№ 179
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Величка П. Белева
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20215001000656 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 21033/14.05.2021 г. по т.д. № 99/2019 г. на ОС-
С. в неговите части, с които е отхвърлен предявеният от „В. С.“ЕООД-с.В.
против „М.“АД-с.М. главен иск с правно основание чл. 79,ал.1 във вр. с чл.
266,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над
15 602,40 лв. до 36 614,40 лв. за дължимо възнаграждение по т.2.3 и т.2.4 от
договор № XII-11.04.2016 г., за която разлика искът е отхвърлен след
приспадане на заплатените от възложителя разходи за отстраняване на
недостатъците на изработената машина за поставяне на дръжки, отхвърлен е
акцесорният иск с правно основание чл. 86,ал.1 от ЗЗД за сумата над 394,39
лв. до 4 607,31 лв. за дължими мораторни лихви за забавено плащане на
претендираното като дължимо по договора възнаграждение, осъден е
ответникът „М.“АД-с.М. да заплати на ищеца „В. С.“-с.В. сумата 3 582,22 лв.
за съдебни разноски по делото, осъден е ищецът „В. С.“ЕООД-с.В. да заплати
на ответника „М.“АД-с.М. съдебни разноски по делото съразмерно на
отхвърлената част от исковете 2 141,77 лв.
Жалбоподателят „В. С.“ЕООД-с.В. моли решението да бъде отменено в
1
обжалваните негови части като незаконосъобразно, неправилно по
съображения, изложени в жалбата от 22.07.2021 г., и да бъде постановено от
въззивния съд решение, с което предявените от него искове да бъдат уважени
в пълните предявени размери. Като ищец в производството пред окръжния
съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 266, ал.1,изр.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати сумата 27 460,80 лв., представляваща
неиздължена част от възнаграждение за доставката на оборудване съгласно
чл.2.3 от договора от 11.04.2016 г., сключен между „М.“АД-с.М. като
възложител и „В. С.“ЕООД-с.В. като изпълнител, сумата 3 539,39 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата 27 460,80 лв. за периода от
6.07.2018 г. до 12.11.2019 г., сумата 9 153,60 лв., представляваща неиздължена
част от възнаграждение за монтаж съгласно чл.2.4 от договора от 11.04.2016
г., сумата 1067,92 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от
9 153,60 лв. за периода от 19.09.2018 г. до 12.11.2019 г. Не заявява искане за
събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата „М.“АД-с.М. моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 16.08.2021 г.
Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените
искове като неоснователни. Не заявява искане за събиране на нови
доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на
разноски за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 11.04.2016 г. те са сключили
представения в копие от ищеца с исковата молба договор, съгласно който
ответникът „М.“АД-с.М. като възложител възлага, а ищецът „В. С.“ЕООД-
с.В. като изпълнител приема да извърши изработката на машина за поставяне
на дръжки при заплащане на възнаграждение в размер на 76 280 лв. без ДДС.
Безспорно е, че е договорено заплащането да се осъществи на четири части,
2
като при подписване на договора се заплаща аванс в размер на 30% или
22 884 лв., след 30 работни дни се заплаща аванс в размер на 30% или 22 884
лв., при приемане на съоръжението в производствената база на изпълнителя
се заплаща аванс в размер на 30% или 22 884 лв. и след монтаж, пуск и 72-
часов тестов период се заплаща сумата в размер на 10% или 7 628 лв.
Безспорно е, че възложителят е заплатил първите две суми (с ДДС 27 460 лв.)
с фактури от 11.04.2016 г. и 11.07.2016 г. Безспорно е, че останалите две суми
не са платени и затова ищецът претендира за присъждането им ведно с лихви.
С исковата молба, подадена на 15.11.2019 г. ищецът твърди, че е изработил
машината за поставяне на дръжки. Твърди, че чрез имейл е уведомил
ответника да изпрати комисия за прием на съоръжението в производствената
база на ищеца съгласно чл.8 от договора, но възложителят не е направил
оглед на завършената работа, с оглед на което съгласно чл. 14 от договора е
приел изработеното без възражение. Твърди, че след изработването е
доставил оборудването на 5.07.2018 г. на ответника в с.М., като е предал
движимите вещи на представител на ответника, но той не е подписал
товарителницата за получаване, като е заявил, че няма упълномощено лице да
завери документа или приемо-предавателния протокол, като при монтажа ще
бъдат оформени документите. Твърди, че монтажът е извършен на 13.09.2018
г. и 14.09.2018 г. Твърди, че на 18.09.2018 г. управителят на ищеца е бил в
производствената база на ответника за установяване на изправността на
оборудването след 72-часовия тестов период, като не са установени
забележки по машината и такива не са направени от ответника. Твърди, че
след извършване на монтажа представители на ответника, които са били в
производствената база в с. М., са отказали да подпишат протокола за
приемане с довод, че не са упълномощени. Твърди, че съгласно чл.2.3 от
договора възложителят е следвало да заплати на ищеца третата вноска в
размер на 27 460,80 лв. в деня на доставяне на оборудването 5.07.2018 г., а
съгласно чл.2.4 ответникът е следвало да плати последната вноска в размер на
9 153,60 лв. след изтичане на пробния 72-часов период, а именно на
18.09.2019 г. Твърди, че плащане не е извършено и след отправена на
24.07.2019 г. покана, получена на 6.08.2019 г. от ответника. Затова претендира
за присъждането на двете суми за възнаграждението, ведно с лихва в размер
на 3 539,39 лв. за забава относно главницата 27 460,80 лв. за периода от
6.07.2018 г. до 14.08.2019 г. и ведно с лихва в размер на 1067,92 лв. за забава
3
относно главницата 9 153,60 лв. за периода от 19.09.2018 г. до 12.11.2019 г.
С отговора на исковата молба от 17.01.2020 г. ответникът оспорва
исковете и възразява, че съгласно т.5 от договора задължението на
изпълнителя е да изработи, предаде и пусне в експлоатация оборудването в
срок от 90 работни дни, считано от датата на превеждане на аванс, както и 5
работни дни монтаж и пуск на място, като на 11.04.2016 г. възложителят е
извършил първото авансово плащане в размер на 30%, поради което 90-
дневният срок изтича на 5.08.2016 г. и съгласно т.8 от договора изпълнителят
има задължението да уведоми възложителя и да го покани да прегледа и да
приеме изработеното. Твърди, че едва при приемане на съоръжението в
производствената база на изпълнителя възложителят дължи договорения
аванс съгласно т.2.3 от договора. Твърди, че съгласно договора ако
възложеното е изпълнено в уговорените срокове, количество и качество
възложителят следва да извърши оглед и да приеме изработеното в срок от 7
работни дни, след като е получил уведомление от изпълнителя по т.8 от
договора, а т.17 регламентира подписване на протокол за приемане-предаване
на изработеното. Твърди, че в т.5 от договора е обективирано задължението
на изпълнителя 5 дни след изтичане на 90-дневния срок да пусне в
експлоатация машината заедно с оборудването, като извърши монтаж и пуск
на място. Твърди, че изпълнителят не е спазил тези изисквания, като в
предприятието на ответника няма получено уведомление за приемане на
поръчаната машина с оборудване, бил е извършен монтаж, но няма въвеждане
в експлоатация и пуск на място, ответникът не е извършил оглед и приемане
на изработеното, няма представен за подпис приемо-предавателен протокол с
възможност за предявяване на рекламации за неточно, некачествено
изработване, включително за дефекти относно действието на машините.
Твърди, че възложеното не е изпълнено в срок и няма писмено приемане на
изпълнението. Заявява, че ищецът твърди монтирането на машината да е
извършено на 13 и 14 септември 2018 г., но не е ясно кога изтича 72-часовия
тестов период за изпитване на машината и по какъв начин следва да се
установи, след като е нямало служител на изпълнителя, който на място да
установи годността на машината за това време. Твърди, че няма доказателства
за спазване на условията на договора както относно монтаж и 72-часов тест,
така и за монтаж и пуск на място в срок от 5 работни дни, като са недоказани
твърденията за нежелание от страна на възложителя да подпише приемо-
4
предавателен протокол за машините. Твърди, че на 12.12.2018 г. служител на
ответника е изпратил на служител на ищеца покана за финализиране на
сделката за машината, както и да се направи тест в реални условия. Твърди,
че ищецът не е в изпълнение на договореното и не желае да се направят
тестове и пуск, респективно да се подпише приемо-предавателен протокол,
причината за което е, че независимо от една проба, в която машината работи
няколко часа, след като е пусната в производствен поток тя спира и повече не
проработва. Твърди, че с имейл от 15.09.2019 г. управителят на ищеца
изпраща до служител на ответника писмо, в което е посочено, че след
направени тестове на машината в производствен поток следва да се направят
промени, цитирани в писмото, а с писмо от 27.09.2019 г. управителят на
ищеца моли за допълнителни технически действия с машината, като става
ясно, че към последната дата машината не е пусната в експлоатация. Оспорва
твърдението на ищеца, че възложителят не е изпратил комисия за прием на
съоръжението съгласно чл.8 от договора, след като е уведомен с електронен
имейл на 7.06.2018 г., какъвто имейл не е получаван от представляващия
ответника. Твърди, че видно от справка в търговския регистър и от
представените имейли за кореспонденция между страните, този имейл не е
официален, който да удостовери редовно изпратено уведомление и затова
няма редовна покана по реда на т.8 от договора. Твърди и че поканата за
плащане от ищеца не е изпратена надлежно, защото писмото е изпратено от
адвокат без представени пълномощия, с когото ответникът няма отношения,
като въпреки това е изпратен отговор до ищеца, с който е оспорено
задължението за плащане на остатъка поради неспазени договорни условия и
лошо техническо състояние на машината. Твърди, че поради лошото
техническо състояние на машината тя не е проработила в производствен
поток и ответникът наема друго дружество („Б. ф.“ООД), за да се извърши
необходимият ремонт, причина за което е и бездействието на изпълнителя,
който не съставя никакви двустранни протоколи за приемане на
изработеното. Твърди, че и в момента машината не работи с капацитета,
който е заложен с първоначалната оферта (по 3 000 дръжки на час), а едва
достига производителност 1000 дръжки на час. Твърди, че изпълнителят е в
неизпълнение на договореното в няколко пункта, а именно по вина на ищеца
не е спазен 90-дневния срок за изработка на възложеното, по вина на ищеца
не е спазен 72-часовият тест за работа на машината, по вина на ищеца не е
5
подписан приемо-предавателен протокол и не е извършен 5-дневния монтаж
и пуск на място, който по договор изисква да се изпълни от представители на
изпълнителя в срок от 5 работни дни, доставената машина не отговаря на
условията на поръчката. Заявява възражение за прихващане до размера на по-
малкото вземане за ремонт във връзка с т.15,предл.3 от договора между
вземанията на ищеца по спора до установен от него размер с разходите,
направени от възложителя за ремонт на машината в общ размер от 21 012 лв.
с ДДС, която сума е платена на „Б. ф.“ООД. Заявява, че има извършена
престация и макар извън уговорки и сроковете е доставена машина, която,
независимо че не отговаря на офертата и от извършените ремонти, е
действащо съоръжение, поради което е справедливо да бъде заплатена такава
част от изработеното, която намира приложение за възложителя, съобразно
качественото изпълнение на съоръжението, след приспадане на извършените
ремонти. Моли съда да отхвърли частично исковата претенция, като уважи
направеното възражение за прихващане до размера на по-малкото вземане,
направено от ответника за ремонт на доставената машина, която след монтаж
не е в работещо състояние.
С допълнителната искова молба от 25.05.2018 г. ищецът оспорва като
неверни твърденията на ответника, че ищецът носи вина за неспазване на
срока за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на оборудването.
Твърди, че е бил принуден да смени концепцията на проекта, тъй като от
възложителя са предоставили дръжки, различни от първоначално
утвърдените, което е довело до забавяне не по вина на изпълнителя, а по вина
на възложителя. Твърди, че експедицията и монтажът на оборудването
зависят от волята на двете страни, управителят на ищеца провел множество
телефонни разговори с представляващия ответното дружество относно
експедицията на изработеното, като накрая изпълнителят сам организирал
транспорта и монтирал машината в базата на възложителя. Твърди, че при
изработване на договореното извън срока възложителят е можел да развали
договора, което не е направил, а е извършен монтаж на оборудването и не е
последвала никаква рекламация от страна на възложителя. Твърди, че
въпреки положените от изпълнителя усилия ответникът недобросъвестно е
отказал да подпише протокола за монтаж, извършен на 13-14.09.2018 г.,
съответно и да заплати оставащите суми по договора. Заявява, че 72-часови
непрекъснато проби не може да се извършат, тъй като производствената
6
линия на ответника през посочения период 2018 г. не надвишава повече от 8-
10 часа в рамките на два дни, тъй като ответникът не е имал достатъчно
поръчки за реални 72 часа непрекъснати проби. Заявява, че имейлът на
ответника от 12.12.2018 г. касае въпрос за машина за поставяне на дръжки
върху стекове, а процесното оборудване е машина за поставяне на дръжки
върху бутилки, съответно, това писмо касае друга машина, а не процесната.
Заявява, че имейлът от 13.05.2019 г., с който управителят на ищеца иска
допълнителни действия, е продиктуван от това, че ответникът е сменил
дръжката, която се слага върху бутилките, поради което след направено
запитване ищецът е направил тестове в производствения поток и е предложил
промени на машината. Заявява, че в договора не са посочени от ответника
контакти и кореспонденцията се е извършвала по телефона, каквато е
обичайната търговска практика, и след няколко покани по телефона от
управителя на ищеца до изпълнителния директор на ответника, управителят
на ищеца е изпратил имейл до представляващия ответника на негов адрес,
който е посочен за контакт в АПБН в България, където той е председател.
Счита, че щом се е стигнало до доставка на машина до производствената база
на ответника, то ответното дружество не е искало да се възползва от правото
си да изпрати комисия по т.8 от договора и да прегледа машината в базата на
ищеца, а направо е поискало доставка, чието получаване не е оспорено от
ответника. Заявява, че твърдението на ответника, че машината не работи, е
недоказано. Твърди, че към 4.12.2019 г., 15 месеца след извършването на
доставката и монтажа, ищецът не е получавал рекламация във връзка с
машината и нейната експлоатация, а той извършва гаранционно обслужване
на оборудването. Твърди, че представените от ответника документи за
плащане на „Б. ф.“ООД са за реконструкция на машина, а не за ремонт, както
е посочено от ответника, и ищецът не може да отговаря за дефекти, които
вероятно са възникнали от намесата на трето лице. Оспорва възражението за
прихващане за заплатени суми за ремонт, направено от ответника. Заявява, че
очевидно ответното дружество е направило две реконструкции на машината,
една от 5.08.2019 г. и една от 4.12.2019 г., като са добавени и изработени нови
елементи и е променен софтуера на оборудването, което на практика
означава, че машината вече е съвсем различна от изработената от ищеца
съгласно договора за изработка. Твърди, че ищецът е доставил оборудването,
което се потвърждава и от ответника, и следователно дължимостта на сумата
7
в размер на 27 460,80 лв. по чл.2.3 от договора се явява безспорна. Твърди, че
ответникът не е поискал, въпреки че е бил поканен, да изпрати комисия за
приемане в производствената база на ищеца и оборудването е доставено и
прието по смисъла на чл. 13 и чл. 14 от договора. Твърди, че в периода от
доставката до подаване на писмения отговор ответното дружество не е
направило рекламация по договора. Твърди, че ответното дружество е приело
мълчаливо изработеното и го счита за свое, направило е реконструкция, като
третото лице изрично е посочило в констативен протокол, че машината е
собственост на ответника. Твърди, че ответното дружество е извършило
сериозна реконструкция на процесното оборудване през месеците август и
декември на 2019 г. Твърди, че възложителят има задължението да приеме
работата с активни действия – да прегледа изработеното за недостатъци и да
уведоми веднага изпълнителя при наличието на такива – и ако не направи
това, той губи възможността да предяви исковете по чл. 265 от ЗЗД по
аргумент от чл. 264,ал.2 и ал.3 от ЗЗД.
С отговора на допълнителната искова молба от 4.03.2020 г. ответникът
заявява, че от негова страна не е постъпвало искане за подмяна на дръжки,
което да доведе до смяна на концепцията на проекта. Заявява, че не е развалил
договора заради очакванията да се достави и пусне в експлоатация
поръчаната машина и не предприема рекламационни действия, защото
ползата от тях е загуба на време след близо 2 години очакване да се достави и
пусне в действие поръчката. Заявява, че няма доказателство нито за надлежна
доставка, нито за 5-дневен монтаж и пуск на място, нито за 72-часова проба.
Твърди, че поради липса на приемо-предавателен протокол и защото
машините не функционират изправно се стига до забавяне в приемането на
доставката по уговорения между страните ред. Относно извършването на 72-
часова проба заявява, че не е вярно, че управителят на ищеца е присъствал да
извърши такава проба, като в предприятието на ответника има и нощни смени
на работниците. Заявява, че е нереалистично управителят на ищеца да
присъства в предприятието на ответника, да монтира машините, да иска
извършването на проби и да не може да установи тези обстоятелства с
нарочен документ, респективно, да изпрати нотариална покана и да докаже в
своя полза бездействието на възложителя. Заявява, че от представената
кореспонденция е ясно, че става дума за машина за дръжки на бутилки, която
така и не проработва в производствен поток и че е безсмислено да се пращат
8
имейли за машина за поставяне на дръжки върху стекове, която е доставена и
монтирана от 6.11.2016 г. и която е в експлоатация отпреди 2 години. Оспорва
твърдението, че ответникът бил сменили дръжките, което обстоятелство би
следвало да се изтъкне с исковата молба, защото не е нововъзникнало след
писмения отговор на ответника и е настъпила преклузия за навеждането му.
Твърди, че след доставянето на машините в „насипно“ състояние, без да са
въведени в експлоатация, изпълнителният директор на ответника е звънял
многократно на управителя на ищеца да го кани да си довърши изпълнението.
Заявява, че е извършен монтаж, но няма въвеждане в експлоатация и пуск на
място, а едва след тези действия за ответника възниква възможността и
правото да извърши оглед и приемане на изработеното. Заявява, че от
изпълнителя няма представен за подпис приемо-предавателен протокол с
възможност за предявяване на рекламации за неточно, некачествено
изработване, включително за дефекти относно действието на машината.
Заявява, че на дружеството „Б. ф.“ООД е платено по две фактури именно
защото са извършвани два ремонта и реконструкции, което се е наложило
поради множеството отклонения от изработеното, отразени в нарочни
издадения протокол. Заявява, че първоначално извършените реконструкции и
отстраняване на дефекти не са били достатъчни, наложили са се
допълнителни ремонт и реконструкции, за да се въведат машините в
нормален работен режим, като след втория ремонт по изрично искане на
изпълнителния директор на ответника е съставен и протокол за извършена
реконструкция от дружество „Б. ф.“ООД. Заявява, че съгласно чл.15 от
договора възложителят има няколко алтернативни опции при изработка с
недостатъци и няма задължение да предявява рекламации.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че ответникът
отказва да плати трета и четвърта вноска от договореното възнаграждение,
защото машината за поставяне на дръжки е изработена извън договорения
срок от 90 работни дни за изработване, приемане и 5 работни дни за монтаж,
пускане в експлоатация и 72-часов тестов период на машината, затова не е
подписал приемо-предавателен протокол, в който да посочи недостатъците на
машината, но и поради некачествено изпълнение на договореното, което е
наложило машината да бъде ремонтирана и реконструирана от трето лице (“Б.
ф.“ООД-гр.С.) на разноски на възложителя. Съдът приема, че е спорен
въпросът дали възложителят е приел изработената машина за поставяне на
9
дръжки и дали е направил възражение за констатираните недостатъци в
работата й, които сочат на некачествено изпълнение на договореното. Съдът
приема за установено, че ищецът е изработил машината за поставяне на
дръжки, тя е доставена в производствения цех на ответника, извършен е неин
монтаж на 13-14.09.2018 г., а първа техническа проба и пускане на машината
в експлоатация е извършено на 25.10.2018 г. Съдът приема за безспорно
между страните, че 72-часов тестов период на изпитване на машината не е
извършен и затова възложителят е отказал да подпише приемо-предавателен
протокол за приемане на машината съгласно т.17 от договора. Съдът приема
за установено, че машината е работела некачествено от самото начало, като
не е можела да поставя дръжките регулярно върху бутилките с минерална
вода в поточната линия. Съдът приема за установено и че възложителят,
който е установил фактическа власт над изработената машина, е направил,
макар и в устна форма, а не в писмена, както е договорено в т.19 от договора,
възражения пред изпълнителя за констатираните недостатъци при работата на
машината. Съдът приема, че кореспонденция между страните относно
недостатъците на машината се е водела в периода от пускането на машината
на 25.10.2018 г. до 13.05.2019 г., когато е изпратен последния имейл от
управителя на ищеца до ответното дружество за промените в машината,
които следва да се извършат, като по делото не се доказва от страна на ищеца,
че той е отстранил недостатъците на машината и тя е работела съгласно
предназначението й. Съдът преценява, че машината за поставяне на дръжки е
приета от възложителя, макар и не с писмен приемо-предавателен протокол, и
при недостатъци на машината на основание чл. 265 от ЗЗД възложителят не е
освободен от задължението да плати възнаграждение, но може да упражни
едно от своите регламентирани права, в случая да иска заплащане на
разходите за отстраняване на недостатъците, ако то е извършено от трето
лице. Съдът намира за основателно възражението на ответника за прихващане
на разходите, които е направил за отстраняване на недостатъците на
машината от трето лице, с исканото възнаграждение до размера на по-
малкото от тях, тъй като преценява, че по делото е установено неточно
(некачествено) изпълнение на възложената работа изработка на машина за
поставяне на дръжки, защото е установено, че машината работи, но няма
договорената производителност от 3 000 бутилки на час и пропуска един такт,
не поставя дръжка на всяка бутилка в поточната линия и след няколко
10
бутилки, на които не поставя дръжки, се получава натрупване на дръжки,
което „затлачва“ производствения поток и това налага спиране на машината
за почистване на натрупаните дръжки. Съдът приема за недоказано
твърдението на ищеца, че това се дължи на некачествените дръжки, защото от
заснетите видеоматериали към допълнителната експертиза и от разпита на
свидетеля Г. П. се установява, че с един и същи материал на дръжките
машината с главата, изработена от ищеца, работи лошо, а с главата,
изработена от „Б. ф.“ООД работи нормално. Съдът приема за недоказано от
ищеца след сключване на процесния договор ответникът-възложител да е
променил формата и дизайна на бутилките за минелна вода от кръгла в
пирамидална, както и формата на дръжките за тези бутилки. Съдът приема, че
доказаното неточно (некачествено) изпълнение на изработената машина не
предпоставя уважаване на предявената от изпълнителя претенция за
присъждане на трета и четвърта вноска от договореното възнаграждение в
цялост, като направеното от ответника възражение по чл. 265,ал.1,предл.2 от
ЗЗД имплицитно включва възражение за недължимост на пълното уговорено
възнаграждение. Съдът установява, че дружеството „Б. ф.“ООД-гр.С. е
извършило ремонт и преформатиране на машината за поставяне на дръжки,
изработена от ищеца, за което му е изплатено възнаграждение в размер на
21 012 лв. с ДДС, това са общо разходите за отстраняване на недостатъците
на изработената машина и с тази сума следва да бъде намалено дължимото
възнаграждение на изпълнителя в размер на 36 614,40 лв., поради което
възнаграждението, което следва да се изплати на ищеца, е в размер на
15 602,40 лв., а за размера над 15 602,40 лв. до пълния предявен размер от
36 614,40 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен. Съдът приема,
че на ищеца следва да се присъди и заплащане на мораторни лихви за
забавено плащане на дължимото изпълнителско възнаграждение в размер на
15 602,40 лв. Съдът преценява, че съгласно т.2.3 от договора третата вноска в
размер на 22 884 лв. без ДДС или 27 460,80 лв. с ДДС се дължи при приемане
на съоръжението в производствената база на ищеца, като такова приемане на
машината по надлежния ред, с писмен приемо-предавателен протокол, по
делото не е доказано, а съгласно т.2.4 от договора четвъртата вноска от
дължимото възнаграждение се дължи след монтаж, пуск и 72-часов тестов
период, като по делото е установено, че 72-часов тестов период на машината
не е извършен, поради което е неоснователна претенцията на ищеца третата
11
вноска да е изискуема от 6.07.2018 г. и четвъртата вноска да е изискуема от
18.09.2018 г. Съдът преценява, че в случая са договорени срокове за плащане
на вноските, но не са изпълнени условията, за да настъпи падежът на
вземанията в тези срокове, поради което следва да се приложи нормата на чл.
84,ал.2 от ЗЗД и да се приеме, че възложителят е в забава след поканата от
изпълнителя, изпратена чрез пълномощник адвокат П.К. и получена от
ответника на 6.08.2019 г., като 7-дневният срок за доброволно плащане, даден
с нея, е изтекъл на 13.08.2019 г. и затова мораторни лихви се дължат на ищеца
от 14.08.2019 г. до 12.11.2019 г.върху сумата 15 602,40 лв. и са изчислени от
съда на 394,39 лв., съответно, за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 4 607,31 лв. искът като неоснователен следва да се отхвърли.
С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че решението е неправилно
в обжалваните негови части, с които исковете са отхвърлени до пълните
предявени размери, като е уважено възражението на ответника по чл. 265,ал.1
от ЗЗД. Твърди, че окръжният съд е кредитирал единствено свидетелите на
ответника (двама негови служители и контрагент) и напълно е пренебрегнал
показанията на свидетелите на ищеца, приетите по делото експертизи и
констатации от вещите лица. Счита, че уваженият от окръжния съд насрещен
иск е недоказан и изтекъл по давност. Твърди, че по делото е установено, че
ищецът е изработил, доставил на 5.07.2018 г. и монтирал на 13.09.2018 г.
машината в производствената база на ответника. Заявява, че от представената
имейл-кореспонденция е видно, че на 7.06.2018 г. ищецът е изпратил имейл-
уведомление на изпълнителния директор на ответника, с който още веднъж
моли ответника да изпрати комисия за прием на съоръжението в
производствената база на ищеца съгласно чл. 8 от договора. Счита, че
безспорно се е установило, че ответникът не е положил усилия да прегледа
изработеното и липсата на заинтересованост да прегледа поръчаното влече
последствията на чл. 8 от договора. Твърди, че от видео-техническата
експертиза безспорно се установява, че машината е монтирана и пусната в
експлоатация в производствената база на ответника, което се потвърждава от
трите видеоклипа, приложени по делото, от които ясно се вижда, че машината
поставя дръжки върху бутилките, което напълно опровергава показанията на
служителите на ответника, че още с включването си машината не работила
така, както трябва, но показанията на свидетелите-служители на ответника са
напълно кредитирани от съда въпреки явното им противоречие с видео-
12
техническата експертиза. Твърди, че от СТЕ е установено, че машината като
конструкция отговаря на чертежите, предоставени от ищеца и видео-
материала от работата на машината. Твърди, че от направените проби се
доказало и констатирало от вещото лице, че предоставените дръжки от страна
на ответника са дефектни и поради тази причина оборудването не работи
качествено, както и се установило, че машината може да работи с такт 3000
броя в час, а на дисплея на машината се е изписало 2940 бутилки на час.
Заявява, че подчертаният от вещото лице извод е, че за да може процесната
машина да работи безпроблемно и с пълната си производителност, качеството
на дръжките трябва да бъде безкомпромисно, без да са усукани,
деформирани, и с кръгъл отвор за поставяне в бутилката. Заявява, че е
установено, че предоставените дръжки от ответника не са качествени и с тях
машината не може да работи нормално, което е отбелязано в т.6 от
техническата експертиза. Заявява, че въпреки констатациите на вещото лице
инж.С. окръжният съд не възприема изводите на експертизата, тъй като с
извършената доработка на „Б. ф.“ЕООД машината работила нормално и с
криви дръжки. Твърди, че относно допълнителната СТЕ следва да се вземе
предвид, че вещото лице е констатирало, че машината видимо работи по-зле
от пробите, демонстрирани по време на предишните огледи, от което следва,
че машината е настроена различно, по начин, по който същата да не работи
нормално, и не може да се вмени във вина на управителя на ищеца фактът, че
същият е отказал да настройва едно толкова сложно за изработка и монтаж
оборудване в угода на ответника. Счита, че представеният констативен
протокол от „Б. ф.“ООД от 4.12.2019 г. няма материална доказателствена сила
относно съдържанието на документа, още повече, че в хода на делото е
установено от управителя на това дружество Г.П., че не е извършвал промяна
на софтуера на машината (т.8 от протокола), което компрометира писмените
доказателства и свидетелските му показания, а между ответника и това
дружество има икономическа взаимовръзка и влияние с оглед полученото
възнаграждение в размер на 21 012 лв. Твърди, че ответникът не е доказал
процесното оборудване да е имало недостатъци, за които е следвало да се
извършва ремонт, а е установено само, че ответникът е преформатирал
главата на машината, тъй като е сменил дръжките на бутилките, като е наел
трето лице за изработването на промените. Заявява, че твърденията машината
да не е работила правилно от самото начало на монтажа, се установяват от
13
показанията на служителите на ответника, които се опровергават от
направената видео-техническа експертиза. Заявява, че окръжният съд се
позовава на допълнителната СТЕ, въпреки че вещото лице е констатирало, че
ответникът е настроил оборудването така, че то да не работи нормално, и
въпреки констатациите на инж.С. съдът възприема, че неправилната работа на
оборудването се дължи на неточно изпълнение от страна на ищеца. Счита, че
при липса на конкретни данни не следва изпълнителят да носи отговорност за
недостатъци на извършената работа само въз основа на предположения или
непотвърдени свидетелски показания. Заявява, че съдът е уважил
възражението на ответника, като е преценил, че ищецът не е доказал
ответникът да е променил формата и дизайна на бутилките за минерална вода,
като е пренебрегнал констатациите на вещото лице при изслушването на
експерта, който казва, че от видео-материала се вижда, сравнявайки с
бутилките от предишните видеа, че самата бутилка има друг дизайн, самата
дръжка има друг дизайн, самата глава съответно има друг дизайн, както и че
това, което е направено като промяна, доработката като глава в по-голямата
си част от тази доработки, които са монтирани в тази глава, са променени
заради новия дизайн на съответната бутилка и дръжка. Заявява, че
упражняването на правата по чл. 265,ал.1 от ЗЗД е ограничено от
законодателя със срокове, посочени в чл. 265,ал.3 от ЗЗД. Заявява, че от
събраните по делото доказателства е видно, че ищецът е доставил, монтирал и
пуснал в експлоатация изработеното през 2018 г. оборудване и то е било във
фактическата власт на ответника 10 месеца преди да възложи
преформатирането на „Б. ф.“ООД, като ответникът не е уведомил ищеца за
налични дефекти или некачествено изпълнение, което може да се установи
при първото пускане на машината, в предвидения в чл. 265,ал.3 от ЗЗД
преклузивен 6-месечен срок. Счита, че ответникът затова е приел мълчаливо
изработеното. Заявява, че твърдението изпълнителят да е уведомен за
некачествено извършена работа не почива на доказателства, но окръжният
съд го е приел за доказано без да се аргументира. Счита, че от събраните по
делото доказателства може да се направи извод, че ответникът е сменил
дръжките на бутилките си, както е бил посъветван от ищеца, след смяната на
дръжките е следвало да се преформатира главата на машината и тъй като
ответникът не е платил цената на машината на ищеца, ответникът е наел
друга фирма за т.нар.преформатиране. Заявява, че това се потвърждава от
14
имейла от 27.08.2018 г. от управителя на ищеца, в който се говори за
изработване на механизъм за изхвърляне на крива дръжка. Заявява, че
изработеното от ищеца оборудване не е проектирано да работи с криви
дръжки, което ответникът би могъл да разбере, ако е бил изпълнил
задължението си по т.14 от договора. Заявява, че изработката от „Б. ф.“ООД
се явява преработване на машината, което е извън договора за изработка и не
е следвало да се третира от съда като ремонт, до който извод е стигнало и
вещото лице инж.С., който посочва, че на базата на двата извършени огледа
на съоръжението то отговаря на офертата, изработената производителност е
2 940 бутилки на час, процесната машина може да работи и без доработката
от „Б. ф.“ООД, ако дръжките са с безкомпромисно качество, без да са усукани
и деформирани. Моли апелативният съд да отмени решението на окръжния
съд в обжалваната му част и да уважи предявените от ищеца искове в цялост.
С отговора на въззивната жалба ответникът по нея заявява, че
изпълнителят не е установил да е изрядна страна по договора за изработване,
предаване и пускане в експлоатация на договорената машина и оборудване в
срок от 90 работни дни, считано от датата на превеждане на аванс, което
предвижда 72-часов тестов период на изпитване на машината и 5 работни дни
монтаж и пуск на място. Заявява, че ищецът не установява и годна за
договореното действаща машина. Относно твърдението във въззивната
жалба, че от видео-техническата експертиза и трите видеоклипа се вижда как
машината е пусната в експлоатация и работи в производствената база на
ответника заявява, че не е извършен 72-часов тестов период на изпитване на
машината и затова възложителят е отказал да подпише приемо-предавателен
протокол за приемането й, поради което не може да се приеме като
доказателство краткият видеоматериал, който е представил ищецът. Заявява,
че се виждат няколко бутилки, които преминават по поточната линия,
машината не е включена в производствения поток на ответника, а бутилките
се подават на ръка. Заявява, че за да има машината производителност от 3 000
bph, което означава да поставя по 3 000 дръжки на час, този капацитет може
да се установи само в производствен поток, но на и ако бутилките се подават
„на ръка“, което е само за проба. Заявява, че този факт се установява от
свидетелските показания на свидетелите, от представената кореспонденция
между страните и от заключенията на СТЕ. Заявява, че при водената
кореспонденция между страните относно недостатъците на машината преди
15
пускането й в нарочен имейл от управителя на ищеца до ответника се
коментират промените в машината, които следва да се извършат, но ищецът
не доказва, че е отстранил недостатъците на машината и тя е работела
съгласно предназначението й. Заявява, че ищецът твърди, че за да работи
машината дръжките не трябва да са криви, което твърдение е основен
аргумент за слабата ефективност на машината. Заявява, че е договорено да се
изработи машина, която да поставя 3 000 дръжки на час, а не да може да
постави толкова броя, което поставяне трябва да става в производствен
цикъл, като от всички направени видеозаписи и експертизи се установява, че
машината не може да постави повече от 10 дръжки последователно, след
което или пропуска тактове, или „затлачва“ производствения поток. Заявява,
че по делото е изяснено, че в страната има двама или трима производители на
дръжки и всички бутилиращи предприятия работят с дръжки, изготвени от
тях. Заявява, че във връзка с поясненията на вещото лице С. и твърденията на
ищеца за криви дръжки е дадена възможност на управителя на ищеца да
установи своите твърдения, като е поискана и допусната втора техническа
експертиза. Заявява, че машината е следвало да се настрои и пусне в работен
режим така, както първоначално е доставена от ищеца, след което да бъде
настроена с новите доработки на „Б. ф.“ООД и отново да се изпробва, като
при тези проби от заснетия видеоматериал е видно, че машината изобщо не
работи във формата, както първоначално е доставена от ищеца. Заявява, че не
може да служи за оправдание твърдението на ищеца, че при провеждане на
тази експертиза машината изобщо не функционира поради непрецизна
настройка и некачествени дръжки, като управителят на ищеца не е бил
препятстван да настрои машината при втората експертиза и е можел да
постави дръжки по свой избор, но не го е направил. Заявява, че с втората
експертиза е доказано обстоятелството, че машината във вида на
първоначалната й доставка не може да работи в производствен поток, без
значение от вида на дръжките. Заявява, че тези обстоятелства се установяват
от разпита на свидетеля П., управител на дружеството „Б. ф.“ООД. Заявява, че
от тази показания се установява и че независимо от направените от „Б.
ф.“ООД промени машината не може да постигне максималния капацитет на
поставяне на 3000 дръжки на час съгласно договорената сделка с ищеца, а
след доработката машината поставя 1000 дръжки на час вместо уговорените
3000 броя. Заявява, че оспорва коментара на имейла на изпълнителя до
16
възложителя от 27.09.2018 г., в който не се обсъжда нищо за криви дръжки.
Заявява, че от този имейл стават ясно няколко факта – че към 27.09.2018 г.
машината не е пусната в експлоатация, не работи, следва да се правят
доработки, някои от които вече невъзможни, ще се разработи механизъм за
изхвърляне на дръжка, когато е крива, а не защото всички са криви, машината
не работи в пълен капацитет и следва да се ускори. Заявява, че никое от
посочените твърдения за допълващи ремонтни работи по машината,
изхождащи от ищеца, не е установено като извършен от него в хода на
процеса, нито е проведено доказване, че след като тези дефекти са
премахнати, е направен 72-часов тестов период на изпитване на машината и 5
работни дни монтаж и пуск на място, ведно с предложение за подписване на
приемо-предавателен протокол с отстранени недостатъци. Заявява, че при
условие, че изпълнителят-ищец е в забава и сроковете по договора не са
действащи, няма никакво доказателство за монтаж и 72-часов тест, както и за
монтаж и пуск на място в срок от 5 работни дни, то не може да се твърди
приемане на работата и липса на възражение. Заявява, че в случая
възложителят е приел работата с недостатъци и е дал възможност на
изпълнителя да получи остатъка, който е полезен за ответника. Заявява, че
допуснатите и изслушани две СТЕ сочат на невъзможност машината да
работи в производствен поток, при уговорения капацитет за поставяне на
дръжки. Заявява, че е в тежест на изпълнителя да докаже, че е изправна
страна по договора, предал е машината в срок, направени са съответните
проби и същата работи с договорената функционалност, а в случая никое от
тези обстоятелства не е доказано от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.
Съгласно чл. 261,ал.1 от ЗЗД изпълнителят е длъжен да изпълни работата
така, че тя да бъде годна за предвиденото в договора предназначение.
Съгласно чл. 264 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен
ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане, за които недостатъци поръчващият трябва
да извести изпълнителя веднага след откриването им, а ако не направи такива
17
възражения, работата се счита приета. Съгласно чл. 265,ал.1,предл.1 от ЗЗД,
ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска
поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, а
съгласно чл. 265,ал.1,предл.2 от ЗЗД, ако изпълнената работа има
недостатъци, поръчващият може да иска заплащане на разходите, необходими
за поправката. Съгласно чл. 266,ал.1,изр.1 от ЗЗД поръчващият трябва да
заплати възнаграждението за приетата работа. В случая е безспорно, че
сключеният на 11.04.2016 г. между страните договор по своята правна
природа е договор за изработка и за уреждане на отношенията, респективно
на спора, между тях приложими са нормите на чл. 258 и сл. от ЗЗД при
съобразяване на конкретните договорни клаузи.
Съгласно разпоредбата на чл. 269,изр.2 от ГПК въззивният съд се
произнася по въпросите относно правилността на обжалваното решение
съгласно посоченото в жалбата, като с оглед нормата на чл. 271,ал.1,изр.2 от
ГПК, когато решението не е обжалвано от другата страна, положението на
жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение. Затова
преценката на апелативния съд относно основателността на твърденията и
претенциите на всяка от страните, съответно, за решаване на спора между тях
и за проверка на правилността на обжалваното решение, ще бъде съобразена с
предмета на въззивното обжалване с оглед посоченото в подадената въззивна
жалба. Следва да се посочи, че в нея не са изложени доводи и оплаквания
относно приетите от окръжния съд съображения при преценката на
основателността на иска за присъждане на мораторна лихва съгласно чл.
86,ал.1 от ЗЗД. Освен това следва да се посочи, че съгласно нормите на чл.
266, чл. 372, чл. 143,ал.3, чл. 146 и чл.147 от ГПК жалбоподателят не може да
претендира за разглеждане във въззивното производство на възражение,
каквото не е заявил с допълнителната искова молба, в първото по делото
съдебно заседание на 27.05.2020 г. и до извършването на доклада по делото в
същото първо съдебно заседание на 27.05.2020 г. (в случая - и до
приключване на съдебното дирене в последното съдебно заседание на
14.04.2021 г.), за изтекла погасителна давност относно вземане, което
ответникът е предявил с отговора на исковата молба чрез насрещното
възражение за прихващане. В случая във въззивната жалба е заявено, че
насрещният иск (в случая е заявено от ответника с отговора на исковата
молба и е разгледано от окръжния съд насрещно възражение за прихващане
18
при условията на чл. 265,ал.1,предл.2 от ЗЗД) освен неоснователен е и
изтекъл по давност, както и че ответникът не е уведомил ищеца за налични
дефекти или изключително некачествено изпълнение в предвидения в чл.
265,ал.3 от ЗЗД преклузивен 6-месечен срок. Срокът по чл. 265,ал.3 от ЗЗД за
погасяване на правата на възложителя по чл. 265,ал.1 от ЗЗД е давностен, а не
преклузивен, и в допълнителната искова молба, в първото по делото съдебно
заседание и до извършването на доклада по делото не е претендирано от
ищеца заявеното чрез възражението насрещно вземане на ответника спрямо
ищеца да е погасена по давност, съответно, няма заявено от ищеца
възражение за наличие на обстоятелства по чл. 265,ал.3 от ЗЗД, нито
позоваване на тази норма от страна на ищеца. Едва след приключването на
съдебното дирене пред окръжния съд и даването на ход на устните състезания
от страна на ищеца е заявено, че насрещният иск е и погасен по давност, тъй
като е предявен през 2020 г., а доставката е била през 2018 г., както и
пускането в експлоатация. Окръжният съд с обжалваното съдебно решение е
уважил възражението за прихващане, заявено от ответника, и решението
затова ще има сила на пресъдено нещо относно това възражение съгласно чл.
298,ал.4 от ГПК, като не е разгледал възражение на ищеца за погасяване на
вземането на ответника по чл. 265,ал.1,предл.2 от ЗЗД по давност съгласно чл.
265,ал.3 от ЗЗД. От страна на ответника становище по така изложения от
страна на ищеца вече в хода на устните състезания довод не е заявено нито
пред окръжния съд, нито пред апелативния съд с отговора на въззивната
жалба. При тези обстоятелства апелативният съд намира, че не следва да
разглежда възражение на ищеца, сега жалбоподател, че вземането на
ответника, предявено с отговора на исковата молба чрез възражението за
прихващане, е погасено по давност при условията на чл. 265,ал.3 от ЗЗД, тъй
като то е извън заявения предмет на спора между страните, разгледан от
окръжния съд, съответно, който спор подлежи сега на разглеждане от
апелативния съд.
Видно от текста на договора от 11.04.2016 г., страните са се договорили
съгласно т.1 ищецът като изпълнител по възлагане от ответника като
възложител да извърши изработка на машина за поставяне на дръжки
съгласно приложение № 1-оферта 160318-001-006а. Видно от посоченото
приложение-оферта, производителността на машината е 3000 bph, а
принципът на нейното действие е следният: бутилките постъпват в машината
19
посредством верижен конвейер, след което биват отклонявани от механизъм
тип малтийски кръст; дръжките са изсипват в бункер-ориентатор, след което
съвкупност от пневматични и конвейерни механизми ги отвеждат до автомата
за поставяне, осигурявайки и запазвайки правилната им ориентация;
инспектираните правилно ориентирани дръжки се поставят на бутилките чрез
гърбичен автомат, за всяка разфасовка на бутилката се подменят сменни
форматни части; след успешното поставяне на дръжката върху бутилката
продуктът се връща обратно на главната транспортна линия; машината се
предлага с форматно оборудване за една разфасовка ориентиращ модул.
Видно от същото приложение-оферта, гаранцията на съоръжението е 24
месеца за всички дефектни части по вина на производителя и поддръжката е
от екип на изпълнителя. Съгласно т.2 от договора при осъществяване
предмета на договора възложителят се задължава да заплати на изпълнителя
възнаграждение в размер на 76 280 лв. без ДДС по следния начин: аванс в
размер на 30% - 22 884 лв. при подписване на договора и издаване на фактура
(т.2.1.), аванс в размер на 30% - 22 884 лв. междинно плащане след 30 работни
дни, следващо от т.2.1. и издаване на фактура (т.2.2.), аванс в размер на 30% -
22 884 лв. при приемане на съоръжението в производствената база на
изпълнителя (т.2.3.) и аванс в размер на 10% - 7 628 лв. след монтаж, пуск и
72-часов тестов период (т.2.4.). Съгласно т.4 от договора изпълнителят се
задължава да изработи машината така, че тя да отговаря на изискванията на
възложителя. Съгласно т.5 от договора изпълнителят се задължава да
изработи, предаде и пусне в експлоатация оборудването в срок от 90 работни
дни, считано от датата, следваща датата на превеждане на аванса по т.2.1., и 5
работни дни монтаж и пуск на място. Съгласно т.8 от договора изпълнителят
уведомява възложителя за завършването на работата и го кани да прегледа и
да приеме изработеното. Съгласно т.13 от договора, ако възложеното е
изпълнено от изпълнителя в договорените срокове, количество и качество,
възложителят е длъжен да извърши оглед и да приеме изработеното в срок от
7 работни дни след като получи уведомлението по т.8 от изпълнителя.
Съгласно т.14 от договора, ако възложителят не се яви да прегледа и приеме
изработеното, то се счита за безусловно прието без възражения и рискът от
случайното му погиване или повреждане преминава върху него. Съгласно
т.15 от договора, ако при приемането на изработеното се установи, че са
налице недостатъци на изработката, възложителят алтернативно може да
20
избира измежду следните възможности: отстраняване на недостатъците за
сметка на изпълнителя и в срок, посочен от възложителя в приемателния
протокол; да бъде намален размерът на възнаграждението по споразумение
между страните; възложителят може да извърши сам или да възложи на трето
лице отстраняването на недостатъците, като изпълнителят му заплати
разходите за това. Съгласно т.17 от договора изпълнението на предмета на
договора се удостоверява с подписване на съответния протокол-неразделна
част от договора, подписването на този протокол означава приемане от
страна на възложителя. Съгласно т.18 и т.19 е договорен ред за рекламации, а
съгласно т.21 и т.23 е договорена гаранционна отговорност на изпълнителя.
Съгласно т.24 изпълнителят не носи отговорност за недостатъци, появили се в
резултат на неспазване от страна на възложителя на инструкциите за
експлоатация на оборудването, неправомерни действия на трети лица или
обстоятелства на непреодолима сила. Съгласно т.27 от договора при забава на
дължимото плащане от страна на възложителя с повече от 15 дни
изпълнителят има право да прекрати договора и вземе обратно доставеното
оборудване, като възложителят му дължи обезщетение. Няма спор между
страните, че възложителят е заплатил на изпълнителя първите две суми по
т.2.1. и т.2.2. от договора с фактури от 11.04.2016 г. и 11.07.2016 г. (фактура
№ **********/11.04.2016 г. и фактура № **********/11.07.2016 г., като двете
платени суми са в размер на 22 884 лв., а с ДДС – 27 460,80 лв.) и че не е
изплатил останалите две суми по т.2.3. и т.2.4. от договора. Страните спорят
дали ищецът е изпълнил надлежно задължението си по договора, съответно,
дали тези две суми са дължими от ответника на ищеца. Ответникът не
оспорва, че е получил машина за поставяне на дръжки, изработена от ищеца,
но твърди, че тя има недостатъци, поради което заявява чрез възражение за
прихващане вземане за сума за направените от него разходи за нейната
поправка при условията на чл. 265,ал.1,предл.2 от ЗЗД и т.15,предл.3 от
договора от 11.04.2016 г.
Установява се от текста на договора, което е и безспорно между
страните, че ищецът е поел задължението да изработи за ответника нова
незаместима вещ – машина за поставяне на дръжки на бутилки. Безспорно е
между страните, че машината не е изработена в срока от 90 работни дни,
изчислени от 12.04.2016 г. (датата, следваща датата на превеждането на
аванса по т.2.1. 11.04.2016 г.) и че въпреки това възложителят не е развалил
21
договора, както и че въпреки неизплащането на сумите по т.2.3. и т.2.4 от
договора изпълнителят не е прекратил договора. Няма спор относно
обстоятелството, че много след изтичането на срока от 90 работни дни с
начало 12.04.2016 г., вече през 2018 г. ищецът е изработил и доставил
машината в производствената база на ответника в с. М.. Няма спор, че преди
тази доставка приемане на съоръжението в производствената база на
изпълнителя-ищец не е извършено. Ищецът твърди, че на 7.06.2018 г. е
изпратил имейл-уведомление, с който моли ответника да изпрати комисия за
приемане на съоръжението в производствената база на ищеца съгласно т.8 от
договора, но ответникът не е намерил за необходимо да направи оглед на
завършената работа, с оглед на което съгласно т.14 от договора е приел
изработеното без възражения. Ищецът обаче неоснователно се позовава на
клаузата на т.14 от договора, защото т.8 предвижда изпълнителят да уведоми
възложителя за завършването на работата и да го покани да прегледа и
приеме изработеното, но т.13 установява, че възложителят е длъжен да
извърши оглед и да приеме изработеното в срок от 7 работни дни след като
получи уведомлението по т.8 от изпълнителя, ако възложеното е изпълнено от
изпълнителя в договорените срокове, количество и качество. В случая обаче
не се нито твърди, нито установява от ищеца възложената изработка на
машината да е изпълнена в договорения срок от 90 работни дни, броен от
12.04.2016 г., а е несъмнено, че посочената дата 7.06.2018 г. е много след
неговото изтичане. Относно уговорката в т.13 възложеното да е изпълнено от
изпълнителя в договорените количество и качество ищецът не установява към
датата 7.06.2018 г. машината въобще да е изпробвана, съответно, не може да
се счете за установено тя да е отговаряла на договорено качество. Уговорката
по т.14 може да бъде приложена само при наличие на задължение на
възложителя съобразно уговорката в т.13 от договора. След като не се
установява от ищеца да са налице в случая основанията по т.13 от договора
(възложеното да е изпълнено от изпълнителя в договорените срокове,
количество и качество), то възложителят не е бил длъжен да извърши оглед и
да приеме изработеното в срок от 7 работни дни след като получи
уведомлението по т.8 от изпълнителя, съответно, при тези обстоятелства
негово неявяване в производствената база на ищеца, за да прегледа и приеме
изработеното, не може да се счита за поведение, при което изработеното
съгласно т.14 да се счита за безусловно прието без възражения. С оглед на
22
това неоснователно ищецът претендира да е налице приемане на
изработеното от страна на възложителя въз основа на уговорката по т.14 от
договора. Затова е без самостоятелно правно значение дали в случая имейлът-
уведомление от 7.06.2018 г. е изпратен надлежно (на надлежен адрес) от
ищеца до ответника. При тези обстоятелства е несъмнено, че не е настъпило
обстоятелството, което е основанието по т.2.3. от договора за плащане на
третата част от възнаграждението в размер на 30% или 22 884 лв. без ДДС и
27 460,80 лв. с ДДС, а именно приемане на съоръжението в производствената
база на изпълнителя. Тъй като клаузата на т.2.4. от договора предвижда
дължимост на плащането на четвъртата част от възнаграждението след
монтаж, пуск и 72-часов тестов период, а ищецът при негова доказателствена
тежест не установява да е изпълнен 72-часов тестов период, то не се
установява дължимост и на претендираната сума 7 628 лв. без ДДС, а с ДДС
9 153,60 лв.
Няма спор между страните, че въпреки липсата на приемане на
съоръжението в производствената база на изпълнителя, ищецът несъмнено
със съгласието на ответника е доставил оборудването в производствената база
на възложителя на 5.07.2018 г. Няма спор и че машината е доставена на части
и монтажът й е бил изпълнен там от служители на ищеца на 13 и 14.09.2018 г.
Видно от показанията на свидетеля ПАП, разпитан в съдебното заседание на
окръжния съд на 27.05.2020 г., той е работник на дружеството-ищец,
свидетелят доставил машината в М. през юни на 2018 г., служителят на
ответника С. Ч. я приел, огледали машината, монтажът на машината бил
извършен след месец-два, през месец септември на 2018 г., инсталирали
машината и я пуснали, има видеозапис за това, машината тръгнала и
работела, тогава само направили проба, защото цехът не работел и не
бутилирал вода, пуснали около 50 бутилки като проба, за същинската проба
от 72-часовия тестов период ответното дружество не се обадило, не ги
потърсило и такава не са правили, имало изискване да се вдигне
производителността на машината, което извършили, друго не са ги молили да
извършат, когато направили теста с бутилките машината работела в поточна
линия, моноблокът (машината, която пълни вода) работел. Видно от
показанията на свидетеля С. М. Ч., разпитан също в съдебното заседание на
окръжния съд на 27.05.2020 г., той е служител на ответното дружество, той
присъствал при докарването на машината през 2018 г., след доста време бил
23
монтажът на машината, в момента, в който включили машината в поточната
линия, според свидетеля тя скъсала някакъв вал, тя не проработила, от ищеца
демонтирали скъсаната ос, машината останала, след известно време дошли,
монтирали и пуснали машината, но не се получило това, за което е
предназначена, тя не можела да поставя дръжки или наблъсквала няколко
дръжки, трябвало някой да стои там, да се спре, да се почисти и пак да се
пусне, така блокирала производствения процес, съобщили това на
производителя, дошли, пробвали, видели, че не става и искали нещо да
променят по самата машина, софтуерно или някои детайли, това не се
случило, имало време на изчакване, на обаждания, свидетелят звънял по
телефона, чакали няколко месеца, свидетелят бил уведомен с имейл, че ще се
прави нещо, но това не станало, казали, че ще финализират машината до края
на май 2019 г., когато възникнал проблем с дръжките, управителят на ищеца
казал, че те не са хубави, не са качествени, сменили си доставчика на дръжки,
намерили общо 5 доставчика на материала за дръжки, машината трябвало да
се преработи, за да тръгне, но не била преработена и не могло да тръгне с
материала на тези 5 доставчици, трябвало първо да се смени частта на
главата, която взема и поставя дръжките, това го направил ответника,
извикали друга фирма, след като от ищеца не дошли и не оправили машината,
дошли от фирмата „Б. ф.“, направили оглед, опитали се да преправят някои
неща, закарали машината в техния завод в Стара Загора, машината сега
работи, но не на 100%, а на 1 200 броя от 3,5 л. и на 900 броя от 8 л.,
машината не позволява да се работи на пълен оборот, няма такива обороти, не
е направен приемо-предавателен протокол, те правят такъв когато видят, че
машината работи на 100%, 72-часов тестов период не е извършван, защото
машината не заработила, на час машината трябвало да прави по 3000 бутилки
по 3,5 лв. и 1 200 бутилки по 8 литра, трябвало от ищеца да ги поканят в
производствената база в с.В., за да видят машината, когато тя е готова, не ги
поканили, направо я докарали в М.. Видно от показанията на свидетеля И. Д.
В., разпитан също в заседанието на окръжния съд на 27.05.2020 г., той е
служител на ответника, машината я доставили през 2018 г., той я видял
визуално, след време дошли да я монтират, свидетелят тогава не е бил там,
присъствал когато дошли втория път да я ремонтират, имало някакъв
проблем, пуснали я втори път, но не успяла да тръгне, имало проблем с
поставянето на дръжки, след доста време дошла друга фирма, сега машината
24
работи, но не е това, което трябва да е като капацитет, в момента работи на 8
л. – 900 бутилки, а на 3,5 лв. – 1300, трябвало да бъде 3000 за 3,5 л., за 8 л.
свидетелят не знае колко е трябвало да бъде. Видно от обясненията на
управителя на дружеството-ищец Ц. Г. К., дадени в съдебното заседание на
окръжния съд на 27.05.2020 г., оборудването трябвало да бъде прието в
тяхната база, той многократно писал на управителя на ответника да дойдат, те
не пожелали, пожелали да приемат машината при тях, при свързването й в
поточната линия трябвало да получат плащане по договора, но не получили
такова, работят на доверие, защото с ответника работят от много години и
били в изключително добри отношения, закарали машината на доверие в
началото на м.юли на 2018 г., монтирали машината през м.септември на 2018
г., той отишъл с екипа, пуснали машината с 10-20 бутилки, може и 100 да са
били, след това трябвало да назначат 72-часова проба, но ответникът не
работи на постоянен цикъл, те работят на смени, първа смяна, постигнали
устна уговорка ищецът да направи пробите в няколко дни, при пускане на
машината при монтажа тя не показала дефекти, успели да сложат дръжките
върху тубите, успели да я пуснат, той отишъл за пробата за втората смяна и
на другата сутрин за първата смяна, пуснали машината след обяд, имало
проблеми с кривината на дръжките, те като материал не били както трябва и
затова водели разговор от самото начало, проблемът на машината е, че тя
работи с що-годе право геометрични дръжки, не може да бъдат изкривени,
когато има изкривени дръжки машината не може да ги вземе, трябва тя да се
спре, да се махне кривата дръжка и тогава да продължи, казали, че хората,
които ще зареждат ръчно дръжките, ще преглеждат кривите дръжки и няма да
ги слагат, но не се случвало поради това, че там много се сменят операторите
и не всеки разбира какво значи крива дръжка, машината заработила и той
стоял до 7-8 часа вечерта, след като си тръгнал му се обадили, че машината е
аварирала, сутринта той я намерил аварирала, част от възлите не работели,
имало механичен проблем, след няколко дни се върнали, отремонтирали
машината на място за четири дни, нямало нищо счупено, един болт не бил
стегнат както трябва, всичко било възстановено и машината заработила, след
това трябвало да назначат нови проби, той многократно ходил да я пуснат за
по една смяна и проблемът винаги бил един и същ – кривата дръжка,
машината работи, но при крива дръжка тя не може да бъде взета, машината
механично е произведена по такъв начин, че тя може да работи с определен
25
тип дръжки и с определен тип туби, ако се смени конфигурацията на
дръжката се сменя и т.нар. форматно оборудване, машината е разработена да
работи до 3000 дръжки, но той лично я е ограничил на 1200 бутилки и не го
променил заради липсата на плащане, управителят го избягвал, не могли да
подпишат протокол, 72-часови проби се назначават от клиента, ответникът
трябвало да им предостави възможност да направят тези 72-часови проби, те
са правили проби на място и машината е работила, има заснети на място
видеоклипове, след няколко месеца установили, че тази дръжка, тъй като има
кривини, не може по никакъв начин да бъде ориентирана и преориентирана
така, че да влезе в машината, направили консултации с колеги на Запад и те
не могли да им помогнат, защото самата дръжка е в крива форма, разбрали се
по телефона с изпълнителния директор на ответника г-н Д. че те ръчно ще си
монтират дръжките на един кол и машината ще ги поема от него, създаването
на тази машина е „ноу хау“ в нашата страна, когато машината зацепила и
тръгнала с кривите им дръжки те искали да направят редица подобрения в
кръга на приятелските отношения, той изпратил списък на служителя на
ответника Ч. по имейла какви екстри искат да подобрят, били готови да
дойдат и да правят нещата, но разбрали от фирмата „Б. ф.“, че машината е
дошла в С. те да я ремонтират, след това я изпратили в Стара Загора и след
връщането започнала да работи, фирмите на ищеца и на ответника са имали
предишни отношения, от ответника идвали да си вземат съоръженията, когато
били готови с машината той изпратил даже клип по Вайбър, те поискали да
им доставят машината в М.. Видно от заключението на съдебната видео-
техническа експертиза, изготвено от в.л. инж. А. К. на 27.10.2020 г., прието в
съдебното заседание на окръжния съд на 9.12.2020 г., в мобилния телефон на
Ц. К. трите броя видео-файлове на оборудването са направени на 25.10.2018 в
13,30-13,31 ч. г. и трите броя снимки на оборудването са направени на
20.10.2018 г. в 14,43 ч., изображението на машината от офертата отговаря на
външния вид на мишината, намираща се в производствената база на
ответника в с.М.. Видно от обясненията на изпълнителния директор на
ответника Д. Д. дадени в съдебното заседание на окръжния съд на 9.12.2020
г., от материала от видео-техническата експертиза оборотите на машината
показват 500 бутилки в час, а договорките са за 3000 бутилки в час да може тя
да слага дръжки, това е едното от разминаванията между страните, второто
нещо е за самия процес на работа, как работи машината и в каква
26
конфигурация работи, в договора имало уговорка машината да има
ориентиращ механизъм за дръжките, а в процесната машина няма такъв, това
са двата факта, по които те спорят и не желаят да заплатят окончателното
възнаграждение на ищеца, заснетото на смартфона не е в технологичния
процес на предприятието на ответника, заради мерките в хранителната
промишленост няма как една нова машина да се пусне директно в
производството, заснетото е технологична проба, дадени са на машината
пълни туби с вода, за да се види как ще сложи дръжките на капачките,
машината с 500 туби не може да работи, трябва да е с 3000 туби. Видно от
заключението на нещото лице Н. С. от 26.01.2021 г., прието в съдебното
заседание на окръжния съд на 3.02.2021 г., след огледа на машината на
19.01.2021 г. неговото становище е, че машината не може да работи в
правилен ритъм заради лошото качество на дръжките, които били поставени,
а при спряно подаване на дръжки останалата част от машината продължила да
работи в такт с настроеното темпо за монтаж на бутилки 3 000 броя на час и
на екрана за управление на машината се изписвала производителност средно
2 940 бутилки за час, като според вещото лице за да може процесната
машина за поставяне на дръжки да работи безпроблемно и с пълната си
производителност в синхрон с производствената линия за бутилиране на
минерална вода, качеството на дръжките трябва да бъде безкомпромисно с
точност до десети от милиметъра, без да са усукани, деформирани и с кръгъл
отвор за поставяне в бутилката, съоръжението отговаря на офертата-
приложение № 1 към договора, с качеството на дръжките, които е
предоставил ответника, машината не може да работи качествено и
безпроблемно. Видно от допълнителното заключение на в.л.С. от 7.04.2021 г.,
прието в съдебното заседание на окръжния съд на 14.04.2021 г., при пробата
на 31.03.2021 г. машината е работила с главата и частите, изработени от
фирма „Б. ф.“ООД, и вещото лице установява, че има изпълнени детайли и
компоненти от главата за монтаж на дръжки, както и допълнително
изпълнени въздуховоди, допълнителен пневматичен цилиндър марка „Фесто“,
чиято задача е да завдижи специален избутвач, който в точно определен
момент да освободи евентуално дефектно позиционирана дръжка, има
изпълнена и нова звезда за малтийския кръст от неръждаема стомана. Видно
от същото заключение, разликата между изработената глава от фирмата „Б.
ф.“ООД и главата, изпълнена от ищеца, е един допълнителен такт на
27
електромеханичната част на същата, за да се отстрани евентуално заседнала
дръжка, за да работи тази глава в синхрон с останалата част от машината,
новата звезда за бутилки е монтирана заради новия формат на бутилката, като
горната част на същия дава и по-голяма стабилност на самата бутилка при
поставянето на дръжката. Видно от същото заключение, процесната машина
по своя инженерен замисъл, дизайн и изпълнение е проектирана и изпълнена
като универсална машина за поставяне на дръжки в бутилиращата
промишленост, само с подмяната на главата за монтаж на дръжки,
адаптирането на водача на бутилките на поточната линия (звездата) и
основата за поставяне на дръжката, от която я взима главата, може да работи
с всякакъв вид дръжки, машината може да работи без промените, направени
от „Б. ф.“ООД, доработката на фирма „Б. ф.“ООД се нарича преформатиране
на машината за работа с нов формат на бутилка и дръжка, фирма „Б. ф.“ООД
е добавила избутвача в средата на главата с цел при некачествени дръжки
избутвача да отстрани некачествената дръжка автоматично, това не променя
концепцията, замисъла и работата на машината. Видно от показанията на
свидетеля Г. А. П., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на
14.04.2021 г., той е управител на фирмата „Б. ф.“ООД-гр.С., от ответното
дружество се свързали с него и помолили да направят една машина да
заработи, докарали цялата машина в техния цех в С., докарали я от ответника
в събрано състояние, монтирана, те сложили на главата на машината за
поставяне на дръжки на бутилки за минерална вода активен контрол за
наличие или за неналичие на останала дръжка в нея, проблемът на машината
бил, че ако тя сбърка веднъж, става непоправимо всичко след това, затова те
направили такава система, че в края на всеки такт главата да проверява има
ли останала дръжка или не и тогава да продължи да работи, второто
направено от тях нещо било надлежно пропускане по една дръжка,
променили механизма, който пропуска дръжките, и допълнително монтирали
горна звезда, която дефинира позиционирането на бутилката под главата,
платили им за работата от ответника, над 3 месеца работили по тази машина,
машината след доработката може да работи с некачествени дръжки, леко
изкривени, те всички дръжки са изкривени, не е променен софтуерът на
машината, променен е алгоритъмът частично.
Установява се следователно, че машината не е била приета в
производствената база на ищеца при условията на т.2.3. от договора от
28
11.04.2016 г. Няма пречка съоръжението да бъде прието от възложителя и в
неговата производствена база в с. М., ако страните са се съгласили на това,
при което възнаграждението по т.2.3. от договора би било дължимо. Няма
спор обаче, че от страните през м.септември на 2018 г., а също и
впоследствие, не е бил подписан приемо-предавателен протокол, а съгласно
т.17 от договора изпълнението се удостоверява с подписване на съответния
протокол и подписването на този протокол означава приемане от страна на
възложителя. При липса на този протокол в тежест на ищеца е да установи, че
той е изпълнил надлежно договореното, но възложителят неоснователно е
отказал да удостовери това и да приеме в предвидената в договора форма
изработената машина. Няма спор между страните, че между двете фирми са
разменени имейлите, представени от ответника с отговора на исковата молба.
