Облагане на доходи от стопанска дейност на
физически лица, регистрирани като земеделски стопани“, в приложимата му
действаща и към момента редакция, публ. в ДВ, бр. 12 от 2015 г., физическите
лица, регистрирани като земеделски стопани, могат да изберат доходът от
стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по
чл. 28. С изменението на чл. 29а от ЗДДФЛ (в сила от 01.01.2014 г.), е
отпаднало задължителното облагане на регистрираните по ЗДДС земеделски производители
по реда за облагане на ЕТ и е дадена възможност на всички физически лица,
регистрирани като земеделски производители, да изберат доходите от тази
стопанска дейност да се облагат с данък върху годишната данъчна основа по чл.
28 от ЗДДФЛ, т.е. по реда за едноличните търговци.
А според чл.29а,
ал.4 от с.з., правото на избор за лицата по ал. 1 се упражнява чрез подаване на
декларация по образец до 31 декември на предходната година. В закона е
предвидено също, че редът на облагане с данък върху годишната данъчна основа по
чл. 28, избран от лицата по ал. 1, се прилага за срок, не по-кратък от 5
последователни данъчни години.
В настоящото
съдебно производство жалбоподателят не доказва, че е подал декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срока,
до 31 декември на 2014 г., нито в срок
до 31 декември 2015 г., тъй като доказателства в тази насока няма. Декларацията
е била подадена в края на процесния период и ще ползва земеделския производител
за 2019г. и сл. 4 години.
Законът определя,
че декларацията по чл. 29а, ал. 4 ЗДДФЛ е процесуална предпоставка за
валидността на последващото подоходно облагане по реда на чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ.
Според чл.29а, ал.4 вр. с
параграф 11 от ПЗР към ЗИД на ЗДДФЛ изрично е предвидено, че регистрираните по
ЗДДС лица също следва да упражнят избор чрез подаване на декларация в определен
срок. Тази декларация е особен вид изключение в данъчното право - данъчна
декларация, с която лицата сами избират ред за облагане, доколкото с подаването
на тези декларации се дава възможност на тези лица да формират облагаемия си
доход по различен ред, както и да бъдат обложени с пряк подоходен данък върху
различна данъчна основа. Ако такава декларация не е подадена и лицето попълни
приложение № 2 от ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за облагане като ЕТ, то ще следва да се
смята, че декларацията за облагане с подоходен данък е некоректно подадена или
(при определени условия) въобще не е подадена.
В процесния случай
такава декларация не е подадена, поради което и независимо, че лицето е
попълнило приложение №2 от ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за облагане като ЕТ, следва да се
смята, че декларацията за облагане с подоходен данък е некоректно подадена и
няма целените с нея последици. След като ревизираното лице не е избрало реда за
облагане при условията и по реда на чл.29а от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2014г., би
следвало да се облага като физическо лице по реда на чл.29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ,
съгласно която облагаемият доход от дейността на физическите лица, регистрирани
като земеделски производители, се определя, като придобитият доход от
производство на непреработени продукти от селско стопанство, се намалява с 60
на сто разходи за дейността. Доходите на регистрираните по ЗДДС земеделски
стопани, които не са подали декларация по образец за облагане по реда чл.28 от ЗДДФЛ като ЕТ, следва да се облагат по реда на чл. 29-30 от закона вр. с
чл.48,ал.1 , т.е. като доходи от друга стопанска дейност, при данъчна ставка 10
на сто. Извършеното с РА облагане по този ред е правилно.
Неоснователно е
възражението, че на жалбоподателя са издавани актове за прихващане и
възстановяване, поради което органите по приходите знаели, , че той е
декларирал неправилно данъчните си задължения. По делото няма данни да е била
извършвана ревизия с този предметен обхват като настоящия, поради което не може
да се приеме, че на жалбоподателя е правена проверка дали е подавал данъчни
декларации според валидно избран от него начин на облагане.
По отношение
размера на установените задължения съдът приема, че ревизионният акт следва да
бъде отменен, в частта, с която е определен размерът на дължимия данък за 2015 г.,
който да бъде определен вместо в размер на 36 083,99 лв. в размер на 35 994,75 лв. (разлика от 89,24 лв.). Съответно следва да се определи и
намален размер на лихва за този период от 20 119,09 лв. на 20 009,41 лв.
(разлика от 1 109,68 лв), съобразно изчисленията на вещото лице в таблица
5 и таблица 6 от заключението. Вещото лице обосновава заключението си, че
размерът на дължимия данък за 2015 г. е 35 994,75 лв. ( а не, както е
прието в РА 36083,99 лв.) с
обстоятелството, че за този период жалбоподателят има получено застрахователно
обезщетение, което е необлагаем доход.
Жалбата като
неоснователна в останалата част следва да се отхвърли.
При този изход на
спора на страните следва да се присъдят разноски в съответствие с правилото на
чл.161, ал.1 от ДОПК. Жалбоподателят представя доказателства, че е заплатил
адвокатско възнаграждение от 5004 лв., възнаграждение за вещо лице в размер на
500 лева и 50 лева държавна такса. Ответникът е представляван и защитаван от
юрисконсулт.
Водим
от горното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Административен съд - Добрич, ІІІ
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-03000821001495-091-001 от 28.10.2021г., издаден от ****– органи по
приходите при ТД на НАП гр.Варна, потвърден с Решение № 316/18.01.2022 г. на ****-
директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
–Варна при ЦУ на НАП, В ЧАСТА МУ, с която са определени допълнителни задължения
за внасяне за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от Закона за
данъците върху доходите на физическите лица за 2015 г., като ОПРЕДЕЛЯ размер на дължимия данък за 2015 г. от 35
994,75 лв. и лихва за забава в размер на 20 009,41 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в
останалата част.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ – Дирекция „ОДОП“-Варна да заплати на да заплати на П.Е.С. с регистрация като
едноличен търговец с фирма ЕТ “****.“, с адрес за кореспонденция и адрес по
чл.8 от ДОПК в гр.Добрич, , ул****“ № 15, вх.В, ет.4, ап.17, СУМАТА от 38,28
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената
част от жалбата.
ОСЪЖДА П.Е.С. с
регистрация като едноличен търговец с фирма ЕТ “****.“, с адрес за
кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК в гр.Добрич, ул****“ № 15, вх.В, ет.4,
ап.17, да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ – Дирекция „ОДОП“-Варна
СУМАТА от 4240 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено според отхвърлената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд - Добрич пред
Върховен административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: