Р Е Ш
Е Н И Е № 260775
гр. Пловдив, 09.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, осми граждански състав, в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от председателя в.гр.д.№660 по описа на ПОС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.258 и
сл.ГПК
Съдът е сезиран с въззивна
жалба с вх.№268148/09.03.21г. депозирана от Г.Р.Р. с ЕГН-**********, чрез
процесуалния и представител адв. И.М., със съдебен адрес:***, офис 10/ чрез
адв. М./ против Решение №260128 от 13.01.2021г. постановено по
гр.д.№3186/2020г. по описа на ПРС, седемнадесети гр.с., с което се признава за установено по отношение на Г.Р.Р.
с ЕГН ********** с адрес: ***, че А.И.С. с ЕГН ********** с адрес: ***
притежава 1/4 ид.част от правото на собственост върху недвижим имот – апартамент
с идентификатор 56784.529.103.** по
действащата КК и КР на гр. Пловдив с адрес: гр. Пловдив, ул. *** с площ от
98.47 кв.м, ведно с изба № 34 с площ от 7.50 кв.м, таван № 5 с площ от 8 кв.м.
и 1.535% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж въз основа
на нотариално завещание № 1 от 23.03.2018г. на И. И. И. /починал на
07.04.2018г./ оформено от Нотариус Славко Попов. С постановеният съдебен акт е
осъдена Г.Р.Р. с ЕГН да заплати в полза на А.И.С. с ЕГН ********** сумата от 1 249,25 лева разноски за настоящата
инстанция. Решението на
първоинстанционния съд се обжалва като незаконосъобразно и необосновано, постановено
при неправилна преценка на
събраните по делото писмени
доказателства, по съображения подробно
изложени в жалбата. Моли се настоящата
инстанция да отмени първоинстанционният акт, като постанови
решение по същество, с което
да отхвърли предявения иск. Претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата А.И.С. с ЕГН **********, чрез процесуалния и
представител адв. К.К., със съдебен адрес:*** оспорва жалбата като неоснователна, моли
да се потвърди решението на първоинстанционния съд
като правилно и законосъобразно.. Претендира
направени пред настоящата инстанция разноски, представляващи адвокатски хонорар в размер
на 1070лв. В съдебно заседание
заявява, че формално възразява по отношение на заплатеното възнаграждение на
другата страна за процесуално представителство.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена
в законния срок,
от страна имаща правен интерес да
обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде
разгледана по същество.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК, съдът
намира,
че същото е валидно и
допустимо.
Предвид
горното и на основание
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на
решението единствено по
изложените във възззивната жалба
доводи.
Първоинстанционният
съд е сезиран от А.С. с искане да се признае за установено по отношение
на ответницата, че е собственик на 1/4 ид.част от правото на собственост върху
недвижим имот – апартамент с идентификатор 56784.529.*** по действащата КК и КР
на гр. Пловдив с адрес: гр. Пловдив, ул. **** с площ от 98.47 кв.м, ведно с
изба № 34 с площ от 7.50 кв.м, таван № 5 с площ от 8 кв.м. и 1.535% ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж въз основа на въз основа на
нотариално завещание № 1 от 23.03.2018г. на И. И. И. /починал на 07.04.2018г./
оформено от Нотариус Славко Попов. Твърди, че родителите и придобили процесния
апартамент в режим на СИО като бащата оставил завещание от 23.03.2018г. с което
се разпоредил със ½ идеална част от своето имущество след смъртта си в полза на
дъщеря си. На 28.08.2018г. с два последователни нотариални акта, майката на
ищцата М. И. се е разпоредила с 3/4
ид.части от правото на собственост върху процесния апартамент в полза на
ответницата Г.Р.. Ищцата твърди, че предвид волята на баща и И. И. И. изразена
в нотариалното завещание, майка и не наследява починалия си съпруг и притежава единствено ½ идеална част от
процесния имот, по силата на прекратена СИО, със смъртта на единия съпруг. Последната
обаче се е разпоредила с 3/4 идеални
части от процесния имот. В тази връзка ищцата твърди, че двете транслативни сделки не могат да
легитимират ответницата с повече права от колкото праводателката й имала.
Ответницата оспорва предявения иск.Твърди, че
праводателката и е придобила по силата на наследство от съпруга си ¼
идеална част от процесния имот и ½ идеална част по силата на прекратена
СИО със смъртта на съпруга. Прави възражение, че направеното от И. И. И. в полза на дъщеря му
завещание е нищожно на основание чл.42
б.“В“ ЗН, , тъй като това завещание е с тежест и под условие, а именно
заплащането на пожизнена издръжка в размер на 300 лева месечно в полза на
майката на ищцата – М. И.И., с което се нарушава принципа на безвъзмездност на завещателното разпореждане.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск като е
приел, че при тълкуване волята на завещателя И. И. И. в нотариалното завещание от 23.03.2018г.,
не се установява наличието на вменяване задължение на ищцата да заплаща
издръжка на майка си, което да елиминира безвъзмездния характер на
завещателното разпореждане.. Целта на завещателя е била да завещае имуществото
на дъщеря си като в разпореждането е фиксирано желанието му, което е от
морално-нравствено естество да бъде заплащана издръжка в размер на 300 лева на
месец на съпругата му. В конкретният случай, съдът е приел, че употребеният израз „желая“, следва да се
тълкува като израз на волята на
завещателя дъщеря му да осигурява
издръжка на майка си, но завещателят не
е търсил форма на еквивалентност, която съпругата му да получи заради това, че
завещава цялото си имущество на дъщеря си, в който случай и завещанието би било
недействително поради противоречие със закона, тъй като се нарушава принципа за
безвъзмездност.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови
доказателства, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните
такива пред първоинстанционният съд, като след преценката им, споделя
направените от районният съд
правни изводи по
следните съображения:
Няма спор, а и видно
от нотариален акт № 78/22.07.1977г.,
родителите на ищцата – И. И. И. и М. И.И. са придобили правото на собственост в режим на СИО върху процесния
имот, понастоящем отразен в КК и КР на гр. Пловдив като апартамент с идентификатор 56784.529.***
по действащата КК и КР на гр. Пловдив с адрес: гр. Пловдив, ул. *** с площ от
98.47 кв.м, ведно с изба № 34 с площ от 7.50 кв.м, таван № 5 с площ от 8 кв.м.
и 1.535% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Установява се, че И. И. И. е починал на 07.04.2018г. като е
оставил за наследници М. И.И. – съпруга и дъщеря А.С. – ищцата по делото.
С
нотариално завещание №1, том 1, рег.№1784 по н.д.№2/2018г от 23.03.2018г., И. И. И. завещава на А.И.С., цялото свое движимо и недвижимо
имущество, което ще остане към деня на
неговата смърт, както и всички парични средства по всички негови банкови
сметки, като желае след неговата смърт А.С.
да заплаща месечна издръжка пожизнено на съпругата му и майка на А.С. в размер
на 300лв месечно.
На 28.08.2018г. с два
последователни нотариални акта, а именно – нотариален акт за дарение на идеални
части от недвижим имот №107 и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №108, М. И.И. се разпорежда с общо ¾ ид.части от правото на собственост върху процесния
апартамент в полза на ответницата Г.Р..
Ищцата твърди, че транслативни
сделки не могат да легитимират ответницата с повече права от колкото праводателката й имала, тъй като нейната майка е придобила не ¾ идеални части от процесния имот, а само
½ идеални части по силата на прекратена със смъртта на
съпруга СИО, тъй като не наследява
починалия си съпруг, доколкото последният с нотариално завещание от
23.03.2018г. се е разпоредил със своята ½ идеална част от процесния имот
в полза на дъщеря си.