В имейла от 27.09.2018 г., изпратен от управителя на ищеца до ответника,
управителят К. пише, че той иска да изложи план на действие по повод
въвеждането на машината за дръжки в експлоатация – за по-добрата работа на
входа ще монтират двоен парапет, снабден с отсекателен механизъм, ще
разработят механизъм за изхвърляне на дръжка, когато е крива и не може да
се постави върху туба, не могат обаче да направят осемпозиционна звезда за
големите опаковки поради факта, че не достига площ, върху която да се
разположат позициите, т.е. съвпадат делителните диаметри, - като посочва, че
за ускоряване на машината ще се погрижат совтуерно и моли ответника да
помисли кога могат да работят по машината за два дни. От текста на това
писмо е видно, че машината не е въведена в експлоатация и че от страна на
ищеца се планира предприемане на действия, за да стане това. В имейла от
12.12.2018 г. служител на ответника уведомява служител на ищеца, че
машината за поставяне на дръжки върху стекове (дръжкарка) не е работила в
производствен поток и не е направен приемо-предавателен протокол, както и
че за да се финализира тази сделка ги кани на 17.12.2018 г. да направят
съвместно тест на машината в реални производствени условия, като на
същата дата 12.12.2018 г. служителят на ищеца отговаря, че техният екип е
бил там и е направил необходимото машината да работи, може ответникът да
проведе тестовете и да им пише, ако възникне проблем. С имейла от
13.05.2019 г. управителят на ищеца уведомява служител на ответника, че след
направените тестове на машината в производствен поток би искал да направят
следните промени: изработка и подмяна на поставящата глава, поставяне на
29
функция за изхвърляне на дръжка, когато не е поставена, реконструкция на
подаващ магазин, в срок в рамките на този месец, като се заявява, че при
готовност от тяхна страна той ще се свърже с тях за насрочване на проби.
Видно е следователно, че към 13.05.2019 г. от страна на ищеца все още се
предлагат промени. При тези обстоятелства няма основания да се приеме, че
машината е била изработена надлежно и е могла да бъде, съответно, да е била
приведена в действие при ответника както през 2018 г. след доставянето и
монтажа й, така и към 13.05.2019 г. Установява се както от гласните
доказателства, така и от обясненията на представителите на ищеца и
ответника, че машината не е могла да работи заради качеството на дръжките.
Качеството на дръжките обаче очевидно не може да се контролира от
ответника-възложител, тъй като той не е техен производител и следва да
работи с наличните на пазара дръжки. При наличните на пазара дръжки
машината следва да бъде съобразена с тяхното качество и да се намери
техническо решение, за да може тя да работи именно с тях. Това обаче води,
както се установява при работата на машината след действията, извършени от
фирмата „Б. ф.“ООД, до забавяне на нейната работа, тъй като се пропуска
такт с оглед изчистване на дефектни дръжки, поради което неоснователно
ответникът претендира машината да не може да изпълни поставянето на
дръжки на 3000 бутилки, каквато производителност е заложена в договора,
след като ответникът не може да осигури „идеални“ дръжки, при които
машината ще работи без необходимост от отстраняване на останали дръжки.
От друга страна, за да бъде машината годна да свърши работата, за която я е
поръчал ответникът-възложител, тя трябва да може да работи с наличните на
пазара дръжки и затова ответникът е имал основание да претендира тя да бъде
съобразена от изпълнителя-ищец с проблема некачествени дръжки и да се
намери съответно техническо решение за нейната работа (каквото е намерено
от фирмата „Б. ф.“ООД). Установява се както от свидетелските показания,
така и от обясненията на представителите на ответника и ищеца, че всъщност
от страните са предприети действия за поправяне на този недостатък на
машината, което е първата от възможностите по чл. 265,ал.1,предл.1 от ЗЗД,
но те не са довършени от ищеца, тъй като ответникът не му е заплатил
договореното възнаграждение по т.2.3 от договора, включително и част от
него, въпреки че ищецът му е доставил и предоставил машината. Безспорно е,
че впоследствие през 2019 г. ответникът е възложил на друга фирма („Б.
30
ф.“ООД-гр.С.) да извърши реконструкция (преработка) на машината, именно
за което е заплатил на тази фирма и възнаграждение с представените от него в
копия с отговора на исковата молба фактура от 5.08.2019 г. (сумата 11 652 лв.)
и от 13.12.2019 г. (сумата 9 360 лв.). Видно е следователно, че ответникът
като възложител е преминал към възможността по чл. 265,ал.1,предл.2 от ЗЗД
– възложил е поправка на друга фирма и впоследствие с възражението за
прихващане претендира за заплащане на направените разходи, което
възражение е заявено с подадения на 17.01.2020 г. отговор на исковата молба.
Няма спор и че след извършената от фирмата „Б. ф.“ООД работа машината
работи в производствената база на ответника. При тези обстоятелства следва
да се приеме, че ответникът е получил машината, но не е признал и не е
съгласен тя да съответства на поръчаното. С оглед липсата на изрично
изявление за съгласие на възложителя или на действия, които мълчаливо да
сочат на такова, че счита работата за съобразна с договора, то няма надлежно
одобряване на извършената от ищеца-изпълнител работа, която му е
възложена – да изработи за възложителя работеща машина за поставяне на
дръжки, която той да ползва при своето производство. Именно с приемането
обаче става изискуемо задължението за плащане на възнаграждението,
преминава рискът върху възложителя и започват да текат сроковете за
погасяване на претенциите на възложителя за лошо изпълнение. В случая не
се установява машината да е работила след доставянето й от ищеца на
ответника през лятото на 2018 г., както и не се установява надлежно
приемане, одобряване на изработената машина от страна на възложителя, а
също не се установява и да е изпълнен 72-часов тестов период. Затова не
може да се приеме, че ответникът-възложител е бил длъжен да заплати на
ищеца-изпълнител възнаграждението, договорено в т.2.3. и т.2.4. от договора.
Въпреки становището си за недължимостта на претендираното от
ищеца възнаграждение ответникът не оспорва, че машината е изработена, че
тя му е доставена от ищеца и ответникът я е получил, че собствеността й му
прехвърлена от ищеца с доставянето й в неговата производствена база, че тя е
негова собственост и че той след реконструкцията я ползва в своето
производство. Затова той е съгласен да плати съответна сума на ищеца, но не
исковата такава, а по-малка сума, след прихващане на разходите, които е
направил за реконструкцията, която в случая се явява доработка, позволяваща
машината да бъде използвана от ответника по предназначение. При тези
31
обстоятелства следва да се приеме, както правилно е приел и окръжният съд,
че изпълнената работа (машината) има недостатъци, но след като
възложителят я е получил и я ползва, той следва да заплати възнаграждение,
намалено със сумата на разходите, вече направени за поправката съгласно
нормата на чл. 265,ал.1,предл.2 от ЗЗД. Затова решението на окръжния съд в
обжалваната му част, с която той е отхвърлил иска на ищеца за присъждане
на възнаграждение по договора за изработка на машината поради
извършеното прихващане, е правилно и няма основания то да бъде отменено,
съответно, няма основания на жалбоподателя да се присъжда исковата сума
за възнаграждението в пълен размер.
Относно присъдената с обжалваното съдебно решение сума за
обезщетение за забава в изплащането на главницата в размер на мораторна
лихва следва да се посочи, че жалбоподателят не излага съображения във
въззивната жалба. С оглед изложените по-горе от съда съображения няма
основания решението да бъде променяно и в тази негова акцесорна част.
Окръжният съд е приел, че суми за лихви не се дължат от посочените от
ищеца дати, което по изложените по-горе съображения е основателно прието,
а следва лихви да се изчислят от датата на поканата от ищеца до ответника за
плащане. Не се установява следователно основание решението на ответника
да бъде отменено и в тази негова обжалвана част, а то като правилно следва
да бъде потвърдено. Съответно, няма основание да бъде променяно и
присъждането на разноските от окръжния съд.
Установява се, че въззвивната жалба е неоснователна, обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваните негови
части. От страна на ответника по жалбата се претендира за присъждане на
разноски за въззивното производство. Съгласно нормата на чл. 78,ал.3 от
ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати сумата, платена в
брой за адвокатско възнаграждение за защитата по делото пред апелативния
съд съгласно договора от 30.07.2021 г. – 1 850 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21033/14.05.2021 г. по т.д. № 99/2019 г.
32
на ОС-С. В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е отхвърлен
предявеният от „В. С.“ЕООД-с.В. против „М.“АД-с.М. главен иск с правно
основание чл. 79,ал.1 във вр. с чл. 266,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата над 15 602,40 лв. до 36 614,40 лв. за дължимо
възнаграждение по т.2.3. и т.2.4. от договор № XII-11.04.2016 г., за която
разлика искът е отхвърлен след приспадане на заплатените от възложителя
разходи за отстраняване на недостатъците на изработената машина за
поставяне на дръжки, отхвърлен е акцесорният иск с правно основание чл.
86,ал.1 от ЗЗД за сумата над 394,39 лв. до 4 607,31 лв. за дължими мораторни
лихви за забавено плащане на претендираното като дължимо по договора
възнаграждение, осъден е ответникът „М.“АД-с.М. да заплати на ищеца „В.
С.“-с.В. сумата 3 582,22 лв. за съдебни разноски по делото, осъден е ищецът
„В. С.“ЕООД-с.В. да заплати на ответника „М.“АД-с.М. съдебни разноски по
делото съразмерно на отхвърлената част от исковете 2 141,77 лв.
ОСЪЖДА „В. С.“ЕООД-с.В., община С., област С., ул.“З., ***, ЕИК
******** да заплати на „М.“АД-с.М., община Д., област С., ЕИК *********
сумата 1 850 лв. – разноски за производството по спора пред апелативния съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
33