Присъда по дело №806/2014 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 132
Дата: 21 ноември 2014 г. (в сила от 6 декември 2014 г.)
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20145510200806
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 август 2014 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№

 

гр. Казанлък, 21.11.2014 год.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд, наказателна колегия, трети наказателен състав, на двадесет и първи ноември две хиляди и четиринадесета година в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТОДОРОВ    

                                               

 

при участието на секретаря М.И., в присъствието на прокурора КРЪСТИН КАЦАРОВ, разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВ НОХД № 806 по описа за 2014 година на Казанлъшкия РС

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

        ПРИЗНАВА подсъдимия С.К.К. – роден на *** ***, ***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 17.02.14 г. в гр. Казанлък е отнел чужди движими вещи – двукрила метална врата, състояща се от две еднакви крила с размери всяко – височина 2,5 м и ширина 1 м, на обща стойност 320,00 лв. от владението на О.К.с М.С.К.Д. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на осн. чл. 194 ал. 3, вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК го осъжда на ГЛОБА в размер от ДВЕСТА ЛЕВА.

 

        ОСЪЖДА подсъдимия С.К.К. с установена по-горе самоличност да заплати направените по делото разноски в размер от 30,00 лв. по сметка на ОД на МВР гр. Стара Загора.

       

        ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в 15 дневен срок от днес пред Окръжен съд гр. Стара Загора.

 

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

       СЪДЪТ служебно се занима с наложената МН на подс. К., която намира за правилно определена и наложена и впредвид на така постановената присъда и на осн. чл. 309 ал. 2 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

        ОТМЕНЯ МН „подписка” на подс. С.К.К..

 

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7 дневен срок от днес пред Окръжен съд – Стара Загора.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

М   О    Т   И   В   И   към НОХД 806/14 год.

 

        Производството е по реда на чл. 370 и следващи НПК.

        Срещу подс. С.К.К. е повдигнато обвинение в това, че на 17.02.2014 г. в гр. Казанлък е отнел чужди движими вещи на обща стойност 320,00 лв. от владението на О.К.с М.С.К.Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл. 194 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.

        След приключване на съдебното следствие представителят на РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като наказанието му бъде определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства.

        В съд. заседание подсъдимият С.К.К. се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях – чл. 371 т. 2 от НПК.

        В съдебното заседание след приключване на съдебното следствие служебният защитник на подсъдимия, назначен на осн. чл. 194 ал. 1 т. 9 от НПК пледира съдът да го признае за виновен като му наложи минимално наказание.

        От събраните в хода на досъдебното производство доказателства, установени с доказателствени средства по реда на НПК – показния на свидетели писмени, експертно заключение и предвид обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът приема за установено следното:

        На 17.02.2014 г. вечерта в гр. Казанлък от едноетажна масивна сграда на комунално-битово обслужване на населението, намираща се в ж.к. „Изток” в близост до бл. № 23, собственост на Община Казанлък, подсъдимият К. извадил от пантите двукрила метална врата, състояща се от две еднакви крила с размери всяко с височина 2,5 м и ширина 1 м, след което ги е пренесъл в гаражните клетки до бл. № 19.

        Обадил се по телефона на свид. Григоров и го помолил да му помогне да занесат вратите до апартамента, в който живеел.

        С помощта на свид. Григоров пренесъл вратите, а на следващия ден отново с помощта на свид. Григоров с нает от подсъдимия товарен автомобил, предал в пункт за изкупуване на отпадъчни черни и цветни метали на ЕТ „Ив. Кръстев” в гр. Казанлък отнетата метална врата.

        Била издадена покупко-изплащателна сметка с № 10440/18.02.2014 г., за която му е била изплатена сумата от 45,72 лв.

        От експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза се установява ,че стойността на отнетата метална врата е за 320,00 лв.

        Описаната фактическа обстановка, която съответства на обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните на ДП гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите Стойно Димов, Господин Петков, Иван Кръстев и Георги Григоров, от експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза, от покупко-изплащателна сметка № 10440/18.02.2014 г. и акт № 956 за Общинска собственост на недвижим имот, находящ се в гр. Казанлък.

        Предвид на изложеното съдът счита, че подсъдимият С.К.К. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 194 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.

        С действията по отнемане на вещта от обективна страна подсъдимият К. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба – отнемане. Посредством него е отнел чужда движима вещ без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да я присвои, като е имал възможност да се разпорежда с нея като със своя собствена, което и направил – продал я.

        Стойността на отнетата вещ е за сумата от 320,00 лв., която е под размера на минималната работна заплата за страната от 340,00 лв., което наред с добрите му характеристични данни и чистото му съдебно минало правят случая маловажен и деянието следва да се квалифицира по чл. 194 ал. 3 вр. с ал. 1 НК.

        От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия следва извода, че е действал с пряк умисъл.

        Подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и е искал настъпването им.

        Имайки предвид изложеното дотук съдът счита, че подсъдимият С.К.К. следва да бъде признат за виновен и наказан.

        Като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема, че е извършено престъпление кражба, което е най-често срещано в нашето общество.

        Що се отнася до смекчаващи вината обстоятелства, съдът приема чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, критичното му отношение към извършеното, младата му възраст и невисоката стойност на отнетите вещи.

        Наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства по най-леката алтернатива, предвидена в чл. 194 ал. 3 от НК и с оглед постигане целите на чл. 36 от НК – ГЛОБА в размер от 200,00 лв.

        Предвид на наложеното наказание съдът не прилага разпоредбата на чл. 58а от НК.

        На осн. чл. 189 ал. 3 НПК подсъдимият С.К.К. следва да заплати направените по делото разноски в размер от 30,00 лв. по сметка на ОД на МВР – Ст. Загора.

        Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

       

       

 

 

Съдържание на мотивите

 

М   О    Т   И   В   И   към НОХД 806/14 год.

 

        Производството е по реда на чл. 370 и следващи НПК.

        Срещу подс. С.К.К. е повдигнато обвинение в това, че на 17.02.2014 г. в гр. Казанлък е отнел чужди движими вещи на обща стойност 320,00 лв. от владението на О.К.с М.С.К.Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл. 194 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.

        След приключване на съдебното следствие представителят на РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като наказанието му бъде определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства.

        В съд. заседание подсъдимият С.К.К. се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях – чл. 371 т. 2 от НПК.

        В съдебното заседание след приключване на съдебното следствие служебният защитник на подсъдимия, назначен на осн. чл. 194 ал. 1 т. 9 от НПК пледира съдът да го признае за виновен като му наложи минимално наказание.

        От събраните в хода на досъдебното производство доказателства, установени с доказателствени средства по реда на НПК – показния на свидетели писмени, експертно заключение и предвид обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът приема за установено следното:

        На 17.02.2014 г. вечерта в гр. Казанлък от едноетажна масивна сграда на комунално-битово обслужване на населението, намираща се в ж.к. „Изток” в близост до бл. № 23, собственост на Община Казанлък, подсъдимият К. извадил от пантите двукрила метална врата, състояща се от две еднакви крила с размери всяко с височина 2,5 м и ширина 1 м, след което ги е пренесъл в гаражните клетки до бл. № 19.

        Обадил се по телефона на свид. Григоров и го помолил да му помогне да занесат вратите до апартамента, в който живеел.

        С помощта на свид. Григоров пренесъл вратите, а на следващия ден отново с помощта на свид. Григоров с нает от подсъдимия товарен автомобил, предал в пункт за изкупуване на отпадъчни черни и цветни метали на ЕТ „Ив. Кръстев” в гр. Казанлък отнетата метална врата.

        Била издадена покупко-изплащателна сметка с № 10440/18.02.2014 г., за която му е била изплатена сумата от 45,72 лв.

        От експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза се установява ,че стойността на отнетата метална врата е за 320,00 лв.

        Описаната фактическа обстановка, която съответства на обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните на ДП гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите Ст. Д., Г. П., Ив. Кр. и Г. Гр., от експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза, от покупко-изплащателна сметка № 10440/18.02.2014 г. и акт № 956 за Общинска собственост на недвижим имот, находящ се в гр. Казанлък.

        Предвид на изложеното съдът счита, че подсъдимият С.К.К. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 194 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.

        С действията по отнемане на вещта от обективна страна подсъдимият К. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба – отнемане. Посредством него е отнел чужда движима вещ без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да я присвои, като е имал възможност да се разпорежда с нея като със своя собствена, което и направил – продал я.

        Стойността на отнетата вещ е за сумата от 320,00 лв., която е под размера на минималната работна заплата за страната от 340,00 лв., което наред с добрите му характеристични данни и чистото му съдебно минало правят случая маловажен и деянието следва да се квалифицира по чл. 194 ал. 3 вр. с ал. 1 НК.

        От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия следва извода, че е действал с пряк умисъл.

        Подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и е искал настъпването им.

        Имайки предвид изложеното дотук съдът счита, че подсъдимият С.К.К. следва да бъде признат за виновен и наказан.

        Като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема, че е извършено престъпление кражба, което е най-често срещано в нашето общество.

        Що се отнася до смекчаващи вината обстоятелства, съдът приема чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, критичното му отношение към извършеното, младата му възраст и невисоката стойност на отнетите вещи.

        Наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства по най-леката алтернатива, предвидена в чл. 194 ал. 3 от НК и с оглед постигане целите на чл. 36 от НК – ГЛОБА в размер от 200,00 лв.

        Предвид на наложеното наказание съдът не прилага разпоредбата на чл. 58а от НК.

        На осн. чл. 189 ал. 3 НПК подсъдимият С.К.К. следва да заплати направените по делото разноски в размер от 30,00 лв. по сметка на ОД на МВР – Ст. Загора.

        Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

       

       

 

 

Съобщи за изтекли лични данни