Спорът се свежда до това дали
безвъзмездния характер на завещателното разпореждане на наследодателя е
опорочен от изразеното в съдържанието на
завещанието употребен израз „желая след моята смърт А.И.С. да заплаща месечна издръжка пожизнено
на съпругата ми и нейна майка М. И.И. в размер на 300лв.“
Завещанието е едностранен акт на безвъзмездно разпореждане
с имущество за след смъртта. Предвид този едностранен
и безвъзмезден характер мотивите на
завещанието имат важно значение за разкриване волята на завещателя и за
преценка дали разпореждането е в границите на закона. Разпоредбата на чл.
42, б. "в" ЗН предвижда нищожност на завещателното разпореждане, когато то или единственият мотив, поради който
е направено, са противни на закона, на обществения ред и на
добрите нрави. При буквално тълкуване на нормата е видно, че хипотезата изисква завещанието да е съставено поради един /единствен/ мотив и този мотив да противоречи на закона, морала
или обществения ред. Ако в завещанието са изразени няколко мотива, то е
достатъчно един от тях да съответства на закона и морала, за да породи
завещанието действие. Пороците в нерешаващите, допълнителни мотиви, не се
отразяват на действителността на завещанието. В този смисъл е Определение №9 от
07.01.2021г. на ВКС по гр.д.№2138/2020г. , второ г.о. ГК, Решение №88 от
30.04.2013г. на ВКС по гр.д.№826/2012г., трето г.о. ГК , Решение №117 от
10.11.2015г. постановено по гр.д.№710/2015г. , второ гр.о.ГК.
За да се прецени кой е основния мотив за съставяне на
завещанието, следва да се извърши тълкуване на съдържанието на завещанието, с
оглед разкриване на действителната воля на завещателя, като за целта настоящият
съдебен състав намира, че следва да се
вземат предвид и събрани в тази връзка гласни доказателства.
Установява се от показанията на свидетеля А. И.
Г., първи братовчед на ищцата по
бащина линия, чийто показания съдът кредитира като обективни и основани на
непосредствени възприятия, че основната цел на вуйчо му, била да направи завещание в полза на дъщеря си. Свидетелят сочи, че завещателят
бил много добър човек, но бил многократно гонен от съпруга си М. И. и към момента на съставяне на
завещанието били в много лоши отношения.
Преценяйки в съвкупност събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че дори да се приеме, че изразеното
от завещателя волеизявление с употребен
израз „желая след моята смърт А.И.С. да
заплаща месечна издръжка пожизнено на съпругата ми и нейна майка М. И.И. в
размер на 300лв.“ да представлява форма на възлагане на задължение за
облагодетелстване на трето лице, това не е основния мотив за съставяне на завещанието. Тълкувайки
волята на завещателя с оглед пълния текст на завещанието и всички обстоятелства, имащи отношение към
нея, настоящият съдебен състав приема, че завещанието е съставено с
основната цел ищцата да получи притежаваното от завещателя имущество. При така изразените мотиви не е налице
хипотезата на чл.42 б.“В“ ЗН и завещанието не е недействително, тъй като не е
изпълнено законовото изискване, то да е съставено поради един единствен мотив,
който да противоречи на закона.
Гореизложеното обосновава извода, че завещанието е
валидно и като такова, същото е породило целените правни последици. Ищцата се
легитимира като собственик на ½ идеална
част от процесния недвижим имот, като доколкото се оспорват правата и само по отношение на ¼
идеална част от процесния имот придобити по силата на нотариално завещание, то
предявеният иск като основателен и доказан следва да бъде уважен.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен
и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на
спора, на въззиваемата страна се дължат
разноски пред въззивната инстанция в размер на 1070лв, представляващи
договорен и заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от
горното Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260128 от 13.01.2021г. постановено по
гр.д.№3186/2020г. по описа на ПРС, седемнадесети гр.с.
ОСЪЖДА Г.Р.Р. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на А.И.С. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата
от 1070.00лв/ хиляда и седемдесет
лева/, направени разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС на Р.България в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: